И пак историческо

Върху бузата й, там, където Гадняра я бе фраснал с юмрук, вече бе избила синина и Главния изпита огромно задоволство, че никога вече Гадняра няма да удря жени. Главната простена и Главния я повика тихичко. След като тя не му отговори, той сбърчи притеснено чело:

— Любима, събуди се! Вече си в безопасност. Всичко приключи, победихме ги.

Но минутите минаваха, Главната не помръдваше, не издаваше и стон и Главния се разтревожи още повече. Минаха му какви ли не ужасни мисли. Онзи негодник я беше ударил силно, но не чак толкова, че… Главния преглътна с внезапно пресъхнало гърло. Жена му едва ли бе пострадала фатално. Изведнъж го обзе ужас. Ами ако ударът на Гадняра се окаже по-опасен, отколкото Главния си е мислел в началото? Побиха го ледени тръпки. Беше виждал мъже, издъхнали пред очите му от удар в главата.

За да отпъди ужасяващата мисъл, той притисна Главната до себе си и пророни:

— Любима! Събуди се! Трябва да се събудиш! Обичам те. Без теб животът ще стане непоносим.

Краката му се подкосиха при мисълта, че така и не й е казал тези думи. Съвсем се отчая, преизпълни се от гневни угризения на съвестта, че Главната може да издъхне, без да е разбрала, че той я обича, направо я боготвори. Тя трябваше да живее! Бе длъжна да живее!

Главния отнесе слабичкото безжизнено тяло на Главната при леглото и го положи на него. Зави я грижовно с чаршафите и одеялото и разбра, че тя все още диша, само по това, че гърдите й се вдигаха и отпускаха равномерно. Приседна на крайчеца на леглото, отмести нежно кичура гъста къдрава коса, паднал върху бузата й, и видя с помръкнал поглед мястото, където Гадняра я бе ударил с пестник. То вече се синееше и беше отекло.

Седя дълго, вторачен с обич в лицето на Главната и измъчван от угризения на съвестта и тревога, от все по-голяма ярост срещу ------------------. Искаше му се час по-скоро да отмъсти най-жестоко на Братовчеда и тази мисъл го преизпълни с диво ликуване, но първо трябваше да се погрижи за Главната. За прелестната си жена, която дори не подозираше колко много я обича, колко много значи тя за него. Главната бе самото олицетворение на всичко, което един мъж можеше да иска от жена: беше красива, страстна, сърцата. Не се плашеше току-така, беше се опълчила дори на Гадняра.

Ох, леле, Боби, това ми е супер познато и знам, че съм го чела, ама нещо не мога да се сетя коя книжка е.

Ако скоро дадеш жокерче мога и да позная. (сън)

Ето,мила, следващо цитатче от книгата с имената на главните

— Ти! Как смееш да си показваш лицето пред мен!

Най-неочаквано на Чанс му стана приятно от предстоящата битка — и от сладката победа, която бе решен да извоюва, и се дръпна от вратата. Върху устните му заигра крива чаровна усмивка.

— За жалост лицето не е дошло само, аз също съм тук! — проточи той развеселен и се усмихна до уши. Сетне добави многозначително: — Пък и тази вечер смятам да ти показвам не лицето си, а нещо друго.

При тези думи Фанси я напуши неудържим смях. Успя да се овладее едва след като прехапа отвътре бузата си и си напомни какъв негодник е Чанс. В очите му обаче блеснаха дяволити пламъчета и Фанси се досети — той е доловил, че й е станало смешно. Каза уж възмутена:

— Такъв ли ви е хуморът тук, в колониите? Ще прощаваш, но не ми е забавен.

— Да ти призная, любима, когато една жена изглежда като теб, съм готов да й простя всичко — рече Чанс и се приближи, — дори липсата на чувство за хумор.

Фанси се помъчи да си спомни колко разгневена и нещастна е била, когато е избягала от зимната градина, но къде ти! След неприятната сцена в градината беше прогледнала за някои неприятни факти и не можеше да се преструва, че не е станало нищо. Беше омъжена за това вбесяващо същество с присмехулни сини очи. И колкото и да не й се искаше, ако трябваше да бъде честна със себе си, бе на крачка от това да се влюби в него.

