Ето един исторически цитат от една книжка.(:

— Нали не си някоя срамежлива теменужка?

— Те надали са твоя тип. Това да не е първият ни скандал? — изви развеселено вежди Главната.

Тя бе истинско видение, чувствена, примамлива, от тези жени, които можеш да видиш само по картините. Определено негов тип.

— Прости ми. — Досъблече ризата си и я пусна на килима. — За момент изглежда си изгубих ума.

— Значи не се караме.

— Може би само ще се сборичкаме, веднага щом се отърва от тези дрехи.

— Ммм… прекрасна перспектива.

— Мога да ти обещая и още нещо — заяви Главния с усмивка на сатир и заразкопчава панталоните си.

— Тук ли би трябвало да се изчервя, за да задоволя чувството ти за приличие?

Маркизът поклати глава; все още не можеше да си обясни защо бе реагирал така странно преди малко.

— Ти си съвършена, наистина. Говоря съвсем искрено.

— Нямах представа, че мошениците могат да бъдат искрени.

— Аз пък не знаех, че жените могат да бъдат искрени.

— В такъв случай и двамата ще научим по нещо тази нощ.

— Тогава това значи е урок? — пошегува се Главния и събу панталоните.

Много ми е познат този цитат,но не мога да сетя за книгата http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

любовникаа :)

любовникаа :)

Да, ама пропусна писателката. Ти си на ред.

е, иска ли питане. Само Сюзан Джонсън прави такива пикантни диалози Нещо лесно: Главния притежаваше желязна воля. Той беше човек, който никога не можеше да приеме поражението, дори когато беше лице в лице с него. Извади сабята си и напрегна мощните си бедра, за да измине разстоянието по-бързо. Главния и лъвовете стигнаха целта си едновременно. Единият скочи към него, докато другият замахна към Главната. В момента, в който той нанесе смъртоносния си удар, чу нейния изтерзан вик. Отхвърли трупа на лъва настрани и заби оръжието си във втория. Смъртоносно ранен, той се свлече от любимата му, но преди това мощната му лапа разкъса гърдите, рамото и гърлото й… — Главен С ужас забеляза, че косата й вече гореше, запалена от насмоления кол. Той вдигна черните си очи към агонизиращия й поглед. — Ще те обичам завинаги и след това! — закле се той и замахна с двете си ръце, за да забие сабята в сърцето й…

Графинята робиня?

Давай

Следващата загадка от историчски роман. — Мъж, който няма достатъчно акъл да познае собственото си дете, заслужава да му се сопват. Сините очи на Главния прелетяха към Детето, оглеждайки личицето й сякаш за първи път. — Сега не е време за шеги. — Не се шегувам. Главната изобщо казвала ли е, че Детето е дъщеря на полицая? — Не, но… — Никакво „но”. Детето е над пет месеца, това поне нещо трябва да ти говори. Умът на Главния заработи яростно. Преди четиринадесет месеца те с Главната бяха се любили в --------. Възможно ли е да е истина? Приятелят долови съмнение в очите на Главния и го укори. — По дяволите, синко, всички знаем кой е бащата на Детето. Ако имаше капка разум, и ти щеше да го разбереш. — Какво е това, някакъв заговор ли? Защо никой не ми каза? — Главната трябваше да ти го каже. Пък тя си втълпила някаква глупост, че ще я искаш само заради детето, ако разбереш. Мисля, че щеше да ти каже рано или късно. — Колко по-късно? Детето е вече на пет месеца. — Ти нищо ли не заподозря, когато тя се появи в ранчото с дете на ръце? — Не, по дяволите! Детето е толкова дребничка, че я мислех за току-що родена, не за петмесечно пеленаче. Сметнах, че Главната е дошла при мене, защото ***** я е изоставил и тя се нуждае от някого. Няма семейство, няма към кого да се обърне, а някога двамата бяхме всичко един за друг. — Е, сега вече знаеш. Да се надяваме, че не е прекалено късно. — Май няма кого другиго да обвинявам освен себе си — изрече Главния с разкаяние в гласа. — Реагирах, без да помисля, когато я видях в Сиатъл, бременна и с *****. Естествено, предположих най-лошото. Тя не ми се стори в деветия месец. Освен това, ужасно ме заболя, че ме беше излъгала, че не можела да зачене. Беше истински шок, като я видях така. — И хукна към Монтана, без да поискаш обяснение.

