Този втория цитат, страшно много ми напомня "Сърцата полудяват" от Шели Такър

И аз мисля, че е тя.

Този втория цитат, страшно много ми напомня "Сърцата полудяват" от Шели Такър

ТИ СИ МИЛИЧКА

Следващо цитатче

- Знаеш ли, ………...

Той трепна. Откакто я познаваше, бе намразил това изречение. То неизменно биваше последвано от предложение как би могъл да подобри характера или външния си вид. Или пък и двете.

Мъжът изскърца със зъби и старателно се опита да не й обръща внимание. Както винаги, усилията му останаха незабелязани.

- Бих могла да ти помогна да пренаредиш фотографската си колекция.

Той й хвърли един поглед, който недвусмислено казваше: „Остави ме на мира, жено."

- Аз не съм ги разглеждала, разбира се - продължи тя, като или безгрижно не забелязваше, или изобщо не й пукаше за мнението му по въпроса. - Но съм сигурна, че не са... подредени както трябва.

……… взе двадесет и две кибритени клечки и ги пусна в малкия буркан до везните за злато. Тънките дървени пръчици потракнаха в заоблените стъклени стени. Още седемнадесет, мой малки генерале. Тази мисъл му даде известна утеха.

- Само да си пипнала фотографиите ми - рече той спокойно - и ще ти отрежа белоснежните пръстчета.

Тя пребледня.

- Виж, няма нужда да бъдеш толкова...

Той взе още шест клечки.

- Спри! - Погледът й се устреми към клечиците в мръсната му шепа. - Това са само пет думи! „Да" е частица. Тя не се брои.

- Брои се. Шест думи - отсече мъжът и пусна клечките в буркана. - Няма да смятам възраженията ти; това беше законен спор. Значи имаш още няколко думи. - Той се наведе напред. - Искаш ли да ги използваш сега.

Тя стисна зъби и се върна към рафтовете, които подреждаше. Той я наблюдаваше как слага редичката консерви от грахова супа с военна точност и се подсмихна:

- Защо слагаш граховата супа до доматите?

……………… му се усмихна радостно:

- Радвам се, че попита. Това беше доста трудно решение за мен, защото...

- Стоп! - Думата прогърмя в палатката и разцепи тишината. Той внимателно отброи дванадесет клечки. - Станаха четиридесет. Край.

- Ах, ти... - прониза го с поглед ……….. След това тропна с крак по дървения под, събра полите си с ръце и излезе вбесена навън.

Когато си отиде, мъжът въздъхна дълбоко. По лицето му се разля щастлива усмивка. Беше успял! Беше я надхитрил! Нямаше още девет и половина, а тя вече бе изчерпала лимита си.

Господи, колко хубаво беше да свириш първа цигулка!

Златната долина - Кристин Хана

Аххахахахахахха, невероятно! Дневен лимит от 40 думи! Това наистина е гот да си първа цигулка!

Аххахахахахахха, невероятно! Дневен лимит от 40 думи! Това наистина е гот да си първа цигулка!

Аха! Иринче, и това е само началото в надцакването между главните.Много любима книга с много любими моменти

