Ох и аз много обичам поредицата, просто Ив и Рурк са толкова яка двойка, толквоа сладинки и милички, но същеяременно много силни, обожавам ги. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

А цитатчето от историческа ли е?

да историческа.

нека да поспамим още малко - запоследно

мн са готини и ми се искаше едно бебе,ама няма да има и това малко ме разочарова,щото исках малко по различно развитие,ама айде...

да историческа.

нека да поспамим още малко - запоследно

мн са готини и ми се искаше едно бебе,ама няма да има и това малко ме разочарова,щото исках малко по различно развитие,ама айде...

Дам авторката казала, че ако има бебе няма да има повече книги, ама и Ир и Рурк кви паники бяха покрай бременността на Мейвис, още не са готови за бебе, няма да знаят какво да го правят :ph34r:

Дам авторката казала, че ако има бебе няма да има повече книги, ама и Ир и Рурк кви паники бяха покрай бременността на Мейвис, още не са готови за бебе, няма да знаят какво да го правят

ами да, ама искам ама няма - явно ще е изцяло криминална поредица,няма бебита,нищо

усещам, че Тори вече ще ни бие - мене де, аз почнах

цитатчето ми:

— Хайде, момиче — подкани я шепнешком той. — Аз съм тук. Няма да допусна да паднеш.

///////// пое дълбоко въздух и опипа с крак за първото стъпало. Премести тежестта си и направи крачка към \\\\\\\\. След това още една. Погледът й беше втренчен в лицето му. Тя рискува колебливото си равновесие, рискува всичко и протегна ръце към него.

Той я улови, заключи треперещото й тяло в мощната си прегръдка, задържа я със силните си ръце и я притисна до гърдите си, за да чуе силното биене на сърцето му под новата карирана наметка. Най-после каменната фасада на гиганта бе пробита. Нещо солено и мокро капна на бузата и влезе в устата й.

— Давам ти думата си, момиче — пошепна в ухото й той. — Никога вече няма да те оставя да паднеш.

— Не давай обещания, които не можеш да изпълниш, \\\\\\\\\\ \\\\\\\\\ — укори го тя през булото от радостни сълзи. — Не ме е страх, че ще падам, стига ти да си до мен и да ме хванеш.

Той приглади разбърканата й коса и я погледна в очите.

— Винаги ще бъда до теб, момиче. Това е обещание, което мога да изпълня.

///////// - тя

\\\\\\\\ - той

П.С Давам още цитати:

— Татко! — //////// се втурна към мъжа на портата.

Когато вдигна на ръце единствената си дъщеря, господарят на клана изпълни градината с едрата си фигура. //////// беше малкото му отражение, сякаш я бе оформил със собствените си ръце. Под гъстите черни мигли искряха тъмносини очи. Докато тя покриваше брадата му с целувки, той намигна на жена си над тъмните й къдрици.

///////////// подръпна косъмчетата, които се подаваха от отвора на ризата му.

— Татко, вярно ли е, че Другия клан имали цели снопчета косми по стъпалата и че лъжиците им са изрязани от човешки ребра?

Единият брат и Другият брат се сбутаха, сдържайки кискането си.

— Най-добре сама попитай госта ни, щом се появи. — Бащата изгледа мрачно синовете си. — А дотогава не слушай глупостите на тези двамата, чуваш ли?

Той пусна //////////// на земята. Тя вдигна очи към него и за малко да му признае тайната си надежда по отношение на идващите другия клан. Но баща й вече вървеше към съпругата си.

Тя му поднесе устните си и той ги целуна звучно.

— Много съм ти задължен, че се съгласи момчето да дойде тук, Майката на главната. Щом водачът на другия клан благоволи да ми повери сина си за лятото, може би скоро ще се научи да ми се доверява и за други неща.

Единият брат мушкаше един червей с тоягата си.

— Татко нареди да се държим добре с момчето. Каза да го поздравим с добре дошъл и да не обелваме дума за това, че баща му е едно коварно копеле, което прерязва гърлата на спящи мъже и си пече червата им за закуска…

Като видя ужасения поглед на жена си, водачът на клана на главната побърза да затвори устата на сина си.

— Никога не съм говорил такива неща. Чул ги е от някого.

Другият брат се възползва от притесненото положение на брат си и го изрита по крака. Единия брат моментално размаха юмруци, за да отговори на удара. ////////// побърза да се отдалечи и се спъна в заспалите кученца, които наскачаха с жално виене.

