Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

Игра - познай романа по цитата от него Част 1

Последователи

Нова тема

10 февруари 201016 г.

Автор

Може ли жокерче

Отговори 2,1k
Прегледи 149,1k
Създадено 16 г.16 г.
Последен отговор 15 г.15 г.

Потребители с най-много отговори

bobych 232 поста
Solenkata88 203 поста
Ralna 168 поста
Yoringel 109 поста

Най-популярни публикации

The Duchess

6 октомври 201015 г.

ГЛАВНАТА постави ръка над очите си и погледна нагоре - там сякаш се водеше борба между чистото синьо на небето и навъсеното оловно сиво на облаците, идващи откъм изток, които носеха усещането за прибл
bobych

14 април 201016 г.

Този втория цитат, страшно много ми напомня "Сърцата полудяват" от Шели Такър
Lindsey

9 май 201016 г.

И такааа, едно цитатче от исторически роман: - Разреши ми да ти помогна, &&&& - прошепна тя срещу устните му, останала без дъх, но той поклати глава. - По дяволите! Не знаеш ли ка

10 февруари 201016 г.

Може, може :biggrin: , главният герой има прякор Котката.

11 февруари 201016 г.

Абе аз съм чела книгата, целия сюжет се сетих, ама нито заглавие, нито авторката ми идват на ум. Уви, отдавна я четох и съм я затрила от компютъра. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif Някой с по-добра памет от моята да познае. :speak:

11 февруари 201016 г.

Ееееее, едва ли съм ви затруднила толкова? Кажете ако трябват още жокери да дам имената на главните.

11 февруари 201016 г.

Моля ти се, кажи още нещо, че направо ни разстреля с този откъс. Бегло ми напомня на Рицарят на Аманда Куик, ама там главния не помня да са му викали Котката?

11 февруари 201016 г.

Тя погледна към къщата.

— Изглежда доста мрачна.

— Е, какво предлагате да направим, Ж...........(главната)? Как ще превземем тази крепост?

Чака безкрайно дълго, преди да получи отговор. Тя започваше да се увлича, усещаше го. Опитваше се да прелъсти душата й така, както възнамеряваше да прелъсти тялото й, и искаше, имаше нужда от някакъв знак, че има успех.

— Дърво — каза най-накрая тя. — Можете да се изкачите по някое дърво и да скочите на един от балконите.

Той устоя на желанието да я целуне.

— Добра идея, но къщата е прекалено нова. Близо до сградата няма никакви дървета.

— Стълба?

— Забравил съм да взема.

Това я накара да се усмихне.

— Отказваме се и се връщаме в Кент? — Гласът й беше изпълнен с надежда.

— Не се отказвайте толкова лесно. Изправени сме пред предизвикателство и ще го посрещнем. Може и да нямам стълба, но имам въже. — Той го измъкна от чантата си.

— Удобно — провлече тя. — Когато ни хванат, няма да им се наложи да търсят с какво да ни обесят.

— Няма да ни хванат, миличка. Хайде.

Тя послушно го последва през градината.

— И в бричовете има нещо хубаво — продължи тя с малко по-жив глас. — Поне приличието ми ще бъде запазено, докато се люлея на вятъра.

Той се обърна назад и я погледна.

— О, Ж............ — промълви, без да се замисля, — човек би могъл да се влюби във вас.

Думите му поразиха и двамата като гръм

11 февруари 201016 г.

Ами сещам се само за "Рози в полунощ" на Ан Стюард, ама май главия нямаше прякор.

11 февруари 201016 г.

Не е Рози в полунощ, но картофчето почна да почервенява. ................

Само след секунда А............ ритна свещта и в стаята се възцари пълен мрак.

— Съжалявам, че ви оставям така, мистър Бренан, но трябва да се погрижа за гордостта си. — Той грабна торбата си и изчезна в тъмнината.

Тази нощ имаше луна. Не пълна, но ярка. Явно никой не бе забелязал произшествието в склада. А........ преметна торбата през рамо и тръгна по пътеката, подсвирквайки си весело.

Наблизо изграчи гарван, като дрезгав смях, и А........ спря да свири. Нямаше да има никакви затруднения да излезе оттам, откъдето беше влязъл, а короната на крал Джордж само щеше да му дава сили.

Той спря и се замисли. Короната беше по-тежка, отколкото си бе представял, и за миг се зачуди какво ще прави с нея. Дори Никодимъс можеше да срещне затруднение да превърне една от английските светини в пари в брой, а освен това А........ нямаше нужда от пари. Къщата в Шотландия вече бе ремонтирана и се намираше в по-добро състояние, отколкото е била от векове насам. Лондон вече не беше гостоприемно място за такива като него, значи можеше да се отърве и от къщата на Кларджис Стрийт.

Но къде щеше да отиде? Какво щеше да прави?

Замисли се над възможностите си, докато крачеше безцелно по лондонските улици. Континентът го отегчаваше. Мисълта за екзотични, готови на всичко чужденки го отегчаваше. Мисълта да краде диаманти във френския кралски двор го отегчаваше.

Не искаше диаманти, не искаше да се катери по покриви. Не искаше френски куртизанки и италиански любовници.

Искаше Ж.........

познахте стилът на писане сега остана да нацелите и книгата!

Редактирано 11 февруари 201016 г. от Gael (преглед на промените)

11 февруари 201016 г.

Ох мила, убиваш ме. Чела съм я, още от първия цитат знам, че съм я чела. Последните два потвръждават това, но не ми идва заглавието. Побърках се, прерових си книгите, не я намирам и полудявам малко по малко. Ама ти не издавай още, ще се сетя, обещавам, ако някой не ме изпревари ще се сетя Aaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa :idea: :idea: :idea: :idea: "Принцът на меча", Трябва да е тя. Тя ли е? Стила ми беше толкова познат, само книгата обърках. Тя ли е?