Но дори и да беше влюбена, нямаше да допусне да му падне в ръцете като зряла круша. Чанс я беше обидил, твърде дълго беше правил каквото му хрумне. А Фанси беше горда жена и за нея бе важно да му се опъне, затова и се вцепени, когато Чанс обви ръце около нея и я притегли към мускулестото си тяло.

Младата жена успя да извърне глава и да се изплъзне от устните му, които я докоснаха лекичко по бузата.

— Недей! — рече му задъхано, вбесена, че когато Чанс я е прегърнал, по тялото й е преминала едва доловима тръпка. Стиснала очи досами богатата надиплена дантела отпред на ризата му, добави бързо: — Не се познаваме достатъчно добре… нека първо свикнем един с друг, преди да се сближаваме.

Чанс изсумтя.

— За пръв път те чувам да дрънкаш такива небивалици, херцогиньо! Ако случайно си забравила, нека ти напомня, че днес следобед се венчахме. И ако съвсем не съм си изгубил паметта, доколкото си спомням, вече се сближихме. — Върху устните му се появи чувствена усмивка и той допълни дрезгаво: — И то много.

Туй ша да са двама много любими сладури. Сърце за превземане на Шърлито казвам аз.

Туй ша да са двама много любими сладури. Сърце за превземане на Шърлито казвам аз.

Точно в десетката, Сънчо http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Топката е у теб

Бре нещо ми става тез дни. От жегата ша да е. Та ето го и следващото. За разкош нещо съвременно: — Какво става, скъпа? Май че предпочитате да издавате заповеди, но не и да ги изпълнявате? Знаете, че не съм ви слуга. Ако ще тръгвате с мене, качвайте се в лодката. А ако си търсите някой, когото да водите за носа, можете да тръгвате пеша. Главната почувства, че кипва. Прехапа устни и призова цялото си самообладание, за да не се изтърве да му каже къде — според нея — може да си завре лодката. В противовес на името си, което всъщност означаваше „Спокойната”, нейното спокойствие бе всъщност само щит, някакъв защитен механизъм, някакво прикритие. През целия й живот й се бе налагало да се бори с пристъпите си на гняв и упорство. Но сега именно упорството й помогна да надвие гнева. Този човек беше решил да я ядоса на всяка цена — е, добре, тя няма да се остави да я изкара от равновесие. — Вие сте удивително неприятен човек, мистър Главен— отбеляза тя с вбесяващо спокойствие, като че говореше за времето. — Правим каквото можем, мадам! — Просто възхитително! — Ще се качите ли най-после? Той сложи кутията с разглобения двигател до себе си, седна на мостика и потопи дългите си крака във водата. — Трябва да спрем в имението, искам да си взема някои неща. Няма да имате нищо против, нали? Той я погледна с безизразно лице. Главната посочи нетърпеливо костюма си. — Не очаквате, надявам се, да тръгна из блатата с такова одеяние? Главния смръщи чело и измърмори нещо, след което се плъзна надолу в лодката си. — Не, не очаквам. Идвайте, и без това достатъчно се забавих! Виждате ли какво си навлякох на главата! Сега значи ще трябва да ви разхождам и из околностите. Главната стъпи на крайчеца на мостика и погледна надолу. Чак сега осъзна какво безумие фактически бе цялото това начинание. Лодката на Главния беше най-много около четири метра дълга, тясна като ствол на дърво, а за стабилност — по-нестабилна и от листо, поне на вид. Седналият в нея се намираше само на педя разстояние от черните води на реката. В гърдите й се надигна страх и заседна като топка за тенис в гърлото й. Какво прави?! Трябва съвсем да се е побъркала! Готви се да повери живота си в ръцете на човек, до който не би посмяла да седне дори в автобуса. Тръгва с него из тресавищата, настанява се в лодката му, която надали може да плува по-добре от пробита обувка… Из дивите тресавища… Какво ли не се случва. Хора изчезват завинаги… Побиха я ледени тръпки, цялата й кожа настръхна. Главната прехапа устни и задържа дъха си обратно на всички дихателни техники за релаксация, на които учеше пациентите си. Но отдавна не беше изпитвала такъв страх! Неговата интензивност я изуми. Той се засилваше, пълзеше, напираше в гърлото й като вик, който иска да се откъсне от нея…

Това ми се струва, че е нещо на Джейн Ан Кренц, ама не съм много сигурна.

