Ами предположени "Катрин", там положението беше малко по-различно, но друга книга не ми идва на ум

Мнее, Ине, до тази "Катрин" не смея да припаря след съкрушителните коментари за книгата. Друг роман е.

Редактирано 19 юни 201015 г. от bobych (преглед на промените)

Мнее, Ине, до тази "Катрин" не смея да припаря след съкрушителните коментари за книгата. Друг роман е.

Ха.че какво и е на Катрин?Е,ще ти напомни на някоя и друга книга,но за мен беше третия любовен роман,тъй че направо ме изкефи.Я вземи я прочети,може и да си приятно изненадана.

Ха.че какво и е на Катрин?Е,ще ти напомни на някоя и друга книга,но за мен беше третия любовен роман,тъй че направо ме изкефи.Я вземи я прочети,може и да си приятно изненадана.

Гале, ти си първата, отзовала се ласкаво за Катринчето. Отдавна я имам на книга, но я метнах в купа "Недосегаеми" (при книгите на Бъртрис Смол) - щото ако ги пипна да ги чета, ще вземе да ме порази бяс и нищо чудно да ги разпарчетосам на съставните им страници

Но може би предпазливо ще я измъкна оттам, за да й метна едно очо

Гале, ти си първата, отзовала се ласкаво за Катринчето. Отдавна я имам на книга, но я метнах в купа "Недосегаеми" (при книгите на Бъртрис Смол) - щото ако ги пипна да ги чета, ще вземе да ме порази бяс и нищо чудно да ги разпарчетосам на съставните им страници

Но може би предпазливо ще я измъкна оттам, за да й метна едно очо

Добре.че още бягам бързо,ако решиш да ме :slap1: в резултат на препоръката.

Следващ, бих казала "изобличаващ" цитат от книгата

- Какво точно мислиш, че означава това спечелено раздаване на пикет, Риърдън? - тихо попита тя.

Всички се умълчаха. „Проклятие” - помисли си той,- довери се на жена,за да си сигурен, че ще провали всичко.

- Означава, че си моя, разбира се - каза той убедително и от масата се чу мъжки шепот на одобрение.

- Разбирам. Означава ли това, че аз имам думата?

Това го смути. Умът му беше замаян, не можеше да измисли отговор.

- Ти...

- Предполагам, че ти смяташ, че сега ще дойда да живея с теб - продължи безмилостно тя.

- Е, всъщност, това сигурно...

- Предлагам ти още една игра - каза тя с усмивка, която трябваше да го предупреди. - Този път с мен. Ако спечелиш, ще се съглася да стана твоя метреса.

Той се съгласи, но нещо не беше наред. Проклятие, вече я спечели веднъж, защо ще...?

- А ако загуби? - попита Теди.

- Да, а ако загуби? - повтори Том.

Бел се усмихна, а Риърдън усети някакво лошо предчувствие.

- Ако загуби, ще трябва да се ожени за мен.

Настана пълна тишина. Всички се втренчиха в Бел, очаквайки тя да се разсмее и да каже, че се шегува. Когато проумяха, че говори съвсем сериозно, Уоли нададе вик и напрежението сякаш се поуталожи. Всички се събраха около Риърдън, като се шегуваха и го тупаха по раменете. Той най-накрая успя да затвори устата си и да откъсне поглед от сивите, нетрепващи, сериозни очи на Бел. Посегна към чашата си с измъчена усмивка, видя, че е празна, и се огледа за гарафата. Изражението в очите му граничеше с паника. Усмихнатият виконт Сейнт Обин напълни чашата му догоре и Риърдън я изпи на един дъх, като голяма част от съдържанието й се стече по врата му. Мислеше, че виното ще смаже гърлото му, но когато се обади, гласът му звучеше като продрано грачене:

- Тегли да видим кой ще раздава.

