Още един откъс - "Урок за начинаещи плувкини"

Думите заседнаха в гърлото на Виктория. Гръдният й кош се сви от страх да не изтърси: „Обичам те, Рийс Дейвис, комарджия, чужденец, хулиган от предградията, собственик на най-големия публичен дом в града." Не можеше да признае тази срамна истина, нито да повярва на неговите думи. Той използваше тялото й срещу нея по такъв развратен и неестествен начин. Имаше и други жени. В този покъртителен миг Тори знаеше, че дори и да го обича, не можеше да му има доверие. Съпругът й вече имаше прекалено силна власт над нея.

Почувства, че чака отговор от нея и се изплаши да не го ядоса. Винаги когато му отвръщаше с презрение, той й отмъщаваше с язвителна ирония за финансовото положение на семейството й и собствените й развратни реакции при допира му.

- Рийс, аз...

Дрезгавият й шепот беше прекъснат от силен лудешки лай и кученцето заподскача покрай водата, като търсеше нещо в тревата.

…………………

- Обещах да те науча да плуваш. Обзалагам се, че Мъдпай умее да държи мустаците си над водата. Позволяваш ли ми да науча господарката ти да плува? - попита той кученцето с престорена сериозност. - Това ознава отново да си чист.

Мъдпай излая силно, а Тори и Рийс се засмяха. Ръката й случайно докосна неговата, докато чешеха кучето по ушите. Очите им се срещнаха за миг, но Тори съзнателно се извърна и каза:

- Добре. Хайде да се опитаме да поплуваме. Обещаваш ли, че няма да ме удавиш? - попита кучето тя и влезе внимателно в чистата, бълбукаща вода на големия вир.

Рийс тръгна след нея и махна хавлията от тялото й. Тори още държеше кученцето, но се потопи до шията, като клекна във водата, за да се скрие от изгарящия поглед на Рийс. .

- Как се плува? - попита нервно тя.

Изведнъж палето се отскубна от нея и заплува наоколо, като лаеше силно и пръскаше вода. Тори примигна от капчиците, паднали върху очите й, и се опита да подражава на махащото с лапички четириного, но потъна като камък и се показа над повърхността, за да срещне развеселените сини очи на Рийс.

- Изисква се ритъм и малко упражнения. Нека да ти покажа.

Рийс заплува във вира с плавни удари.

Тори гледаше как водата блести по движещите се мускули на раменете и гърба. Сетне сърдито откъсна очи от физическото му обаяние и се опита да замахне с ръце като него. Опитът й беше още по-неуспешен от кучешкото й цапуркане. Този път заби глава във водата, а краката й заритаха над повърхността.

Силни, познати ръце я измъкнаха и я задържаха над водата, докато кашляше и плюеше.

- Сигурно имам олово в костите - или мама има право. Вероятно дамите наистина не бива да плуват.

- Хайде да опитаме отново.

Рийс простря ръце над водата и й каза да се отпусне върху тях.

- Сега ритай с крака, а в същото време пори водата с ръце. Усещаш ли ритъма? По-малки, по-къси удари. Леко свий ръце в шепа. Точно така.

Рийс я придумваше гальовно, показваше й какво да прави и се караше, а Мъдпай лудуваше в кръгове и плискаше и двамата им с вода. Постепенно Тори започна да се изтласква във водата, като вдишваше и издишваше едновременно с движенията на ръцете и краката, а Рийс й даваше наставления и поддържаше тялото й. Сетне изведнъж тя установи, че се движи без неговата помощ. Наистина плуваше сама, а Рийс стоеше на няколко ярда зад нея. Тя се обърна, като се опита да подражава на начина, по който той пореше водата и да му покаже радостта си. В този миг отново потъна, но сега вече не можеше да излезе на повърхността без помощ и започна да плува под вода. Това съсредоточено размахване на ръцете и краката обаче се оказа изтощително и крайниците й натежаха като олово.

Рийс я гледаше с възхищение как упорства. За градско момиче, внимателно възпитана и непривикнала с тежка работа и движение, Тори беше изумително жилава и наваксваше със силата на волята си онова, което й липсваше по отношение на физическата мощ и умението. Рийс доплува без усилия и с лекота до нея и сложи ръцете й на врата си.

- Дръж се, докато те изтегля до брега. Мисля, че за днес ти стига. Както и на галеника ти.

