Явно не, не е тя А навпрочем обожавам корицата на тази книга, и преди съм го споменавала, не е най-красивата, но просто като я видя и нещо в мен трепва

Ох и аз пиша глупости - "Магията на виното" - Сюзън Уигс, тамън й четях резюмето в чичко гугъл и какво мернах в тефтера Ирис Йохансен, та лекинко се обърках

Редактирано 5 май 201016 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Точно и аз това щях да кажа, че нема начин да е Целувката на тигъра Уууу, тамън го имам тва вино на хартия. Начи се премества нагоре в купа за четене

Ох и аз пиша глупости - "Магията на виното" - Сюзън Уигс, тамън й четях резюмето в чичко гугъл и какво мернах в тефтера Ирис Йохансен, та лекинко се обърках

Дааааа АЛЕЛУЯ ти си наред мило http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Редактирано 5 май 201016 г. от Ralna (преглед на промените)

здравейте, да попитам тази книга сканирана ли е, че не мога да я намеря пък знам че съм я чела тая Ларк

здравейте, да попитам тази книга сканирана ли е, че не мога да я намеря пък знам че съм я чела тая Ларк

Не, мила, все още не е сканирана...

Аз я имам на хартия, след като я прочета да я метна на Тихи, ако искате?

Леле поболях се - в понеделник я гледах на Славейков и не я купих...просто защото ми е останал спомен за кофти началото на книгата, който беше обсъждан в някоя от темите...опитайте се да познаете в момента колко точно ме е яд!

Новият цитат, нещо прекалено лесно и съвременно:

" Той ме изгледа несигурно за един дълъг момент преди да отговори.

- Не си ли спомняш нещо от това, което съм ти казвал преди?

- Спомням си всичко, което си ми казвал. – Включително и думите, които отрекоха всичко останало.

Той прокара върхът на студения си пръст по долната ми устна.

- Главната, мисля, че има няка някакво недоразумение. – Той затвори очи, като поклати глава с половинчата усмивка на красивото си лице. Не беше радостна усмивка. – Мисля, че ти бях обяснил напълно ясно и преди. Главната, не мога да живея в свят, в който ти не съществуваш.

- Аз съм... – Главата ми плуваше, докато търсех подходящата дума. – Объркана. – Това беше добре. Не можех да проумея какво ми говори.

Той се вгледа дълбоко в очите ми с искрен, сериозен поглед.

Аз съм добър лъжец, Главната. Налага ми се.

Замръзнах, като мускулите ми се стегнаха, като готови за удар. Дефектната линия в гърдите ми се разкъса – болката отне дъхът ми.

Той разтресе рамото, като се опитваше да отпусне суровата ми поза.

- Остави ме да довърша! Аз съм добър лъжец, но все пак, да ми повярваш толкова бързо. – Той трепна. – Това бе... мъчително.

Чаках, все още замръзнала.

- Когато бяхме в гората, когато се сбогувах с теб...

Не си позволих да си спомня. Борех се да остана само в настоящите секунди.

- Нямаше да ме пуснеш – прошепна той. – Можех да видя това. Не исках да го направя – имах чувството, че ще ме убие, ако го направя – но знаех, че ако не мога да те убедя, че повече не те обичам, няма да можеш да се върнеш обратно към живота си. Надявах се че, ако си мислеше, че аз съм продължил, то тогава и ти ще го направиш.

- Чиста раздяла – прошепнах аз през неподвижните си устни.

- Точно. Но никога не съм си представял, че ще е толкова лесно! Мислех си, че ще е почти невъзможно – че толкова ще си убедена в истината, че ще ми се наложи да лъжа през стиснати зъби в продължение на часове, дори за да посея семето на съмнението в главата ти. Излъгах и толкова съжалявам – съжалявам, защото те нараних, съжалявам, защото беше напразно усилие. Съжалявам, че не можах да те защитя от това, което съм. Излъгах, за да те спася и не стана така. Съжалявам. Но как можа да ми повярваш? След всичките хиляди пъти, които съм ти казвал, че те обичам, как можа да оставиш една дума да разбие вярата ти в мен?"

Ох, цялата настръхнах...обожавам го този момент!

