Да тя е. Ти си на ход.

Извинете забавянето.

Ето следващия цитат /от исторически роман/:

Смехът на Главния се разнесе от вратата:

— Графиня ..., ето че отново се срещаме!

— Ах, ето идва измамникът, който отвлече моята внучка и после се ожени за нея! — скара му се тя с усмивка. — Какво ще кажете за свое оправдание?

— Ще кажа само това, че щастието ме споходи. Сега зная на кого Главната дължи красотата си — отговори Главния.

— А какво ще предприемете, за да продължите тази семейна традиция? — попита ..., поглеждайки го косо.

Главния се засмя, отмятайки назад глава, при което ... погледна въпросително Главната. Нейното смутено изчервяване й показа, че желанията й са на път да се осъществят.

— Аз имам голяма слабост към момиченцата — сподели старата дама.

— Но имаме нужда и от едно-две момчета, които да пазят момичетата от нехранимайковците, които ще ги преследват — пошегува се Главния.

... се съгласи с него:

— Да, едно или две най-малко.

Главната се остави в прегръдките на Главния и се засмя весело.

— Ако трябва да изпълним тези амбициозни планове, аз ще трябва доста да си седя вкъщи.

— Точно такива са моите намерения — увери я Главния.

ААААААААААААААААА това съм го чела...

"Съвършен герой" - Саманта Джеймс?

май не е тя,поне според мен мисля,че е на Джудит Макнот от историческите не си спомням името в момента главната бягаше от главния и той помисли,че е умряла беше убит от мъка и скръб,но после се оправиха,ако е тя де

Не е нито "Съвършен герой", нито на Макнот. Хайде един малък жокер. От първите книги на Ирис е.

Не е нито "Съвършен герой", нито на Макнот.

Хайде един малък жокер. От първите книги на Ирис е.

"Сълзи от злато? на Катлийн Удиуиз

Редактирано 9 юли 201015 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

"Мрак преди зората" - Лори Макбейн??

"Сълзи от злато? на Катлийн Удиуиз

Правилно, ти си, Пете.

Мале, трябва да си я припомня скоро време. Като видя "Сълзи от злато" първото което се сещам са тръните и студената вода...

Редактирано 10 юли 201015 г. от geri_113 (преглед на промените)

Мале, трябва да си я припомня скоро време. Като видя "Сълзи от злато" първото което се сещам са тръните и сдудената вода...

Аз пък тях точно не ги помня.

Извинявам се за забавянето, цитатът е от съвременна книжка: "Светлинките блещукаха по коледната елха в огромната дневна. Излегнат върху килима пред камината, Главния държеше спящата си съпруга и гледаше как отблясъците танцуваха по разпуснатите й къдрици. Бяха женени от три дни. Главната се размърда леко и се притисна още по-плътно към него. Като внимаваше да не я събуди, той придърпа атлазената кувертюра нагоре. С благоговение докосна бузата й. Главната бе донесла радост в неговия живот и смях в неговия дом. Тя го намираше за красив. Когато поглеждаше към него, той наистина се чувстваше красив. Някъде в друга част на огромната къща един часовник отмери дванайсетия час. Клепачите на Главната потрепнаха и тя бавно отвори очи, а той погледна към прелестните й сини очи. — Коледа е — прошепна Главния. Неговата съпруга се усмихна и той усети как гърлото му се стегна, когато тя нежно отвърна: — Не. Коледа дойде преди три дни."

Извинявам се за забавянето, цитатът е от съвременна книжка:

"Светлинките блещукаха по коледната елха в огромната дневна. Излегнат върху килима пред камината, Главния държеше спящата си съпруга и гледаше как отблясъците танцуваха по разпуснатите й къдрици. Бяха женени от три дни.

Главната се размърда леко и се притисна още по-плътно към него. Като внимаваше да не я събуди, той придърпа атлазената кувертюра нагоре. С благоговение докосна бузата й. Главната бе донесла радост в неговия живот и смях в неговия дом. Тя го намираше за красив. Когато поглеждаше към него, той наистина се чувстваше красив.

Някъде в друга част на огромната къща един часовник отмери дванайсетия час. Клепачите на Главната потрепнаха и тя бавно отвори очи, а той погледна към прелестните й сини очи.

— Коледа е — прошепна Главния.

Неговата съпруга се усмихна и той усети как гърлото му се стегна, когато тя нежно отвърна:

— Не. Коледа дойде преди три дни."

