И следващата загадка: — Казвал ли съм ти някога колко много те обичам, //////? — Колко много? Не, май не. — Тя се облегна на гърдите му и помилва бузата му. — Вече сме женени повече от година, дарих те със син, но все още не знам колко е голяма любовта ти. -------- се засмя и я притисна към себе си. — Обичам те толкова много, че по-скоро бих умрял, отколкото да живея без теб. Обичам те с цялото си сърце, от дъното на душата си. — А ти, -------, си моят живот. Той я обърна към себе си и се взря в прекрасните й очи. — Моята смела ///////! Тази нощ едва не умря заради мен. Пръстите й се плъзнаха по шията му и намериха мястото, където учестено биеше пулсът. — Веднъж те загубих и не можех да позволя това да се случи и втори път. Нямаше да го преживея. --------- спря коня си под едно огромно дърво в края на пътя, за да целуне жена си — бавно и нежно, изпълнен с трудно сдържана страст. Устните й бяха безкрайно сладки. Свитата спря на известно разстояние и -------- прошепна съзаклятнически: — Най-добре е да почакаме, докато стигнем у дома. Искам да кажа… ако си добре. — Разбира се, че съм добре — и копнея за теб. — Вече бях повярвал, че никога повече няма да те държа в обятията си. — Аз съм жива, ------. Ти ме върна към живота. Чух как викаше името ми. — Отсега нататък ще гледаме само в бъдещето.

Време е за жокерче...

Готово — Ще ви убия! — проговори предупредително Роуз. — Не ме докосвайте! Ще получите голям откуп, ако ме… — Тя млъкна стреснато, защото мъжът се приближи и вдигна сабята си. Стоманеното острие се вряза в шнуровете на зелената рокля и светкавично ги разсече. Кадифе, памук и дантела се разпръснаха на всички страни и Роуз се дръпна като опарена. С едната си ръка стисна разрязаната рокля на гърдите, с другата размаха ножчето за писма. — Ще ви убия — повтори ледено тя и отметна глава назад. — Не ме ли чухте? Баща ми ще ви плати цяло състояние, ако ме върнете у дома жива и здрава. Знаете ли коя съм аз? Глух ли сте? Не разбирате ли английски? Стиснала до болка седефената дръжка, тя се хвърли напред с намерението да забие ножчето в сърцето му. Но мъжът беше по-бърз и изви болезнено китката й. Оръжието падна на пода и врагът й го изрита в другия край на кабината. После блъсна Роуз към леглото. Тя се огледа трескаво, търсейки някакво друго оръжие. На писалището беше разтворен корабният дневник и тя го грабна, за да го запрати по главата на пирата. Ала той се приведе и книгата не улучи целта, също като пълните бутилки, които я последваха. Карибски ром, добро ирландско уиски и ръжено уиски от колониите се разсипаха по дебелите греди. След всяко безуспешно нападение пиратът правеше по една крачка към нея. Накрая Роуз измъкна едно чекмедже от шкафчето и понечи да го хвърли по главата му, но острието на сабята се опря в гърлото й и тя видя засенченото от широкополата шапка око да блести по странен начин. — Хайде, убийте ме, жалки негоднико! — изкрещя вбесено тя. Най-после мъжът отвори уста. Английският му беше безупречен. — Повярвайте, мадам, аз зная коя сте. Значи искате да се откупите с парите на Дефорт? Това няма да ви се отдаде. — Острието се впи немилостиво в гърлото й и тя падна на леглото. Този глас… Сърцето на Роуз заби като лудо. Не, невъзможно. Мъжът отдръпна меча, свали черната превръзка от окото си и я хвърли на леглото. Господи, нима наистина беше той! Гъста къдрава коса, черна като катран, обграждаше остро изсеченото лице със сребърносиви очи под красиво извитите вежди. Високите, силно подчертани скули, острият като връх на стрела нос, пълните устни, които се свиваха толкова мрачно и заплашително — и в същото време бяха дяволски чувствени… По-рано този мъж беше най-желаната партия за всички млади жени в Лондон, приятел и верен привърженик на краля, богат и могъщ, герой от многобройни битки, а в мирно време винаги готов за смях и забавления. Справедлив, великодушен и умен, както твърдяха всички. Роуз не знаеше това от собствен опит, тъй като от самото начало между двамата царуваше някаква съдбоносна враждебност. Мъжът се поклони подигравателно и свали шапка. — Изглеждаш, като че си видяла призрак, скъпа.