Кони Мейсън Лед и екстаз ако не се лъжа,главните се влюбваха в Аляска,но после се разделяха и се срешнаха в ранчото на главния,главната дойде с бебето,той докато се усети,голям смях беше

Да тя е, с всичко характерно за Конито, обичам те не те обичам, искам те не те искам. Ти си Маги.

Редактирано 18 юли 201015 г. от sanian (преглед на промените)

извинете за забавянето,нещо съвременно — Как си днес? — попита я той с нисък тон, така че останалите посетители в кафенето бяха изключени от разговора им, а няколко от жените затаиха дъх. Устните й се извиха в една от нейните само-иронизиращи усмивки, при които винаги му се приискваше да я сграбчи в ръцете си. — Не е един от добрите ми дни. — Ела си с мен вкъщи. Тя го погледна право в очите и тихо изрече: — Кажи ми една причина, поради която да го направя. И точно там, пред Господ и по-голямата част от жителите на Града, Монтана, той си пое дълбоко въздух и изрече думите ясно и достатъчно високо, за да го чуят всички, което не беше никак трудно, защото останалите посетители дори не се преструваха, че не подслушват. — Защото те обичам. Главната премигна и за негова изненада, той забеляза сълзи в очите й. Преди обаче да успее да стигне до нея, лицето й се озари от усмивка, като лъч светлина върху буреносен облак. Тя не се опита да заобиколи бара; покачи се отгоре и се смъкна от другата страна. — Крайно време беше — промълви тя и се хвърли в ръцете му. Клиентите започнаха да ръкопляскат и Флорис се появи от кухнята. Тя изсумтя и остана видимо недоволна като видя Главната да виси на врата на Главния с крака във въздуха.

Линда Хауърд - Търси се съпруга?

точно си преглеждах книжките за да се сетя за авторката и ти ме изпревари веднъж и аз да позная някой цитат и тапата ми глава да не се сети за автора чакам следващия цитат :yanim:

Линда Хауърд - Търси се съпруга?

да тя е,хич не мога да ви затрудня

Исторически и много любим цитат. — Главен, искам да ме любиш! Секундите течаха в тишината. Въздухът се сгъсти от напрежение, неизказани мисли, удари на сърцата. Никой от тях не помръдна. Най-накрая един от конете изпръхтя. Главния погледна нататък, а след това забоде поглед в краката си, поклащайки единия на пета и разглеждайки обувката си, сякаш не я беше виждал преди. Той пъхна ръце в джобовете на панталона си, но бързо ги извади, сякаш беше докоснал нещо горещо, и скръсти ръце. Погледна към реда ясли и след това вдигна поглед към мигащата светлина на фенера. Най-после очите му се върнаха към Главната. — Мисля, че най-добре ще направиш ако си тръгнеш веднага и забравиш, че изобщо си го казвала. Тя поклати глава преди още той да завърши. — Не, казах го. И това е, което искам. Затова съм дошла. Моля те, Главен, люби ме. Той нежно се усмихна, малко поуспокоен и поклати глава. — Главна, любима, скъпа, не искам да ти се смея, но… — Да не си посмял да ми се смееш! — каза тя остро. — Бог е свидетел, че всички тази нощ в града правят това. Усмивката, която тя би могла да приеме като израз на желание, изчезна от лицето на Главния. — Никога не бих ти се присмял. Но това, което предлагаш, е наистина смешно и ти го знаеш. — Защо? — Защо? — той се намръщи, защото въпросът му беше стреснал няколко коня. Главния им даде време да се поуспокоят и понижи глас до пресипнал шепот. — Това е смешно. Аз съм… Ние сме… ти си… ти си твърде млада. — Достатъчно съм голяма, за да се омъжа. — Но не и за мен! Главна, аз съм два пъти по-възрастен от теб. Тя не обърна внимание на аргумента му. — Тази нощ трябваше да бъда булка, Главен, да позная мъжката любов. Бях лишена от това. Помогни ми. Нуждая се от теб. Направи го за мен. — Не мога — въздъхна той. — Можеш! — Не мога. — Правиш го през цялото време! — Ужасни думи за една млада дама. — Но е истина. Нали? Чувала съм мъжете да говорят за твоите подвизи. Той строго посочи с пръст към нея. — Главна, веднага спри тези мръсни приказки. Отивай в леглото или така ще те нашляпам отзад… — Престани да ми говориш като че ли съм дете. — За мене си. Тя дръпна шала от раменете си и той се смъкна в сеното с тихо шумолене. — Погледни ме, Главен. Вече не съм малко момиче. Аз съм жена. — О, Исусе! Вътрешностите му се обърнаха. Е, добре, тя беше жена. Красива, привлекателна жена. Това беше факт, който той напразно се опитваше да отхвърли, но тялото му го беше забелязало. Кога бе престанала да бъде скъпата малка Главна? Кога беше престанала да бъде скъпата дъщеря на най-добрите му приятели? Кога беше израснала от момиченце с остри лакти и рамене и объркани плитки до тази нежна женственост? От момичешка слабост до крехка мекота и закръглена съблазнителност. Беше ли ставало постепенно през годините, когато не я беше виждал, или се беше случило в последните двадесет секунди? Косите й бяха черни като нощта и се спускаха на меки къдрици около продълговатото лице. Мъжките ръце можеха да се загубят в такава коса. Главния си представи как я навива около пръстите си, как я усеща върху лицето си, върху устните си, върху корема си. Винаги беше знаел, че тя е хубаво дете, но сега към него не гледаше дете с кадифени очи и уста, за която той внезапно си помисли, че ще умре, ако не я опита. Лицето й беше чувствено и предизвикателно. То би могло да принадлежи на жена без морал, жена, която знае как да се държи с мъжете и какво да направи, за да ги възбуди. Но лицето принадлежеше на едно сладко невинно момиче, което той познаваше от малко и това беше една от най-жестоките шеги, които Господ можеше да си направи с него. Очите й бяха достатъчно огнени, за да пазят чистотата й от насилие. С извиващите се над тях тъмни вежди, заобиколени от твърди, черни ресници, те бяха твърде дръзки, твърде интригуващи и приканващи. Нейната честност и откритост бяха опасни. Един поглед към чувствената й уста беше достатъчен да изкара всеки мъж извън границите на приетото. Кой можеше да си помисли, че такава стара дружба като тяхната можеше да предложи такова изпитание. Облачето от лунички около носа й придаваше предизвикателен вид. Кожата изглеждаше като сатен и мека като прясно мляко. Той не дръзна да си представи какъв би бил вкусът й. Тя ухаеше така, сякаш току-що бе изкъпана със сапун, дъхащ на цветя. Искаше му се да зарови лицето си в този букет. Тя беше гола под прозрачната девствена нощница. За него беше грях дори да си помисли за голото тяло на Главната. Изобщо не се съмняваше, че Баща й би застрелял всеки, който би допуснал такава мисъл. Но кой мъж с биещо сърце и дишащи гърди би могъл да не мечтае за това стройно тяло...

Редактирано 19 юли 201015 г. от BlackRose (преглед на промените)

Горещо утро, Сандра Браун Най-любимия ми роман от тази авторка

Горещо утро, Сандра Браун Най-любимия ми роман от тази авторка

И на мен ми е най-любимият нейн Боби, ти си направо желязна... браво ! Давай, ти си

Усмихна се, докато се навеждаше, за да вдигне доказателствата за споделената им страст от килима. Вдигна също така и трите фиби, които беше махнал от косата на Главната.

— Забравили ли сте нещо, а? — обади се Икономката от прага. — И аз така си помислих.

_Проклятие!_

Главния се изправи и застина с шемизетата и шапчицата в ръце Обърна се към Икономката, а на лицето му се четеше мрачно примирение. Усмихна се студено.

— Станали сте доста рано тази сутрин, нали, Икономката?

Икономката очевидно не можеше да бъде сплашена лесно. Тя го изгледа гневно и сложи длани на устните си.

— Има някои хора, които се наричат „джентълмени“, но които се интересуват само от това да получат онова, което искат, а после си тръгват. И вие ли сте от тях?

— Аз нямам никакво намерение да си тръгвам, Икономката, ако ме питате за това.

Икономката замислено присви очи.

— Може би ще бъде по-добре, ако го направите. Колкото по-дълго останете, толкова повече Главната ще се привърже към вас.

Главния я погледна нежно.

— Така ли мислите?

Лицето на Икономката стана пурпурночервено.

— Вижте какво, кръвожадни пирате, аз няма да позволя й разбиете сърцето. Главната е скромна жена, независимо от това, какво сте направили с нея снощи. Не е правилно да се възползвате от нейната невинност и от доверчивата й природа.

Главния си спомни загадъчната кърпичка и му хрумна нещо ново — възможност, която досега не беше обмислял.

— Кажете ми, Икономката, откъде знаете толкова много за онова, което се е случило тук снощи? Бяхте навън в градината и шпионирахте, нали?

— Да съм шпионирала? В градината? — Икономката извеждаше смъртно обидена. — Няма такова нещо.

Главния си спомни и за миризмата на парфюма, с който беше пропита кърпичката. Не можеше да свърже мириса с Икономката.

— Моите извинения — каза той, а гласът му беше изпълнен с горчивина.

Икономката обаче не беше готова да отстъпи.

— Имам очи и уши. Чух шума навън в градината снощи. Когато отворих прозореца на стаята си, за да видя какво става, забелязах вас двамата. Вие си говорехте, наистина много тихо. И ви видях да целувате Главната, а след това влязохте в къщата.

— Наистина ли?

Тази целувка трябваше да обърне мислите й в друга посока. Но не беше сигурен, че хитрината беше успяла.

— Да. И още нещо. Светлината беше достатъчна да видя, че Главната е без шемизета и шапчица. Което означаваше, че вероятно вие сте ги съблекли.

— Вие сте много наблюдателна, Икономката.

— Знаех, че искате да я съблазните. Била съм права. И след онова, което видях снощи в градината, реших да огледам къщата тази сутрин, преди другите да са се събудили. И когато видях нещата й на пода, бях сигурна, че снощи се е случило нещо.

— Много умно заключение, Икономката.

Тя вирна брадичка и придоби доста заплашителен и обвинителен вид.

— Тъкмо щях да ги вдигна, когато чух вашата врата да се отваря. И сега вече знам със сигурност, че вие сте виновен. Мога да ви обвиня в грях, нали?

— Поздравявам ви за вашите проучвания и блестящи заключения, Икономката. — Главния направи достатъчно дълга пауза, за да привлече цялото й внимание. — След като имате такива таланти, може би ще успеете да получите назначение на „Боу стрийт“ като служител на правосъдието, а може би дори като таен агент, след като ви уволнят оттук.

Очите на Икономката се разшириха тревожно. После погледът й просветна като стоманено острие.

— Ба! Не се осмелявайте да ме заплашвате, сър. Главната няма да ме уволни. И двамата го знаем.

— Така ли? В случай че не сте забелязали, Главната много разчита на моите съвети, когато нещата опрат до организацията на домакинството.

— Тя няма да ме изгони — заяви Икономката. — Има добро сърце. По-вероятно е да уволни вас, след като разбере, че сте ме заплашвали.

— Не бих искал да подлагам на изпитание нейната преданост, ако бях на ваше място, Икономката. Не и след като тя разбере, че сте я шпионирали.

— По дяволите, аз не съм шпионирала съзнателно.

