предателката?

Май нацели - това беше другото ми предположение.

предателката?

Их току да оцелиш и лекинко кривна.

Тя трепереше от студ и той я загърна с едно от кожените си одеяла. Припомни си всичко й разбра, че я е взел от пътя, спасил и почти изнасилил. Гледаше в очите й, желаеше я, мразеше я, отказваше да повярва, че я обича. Предложи й да отпие от водата в кожената кратуна. Тя я прие мълчаливо, отпи и му каза:

— Никога няма да ме задържиш, ако реша да рискувам и избягам. Дойдох от салон, но познавам добре твоята джунгла от кипариси и палми.

Ако тя се опита да избяга от единственото спасително място в смъртоносната местност, където се намираха, по-добре той самият да я убие и да приключи с тази история!

— Предизвикваш ли ме? Тогава нека те уверя, че, ако поискам, никога няма да ми избягаш.

— Върви по дяволите…

— ГЛАВНА, ще избягаш ли от мен, за да срещнеш някой друг воин, който ще пожелае силно красивата ти коса и ще я смъкне заедно със скалпа ти?

— Ще избягам от теб, за да се освободя от това трагикомично положение. Не всички семиноли са варвари…

— Какво приятно откритие, мис ГЛАВНА — отбеляза той. Почти чувстваше, как в него отново се надигаше гняв.

— Нима си повече семинол, отколкото бял човек? Не ми говори за бронзовия цвят на кожата ти — дори майка ти има кръв на бели във вените си. Ти наистина си по-бял от индианците…

— ГЛАВНА, една капка индианска кръв внезапно променя цвета на човешката кожа и ти си достатъчно голяма, за да знаеш, че това е така. Погледни лицето ми и ще разбереш, че съм индианец.

— Гледам лицето ти и разбирам, че си творение на два свята!

— Тогава знай — животът ме направи индианец в сърцето ми и ти не трябва да забравяш това.

Без съмнение тя разбра, че той е раздразнен и уморен. Стисна силно зъби, а очите й блеснаха от гняв. Но не каза нищо повече. Обърна се с гръб към него и продължи да лежи мълчаливо.

Той се втренчи в гърба й. В мекото бяло тяло, което се подаваше над одеялото. В сплетените кичури червена коса, които се виеха около нея.

Остави я! Иди си! — заповяда си той.

Тази вечер със същия успех можеше да поиска луната да падне от небето.

Легна до нея и я притисна плътно до себе си.

Няма право да я притежава, няма право да я притежава…

Ето още една причина да я прегръща и да бъде с нея, докато е възможно. Да чувства голото й тяло до себе си. Да се грижи нежно за нея и да я обича силно.

Ето още нещичко да ви помогне

Заложницата ???

заложницата

Заложницата ???

Този път вече гори. Ти си слънце.

Нещо супер лесно - исторически роман

Гледаше я втренчено с отворена уста. По челото му се появиха капчици пот, а лъскавочерната му коса се навлажни и залепна по слепоочията. С разширени ноздри и блеснали кафяви очи каза:

— О, да. По-добре ще е веднага да смъкнеш фустанелата ми.

— Шегуваш се.

— Аз ли? Мили боже, главна, ако продължиш да ме галиш по този начин, ще ме накараш да те изнасиля.

Напълно сигурна в себе си, тя продължи със заниманията си.

— Това е невъзможно. Не можеш да изнасилиш жена, която те желае.

Той се разбърза. Кесията му тупна на пода, а пръстите му се впиха в тънкия й кръст. Ръката му задържа нейната.

— главна, да ме желаеш е едно нещо, а да те задоволя — съвсем друго.

Изведнъж загуби своята увереност и се загледа в отвора на ризата му.

— Не разбирам.

— Ще разбереш — каза й нежно, окуражаващо. — Обещавам ти. А сега направи нещо с тези копчета и с този колан, който намираш за толкова привлекателен.

Разкопча ризата му и свали колана. Той махна ръката й и фустанелата се свлече на пода, оставяйки го гол, само с ботуши.

Тя въздъхна с възхищение. Гледката беше прекрасна. Главният беше олицетворение на мъжката красота.

Ангел на нощта, Арнет Лем

Ангел на нощта, Арнет Лем

Браво Боби - ти си

Поредното историческо

Половин час по-късно Главния влезе намръщен в клуба си и с голямо задоволство видя, че роднините на Главната все още са там. Четяха задълбочено вестниците си, Таймс и Морнинг поуст.

Главния се отпусна на стола срещу двамата мъже и зачака да оставят вестниците си.