11 февруари 201016 г.

Дами и Господа след 2 дни - имаме ПОБЕДИТЕЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛ!!!!!!!!! Публикувано изображение

Давай Ине ти си на ред да ни мъчиш Публикувано изображение

11 февруари 201016 г.

Дами и Господа след 2 дни - имаме ПОБЕДИТЕЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛ!!!!!!!!!

Давай Ине ти си на ред да ни мъчиш

Ох мила, толкова ни измъчи. Все ме човъркаше ли човъркаше тая пуста книга, и след малко ми дойде на акъла. Е сега аз

ще пусна нещо, дето не съм сигурна дали ще ви е лесно и трудно, но и е един много любим момент от любима книга.

- Трябва да го спреш, Йън. - изрече тя на един дъх. - Иска да се оженим. Не ме слуша. Той...

- Да се ожениш за нея? - Йън потърка лицето си като гледаше недоверчиво спътника си. Не можеш да се ожениш за нея. Твоят баща не би харесал една крава!

....... сложи ръка на хълбука си, обидена от това, което чуваше.

- Какво? Мислиш, че не съм го заслужила? Трябва да знаеш, че баща ми е граф на..... Семейството ми от хиляди години е едно от най-уважаваните. - Тя го погледна презрително. Ще ти кажа само едно нещо - никой от моето семейство няма индианска кръв.

- Мислех, че не искаш да се омъжиш за него.

Тя бе сложила ръце на кръста си.

- Да... аз не искам, но не защото не съм подходяща, за да бъда жена на лорд ......! Той е луд! Не аз! Баща ми е този, който ще се вбеси, ако се върна вкъщи с него!

......сграбчи ръката на ......

- Защо не обсъдите тези неща утре? Сега, йън, ти ни трябваш.

- Боже господи! Но аз не се женя за нея. За какво ти трябвам?

- За свидетел - ....... тръгна към вратата, като дръпна....... със себе си. - Искам венчавката да е законна. Можеш да ми станеш кум.

Йън го последва, като с еопитваше да разговаря с ............

- Правиш голяма грешка. Ще съжаляваш утре.

....... го изгледа през рамо.

- Но затова пък ще имам една дяволска нощ.

13 февруари 201016 г.

Какво става? Не ви се играе или искате жокерче?

13 февруари 201016 г.

Ами май пак ни затрудни и ще трябва .......жокерче!

13 февруари 201016 г.

Инче, давай, мила едно яко, тумбесто жокерищеееееее, че нещо бушоните са ми изгърмели и направо на кухо ми кънти чутурата

Надявам се другите момичета също да се зарадват на маааалко помощ

14 февруари 201016 г.

Ок, значи жокерче, амииии..... Книгата е с индианци

15 февруари 201016 г.

Едно цитатче още?

- Тя го погледна, тъмните й очи бяха пълни и излъчваха емоциите, които я владееха.

- Не, не разбираш. Как би могъл, като и аз самата не разбирам себе си. Желая те,...... Глупаво е. Няма съмнение. Но точно това желая. Аз...

- Тихо. - каза той, като я привлече в прегръдката си. - Ти говориш твърде много, знаеш ли?

Тя склони глава върху гърдите му.

- Знам, знам. Винаги говоря твъде много, когато съм нервна.

- И когато си доволна, тъжна, щастлива или...

Тя покри устата му с ръка.

- Ти ме объркваш, млъкни!

Той я целуна по косата. Боже господи! Той искаше да се люби с нея. Сега дори повече, отколкото преди малко. Това нямаше значение, знаеше много добре, но тази нощ бе твърде уморен, за да се тревожи.

...... въздъхна и легна върху кожата си, като притискаше.......... в ръцете си.

- Какво правиш?

- Просто легни до мен. - прошепна той. - Искам да заспиш в ръцете ми. - Той се усмихна. - Просто да заспиш.

Тя вдигна глава и го погледна в очите. Искаше да каже нещо, но се спря.

- Добре - отговори тя и сведе глава върху рамото му. - Но какво ще каже Йън?

- По дяволите Йън, по дяволите целия свят. - Той придърпа едно вълнено одеяло върху двамата и я притисна още по-близо. - По дяволите всичките - промърмори той, като затвори очи - поне за тази нощ.

15 февруари 201016 г.

Спомням си за какво се разказва книгата, но не мога да се сетя нито за заглавието, нито за авторката :huh:

15 февруари 201016 г.

Шотландска красавица?????

15 февруари 201016 г.

Шотландска красавица?????

Мне, далече си. Бях дала жокер, че е с индианци :down:

15 февруари 201016 г.

Леле Инче, на какъв огън ни печеш тук Публикувано изображение . 100 на 100 съм чела книгата, но не мога да се сетя коя е затова почвам да нацелвам - Хедър Греъм " Бегълката"?

15 февруари 201016 г.

Леле Инче, на какъв огън ни печеш тук . 100 на 100 съм чела книгата, но не мога да се сетя коя е затова почвам да нацелвам - Хедър Греъм " Бегълката"?

Мне, не е "Бегълката" нито е книга на Хедър. Ох толкова е хубава и интересна. Ако не сте я чели, трябва да я прочетете, ако сте я чели и забравили ще има бой. :huh:

15 февруари 201016 г.

Ми явно сме за бой :cool: , дай още един жокер , книгата съм я чела, но не мога да се сетя коя е.

15 февруари 201016 г.

мисля Диво желание - Каси Едуърдс

15 февруари 201016 г.

Не, не е диво желание. Ох, жокер жокер, какъв. Ами мисля, че ще е доста очебиен ама. Главните са били сгодени, ама той я зарязва, и се срещат, след няколко години. :cool: