Съжалявам, че ви затрудних толкова, затова хайде още едно жокерче, сюжетно - бащата на главната загива по време на битка в началото на действието.

Редактирано 5 февруари 201016 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Проба, проба ... Господаря на вълците, Хедър Греъм? Мноооого ми прилича на нея

Редактирано 5 февруари 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Проба, проба ... Господаря на вълците, Хедър Греъм? Мноооого ми прилича на нея

Ох разгеле, позна Боби, ти си на ход!

Хайде да продължим със следващия цитат от исторически роман:

— А не мислиш ли, че хората може и да се питат защо живеем така отшелнически?

— Аз просто ще им кажа, че ти си в трудно положение.

... го загледа неразбиращо изпод дългите си златни мигли.

— Какво означава пък това?

— Означава, че съм казал на хората, че ти очакваш дете. Или по-просто, че си бременна.

— О, Господи! Необходимо ли беше това? Можеше да ми спестиш неудобството и унижението.

— Но това се оказа много ефективно. Стана ясно защо предпочитаме само собствената си компания. А също така обясни защо талията ти е малко по-широка, отколкото трябва.

— Но можеш ли да обясниш защо стъпалата ми са така огромни? Това не може да се обясни с една предполагаема бременност …

Редактирано 5 февруари 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Да се пробвамм - Лунен танц

Да се пробвамм - Лунен танц

Абсолютно, мила Давай напред

Ето го новото цитатче: Той яздеше по прашния път, но все още бе достатъчно близо, за да чуе отчаяния й вик. Не спря. Дори не се обърна назад. Тя тичаше след него, викайки името му отново и отново. Всичко бе заради нейната проклета гордост. Той щеше да си замине завинаги от нейния живот. Проклета гордост! Да върви по дяволите! Разплака се, страхувайки се, че наистина е твърде късно, че го е наранила прекалено дълбоко. — Р....., моля те! Избухна в горчиви ридания, спъна се в полите на роклята си и падна. Бързо се изправи и отново затича, но разстоянието помежду им се увеличаваше. — Р....., върни се! Това бе последният й нещастен зов, ала той не се обърна. Тя се свлече на колене по средата на пътя, наведе глава и цялата се разтресе в безутешен плач. Р...... не издържа, обърна се и в този миг я видя свита на прашния път. Спря, поколеба се и обърна коня. Тя чу приближаващия конски тропот и се опита да се изправи. Ала силният гняв в думите на Р.... я спря. — Що за лудост! Да не би да си забравила да ми кажеш нещо, което окончателно да сломи сърцето ми?

Бриджит?

Много бързо позна! Браво! Ти си наред!

И от мен цитат от една прекрасна книжка: „Защо това не беше истина — си помисли тя. — Как бих искала да бъде истина." Дивото удоволствие от не­говата целувка още трептеше по устните й. Засрамена от желанието си ...... да я обича, както и от собствената си страст по него, ........ се насочи към езерото с намерение да сложи в ред чувствата си. Тя хвърли във водата едно от цветчетата, които .........така галантно й бе подарил, наблюдавайки как малкото пурпурно цве­те се откъсна от брега и заплува навътре в езерото. — .......! — ........ бе застанал зад нея. Той постави ръце върху раменете й и тя затвори очи, наслаждавайки се на усещането. Когато той притисна гърба й към гърдите си, тя отново си позволи мисълта за това... че той я обича. — Трябва да вървим. — Дъхът му раздвижи златистите къдрици на косите й. — Съжалявам. Знам, че би иска­ла да останеш още малко тука. Тя се извъртя в прегръдката му. — Ти ми позволи да сляза на брега. Да се оженим тук, на това прекрасно място — тъмните й очи заблестяха. — Благодаря ти. Той се усмихна. — За мен е удоволствие. Той я докосна по бузата и след това нежно отстрани падналите кичури коса. — Бих искал да ти дам нещо повече — нещо, което да ти напомня за този момент. — Гласът му шепнеше напевно. — Това все някога трябваше да се случи. Изглежда странно, че се оженихме тук, до това езеро. Спомняш ли си езерото в имението? Спомняш ли си нощта... Тя се изтръгна от ръцете му. — Време е да вървим, нали? — каза тя с разтреперан глас. Не искаше да си припомня заедно с него. Беше твър­де опасно. Можеше да си мечтае сама за себе си, но ще­ше да бъде много опасно да включва и него в тази игра, защото какво би станало, ако забрави, че това е само игра. Какво би станало, ако изцяло се окаже в капана на магията?