Интриги, Хедър Греъм

Редактирано 28 юни 201015 г. от bobych (преглед на промените)

"Интриги" - Хедър Греъм?

Дам Интриги и Бобчо ти си.

Нещо на бързичко, от един мноого любим роман

— Нямам никакво желание да им развалям вечерта. Да идем на моравата. — Още преди Главната да е успяла да възрази, той я хвана за лакътя и я поведе по стълбите към градината, където по дърветата висяха фенери и разпространяваха мека, примамлива светлина.

Младата жена усети прилив на паника. Отдавна не беше попадала в такова романтично обкръжение.

— Моля ви, сър, не тук — пошепна умолително тя и дръпна ръката си.

— О, според мен тук е особено приятно — отговори той, хвана отново ръката й и я поведе по тъмната алея по-далече от къщата. — Нощта е прекрасна. Хайде да побродим в мрака.

— Не! — изплака Главната и дръпна ръката си. — Това не ми харесва!

— На мен обаче ми е много приятно — отговори съвсем спокойно той. — От какво се плашите, Главната? Че някой ще си състави погрешно мнение за вас?

Трябва да съм глуха, каза си ядно Главната, за да не чуя саркастичния тон в гласа му. Ако трябваше да прибегне до някакво драматично действие, то беше именно сега. Тя изохка, тялото й се отпусна и се свлече на земята, полите на роклята се надиплиха живописно около припадналата.

Главния изруга и се отпусна на колене пред безжизнената фигура. Когато я вдигна на ръце, ресниците й затрепкаха. Тя беше учудващо лека под широките дипли на дрехата си, както установи той въпреки уплахата си от неочаквания обрат.

— Моля за извинение — прошепна задавено тя. — Сигурно изглеждам много глупаво, милорд! Пуснете ме, ако обичате!

— Сигурна ли сте, че можете да се държите на краката си? — попита загрижено той, макар че никак не му се искаше да отнесе припадналата Главна в къщата. Само като си представи каква бъркотия щеше да предизвика, по гърба му полазиха студени тръпки. Не можеше да се отърве от мисълта, че опитът му да проникне зад безличната фасада на вдовицата беше претърпял жалък провал.

— Сигурна съм. — Гласът й прозвуча твърдо, очите й се отвориха. Перспективата, която толкова го плашеше, явно не бе страшна за нея. — Моля да ме отведете обратно в залата.

Той я пусна на земята.

— Ще ви отведа при Домакинята. Тя сигурно знае от какво имате нужда.

— Не е необходимо, сър. Често имам такива пристъпи. Скоро ще се възстановя напълно. — Главната се усмихна на придружителя си, което го накара да се намръщи подозрително.

— Очевидно пристъпите ви идват винаги в подходящия момент, мадам — отбеляза язвително той и внезапната искра в тъмносиния поглед потвърди предположението му. Главната току-що бе успяла да се освободи много сръчно от натрапеното й усамотение с него. Не му оставаше нищо друго, освен да предприеме стратегическо отстъпление, преди да планира атака от друга посока. Главния беше твърдо решен да се върне на арената, и то много скоро.

"Жена с минало" на Джейн Фийдър?

"Жена с минало" на Джейн Фийдър?

Точно, Ине Ти си наред

Хихи, а дори не съм я чела, ама като видях "Вдовица" и "Любима книга" реших да пробвам на сляпо. Ще трябва някой ден да я прочета

— Ако искаш да посетиш ----------, Главната, ще те заведа там.

— Да посетя? Но… — Тя преглътна заседналата на гърлото й буца, опитвайки се да го разбере.

— Ще тръгнем оттук веднага след като мине сватбата.

Главната го загледа съвсем смаяна.

— Но как? Искам да кажа, кралицата ми каза, че трябва да се омъжа, така че как ще замина за -----------?

Странно изражение се появи на лицето на Главния. Очите му като че ли искаха да я прогорят с поглъщащия си поглед, но скованата му поза подсказваше, че едва се въздържа да не се приближи към нея.

— По дяволите, ти още не знаеш за кого ще се омъжиш, така ли? Сър ------ ми каза, че са ти съобщили.

