Абсолютно научквам - Кристина Дод - "Загубена в твоите обятия"

Абсолютно научквам - Кристина Дод - "Загубена в твоите обятия"

Съжалявам, но и тя не е.

"Непорочност"-Илейн Барбиери

"Непорочност"-Илейн Барбиери

Точно така, тя е . Ти си на ред.

Извинявам се за забяването,но чак сега се добирам до компютъра си.

Ето и следващия (исторически) цитат

Главната сведе поглед, когато усети как се изчервява, след това с усилие вдигна глава и смело посрещна изгарящия му поглед. В следния миг го удари с всички сили.

Той дори не трепна, просто продължаваше да я фиксира с поглед, после отмести ръката си. С едно светкавично движение отново сграбчи косата й, като я уви с цялата й дължина на ръката си, след това дръпна Главната толкова близо до себе си, че тя се озова като в капан почти облегната на рамото му. Лицето му бе на сантиметри от нейното. Беше необичайно, той не я нараняваше, но въпреки това тя не можеше да се помръдне. Просто гледаше вцепенена от ужас огромните му, черни очи.

— Можех да заповядам да те убият за това! — заяви тихо той, но заплахата в гласа му не можеше да се сбърка с нищо друго.

Измина известно време, докато Главната успее да му отговори. Тя си пое дълбоко дъх и облиза пресъхналите си устни.

— Но в такъв случай сумата, която си платил за мен, ще е дадена напразно — отвърна спокойно тя.

Той я пусна толкова внезапно, че тя залитна назад.

— Може пък да смятам, че съм направил сериозна инвестиция.

— Разочарован си, нали? — В тона й се долавяше сарказъм. — Не съм толкова смирена, както си предполагал. Може би за такава висока цена си очаквал покорна кобилка. Трябваше да я разгледаш по-отблизо и да научиш нещо повече за нея, преди да я купиш. Тази хапе.

— Духът на всеки кон може да бъде пречупен — отвърна тихо той. — След време дори най-дивият започва да очаква с нетърпение докосването на господаря си.

— В този случай ще бъдеш разочарован — отвърна безстрастно Главната.

— Няма да бъда разочарован — каза уверено той. — Това е само началото.

Редактирано 8 август 201015 г. от margc (преглед на промените)

В "Зимни огньове" имаше нещо от тоя род,ама много блед спомен В "Зимни огньове" имаше нещо от тоя род,ама много блед спомен

В "Зимни огньове" имаше нещо от тоя род,ама много блед спомен

В "Зимни огньове" имаше нещо от тоя род,ама много блед спомен

Не е

Да не е случайно "Шейх" на Кони Мейсън?

Да не е случайно "Шейх" на Кони Мейсън?

Не

Това ми мяза на "Любовницата на пирата" на Линдзи.

И тя не е Момичета,да пускам ли жокер

И тя не е

Момичета,да пускам ли жокер

Време ни е

Добре,ето и него

Главния изглеждаше разтревожен.

— Какво искаш да кажеш?

— Казвам, че не мога да се омъжа за теб! — отвърна Главната, като вече не се стараеше да крие сълзите си. Свали тиарата от главата си и я постави на масата. — Заминавам с Джеймс.

— За какво говориш, по дяволите? — Главния сграбчи ръката й. — Ти ме обичаш! Никога нямаше да ми се отдадеш, ако не ме обичаше. Как можеш дори да си помислиш да ме напуснеш?

— Не съм казала, че не те обичам. Казах, че няма да се омъжа за теб. Сега би ли ме пуснал?

Главния стисна ръката й още по-силно.

— Какво ще направиш, Главния? — попита уморено Сара. — Ще ме хвърлиш в тъмницата или отново ще заповядаш да ме бичуват? Ще ми кажеш, че ще строиш рота войници и ще ги застреляш, ако не направя каквото искаш? Без значение какво ще направиш, не можеш да ме принудиш да приема ролята на жена, с която лесно да можеш да си играеш, както очевидно искаш.

— Не това искам — отвърна той с горчивина, като заби пръсти в плътта й.

— О, така ли?

— Не, Главна. Никой нормален мъж не може да те иска само заради секса, ти си нещо много повече. Разполагам с цял харем жени, които с нетърпение ще задоволят сексуалните ми желания, но съдбата е отредила да обичам единствено теб.

— Това е общото ни нещастие.

Усетил трепването й, той я пусна рязко и Главната се олюля. Свали останалите бижута и ги сложи до тиарата.

— Наистина ли си отиваш?

Изглежда, Главния все още не можеше да повярва, че това се случва.