Бел изтегли деветка, той - асо. Тя цепи, той раздава. Бяха един срещу друг, коленете им почти се докосваха. Той разстла останалите карти на масата във формата на ветрило и погледна своите карти. Лицето му пребледня. Твърде много проклети седмици и осмици. Видя как Бел хладнокръвно подрежда картите си. Изглеждаше съвсем спокойна, само съвсем лекото стискане на устните подсказваше, че залогът в играта съвсем не е просто няколко лири.

Тя изчисти три карти и взе също толкова от купчината. Той направи същото. Всичко, което успя да направи с това теглене, бе да замени седмиците и осмиците с десетки.

- Четири - анонсира Бел.

- Колко?

- Четиридесет и едно.

- Равни. - Той изпусна въздуха си. Никой не бе отбелязал точка.

- Quatrieme.

- Ние казваме „Кварта" - поправи я той, безпричинно подразнен.

- Добре тогава, кварта - сви рамене тя.

- Не е зле - съгласи се той.

- Имам и терца. Три аса.

Той се усмихна.

- Не е чак толкова добре. Четири десетки. И три валета.

Тя отново сви рамене.

- Започвам със седем.

- Аз започвам със седемнайсет. - Чувстваше се малко по- добре.

Тя тегли четири купи - асо, поп, дама и вале. След всяка ръка обявяваше точките си с безстрастен тон. Ако спечелеше по-голямата част от ръцете - седем или повече - щеше да вземе десет точки. Риърдън започна да мрази спокойното звучене на гласа й. После тя изтегли асо, поп и дама каро. Седем ръце. Десет точки.

После Бел пусна седмица пика и най-накрая и той спечели ръка. Взе още две и игра вале спатия. Тя го взе с асото. За последната ръка й остана поп спатия. Спечели.

- Двайсет и една - каза тя, загледана в купчината карти пред себе си, оправяйки ъгълчетата им с дългите си тесни пръсти.

Той премига няколко пъти и прочисти гърлото си:

- Деветнайсет.

Сякаш в стаята изригна-вулкан. Всички се втурнаха към тях - изказваха поздравления, съболезнования, целуваха ги, "стискаха им ръцете, потупваха ги по раменете. Целият този шум достигаше до Бел като през тунел. Започна да вижда размазано. Единственото нещо, което виждаше ясно, беше шокът в очите на Риърдън. Той я гледаше така, сякаш я вижда за първи път или сякаш беше някоя луда, опряла бръснач в гърлото му. Някой го изправи на крака, друг дръпна нея. После вдигнаха тост.

- За булката и младоженеца! - извика Теди Евертън и вдигна високо чашата си.

Лелееее, това не съм го чела, но имам голямо желание. Боби, подшушни, моля те, на едно ЛС коя е книгата, умирам от любопитство.

Пробвам с научкване, щом главната е Бел - значи "Изабел" на Патриша Гафни, примерно Ако не беше написала имената, щях да предполжа "Нежният звяр", че в момента я чета и там доста играят пикет, а играта изглежда супер интересна!

Редактирано 20 юни 201015 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Пробвам с научкване, щом главната е Бел - значи "Изабел" на Патриша Гафни, примерно

Ако не беше написала имената, щях да предполжа "Нежният звяр", че в момента я чета и там доста играят пикет, а играта изглежда супер интересна!

Пете, правиш добри асоциации, а аз си отдъхнах, че я имам книгата, та като реша да я чета, няма да си мъча очите на монитора.

Пробвам с научкване, щом главната е Бел - значи "Изабел" на Патриша Гафни, примерно

Ако не беше написала имената, щях да предполжа "Нежният звяр", че в момента я чета и там доста играят пикет, а играта изглежда супер интересна!

Точно "Изабел" на Патриша Гафни http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Винаги във втори цитат на книга пускам и имената, за да не забатачвам играта, а да продължим напред. Романът е малко тежичък (според мен), но е запомнящ се и накрая има един наистина трогателен момент, просто не мога да се въздържа да не го цитирам:

Това, че казва на хората, че „жена" му е мъртва, доказваше, че очаква от нея да приеме безропотно заточението си. Но тя нямаше да изчезне толкова удобно. Не още.