Златната долина - Кристин Хана

Точно в целта

Не след дълго на вратата отново се почука, но този път двойно по-силно. Главния отново отвори вратата и изгледа неканената си гостенка със страховит поглед. — Добър вечер, мис Главната. Или по-скоро добро утро. — Той огледа улицата зад нея. Точно в този момент зад ъгъла изчезна един нает файтон и уби в зародиш всички надежди да я изгони веднага. — Сама ли дойдохте, или всеки момент чичо ви или някой братовчед ще изскочи от храстите с меч в ръка? — Сама съм — отговори тя и хвърли нервен поглед през рамо. — Това ми създава грижи. Не трябваше ли да сте вече в детската? Ако спазвахте обичайния ход на нещата, навярно щяха да бъдат спестени много ядове, особено за мен. Главния се постара да забрави, че преди няколко часа за малко да я вкара в своето легло. Въпреки че вероятно нямаше да стигнат по-далеч от гръцката софа в библиотеката. Тя въздъхна: — Както по-рано се опитах да ви обясня, лорд Главния, отдавна вече не спя в детската стая. — Това значи, че сте достатъчно голяма, за да разберете колко е рисковано да наемате файтон и да посещавате един джентълмен без жена и на всичко отгоре през нощта. — Семейството ми мисли, че съм изгубила доброто си име. Нямам какво да губя повече. — Ако мислите така, мис Главната, — отговори той с опасно тих глас. — Вие в действителност сте много по-млада и наивна, отколкото смятах. — Можете да влезете, дори и ако някой ви види. Навярно има хора в Лондон, които смятат, че прелъстяването на дебютантки е в списъка на прегрешенията ми. Тя побърза да се възползва от колебливо изречената покана. Преди вратата да се затвори, вече се бе отправила към библиотеката. — Чувствайте се като у дома си, докато се облека — извика той. — Както одеве. След малко Главния се върна в библиотеката и откри, че тя бе разпалила отново камината и седеше на стола пред писалището, като че ли се намираше у дома си. Ако не друго, беше изобретателна. Точно както се опасяваше, той беше целта на тази решителност. Момичето свали ръкавиците си, пъхна ги в чантичката и заговори: — Сигурна съм, че сте учуден защо ви безпокоя в толкова неподходящо време. Главния допусна, че тя би могла да го безпокои по всяко време на денонощието. — Изгарям от любопитство — каза той и забарабани с пръсти върху писалището, но сухият звук издаваше нещо съвсем различно. Тя се наведе напред, а лицето й изглеждаше обезпокоително сериозно. — Малко е неудобно, но сметнах, че бих могла да ви уговоря да се ожените за мен. Главния дълго не можа да отговори. Облегна в креслото си, покашля се един път, два пъти, три пъти. Накрая попита: — Да не би да ми правите предложение, мис Главната? — Всъщност, да. Макар че в очите на внуците ни би било по-романтично, ако вие го бяхте направили.

Тая съм я чела, сигурна съм, ама не мога да се сетя за името и. Върти ми се в главата, че на главния жена му май беше загинала и той търсеше отмъщение, ама не съм много сигурна. Ще си поразмърдам още малко мозъчните клетки.

ммммм Скандална нощ на Тереза Медейрос, една от любимите ми книги- препрочитала съм я милярди пъти и я препоръчвам на всички, които са я пропуснали ...

ммммм Скандална нощ на Тереза Медейрос, една от любимите ми книги- препрочитала съм я милярди пъти и я препоръчвам на всички, които са я пропуснали ...

ти си на ход :-)

и така : Маркизът се засмя и потупа сина си по гърба. — Нямаш търпение да се запознаеш с бисера на стария Бръмбли, нали? — Ъъъ… бисер ли? — измърмори ГЛАВНИЯ, като опитваше да откъсне поглед от жената долу на стълбите. Но, уви, не успяваше. Въпреки решимостта и усилията не можеше да отвърне поглед от мястото, където ГЛАВНАТА пълзеше на четири крака и изстъргваше гълъбовите курешки от парадното външно стълбище. Баща му се засмя отново и щракна с пръсти пред лицето му. — Попитах дали се притесняваш от предстоящата среща с момичето на Бръмбли? — Да се притеснявам ли? Хммм… Гласът му изневери, когато ГЛАВНАТА се протегна към долното стъпало и му предложи вълнуващата гледка на задните си части. И макар да си заповядваше да не обръща внимание, не можеше да остане равнодушен на начина, по който меката пола очертаваше контурите на хълбоците й. Продължаваше да се взира в нея и да се презира за това. ГЛАВНАТА започна да търка отново. Ох, по дяволите! Младият мъж стисна зъби и усети напрежение в едно особено чувствително място от своята анатомия. Тя бе започнала отново да върти задник в синхрон с движенията на ръцете. — Питам ли? Защо те питам? — настоя търпеливо баща му. ГЛАВНИЯ го погледна неразбиращо. — Ъъъ… да. Извинявай… ъъъ… стори ми се, че видях нещо в далечината. Нов смях. — И се чудиш защо те питам? — Моля? По дяволите! Как така погледът му се бе върнал отново към ГЛАВНАТА? Този път чу въздишка. — Питам, защото стоиш тук вече четвърт час и се взираш към пътя като оглупял

Софи - Хедър Кулман

Софи - Хедър Кулман

Пете, изпревари ме, още от първата реплика я познах книгата.