Редактирано 6 май 201016 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Не съм чела книгата, но съдейки от цитата, от това, че е съвременна и от "студения му пръст" мисля, че е втората книга от поредицата на Стефани Майър - "Новолуние".

Цитатът е много хубав,наистина.

Редактирано 6 май 201016 г. от The Duchess (преглед на промените)

Не съм чела книгата, но съдейки от цитата, от това, че е съвременна и от "студения му пръст" мисля, че е втората книга от поредицата на Стефани Майър - "Новолуние".

Цитатът е много хубав,наистина.

На това му казвам бърз отговор! Ти си на ход...

Ааааа, познахте преди мен. Яд ме е.... ;д, защото тази поредица съм я чела и чела.(:

Книжката е историческа и е много хубава...

— Нямате причина да пребледнявате така. Не бива и да се криете страхливо под завивките. Аз не съм дракон, нито чудовище. Аз съм просто мъж.

♥♥♥♥♥♥♥♥♥ примигна към мрака и трескаво притисна завивката до гърдите си. Мекият, дрезгав глас смути добродетелното момиче повече отколкото собствената й голота. Когато мъжът предпочете да остане под закрилата на дълбоката сянка в ъгъла, тя изпита нещо средно между страх и облекчение. При толкова много запалени свещи очите й не можеха да проникнат в мрака зад тях. Видя само очертанията на тъмна фигура, облегната небрежно на стената.

— Скрила съм се под завивките само защото някой безсрамник ми е откраднал дрехите — отбеляза остро тя.

— Ах, така ли? Ако аз бях този безсрамник, нямаше да се наложи да ви ги крада. Щяхте да ги свалите доброволно.

Той говореше коректен английски, без следа от диалект, и това направи подигравката му още по-непоносима. ♥♥♥♥♥♥♥♥♥ неволно си представи как силните мъжки ръце свалят ленената й риза и стисна здраво зъби, за да преодолее треперенето, което нямаше нищо общо със страха.

— Вие ме наричате страхливка, но не аз, а вие сте този, който се крие в сянката и се бои да покаже лицето си.

— Може би съм предпазлив не заради себе си, а заради вас.

— А, значи лицето ви внушава страх? Толкова ли сте грозен, че се боите да не обезумея или да се вкаменя?

— Не помните ли, че първия път, когато ме видяхте, загубихте съзнание? — попита меко той...

♥♥♥♥♥♥♥♥♥ - името на главаната.

Редактирано 6 май 201016 г. от The Duchess (преглед на промените)

"Драконът със зелените очи" на Тереза Медейрос В цитата си има издайнически неща, иначе го бях забравила, отдавна съм я чела и вече ми се губи.

"Драконът със зелените очи" на Тереза Медейрос

В цитата си има издайнически неща, иначе го бях забравила, отдавна съм я чела и вече ми се губи.

Тихчо,право в целта.Ти си на ход

Днеска все ме праварват. Айде Тихи, давай, да се пробвам пак.

Иринче, не само тебе преварват, аз все недовидяла, но успях да се вредя. Я да видим, сигурно няма да ви затрудня със следния цитат /от исторически роман/:

— О, *******! Колко пъти съм се разкъсвала между любовта си към теб и желанието да ти бъда вярна и дълга си към крал Жан. Не съм искала да предавам Едуард, но чувствах, че трябва да защитавам корена си. Представяш ли си! И през цялото това време всъщност съм… — Въздъхна тихичко. — Не можех да рискувам да убият Жан.

— Крал Едуард никога не би простил подобно хладнокръвно убийство. И ти го знаеш. А твоят Жан също е добър човек, благороден, мъдър и горд дори в пленничеството. Много му се възхищавам.

— И въпреки това… — Красивите й очи се втренчиха напрегнато в неговите. — Толкова често ти причинявах болка!

— Аз също. Но те обичам. С цялото си сърце. Разбира се, сега ми е приятно да знам, че всъщност си дала обет да пазиш крал Едуард. Би трябвало вече да се държиш много по-добре.

— Да се държа по-добре!

Очите й мятаха светкавици и ******* се засмя. Изуми се, като усети, че трепери. Толкова беше благодарен, че я има, че е с нея и че тя го обича така, както той нея.

— Всъщност ти винаги ще защитаваш страстно това, в което вярваш!

— И лошо ли е?

— Не, това е едно от нещата, които обичам в теб. Наистина те обичам, ++++++. Толкова много.

— О, *******! Да знаеш само на колко неща у теб се възхищавах аз, за колко неща те уважавах дори когато опитвах да те мразя! Често те ревнувах, без да си давам сметка, желаех те, но не знаех как да те имам.

— Любов моя, имаш ме за цял живот.

*******- името на главния

++++++- името на главната

Тихчо не съм чела книжлето, ама доста пъти си ми я разказвала, че няма как да не я отгатна: "Удоволствието на краля" - Шанън Дрейк П.С. Днес май играем на кой ще познае най-бързо

Познато ми е, ама ни най-бегъл намек за име не ми цъфва у кратуната...

Тихчо не съм чела книжлето, ама доста пъти си ми я разказвала, че няма как да не я отгатна:

"Удоволствието на краля" - Шанън Дрейк

П.С. Днес май играем на кой ще познае най-бързо

А пък аз си мислех, че достатъчно го замаскирах, та да не се усети толкова лесно. Имаш добра памет, Пете. Ти си на ход.

Моят цитат, от исторически роман:

" — Значи трябва да ви пусна полугола из гората, госпожице, така ли? Това наистина би бил един благороден жест.

— Повярвайте ми, мога да се грижа за себе си. Ще ви се отплатя пребогато.

— И какво би струвала наградата ви, когато ###### ми вземе главата?

— Няма да го направи.

— Твърдяхте, че е варварин.

Главната се усмихна толкова прелъстително, колкото можеше.

— Може би не е чак толкова лош и се отнася зле само с дамите. Моля ви, господине, пуснете ме да си вървя.

— Хм — замислено промърмори той.

— О, моля ви! — тихо повтори тя, повдигна се на пръсти и опита пленително да надникне в полускритите му очи. ***** неведнъж я бе уверявал, че била много красива. Можела да подмами в ада дори ангел. Наистина ли притежаваше подобна власт? — Моля ви — прошепна тя.

Той улови брадичката й с палеца и показалеца си, след което много нежно погали бузата й с облечената си в ръкавица ръка. Тя спусна мигли. Сърцето й биеше лудо, а по страните й изби руменина.

— Господине, проявете състрадание! — прошепна тя. Гласът й наистина звучеше убедително. Тя потрепери, нещо което съвсем не бе умишлено. Навярно защото той бе толкова близо до нея или затова, че я докосваше.

Трябва да успея да го подведа, гневно си мислеше тя. За тази цел обаче нямаше нужда от странните чувства, които неочаквано я бяха обзели.

— Моля, пуснете ме да си вървя — повтори тя и пръстите й погалиха ръката му. — Зная, че дълбоко в душата си сте добър човек. Обещавам ви…

Тя замълча слисана.

Мъжът отстрани ръката й, за да повдигне брадичката и надникне в очите й.

— Какво ми обещавате?

От дрезгавия въпрос по гърба й пробягаха тръпки.

— Вечната си благодарност.

— А ако желая повече от това?

Главната прокара език по устните си, опитвайки се да овладее ситуацията и да го подведе, но това не бе толкова просто.

— Вие сте Главния, един почтен мъж.

— Мъж от плът и кръв. Какво друго бихте ми предложили, за да спечелите свободата си? Целувка?

Объркана от горещите вълни, заливащи тялото й, Главната отвърна:

— Може би, когато пътя към свободата ми е открит…

— Целувка? Наистина ли?

След нейното кимване той попита:

— Трябва да измамя един мъж и може би да умра заради честта да получа една целувка? — при тези думи Главната вдигна глава, погледна го слисано в очите и на устните й заигра подигравателна усмивка. — Няма ли да легнете с мен, при положение, че съм готов да умра за вашата свобода?

— Ох! Пуснете ме да си вървя…

Смеейки се, той още по-силно стисна брадичката й, след което я отблъсна от себе си.

— Да ви пусна да си отидете, госпожице? Никога!

— Грубиян! — тросна му се тя и гневно заудря с юмручетата си ризницата на гърдите му, при което мъжът я сграбчи и притисна към себе си. Едва поемайки си дъх и почти неспособна да помръдне, тя все пак отчаяно се отбраняваше. Той съвсем бавно разхлаби прегръдката, улови я за китките и отново я постави да седне на столчето.

— Госпожице, постепенно започвам да губя търпение с вас. Не ставайте сега.

— Дано скоро да се печете в най-жестоки адски мъки!"

Ох, Пете, един от най-любимите ми романи от още по-любима авторка - Графинята и сребърния меч на Хедър Греъм http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Редактирано 6 май 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Ох, Пете, един от най-любимите ми романи от още по-любима авторка - Графинята и сребърния меч на Хедър Греъм http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Право в целта Боби, ти си на ред!

Следващ исторически цитат

- До тогава бих могъл да реша, но само ако аз го желая и ако ти все още ми харесваш; все пак да се оженя за теб - отвърна й той арогантно. - Но ако го сторя, то ще е по мое собствено желание, а не заради други причини! Дотогава никой няма да ме принуди да правя нещо насила и никой няма да ми вдига мизата, дори и ти, колкото и силно да те искам! - Устата му отново се залепи за устните й, разбърка мислите й, съкруши цялата й съпротива и направо я застави да се вкопчи пряко волята си в него, сякаш той бе единственото сигурно нещо в този нестабилен свят, който се клатушкаше и се въртеше така бързо в кръг, че й се зави свят. След малко мъжът повдигна глава. Дишаше на пресекулки, а очите му бяха станали непроницаеми, макар и около устните му да играеше доволна усмивчица.

- Бъди моя, #########! Желаеш ме. Знаеш го много добре, и аз го знам. А и двамата сме убедени, че ти само отлагаш неизбежното, когато ме отбягваш.

- Не! - прошепна ######## и силно се натъжи, защото се чувствуваше така безпомощна. Знаеше, че думите му отговарят на истината. - Мразя те! Мразя те!

Той пак се засмя, тихо и кратко. Девойката потръпна.

- Струва ми се, че дамата прекалено гневно протестира - подигра й се !!!!!!!!!!! - Сладурче, аз не съм търпелив човек. Въпреки това съм готов да ти дам малко време, за да се примириш със съдбата си. Да речем... един месец. И ако след това не можеш да решиш, ще видиш какво ще стане! Предупреждавам те, че ще предприема всяка крачка, която смятам за нужна, за да разнищя цялата тази история. Разбра ли? Схвана ли го? - Той грубо я разтърси.

- Да, - промълви момичето, без само да знае какво казва. Сякаш през мъгла проумя, че е в опасност. Сега вече имаше само един възможен изход...

- Тогава отвикни да... - начена !!!!!!!!!!!! и очите му строго засвяткаха от желание и защото се забавляваше. Много добре видя как страхът се появи в погледа й. - ... отвикни да се целуваш с ……………! Гарантирам ти, че в моите прегръдки ще изпиташ много по-голямо удоволствие. Би трябвало вече да ти е станало ясно, че не обичам да си правят шеги с мен, особено когато се отнася до неща, които... които ми принадлежат. Що е мое, си го задържам за себе си и никой няма да ми го вземе. Едно време ………….. ми беше приятел. Затова не бих искал да го застрелям. Ще простя днешната случка, но ти имай грижата тя никога да не се повтори! Няма да те деля с никой друг мъж, скъпа! Ясно ли ти е?

- Да- промърмори тя с разтуптяно сърце.

Около устните на !!!!!!!!!!!!!! играеше ядовита усмивчица, очите му бяха станали твърди и проницателни, а цялото му лице издаваше напрежението му. Беше съвсем ясно, че всяка негова дума е като заплаха. Девойката потрепера.

Не съм много сигурна, но този сърдитко страшно ми напомня Даренго де Навар, за това мисля, че е "Краят на дъгата" на Ребека Брандуейн.

Не съм много сигурна, но този сърдитко страшно ми напомня Даренго де Навар, за това мисля, че е "Краят на дъгата" на Ребека Брандуейн.

Дааааа, този намусен (но страшно чаровен и неустоим) сладурчо е точно Даренго

Пете, днес ти е ден, дава напред

Дааааа, този намусен (но страшно чаровен и неустоим) сладурчо е точно Даренго

Пете, днес ти е ден, дава напред

Не ден, ами незнам какво, май трябваше да скокна до тото-пунка.

