Да не е Отмъстителя на Тереза Мадейрос? Първият откъс ме подведе, ама този втория ми напомня за нея. Просто мина време и не съм сигурна.

Редактирано 21 юни 201015 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Да не е Отмъстителя на Тереза Мадейрос? Първият откъс ме подведе, ама този втория ми напомня за нея. Просто мина време и не съм сигурна.

Точно тя Крисе, ти си на ход

Ето нещо и от мен, сигурна съм, че въобще няма да ви затрудни.

"Вгледа се в лицето ѝ. Изглеждаше като послушно момиченце, току-що взело горчиво лекарство. Никога преди не бе срещал жена, която да смята целувките му за неприятно задължение! Свъси недоволно вежди.

— По дяволите! Това е нелепо! — изръмжа.

Тя подскочи като подплашена сърна.

— Милорд…?

Той знаеше, че трябва да се държи като джентълмен и да се отнася към нея с уважение и нежност, но мъжката му гордост изискваше отговор.

— Целуни ме пак — заповяда ѝ и я притисна към тялото си.

Тя изписка, отдръпна се и го зашлеви през лицето. Не беше истинска плесница, макар че на него повече би му харесал един решителен юмрук. Бе по-скоро потупване по бузата в знак на порицание. Тя стоеше до вратата и го гледаше с насълзени очи.

— Милорд, опитвате се да ме подложите на проверка? — попита наранена.

Погледна я с безизразно лице. Бе прехвърлил мярката. Не трябваше да изисква повече, отколкото тя бе в състояние да му предложи. Прокле се наум.

— Моля за извинение.

Годеницата му несигурно кимна с глава.

— Предполагам — каза, — че е последица от ефекта на лова. Чувала съм, че на мъжете силно им въздейства примитивната природа на подобни събития.

Той се усмихна иронично.

— Вероятно си права."

Редактирано 21 юни 201015 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Това съм го чела скоро,но убий ме ....Стрелям на посоки...Непознатата от Ямайка?

Това съм го чела скоро,но убий ме ....Стрелям на посоки...Непознатата от Ямайка?

Не е, но щом си я чела най-вероятно е било скоро. Така, че продължавай да опитваш.

Ех, Криси, това е един от най-впечатлилите ме романи в последно време - "И тогава ти дойде",Лайза Клейпас http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Направо като ме подсети сега за него, отново ми се разтупка сърцето в забързано, умопомрачително темпо

Редактирано 21 юни 201015 г. от bobych (преглед на промените)

От първото изречение познах книгата, ама като късно проверявам форума... изпреварили са ме.

Боби, ти си. Не съм чела книгата, но след тази реклама, ще я издърпам по-напред в списъка си.

Боби, ти си. Не съм чела книгата, но след тази реклама, ще я издърпам по-напред в списъка си.

Надявам се да те грабне и теб http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Поне на мен ми докара сърцебиене

Следващ исторически цитат:

Той бавно се обърна. Очите му срещнаха погледа й и го задържаха. Не си беше представял така изражението й. То беше искрено. Загрижено. Страхуваше се да я доближи. Страхуваше се от необузданото си желание.

— Главния?

В отговор той се извърна, наведе се над камината и се загледа в пламъците. Колкото и да се опитваше, вече не можеше да си представи ясно лицето на Приятелката.

Икономът почука и внесе чая. Главния чу как той оставя подноса и пита Главната дали желае още нещо, но не се обърна. Боеше се да помръдне, боеше се от себе си и от това, което можеше да стори.

Вратата се затвори. В библиотеката се възцари тишина. Нарушаваха я само тиктакането на големия стенен часовник и пращенето на огъня. Чу Главната да става и да се приближава към него. Тялото му се изопна като струна.

Тя застана толкова близо зад него, че усети топлината й.

— Главния? Не искаш ли да седнеш?

— Не.

— Искаш ли да се качиш горе и да си легнеш? Страх ме е като те гледам такъв.