Мъдпай седеше на брега и се печеше доволно на слънцето в малка кална локва.

- О, боже! - ядоса се Тори, докато съпругът й я теглеше със силни и уверени движения към плитчината. - Ще изцапа цялата двуколка, преди да се приберем у дома.

- Ти се облечи и прибери нещата, а аз ще го измия. После ти ще го държиш, докато аз се обличам. Но се обзалагам, че ще направи някоя друга беля, преди да се върнем в „Леговището на змея".

Тори гледаше как Рийс потапя кученцето във водата, после го изсушава с хавлията, благодарна, че съпругът й е зает с нещо друго, докато тя се облича. Замисли се нервно върху любовното му обяснение - обич, която искаше и тя да изповяда. „ Не мога да го обичам!" - крещеше ужасен разумът й. „Не можеш да отречеш, че е така!" - отговаряше с болка душата й.

"Условие за капитулация" на Шърл Хенке?

"Условие за капитулация" на Шърл Хенке?

Точно. Предавам щафетата

Хихи, като написа имената, пък и втората избрана сцена доста ме подсети. Много хубава книжка.(:

Така, а сега ето нещо историческо и от мен.

Страните й отново пламнаха и тя едва се сдържа да не избяга.

Шумът от затварянето на вратата отекна в нея като гръм.

— Радвам се, че дойдохте — рече той и преди да може да го спре свали пелерината й и я метна на един стол. Изчака я да си свали ръкавиците, взе ръката й и я целуна.

— Страхувах се, че ще промениш решението си.

Допирът на устните му разпали огъня в нея.

— Променях го поне сто пъти. И досега не знам каква лудост ме накара да дойда.

Гледаше я така неумолимо, че чак й прималя. ****** се страхуваше, но не искаше да си тръгне.

Графът се усмихна чувствено, краката й се подкосиха и изведнъж й стана непоносимо задушно. Всичко се оказа много по-сериозно, отколкото бе очаквала.

Преглътна и вдигна очи към него, но той я погледна мило и отпусна ръката й.

— Едно шери?

— Да, моля. — Цяла бъчва нямаше да й стигне да успокои нервите си, но и една чашка щеше да й е от полза.

С широки грациозни крачки той отиде до бюфета и й наля една чашка, която тя пое с треперещи пръсти.

— За нас! — рече той и вдигна чашата си. — Нека и двамата спечелим от тази нощ.

****** не докосна шерито.

— За вас, господине. За един достоен противник!

Сега той не помръдна и над очите му сякаш падна тъмна сянка, ****** отпи и парещата течност се плъзна по гърлото й и още по-надолу, като че ли той сам я бе докоснал.

— Изглеждаш великолепно тази вечер. Не можеш да си представиш колко много исках да остана насаме с теб.

Тя отново хвърли поглед към леглото в съседната стая. В единия му край покривката бе загърната.

****** усети познатата тежест в долната част на стомаха си, но когато той пристъпи, тя се отдръпна.

— Извинете ме. Сега разбирам колко глупаво постъпих, като дойдох… Добре съзнавах опасността, но… Във всеки случай това е истинска лудост, а и не съм тук за това, за което си мислите.

— Така ли? А защо тогава?

— Знам какво очаквате от мен. Знам, че когато се съгласих да дойда, вие си помислихте, че съм решила да си върна чека с цената на моята чест. Трябва да ви кажа обаче, че се надявах да ви убедя да размислите.

— Когато се отнася до теб, ми е трудно да бъда разумен — каза /////// и повдигна крайчеца на устната си. Той отново направи крачка към нея, но тя пак се отдръпна.

****** - Главната

/////// - Главния

Съжалявам,че ме нямаше и съм спряла играта,Пете благодаря че продължи А тази книга ми е много позната но не се сещам,това с чека

"Откупът" на Кат Мартин. Не съм я чела, но са ми разказвали книгата и сцената просто ми навява за нея.

Редактирано 10 юни 201016 г. от Lindsey (преглед на промените)

"Откупът" на Кат Мартин. Не съм я чела, но са ми разказвали книгата и сцената просто ми навява за нея.

Правилно, ти си наред.

Я, гледай ти, задобрявам.

Ето и следващия цитат, исторически пак. Лесен е, но не се сдържах:

Главната простена вътрешно. Дукесата умираше да сватосва двойки. Само с нея не беше постигнала успех. Засега Главната решително отклоняваше опитите й да я събере с някой „подходящ млад мъж”.

— Но, ваша светлост… — започна решително тя, но дукесата стисна ръката й.

— Мила Главна, трябва да ми вярвате, аз имам опит в тези неща. И така — продължи енергично тя, — питам се само кой е най-подходящият. Както знаете, аз съм много привързана към вас. Затова бъдещият ви съпруг трябва да е много специален и да ви подхожда. Искам да е високопоставена личност с добро име и да има безупречен характер. Това са основните качества, които трябва да притежава. — Тя намигна на Главната и добави: — Разбира се, трябва да е красив! О! Мисля, че се сетих!

— Не, ваша светлост — възрази решително Главната.

— Чакай да видим къде се е скрил. Само преди малко го видях. Ах, ето го! — Херцогинята вдигна бастуна си и описа внушителен кръг. Джулиана едва не извика, защото бастунът профуча съвсем близо до един минаващ господин. Старата дама изобщо не се трогна.

— Титлата на главния! — извика заповеднически тя. — Елате за малко при мен!

По дяволите! Беше твърде късно да се измъкне незабелязано. С ъгълчето на окото си Главната видя, че господинът е спрял. Може би ще успее да се отърве по някакъв начин…

Погледът й се отклони, но веднага се върна към мъжа, който се обърна.

Сърцето и спря да бие. Тези рамене й бяха познати. Позата на тялото…

Господи, полудяваше ли? О, боже, сега го виждаше! Не насън. От плът и кръв.

Дукесата протегна ръка и мъжът се наведе да я целуне. Надигна се и…

Старата дама изгука като гълъбица:

— Позволете да ви представя лейди Главната. Главна, това е виконт Титлата на главния.

Главната бавно вдигна глава и видя пред себе си впечатляващо силна гръд. Погледът й продължи нагоре и откри ъгловата, силно изсечена брадичка. Почти отчаяно погледна мъжа в лицето.

Бог да й е на помощ, това наистина беше той! Беше тук!

Охо това е нещо много любимо - "Съвършен герой" на Саманта Джеймс

Охо това е нещо много любимо - "Съвършен герой" на Саманта Джеймс

Много любимо и на мен! Правилен отговор.

Нещо лесно и от мен, съвременно:

"Главния беше слисан.

Мамка му.

Тази жена беше най-горещото нещо, което бе срещал някога. А му се беше случвало да го порази мълния един-два пъти.

Червеният дим. Сигурно той беше причината. Освен това опиатът явно бе подействал и на него, защото беше повече от готов да я има.

Последна цигара.

Е, това е дяволски добро обяснение, каза си той. Много жалко, че този боклук беше релаксант, а не афродизиак.

Тя отново изстена, тялото й се извиваше сладострастно, краката й се разтвориха широко. Миризмата на възбудата й го удари като куршум, изстрелян от упор. Ако не беше седнал, сигурно щеше да падне на колене.

- Докосни ме - простена тя.

Кръвта закипя във вените му, като че ли тичаше с всички сили.

- Не съм тук за това - каза той.

- Все едно, докосни ме.

Съзнаваше, че трябва да каже "не". Не беше честно спрямо нея. Освен това трябваше да поговорят.

Може би е по-добре да се върне пак по-късно през нощта.

Тя се изви и притисна тялото си в ръката му, която държеше китките й. Наложи му се да затвори очи, когато гърдите й опънаха тениската.

Време е да си върви. Наистина беше време да ...

Но не можеше да си тръгне, без поне да я вкуси.

Да, но ако я докосне дори само с пръст, значи е егоистичен негодник. Гадно, егоистично копеле, ако вземе това, което му предлагаше замаяна от опиата.

Главния изруга и отвори очи.

Боже мой, колко студен беше. Студен до мозъка на костите си. А тя беше гореща. Достатъчно гореща, за да стопи този лед, макар и за кратко..."

Стига толкова, че ще скандализирам детската аудитория

Редактирано 10 юни 201016 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Нещо лесно и от мен, съвременно:

"Главния беше слисан.

Мамка му.

Тази жена беше най-горещото нещо, което бе срещал някога. А му се беше случвало да го порази мълния един-два пъти.

Червеният дим. Сигурно той беше причината. Освен това опиатът явно бе подействал и на него, защото беше повече от готов да я има.

