На мен като идея ми напомня за две книжки - "Ангел за Емили" и "Спомен" (Джуд Деверо), но и двете само сам ги прелиствала! kristi_34 , наистина невероятен цитат

Благодаря ти Боби за милите думи. Тази книга толкова ме трогна, че остана завинаги в сърцето ми. Горещо я препоръчвам на всички които са я пропуснали. Не е "Сара" на Аманда Ашли, нито "Ангел за Емили" или "Спомен" на Джуд Деверо. Ето още малко помощ от мен: "Обичам те...... Аз съм такъв, какъвто съм, благодарение на теб. Ти си всяка причина, всяка надежда, всяка мечта, която съм имал, и каквото и да стане с нас в бъдеще, всеки ден, в който сме заедно, ще бъде най-прекрасният ден в живота ми. Винаги ще бъда твой. И ти, скъпа, винаги ще бъдеш моя. .......... Аз чакам. Думите й наистина ще ме наранят. Те ще откъснат парче от сърцето ми и ще оставят там уродлив белег. — Кой сте вие?"

Редактирано 23 февруари 201016 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Да не би да е "Пътешественика във времето и неговата жена"?

Уф наистина звучи привлекателно. Айде бързо да я познавате!!!

Не е "Пътешественика във времето и неговата жена". Съжалявам, че толкова ви затрудних, но съм сигурна, че доста хора са я чели точно в този форум. Още един жокер - автора е мъж. Доколкото знам, повечето му книги са филмирани и са невероятни.

Редактирано 24 февруари 201016 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Никълъс Спаркс Не съм чела нищо негово,затова налучквам - "С дъх на канела"

Редактирано 24 февруари 201016 г. от The Duchess (преглед на промените)

Не е "Пътешественика във времето и неговата жена".

Съжалявам, че толкова ви затрудних, но съм сигурна, че доста хора са я чели точно в този форум.

Още един жокер - автора е мъж. Доколкото знам, всичките му книги са филмирани и са невероятни.

Аз пък се сещам само за Пауло Куелю, ама не съм чела нищо негово. Аз освен Лей Грийнууд други мъже автори на любовни романи не съм чела

Не е "С дъх на канела", нито нещо от Пауло Куелю, нито Лий Грийнууд. Но сте близо.

Миа уцели автора. Явно никой не си е чел домашната в Читателския клуб

Жалко, защото книгата е "трепач".

Миа уцели автора. Явно никой не си е чел домашната в Читателския клуб

Жалко, защото книгата е "трепач".

Ее,тогава значи остава да е книгата,по която е правен любимият ми филм - "Тетрадката"

Не е "С дъх на канела", нито нещо от Пауло Куелю, нито Лий Грийнууд. Но сте близо.

Миа уцели автора. Явно никой не си е чел домашната в Читателския клуб

Жалко, защото книгата е "трепач".

Голямо научкване падна, за съжаление ,а и след последния жокер друго освен "Тетрадката" не остана като възможност!

Редактирано 24 февруари 201016 г. от n0na (преглед на промените)

Не е "С дъх на канела", нито нещо от Пауло Куелю, нито Лий Грийнууд. Но сте близо.

Миа уцели автора. Явно никой не си е чел домашната в Читателския клуб

Жалко, защото книгата е "трепач".

И аз се досетих за автора, но не съм чела нищо от него. Инфото за филмирането на книгите му беше голяма подсказка. А сега направо ни каза коя е книгата /скоро я купувах на съквартирантката ми/.

Редактирано 24 февруари 201016 г. от Lindsey (преглед на промените)

Може да ме линчувате, ама ако е "Тетратката" нищо чудно че хич не се сетих. Хич не ми харесва филма, не знам защо, не ми допада, затова и книгата не четох

Ее,тогава значи остава да е книгата,по която е правен любимият ми филм - "Тетрадката"

Позна Миа. Ти си на ход.

И на мен ми е един от любимите филми. И останалите филми по книгите му са много хубави, но доста тъжни - "Нощи в роданте", "Писмо в бутилка", "С дъх на канела" и "A Walk to Remember" - а на последния обикновено се скъсвам от рев.

Скоро трябваше да обсъждаме "Тетрадката" в Читателския клуб и мислех, че няма да ви затрудня толкова, ама май никой не я е чел.

Редактирано 24 февруари 201016 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Позна Миа. Ти си на ход.

И на мен ми е един от любимите филми. И станалите филми по книгите му са много хубави, но доста тъжни - "Нощи в роданте", "Писмо в бутилка", "С дъх на канела" и "A Walk to Remember" - а на последния обикновено се скъсвам от рев.

Скоро трябваше да обсъждаме "Тетрадката" в Читателския клуб и мислех, че няма да ви затрудня толкова, ама май никой не я е чел.

Направо съм грешна,че не съм чела специално тази книга на Спаркс,при положение,че толкова много обичам филма...Все пак ти благодаря за чудесните цитати,с които затвърди мнението ми,че "Тетрадката" е поредното великолепно творение на автора.

Ето го и следвашия цитат:

- Май щеше да ми е по-добре, ако бе успяла

да те убие. - ♥♥♥♥♥ погледна ♠♠♠♠ гневно. Беше

чудесен пациент, докато не дойде в съзнание.

Щом се събуди, започна да проклина слабостта

си и да крещи на всеки, който се опитваше да му

помогне. Настояваше само ♥♥♥♥♥ да бъде до него

и в крайна сметка тя най-много си изпати от

гневните му изблици.