Паднала в тревата, /////////// първа видя момчето. То стоеше напълно неподвижно и тя не можа да каже дали ги наблюдаваше отдавна, или току-що се бе появило. По-скоро беше първото, ако се съдеше по мрачната линия около устата му.

Лунната светлина помилва стоманеното острие със застрашителна дължина, което се намираше между ръката й и сърцето му.

— Не мърдай, \\\\\\\\\ — изсъска заплашително принцесата. — Само едно движение, и ще отнеса главата ти в залата без тялото.

\\\\\\\\\\\\ не усети болка, когато розата в ръката му се счупи и дръжката се заби дълбоко в дланта му.

— Несръчен простак! Виж какво направи!

Погледът на \\\\\\\\\\\\\ автоматично се плъзна към ръцете му. От дланта му стърчеше назъбено парче стъкло. По китката му се стичаха едри капки кръв и падаха върху скъпоценния килим на Майката на главната. Той се опита да спре кръвта и в сърцето му отново се промъкна старото чувство на срам. Срамуваше се, че е \\\\\\\\\\\, срамуваше се, че е недодялан грубиян. Но веднага след срама дойде гневът — онзи необуздан гняв, който защитаваше наранената му гордост от още удари. Но преди да го е насочил към нещастното момиче насреща си, ////////////// захвърли меча и се втурна към него.

Тя извади внимателно стъклото от ръката му и попи кръвта с края на нощницата си. Ръката й върху неговата беше копринено мека и топла.

П.С. забравих да кажа, че е историческа

Редактирано 11 юни 201015 г. от Jamey (преглед на промените)

Шепотът на розите-Тереза Медейрос

Шепотът на розите-Тереза Медейрос

да ти си наред

–Първо сакото ми,а сега и дънките–промълви,почти допрял устни до косата й.–Надявам се,че имаш пералня.Или поне сешоар. Тя си пое дъх. –Хвалиш ли се или се оплакваш? –Хваля се.Имаш ли нещо против? –За да имам нещо против,би трябвало да мога да мисля и да имам мозък.Сигурно съм го загубила някъде заедно с роклята ми. –Роклята е около врата ти. Дъхът й пареше гърдите му. –А мозъкът ми? Той я целуна нежно и всеотдайно. –Секси.Женствен.Прекрасен. –Мозъкът ми? Да. Тя отметна глава назад и му се усмихна. –Много те харесвам,Главния. Развеселен,той погледна все още преплетените им тела. –Вече се досетих. –Не,имам предвид след,ъъъ... –След като си начесахме крастата? Тя кимна. –Обикновено не става така. –И с мен е същото. Нещата се променят след това.Не се развалят,просто стават други,защото знаеш,че не е било това,което си си представял,че ще бъде. Устните й докоснаха леко неговите. –Да.А този път беше. –Ще ми повярваш ли ако продължа мисълта ти? –Точно сега ще повярвам на всичко,което ми кажеш. –Водата тече нагоре. –Естествено. –Черното е бяло. –Винаги. –Едно плюс едно е пет. –Разбира се. –Имам само един кондом. –Какво?ПО ДЯВОЛИТЕ!Аз престанах да си купувам,защото все нямах с кого да ги използвам.–Тя издаде долната си устна и духна силно,така че къдриците на слепоочието й се разлетяха.–Сигурно ще трябва да си припомним петинга. Главният отметна глава назад и се засмя несдържано. –Наистина те харесвам,Главната.

–Първо сакото ми,а сега и дънките–промълви,почти допрял устни до косата й.–Надявам се,че имаш пералня.Или поне сешоар.

Тя си пое дъх.

–Хвалиш ли се или се оплакваш?

–Хваля се.Имаш ли нещо против?

–За да имам нещо против,би трябвало да мога да мисля и да имам мозък.Сигурно съм го загубила някъде заедно с роклята ми.

–Роклята е около врата ти.

Дъхът й пареше гърдите му.

–А мозъкът ми?

Той я целуна нежно и всеотдайно.

–Секси.Женствен.Прекрасен.

–Мозъкът ми?

Да.

Тя отметна глава назад и му се усмихна.

–Много те харесвам,Главния.

Развеселен,той погледна все още преплетените им тела.

–Вече се досетих.

–Не,имам предвид след,ъъъ...

–След като си начесахме крастата?

Тя кимна.

–Обикновено не става така.

–И с мен е същото. Нещата се променят след това.Не се развалят,просто стават други,защото знаеш,че не е било това,което си си представял,че ще бъде.

Устните й докоснаха леко неговите.

–Да.А този път беше.

–Ще ми повярваш ли ако продължа мисълта ти?

–Точно сега ще повярвам на всичко,което ми кажеш.