Последна цигара.

Е, това е дяволски добро обяснение, каза си той. Много жалко, че този боклук беше релаксант, а не афродизиак.

Тя отново изстена, тялото й се извиваше сладострастно, краката й се разтвориха широко. Миризмата на възбудата й го удари като куршум, изстрелян от упор. Ако не беше седнал, сигурно щеше да падне на колене.

- Докосни ме - простена тя.

Кръвта закипя във вените му, като че ли тичаше с всички сили.

- Не съм тук за това - каза той.

- Все едно, докосни ме.

Съзнаваше, че трябва да каже "не". Не беше честно спрямо нея. Освен това трябваше да поговорят.

Може би е по-добре да се върне пак по-късно през нощта.

Тя се изви и притисна тялото си в ръката му, която държеше китките й. Наложи му се да затвори очи, когато гърдите й опънаха тениската.

Време е да си върви. Наистина беше време да ...

Но не можеше да си тръгне, без поне да я вкуси.

Да, но ако я докосне дори само с пръст, значи е егоистичен негодник. Гадно, егоистично копеле, ако вземе това, което му предлагаше замаяна от опиата.

Главния изруга и отвори очи.

Боже мой, колко студен беше. Студен до мозъка на костите си. А тя беше гореща. Достатъчно гореща, за да стопи този лед, макар и за кратко..."

Стига толкова, че ще скандализирам детската аудитория

Ау тва съм го чела и то наскоро, ама да пукна не се сещам

Ау тва съм го чела и то наскоро, ама да пукна не се сещам

Мале Инче и ти се имаш за фен, срамота... Стегни се

Хехе, Пете, трябваше да сложиш червен надпис "Забранено за под 18 години!"

Мале Инче и ти се имаш за фен, срамота... Стегни се

Не се сещам бе, на езика ми е ама не ми идва А съм я чела на 100000000000000000% сега ще пукна докато не се сетя

Божеееееееееееееееее да пукна "Тъмна любов" да му се незнае колко време ми отнеееее. :idea: :idea:

И Пете за мое оправдание, на съм я чела скоро, защото исках да я позабрая, значи задачата е изпълнена и след "Табу" хващам да я повторя

Редактирано 10 юни 201016 г. от Ralna (преглед на промените)

Ах....интересно......трябва да се прочете задължително!

Редактирано 10 юни 201016 г. от Yoringel (преглед на промените)

Не се сещам бе, на езика ми е ама не ми идва А съм я чела на 100000000000000000% сега ще пукна докато не се сетя

Божеееееееееееееееее да пукна "Тъмна любов" да му се незнае колко време ми отнеееее. :idea: :idea: :idea:

И Пете за мое оправдание, на съм я чела скоро, защото исках да я позабрая, значи задачата е изпълнена и след "Табу" хващам да я повторя

ДА Ине тя е,ти си на ход

да попитам набързо,чия е книгата

а писателката коя е Това да не е книжката за вампирите

"Тъмна любов" на Дж. Р. Уорд, направо като видя, че ми трябваха 18 минути да се сетя и ми иде да отида при Рейдж да ме изяде, задето съм такъв бльон. (Който е чел книгата, ще се сети за какво говоря)

Ето и моя цитат. Следващият цитат е от съвременна книга, може повечето от вас да не са я чели, но самия цитат ме изпълва и страшно мого го обичам, той представя главния в таква светлина, че направо човек да го изяде.

— Може би — съгласи се Главния. — Мнозина обичат да се наслаждават на чуждото страдание.

— Затова не мисля, че обезщетението, което назовах, е твърде голямо. Просто ще взема парите и ще се върна в Тексас. Главната ще може напълно да ме забрави, въпреки всичко, което направих за нея.

— Не се изразявате правилно. След всичко, което сте й причинили, а не направили за нея. Явно не разбирате, госпожо Гаднярке, че в момента получавате достатъчно обезщетение.

— По-добре помислете, преди…

— Компенсирам ви — прекъсна я той, — като седя на бюрото си, вместо да стана и да ви откъсна главата, като извия врата ви с голи ръце.

Гаднярката драматично въздъхна.

— Заплашвате ли ме?

— Всъщност не — продължи той със същия спокоен тон. — Обяснявам ви по какъв начин ви обезщетявам за това, че ще се откажете от намеренията си. Няма да ви описвам какво би могло да ви сполети, но повярвайте ми, коства ми огромно усилие да се сдържа да не ви сграбча заради отношението ви към съпругата ми, когато е била беззащитно дете.