Изпусна шумно дъх и се вгледа напрегнато в нея. Главната може би трябваше да се досети какво следва. Но дори след като чу думите му, тя не можа да ги осъзнае.

— Аз ще стана твой съпруг, Главната. Ще се омъжиш за мене.

Един безкраен миг тя го гледаше, потресена и с отворена уста. С голямо усилие успя да затвори уста и да събере достатъчно сили, за да избъбри:

— Ти? Ти ще станеш мой съпруг?

Докато тя мълчеше мъчително, лицето му постепенно помрачня. После й хвърли войнствен поглед.

— Да, аз. Ще се оженим веднага щом станат готови документите. После ще напуснем това затънтено място и ще отидем в ------. Главната чуваше всичките му думи. Но не можеше да ги осъзнае докрай. И за да стане положението още по-лошо, напук на логиката, която й казваше, че трябва да възрази срещу този нелеп брак, тя не можа да потисне внезапната тръпка в гърдите и лудото разтуптяваш на сърцето си. Трябваше да се оженят? Тя и Главният?

После забеляза мрачното му лице и почувства някакъв черен облак да надвисва над нея. Главният бе искал да се ожени за Другата, но тя бе съсипала плановете му. Затова се бе задоволил с втората по привлекателност наследница. Поне сега скъпоценният му ----- щеше да се сплоти срещу краля. Някаква тъпа болка се разля в гърдите й, сякаш някой внезапно бе изтръгнал сърцето й.

— Твоите… твоите известия ме… ме изненадват. — Тя си пое дъх, но още не можеше да срещне погледа му. Дори гласът й, който искаше да прозвучи укорително, бе слаб и нерешителен. — Ще ми простиш, но ми е нужно малко време, за да осмисля всичко.

— Да, разбира се. Аз… Както казах, мислех, че са ти съобщили. Иначе нямаше да го кажа по този начин. — Той пристъпи към нея и тя вдигна глава, за да го погледне в лицето. — За добро е, Главната. Ще видиш.

— За добро? — Очите й се изпълниха с нежелани сълзи. — За твое добро, като се вземе предвид всичко. Кралят ти попречи да спечелиш огромните имения на Другата, затова взе следващата по привлекателност наследница. ------- ще бъде прекрасно допълнение към малкото ти кралство в -----, нали? Само се питам как ли се е съгласил кралят — завърши тя с горчивина в гласа.

— Няма значение защо се е съгласил, важното е, че се съгласи.

Тя изтри сълзите и вдигна брадичка.

— А защо ти се съгласи? Защо просто не ме омъжи за онзи твой лакей, за когото ме беше предвидил? Сигурно има други момичета, чиито имения са по-ценни от моите.

Главната бе твърде разстроена, за да забележи търпеливия израз, изписан по лицето на Главня. Когато той хвана ръцете й точно над лактите и я привлече към себе си, тя се опита да се освободи.

— Не. Не смей да ме докосваш сега!

— Главната, тормозиш се за нищо. Аз искам да се оженя за тебе. Това е избор, който направих свободно…

— Но аз не съм! — извика тя. — Не съм направила свободно моя избор. Ти и кралят решихте и се споразумяхте, а сега аз трябва да се оправям както мога.

Тва не съм го чела псилютно сигурно.

абе имаше една книга нещо Гълабицата май на Роксана Б ако не се лъжа,Невинната гълабица ли май на това ми прилича

абе имаше една книга нещо Гълабицата май на Роксана Б ако не се лъжа,Невинната гълабица ли май на това ми прилича

Хихи книгата е "Среднощна гълъбица" не Невинната, но все пак е точно тази книга на Роксана Бекнъл, затова ти си наред