- Когато ме рани, ножът й не бе предназначен

за мен - напомни й той нервно.

- Сега сигурно ти се иска да не си се намесвал! -

♠♠♠♠ не се сдържа и се разсмя на ядосания й

поглед.

- Не, но искам да ти стане ясно, че ме раниха

заради теб и сега не е редно да губя повече кръв

или да се опитваш съвсем да ми ощавиш физиономията.

- Казах ти, че никога не ми се е налагало да

бръсна мъж - оправда се ♥♥♥♥♥. - Отгоре на всичко

нямам никакво желание за това! - Като за

първи път не беше чак толкова зле. Вярно, одра

го тук-там, на едно място бе така несръчна, че го

поряза до кръв, но бакембардите вече ги нямаше

и ♠♠♠♠ беше жив.

♥♥♥♥♥ - името на главната.

♠♠♠♠ - името на главния.

Вие сте на ход,дами

Редактирано 24 февруари 201016 г. от The Duchess (преглед на промените)

Аууу това ми е познато, ама не мога да се сетя, как се казваше. Ако ми дадеш имената ще се сетя ако съм го чела. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

Главната се казва Сесил...а името на главния започва с Я

Уф и на мене заглавието ми е на езика, ама не се сещам http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Сърце в изгнание на Сюзън Танер

Редактирано 24 февруари 201016 г. от ganinka (преглед на промените)

Сърце в изгнание на Сюзън Танер

Именно

Охххххххх, тази ще я познаете на секундата, ама не можах да се сдържа. Съвременна е...

... и ... хукнаха към къщата. Откриха дядо си във всекидневната. Разговаряше оживено със .... Хлапетата се разположиха на килима пред телевизора.

— Слушай, как мислиш? Можем да наречем змията Хлъзла — предложи .... — Или Завъртулка?

— Не, Завъртулка подхожда повече на паяка, а на змията — Хлъзла. Какво ще кажеш?

— Ох, ужасно съм гладен и направо не мога да мисля! — оплака се .... — Дядо, кога ще вечеряме?

— Боя се, че не мога да ви кажа — отвърна спокойно дядо им. Децата го изгледаха с огромно разочарование. — Днес за вечерята отговаря баба ви.

— А, не! Само това не! — извикаха в хор те и се спогледаха

— Мирише ми на изгоряло! — намръщи се .... — Ако това е нашата вечеря, вече не съм гладен!

— И аз! — побърза да обяви ....

— Наистина мирише на изгоряло! — ... се размърда неспокойно в креслото и подуши въздуха. — Може би ще се наложи да помогнем?

— Да, трябва да е задушеното на ... — отбеляза ... дълбокомислено и изпусна няколко кълбета дим от лулата си. — Чудесно задушено… беше.

С крайчеца на окото си ... долови многозначителните погледи, които си размениха .... и .....

— Може би… Ако все пак… — започна той, ала не довърши, озадачен от развеселеното изражение на ....

— ..., добре ще е навреме да научиш, че ако .... си навие нещо на пръста, значи край! Изобщо не си струва да я разубеждаваш! Например, тя категорично държи сама да приготвя яденето, когато имаме гости.

Под вратата на всекидневната пропълзя тънка струйка черен дим.

— Деденце, пушек! — предупреди ... със загрижен вид. — Ако не побързаш, знаеш какво ще последва!

... сръга братчето си. Двамата събраха глави и възбудено зашепнаха. ... напрегна слух, ала долови само отделни думи. Къде, по дяволите, беше изчезнала ...? Нещо трябваше да се предприеме!

— Какво ще последва? — попита неспокойно той.

— Отлично знам какво ще последва — отвърна разсеяно ..., без да откъсва очи от телевизора. — Не виждам какъв е смисълът да се крещи, щом реферите са слепи! Виж го само! Погрешен пас за трети път само в тази четвъртина!

— Може би все пак да изключим печката… — предложи ..., когато черните талази, които идваха от кухнята, се сгъстиха. — Сигурно ... не би възразила…

— Боя се, че не е така. О, Господи, какво правиш?

— Какво стана? — скочи като ужилен ....

— Видя ли го? Направо му подари топката! — ... поклати отчаяно глава, като се взираше напрегнато в екрана през гъстия облак черен дим, изпълнил стаята. — Къде ги намират тия играчи, не знам!

За момент ... искрено помисли, че сърцето му ще спре. Внезапно в стаята отекна пронизителният писък на димния детектор.

— Започна се! — изкрещя ..., мъчейки се да надвика оглушителния шум, и си запуши ушите.

— О, божичко! Всички в това семейство са като ...! Защо не го предвидих? — измърмори ..., обзет от паника.

Чела съм я!Знам го, ама коя е?Коя? Особено това с пушека и имената на зверовете. Да не е арлекин?

Ахам...

Яз я знае. "Шанс за любовта" Арлекинче романс, май към 65-ти номер Автор не помни, беше нещо Дей Леклеър или подобно.

Яз я знае. "Шанс за любовта" Арлекинче романс, май към 65-ти номер Автор не помни, беше нещо Дей Леклеър или подобно.

64-ти номер, но това е подробност. Иначе е тя, култово за мен книжле. Ти си, Инче

Ох мило, малко ще се затуткам, че не мога да с еоткъсна от книгата за Мария и Трей. Толкова интересна стана, че няма на къде, довечера ще пусна цитат.