Чу бързи стъпки по стълбите. Разпозна Бийл, камериерът на Риърдън, който идваше към нея. Изражението му беше същото като на Клаудия преди малко.

- Мисис Риърдън! - възкликна той опулен, втрещен. - Мислехме, че сте мъртва!

Горчивината стегна гърлото й, но тя успя да се усмихне на Бийл.

- Не съвсем. Мистър Риърдън достатъчно здрав ли е, за да приеме посетител, как мислиш?

- Ама разбира се! Той спи, но той... е, той ще бъде...

- Изненадан - довърши тя грубо. - В такъв случай ще се кача. Всичко е наред, все още не съм забравила пътя. - Тя го остави в коридора, втренчен учудено в нея.

Може и да изглеждаше хладна и сдържана, но започна да трепери, когато тръгна по тъмния коридор към спалнята на Риърдън. За да преживее следващите минути, трябваше да се концентрира изцяло върху това, какъв беше той всъщност. Лъжец. Лицемер. Прелъстител. Тя спря пред вратата, за да събере смелост и да прогони от ума си неприятната мисъл, че въпреки всичко, все още го обича. Безшумно отвори вратата и влезе.

В стаята цареше полумрак. Единствената светлина идваше от огъня в камината и от двете свещи до леглото. Тя спря, вслушвайки се в ударите на сърцето си. Когато очите й свикнаха с тъмнината, видя, че той спи. Един страхлив глас вътре в нея й напомни, че още не е късно да си тръгне. Тя не го послуша и тръгна решително към леглото.

Намръщи се леко. Той беше толкова слаб! Костите на лицето му изпъкваха под наболата брада. Прошарената му коса беше сресана назад. Лицето му беше по-бледо от бялата възглавница под главата му. Гърдите му бяха бинтовани. Едната му ръка лежеше на корема му. Клепачите му трепнаха, сякаш сънуваше нещо.

Бел захапа силно кокалчетата на пръстите си, но това не можеше да спре любовта, която я изпълваше. Изведнъж й се стори, че няма никакъв смисъл да му казва какво мисли. Мразеше себе си много повече, отколкото мразеше него.

- ПРОКЛЕТ ДА СИ - прошепна тя и се обърна да си ходи.

На нощното шкафче проблесна нещо златно и тя спря. Ръката й се разтрепери, когато посегна към него. Нейният пръстен. ТИ СИ ЕДИНСТВЕНАТА. Тя болезнено преглътна пре- дателските сълзи. Защо ли го пазеше? Протегна ръка, за да го върне на мястото му, но той се изплъзна от пръстите й и звънна, когато падна на шкафчето.

Риърдън отвори очи и я погледна.

Вместо да каже нещо, той разтърка очите си, после отпусна отново ръката си върху чаршафа. Отново я погледна и този път се намръщи. И премига. Разтърси глава и отново разтърка очите си. Надигна се малко на лакти. Покашля се, гласът му беше нерешителен, учуден.

- Бел?

- Здравей, филип, дойдох да ти кажа довиждане. - Тя отстъпи крачка назад и стисна ръцете си, за да не види той, че треперят. Осъзна колко нисък и дрезгав е гласът й. - Не знаех, че си толкова болен... Ако знаех, нямаше да дойда.

' Той се надигна още малко, макар че движението очевидно му причиняваше болка.

- Бел? - повтори той.

Мислеше си, че човек не може да пребледнее повече, но явно можеше. Тя вече изпитваше тревога, но я прикри зад гневните си думи:

- Казал си на толкова хора, че съм мъртва, че изглежда, си започнал сам да си вярваш.

Риърдън рязко си пое дъх и в очите му проблесна ярост.

- Бел! - прошепна той и отметна завивките.