— Виждам, че сте се върнали — каза Брата. — Защо, по дяволите, се втурнахте така нанякъде?

— Втурнах се — отвърна Главния с равен глас, — да спасявам сестра ви от опит за отвличане от страна на Гадняра.

Брата го зяпна в недоумение, Бащата хвърли вестника си на масичката до тях.

— Какви ги говорите, сър? Обяснете се.

— В бележката, която получих по-рано, пишеше, че Главната е тръгнала да види някакъв ръкопис. Когато пристигнах в книжарницата, видях как двама представители на престъпните прослойки отнасят Главната.

Брата бе направо слисан.

— Не, вижте какво, едва ли очаквате, че ще повярваме на подобна история.

Бащата го гледаше, зяпнал от недоумение.

— Боже господи, Главния, това да не е някаква шега?

— Уверявам ви, че не е никаква шега — Главния присви очи. — Явно Гадняра е без пукната пара. Новината скоро ще се разчуе из целия град. Очевидно е разбрал, че тайната му е разкрита и не му остава много време, за да ухажва Главната, ето защо се е опитал да я отвлече.

— Боже господи — отново възкликна Бащата. Изглеждаше направо зашеметен. — Репутацията й щеше да е съвсем съсипана, ако бе успял да я отмъкне. Щях да се видя принуден да се съглася с такъв брак.

Тримата мъже се гледаха изпитателно.

— Главната в безопасност ли е? — в очите на Брата се четеше дълбока загриженост.

— На път за дома си е, съвсем невредима и все още с непокътната репутация — Главния се пресегна за бутилката бордо, която се намираше на масичката до стола му. — Макар че е интересно докога ще си остане такава. Както я кара, неизбежно е рано или късно да загази.

— Дявол ви взел — изръмжа Бащата, — няма да ви позволя да говорите така за дъщеря ми.

— Като се има предвид, че току-що я спасих, ще говоря за нея както си искам — Главния отпи една глътка от червеното вино. — Позволете да ви кажа, господа, убеден съм, че вината за всичко това е изцяло ваша.

— Наша ли? — гневно избоботи Бащата.

— И най-вече ваша, сър — каза Главния. — Като неин баща вие сте я оставили съвсем да излезе от пътя. Тази жена представлява заплаха за самата себе си. Кореспондира си с непознати мъже и си урежда срещи с тях в полунощ, и то на самотни извънградски пътища. Втурва се към най-долнопробните части на Лондон, когато й скимне…

— Чакайте малко — прекъсна го Бащата.

Главния не му обърна внимание.

— Тя е прекалено независима и ежедневно се излага на огромни рискове, като направо предизвиква съдбата. Но съвсем скоро неминуемо ще се опари.

— Не, вижте какво — изръмжа Бащата. — Говорим за моята дъщеря. Какви са тия приказки, че си пишела с непознати мъже и се срещала с тях в полунощ?

— А как, по дяволите, мислите, че се запознах с нея? — попита Главния.

Брата го зяпна, съвсем объркан.

— Нима твърдите, че тя е започнала да си пише с вас? И тя е уредила да се срещнете?

— Точно така, дявол да го вземе — отвърна Главния. — И си беше чист късмет, че е решила да се срещне точно с мен. Ами ако бе някой друг?

Бащата изправи гръб с негодувание.

— Какво намеквате, сър?

— Намеквам, че нито един от вас двамата не е в състояние да контролира Главната, а още по-малко да я предпазва от собствената й импулсивност — Главния отново отпи от виното си. — Затова аз ще се нагърбя с тази задача. Очевидно нямаме друг избор.

— Вие! — Бащата го изгледа свирепо иззад орловия си нос.

— Аз — Главния остави празната си чаша на масичката. — Ще ви посетя утре следобед в три часа, за да обсъдим въпроса. Искам незабавно да уредим това.

— Един момент, моля — Брата вдигна ръка. — Нима искате да кажете, че ще поискате ръката на Главната?

Дали не е Рицарят на Аманда?

Дали не е Рицарят на Аманда?