И той се страхуваше да бъде такъв. Не помръдваше, стиснал здраво каменния ръб на камината. Ето, сега ще й каже да си тръгне, ще й заповяда да си тръгне. Вместо това каза:

— Не мога да спя, Главната. Ако можех, повярвай ми, нямаше да стоя тук в това състояние.

Тя въздъхна тъжно. Главния едва не подскочи, когато усети лекия й допир до гърба си. Затвори очи, почти без да чува какво му говори. Отчаяно му се искаше Главната да го обгърне с ръце и да го приласкае. Но тя не го направи.

Не можеше да се бори повече.

— Главния, може би ако опиташ сега, ще успееш да заспиш. Виждам колко си изтощен. Нека да повикам Иконома.

Дланта й докосна колебливо гърба му. От гърдите му се изтръгна дълбок стон. Вече не разсъждаваше. В съзнанието му кънтеше само една дума: Опасност!

— Не викай Иконома— каза той глухо.

Без да каже и дума, Главната започна да разтрива врата му с две ръце. Главния затаи дъх, тялото му се изопна още повече. Пръстите й се впиваха в мускулите му и той усети, че започва да трепери. Не можеше да й устои. Беше победен.

— Главната! — извика той, обърна се рязко и я сграбчи в обятията си.

Тя застина, но не се опита да го отблъсне. Очите й се разтвориха широко, ала в тях нямаше уплаха. Главния я притисна към себе си и усети как в отговор тялото й потръпва. Зарови лице в косите й. Водовъртежът от ярки цветове го увлече — бърз и неустоим.

— Всичко е наред — каза тя с треперещ глас. Галеше косите му, гърба му. — Всичко е наред.

Съзнаваше, че я притиска силно, че вероятно й причинява болка, но беше като в транс и не можеше да отпусне прегръдката си.

Държа я така дълго. Вълните от цветове продължаваха да го заливат. Радост, отчаяние. Тъга и болка, силна болка и странно ликуване. Паниката беше изчезнала, пометена от пулсиращото желание.

Главната беше топла и удивително жива в ръцете му. Усещаше пулса на живота в тялото й, своята жар, нейната жар. Тя притежаваше сила, въплъщаваше скръбта и състраданието, беше радост и триумф. Той я залюля и тя се притисна към него.

Горещи сълзи опариха бузите му. Едва сега осъзнаваше колко много се нуждае от нея и беше поразен. Ако не усещаше толкова силно тази нужда, навярно щеше да я сбърка с плътското желание. Но двете чувства бяха различни, макар и еднакво могъщи, макар и еднакво болезнени.

Главната вдигна ръце и обхвана лицето му.

— Винаги — прошепна тя, като се отдръпна назад, за да го погледне в очите. — Винаги ще бъда до теб. — После бавно и нежно прилепи устни към неговите.

Това беше твърде много. Главния пламна цял. Подпря тила й с длан, после рязко развърза буйната й коса, която се разпиля по гърба й. Повдигна лицето й, за да я целуне и за един кратък миг погледите им се срещнаха. Нейният — изненадан и очакващ, неговият — пламнал. После впи устни в нейните.

Амииии "Неприлично предложение" на Мери Джо Пътни?

Амииии "Неприлично предложение" на Мери Джо Пътни?

Мнеее, Пете, друг любим роман от друга любима авторка e. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Бренда Джойс – Скандална любов

Наистина много хубава книга

Бренда Джойс – Скандална любов

Наистина много хубава книга

Точно Давай следващата загадка

Това е една от любимите ми книги , не се съмнявам, че ще я познаете.

Главният я спря и, поставил ръце над лактите й, я задържа неподвижна.

- Имам подарък за теб, моя лейди.

Главната обърна глава. Гавния й подаваше малка кадифена кесия. Тя я прие предпазливо.

- Отвори я. Не се страхувай - прошепна той в ухото й.