Това ми се струва, че е нещо на Джейн Ан Кренц, ама не съм много сигурна.

Не стасинка. Не е тази обичана от мен авторка. Друга е. Продължавай да ровиш ша са сетиш. Аз на съвременните съм много лесна / хихи гова си беше чист жокер/

"Див и опасен" на Тами Хоуг?

"Див и опасен" на Тами Хоуг?

Браво слънце. Браво и за скоростта. Топката е в теб.

Историческа е... — Изчезвай — каза тя. Не искаше да вижда никого в ярката, ослепителна светлина на деня. — Мамо, @@@@@ и аз приготвихме закуската ти — прозвуча щастливият глас на #####. — Татко каза, че сигурно ще искаш да спиш до късно, затова разполагахме с много време. Татко изглеждаше много изморен и раздразнителен тази сутрин, но правенето на бебето сигурно го е изтощило. Той не е вече млад. Но когато каза, че сигурно ще спиш до късно, разбрах, че се е постарал и че бебето ни скоро ще се появи. — ##### говореше съвсем сериозно. — @@@@@ изгори бекона и запали огън на пода. Котенцето ми изяде бекона, а прасето дойде до вратата — продължи весело момичето, очевидно доволно от всичките тези събития. — Татко каза, че ще издои кравата, но че ти трябва да се опиташ да посееш някое и друго семенце в градината преди вечеря. Хващам се на бас, че той е посял своето добре. — Тя сложи ръка върху чаршафа там, където беше коремът на !!!!!. — Нашето бебе. Само помисли, @@@@@. Сега си имам коте, бизон, крави, коне, татко и мама, едно голямо прасе, о — и теб, разбира се. А съвсем скоро ще имам и бебе, за което да се грижа, докато мама — и татко правят друго. !!!!! бавно кръстоса крака и се понадигна. — Къде е той? Искаше й се да каже „онзи негодник” или нещо по-лошо, но след всичките речи, които бе държала пред ##### за лошите думи, направи усилие да се въздържи. Искаше й се да го сграбчи и да го унищожи, но този път с щеката за билярд. Не знаеше ли той, че съпрузите трябва да са до невестите си на следващата сутрин, за да ги успокояват? Някоя и друга нежна дума, преди да започне да настоява тя да издои кравата или да засява градината може би би поуспокоила желанието й да го убие. @@@@@ си пое въздух. — Излезе по някаква работа с друг фермер. Мисля, че спомена нещо за фураж. Очевидно сме се омъжили за един обикновен работник. ##### се притисна до !!!!! и я целуна по бузата. — Добро утро, мамо — каза тя тихо, срамежливо. Каквото и да чувстваше спрямо $$$$$,!!!!! се изпълни с нежност като видя изражението на детето. — Добро утро,#####. Момичето скочи от леглото. — Ще отида да налея гореща вода за чая ти. Трябва да останеш в леглото, за да може нашето бебе да се хване добре в корема ти… — Не! — @@@@@ сложи щеката на !!!!! на масата. — Няма да наливаш никаква вода. Чаят трябва да се приготви по специален начин. Ще се изгориш. — Хвани ме! — изграчи ##### и се втурна към вратата. — О, Боже — промърмори @@@@@, после спря до леглото, втренчил поглед в чаршафите. — Кръвта се изпира много трудно. Този мъж е истински престъпник, щом работата опре до съсипване на хубав плат. !!!!!-главната @@@@@-приятеля #####-дъщерята $$$$$-главния

Историческа е...

...

Естествено не знам коя,но при такъв монолог 100% щях да я запомня.Така,че я бързо я познавайте!