И аз мисля, че е Среднощна гълъбица на Роксана Бекел

така....нещо съременно от мен,дано ви затрудня поне малко -Главана! Тя се напрегна, сетне се обърна. Лицето й пребледня още повече, ръцете й потрепнаха в неволен спазъм. Изглеждаше така, сякаш бе готова да хукне на мига, той пристъпи бързо, за да я спре, ала студенината й го възпря. Единственият друг път, когато си спомни очи да изглеждат тъй празни, бе когато бе погледнал в огледалото. — Трябва да поговорим. Думите му несъзнателно повториха нейните — беше ги повтаряла толкова пъти, — но каменното й изражение не бе ли отражение на онова, с което се бе обръщал към нея? Коя бе тази жена? Лицето й не носеше и белег от онази живост, която притежаваше преди. Виолетовите й очи бяха тъй безжизнени, че човек не можеше дори да предположи, че някога бяха плакали. Нима бе изгубила бебето им? Нима той бе отговорен за тази нейна промяна? Не и бебето. Моля те, Господи! — Няма за какво да говорим. Тя се обърна и си тръгна, насочи се към изработената от въжета завеса на входа към района на приматите. Той я последва навън и без да се замисли я хвана за ръката. — Пусни ме. Колко ли пъти му го бе казвала, докато я мъкнеше из площадката или я дърпаше от леглото сутрин? Този път обаче изрече думите без предишното чувство. Вгледа се в бледото й, изпито лице. Какво направих с теб, любов моя?

"Да целунеш ангел" Сюзън Елизабет Филипс

да тя е,ти си мила

Аз ще продължа серията със съвременен роман отново, много грабваща книга, вече няколко пъти я препрочитам. Наклони се напред и опря ръце на спуснатото стъкло, облягайки се върху него. — Когато ..... искаше да ми каже, че Портър, а не ти, е бил любовник на Кларк, ти я молеше да не го прави. Беше ти дадена възможност да опровергаеш всички гадости, които наговорих по твой адрес. Но ти не се възползва от нея. Искаше да ме предпазиш да науча истината за брат си и предпочете да премълчиш. — Очите му я пронизваха. — И оттогава непрекъснато умувам защо го стори. Гърлото на Главната се беше стегнало от вълнение. — И до какви изводи стигна? — Мисля, че съм близо до пълно разкритие. — Изведнъж отвори вратата на колата й. — Слизай. — Моля? — Слизай. — Пресегна се и я измъкна навън. Подпря я на колата, пъхна ръце под косата й и я заклещи, за да я целуне силно и изпитателно. — Не ща да ходя в Аляска — заяви ненадейно, когато се отдръпна. — Там е вълчи студ, освен това бас държа, че не могат да различат пилешка пържола от крокодил. А тук ми предлагат предостатъчно чартърни далавери, дори повече отколкото съм в състояние да поема. Пък до езерото има едно страхотно местенце, дето от край време съм му хвърлил мерак. Просто ми се струваше жива разсипия да го купувам, без да имам жена и деца. Тя притисна лице към разгърденото му яке и пое топлото му ухание, докато платът на ризата му попиваше щастливите й сълзи. После изви глава назад и попита: — Дали ще доживея мига да ми кажеш, че ме обичаш? — Вече го сторих. Ама ти не си чула. — Слушах най-внимателно — промълви пресипнало тя. Той сниши глас до настойчив шепот. — Тогава кандърдисай ме да не тръгвам, док. — Връхчетата на пръстите й изпърхаха по веждите му, по носа. После проследиха извивката на прекрасните му устни. — Как да те накарам да останеш? — Кажи да. — На какво? — На всичко. По нататък ще добавим въпросите.

Пламъци - Сандра Браун. Един от най-хубавите и романи, а за мен най-добрия. Който го е пропуснал, да си го сложи в списъка.

Редактирано 30 юни 201015 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Мдаааа. Ти си на ред. Наистина много хубава книжка.

Ето и моят откъс от една книга, която съм сигурна, че всички сте чели. Не е съвременна.

" Х затвори вратата на спалнята и се облегна на нея. Тя го обичаше. Не беше съвсем сигурна кога точно се бе случило, но тя се бе влюбила в У.

Мисълта я развълнува и ужаси едновременно. Ами ако той не я обичаше? Или още по-лошо обичаше я, но толкова го плашеше женитбата, че по скоро би си тръгнал?

А ако нямаше против да се ожени? Тя беше ли готова на такава стъпка?

Част от нея отговори без колебание Да. Друга част, обаче, не беше толкова сигурна. Досега винаги бе мислила за това което не искаше и тя знаеше много добре какво не иска. Но какво искаше в действителност? Вече не бе сигурна.

Искаше ли да бъде нечия съпруга? Да се грижи за един мъж, да ражда децата му и да задоволява тялото му?

Дълбоко вътре в нея един ясен глас извика. Да, искаше всички тези неща и дори повече. Докато умът и се опитваше да се пребори с тези изумителни открития сърцето и тялото й вече бяха направили своя категоричен избор."

