Ето жокерче:

— Сам си говори — забеляза ......, който дялкаше едно дърво.

— Прави го, откак дойде тук вчера. — ........ се прозя и се облегна назад на стола си. — Ако питаш мен, ....... го е изритала.

Тези думи и смехът на ...... привлякоха вниманието на.............

— Не ме е изритала. Аз си отидох сам, за да й покажа.

— Аха… —....... намигна на ........... — И какво трябваше да й покажеш?

........... присви очи и запуши бирата си.

— Че е по-добре да започне да вижда нещата такива, каквито са.

Това заявление бе възнаградено с бурен смях.

— Каквито ги вижда той — уточни ........... — Или по неговия начин, или по никакъв начин.

— Глупости! — .......... невъзмутимо кръстоса крака. — Просто по правилния начин.

.......... се размърда на стълбите и се облегна на парапета.

— Е, и какво не правеше тя както трябва?

— Всичко задържа за себе си. Тази сутрин Хауърд Биле ми се обади да ми благодари, че съм ги запознал. Изглежда вчера е ходила при него и той е купил три от нейните картини. — Само като се сети за това, отново кипна. — И каза ли ми ..........? Не. Какви отношения са това? Не мога да измъкна от нея нищо, без да я попитам направо, а и тя ми отговаря само в половината от случаите.

Развеселен, .......... се протегна:

— А аз се обзалагам, че ти си пълен с въпроси. „Какво се случи тогава? Какво направи ти? Каква последователност от събития доведе до този момента? И къде си била през въпросната нощ?"

Ударът на .......... щеше да е по-силен, ако .......... не бе на цяла ръка разстояние.

— Не я разпитвам. Само питам. Искам да знам. Един мъж има право да познава жената, за която ще се ожени.

.......... се задави с бирата си.

— И кога се стигна дотам?

— Знаех си! — С тежка въздишка .......... отвори хладилника, за да вземе и той бира. — Просто си знаех.

— Ти си предложил на .......... да се ожени за теб? — погледна го Девин изпитателно.

— Не. Не успях да й кажа…

— Да й кажеш! — прихна ........... — Типично за теб.

Ох, не знам какво е, ама щях да пукна от смях Да го дадете с линкче когато го познаете

Знам, знам, знам!!!!!!!!!!

Нора Робъртс - Опасно изкушение

Тази ми е една от любимите. Така съм се смяла на нея, пък и на цялата поредица.

Нали!Лесно беше. Ти си на ход.

Редактирано 19 февруари 201016 г. от peppinka (преглед на промените)

Знам, знам, знам!!!!!!!!!!

Нора Робъртс - Опасно изкушение

Тази ми е една от любимите. Така съм се смяла на нея, пък и на цялата поредица.

А коя е поредицата?

Братя Макейд-книга 2.Хубава е,но не знам дали е чак смешна.

мерсииииииии

Еми на мен ми беше смешно, но аз намирам за смешни неща, които не биха разсмяли другите. Някакъв дефект по рождение, май.

Ето го и моя цитат:

— Махни си крака от тапицерията ми — предупреди го Ф......., — иначе ще вървиш пеша.

— Кажи му да ми направи малко място.

— Щом трябва да си купувам обувки, аз ще ги избера.

— Щом аз плащам за обувките, ще носиш каквото ти кажа и дори ще ти харесва.

— Ще си купя сам шибаните обувки. Имам двайсет долара.

К..... изсумтя, за да не се разсмее.

— Пак ти казвам да се върнеш към действителността, приятел. В днешно време не можеш да си купиш дори прилични чорапи за двайсетачка.

— Можеш, ако не държиш да са непременно с етикет на някой префърцунен дизайнер — подхвърли Е..... — Тук не ти е Париж.

— Ти от десет години не си си купувал прилични обувки — не му остана длъжен брат му. — И ако не издърпаш тази идиотска седалка, ще взема да…

— Престанете! — избухна Ф....... — Престанете веднага или се кълна, че ще спра колата и ще ви укротя. О. Господи! — Вдигна ръка от волана и я прокара по лицето си. — Говоря също като мама. Забравете! Просто го забравете! Избийте се един друг. Ще хвърля телата на паркинга пред магазина и продължавам за Мексико. Ще се науча да плета рогозки и ще ги продавам на плажа в Козумел. Ще съм на спокойствие, на тишина. Ще си сменя името на Раул и никой няма да знае, че някога съм имал връзка с банда идиоти.

С...... се почеса по корема и се обърна към К.....:

— Винаги ли приказва така?

— Да, най-често. Понякога щял да се казва Пиер и щял да живее в мансарда в Париж, но е все същото.

— Откачалка — беше коментарът на момчето. Измъкна дъвка от джоба си и я пъхна в устата. Купуването на нови обувки се превръщаше в приключение.

Лесно е, така че се напънете.

пУзнах, пУзнах...

Пристанище за мъже на Норчето. Още една страхотна поредица

пУзнах, пУзнах...

Пристанище за мъже на Норчето. Още една страхотна поредица

Казах ли аз че ще е лесно! Ти си наред!

Такааааааааааам, сега ще дам една загадка от исторически роман, ама се надявам да ви затрудня, че досега все лесни давах:

- ..., не е честно да караш тази жена да мисли, че ще започнеш да работиш за нея, след като това няма да стане! - ... се изправи и мургавото му лице се изкриви от гняв.

Като местеше непрекъснато поглед от ... към ... и обратно, мисис ... отстъпи една-две крачки назад.

... усети как у нея се надига ярост. Блъсна стола си назад, стана рязко и погледна към ... с черните си, пълни с омраза очи. Не стига, че беше объркал напълно живота й, ами сега си позволяваше да я унижава и пред тази жена. Защо й причиняваше всичко това? Никога ли нямаше да се отърве от него?

- Ти... Ти... Копеле! - избухна тя. - Проклет натрапник! Иска ми се ... да те беше пребил до смърт!

- Не искаш това, ....

- Точно това искам, по дяволите! - Тя грабна кожената чанта и шапката си.

... хвърли няколко монети върху масата.

- Със съпругата ми имахме малък спор, мадам. Най-добре ще бъде да я изведа оттук, за да се охлади малко.

- С кого?

... вдигна рамене и се усмихна на жената.

- Нали виждате? - каза той и улови ... за лакътя. - Ще се опитаме да го разрешим до следващия път, когато дойдем в града. Да се надяваме, че тогава ще е в по-добро настроение.

Почти насила я повлече към вратата. Мисис ... стоеше като зашеметена от сцената, на която бе станала свидетел.

- Довиждане - тихо подвикна тя, когато вратата се затвори след тях.

На улицата ... продължи да дърпа ... към конюшнята. Тя се задъха, заби пети в земята и се опита да се изскубне от хватката му.

- Пусни ме! - изсъска младата жена. - Пусни ме или ще се разкрещя! Знаеш ли какво ще ти се случи, ако се развикам за помощ? Всички тези мъже ще ти налетят като мухи на мърша! А ако извикам, че ме изнасилват, по тялото ти ще се появят толкова дупки, че ще заприличаш на решето.

- Няма да направиш нищо подобно - спокойно отвърна той. - Хайде да се прибираме у дома.

- У дома? Какво отвратително нахалство!

Ей,това съм го чела и даже ми е на езика,ама не ще да скокне.

Ей,това съм го чела и даже ми е на езика,ама не ще да скокне.

Познато познато, и аз я знам, само да се сетя за името

Ааааа, Гане, това е от "Завинаги твоя" на Дороти Гарлок. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Редактирано 19 февруари 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Ааааа, Гане, това е от "Завинаги твоя" на Дороти Гарлок. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Сериозно? Аз май не съм я чела, а цитата ми е уникално познат

Сериозно? Аз май не съм я чела, а цитата ми е уникално познат

Аха, мила, почти съм сигурна. Но да видим и Гането какво ще каже Харесвам и двата романа на Дороти Гарлок, които съм чела: и "Завинаги твоя", и "Търсещи сърца". Всъщност не знам дали има преведени други нейни книги на БГ - с удовoлствие бих ги глътнала. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Редактирано 19 февруари 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Аха, мила, почти съм сигурна. Но да видим и Гането какво ще каже Харесвам и двата романа на Дороти Гарлок, които съм чела: и "Завинаги твоя", и "Търсещи сърца". Всъщност не знам дали има преведени други нейни книги на БГ - с удовoлствие бих ги глътнала. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Ауууууууууу, Бобииииииииииииииии Не е честно толкова бързо да познавааааааааааааааааааааш http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif. Подсмърк... Тя е, Завинаги твоя.

А иначе за книгите й, не съм търсила обстойно, но знам, че има една съвременна:

Любов завинаги - номер 14 от Нови любовни романи на Хермес

Ауууууууууу, Бобииииииииииииииии Не е честно толкова бързо да познавааааааааааааааааааааш http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif. Подсмърк... Тя е, Завинаги твоя.

А иначе за книгите й, не съм търсила обстойно, но знам, че има една съвременна:

Любов завинаги - номер 14 от Нови любовни романи на Хермес

Благодаря, мила, за инфото. И аз така предполагах, че няма други нейни исторически преведени на БГ http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Следваща загадка (от исторически роман)

М… изгаряше от яд от разкриването на личните й тайни. Ето моята награда — каза си тя — за това, че рискувах доброто си име заради такъв човек. Но трябваше да обвинява само себе си. Още отначало знаеше какъв е той. Това, че си бе пъхнал носа в дневника й съответстваше на общото му поведение. Ни най-малко не би я изненадало, ако той бе надничал в гардероба й, за да разгледа чорапите й, женските ризи и корсетите й.

От своя страна той бе поразен от деликатното държание на госпожица Т…. Дори ядосана, вторачила в него огнен поглед, подтиснала чувствата си, тя бе очарователна. Силата й бе завладяваща, тя подчертаваше нейната привлекателност. Не много често той изпитваше угризения и не съжаляваше, че бе надникнал в дневника й, но съжаляваше за това, че я бе разстроил.

Тя се приближи и грабна дневника от ръката му.

— Виждам, че съвсем сте се възстановил — изсъска тя, като едва се сдържаше. Отиде до канапето, но не седна, а просто се загледа навън през прозореца. — Вярвам, че сега сте достатъчно добре, за да си тръгнете — завърши студено.

Той видя, че докато миналата нощ просто я бе обидил, то този път й бе причинил истинска болка.

— Не мога да си тръгна — каза той, — докато не ви обясня.

Тя кипна:

— Не си правете труда. Не може да има извинение за този, който наднича в чужди дневници.

— Не търся оправдание, просто исках да ви обясня.

— Не желая вашите обяснения, а вашето отсъствие.

Брадичката му се стегна. Като се приближи до нея, той я фиксира с поглед и за неин ужас измъкна вратовръзката си. После, като взе дневника от нея, го завърза с вратовръзката с няколко огромни възела.

— Дневникът ви е напълно в безопасност от мен за вечни времена — тържествено обяви той.

Възмутена, тя се извърна от него, но той хвана ръката й и я принуди да застане с лице към него.

— Ударът в главата ми е объркал представата ми за погрешност. Когато се събудих, пожелах да почета нещо — нямаше значение какво...

— Виждам, вие просто случайно сте попаднал на моя дневник. Това е вашето обяснение.

— Не съвсем. Това е само първата част от него. След като веднъж разбрах, че мога наистина да чета и да възприема една страница, видях дневника ви и пожелах да науча нещо повече за вас.