Редактирано 24 юли 201016 г. от Xesi (преглед на промените)

Сватбен хазарт, Кейт Лоуган

Точно тя е.Браво.Твой ред е

Но дори и тази дейност не й попречи да мисли. В главата й нахлуха спомени за първия път, когато дойде тук. Главния искаше да я подразни, карайки я да моли за целувката му. Този мерзавец! Тогава бе предположил, че тя се страхува от мишки. В известен смисъл той я разбираше по-добре, отколкото тя самата разбираше себе си. Но пък, от друга страна, въобще не я познаваше.

Изпита моментно отчаяние. Свали ръкавиците си, разтръска изтръпналите си ръце и се облегна на дръжката на вилата. Когато вратата на обора внезапно се отвори, тя стреснато подскочи.

- О, ти ли си! - възкликна, сложила ръка на сърцето си.

- Прекрасен поздрав, няма що!

Лицето му беше в сянката и тя не можеше да го види, но усети остротата в гласа му.

Позволи си да се усмихне леко. За нищо на света не би допуснала да узнае колко невероятно щастлива беше, че се е завърнал и че е жив и здрав.

- Очаквах президента за следобедния чай - каза тя, отчаяно опитвайки се гласът й да прозвучи безгрижно. - Реших да се поупражнявам малко, преди да сложа да пека сладкиша.

- А къде е пушката тогава? - Главната усещаше как очите му поглъщат фигурата й. - Не разбирам къде си скрила пистолета си. Тези панталони ти стоят много добре.

- Всички оръжия са в къщата.

- Където ти вършат много добра работа.

Истината беше, че тя съвсем ги беше забравила,но нямаше намерение да му казва.

Вдигна вилата.

- Аз съм жена, която борави с много оръжия.

- Такава си - отвърна той и тя усети промяната в гласа му. - Наистина си такава.

Направи една крачка към нея.

Това, което чуваше, сигнал за тревога ли беше? Може би беше просто сърцето й. Нито един път през изминалите седмици, откак сложиха началото на странното си съжителство, той не се бе опитвал да се приближи към нея

Тя отстъпи назад.

- Какво правиш?

- Не мога ли да вляза в обора ти?

- Не ставай смешен.

- Невъзможно. Аз съм смешен.

Тя прехапа устни.

- Сигурно денят ти не е бил обикновен.

- Така е.

Още една стъпка. Колкото повече се приближаваше, толкова по-ясно се виждаше лицето му. С някакво чувство, комбинация от отчаяние и възторг, тя го гледаше и чакаше. Изведнъж разбра, че бурята най- после бе дошла.

- Бях много добро момче, принцесо, а това не ми е присъщо.

Тя не биваше да си спомня. Не биваше.

- Признай си - продължи той. - Няколко седмици почти не те поглеждах. Е, може би все пак те поглеждах, но това беше всичко. Ако си мислиш обаче, че не съм забелязал, че и ти ме гледаш, грешиш.

Трябваше да се досети, че няма да успее да го заблуди.

- Понякога ми омръзваше да гледам само кучето - каза тя.

- Странно. На мен никога не ми омръзваше да те гледам. Може би се дразнех, но не ми омръзваше.

Кръвта бучеше в ушите й.

Отстъпи още една крачка назад и сграбчи по-здраво вилата.

- Какво му беше толкова необикновено на деня ти? - попита тя. - Добър ли беше или лош?

Що за глупави въпроси му задаваше? Сякаш беше някоя малка женичка, която посреща съпруга си. Но трябваше някак да поведе разговора в посока, която й изнасяше. Атака, както вървеше, решителността и самоконтролът й бяха на път да изчезнат съвсем.

- Ще ти разкажа всичко - отвърна той. - По-късно.

Бурята се разразяваше с пълна сила. Тя вдигна ръка.

- Не знам какво правиш, но моля те, спри.

- Аз също не знам какво правя, но каквото и да е то, не е лесно да спра.

- Семейство -------------...

- И двамата са добре. Големи инати са, като теб, и здравата работят.

- Искаш да кажеш, че не се предават.

- Точно така. Въпреки че ми се струва, че пред едно нещо ти все пак се предаде.

- Не съм се предала пред нищо - отвърна тя прекалено бързо.

Той наклони шапката си назад и се загледа в нея.