Това ако не е "Гордост" на Макнот гръм да ме удари

Това ако не е "Гордост" на Макнот гръм да ме удари

Размина ти се поразяването, точно тя е, ти си на ход

Ето я и следващата историческа загадка

"После той си тръгна, без да се обърне още веднъж и без да чуе какво извика тя подире му, само час по-късно беше си стегнал багажа и си беше заминал.

След това идваше всяка година и всеки път ставаше само още по-зле. Когато тя стана на осемнайсет, ГЛАВНИЯТ пак дойде в Сейнт Дженевиъв, потърси я и я намери край езерото в мига, в който тя целуваше ПРИЯТЕЛЯ за сбогом, защото той напускаше Сейнт Дженевиъв, за да постъпи на служба в армията на краля. Когато беше на двайсет, той препусна на кон в конюшнята на баща й тъкмо когато тя се смееше с едно от конярчетата — споменът беше прекалено тревожен, за да мисли сега за него. ГЛАВНАТА отпъждаше всеки път спомените. Когато навърши двайсет и една, ГЛАВНИЯТ се появи в градината на нейния баща в нещастния миг, който ОТЕЦЪТ беше избрал, за да й открие безсмъртната си любов. Побеснял от ярост, ГЛАВНИЯТ преби тогава човека до смърт, въпреки факта, че ГЛАВНАТА тъкмо се опитваше напразно да се освободи от страстната му прегръдка. Двамата можаха да поприказват едва след като селският лекар, свести припадналия свещеник. Разговорът им протече, както винаги, катастрофално. Оттогава бяха минали две години, през които ГЛАВНАТА се питаше дали ГЛАВНИЯТ ще иска да запази годежа им. Когато склони най-сетне баща си да му пише и да развали годежа, ГЛАВНИЯТ отговори, че няма да го направи, че са сгодени и той ще направи всичко необходимо, за да си останат сгодени.

С тази цел беше се появил най-сетне преди два дена в Сейнт Дженевиъв, в най-елегантните си дрехи, с великолепна каляска и толкова студен, скован и официален, че ГЛАВНАТА с удоволствие би го ударила, само за да се увери, че наистина е от плът и кръв. Дори братята й, които винаги са го обичали, бяха така потресени, че останаха на разстояние, а нейните родители, които успяваха да сгреят с топлината и сърдечността си дори най-трудните гости на Сейнт Дженевиъв, гледаха отчуждено този мрачен и сякаш непознат виконт. ГЛАВНАТА можеше само да се досеща колко ли студено е поздравил ГЛАВНИЯТ бъдещите си тъст и тъща, защото след първата си среща с него, родителите й излязоха от библиотеката с ужасно разстроени лица. Баща й я увери много настойчиво, че ако не желае, не е длъжна да приеме предложението на ГЛАВНИЯ, въпреки че и той, и БАЩАТА НА ГЛАВНИЯ винаги са мечтали да видят един ден децата си свързани с брак.

Днес, след службата ГЛАВНИЯТ щеше да поиска ръката й, а ГЛАВНАТА не беше сигурна как ще отговори. Защото бе обичала мъжа, когото познаваше някога, но мразеше мъжа, в който той се беше превърнал. Любовта просто не искаше да си отиде, колкото и да се беше мъчила да я прогони, но омразата й… И най-дребното нещо се превръщаше в надежда, когато в страховитите им разговори той кажеше нещо, което й напомняше онзи ГЛАВЕН, когото обичаше. Някъде зад ледената маска на тъмнокосия мъж, който седеше сега до нея, той сигурно още съществуваше. Самотният, мил, нежен младеж, който й се беше заклел някога в любов, беше все още тук и него ГЛАВНАТА искаше да обича, за него да се омъжи.

Ако той й направи предложение, тя ще го погледне в лицето и ще почака да види какво ще открие. Ако забележи поне малка следа от онзи ГЛАВЕН, когото обичаше, ще приеме предложението му. Заради надеждата, че отново ще го намери. ГЛАВНАТА знаеше, че тогава ще е готова на всичко."

Редактирано 11 юли 201015 г. от The Duchess (преглед на промените)

Един невероятно затрогващ роман - Магията на страстта, Мери Спенсър http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Редактирано 11 юли 201015 г. от bobych (преглед на промените)

Един невероятно затрогващ роман - Магията на страстта, Мери Спенсър http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Абсолютно!Един от любимите ми!Ти си на ход,Боби. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

— Планирал си всичко това, нали?

