Да не е Скандал?

Същата, ти си на ход

Днес просто ми върви....хихихих Сега ето какво избрах, отново историческо: Тя свиреше, за да пропъди всички мисли от главата си. Отиде при него, за да сложи окончателно край на отношенията им, поне така си мислеше. Отиде да говори с него, да го помоли да разбере страховете й. Отиде с надеждата, че той ще й даде нещо, което ще й позволи безрезервно да го обича. Сега не й оставаше никаква надежда. Разбираше не само, че между тях всичко е свършено окончателно и завинаги, но и колко е загубила. И първия път беше достатъчно тежко, но сега, при втория, почти непоносимо. Възможността да бъде щастлива я бе измъчвала, но сега тя й бе отнета. Той мина същия следобед с двуколката си покрай къщата. Той хвърли юздите на Джеми и изкачи стълбището към пътната врата, стъпките му не бяха пружиниращи както обикновено. Харис му отвори. — Надявам се, лорд ........, че сте се оправил след падането. Той направи кисела физиономия. Клюките бяха стигнали и до слугите. — Да, напълно, благодаря ти, Харис. Той стоеше в хола и се вслушваше в посланието, долитащо откъм задната част на къщата, от нейния музикален салон. Беше стиснал устни, погледът му беше строг. Значи тя наистина се е предала. Но само от истинска мъка можеше да блика такава музика и тъкмо от този факт трябваше да почерпи смелостта, която му беше нужна. Той мина с бързо кимане на глава покрай Харис. Пред вратата на музикалния салон се поколеба за миг. После отвори вратата и влезе. Вратата изскърца, когато я затвори зад себе си. — Махай се! — заповяда тя и не спря да свири. Беше бясна, че някой е нарушил неписания закон и я смущава докато свири. — Не, няма — отвърна той. Ръцете й се отпуснаха в дисхармоничен акорд върху клавишите. — Облечи си палтото. — Той пристъпи зад нея, сложи ръце под мишниците й и я вдигна от пейката. Заглуши протеста й с едно безизразно: — Не се карай с мен, не ми остана капчица търпение. Тя се обърна и го изгледа смаяно. — Какво каза? — Сега ще ме последваш — отговори той решително. Обърна се и взе палтото, което тя беше носила тази заран и което беше захвърлила небрежно върху един стол. — Облечи това. Пътуването ще е доста дълго, а стъмни ли се, става студено. Тя поклати глава. — Никъде няма да ходя с теб. Всичко е свършено, не го ли разбра? — Не — отговори той и вече й държеше палтото. — Нито го разбирам, нито го приемам. А сега моля те, облечи се. Тя не си спомняше да го е виждала такъв. Беше спокоен, гласът му твърд, но в израза на лицето му имаше нещо напрегнато, сериозно. Също и в устните му, и в погледа. Не беше гняв, а по-скоро непоколебима решителност, като тази, която кара потъващия да се вкопчи в къс дърво.

"Бившият годеник" на Джейн Фийдър. Позабравила съм я, трябва да си я припомня някой път...

Точно така Тихи, тя е! Давай ти си на ход!!!

Хайде още една историческа загадка

Тя млъкна, защото устните на +++++ завладяха нейните и целувката му я накара да забрави света и хората в него. В размяната на думи и нежности тя забрави дори най-важното, но опитните му пръсти много скоро стигнаха до закръгления й корем и застинаха от изненада.

— Възможно ли е да си се закръглила така под нежните грижи на близките си или…

Той млъкна и тя видя в ясното синьо на очите му неверие и смущение, примесени с обожание.

— Боя се, че това е ябълковата реколта от ......, която ще ни зарадва през следващия февруари, господарю — отговори тя с подчертана небрежност и се опита да укроти необуздания смях, предизвикан от реакцията му.

— Откъде си толкова сигурна?

— О, сеньор, трябва ли да ви напомням, че съществуват някои повтарящи се навици на тялото ми и липсата им позволява да се направят известни изчисления! — тя се разкиска като малко дяволче и обсипа лицето му с игриви целувки.

— И нямаше да ми кажеш? — извика ужасено той.

— Значи помниш… — Усмивката й изчезна и в погледа й се появи загриженост. — Ти ми каза, че няма да понесеш наследството на баща ти да премине и в твоите деца. Не искаше прокълнати чеда. Камо ли пък син…

Разтърсен до дън душа, +++++ разбра каква болка й беше причинил и, че дори сега, споменът беше мъчителен.

— Бях безсърдечен лъжец!

&&&&& вдигна треперещите си пръсти към устните му.

— А аз винаги съм била убедена, че моето сърце е достатъчно голямо за нас двамата и за цяла детска стая с егоистични малки +++++ и &&&&&!

— Боже мой! — простена измъчено той и сведе устни към многообещаващата закръгленост на корема й, който с плода в него изглеждаше много по-привлекателен отпреди. — Нищо чудно, че баща ти ме нарече безчестен негодник!

&&&&& зарови пръсти в необичайно късата коса, която се усещаше като дебела, еластична коприна.

— Боя се, че него няма да спечелиш толкова лесно като мама и сестрите ми. Той ме обича прекалено много.

— Никой не може да те обича достатъчно много, котенце! — прошепна +++++, все още наведен над корема й, но в същия миг усети леко движение и извика смаяно: — Какво беше това?

— Трудно е да се каже — усмихна се с превъзходство &&&&&. — Или съгласие, или отказ.

+++++ - името на главния

...... - дома на главния

&&&&& - името на главната

Розите на страстта Валери Лорд

Розите на страстта Валери Лорд

Точно така, ти си на ход!

Локомотивът просъска и изпрухтя. Земята потръпна под нозете й, сякаш някакво огромно животно се пробуждаше в недрата й. Но дори и през този страшен грохот на нея й се счу, че Главният й казва: - Аз те обичам.Аз все още те обичам. И тогава тя се втренчи в лицето му. В слабата светлина на утрото почти не повярва на тргедията в очите му. Сякаш беше отражение на болката, пронизала я цяла. - Сбогом, главния. Вагоните потрепераха. Главната вдигна ръка за прощален поздрав. Главният повдигна глава. Раменете му се изправиха, горди и силни. Сълза се отрони от очите му и потече по бузата. После още една. Главният плачеше. Главната застина като вкаменена. Макар да бе ставала свидетел на всякакви чувства, които прекосяваха лицето му, тя никога не го беше виждала да плаче.А сега видя такова неподправено отчаяние, такава уязвимост, че се почувства, сякаш нечия ръка бе разкъсала гърдите й и бе изтръгнала сърцето й... - Главния! - Гърлото й се стегна. Той изглеждаше толкова смазан.. Наистина ли тя притежаваше властта да го разтърси до такава степен

Бррррр това ми напомня на "Райският поток" на Лайза Бингъм, но не съм напълно сигурна...

правилно тя е

правилно тя е

Нещо много лесно (не ми се мислеше повече) и историческо от мен:

"Тази нощ тя лежеше трепереща в леглото и не можеше да заспи от студ. Изведнъж вратата се отвори и Главната чу гласове в съседното помещение. После всичко утихна, но няколко секунди по-късно чу Главния да влиза тежко в стаята с огромните си ботуши. „Трябва да е пиян” — помисли си тя, тръпнеща от страх, но се лъжеше.

— Кажи още веднъж, че си невинна! — каза той с тих, дрезгав глас.

— Невинна съм — отвърна тя и го погледна право в очите.

Тогава той се приближи усмихнат към нея, но тя се сви назад.

— Главния, ти не можеш просто така…

— О, мога, съкровище мое! — и той вече бе я уловил за китките и въпреки отчаяните й протести и клетви я беше прегърнал. Тя започна да удря с юмруци по гърдите му, но той само се засмя и я вдигна нагоре. Но от мятането й той загуби равновесие и двамата се строполиха на леглото.

— Главния...

— Мълчи и ме слушай, Главната!

Всъщност тя нямаше друг избор, тъй като той продължаваше да стиска китките й, а тялото му я притискаше към леглото. Когато говореше, устните му се допираха до нейните и тихият му спокоен глас проникваше до дълбините на сърцето й.

— Вярвам ти. Вярвам, че си невинна. А сега ме изслушай, любов моя, но слушай добре, защото нямам намерение да повтарям. Аз също съм невинен. Трябва да си призная, че в дългите самотни дни понякога ми се е приисквало жена, но знай, че освен теб за мен не съществува никоя друга. Никоя друга няма тази копринено нежна кожа, тези вълшебни смарагдови очи и такъв кадифен глас. От първата нощ, в която те видях, не съм желал друга жена. И това ще продължава да е така. А сега, мила моя, ако искаш, изхвърли ме!

— А ще си отидеш ли? — усмивка плъзна по лицето й.

— Не.

— Тогава пусни ръцете ми.

— Защо?

— Защото иначе не мога да те галя."

Хедър Греъм - Не предавай любовта?

Хедър Греъм - Не предавай любовта?

Мхм, точно тя, ти си на ход

Ето и едно съвременно цитатче от мен.

— Ти, самонадеян… — запъна се тя, неспособна да измисли подходяща обида. — Знаеш какво можеш да направиш с поканите си! Не бих се омъжила за теб за нищо на света!

— Добре — кимна той. — Значи най-после постигнахме пълно съгласие. Нямам никакво желание да се обвързвам с незряла жена, чийто език е като жилото на оса. Който те е кръстил ********, не е бил особено далновиден. В теб няма и капчица ведрост.

— Ти си най-неприятният мъж, когото съм срещала! — избухна тя. Гневът й бе в ярък контраст с хладното държание на мъжа. — Не мога да те гледам.

— Значи си решила да прекратиш визитата си и да се върнеш в Америка?

Тя отметна коси и бавно поклати глава.

— О, не, господин графе, ще остана тук. Имам причини да остана, които надделяват над чувствата ми към теб.

Тъмните очи се присвиха, докато мъжът се взираше в лицето й.

— Явно контесата е добавила няколко франка, за да те направи по-сговорчива.

******** озадачено се втренчи в него, сетне значението на думите бавно достигна до съзнанието й, лицето й пребледня, а очите й потъмняха от гняв. Тя яростно замахна с ръка и с всички сили го зашлеви по лицето, сетне рязко се извърна и хукна към замъка. Безмилостните му пръсти я хванаха за раменете и я обърнаха, притиснаха я към мускулестото му тяло, а устните му се впиха в нейните в жестока отмъстителна целувка.

******** Главната

Френска връзка - Нора Робъртс?

Френска връзка - Нора Робъртс?

Да, ти си.

Книгата е съвременна. @@@@@@@@се усмихна. - Аз те предупредих. Не можеш да ме обвиняваш за състоянието си. Какво пи, джин ли? Водка? Скоч? Бренди? - Той изстена жално и се хвана за корема. - Бренди значи. Доста скъп гуляй си си устроил. Но защо не, щом можеш да си го позволиш, нали така, кралю Мидас? - Идва ми да те убия. - Първо ще трябва да ме хванеш, *********. А никога не ще успееш, ако продължиш да седиш на задника си. Хайде, ставай, време е да започваме. - Хвана ръката му и се опита да го издърпа. Той остана залепен за възглавницата. - Хайде, не ми е до шеги. Трябва да започваме. - Няма да помръдна от това легло. С ръце, поставени на хълбоците, @@@@@@@@@ го изгледа с отвращение. - Една две таблетки аспирин ще помогнат ли? - Не. Но смъртта би могла.

"Връщане към живота" Сандра Браун

Книгата е съвременна.

@@@@@@@@се усмихна.