Предната ми отне повечко време да се сетя, но нали чак сега чета цитата...

Редактирано 16 април 201016 г. от Lindsey (преглед на промените)

Пете, изпревари ме, още от първата реплика я познах книгата.

Мхмм, как да не я позная, толкоз пъти съм я чела, че почти наизуст я знам

Мхмм, как да не я позная, толкоз пъти съм я чела, че почти наизуст я знам

Давай новия цитат на сам

Давай новия цитат на сам

Извинявам се забавянето, но снощи много бях зациклила и не можах да се сетя за подходяща книга, ето го моя цитат от историческа книга:

" - Някога, когато храбрият рицар спасявал дама, изпаднала в беда - започна той, - е било прието след това да бъде възнаграден по някакъв начин.

Господи, дано е улучил верния тон! Очите й го пронизваха като със свредел и той усети как след малко ще пробият дупка в изцапаната му дреха.

- Не приличаш много на рицар в лъскави доспехи.

Той не се обиди, само каза:

- Въпреки това ти наистина беше дама, изпаднала в беда.

Главната вдигна отбранително брадичка - започваше да свиква вече с този толкова характерен неин жест.

- Можех да се справя и без тебе - лъжата звънна предизвикателно дори в собствените й уши. - Е, добре, всъщност може би нямаше да успея. - Никак не й бе приятно да си признае, че и тя като всички останали може да бъде уязвима. - Ако и аз държах пушка в ръцете си, онзи нямаше и да посмее да ме докосне.

Луната освети лицето й и той изпита непреодолимо желание да я целуне отново.

- Но аз те докоснах - припомни й той меко, но настойчиво.

Момичето почувства страшно неудобство, но се опита да го прикрие.

- Няма да го забравиш, нали?

- Не, няма - каза той и нежно прокара пръсти по бузата й. Пряко волята си тя неволно се поддаде на милувката и леко се наклони към него. - Щом като аз можах да те докосна, значи щеше да може и той. Когато човек е притиснат до стената, положението може да стане много опасно.

Ръцете му продължаваха да я галят по бузата - сякаш правеха любов с кожата й. Момичето видя как са потъмнели очите му, но този път в тях нямаше гняв, а нещо друго, много по-силно и помитащо.

- И за какво става дума сега? - попита тя и усети как пилето, което яде на вечеря, внезапно оживява в стомаха й и развълнувано запърха с криле. Не може ли да си дръпне най-после ръката? Този човек непрекъснато я караше да се чувства като монета, с която някой си играе на ези-тура.

- За възнагреждението, което съм заслужил.

Сякаш бе хваната в капан.

- И какво да бъде то?

- Целувка.

Дъхът й спря някъде в гърлото и трябваше да направи усилие на волята, за да продължи:

- Кате че ли обикновенно не чакаш да ти разрешат такива неща, а си ги вземаш сам.

Защо просто не я целуне и не я остави на мира най-после? Ако се съгласи ще се чувства още по-зле, но ако той продължава да я гледа така, щеше да изгуби ума и дума току виж най-неочаквано да го целуне, преди да е направил каквото и да било. Щом си помислеше за него, и волята й съвсем се стапяше и изчезваше.

- Тази нощ - каза той, докато нежно докосваше едната й скула с обратната страна на дланта си - не искам да ми удряш плесница за това, че съм те целунал. Искам да го направиш доброволно и да отвърнеш на целувката.

Тя едва си пое дъх и промълви:

- Какво искаш да кажеш?

Усмивката му проби нейния щит, после дрехите и накрая стигна до сърцето й.

- Много добре разбираш какво искам да кажа.