— Аз… липсваше ми — изрече той смутено.

— Защо аз, когато можеше да имаш всяка жена тук на бала?

— Исках те. Ти си ми годеница.

— Нямаш годеница — нападна го Главната. — И няма вероятност да се сдобиеш с годеница.

— Ще говоря с чичо ти тази вечер и утре ще купя специално разрешително — каза Главния, обличайки жакета си и връзвайки безнадеждно намачканото копринено шалче. — Ще ти съобщя веднага щом всичко бъде готово.

— Не се безпокойте, милорд. Не мога да се омъжа за човек, на когото не вярвам. Твърде много въпроси възникнаха около тебе, а ти не ми даваш приемливи отговори.

— Главна, това е нелепо. Трябва да се омъжиш за мене. Любих се с тебе, това може да има последици.

— Няма да ме накараш насила да се омъжа за тебе — възрази тя. Вдигна диадемата си и мина покрай него. — След като си оправя косата, ще помоля чичо да ме отведе у дома.

— Не познавам по-упорита жена от тебе. — В думите му се долавяше отвращение. — Колко пъти трябва да ти казвам, че нямам нищо общо със смъртта на дядо ми?

— Докато ти повярвам — отвърна рязко Главната.

И отвори вратата.

— Чакай! Остави ме първо да проверя коридора.

Той подаде глава от вратата, не видя никого и я остави да мине покрай него.

Главната се запъти към стаята за почивка, молейки се да не срещне някоя своя позната. Стана точно така. Всъщност, стаята бе празна, ако не се брои една камериерка, оставена там, за да помага на дамите, които евентуално биха имали нужда от помощ.

— Ще бъдете ли така добра да ми помогнете за косата ми? — запита Главната. — Танците бяха толкова бурни, че прическата ми е абсолютно съсипана.

Циганския любовник - Кони Мейсън

Циганския любовник - Кони Мейсън

Аха! Давай напред

Исторически роман. Вътре миришеше на сажди, бира и нечистоплътни тела. Глъчката беше оглушителна. Разговорите и смехът се съпровождаха от тенекиеното подрънкване на полусчупено пиано. Над горкия човечец, който натискаше разхлопаните клавиши, имаше надпис, надраскан с червена боя: „Моля, не стреляйте по пианиста. Той прави каквото може.” Голяма тропическа птица с живописно жълто — зелено оперение крякаше от клетката си в унисон с престореното оживление на проститутките, които упражняваха занаята си. Една от жените, които играеха на карти, спря да раздава с карта в ръка, вперила поглед в непознатия, чиято фигура изпълваше целия вход. Той тръгна полека из помещението и се облегна небрежно на бара, за да си поръча бира. Тя наблюдаваше начина, по който студените му сини очи разглеждаха заведението и особено масите за покер срещу нея. „Този е комарджия и дяволски хубав, за която и да е жена.” Тя му намигна, когато погледът му се спря на нея. Той леко докосна периферията на шапката си с върха на пръстите си и продължи да разучава масите, докато пиеше бирата си.

Исторически роман.

Вътре миришеше на сажди, бира и нечистоплътни тела. Глъчката беше оглушителна. Разговорите и смехът се съпровождаха от тенекиеното подрънкване на полусчупено пиано. Над горкия човечец, който натискаше разхлопаните клавиши, имаше надпис, надраскан с червена боя: „Моля, не стреляйте по пианиста. Той прави каквото може.”

Голяма тропическа птица с живописно жълто — зелено оперение крякаше от клетката си в унисон с престореното оживление на проститутките, които упражняваха занаята си. Една от жените, които играеха на карти, спря да раздава с карта в ръка, вперила поглед в непознатия, чиято фигура изпълваше целия вход. Той тръгна полека из помещението и се облегна небрежно на бара, за да си поръча бира. Тя наблюдаваше начина, по който студените му сини очи разглеждаха заведението и особено масите за покер срещу нея. „Този е комарджия и дяволски хубав, за която и да е жена.” Тя му намигна, когато погледът му се спря на нея. Той леко докосна периферията на шапката си с върха на пръстите си и продължи да разучава масите, докато пиеше бирата си.

Ъъъъъ, Нан Райън - Изгаряща светлина ?

Не, Гале. Не е тя.

Условие за капитулация, Шърл Ханке Един от любимите ми романи за Дивия Запад http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Да, Боби, тя е!