Разбира се, че грешиш и го осъзнаваш прекрасно (интересно какви са ти мотивите за тази откровена провокация ). Не всеки иска, само празноглавците. Или по-точно казано душевно бедните егоисти. На тях не им дреме за жената, с която правят секс, а само за това, да им олекнат топките. Виж не знам ако няма материален стимул, с каква нагласа тръгват празноглавките към празноглавците Но както всичко останало, така и сексът тръгва от главата. Затова, дори и да отстъпва по физически данни, партньорката с повечкото емоции е за предпочитане пред онази, за която разтварянето на краката е условен рефлекс. Но в крайна сметка за всеки влак си има пътници

Свят ми се зави от начина, по който мисълта ти подскача от пост на пост и от човек на човек, на когото да отговориш 

Аз също напълно споделям възгледа, че всяко поколение трябва да си живее отделно и самстоятелно. Аз самата съм минала през това и знам, че общото съжителство става винаги за нечия сметка. Тогава не го приемах така, а сега се опитвам да не съжалявам за нищо, което не съм направила както трябва в миналото си – не мога да го поправя, защо да се самоизнервям напразно?

Аз също напълно споделям тезата, че човек е длъжен да направи най-доброто, зависещо от него, за да се справи с отговорностите, които има, а една от тези отговорности е да не лежи цял живот на гърба на мама и тати, а да се пребори за своята си самостоятелност. Нали трябва да се реализираш, за да видиш себе си?

Винаги Стив Джобс е бил моят идол – като изживян живот, като осмисляне на нещата, като поглед върху случващото се и начин на пречупване на света през неговия си уникален поглед и мислене.

Възхищавам се на мъже като Алгор, Доктора и всички като тях, които са избрали трудния начин, за да направят нещата в живота си, без хленчене и мрънкане. Аз не знам каква представа създава Мерил у хората /а и не е важно/, но АЗ – не Мерил, съм постигнала нещата в живота си без да получа една стотинка подарък от където и да е. И в живота нещата съм ги сложила на тази основа – да не дължа нищо на никого. Плащам си за всичко – и буквално, и преносно. Няма случай да изпия с някой едно кафе дори, без да съм задължена след това за две кафета – това е само не до там удачен пример, разбира се.

Та моята позиция също е ПРОТИВ мамините синчета. Просто исках да кажа, че може би пък трябва да имаме и малко повече снизхождение към онези, които не могат да се справят с нещата. Те са достатъчно зле настроени към света и никога не се вглеждат в себе си, за да намерят вината, за да продължим да ги нападаме и тук и да ги съборим съвсем на земята. Не знам. Просто не знам какво още трябва да ми се случи в този живот, за да втвърдя и аз това необятно мое сърце.

А относно жените и красавиците – не провокирам никого, а може би пък провокирам – не знам. Не се лигавя, нито кокетирам. Объркана съм.

Аз съм едно старо хипи – от онези, отличничките, умните, ходещите в библиотеките, четящите, слушащите реквиема на Моцарт, пишещите реферати в защита на Онегин и знаещи всички стихотворения на Висоцки наизуст. Докато правех всичко това, съученичките ми изконсумираха всичко в този живот. Първият поглед на мъжете никога не е бил за мен. Но сега като ти пиша това осъзнавам, че пак не съм права. За мен е бил погледа на най- интересните и най-умните мъже, с които сме приятели и до сега, а красивите ми съученички са отдавна забравени. Да – потвърдих тезата ти. И с Ерик Робъртс не бих спала… /Боже, той пък ще вземе да умре без мен… /.

Винаги Стив Джобс е бил моят идол – като изживян живот, като осмисляне на нещата, като поглед върху случващото се и начин на пречупване на света през неговия си уникален поглед и мислене.

Речта На Стив Джобс

http-~~-//www.vbox7.com/play:2226528b

....Образованието си е образование, а живеенето с мама и тати - съвсем друга.