Главната изпълни желанието му и бръкна в кадифената торбичка. Оттам извади гривна, необикновено красива гривна, точно копие на онази, която Главния носеше на ръката си. На меката светлина на свещите златото хвърляше отблясъци, а характерните очи на вълка, изобразен върху нея - два мънички смарагда - искряха примамливо. Беше прелестна. С върховете на пръстите си Главната очерта главата на звяра. Като я разгледа по-внимателно, забеляза разликата между тази и неговата гривна - нейната не беше просто като лента, а бе предвидена да се заключва.

- Протегни ръката си - каза той с нисък, властен глас, който все пак прозвуча с особена нежност.

Главната се подчини. Усети как той я постави върху китката й и щракна закопчалата. Тя се вторачи в ръката си, сякаш беше някакво чуждо тяло, а не част от нея. Главния все още я държеше. Той придърпа дланта й към устните си и я обсипа с целувки, преди да я пусне и да залитне назад върху леглото. Падна в него и се предаде на съня. Главната не можеше да го остави да лежи така, затова повдигна натежалото му тяло и го постави правилно върху кревата. Свали меките ботуши ог ярешка кожа, захвърли ги на пода и седна до него. Ръката й се зарея към скулите му и смело ги погали. Пръстите й се спуснаха надолу към устните, докоснаха ги, за да ги запомни. После тя се наведе, докосна с устни неговите и нежно го целуна. Езикът й очерта трапчинката върху брадичката му. Тя отметна встрани леко разгърдената му риза, а очите й жадно погълнаха разгалената под пръстите й плът. Хвана едната му ръка, задържа я между длани те си и я притисна върху корема си - двете гривни проблясваха една до друга.

- Нашето дете - прошепна Главната. - Твоето семе покълна, Главен. То ще бъде принц и воин, няма съмнение, и нашата кръв ще се смеси в него. Ще бъде отгледан с любов и достойнство. Имай ми доверие, Главен, господарю мой. Тоята рожба няма да бъде лишена от нищо. Имаш честната дума на Главната. Главната легна, обгърнала Главния с ръце, положила главата му върху гърдите си. Устните й помилваха гъстата черна коса. През стиснатите й клепки се процедиха сълзи.

- Сбогом, gra - прошепна тя, като употреби ирландската дума за „любим".

PS: историческа е

Това е една от любимите ми книги , не се съмнявам, че ще я познаете.

Главният я спря и, поставил ръце над лактите й, я задържа неподвижна.

- Имам подарък за теб, моя лейди.

Главната обърна глава. Гавния й подаваше малка кадифена кесия. Тя я прие предпазливо.

- Отвори я. Не се страхувай - прошепна той в ухото й.

Главната изпълни желанието му и бръкна в кадифената торбичка. Оттам извади гривна, необикновено красива гривна, точно копие на онази, която Главния носеше на ръката си. На меката светлина на свещите златото хвърляше отблясъци, а характерните очи на вълка, изобразен върху нея - два мънички смарагда - искряха примамливо. Беше прелестна. С върховете на пръстите си Главната очерта главата на звяра. Като я разгледа по-внимателно, забеляза разликата между тази и неговата гривна - нейната не беше просто като лента, а бе предвидена да се заключва.

- Протегни ръката си - каза той с нисък, властен глас, който все пак прозвуча с особена нежност.

Главната се подчини. Усети как той я постави върху китката й и щракна закопчалата. Тя се вторачи в ръката си, сякаш беше някакво чуждо тяло, а не част от нея. Главния все още я държеше. Той придърпа дланта й към устните си и я обсипа с целувки, преди да я пусне и да залитне назад върху леглото. Падна в него и се предаде на съня. Главната не можеше да го остави да лежи така, затова повдигна натежалото му тяло и го постави правилно върху кревата. Свали меките ботуши ог ярешка кожа, захвърли ги на пода и седна до него. Ръката й се зарея към скулите му и смело ги погали. Пръстите й се спуснаха надолу към устните, докоснаха ги, за да ги запомни. После тя се наведе, докосна с устни неговите и нежно го целуна. Езикът й очерта трапчинката върху брадичката му. Тя отметна встрани леко разгърдената му риза, а очите й жадно погълнаха разгалената под пръстите й плът. Хвана едната му ръка, задържа я между длани те си и я притисна върху корема си - двете гривни проблясваха една до друга.