— Да. Ще отида в харема да се преоблека. Надявам се, че не си изгубил достойнството си дотам, че да накажеш Козем или да пречиш на бизнеса на братовчед ми, след като аз си отида. Те направиха това, което са мислили за правилно, и искрено се надявам, че когато се успокоиш, ще го разбереш.

Главния не каза нищо.

— Ще оставя всичко, което имам, в покоите си — заяви Главната, като сложи обиците на купчината бижута. — Искам да си тръгна както дойдох, без нищо.

— Но със спомените си — възрази той.

Тя се отдалечи от него, погледът й бе замъглен от сълзи.

— Аз винаги ще бъда в мислите ти. Винаги ще те преследвам, Главна— каза той с натежал от мъка глас.

Американката се обърна и го погледна за последен път. В сватбените дрехи изглеждаше толкова красива!

— Не, няма. Но знам, че ще ти липсвам.

Главната излезе тичешком от стаята, а Главния остана загледан след нея, разтърсен до дъното на душата си.

"Пантерата и Перлата" Дорийн О. Малек?

Много затрогващ момент...... Но не се сещам коя е книгата

Редактирано 9 август 201015 г. от Yoringel (преглед на промените)

"Пантерата и Перлата" Дорийн О. Малек?

Точно тя е Ти си на ход

Ето цитатчето, от исторически роман е:

— Ама и ти си един невъзможен инат. Защо не ме послуша, когато ти казах да излизаш? Можеше да умреш.

— Не ми викай, Глсвния, знаеш, че нямаше да те оставя да умреш. Сериозно ли го каза?

— Кое?

— Каза, че ме обичаш.

За миг той остана като гръмнат.

— Казал ли съм го? — Тя кимна сериозно. — Проклет да съм. Казват, че умиращите не лъжели.

Устата му се разтвори в усмивка, която завърши с гримаса, когато обгарялата кожа се разтегна прекалено силно.

— И аз те обичам, упорит глупак такъв.

— Главната, забрави това за момент, имаме да говорим за друго.

— Нищо не е по-важно от това.

— Не, чуй ме. Мисля, че някой съзнателно се опитва да те изгони от ранчото. Нарочно ти причиняват щети, за да го продадеш и да се махнеш. В противен случай направо ще се помъчат да те убият.

Главната изфуча невярващо.

— Кой ще иска да прави това? И защо?

— Не знам, но със сигурност ще открия.

Лелееее това съм го чела ама пуста глава като не се сеща

Ето цитатчето, от исторически роман е:

— Ама и ти си един невъзможен инат. Защо не ме послуша, когато ти казах да излизаш? Можеше да умреш.

— Не ми викай, Глсвния, знаеш, че нямаше да те оставя да умреш. Сериозно ли го каза?

— Кое?

— Каза, че ме обичаш.

За миг той остана като гръмнат.

— Казал ли съм го? — Тя кимна сериозно. — Проклет да съм. Казват, че умиращите не лъжели.

Устата му се разтвори в усмивка, която завърши с гримаса, когато обгарялата кожа се разтегна прекалено силно.

— И аз те обичам, упорит глупак такъв.

— Главната, забрави това за момент, имаме да говорим за друго.

— Нищо не е по-важно от това.

— Не, чуй ме. Мисля, че някой съзнателно се опитва да те изгони от ранчото. Нарочно ти причиняват щети, за да го продадеш и да се махнеш. В противен случай направо ще се помъчат да те убият.

Главната изфуча невярващо.

— Кой ще иска да прави това? И защо?

— Не знам, но със сигурност ще открия.

"Обичай ме страстно" - Кони Мейсън. Много хубава книжка.

Редактирано 9 август 201015 г. от geri_113 (преглед на промените)

И като си помисля, че съм я чела само преди месец- два и не можах да се сетя за заглавието...

"Обичай ме страстно" - Кони Мейсън. Много хубава книжка.

Точно тя, ти си на ред

Точно тя, ти си на ред

Цитата е от исторически роман:

— Jesu! — предупреждаваше Приятеля. — Не бива повече да стоиш на колене пред нея и да я гледаш втренчено. Размърдай се, Главен. Трябва да се махаме оттук, преди Злодея да пристигне с подкрепления.

— Виж я само — шепнеше Главния.

— Тя не е мъртва, а пък ти си виждал и по-лоши неща — изрече Приятеля, изгаряш от нетърпение. — Трябва да я измъкнем бързо от тази влажна дупка, а после ще видим какво са й сторили.

Ужасни неща, би им отвърнала тя най-вероятно. Жестоки и безсмислени изтезания, унищожили всичко, което е била, и оставили на нейно място някакъв друг човек. Но беше безсмислено да разговаря със съновидение…

Внимателно я вдигнаха на ръце. Странно. Нито един от другите й сънища не беше изглеждал толкова реален. Дори миризмата. Кожа и сапун и оня неповторим мъжки дъх, който свързваше единствено с Главния. Навярно все пак не беше сън.