— Но дали тя ще ви повярва, след като й кажете, че знаете всичко, което се е случило снощи? Последвайте съвета ми, Икономката, дръжте езика си зад зъбите.

Икономката здраво стисна устни.

— Вие сте самият дявол, нали? Появихте се в това домакинство като някой служител на ада и обърнахте всичко с краката нагоре. Знаете как да очаровате хората и да ги накарате да постъпват според вашите желания. Успяхте да спечелите три хиляди лири, като само щракнахте с пръсти, а сега изнасилихте Главната.

— В последното нещо сбъркахте, Икономката— каза Главния и тръгна към вратата.

— Вие наистина сте изнасилили Главната. — Икономката изучаваше лицето му, но мъдро отстъпи назад, за да му направи път. — Знам, че сте го направили.

— Тогава по-добре се престорете, че въобще не разбирате какво е станало. — Главния мина покрай нея и започна да се изкачва по стъпалата.

— Какво искате да кажете, проклетнико? — извика Икономката след него.

— Аз бях този, който беше изнасилен — каза й Главния много учтиво.

Той не погледна назад, докато вземаше стъпалата по две наведнъж, но усещаше неодобрителния поглед на Икономката чак докато стигна до площадката.

Старата вещица беше досаден проблем, но не и проблем, с който да не могат да се справят, помисли си той, докато вървеше по коридора. Щеше да се справи с нея.

Джейн Ан Кренц - Измама?

Това ми е супер познато от разкази на Боби и Йори - "Измама" - Аманда Куик

Ееееее, радвам се, че изобще не ви затрудних http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Точно "Измама" на Амандичка е

Давай, Мимче, следващата закачка

Отново исторически цитат Главния не можеше да повярва, че Главната не изпитва никакви чувства към него. Не можеше да се откаже от нея. Не и сега, не и когато пукнатината в живота му изчезваше. Ако не беше Главната, той още щеше да живее в миналото, оплаквайки една мъртва жена, която не можеше да отвърне на любовта, упорито поддържана жива от него. Още от самото начало бе почувствал, че е отговорен за Главната, и сега знаеше защо. Толкова беше просто. Не можеше да се откаже от нея, защото я обичаше. Обичаше я с цялото си сърце и душа. И тя го обичаше. Би заложил живота си, че е така. — Няма да се омъжиш за Приятеля — каза той остро. — Ти ме обичаш. Главната предизвикателно издаде челюст. — Не те обичам. Каквато и любов да съм изпитвала към тебе, тя умря, защото нямаше от какво да се храни. Не съм Мъртвата ти жена, нито някога ще бъда. Ти почувства привличане към мене само защото ти заприличах на покойната ти жена. Освободи ме от кошмара, в който **** беше превърнал живота ми, и винаги ще съм ти благодарна за това. Искам истински дом, деца, семейство. Но преди всичко искам мъж, който да ме обича. Главния се загледа в тайнствените дълбини на сините й очи и разбра колко празен и безцелен е бил животът му през всичките тези години. Главната беше всичко, което искаше на този свят. Без нея животът нямаше нито аромат, нито цел, нито смисъл. Години наред бе тънал в тъгата си, изгубен, разкъсан и копнеещ, но беше прекалено упорит, за да разбере, че Създателят му е дал втори шанс. Главната бе неговото начало и край, и всичките години любов между тези два мига. Но само ако се съвземеше и разбереше, че двамата са родени един за друг. — Обичам те, Главна. Искам винаги да бъдем заедно. Главната го погледна втренчено, с безизразно лице. — Не ти вярвам. Тя искаше да му повярва, но се страхуваше, че ако остане с него, отново ще го загуби. Нямаше да може да понесе това за втори път. В нея растеше дете, което трябваше да пази и да възпитава. Не можеше да вярва на Главния, че ще започне нормален живот с нея и тяхното дете. Отчаяно искайки да й докаже, че всичко казано от него е вярно, Главния силно я притисна към себе си. Очите му искряха, устата му се притисна свирепо към нейната. Студеният въздух в стаята само правеше устата му още по-гореща, докато жадните му целувки разклащаха самите устои на съществото й. Той нечестно се възползваше от уязвимостта й, крадеше волята й и се подиграваше на съпротивата й. Целувките му станаха още по-дълбоки. Главната се съпротивляваше срещу подтика да се поддаде на страстта, която той се мъчеше да възпламени у нея. Но тази битка бе обречена. Устните й се разтвориха от само себе си, отстъпвайки пред нежното нападение на неговия език. Той трептеше в устата й, подпалвайки огньовете на желанието в цялото й тяло. Отдавна не бе лежала така в прегръдките на Главния и сега усещаше мощта на ръцете му и неподозираната наслада да поема тялото му в своето. — Искаш ме, знам, че е така — прошепна той до устните й. Отказът й прозвуча фалшиво дори в собствените й уши. — Може би някога съм те искала, но сега не съм онази жена, която ти напусна. След като ме изостави, бях принудена да оцелявам в един свят, за който не знаех нищо. Главния се почувства виновен за всичките й несгоди. След като я бе оставил, тя се бе задълбала в себе си, беше се свила в черупката си, скривайки чувствата си от света, в който сега живееше. Той отчаяно затърси начин да пробие защитната броня, с която се бе обградила. Отчаяние бушуваше в гърдите му, докато я притискаше към себе си с всичка сила. Зацелува я отново и отново, опитвайки се да спечели тялото й, след като бе загубил душата й.