Главния бавно се изправи. Този път нямаше въздишки и драматични преструвки. Тя просто застина и всяка руменина изчезна от лицето й. Главния реши, че е видяла какво се крие зад изтънчената му обвивка, зад стила и маниерите, които бе добил благодарение на парите си.

Дори усойница би затреперила пред него.

Не откъсвайки поглед от нея, заобиколи бюрото и се облегна с гръб на ръба. Бе достатъчно близо, за да чуе учестеното й дишане.

— Знаете ли какво мога да направя ей така? — Той щракна с пръсти. — Мога да ви убия, тук и сега, без окото ми да мигне. Мога да накарам толкова хора, колкото поискам, да заявят под клетва, че сте напуснали тази стая жива и здрава. Мога да наредя записите от охранителните камери да бъдат монтирани така, че да го докажат. Никога не ще открият тялото ви… по-точно останките му, когато приключа с вас. Затова смятайте живота си, който предполагам оценявате на значителна сума, за свое обезщетение.

— Вие сте луд. — Гаднярката плахо се прегърби на стола си. — Загубили сте ума си.

— Знайте — ако някога ви хрумне отново да се пазарите с мен… ако решите да използвате мъченията на едно дете, за да напълните гушата си… ако се опитате да се свържете със съпругата ми… треперете от страх. Треперете — повтори той и заплашително се приближи към нея, — защото въздържането да не ви накълцам бавно, парченце по парченце, ме вбесява. Мразя да се вбесявам. — Направи още крачка и накара Гаднярката да стане и да запристъпва заднишком към вратата. — А, не е зле да предадете това послание на сина си, в случай че и на него му хрумне да подложи търпението ми на изпитание. — Когато тя потърси дръжката на вратата зад гърба си, Главния продължи почти шепнешком: — Няма място на този свят, където можете да се скриете от мен, ако направите нещо, което би накарало съпругата ми да страда. Ще ви преследвам навсякъде, докато разчистя сметките си с вас. — Изчака няколко мига, усмихна се и каза: — Бягайте.

Редактирано 10 юни 201016 г. от Ralna (преглед на промените)

ха,тука те хванаха - спомени в смъртта страшно нещо и много готина сценка - моя добър приятел Рурк хихи

ха,тука те хванаха - спомени в смъртта

страшно нещо и много готина сценка - моя добър приятел Рурк

хихи

Даааа то който я е чел няма съмнение, че ще я познае, но много малко хора са чели поредицата. Ти си на ход

само да кажа, че тази поредица е причината да харесвам норчето,въпреки че повечето хора,може би не я харесват много, както и да е: цитатчето ми: — Хайде, момиче — подкани я шепнешком той. — Аз съм тук. Няма да допусна да паднеш. ///////// пое дълбоко въздух и опипа с крак за първото стъпало. Премести тежестта си и направи крачка към \\\\\\\\. След това още една. Погледът й беше втренчен в лицето му. Тя рискува колебливото си равновесие, рискува всичко и протегна ръце към него. Той я улови, заключи треперещото й тяло в мощната си прегръдка, задържа я със силните си ръце и я притисна до гърдите си, за да чуе силното биене на сърцето му под новата карирана наметка. Най-после каменната фасада на гиганта бе пробита. Нещо солено и мокро капна на бузата и влезе в устата й. — Давам ти думата си, момиче — пошепна в ухото й той. — Никога вече няма да те оставя да паднеш. — Не давай обещания, които не можеш да изпълниш, \\\\\\\\\\ \\\\\\\\\ — укори го тя през булото от радостни сълзи. — Не ме е страх, че ще падам, стига ти да си до мен и да ме хванеш. Той приглади разбърканата й коса и я погледна в очите. — Винаги ще бъда до теб, момиче. Това е обещание, което мога да изпълня. ///////// - тя \\\\\\\\ - той П.С. забравих да кажа, че е историческа

Редактирано 10 юни 201015 г. от Jamey (преглед на промените)

Ох и аз много обичам поредицата, просто Ив и Рурк са толкова яка двойка, толквоа сладинки и милички, но същеяременно много силни, обожавам ги. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

А цитатчето от историческа ли е?

Това ми е супер познато...