–Водата тече нагоре.

–Естествено.

–Черното е бяло.

–Винаги.

–Едно плюс едно е пет.

–Разбира се.

–Имам само един кондом.

–Какво?ПО ДЯВОЛИТЕ!Аз престанах да си купувам,защото все нямах с кого да ги използвам.–Тя издаде долната си устна и духна силно,така че къдриците на слепоочието й се разлетяха.–Сигурно ще трябва да си припомним петинга.

Главният отметна глава назад и се засмя несдържано.

–Наистина те харесвам,Главната.

Това е Елизабет Лоуел - Смърт посред бял ден!!!

Една от сцените, които най-много харесвам е.

Точно Давай

Такаа... Ето го и цитата, който подбрах: - Не се имам за друго освен това, което съм - каза той уморено. - Ти беше онази, която виждаше нещо, което го нямаше. - А ти нямаше правото да направиш този избор вместо мен. Нито правото да очакваш да ти благодаря за онова, което си направил. - Нищо не очаквам. - Очакваш да повярвам, че си влюбен в мен. "Какво пък, по дяволите" - помисли си той. Вече и без това беше съсипал всичко. - Влюбен съм в теб. Много романтично, нали? Така и не те забравих. Да те видя отново след осем години издълба в сърцето ми дупка, която от тогава се опитвам да запълня с огризките, които решиш да ми подхвърлиш. Но шанс никакъв. - Някога имахме такъв. - По дяволите, ********. - Той протегна ръка и изтри с палец сълзата, която се стичаше по бузата й. - Никога не сме имали шанс. Първия път беше прекалено рано. Този път е прекалено късно.

мисля, че е време за жокери - затрудняваш

"Истинска любов"- Елизабет Лоуел?

Мне, не е от Лоуел. Наистина е време за жокер. Книгата е съвременна. Този път цитатът е по-дълъг, оставила съм и прякора на героинята, макар да скрих името на героя. - А аз съм учен с добре подплатен портфейл. Нямам яхта, но имам апартамент, който използвам рядко. Настоящото ни откритие ще ме направи известна и аз смятам да използвам този факт, наред с дела си от парите, за да затвърдя още малко репутацията си. От тези две кратки резюмета излиза, че нямаме почти нищо общо помежду си и че не съществува логично основание да поставим основата на една дългосрочна връзка. Искаш ли въпреки това да се пробваме? - Както аз виждам нещата - каза след кратък размисъл той, - ти си достатъчно голяма и достатъчно умна, за да поемаш рискове. Така че, да, искам да се пробваме. - Същото се отнася и до мен. Навремето бях сляпо влюбена в теб. Сега те виждам много по-ясно и те обичам повече. - Тя обхвана лицето му с ръце. - Сигурно сме луди, *******. Обаче чувството е страхотно. Той обърна глава и притисна устни към дланта й. - Чувството е такова, каквото трябва да бъде. - Не помнеше кога за последен път се бе носил на крилете на радостта. Приближи я до себе си и заби нос в косата й. - Бях успял да те изхвърля от мислите си, Червенушке. Почти. - Почти? - Така и не забравих миризмата ти. Тя се изкиска и се наведе назад, така че да вижда лицето му. - Миризмата ми? - Свежа. Хладна. Като на русалка. - Той докосна устни до нейните и ги задържа там. - Кръстих я на теб. Яхтата, осъзна тя. Яхтата, която беше построил със собствените си ръце.

това е от един арлекин,май,дето имаше нещо като формула едно или нещо такова,брат й се казва Руди,ако не се бъркам книгата и все пак не мога да си спомня името на книгата,така че не се смята за отговор

Норчето "Проклятието на Анжелик"! Невероятна книга! Заблудих се в началото с "Истинска любов",защото и там главните се срещат след осем години

Норчето "Проклятието на Анжелик"! Невероятна книга! Заблудих се в началото с "Истинска любов",защото и там главните се срещат след осем години

Браво, точно тя е! Ти си.

