Кое твърдение е по-правилно?

Хокинг гледа на Бог също като Айнщайн

петък, септември 3, 2010

By observer

Съобщението за това, че известният физик Стивън Хокинг в новата си книга твърди, че Бог не е създал вселената, не е сензация, така както тя е представена от медиите, казва главният редактор на популярното списание New Scientist Роджър Хайфилд.

Голям брой британски вестници и електронни медии бурно коментираха факта, че Бог не съществува. Това твърдение, както гласяха съответните новини, се съдържа в новата книга „Великия замисъл“ на известния британски физик Стивън Хокинг“, написана в сътрудничество с американския учен Леонард Млоднов.

В книгата, която ще бъде публикувана на 9 септември, Hocking отхвърля твърдението на Исак Нютон, че вселената не може да възникнае от хаоса. Според него, Големия взрив, след който възниква Вселената, е следствие от физическите закони, а не уникална случайност, възникнала благодарение на фантастични обстоятелства.

На практика всички съобщения съдържаха твърдението, че Хокинг е променил своята гледна точка, защото в книгата „Кратка история на времето“ той е допускал ролята на Бог в създаването на всички неща.

„Ако отворите универсалната теория, това ще стане абсолютен триумф на човешкия ум – защото в този случай, ние ще знаем какво е разумът на Бог“ – пише ученият.

Но в действителност, позицията на Хокинг по въпроса за съществуването на Бог не се променя, казва главният редактор на популярното британско списание New Scientist Роджър Хайфилд.

„Хокинг винаги е разглеждал Бога в един фигуративен смисъл, в общи линии по същия начин както Алберт Айнщайн – казва Хайфилд. – „Бог не играе зарове с вселената“ – духовито казва Айнщайн, който също така казва: „Искам да знам как Бог е създал света“. Но тези думи не означават, че Айнщайн е бил религиозен. Той отбелязва, че „идеята за личния Бог – това е антропологична концепция, която аз не мога да взема на сериозно.“ И когато попитах за това дали той вярва в Бог, Айнщайн отговорил: „Аз вярвам в Бог Спиноза кой се изразява в системната хармония на това, което съществува, а не в Бог, който се грижи за съдбата и човешката дейност“.

ИЗТОЧНИК: ТУК