"Бък" на Лей Грийнууд Това Съни трябваше да си го познае, ама ... нали си е нейна рожба, не се меси.

Позна, давай ти си на ход.

Редактирано 30 юни 201015 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Постепенно Главната започна да разбира как изглежда това събитие в очите на Главния. Нямаше нищо чудно в това, че се държи така странно. Без съмнение той бе разстроен и отвратен от нея. Тя разруши всичко с действията си. Главната стана бавно, а очите й се напълниха със сълзи. — Съжалявам, милорд. Признавам, че досега не се бях замисляла как изглеждат нещата от ваша гледна точка. Виждам колко сте разочарован, че сте се оженили за жена, способна да убие човек. — Това няма значение. Ти не си убила никого, Главната. — Не, защото нямах възможност, но щях да го направя. Устните му леко се изкривиха. — Не, не защото нямаше възможност. Ти се превръщаш в истинска тигрица, когато трябва да защитиш нещо свое, нали, скъпа? Главната го погледна напълно объркана. — Нямаше да му позволя да те унижи, Главния. — Не, разбира се, че не. Ти ме обичаш. Ти ме обожаваш. Мислиш, че съм благороден, щедър и смел, пример сред другите съпрузи. — Главния отпи една глътка коняк. — Би направила всичко за мен. — Главния? — гласът й бе несигурен. — Трябва да ми простиш, загдето бях изумен за момент. В действителност аз съм в това състояние от няколко часа. Никой през целия ми живот не се е опитвал да ме защити, фейо. Главната го гледаше неспособна да каже и дума. — Откакто се помня, винаги аз съм се грижил за себе си — продължи Главния. — И когато те срещнах, разбрах, че искам да се грижа за теб. Но самата мисъл, че някой желае да рискува живота си заради мен, че иска да убие човек, за да ме защити, съвсем ме обърка. — Главния, да не би да се опитваш да ми кажеш, че не си отвратен от моите действия? — Опитвам се да ти кажа, че просто не те заслужавам, фейо. Ще убия всеки, който се опита да те отдели от мен. — Златните му очи блестяха на светлината на свещта. — В такъв случай мисля, че сме еднакви. Романът е исторически.

Постепенно Главната започна да разбира как изглежда това събитие в очите на Главния. Нямаше нищо чудно в това, че се държи така странно. Без съмнение той бе разстроен и отвратен от нея. Тя разруши всичко с действията си. Главната стана бавно, а очите й се напълниха със сълзи.

— Съжалявам, милорд. Признавам, че досега не се бях замисляла как изглеждат нещата от ваша гледна точка. Виждам колко сте разочарован, че сте се оженили за жена, способна да убие човек.

— Това няма значение. Ти не си убила никого, Главната.

— Не, защото нямах възможност, но щях да го направя.

Устните му леко се изкривиха.

— Не, не защото нямаше възможност. Ти се превръщаш в истинска тигрица, когато трябва да защитиш нещо свое, нали, скъпа?

Главната го погледна напълно объркана.

— Нямаше да му позволя да те унижи, Главния.

— Не, разбира се, че не. Ти ме обичаш. Ти ме обожаваш. Мислиш, че съм благороден, щедър и смел, пример сред другите съпрузи. — Главния отпи една глътка коняк. — Би направила всичко за мен.

— Главния? — гласът й бе несигурен.

— Трябва да ми простиш, загдето бях изумен за момент. В действителност аз съм в това състояние от няколко часа. Никой през целия ми живот не се е опитвал да ме защити, фейо.

Главната го гледаше неспособна да каже и дума.

— Откакто се помня, винаги аз съм се грижил за себе си — продължи Главния. — И когато те срещнах, разбрах, че искам да се грижа за теб. Но самата мисъл, че някой желае да рискува живота си заради мен, че иска да убие човек, за да ме защити, съвсем ме обърка.

— Главния, да не би да се опитваш да ми кажеш, че не си отвратен от моите действия?

— Опитвам се да ти кажа, че просто не те заслужавам, фейо. Ще убия всеки, който се опита да те отдели от мен. — Златните му очи блестяха на светлината на свещта. — В такъв случай мисля, че сме еднакви.

Романът е исторически.

Скандал на аманда

Редактирано 30 юни 201015 г. от djinjir (преглед на промените)