- Нашето дете - прошепна Главната. - Твоето семе покълна, Главен. То ще бъде принц и воин, няма съмнение, и нашата кръв ще се смеси в него. Ще бъде отгледан с любов и достойнство. Имай ми доверие, Главен, господарю мой. Тоята рожба няма да бъде лишена от нищо. Имаш честната дума на Главната. Главната легна, обгърнала Главния с ръце, положила главата му върху гърдите си. Устните й помилваха гъстата черна коса. През стиснатите й клепки се процедиха сълзи.

- Сбогом, gra - прошепна тя, като употреби ирландската дума за „любим".

PS: историческа е

прегръдката ва вълка -гейл линк

ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ можеше да дадете поне един грешен отговор http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif , но си права ти си

— Мили Боже, ПРИЯТЕЛ, какво, по дяволите, да предприема? Направо е непоносимо! Никога в живота си не съм попадал в такова свърталище на грачещи нещастници, събрани на групички по две, по три да се кикотят, хилят, дърдорят и зяпат. Не е честно, не. Трябва или да се оженя за някоя богата наследница, или да загубя всичко, което имам. А жените, които видях и които могат да ми осигурят необходимите пари, без изключение, ме плашат до смърт. — О, скъпи приятелю. Има и други жени, които не са чак толкова неприятни — каза през смях лорд ПРИЯТЕЛ. — Жени, за които не е необходимо да се жениш, а просто да се забавляваш. Сред тях ще си починеш добре, ГЛАВЕН. Ти със сигурност имаш нужда от това — той потупа ГЛАВНИЯ по рамото. — А за богата кандидатка за женитба, имай търпение, момчето ми. Имай търпение. — Ха, търпение! Всеки ден ме приближава до катастрофата. А що се отнася до другите жени, по дяволите, за тях трябва да пилея сума ти пари, които и без това нямам. Нито мога да ги засипя с дрънкулките, които ще очакват от мен. Не, нямам време за развлечения, ПРИЯТЕЛ. Трябва незабавно да си намеря богата наследница и то на подходяща възраст. Гласът му беше гърлен и звучен, преливащ от жизнерадост и сарказъм. Лорд ПРИЯТЕЛЯ се засмя, кимна на някакъв познат и се отправи към него. Без да се двоуми нито миг, ГЛАВНАТА се озова пред него и не помръдна, докато красивите тъмносини очи не се спряха върху лицето й и черните му вежди не се повдигнаха въпросително. Тя протегна към него ръката си и заяви. — Аз съм богата наследница. Романът е исторически,дано да не познаете,че да си пусна и втория цитат.Много ми е готин,ма сега не мога го намеря,че бързам веднага след работа да не бавя играта.

"Фалшивият годеник" на Дебора Райли???

Съдби в окови на Катрин Каултър - страхотна книга.....толкова съм се смяла на нея....

Редактирано 23 юни 201015 г. от Yoringel (преглед на промените)

Брех такъв резил...така да сбъркам книгата

Съдби в окови на Катрин Каултър - страхотна книга.....толкова съм се смяла на нея....