Тя се размърда и се опита да вдигне глава.

— Не се движи. Ти си в безопасност. — Гласът на Главния звучеше пресипнало, думите му бяха приглушени. — Ще те измъкнем оттук.

Главната искаше да пропъди мрака и да види дали това наистина е Главния. Напоследък беше открила, че волята побеждава дори когато тялото те остави на произвола на съдбата. Трябваше само да напрегне всичките си сили и да ги съсредоточи върху усилието си. Бавно отвори клепачи, а погледът й срещна наведеното над нея лице.

— Вие… Вие престъпихте своето обещание.

Върху бузата му трепна един мускул.

— Знам. — Ръката на Главния я прегърна по-здраво. — Ала сега съм тук и се грижа за теб.

Тя поклати отрицателно глава.

— Твърде късно.

Главната дочу как той мъчително си пое дъх, а после очите й отново се затвориха.

Цитата е от исторически роман:

— Jesu! — предупреждаваше Приятеля. — Не бива повече да стоиш на колене пред нея и да я гледаш втренчено. Размърдай се, Главен. Трябва да се махаме оттук, преди Злодея да пристигне с подкрепления.

— Виж я само — шепнеше Главния.

— Тя не е мъртва, а пък ти си виждал и по-лоши неща — изрече Приятеля, изгаряш от нетърпение. — Трябва да я измъкнем бързо от тази влажна дупка, а после ще видим какво са й сторили.

Ужасни неща, би им отвърнала тя най-вероятно. Жестоки и безсмислени изтезания, унищожили всичко, което е била, и оставили на нейно място някакъв друг човек. Но беше безсмислено да разговаря със съновидение…

Внимателно я вдигнаха на ръце. Странно. Нито един от другите й сънища не беше изглеждал толкова реален. Дори миризмата. Кожа и сапун и оня неповторим мъжки дъх, който свързваше единствено с Главния. Навярно все пак не беше сън.

Тя се размърда и се опита да вдигне глава.

— Не се движи. Ти си в безопасност. — Гласът на Главния звучеше пресипнало, думите му бяха приглушени. — Ще те измъкнем оттук.

Главната искаше да пропъди мрака и да види дали това наистина е Главния. Напоследък беше открила, че волята побеждава дори когато тялото те остави на произвола на съдбата. Трябваше само да напрегне всичките си сили и да ги съсредоточи върху усилието си. Бавно отвори клепачи, а погледът й срещна наведеното над нея лице.

— Вие… Вие престъпихте своето обещание.

Върху бузата му трепна един мускул.

— Знам. — Ръката на Главния я прегърна по-здраво. — Ала сега съм тук и се грижа за теб.

Тя поклати отрицателно глава.

— Твърде късно.

Главната дочу как той мъчително си пое дъх, а после очите й отново се затвориха.

Случайно да е Вихрения танцьор?

Случайно да е Вихрения танцьор?

Дам, случайно да. Ти си на ред

Дам, случайно да. Ти си на ред

Ухааа,ако знаете откога съм си приготвила цитата,ама все не познавам....

Тъй,с малко закъснение моя исторически цитат :

— Аз съм ненаситен — рече той гърлено — и по-страстен от всеки друг мъж, с когото си била. Понякога исках да те погълна, да те всмуча цялата. — Той посегна и взе от нея сапуна. — И все още искам. — Главния сапуниса ръцете си и хвърли сапуна на брега. — Не мърдай.

Тя не би могла да помръдне, дори да искаше. Можеше само да го гледа как се приближава. Чувстваше се хваната на тясно, очарована, неспособна да мисли.

Сапунисаните му ръце обхванаха гърдите й.

Тя потрепери от шок и той я хвана по-здраво.

— Не, не и втори път — промълви той. — Няма да ме напуснеш отново.

— Аз не се опитвах… да се измъкна.

— Добре. Защото няма да стане. Никога повече. — Ръцете му се раздвижиха върху гърдите й, като нежно ощипаха зърната й. — Знаеш ли как се чувствах снощи в гората, всеки миг очаквах да те намеря мъртва на пътеката? — Той я повлече към плиткото, където водата стигаше само до прасците й. — Разтвори крака. — Сапунисаните му ръце се спуснаха надолу и започнаха да нанасят пяната в нея.

Тя се изпъна назад при неописуемото усещане, което я прониза.

— Какво… правите?

— Предразполагам те. — Два пръста влязоха леко и започнаха ритмично да я галят. — Аз съм едър мъж, не искам да те нараня.