Редактирано 6 февруари 201016 г. от sanian (преглед на промените)

Ах май това не съм го чела. Ама мила ти и Петето сте много лоши. Що не давате първите букви от имената, поне да имаме минимален шанс да налучкаме. Лоши момичета.

Така е по-загадъчнооо

Яна, мила, би ли позволила само едно бързо въпросче: цитата от съвременен или исторически роман е?

Яна, мила, би ли позволила само едно бързо въпросче: цитата от съвременен или исторически роман е?

Исторически е.

Искате ли да подскажа още мъничко момичета?

Редактирано 7 февруари 201016 г. от sanian (преглед на промените)

Исторически е.

Искате ли да подскажа още мъничко момичета?

Мисля, че имаме нужда не от мъничък, а от голям и тлъст жокер

Ще бъда добричка

Жокер 1:

— Била си бременна, докато ме е нямало.

Тя пребледня.

— Кой ти каза?

— Има ли значение?

Една вена на слепоочието му бясно пулсираше, а устните му бяха побелели от гняв.

— Отначло мислех, че си разбрал — започна тя. — Мислех да ти кажа.

Сет я хвана за рамото и я завъртя към себе си.

— Кога? — извика той. — Като остареем и побелеем?

— Не, разбира се, че не!

— Лъжкиня!

Тя се изви назад, като че ли я бе ударил.

— Ти ме изостави — извика тя. — Мислех, че не те интересувам.

— Боже мой! — каза той, като не вярваше на ушите си. — Значи си се чувствала оправдана, като си оставила детето.

— Да оставя детето? — сепна се тя. — За какво говориш? Нашето дете е мъртво. Мъртво, проклет да си!

Тя започна да ридае. От гърдите й се изтръгнаха силни, разтърсващи я от болка стенания.

Сет се втренчи в нея ужасен. Помисли си, че тя не може да се преструва. Болката й бе съвсем истинска. Значи тя наистина вярваше, че бебето се е родило мъртво.

Разстроен от сълзите й, Сет я притегли към себе си.

— Лизбет, не плачи. Моля те, не плачи. — Той започна да я целува, да пресушава с устни сълзите от лицето й, от клепачите, от влажните бузи, от устните.

— Извинявай — каза тя. — Исках го. Боже, как го исках! Но, когато не се върна, не можех да се храня. — Тя спря да плаче. — Аз съм виновна, че нашето бебе умря.

Сет се стъписа. Хвана я за раменете и я отдалечи от себе си.

— Не е умряло, Бес. Нашето бебе е живо!

Жокер 2:Май е единствената книжка на авторката на български, за съжаление http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Редактирано 7 февруари 201016 г. от sanian (преглед на промените)

Ооооо,мила, това трябва да е от "Господарката на моретата" Наистина разкошен роман

Редактирано 7 февруари 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Да, позна Боби, вече си мислех, че никой не я е чел, ти си на ход

Господарката на моретата на кого е,много интересно ми стана,искам да я прочета

Ще бъда добричка

Жокер 1:

— Била си бременна, докато ме е нямало.

Тя пребледня.

— Кой ти каза?

— Има ли значение?

Една вена на слепоочието му бясно пулсираше, а устните му бяха побелели от гняв.

— Отначло мислех, че си разбрал — започна тя. — Мислех да ти кажа.

Сет я хвана за рамото и я завъртя към себе си.

— Кога? — извика той. — Като остареем и побелеем?

— Не, разбира се, че не!

— Лъжкиня!

Тя се изви назад, като че ли я бе ударил.

— Ти ме изостави — извика тя. — Мислех, че не те интересувам.

— Боже мой! — каза той, като не вярваше на ушите си. — Значи си се чувствала оправдана, като си оставила детето.

— Да оставя детето? — сепна се тя. — За какво говориш? Нашето дете е мъртво. Мъртво, проклет да си!

Тя започна да ридае. От гърдите й се изтръгнаха силни, разтърсващи я от болка стенания.

Сет се втренчи в нея ужасен. Помисли си, че тя не може да се преструва. Болката й бе съвсем истинска. Значи тя наистина вярваше, че бебето се е родило мъртво.

Разстроен от сълзите й, Сет я притегли към себе си.

— Лизбет, не плачи. Моля те, не плачи. — Той започна да я целува, да пресушава с устни сълзите от лицето й, от клепачите, от влажните бузи, от устните.

— Извинявай — каза тя. — Исках го. Боже, как го исках! Но, когато не се върна, не можех да се храня. — Тя спря да плаче. — Аз съм виновна, че нашето бебе умря.

Сет се стъписа. Хвана я за раменете и я отдалечи от себе си.