— Вие сте го прочел съзнателно!

— Да, наистина, но ще се радвате да разберете, че веднага ми хареса. Вие споменавате за мен по най-оскърбителния начин.

— Едва ли въобще съм ви споменала!

— Което прибавя и несправедливост към оскърблението.

— Не мога да си представя, че бихте изтълкувал погрешно едно оскърбление.

— Вие казвате, че бихте искала да не сте била задължена да се срещате с мен и да се усмихвате.

Той бе доволен, като я видя как тя пребледнява.

— Чудя се дали можете да си представите, колко изненадващо бе за мен да науча, че сте споделяла същите чувства към мен, каквито съм изпитвал и аз към вас. Бях поласкан, че вие не искате да се срещнете, нито да се омъжите за мен. Като прочетох дневника ви, открих, за мое съжаление, че съм сбъркал.

Ооо тази книжка изглежда супер.....жалко че не съм я чела!! Когато някой я познае, непременно ще я прочета!

Тази книга определено си заслужава да се прочете, с нетърпение чакам някой да познае коя е

И аз май не съм я чела Макар, че това с дневника ми е смътно познато

Ох,милички, мноооого си я обичкам тази книжка. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Направо ръцете ме сърбят да напиша коя е, ама ще се устискам, за да е по правилата на играта. Ако искате мога довечера да пусна жокерче, че в момента съм на работа.

Още един цитат - това е първата среща между главните

— Какво виждате? — попита той отново, защото тя го бе изучавала за известно време, без да каже и дума. — Моля ви, не казвайте нищо за добрите ми черти. Човек се изморява да чува непрекъснато възхвали за себе си.

За негова изненада тя се засмя. Изглежда взе неговото самохвалство за остроумие. Трябваше да опита отново.

— Дявол ли съм аз или ангел? Хайде, хайде, госпожице Т…, не ме дръжте в неизвестност.

Тя си пое дъх:

— Току-що сте спечелил победа и сте страшно доволен от себе си.

Впечатлен, той отговори:

— Улучихте точно. Очевидно си спомняте уроците много добре. Каква победа съм спечелил? Можете ли да отгатнете?

Когато тя се спря да размисли, той бе пленен от сериозността й. Очевидно я интересуваше не толкова шегата, колкото интелигентният отговор. Той не бе свикнал към въпросите му да се отнасят толкова сериозно. Това, на което бе свикнал, бе хихикането и блудкавостта на жените, които искаха да го уловят в капан. Но госпожица Т… не бе просто момиченце, завършило току-що училище. Тя имаше известна представа за живота. Беше сигурен вече — тя бе по-интересна от която и да е от младите дами, с които се бе срещал досега.

— Доколкото схващам — каза тя, — не е било любовно завоевание.

— Отново попаднахте на целта. Не, това бе нещо далеч по-добро, отколкото някое любовно завоевание.

Стори му се, че го изгледа с любопитство. Главата й беше леко наклонена. Очите, които търсеха неговите, бяха тъмнокафяви. Той се обзаложи наум, че ще целуне тези очи преди да изтече седмицата. И тогава си наложи да се спре. Това точно бе редът на мисли, който трябваше да избегне. Ако не внимаваше, щеше да си даде вид накрая, че се възхищава на тази жена, и въпреки че наистина й се възхищаваше, не трябваше да позволява на никого да отгатне това, особено на майка си, още по-малко на нейната майка, а най-малко на самата госпожица Т….

И той каза рязко:

— Не мога да ви кажа колко бях доволен да чуя, че майка ми възнамерява да ни запознае.

Тя се усмихна с недоверчивост, която той не можеше да не намери за забавна. Дамата очевидно не харесваше надутостта.