- Аз те предупредих. Не можеш да ме обвиняваш за състоянието си. Какво пи, джин ли? Водка? Скоч? Бренди? - Той изстена жално и се хвана за корема. - Бренди значи. Доста скъп гуляй си си устроил. Но защо не, щом можеш да си го позволиш, нали така, кралю Мидас?

- Идва ми да те убия.

- Първо ще трябва да ме хванеш, *********. А никога не ще успееш, ако продължиш да седиш на задника си. Хайде, ставай, време е да започваме. - Хвана ръката му и се опита да го издърпа. Той остана залепен за възглавницата. - Хайде, не ми е до шеги. Трябва да започваме.

- Няма да помръдна от това легло.

С ръце, поставени на хълбоците, @@@@@@@@@ го изгледа с отвращение.

- Една две таблетки аспирин ще помогнат ли?

- Не. Но смъртта би могла.

Мисля, че това е Връщане към живота на Сандра Браун. Книжката е сред любимите ми.

Редактирано 31 май 201016 г. от geri_113 (преглед на промените)

julie81 и geri_113 са познали julie81, ти си била първа, така че е твой ред!

Но когато се обърна към хора, част от децата вече бяха образували малка групичка, която се отправи напред, водена от Уили Дженкинс. — Къде отивате? — избухна, когато те преминаха край нея. Тя се обърна. И застина. Главният стоеше на пет метра от нея с ръце отпуснати до тялото. Главната не смееше да проговори, нито да помръдне — просто гледаше смаяна красивото сурово лице, което я преследваше в сънищата и я измъчваше през дните й. Уили Дженкинс пристъпи напред, дрезгавият му глас прозвуча силен и войнствен: — Ти ли си ..........(главния)? Главният кимна мълчаливо и внезапно няколко момчета пристъпиха напред и застанаха пред главната — готови да я защитят от чудовището в негово лице, осъзна той. — Тогава по-добре се обръщай и изчезвай оттук — предупреди го момчето с жабешкия глас, като вдигна брадичка. — Ти накара госпожица ...........(главната) да плаче. Главният не откъсна поглед от пребледнялото лице на Главната. — Тя също ме накара да плача. — Момчетата не плачат. — Понякога плачат — ако някой, когото обичат, ги нарани жестоко Това е една от най-любимите ми книги.

"Съвършенство"- Джудит Макнот Наистина невероятен роман

Абсолютно вярно - и за отговора и за определението. Ти си.

Извинявам се за закъснението,но имах малък проблем с нета http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Исторически роман:

— Прости ми — прошепна той. — Имаш право, но Бог ми е свидетел, обзело ме е налудничавото чувство, че ще умра, ако не те притежавам.

Искаше му се тези думи да прозвучат лекомислено, искаше да притъпи с шега глупавата мелодраматичност на думите си, но за пръв път усети как обичайната фриволна нехайност сега го изоставя. Пулсирането на кръвта му повтаряше отново и отново: ще умра, ако не те притежавам… ще умра, ако не те притежавам…

Страстното му въжделение беше свързано не само с тази вечер или с физическия акт на съвкуплението, което тялото му жадуваше. Той я искаше завинаги, като своя любима и партньорка, своя съпруга. Но в момента искаше само едно — нея, сега, веднага.

Той се вкопчи отчаяно в последната надежда.

— Нали не искаше да ме любиш в дома на §§§§ … сега не сме в нейния дом.

— О, Главен, Главен, ти си един хитър, сладкодумен нехранимайко, наполовина ангел и наполовина дявол — въздъхна тя със смесица от укор и смях. — Кажи ми, какво да те правя?

Той затвори очи, смаян, че тя го познава толкова добре, но и благодарен, че въпреки всичко в гласа й звучи нежност.

Главната го погали по косата, после леко по бузата. Върху пламтящата си кожа той усещаше хладината на пръстите й.

§§§§-бивша любов на Главния

"Ангелът мошеник"-Мери Джо Пътни