Видът на голите му крака предизвика у нея опасно размекване. Тя го потисна. Но когато разбра, че той има намерение да стане, се втурна към него и внимателно го бутна обратно.

Той се вкопчи в ръцете й и не ги пусна, взираше се в нея, сякаш беше заслепен от светкавица.

- О, Господи, кажи ми, че не сънувам! Толкова пъти имах това видение. Истина ли е, Бел?

Той докосна лицето й и се опита да го придърпа надолу, но тя хвана китките му и се отдръпна. Знаеше, че не бива да му позволява да я докосва.

- Истина е - каза тя и пак отстъпи назад. - Спри, Филип!

- Недей! - Но той не спря. Отново отметна завивките и се опита да стане. - О! - извика тя гневно и се върна до леглото. - Не бива да правиш това! Ще легнеш ли? Не, спрр...

Но той седна в края на леглото и я стисна между коленете си.

- Стой мирно, Бел - каза дрезгаво той, - причиняваш ми болка.

Тя спря да се дърпа.

- Проклет да си - почти проплака тя. Стоеше неподвижно, но ръцете й сами се плъзнаха около раменете му.

- Почакай, почакай. Не ме проклинай, любима.

- Винаги ще те проклинам, филип Риърдън.

Цялото й тяло се тресеше. Тя усети уханието на кожата му. Ужасяваше се от мисълта, че той може да усети сълзите й върху собствената си буза.

- Бел, Бел - дрезгаво шепнеше той, - мисля, че разбирам какво се е случило. Просто ме остави да те прегръщам.

Беше толкова щастлив, но още не можеше да й го каже. Затвори очи, хвана нежните й рамене и я притисна към себе си толкова силно, колкото му позволяваше раната. Усещаше силните тръпки, които пробягваха по тялото й. Разхлаби прегръдката си и се дръпна назад, за да я погледне. Сърцето го заболя, като видя болката в очите й.

- Толкова много те обичам - прошепна той.

Тя въздъхна и извърна глава.

P.S. Извинявам се за отклонението, Пете, давай напред, мила

Ето следващия исторически цитат:

" — Да не сте дошъл да посетите жена си?

Главния презрително огледа гадняра от глава до пети, а когато най-сетне отговори, сарказмът в гласа му не можеше да бъде сгрешен.

— Ако сте се канил да си тръгвате, господин Гадняр, не бих желал да ви забавям нито минутка повече дори и ако виждах някаква причина да ви обяснявам за какво съм дошъл. А сега, на-добър път.

Главния демонстративно обърна гръб на гадняра, а в същото време умишлено пренебрегна и жена си в дъното на салона. Не помнеше някога да е вършил нещо по-трудно. Желанието да иде при нея беше толкова силно, че единствено благодарение на силната си воля той успя да тръгне към Приятеля, който се приближаваше да го поздрави.

Обнадеждената усмивка на Главната бързо избледня, докато мъжът й се здрависваше с моделиера. Объркана и унизена, тя наведе глава и се втренчи в скиците си през мъглата на сълзите. Опита се да скрие лицето си от останалите присъстващи в магазина, като вдигна ръка към челото си, но това не успя да спре сълзите, които закапаха по скиците й.

Припряно стана от стола си, обърна се настрани и с наведена глава изтича покрай разсилния, за да излезе през задната врата. А тъй като не погледна назад, не видя зелените очи, които се обърнаха към нея и я проследиха през прозореца, докато се скри зад високия жив плет в градината, където се намираше тоалетната.

Едва когато се озова усамотена на това място, Главната посмя да даде воля на сълзите, които направо я задушаваха. Плака дълго, раздирана от мъчителни ридания, и се чувстваше така, сякаш животът й е рухнал в черна пропаст, водеща към ада. Нямаше представа какво е довело мъжа й в магазина, но й беше пределно ясно, че не е дошъл заради нея. Та той дори не благоволи да я поздрави!