— Не е умряло, Бес. Нашето бебе е живо!

Жокер 2:Май е единствената книжка на авторката на български, за съжаление http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Охххх огромен жокер мила, любимия ми момент от книгата. Този и после като си взеха детето. Уникат

Да и на мен, всъщност много я харесвам цялата книжка, за тези които са я пропуснали авторката е Кендис Макарти.

Момичета, извинявам се за късното включване

Ето и поредния цитат от исторически роман:

М….. прекоси помещението с два скока, дългите му пръсти сграбчиха китката й и се сключиха около крехките кости. Повлече я към вратата и не спря дори когато тя се спъна на прага и едва не падна. Слезе по паянтовата стълба, без да забави крачка, тя се препъваше след него, протегнала болезнено ръка, но не издаваше нито звук. Щом излязоха в заления от следобедното слънце двор, Д…… изохка тихо и сведе глава, заслепена от ярката светлина.

— Какво ти стана, М…….? Къде ме влачиш? — попита задъхано тя.

— Ще ти кажа, макар че не заслужаваш — отвърна рязко той. — Ще намеря духовник, който да ни издаде документ за името ти, и ще легализираме брака си, за да няма никакви съмнения. А след това ще упражня върху теб всички съпружески права — включително онези, за които е необходима дебела пръчка. Остава да реша само въпроса в какъв ред ще упражня правата си. — Той я хвана през кръста и я вдигна на двуколката си.

— Ще ми позволиш ли да кажа нещо? — попита Д…… и се настани удобно на седалката.

— Не, не ти позволявам! — М…… се метна на капрата до нея. — Ако имаш в главата си поне една искрица здрав разум, в което се съмнявам, ще седиш мирно и няма да си отваряш устата.

Редактирано 8 февруари 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Момичета, извинявам се за късното включване

Ето и поредния цитат от исторически роман:

М….. прекоси помещението с два скока, дългите му пръсти сграбчиха китката й и се сключиха около крехките кости. Повлече я към вратата и не спря дори когато тя се спъна на прага и едва не падна. Слезе по паянтовата стълба, без да забави крачка, тя се препъваше след него, протегнала болезнено ръка, но не издаваше нито звук. Щом излязоха в заления от следобедното слънце двор, Д…… изохка тихо и сведе глава, заслепена от ярката светлина.

— Какво ти стана, М…….? Къде ме влачиш? — попита задъхано тя.

— Ще ти кажа, макар че не заслужаваш — отвърна рязко той. — Ще намеря духовник, който да ни издаде документ за името ти, и ще легализираме брака си, за да няма никакви съмнения. А след това ще упражня върху теб всички съпружески права — включително онези, за които е необходима дебела пръчка. Остава да реша само въпроса в какъв ред ще упражня правата си. — Той я хвана през кръста и я вдигна на двуколката си.

— Ще ми позволиш ли да кажа нещо? — попита Д…… и се настани удобно на седалката.

— Не, не ти позволявам! — М…… се метна на капрата до нея. — Ако имаш в главата си поне една искрица здрав разум, в което се съмнявам, ще седиш мирно и няма да си отваряш устата.

Прилича на Неукротимо Сърце на Фийдър?

Прилича на Неукротимо Сърце на Фийдър?

Точно в целта, мила http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Давай напред

Исторически е ....., предполагам че няма да ви затрудня.....

— Виждала ли си майка?

— За малко. Излизаше.

.................. отвори едно око.

— Навън?

— Отива да си купи нови дрехи. Незнайно защо, мисълта, че дъщеря й се омъжва за граф, я е излекувала.

— Ти не се омъжваш за граф.

— Не, скъпа. Според вестника, ти се омъжваш.

— Какво? — изпищя .........., скочи от леглото и чаят се разля.

— ........... сигурно е бил много зает.

................. грабна вестника от ръката на сестра си. Беше отворен на обявите, където с размазано мастило бе написана новината за предстоящия й брак с шестия граф .....................

— Ще го убия — гневно изсъска тя.

— Изчакай, докато тръгна за Йоркшир — спокойно каза ......... — Оказва се, че майка ми прощава проявения лош вкус за брака ми с фермер. Мисля, че ще е по-добре да не извършваш убийство, преди да съм заминала. Или вече е твърде късно? — ........... се изкикоти.

— Съпругът ти — каза строго ............ — ти оказва много лошо влияние. Няма нищо смешно.

— Много ми е интересно да видя какво влияние ще ти оказва твоят съпруг.

Редактирано 9 февруари 201016 г. от Gael (преглед на промените)