Аха, Йори, давай нататък

Момичета простете ми забавянето! Ето следващия исторически цитат: Главната неспокойно крачеше напред — назад, след като двамата мъже излязоха от стаята и се чудеше защо Главния я подлага на такова унижение. Проклинаше неговото самодоволство. Тя неспокойно седеше в креслото до прозореца и потропваше с пръсти по облегалките, взирайки се в тъмнината. Опитваше се да отгатне разговора в библиотеката. Вероятното му съдържание я ужасяваше. Представяше си как скандалът разбива живота й. Тревожно насочи мислите си към нещо по-малко опасно. Малко по-късно тя неспокойно се изправи, взе пелерината си от леглото и я закачи на мястото й, сякаш искаше да въведе ред в целия си живот. Огледа се в огледалото на гардероба, приглади нервно косата си и направи гримаса. Проклети мъже! Обожателя сигурно ще се върне. Страхуваше се да стои сама, ужасяваше се от това, че е била заловена в неудобно положение в собствения си будоар. Главния винаги е постъпвал необичайно. Главната развълнувано седна на креслото и отново забарабани неспокойно с пръсти — този път по рамката на прозореца. „Колко ли ще продължи този разговор?”, — отчаяно си мислеше тя, докато припряно се изправяше. Заваля, разсеяно отбеляза тя. Когато часовникът от полицата над камината иззвъня, тя отмести поглед от мокрото стъкло на прозореца и с удивление забеляза, че вече е много късно. „Защо, мислеше си тя, чакаш тук като някое послушно детенце?” Та това бе собственият й дом и тя вече беше голяма жена, независима и свободна сама да взима решения и да прави избора си, а не робиня, която Главния можеше да командва, както си иска. Главната разгорещено се втурна към вратата, отвори я, вдигна копринените си поли и се спусна надолу по стълбите към библиотеката. Та това не бяха средните векове! Не можеше да чака спокойно и безучастно, докато двамата мъже я обсъждаха като стока за продан.

Момичета да пусна още едно цитатче?Ето продължението на предишния: — Ако смяташ, че можеш да се разпореждаш с живота ми, Главния — разгорещено започна тя и направи няколко крачки, преди да забележи, че в стаята е съвсем тихо. Тя спря и огледа полутъмната стая, докато съзря властната фигура на Главния до малката масичка. — Къде е Обожателя? — рязко попита тя. — Отиде си — тихо каза той. — Заплаши ли го? — ядосано попита тя, побесняла от наглостта му да нахлуе в дома й, дори от това, че само присъствието му в тази стая бе достатъчно, за да я държи в подчинение. — Естествено. Гласът му бе равен, отговорът му — съвсем прост. Тя, едва не изкрещя от ярост, но бързо долови необичайната промяна в тона и настроението му, успя да се овладее и тихо попита: — Защо? — Гласът й колебливо трепереше, гневът й се изпари и тя напрегнато зачака отговора му, подобно на генерал, който очаква някаква страшна вест. Главния леко въздъхна. — Не зная. — Беше пил през целия ден. Той потърка главата си с ръце и се опита да проясни мислите си, после прокара пръсти през копринената си черна коса и я погледна изпод сключените си вежди. — Всъщност зная. — Пое дълбоко дъх и тихо продължи: — Защото исках да го убия в мига, когато те докосна. — Не можеш да постъпваш така — спокойно каза Главната — всеки път, когато доведа някой у дома. Главния се облегна тежко на богато украсения стол и положи глава върху сложния рисунък на тапицерията. — И това ми е известно — промълви той с лека гримаса. Тя беше всичко, от което се нуждаеше. Истината беше, че без нея животът му нямаше смисъл. Той рязко стана от стола, избута го с нетърпелив жест, отдалечи се от нея и застана до прозореца, загледан в окъпаната от дъжда градина. В стаята се разнесе мирис на коняк и слаб аромат на амбра. — Ти си пиян — тихо каза тя. Той само сви силните си рамене, рязко очертани от светлината на газената лампа. — Може би — промълви той, — но това няма значение — меко отговори той, застанал неподвижно до прозореца, вперил поглед навън, като че ли нещо особено се случваше в пустата зелена градина. — Какво правиш тук? Тази вечер? — Главната положи треперещите си ръце върху масата. Сърцето й бързо биеше под пурпурната коприна, черната дантела и сребристите панделки на прекрасната й рокля, която сякаш я обгръщаше със зряла мъдрост. — Не трябваше да идвам — тихо продума той към тъмнината на нощта навън, а гордостта му копнееше тя да отрече срещите си с други мъже, да му поиска прошка… да се откаже от новия си живот. Той се обърна и застана срещу нея, все още скрит в сянката, с неразгадаемо изражение на лицето. Направи крачка напред и огънят освети изящното му лице, белязано от крайно изтощение.

Редактирано 18 август 201015 г. от Yoringel (преглед на промените)

Сребърен пламък на Сюзката,този цитат е култов за книгата,поне според мен,предишния не ми беше много познат може би защото има подобна сцена в Амулетът на Венера и се обърках

Това само истинска фенка на Сюзън Джонсън може да го познае! Браво Маги, радвам се че го позна! Сега ти си наред!