Приятеля също бе забелязал как Главната побърза да напусне помещението, затова загрижено се обърна към Джеф:

— Не мислиш ли, че беше прекалено суров с нея, Главен? Ако не се лъжа, Главната плачеше, когато излезе.

Главния загрижено въздъхна. Макар че сълзите на Главната жегнаха сърцето му и едва не го накараха да изтича след нея в градината, единствено твърдата му решителност да следва първоначалния си план му помогна да не покаже чувствата си. Все пак душата му плачеше, като гледаше как се измъчва Главната.

— Трябва да я оставя да разбере съвсем ясно какво значи да бъдем разделени — отвърна Главния стоически. — Трябва да го почувства като реалност, колкото и болезнено да е за двама ни. "

Налучквам, заради едно изпуснато Джеф... След целувката - Катлийн Удиуиз

Редактирано 20 юни 201015 г. от BlackRose (преглед на промените)

Налучквам, заради едно изпуснато Джеф... След целувката - Катлийн Удиуиз

Точно тя Ти си на ход!

Голям късмет Ето поредната историческа загадка След като първоначалната му страст се уталожи, Главния се отпусна върху нея и въздъхна. Смяташе, че има достатъчно опит с жените, за да се владее добре и да достави удоволствие не само на себе сн, но и на партньорката си. Няма що, тази вечер демонстрира завиден контрол! Дори не знаеше дали това изключително момиче изпита наслада, но бе твърде тактичен, за да попита. Разбира се, че не е, бе сигурен в това. Само тази мисъл бе достатъчна, за да почувства, че отново е възбуден. Удивително! Ала вътре тя бе невероятно топла и сладка! — Можеш ли да се отместиш настрани... моля те... Вероятно й тежеше. Лежеше върху нея и се наслаждаваше на преживяното удоволствие, а бедното момиче сигурно се чувстваше смазано под тежестта му. Той се надигна и се надвеси над нея, за да се извини, и замръзна, като видя сълзите в очите й и тъжното изражение на лицето й. В този миг си спомни за бариерата, когато проникваше в нея. Беше за секунда, но все пак съществуваше. — Мили Боже, ти си била девствена! — изрече смаяно. Страните й мигновено пламнаха. — Това бе споменато по време на търга. Той се втренчи в нея. — Скъпо мое момиче, никой не вярва на подобни приказки. Доставчиците на млада плът са известни с лъжите си, а освен това ти бе продадена в публичен дом. Какво, по дяволите, ще търси една девственица в публичен дом? — Очевидно, за да бъде продадена, както бе уговорено — хладно отвърна Главната. — Съжалявам, че не позволих на ***** да ме отьрве от девствеността ми преди продажбата. Не подозирах, че това е някаква пречка. — Не ставай глупава — рязко изрече той. — Това просто е… изненадващо... трябва ми време да свикна... Да свикне? Значи всички онези изчервявания са били истински, както и невинният й вид. Девственица, първата му, ако не се брои прислужницата в Имението, която след това даряваше с прелестите си всички мъже в имението. Нищо чудно, че Гадняра я искаше толкова много и бе толкова бесен, когато я отмъкна под носа му... кръвта щеше да усили перверзното му удоволствие. Девственица! Внезапно сърцето му се изпълни с непозната нежност и странно чувство за притежание, нещо, което никога досега не бе изпитвал; Той бе първият й любовник, никой мъж не я бе докосвал преди него и не само това, той напълно я притежаваше. Тя изцяло му принадлежеше. Погледна я и ослепително се усмихна. — Ето, виждаш ли? Вече свикнах. — Слабините го боляха от желание, но Главния внимателно се отдръпна от нея. — Май не се представих особено добре. Държах се като неопитен младок, но те желаех толкова много, че не можах да се овладея. Обаче ти обещавам, че когато се възстановиш от преживяното, ще ти дам същото удоволствие, с което и ти ме дари. Но сега най-добре да се погрижа за раните ти. И преди Главната да протестира, той я взе на ръце и я понесе към банята. Нежно я сложи да седне и внимателно избърса кръвта с влажна кърпа, подаде й една пухкава хавлия и се зае да пълни ваната с топла вода, към която добави ароматни соли и благоуханен сапун. Младото момиче не смееше да го гледа,защото той не си направи труда да се облече.