- Радвам се да го чуя.

Властният му поглед сякаш подкосяваше краката й.

- Не! - промълви тя и той разбра какво има предвид. - Бяхме се споразумели. Да не би да си забравил?

Нещо премина през ума му - нещо тъмно и много лично, което външно пролича само в проблясването на очите му. Ако всичко между тях беше наред, тя щеше да го попита какво му става и той щеше да й каже.

Но не всичко беше наред между тях.

- Гадняра е виновен - каза той.

Каквото и друго да беше казал, тя нямаше да бъде по-изненадана. Разбира се, не и ако беше казал: "Желая те, защото те обичам и винаги ще те обичам."

- Още ли иска ранчото - попита тя, опитвайки се да разбере какво искаше да каже.

- Един мъж невинаги получава това, което иска.

- Нито пък една жена.

- Но понякога и мъжът, и жената получават исканото.

Той направи още една крачка към нея. Как бе успял да се приближи толкова?

Следващ цитат от книгата с имената на главните

Тя застана по средата между къщата и оградата, зареди пистолета си и стреля по парчето тор. Буцата се пръсна на хиляди дребни късчета.

- Твой ред е - каза тя и отстъпи настрани, без да дава вид, че силният звук й е направил някакво впечатление.

Това беше друга част от характера на загадъчната Ели. Част, която му харесваше. Проклет да е, ако знаеше защо, но я харесваше.

Неговият куршум улучи камъка и той хвръкна от оградата. Кал стреля отново и го уцели във въздуха.

- Фукльо - каза тя.

Прицели се внимателно и улучи консервната кутия. Той пък свали дъбовото клонче. Останаха безмълвни известно време. Небето над главите им беше сиво и малкото птици, които се виждаха, когато излязоха от къщата, бяха изчезнали, изплашени от гърмежите.

- Май нямаме нужда от упражнения - каза Ели.

- Не и от това разстояние.

- Мога да го увелича, ако искаш.

- Имах предвид сближаване.

Тя погледна надолу.

- Знам, че не говориш за упражнения в стрелба, нали? Имаш предвид целуване и разни други неща. Трябваше да ти напомня вчера, че съм сгодена за друг. Изглежда непрекъснато забравяш.

- И двамата забравяме.

Тя дори и не направи опит да спори.

- Това не прави фактите по-различни. Аз съм сгодена, Кал. Дала съм дума.

- Откъде ти хрумна идеята, че искам да се оженя за теб?

Това я потресе повече, отколкото бе имал намерение.

- Недей да се ласкаеш, че дори бих си и помислила, че намеренията ти са сериозни. Исках да кажа, че вярвам, или поне се надявам, че ще се отнасяш с жена в моето положение поне с малко повече уважение.

- Ако замениш уважението с интерес, всичко си идва на мястото. Уважението е нещо, което една жена иска, когато не може да получи нищо по-добро.

- Говориш като мъж.

- Това е единственият начин, който ми е известен.

Приближи се към нея. Тя не отстъпи.

- Мъж без капчица чест - каза тя, вперила поглед в очите му.

- Разбра какъв съм.

- Не - каза тя тъжно. - Разбрах каква съм аз.

- Значи си много по-напред от мен. Защото аз нямам и най-малката представа какво целиш.

- Казах ти...

- За Бертран Импулсивния? Сигурно си си помислила, че аз пък съм Кал Глупака.

- Мога да се сетя за много определения, които ти подхождат, но глупав не е от тях. Какво ще кажеш за Кал Арогантния Или Кал Опортюниста? Или Кал Развратника?

- Права си само за едно. - Той махна една къдрица от бузата й. - Познай кое.

Тя видимо потрепери, а в очите й проблесна гняв.

- Ти ми се подиграваш, Кал, и го знаеш. Единственият начин да се защитя е, като приема истината. Ако минеш покрай мен на някоя улица в Ню Орлийнс, дори няма да ме забележиш. А в Глори аз съм на практика единствената жена.

- Нямаш високо мнение за себе си.