Исторически романс: " –Винаги съм те обичала,Главен.-Тя се взираше в студените си крака,които се подаваха изпод чаршафа.-Независимо какво си направил или какво съм си мислела,че си направил.Независимо какво можеш или не можеш.Дали си мошеник,или не.Винаги съм те обичала. –Главна...-той вдигна безпомощно ръце в умолителен жест. Просто те обичам прекалено много.Не бих понесла да гледам как толкова повече изтиваш към мен,колкото по-далеч от тук е $$$$$. –Исусе!-Той поклати глава и се подпря на ръба на писалището.Краката му бяха омекнали,а в главата си нямаше и една свързана мисъл.-Аз... аз...как изобщо можеш...да си помислиш...нещо подобно за мен? –Не мисля,че го правиш умишлено,Главен-тихо отвърна тя.-Не зная какво да мисля.Има толкова много неща,които нокога не съм знаела за теб...и все още не зная.Толкова много тайни.Толкова много неща,които никога не си ми разказвал.За мен ти си един непознат,Главен.Но аз зная,че никога не би ме наранил умишлено. –Благодаря,че признаваш поне това-горчиво рече той.О,боже,тя съвсем сериозно мислеше,че е искал да изиграе $$$$$,без сам да съзнава това.-Боже мой,Главна.-Вдигна глава и всяка частица от съществото му бе съсредоточена в този безнадеждно тъжен поглед.-Аз те обичам. Тя си пое дъх,треперейки. –Ако остана още малко тук,ще ти повярвам,просто защото искам да ти повярвам.-Гласът й бе вял. –Повярвай ми! –Не мога да тръгна по пътя на най-малкото съпротивление,Главен.Възможно е по-късно да се окаже,че той не е бил най-лекият.Не би било честно.Нито към теб,нито към мен самата.-Тя погледна листа в ръката си и го остави да се изплъзне от пристите й.-Аз не съм плячката от тази война,която водиш срещу $$$$$,срещу Англия и бог знае срещу кого още. Той сви юмруци,трескаво търсейки довод,който би могъл да я убеди.Мисълта за бъдеще без нея направо го влудяваше. Когато вдигна поглед,нея вече я нямаше." $$$$$-Братовчед и съперник на главния " –За последен път те питам:къде е тя?-$$$$$ никога не беше чувал толкова несговорчив тон. Лошият направи няколко стъпки напред-дебнешком и с наведена глава.В движенията му имаше нещо от излязъл на лов хищник. –Сам си си виновен,Главен!-извика Лошият.-Всичко можеше да свърши по-иначе...но сега нямам друг избор,освен да те убия! Главният не отвърна.Той следеше движенията на Лошия и мускулите на стройното му тяло реагираха на всяко помръдване на противника му. Кожата на $$$$$ настръхна.За пръв пътразбираше какво значи да се изправиш срещу Главния в борба на живот и смърт. На лицето на Лошия бе изписан див страх. –Ти пръв намеси лични чувства в цялата тази работа.Защо?Защо ме натопи?-попита той...и за миг възмущението му взе връх над страха.-Защото те пребих? –Не-отвърна Главният.Той не изпускаше от поглед движещия се в полукръг около него Лош. -Докато си на свобода,самото ти съществуване е заплаха за Главната.Сам го каза. –Накарал си да ме тикнат в затвора само заради онова,което бих могъл да направя?-Лошият спря и се ухили налудничаво.-Не мислиш ли,че това е малко пресилено? –Не-тихо отвърна Главният.-Когато става дума за Главната,всяка опастност е прекалено голяма-все едно дали е само възможна,вероятна,въображаема или реална." $$$$$ и Лошият са два отделни образа

Редактирано 15 юни 201015 г. от tsocheto (преглед на промените)

Книжката е на "Ирис" и не от издаваните авторки(поне аз не знам за друга).Действито се развива в пустинята

Кони Брокуей "Египетски нощи"?

Кони Брокуей "Египетски нощи"?

Ти си

Майко, налучках абсолютно случайно поенже не съм чела книгата, а мислех да си я купувам. И понеже не съм чувала за други книги на тази писателка се сетих за нея.

Така... ето едно историческо цитатче от мен.

— Така е, дявол да го вземе. Нелепо е да лепнеш такъв етикет на мъж с моя ръст.

— Да, но този въпрос сега хич не ме вълнува — тя помълча малко пред учуденото му изражение и сетне добави. — Радвам се да те видя, Главен. Надявах се да дойдеш.

— Нямах такова намерение, но…

Недовършеното изречение и външният му вид говореха, че се притесни, макар и за кратко.

— Независимо от това, радвам се. Леля Досадната е труден характер, истинска загадка. Малката ти братовчедка Красавицата изглежда чудесно, в което си се уверил, когато я видя сутринта в градината. Странният е на моя възраст, може би малко по-голям и нямам никаква представа що за човек е. Има определено мрачно изражение на лицето. Нещо при него не е както трябва. Както сам си имал възможност да видиш, Лошия е доста привлекателен мъж. Любезен е.

— Какво означава, че той е привлекателен?

— Висок, много силен и красив.