"Отровни думи" (Джоана Линдзи)... Малъри все пак...

"Отровни думи" (Джоана Линдзи)... Малъри все пак...

Еее, Тихи, дебнеш от засада а? Хи-хи Аз предпочитам да пускам по-лесни цитати и както каза все пак Малъри.. ти си

Редактирано 20 юни 201015 г. от BlackRose (преглед на промените)

Еее, Тихи, дебнеш от засада а? Хи-хи Аз предпочитам да пускам по-лесни цитати и както каза все пак Малъри.. ти си

Чиста случайност, от време на време преглеждам форума между ученето, явно съм уцелила точния момент.

Един забавен момент от исторически роман:

— Отново ли ще се видиш с нея?!

— Не. Господи, не. Иска ми се въобще да не бяха идвали.

Той погледна към часовника.

— Във всеки случай Мъжа на бившата трябва да играе билярд.

— А тя какво би трябвало да прави? — попита развълнувана Главната. — Какво правеше тя обикновено, докато Мъжа на бившата играеше билярд? Може би те чакаше в стаята си?

Интуицията й беше забележителна, помисли си мрачно Главния, внезапно почувствал се виновен, нещо странно за мъж, който никога не бе страдал от подобни скрупули по повод всеизвестното си донжуанско поведение в миналото.

— Всичко това беше отдавна — отвърна спокойно той. — Слушай, изпрати Прислужницата с мен като придружител и пазач. Кълна ти се, искам само да поговоря с Мъжа на бившата. Той ще разбере.

— Ще разбере за пристъпа на ревност на жена ти, искаш да кажеш.

— Не, за желанието ми друг път да не идват само двамата.

— Или въобще да не идват — заяви троснато съпругата му.

— Не мога да постъпя така с Мъжа на бившата. — Тонът му бе спокоен, но непреклонен. — Той беше приятел на баща ми.

— Те може да се разведат.

В този момент емоциите заглушаваха логиката.

— Възможно е. — Той изричаше всяка дума крайно предпазливо.

— Но все пак всички мъже, с чиито съпруги си спал, могат да се разведат с тях, нали?

Повечето от тях това въобще не ги интересува, искаше да каже Главния. Привилегията на мъжете беше факт. Той не беше единственият, спал с омъжени жени.

— Тогава не те познавах. А сега това няма да се случи повече — каза простичко и искрено той. — Искаш ли Прислужницата да дойде с мен?

— Да. Не. Да, по дяволите… Ще бъда ревнива съпруга.

— Тогава повикай я.

Главния разбираше ревността й, защото той самият изпитваше подобни чувства към мъртвия й съпруг.

Оооо това съм го чела - "Любов извън закона" на Сюзън Джонсън, но не съм много сигурна...

Оооо това съм го чела - "Любов извън закона" на Сюзън Джонсън, но не съм много сигурна...

Правилно, значи си минала средата на книгата, какво се маеш, та не я довършваш още? Или си се поправила без да ми кажеш?

Правилно, значи си минала средата на книгата, какво се маеш, та не я довършваш още? Или си се поправила без да ми кажеш?

Ооо не съм, все още съм си до частта в Шотландския парламент, но нали прихващам чужди навици и попреглеждам какво става по напред Още нещо историческо от мен, мъничък откъс, но има едно изречение, което ме спуква от смях!

" След този невероятен екстаз Главната се отпусна в леглото, дишайки тежко, сякаш беше пробягала много мили. Големите й очи бяха пълни с учудване. Главния отговори на погледа й и тя разбра, че времето за игри беше отминало. Очите му се присвиха в тесни цепки и тя бе обзета от радостно очакване, примесено със страх.