Така е, беше съвсем прав и той си го знаеше.

- Ти не си джентълмен.

- Не съм - каза той, прегърна я и я притисна към себе си. - Цялото ми благородство изчезва, когато си толкова близо до мене. - Боже Господи, никога не бе желал една жена толкова силно. - Твоята близост ме кара да съжалявам, че не съм някой млад коняр например, който просто посяга с ръка и взима каквото си поиска. - Той успя да долови как в очите й проблесна силна възбуда, преди тя да я смени с престорена надменност. - Ще говоря съвсем открито тогава. Желая те, Главната. Искам да те чувствам под себе си, искам да се събудя на сутринта и твоето ухание да ме изпълва целия.

Главната усети как горят вече не само бузите й - цялото й тяло беше пламнало.

- Как смееш... - гласът й бе станал дрезгав от възмущение.

- Смея..."

"Лунна страст"-Мари Ферарела

"Лунна страст"-Мари Ферарела

Право в целта, ти си на ход!

Добре.Ето и моя цитат.Исторически е:

-Не ме напускай,ангел мой-помоли той с треперещ от мъка глас.-Ако си тръгнеш,ще вземеш слънцето от дните ми и лунната светлина на нощите ми.

Той прокара ръка през блестяшата сребристорусата коса.

-Ти си лунната светлина на Окахолма- прошепна той.-Ти си причината Бог да създаде луната и звездите.Ти даде на живота ми по-дълбок смисъл.Не го отнемай от мен толкова скоро,едвам щом разбрах колко много те обичам...-устните му я докоснаха леко.

-Вече не мога да си спомня какъв беше моят живот без тебе,=,но знам,че не искам да се връшам към това,което беше,преди да се появиш ти...

Едва сега,когато държеше = в прегръдките си и шепнеше колко много иска тя да живее,напрежението,което не го напускаше през последните четирийсет и осем часа,спадна.Накрая заспа,без да пуска =,предизвиквайки смъртта да му я отнеме.Той ще и даде сила да се бори за живота си,да излезе от това състояние,подобно на транс.Неговият дух беше и неин-силен,дъртзак,непобедим.

=- главната

Марги, май е време за жокерче.

много хубав и затрогваш цитат,даже ми се доплака,но не се сещам

Добре.Пускам следващия цитат.Дано той ви помогне

Фредерик остана поразен,когато на другата сутрин отвори леко вратата,за да види своята пациентка.Очакавше да намери === в леглото,но изобщо не предполагаше,че ще наямери с нея и ####!

-Какво въобразяваш,че правиш?-изсъска яростно Фредерик.

#### отвори едното око и изгледа зачервения доктор.Докато се чудеше дали да удостои с отговор този въпрос,Фредерик се отдалечи към другия край на леглото.

-Ти си най-странния шериф,когото някога съм срещал!-беснееше Фредерик.-Пренебрегваш всички правила,сякаш стоиш над тях.Поправи ме,ако не бъркам,господин####,но влизането с взлом все още се смята за незаконно,нали?

Без да се трогне от саркастичната тирада на лекаря,#### го възгнагради с една закачлива усмивка

-Само,че аз нищо не съм счупил на влизане,Фреди.Прозорецът беше отворенх.

-Изопачаваш фактите,както на теб ти е удобно!Освен това казвам се Фредерик!-избухна докторът.-Писна ми да гледам как заобикаляш законите.Това са моят дом и моята пациентка.Аз определям правилата тук,а ти ще трябва да се съобразяваш с тях.А сега ставай от моето легло!

Възмутеният глас на Фредерик се беше извисил до писък.==== се откъсна малко от замаяните дълбини на безсъзнанието и се сгуши по-близо до топлата сила,която я обгръщаше.

Двамата мъже опулиха очи при неочакваното раздвижване на ====.Безумно щастлив,#### целуна устните и и усети как тя съвсем леко трепна в отговор.Искаше му се да извика до небесата!