Иначе Боби, напълно съм съгласна с тебе, книгата ми е една от любимите, а Даренго - мамма миа, като чета за него и ми се поравя настроението

Следващия цитат, едва ли ще ви изненадам, като кажа че е от историческа книга:

"— Вече си будна? — попита и гъвкаво, сякаш се плъзна, тръгна към осветения от слънцето правоъгълник. Ботушите му за езда бяха лъснати до блясък, а над тях плътно прилепналите панталони в цвят каки.

Видя как тя трепна, но почти мигновено се овладя и възвърна израза си.

— Така излиза. И сега, когато отново си тук, искам да ми помогнеш да напусна това ужасно място! — Очите й бяха изпълнени с решимост.

Имат цвета на океана при залез, помисли си той.

— С носилка или на кон, мадам?

Тя премигна при тази неочаквана отзивчивост.

— Което е по-бързо.

— О, най-добре е с носилка. Но за да се измине пътя до Коломбо по крайбрежната ивица, ще потрябват десетина носачи. Предполагам, че ще стигнете най-много за седмица, ако не ви пресрещнат леопарди или бандити, които просто чакат невнимателните пътници. С кон за десетина дни може да се добереш до планините Канди. Е, може и с волска каруца, но сигурно ще ти бъде много неудобна.

Небрежно се подпря с рамо на вратата. От позата му личеше явна подигравка.

— Каквото и да е! На колене ще пълзя, само и само да се махна от тебе!

— Наистина ли? Както и да е, няма да се наложи, защото не можеш да пътуваш по нито един от изброените начини. Нямам излишни нито носачи, нито коне, нито волски каруци. В случай, че не си забелязала, мусонът ще връхлети днес-утре, а аз трябва да събера чаената реколта преди да завалят дъждовете. Ако е останало нещо за събиране. Не, засега оставаш тук, Главната. Може би по-късно ще се опитам да уредя нещо, ако ме убедиш, че не си изпратена при мен от Гадняра.

— Ти си долен лешояд! — пръстите й се свиваха и отпускаха в скута й. — Не можеш ей така…

Главния щракна с пръсти.

— О, каква липса на маниери, скъпа! Страхувам се, че думите, които излизат от устата ти, напълно развалят представата за благоприличие, която вдъхва лицето ти.

— Нищо не вдъхвам, отрепка такава! Аз съм това, което изглеждам — благоприлична английска дама, която иска да избяга от нахалния глупак, явно слънчасал от безмилостното тропическо слънце!

Тънките й бели пръстчета се свиха в юмручета.

”Не си значи толкова хладнокръвна, колкото изглеждаш, Главната. До довечера ще бъдеш още по-притеснена, обещавам ти!”

— Обърни се и ми покажи какво е направила Слугинята с гърба ти!

— Я върви при сатаната, скапан господин Главен! Искам да се махна оттук! Сега!Не чу ли?

Главният гледаше как върху лицето й се изписа цяла палитра от цветове и емоции. Прекалено красива беше, по дяволите! Жена, която може да превърне в действителност всички мечти и надежди, които един мъж е решил вече за безвъзвратно погребани.

Той бавно се отблъсна от рамката на вратата и тръгна към нея, като през цялото време я изгаряше с погледа си.

— Не се доближавай! — просъска тя, очите й потъмняха от ярост.

И може би от мъничко страх?

— Така или иначе, искам да видя гърба ти, Главната. Уверявам те, че за теб ще бъде по-достойно, ако не се съпротивляваш.

Тя демонстративно кръстоса ръце на гърдите си.

Край на търпението ми, реши Главния.

— Я се обръщай да видя гърба ти — изръмжа той.

Тя не помръдна.

Веднага!

— Ти, добри човече, можеш да вървиш там, където вече ти казах!

Ониксовите му очи станаха ледени.

— Току-що подчертах каква изискана дама си с всичките тези труфила върху теб. Но ако искаш да поддържаш това впечатление и занапред, ще трябва да се научиш да държиш езика зад зъбите си.

— Хич не ме е грижа за впечатлението, което правя. Особено пък на теб!"