Ръцете на Главния затрепериха, когато се надигна на колене и започна да отвързва панталона си. Главната затвори очи. Държа ги затворени, докато той посегна и хвана едната й ръка.

— Главна? — попита тихо той.

— Какво?

Главния привлече ръката й към тялото си. Ръцете й се отвориха и докоснаха нещо, което й заприлича на стомана, обвита в копринено кадифе. Пръстите й се плъзнаха любопитно по това непознато нещо и Главния изстена дрезгаво.

Главната бързо издърпа ръката си.

— Не мога — изплака отчаяно тя. — С това нещо можеш да ме убиеш, милорд!

Главния скри лице в шията й с треперещ смях.

— Ти ме ласкаеш, скъпа. — Опря се на лакти и я погледна в очите. — Това е нещо съвсем обикновено, кълна ти се. Повярвай, досега не съм убил никого с него."

А, Пете голям смях. Направо ме уби и мен. Чела съм го, но не помня кой е романа. Чакам с нетърпение да разбера.

Е може ли да позная толкова много от последните цитати и да са ме изпреварили с всички отговори, а когато последния никой още не го е познал да не мога да се сетя коя е книгата! А съм я чела не много отдавна.

Аз, ТОВА НЕЩО, със сигурност не съм го чела. .

Ооо не съм, все още съм си до частта в Шотландския парламент, но нали прихващам чужди навици и попреглеждам какво става по напред Още нещо историческо от мен, мъничък откъс, но има едно изречение, което ме спуква от смях!

" След този невероятен екстаз Главната се отпусна в леглото, дишайки тежко, сякаш беше пробягала много мили. Големите й очи бяха пълни с учудване. Главния отговори на погледа й и тя разбра, че времето за игри беше отминало. Очите му се присвиха в тесни цепки и тя бе обзета от радостно очакване, примесено със страх.

Ръцете на Главния затрепериха, когато се надигна на колене и започна да отвързва панталона си. Главната затвори очи. Държа ги затворени, докато той посегна и хвана едната й ръка.

— Главна? — попита тихо той.

— Какво?

Главния привлече ръката й към тялото си. Ръцете й се отвориха и докоснаха нещо, което й заприлича на стомана, обвита в копринено кадифе. Пръстите й се плъзнаха любопитно по това непознато нещо и Главния изстена дрезгаво.

Главната бързо издърпа ръката си.

— Не мога — изплака отчаяно тя. — С това нещо можеш да ме убиеш, милорд!

Главния скри лице в шията й с треперещ смях.

— Ти ме ласкаеш, скъпа. — Опря се на лакти и я погледна в очите. — Това е нещо съвсем обикновено, кълна ти се. Повярвай, досега не съм убил никого с него."

Ъъъъъ,Съдби в окови на К.Каултър?

Ъъъъъ,Съдби в окови на К.Каултър?

Неее, далеч от истината.

Цитата е много як, но си е нищо особено, разбираемо е че не се сещате, ето още един цитат - много по-лесен.

"Когато й омръзна да се крие, подаде лице изпод кожите. Главния седеше пред огъня и разтриваше ръцете си.

— Имам чувството, че никога няма да се стопля.

Тя проследи изненадано как той свали дебелия си жакет. Смеховете и песните в залата не преставаха.

— Не е ли признак на лоши маниери, когато домакинът напуска рано-рано собствения си празник?

Главния вдигна рамене.

— Омръзна ми да слушам наздравиците им. Жалка сбирщина, нали? Щом им напълних шкембетата с прясно глиганско печено, забравиха подозрителните погледи и започнаха да пият за мое здраве. Качих се в спалнята си с надеждата да намеря топло легло, но явно не съм попаднал на правилното място.

Думите му бяха избрани много лошо. Главната ядно стисна устни и отново се зави презглава. Главния сложи още две цепеници в огъня, изяде едно от пастетчетата, които беше донесъл за Главната, легна си и се зави с няколко кожи.