Бъш така,давай

Ето един мой много любим исторически цитат: Тя седеше на парапета с безжизнено отпуснати ръце; чу го, но не се обърна. - $$$$$ - прошепна той и я притисна в обятията си, като положи глава на гърдите й. - $$$$, какво направи? Тя сложи ръка на главата му, за да усети къдриците му, но в ръката й вече нямаше живот; животът в тялото й чезнеше. - Давам ти свободата - пророни тя. Той плачеше, а сълзите мокреха гърдите й. - Никога не съм искал свободата. Искам само теб. $$$$$, моля те не ме оставяй. Не мога да живея без теб. - Не - промълви тя. - Можеш да живееш без мен. Ти трябва да живееш заради мен. Ти ще бъдеш крал. Ще бъдеш най-великият крал, живял някога на земята. - Не - възрази той, поглеждайки я с пълни със сълзи очи. Нямаше нужда да му казва, че е погълнала нещо от отвратителната си градина. С всяка секунда усещаше как животът я напуска. - Нищо не искам да съм без теб. Защо не ми каза? Защо... Тя сложи пръст на устните му. - Свърши вече, !!!!!. Обичах те. Обичах те с цялото си сърце и душа. Не може някой да обича повече, отколкото аз те обичах. Но чувствах, че не мога да те накарам и ти да ме обичаш по същия начин. Някъде не успях... - Не, не - спря я той. - Обичах те... Обичах те повече от... Долови, че $$$$ вече не го чува. Дъхът й бе на път да секне. Как щеше да живее без нея? Какъв смисъл щеше да има животът, ако нея я няма? Помисли си за годините напред, когато няма да чува смеха й; години, без тя да му казва, че е прекрасен, че може да стори всичко. - Аз съм нищо без теб - прошепна той. Усещаше, че животът я напуска. Сякаш някой заби игла във вената му и кръвта му започна да изтича; с наближаването на нейната смърт сякаш свършваше и неговият живот. Половината от него умираше. Внимателно повдигна почти безжизненото й тяло и се качи на парапета. Не мислеше какво нрави. Нямаше нужда да мисли. Долепи устни до устните на $$$$$. Тя отвори очи и се вгледа в него. Нямаше нужда да погледне, за да разбере, че са на ръба на каменния парапет високо над земята. - Не - прошепна тя, но протестът й бе съвсем слаб. С малкото останали й сили тя обви ръце около врата му и го целуна. Той прекрачи във въздуха, а тя не се отдръпна от него. Остана с устни върху неговите, докато се разбиха в пропастта.

Редактирано 23 юни 201015 г. от Yoringel (преглед на промените)

Ох как обичам да познавам книжки, които само са ми разказвани - Йори това е "Спомен" на Джуд Деверо

Леле Пете като стрела си! Направо нямаш равна..... Хайде давай сега ти, да видим с какво ще ни изненадаш...

Леле Пете като стрела си! Направо нямаш равна.....

Хайде давай сега ти, да видим с какво ще ни изненадаш...

Нещо лесно и историческо от мен:

"Тя отметна завивката и се наметна с дебелия халат, който й беше дала Снаха й. Трябваше да намери Главния и да му каже, че е била несправедлива спрямо него. Да му каже, че ще имат дете, и да го помоли за извинение.

Къщата беше тъмна, коридорите тихи и пусти. В дневната гореше свещ. Вратата беше притворена и Главната видя, че огънят в камината е почти угаснал. Обърна се да си върви и в този миг чу хихикане на жена.

— Толкова ми липсваше. Никой мъж няма като твоите ръце…

Главната отвори вратата с трясък и се втурна като фурия в стаята. Главния седеше в едно клесло, напълно облечен. В скута му се беше настанило младо момиче с разголени гърди. Едната ръка на мъжа стискаше чаша с вино, другата милваше гърдите на момичето. Движението беше равнодушно, без въодушевление.

Кучето, което не се отделяше от господарката си, оголи застрашително огромните си зъби и момичето изпищя. Скочи от скута на Главния и избяга в един ъгъл. Стивън вдигна чашата.

— Добре дошла — поздрави той, заваляйки думите. Очевидно беше пиян.

Главната не смееше да помръдне от мястото си. Сърцето й се пръскаше от болка. Главния беше докоснал друга жена!

— Как ти хареса сцената? — попита дрезгаво мъжът й. Очите му бяха зачервени, движенията бавни и несигурни. — Сигурно най-после ще разбереш как се чувствам аз, когато те виждам с други мъже.

— Нарочно си го направил! — пошепна невярващо тя. — Искал си да ме накажеш.

Раменете й се отпуснаха безсилно. В следващия миг в сърцето й лумна луд гняв. Трябваше да му причини болка, да го накара да се гърчи от мъка, да страда, както страдаше тя."