— Но чувствам за свой дълг да ви известя веднага, преди да си позволите да се влюбите лудо в мен, че нямам намерение да се женя за вас. Знам, че вие и вашата майка ще бъдете разочаровани и ще се почувствате така, сякаш сте изминали целия този път до Лондон напразно, но вярвам, че ще го понесете. Ако желаете, ще отида и ще попитам дали някой от моите познати ще обмисли един бъдещ брак с вас. Що се отнася до мен, аз имам твърде много ангажименти през този Сезон, за да мисля за брак.

За негово задоволство челюстта й се отпусна. Очите й святкаха. Ако двамата не стояха в гостната с таван, изрисуван на сини облаци, пиринчен свещник, разпръснати канапета в розов брокат и тълпа светски гости, тя със сигурност би го ударила.

Той се ухили, и в случай че тя се чудеше дали правилно бе чула такава арогантна реч, щеше да бъде принудена да повярва. След това изчака, за да види какво ще направи тя.

Оцени усилието й да събере мислите си и да намери думите, с които да му отговори. Още веднъж кафявите й очи го подтикнаха към мисълта да сложи ръце на бузите й и да докосне леко с устни челото й.

— Господин Х… — започна тя с треперещ глас, — благодаря ви. Ако бяхте се показал по-малко безочлив, по-малко надут и по-малко неприятен, щях да съжалявам за необходимостта да осуетя плана на майките ни. Както се оказва, вие направихте избора ми по-лесен, и аз мога да се разделя с вас не само без съжаление, но с радост от мисълта, че никога повече няма да ви видя. — С това тя се извърна и се отдалечи от него.

Редактирано 20 февруари 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Мило направо ни закопа с тая книга

Много се извинявам, че забатачих така играта http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Още един цитат от книжката:

Тя го попита с ирония:

— Да отида да ви донеса писалка и лист хартия?

Хареса му предизвикателността й. Тя бе много по-интересна, отколкото нагаждащите се, предвзето усмихващи се госпожици, с които бе свикнал. Никоя от тях не би го скрила в спалнята си.

Той се приближи.

— Не ми носете писалка и хартия, моля ви. Тъкмо сега възнамерявам да ви науча да играете карти.

Това не бе предложение, а по-скоро заповед. Тя поклати глава. Не можеше лесно да бъде отклонена от целта си.

— По-добре си запълнете времето с търсене на друга спалня, където да нахлуете.

— Ще се хвана с вас на бас, госпожице Трой.

— Нямам навика да се хващам на бас. Той пренебрегна казаното.

— Залозите ще бъдат следните: ако аз успея да ви науча на една игра на карти в рамките на един час, вие ще ми позволите да остана още една нощ под вашата благородна закрила. Ако се проваля, ще си тръгна и няма да ви досаждам повече.

Миранда се бе вторачила в него, след това бързо отмести поглед. Наглостта на този мъж бе непоносима. В добавка към това бе силата, която излъчваха очите му. Те блещукаха с непреклонност под контузеното му чело. Но това, което я озадачи най-много, бе фактът, че той току-що й бе направил огромен комплимент. Той й бе дал власт да го измами, ако решеше да направи това. Тя би могла да прекара следващия час съпротивлявайки се на уроците му, преструвайки се, че не може да се научи и да се отърве от него. Като опитен картоиграч той знаеше цялото значение на това, което предлагаше, и все пак го беше предложил. Това можеше да означава само едно — той се обзалагаше, че тя няма да го измами.

Тя бе поласкана неимоверно. Той би могъл да сипе комплименти в продължение на цял месец по въпроса за нейната красота и чар, но нямаше да я поласкае така, както с това доказателство за нейната честност. Тя не бе сигурна дали заслужава такъв комплимент. Той прекъсна размишленията й.

Инче, току що видях книжката в списъка, който си дала в темата "Кой любовен роман четете в момента" с романите, които не си чела. Тази е лека, неангажираща и разтоварваща (поне за мен) и на доста места здраво се забавлявах

Редактирано 21 февруари 201016 г. от bobych (преглед на промените)