Огънят гореше буйно, но в стаята беше все така студено. Навън вятърът свиреше, зарадван от падащите температури. Капаците на прозорците скърцаха жално под непрестанния напор, през тесните процепи проникваше леден въздух. Главната много скоро усети студенината на камъните под дебелите кожи. Разтрепери се неудържимо и макар че обгърна с ръце тялото си, не намери утеха в собствената си телесна топлина. Купчината кожи не можеше да се сравни с девет топли тела под една-единствена скъсана завивка. Къде беше малкият Фреди да се сгуши в нея?

Тя пропълзя към огъня, влачейки кожите, направи си постеля пред камината и си легна, треперейки. Сенките, които танцуваха по стените, създаваха впечатление за уют и топлина, но то беше лъжливо. Скоро Главната замръзна до кости и зъбите й затракаха. Уви се по-плътно в кожите, седна на пейката пред камината и опря буза в топлите камъни.

Силен порив на вятъра отвори един капак и Главната се стресна. В стаята нахлу леден вятър, завъртя снега в ослепителна вихрушка. Главния скочи, ругаейки, и затвори капака. Когато се обърна към камината и започна, да изтупва снега от дрехата си, откри Главната на пейката. Единствено очите и буйната руса грива се виждаха над тъмната кожа.

Без да каже дума, Главния си легна отново.

— Как искаш да заспя, като зъбите ти не престават да тракат? — попита почти грубо той след малко.

— Най-смирено моля за извинение, милорд — отговори Главната през здраво стиснати зъби. — Ако толкова ви преча, изгонете ме в стаята на сестра си. Не съм свикнала да спя сама през зимата.

— Аз пък съм. Но не с половината от завивките си. Това е смешно. И за двама ни няма полза да замръзнем на разстояние само няколко стъпки един от друг. — Той отметна кожите и й махна. Това беше недвусмислена покана.

Главната отвори широко очи. Зачервеното връхче на нослето й се подаде над кожите, но тя само се уви по-плътно в тях. Главния сърдито извъртя очи.

— Колебанието ти е ласкателно, но аз мога да те уверя, че онази част от мен, която е склонна да ти досажда, в момента е абсолютно замръзнала.

Главната го огледа крадешком, все още несигурна. Той издиша шумно, тя стисна за миг очи, скочи, изтича до леглото и се хвърли до него на дюшека. Леглото се залюля и тя се сгуши под завивката, обърната с гръб към него.

Главния се вгледа в съвършената извивка на гърба й под простата риза и се запита дали не беше дал обещание, което не можеше да изпълни. Нахвърля отгоре й кожите, обърна се на другата страна и затвори очи. Скоро се чу шумолене и леглото се залюля. Главния отвори очи и се обърна. Стройното тяло на Главната се разтърсваше от силни тръпки.

— Велики боже, жено! Явно не зъбите ти вдигат този адски шум, а кокалите!

Главната скочи от леглото и светкавично се уви в една пухкава кожа.

— Моля за прошка, милорд. — Талантът за подигравателни забележки и този път й помогна да намери точните думи. — Може би все пак ще предпочетете да ме вържете с верига за леглото и да ме принудите да удовлетворя най-тъмните и противоестествени желания на тялото ви.

Главния зарови пръсти в разбърканата си коса. Думите, които Главната хвърли в лицето му, бяха неговите собствени: беше ги казал на един похотлив стар граф от Лондон и на една дама, за която можеше да бъде сигурен, че ще ги разпространи до най-далечното кътче на Англия.

Разумът се опита да го предупреди, но ръцете не го послушаха: сграбчи Главната за раменете и я дръпна към себе си. Тя опря ръце на гърдите му, за да запази известно разстояние между телата им.

— Това е много изкусителна покана, милейди, но и двамата знаем, че не са нужни вериги."

Трябва да я прочета тази книга... тея двамата са големи уникуми.