благодаря Йори нещо съвременно от любима авторка — Никога не съм казвала, че не те обичам. За повече ли ме молиш? — За всичко. Моля те да ме приемеш с това, което съм и което ще правя. Да ми бъдеш жена, да напуснеш дома си, заради моя и да разбереш, че това е завинаги. Завинаги, Главен. — Едва доловима усмивка се появи на устните му. — Вълците се събират за цял живот, аз също. Моля те да споделиш с мен този живот, да ми позволиш да споделя твоя. Моля те тук, в сърцето на този свещен кръг да ми принадлежиш. Той притисна устни към ръцете ѝ и ги задържа там, докато тя не усети как думите се превръщат в чувства, а те се преливат в нея като магия. — Няма да имам друга освен теб — прошепна той. — Ти каза, че съм държал сърцето ти в ръцете си и че никога няма да имам друго като него. Сега аз ти казвам, че ти държиш моето в своите ръце и ти се кълна, Главна, че никога няма да имаш друго като него. Никой никога няма да те обича повече. Изборът е твой. Тя го изучаваше — лицето му повдигнато към нейното, танцуващата по него светлина от огъня, който той я бе научил да създава. Нямаше нужда да вижда мислите му в момента. Всичко, което искаше бе там, в очите му. Тя направи своя избор и подви колене за да бъдат очите им на едно ниво. — Ще те приема, Главен, както ще ме приемеш ти. И няма да допусна нищо по-малко от завинаги. Ще споделям живота, който ще съградим заедно. Ще ти принадлежа, както ти ми принадлежиш. Това е моят избор и моето обещание. Завладян от емоции, той наведе глава към нейната. — Боже, липсваше ми! Всеки час от всеки ден. Няма магия без теб. В нея няма сърце.

Редактирано 19 август 201015 г. от lunichkata90 (преглед на промените)

О, това е "Омагьосана" на Нора Робъртс.

О, това е "Омагьосана" на Нора Робъртс.

Уффффффффф спревари ме. Тамън да се развихря колко го обичам тоз вълк и... хихихи

О, това е "Омагьосана" на Нора Робъртс.

точно тя е,не можах да ви затрудня,а мислех,че няма да се сетите,давай Кристи ти си мила

Ето ви нещо приятно, забавно и супер лесно: " — Значи изобщо не помниш родителите си? — Не. Но имам сънища. Един от тях е за една много хубава дама. Тя е толкова красива и елегантно облечена, като истински ангел. Казах на ПРИЯТЕЛКАТА СИ за това и тя реши, че сънувам ангела, който ма пази, защото иначе трябвало отдавна да съм мъртва. — Ме пази. — поправи я той почти машинално. — Ангелът на теб ли приличаше? ТЯ премигна. — Откъде знаеш? Не казах на ПРИЯТЕЛКАТА СИ за това. Но да — наистина прилича на мен, поне в лицето. И косата й е почти бяла, като моята, но има много хубава прическа. И изобщо не е стара. — СКЪПА това сигурно е майка ти. Тя изръмжа. — Да, бе! Твърде красиво е облечена. Аз мисля, че тази жена съм аз – такава каквато бих искала да бъда. Той се замисли за момент и после призна: — Може би, — усмихна й се и продължи, — и в никакъв случай не е невъзможно. Чудя се, как ли би изглеждала облечена в коприна и със сложно фризирана прическа… Господи, няма значение. Мога да си представя, как сигурно ще ме накараш да се влача по корем, да целувам краката ти и да ти обещая цялата вселена. Тя избухна в смях. ТОЙ отново затаи дъх. Виолетовите й очи искряха, когато се засмееше. Цялото й лице засияваше и ставаше още по-красива. Той не вярваше, че това е възможно. Тя по начало си беше до болка красива. — Треперя от ужас, само като си го помисля, така че не разбирам защо се смееш? — настоя той с престорена строгост. — Защото, когато решиш да се правиш на глупак, нямаш равен. Да ми целуваш краката, ха! Ще трябва ли да си събуя обувките преди това? Той премигна и погледна надолу към краката й. — Проклет да съм! Ти си още с ботушите! "

Редактирано 20 август 201015 г. от kristi_34 (преглед на промените)

"Един за друг" на Джоана Линдзи?

Знаех си, че няма да ви затрудня. Много си ранобудна Пете, давай ти си.

Знаех си, че няма да ви затрудня. Много си ранобудна Пете, давай ти си.

Хихихи, Петето се завърна към цивилизацията по нощите и сестра ми едвам ме удържа и насилствено истръгна от мен обещанието да си гледам форума сутринта, ама сърце трае ли...както и да е, нещо съвременно от мен:

"Главният слезе.