- Нямам високо мнение за външния си вид. А това съвсем не е едно и също. Твоето внимание може и да ме кара да правя глупости, но това, което ще ми дадеш, едва ли е ласкателно, а и няма да трае дълго.

- Искаш нещата между нас да траят дълго, така ли?

- За Бога, не. Това би означавало да се опропастя.

Проклета да е тази жена. Успяваше да привлича вниманието му и да го възбужда, а след това го заливаше с леден порой от думи.

"Дамата измамница"? Боби, налучквам така че е малко вероятно да позная. ;д Не съм я чела тази книжка, ама изглежда като нещо от Дивия запад...

"Дамата измамница"? Боби, налучквам така че е малко вероятно да позная. ;д Не съм я чела тази книжка, ама изглежда като нещо от Дивия запад...

Мнеее, Стаси, друга е книгата. Наистина е за Дивия Запад и от поредицата "Романтични времена" на издателство "Калпазанов".

Да не е "В плен на любовта" на Велда Шерууд? Все още не съм чела книгата, но я имам и като прочетох разюмето ми се струва, че е тя.

Редактирано 25 юли 201016 г. от iordanka_h.s (преглед на промените)

Корона на славата - Евелин Роджърс

Корона на славата - Евелин Роджърс

Ахаааааа, Гане, точно тя е http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Давай напред

Ми то с толкова жокери нямаше начин.

А сега едно цитатче от съвременна книжка:

— Виждам, че само си губя времето. Ако успея да запаля колата, ще проверя как са постъпили с ЗЛОДЕЯ. След това ще се обадя на брат си, за да му разкажа случилото се.

— Ще се свържеш със семейството си?

ГЛАВНИЯ усети иронията, но не можа да разбере какво я бе предизвикало.

— Да. Имаш ли нещо против?

— Ни най-малко! — БРАТА НА ГЛАВНАТА се усмихна многозначително. — Предлагам да ги поканиш за сватбата. Ще я разгласим колкото може повече. След всичко, което се случи, няма да позволя да се хвърля повече сянка върху ГЛАВНАТА. Не искам сестра ми да страда. Стига й преживяното досега!

ГЛАВНИЯ не повярва на ушите си.

— Какво каза?

— Мисля, че ясно чу. От няколко седмици подготвям празненство за следващия петък. Тогава можем да обявим официално годежа ви. Ако желаеш, покани семейството си. В събота ще определим датата на сватбата.

ГЛАВНИЯ се мислеше за разумен човек. Рядко позволяваше на чувствата да го ръководят, но сега… Сватба? Той? Ха! Сватбата изобщо не влизаше в плановете му. Всички, които го познаваха, добре знаеха това!

— Чакай малко, дяволите да го вземат — каза той и се върна към средата на стаята. — Съжалявам, че ГЛАВНАТА се оказа замесена в бъркотията с ЗЛОДЕЯ. Не съм имал намерение да набърквам невинни хора. Искам да кажа, че нямам нищо против сестра ти, ШУРЕЙЧЕ . Тя наистина е сладко малко момиче, но аз не съм мъж за женене, разбираш ли? Обичам свободата и целият ми живот е устроен така, че да ми принадлежи. Тя би била нещастна, ако се омъжи за човек като мен, и ти добре го знаеш. Не можеш да се разпореждаш с живота на други хора. Женитбата е сериозна работа. Не бива така лекомислено да гледаш на нея, ШУРЕЙЧЕ.

В стаята настъпи тишина. БРАТА НА ГЛАВНАТА продължаваше да го гледа като някакъв противен екземпляр от неизвестна порода.

Ами... не съм я чела тази съвременна книжка, но не знам защо ми прилича на стила на Нора Робъртс или Кренц. Ако съм близо супер, ама ако ли не... е, тогава не знам. Защото друга писателка, за която се сещам да пише с криминални елементи (без Макнот, понеже съм чела всичко нейно) е Сандра Браун.

Но вместо да налучквам ще изчакам търпеливо някой, който е чел да познае.

Анет Бродерик-"Брак по тексаски" Арлекин

Анет Бродерик-"Брак по тексаски" Арлекин

Ахъм, мого сладка книжка, една от любимите ми арлекинки... Ти си наред