Ами, момичета, не искам да бавя играта, за това ще ви пусна още едно цитатче... Дона усети раздвижване и се размърда. Беше й толкова топло и удобно, че никак не й се искаше да се разсънва, но накрая отвори очи. — Коул, слава богу, буден си. Как се чувстваш? — Все едно ме е треснал гръм. Нямаше представа колко близо е до истината. — Тресна те, само че не гръм. Светкавица пречупи един клон и той ти падна право на главата. Коул докосна буцата на главата си и изведнъж си спомни всичко. — Как съм се озовал в колибата? Никак не съм лек. — Довлякох те. Той поклати глава. — Глупаво момиче. Можеше да ти стане нещо. — Усмихна се с ъгъла на устата. — Аз май съм гол под одеялото. Дона почервеня. — Аз те съблякох. Беше мокър до кости. Сигурен ли си, че си добре? — Ужасно ме боли главата, но ще оживея. По-важното е ти как си. Или, по-скоро, как е нашето бебе? Дона изпусна учудено дъх. — Ти знаеш? Откъде? — Един общ приятел ми каза. — Санди! Той обеща! — Защо не искаше аз да знам? Казах ти, че искам деца от тебе. Толкова ли е трудно да ми повярваш? — Не си ми дал причина да вярвам, че ще се задържиш край мене достатъчно дълго, за да посрещнеш детето си на белия свят. Той положи ръка на корема й, но не откри признак, че в нея расте бебе. Беше твърде слаба и твърде крехка, за да носи дете. — Никога няма отново да те изоставя, любов моя. Знам, че съм те наранявал в миналото, но трябва да ми повярваш, когато ти казвам, че съм готов да посветя остатъка от живота си на тебе и на семейството, което ще създадем заедно. Думите му звучаха хубаво, но… — Защо да ти вярвам? Той докосна лицето й с такава нежност, че дъхът в гърлото й спря. — Защото те обичам. Без тебе нямам нито сърце, нито душа. Ако не беше влязла в живота ми, щях вечно да живея с мъката си и със студените спомени. Сега осъзнавам как съм щял непоправимо да разстроя живота си заради една мъртва любов, която никога няма да мога да извадя от гроба. За мене тъгата беше станала начин на живот. Утринна мъгла би искала да продължа напред. Когато отново намерих любов, животът ми придоби смисъл. Той беше толкова напрегнат, толкова искрен, че Дона усети как всичките й съмнения се изпаряват.

"Жената на разбойника" - Кони Мейсън

"Жената на разбойника" - Кони Мейсън

Давай, мила, ти си.