Целувката помогна на ===== да възвърне още малко от съзнанието си и ръката и се плъзна по раменете на ####.Той повдигна вежда,когато пръстите и започнаха да опипват лицето му.с тържествуваща усмивка,широка колкото територията Окахолма,### погледна побеснелия доктор.

-Да не си посмял бда го кажеш,дяволите взели-измърмори настървено Фредерик.

-Да не казвам кое?- подигравателно-невинна усмивка изви устните на ####.Беше толкова успокоян,че би могъл да се закълне,че може да литне във въздуха.-Че моето присъствие и моята целувка я върнаха обратно към живота?

-Проклет да си,помолих те да не казваш!-изръмжа Фредерик.

Размяната на реплики подтикна ==== да отвори очи.Въпреки мъглата пред очите и,==== видя същия образ,който я беше последвал в студеното,задушаващо блато.Средристите бочи светеха отгоре и като тайствена звездна светлина.Обезоръжаващата усмивка беше извила чуатвените устни на ####.

-####?Ти ли си наистина?-гласът на === беше като пъждясъл.

Той се разсмя,а тя се притисна по-плътно до него.

-Аз съм,малка русалке-прошепна ####,преди да я целуне.

-Ние двамата мъртви ли сме?-попита тя,като гледаще хубавите му сурови черти и се бореше с паяжините,обвили мозъка и.

Под юргана опитните му ръце обхождаха гъвкавото и тяло.

-Съвсем не,любов моя.Съвсем не...

####-главния

==== -главната

Оооо, това трябва да е "Обещай ми лунна светлина" на Карол Финч Бях забравила колко много го харесвам http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Редактирано 20 април 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Да,тя е,ти си наред.И на мен много ми харесва.А това са едни от любимите ми моменти в книгата

Следващо цитатче

Внезапно пред него се появи второ лице, две ръце изскочиха изпод камарата и се забиха в носа на ………… Шапката му падна в една локва.

- Мръсен ловец на кожи! Дръж гадните си ръце далеч от бебето ми! - каза жената.

Той изпъшка, изправи се и докосна струйката кръв, която се стичаше по горната му устна.

- Чакай малко. Аз не съм ловец на бизони. Аз съм...

Стройната жена се изправи неуверено на крака. Гласът й трепереше от гняв.

- Скитник! Плячкаджия! Всички сте еднакви. Не ни ли стигаха толкова беди?

Той бе пътувал три дни и три нощи с малко храна, още по-малко сън и само с половин одеяло за подслон. Беше адски уморен.

- Опитвам се да ти кажа, че...

Внезапно тя го ритна силно в слабините.

- Че кой те слуша? Разкарай се оттук и ни остави на мира.

……….. посегна към нея, но не успя да я хване и изгуби равновесие. Докато падаха, той премести тежестта на тялото си и успя да мине под нея. Хвана я за китките, извъртя се и обкрачи крехкото й тяло.

- Слушай, малка вещице!

Тя се опита да го ухапе.

- Пусни ме!

- Виж, мое правило е да не наранявам жени, но ако продължаваш така, може да забравя за това. Дошъл съм тук, за да помогна.

- Показваш го по странен начин.

Той се разсмя.

- Не е странен. Безопасен е.

Той беше любопитен да види как изглежда жената и хвана брадичката й между палеца и показалеца си. Очите й бяха големи и интелигентни, устата й - твърде щедра, брадичката - малко по-квадратна от необходимото, носът - леко вирнат, а косата - той не си спомняше косата й да е била с цвета на жито. Колкото и мръсна да беше, тя все пак си оставаше красива - и твърде ядосана, за да може да се разбере разумно с нея.

………… се поколеба дали да я попита за семейството й, тъй като не искаше да й причини болка. Тя сама щеше да повдигне този въпрос, когато бъдеше готова. Той нежно отметна сплъстената й коса и разгледа раната на челото й.

- Виж, скъпа. Трябва да почистим тази рана. Мислиш ли, че ще можеш да се държиш прилично, ако те пусна?

Лицето й беше безизразно, но той виждаше презрението в очите й.

Редактирано 21 април 201016 г. от bobych (преглед на промените)