— Безпокоиш се за мен, а?

— Разбрахме се никой от нас да не излиза навън сам, особено по тъмно.

— Почувствах нужда — само каза той, преди да поведе жребеца към конюшнята.

— Разбрах, когато видях как яздиш. Не видях да те подгонват бесни кучета, но така изглеждаше. Имаш ли достатъчно доверие на конярите, за да оставиш на някого от тях да го успокои и прибере? Работата ще им се отрази толкова добре, колкото среднощното препускане на теб.

— Долавям известен укор зад любезния ви тон, Ваше Величество. Умеете да се изразявате тактично.

— Наследила съм тази дарба от майка си.

Сама пое юздите, а после ги предаде с наставления на момчето, което дотича от конюшнята. Когато приключи, погледна Главния.

— В настроение ли си?

— Както винаги.

— Би трябвало да кажа "в кисело настроение", но отговорът щеше да е същият. Исках да те поканя на вечеря, ако не си по-мрачен от обикновено. Насаме… надявах се да прекараш нощта с мен.

— А ако съм в кисело настроение?

— Може би хубавата вечеря и виното ще те разсеят и ще те накарат да ме отнесеш до леглото и да останеш с мен. Или ще поспорим за храната, а после ще си легнем.

— Трябва да съм ритнат от кон в челото и получил мозъчно увреждане, за да отхвърля подобно предложение.

— Добре. Гладна съм.

"И бясна", помисли си той с известна насмешка.

— Защо не ми изнесеш лекцията, която напира в теб, за да ти олекне? Може да навреди на храносмилането ти.

— Няма да изнасям лекции дори и да съм имала подобно намерение. — Главната закрачи през двора царствено, както забеляза той. — Предпочитам да те сритам здравата заради тази опасна лудост. Но… — Дълбоко си пое дъх и после още веднъж, когато влязоха в замъка. — Зная какво е да изпитваш нужда да се измъкнеш поне за малко. Зная какво е да ти се струва, че ще се пръснеш от напрежението в себе си, ако не го направиш. Аз мога да се заровя в книги, докато умът ми се успокои. Изпитвал си нужда от този нощен бяг. Мисля, че има моменти, в които просто се нуждаеш от мрака.

Той не каза нищо, докато стигнаха до вратата на стаята й.

— Не зная как ме разбираш толкова добре.

— Изучавам те. — Главната леко се усмихна и вдигна поглед към очите му. — Добра съм в ученето. Освен това ти си в сърцето ми. Нося те в себе си, затова зная.

— Не съм те заслужил — тихо каза Главния. — Сега го осъзнавам. Не съм те заслужил.

— Аз не съм залог или награда. Не искам да бъда заслужена.

Тя отвори вратата на всекидневната си.

Беше наредила да запалят камината и свещите. Студената вечеря и доброто вино вече стояха на масата, украсена с цветя от парниците.

— Постарала си се. — Главният затвори вратата. — Благодаря.

— Всъщност направих го за себе си, но се радвам, че ти харесва. Исках една нощ, една-единствена нощ, в която да бъдем само двамата. Сякаш всичко, което се случва, не е истина. Да седим и да разговаряме, докато се храним. Може би да пийна повечко вино. — Остави лъка и стрелите си и свали меча. — Нощ, в която да не споменаваме за битки, оръжия и стратегии. Да ми кажеш, че ме обичаш. Дори не е нужно да го изричаш, защото го виждам в очите ти.

— Наистина те обичам. Погледнах назад към замъка и видях светлината в прозорците от тези свещи. Така мисля за теб. Като за ярка светлина.

Мойра пристъпи към него и обхвана лицето му с ръце.

— А аз мисля за теб като за нощта, нейната загадъчност и тръпката, която носи. Никога вече няма да се страхувам от мрака, защото го опознах.

Главният я целуна по челото, слепоочията и устните."

Не се сдържах. Просто не можах, а си казах, че днес нямам време за Игри. Третата и най-добрата ( според мен) на Нора Робъртс от Трилогията и "Кръгът" - Долината на мълчанието. п.п.Щях да я позная и без името Мойра, което си изпуснала да смениш.

Редактирано 20 август 201015 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Не се сдържах. Просто не можах, а си казах, че днес нямам време за Игри.

Третата и най-добрата ( според мен) на Нора Робъртс от Трилогията и "Кръгът" - Долината на мълчанието.

п.п.Щях да я позная и без името Мойра, което си изпуснала да смениш.

Точно така, ти си на ред

П.С. И според мен тя е най-добрата от поредицата!