— Искам да внимаваш какво говориш с него и да не показваш прекалено приятелско разположение. Може да се опита да се възползва от него, а ти си много по-невинна от Лошия.

— Сега съм омъжена и със сигурност не съм чак толкова невинна.

Очите му се разшириха и той настоя, бавно разчленявайки думите.

— Да, невинна си. И не спори с мен с присъщата си добре овладяна сдържаност, а по-добре ми кажи защо се радваш, че съм тук.

Не трябваше да й напомня за сдържаността й. Това я накара сега отново да се отдръпне в себе си, докато допреди малко разговаряше свободно. Ръцете й се отпуснаха в скута й. Бавно вдигна лице, за да срещне погледа му. Усилието й беше забележимо. После каза смело:

— Ти си мой съпруг. Липсваше ми.

— Твой съпруг — повтори той саркастично. Беше забравил какво означава женско лукавство и почувства сякаш пламъкът му избухна пред него в един миг. — Не ти ли се струва чудно, че сме женени, Главната? Познавам те от деветгодишна, когато беше само кожа и кости и въпреки това гордостта ти беше колкото на епископ. Пълна с надменност, въздържана и наблюдателна. Още тогава, в мълчаливото момиченце съзрях бъдещата красавица и затова ти дадох името Главна и всички го приеха, дори червенокосата ти прислужница — актрисата, която преди малко ме погледна така многозначително.

— А когато аз бях на девет години — поде тя на свой ред, — ти не ми отстъпваше по гордост. На четиринадесет вече беше чедо на дявола. Баща ми беше прав да те нарича така. Ти винаги предвождаше Брат и Брат, когато трябваше да се извърши някаква лудория. Спомняш ли си ковчега, който тримата измайсторихте, напълнихте с камъни и поставихте на пода пред олтара в църквата? Сложихте отгоре му букет цветя и когато хората започнаха да прииждат за неделната служба, дълго време никой не се осмели да го отвори — тя се усмихна едва забележимо. — Възхищавах ти се, но не преставах й да се страхувам.

— Ти да се страхуваш, Главната? Не мога да си го представя. Ако някой се опита да те плаши, ти ще го смразиш с един от погледите ти, лишени от всякакво чувство. Защо пък ще се плашиш точно от мен?

Тя не срещна погледа му и не отговори на въпроса. Той долови объркването й.

— Защо?

Гласът й прозвуча неузнаваемо.

— Тук е твоето място, тук е силата ти. Дори и сега, когато се бориш да не възприемеш истината с цялата си абсурдна и неуместна гордост. Докато за мен Чейз Парк никога не е бил дом.

Херцогинята - автора не се сещам Всъщност на Главната й казваха Херцогинята, но не съм сигурна дали и заглавието беше такова. Май беше на Катрин Каултър – Цената на рая

Редактирано 17 юни 201015 г. от Слава (преглед на промените)

Херцогинята - автора не се сещам

Всъщност на Главната й казваха Херцогинята, но не съм сигурна дали и заглавието беше такова.

Май беше на Катрин Каултър – Цената на рая

Абсолютно вярно. Ти си наред.

Исторически роман . — Погледни ме — помоли той. Вдигнах глава и видях как устата му се приближава към моята. Този път в целувката нямаше гняв. Устните му бяха топли и меки, не корави и настойчиви, и въздействието им беше опустошително. Отметнах глава назад, за да се насладя на замайващото усещане, и тялото ми се повдигна към неговото. Секундите минаваха и светът се въртеше около мен все по-силно. Усещах топлината на огъня по краката си, усещах как дългите му пръсти притискаха талията ми, за да ме притеглят към тялото му. Отговорих на целувката с цялото си сърце и изпитах неописуемо блаженство. Когато Александър вдигна глава и отпусна ръце, изпитах отчаяние, но когато разумът ми отново заработи и се сетих, че се намирам в библиотеката на Лам, че в камината гори огън, а старите Хоук чакат в кухнята, че мъжът, който ме бе целувал с такава страст, се е оженил за мен против волята си, изведнъж изпитах вледеняващ страх. — Няма от какво да се страхуваш, Кати — проговори меко той. Гласът му звучеше по-дрезгаво от обикновено, но в тона му нямаше и следа от презрение. Погледнах го любопитно. Една непокорна къдрица беше паднала на челото му. Очите му, полускрити под дългите мигли, изглеждаха съвсем светли. — Не ме гледай така, мила. Обещавам, че никога повече няма да се държа зле с теб. Имената на героите са сменени

"Хвани юздите на съдбата" Там е в първо число...