С algor Ви разказвахме историите на собствените си живота точно заради това.За да разберете, че всеки може да го направи.И че е за укор леженето на плещите на родителите си.

Али Раза бей е добре да си седи в "Листопад".Бай Йордан - също да си седи в "Гераците"...

А мой браточвед точно по това време усети тенденциите и беше забогатял от далавери с коли от чужбина. Сигурно помните онези "екскурзии"

Е, построи си ресторант.

Като има желание, има и начин. А вие?

Та за какво си говорим?

С извинение, трябва предусещане на тенденциите, за да можеш да си осигуриш свестен живот.

Относно укора-Не знам кого кориш.

А относно 30те лева на Algor-при добър ден ги вадя за час-два...

Друг е въпроса, че не всеки е такъв...

Вие разказахте 2 СУБЕКТИВНИ истории и какв виждате нещата от ваша гледна точка.

Има и по-добри от вашите истории и по-лоши.

Но да съдите целият свят според вашата СУБЕКТИВНА преценка не е редно.

Всеки да върви по избраният от него път.

И аз никак не подкрепям хората, които висят на гърбовете на родителите си и те ги издържат.

Но не съм тръгнал на публичен линч.

Има хора които просто се задържат малко по-дълго, докато учат или т.н.

Не знам какъв ви е проблема с тях.

Това, че сте тръгнали на 18 години безцелно като мухи без глави с извинение, без мисъл и т.н

Това ви е довело до това да работите на няколко места, докато си намерите мястото и прочие.

С този си пост не искам да обидя никого и съжалявам, ако се е получило така, но това пък са фактите от моята субективна гледна точка, която не съвпада с вашата.

Редактирано 10 октомври 201015 г. от Гост (преглед на промените)

И с Ерик Робъртс не бих спала… /Боже, той пък ще вземе да умре без мен… /

Ай, ай, ай горкия! http://www.ericrobertsactor.com

За да получите това, което искате, трябва да сте готови да тръгнете от това, което не искате. ~ Ерик

Като има желание, има и начин. А вие?

С извинение, трябва предусещане на тенденциите, за да можеш да си осигуриш свестен живот.

Относно укора-Не знам кого кориш.

А относно 30те лева на Algor-при добър ден ги вадя за час-два...

Но да съдите целият свят според вашата СУБЕКТИВНА преценка не е редно.

Всеки да върви по избраният от него път.

И аз никак не подкрепям хората, които висят на гърбовете на родителите си и те ги издържат.

Но не съм тръгнал на публичен линч.

Това, че сте тръгнали на 18 години безцелно като мухи без глави с извинение, без мисъл и т.н

Това ви е довело до това да работите на няколко места, докато си намерите мястото и прочие.

Защо скачаш така? Думите ти са обидни, да не кажа груби, погледни си само сравнението..мухи без глави, без мисъл..

А това, че печелиш 30 лева за 2 часа е похвално, но можеш ли да си представиш колко пари бяха 30 лева преди 15-16 години?! Явно не..Явно поколенческите ни различия застават на пътя на разбирането, взаимното.

Никой не е тръгнал да линчува,нито пък да съди останалите, не знам защо така възприе постовете на пишещите над нас..Тук само споделяме мненията си, опитът, който ние, по-възрастните сме натрупали..

Относно работата..няма срамна такава, предполагам, знаеш...Бях 6 клас когато започнах да чистя и мия стълбището на блокът, в който живеех и с 60-те лева, които получавах месечно си плащах курсовете по китара...ти сега сигурно ще кажеш, че изкарваш 60 лв. за 4 часа, което е супер, но живееш в съвсем друга реалност, средата, в която ти и аз сме израснали е съвсем различна...епохата на глобализацията, интернет комуникациите и високите технологии дават на днешните подрастващи в пъти по-голяма възможност за реализация, самообучение и развитие...

Едно време не беше така, вярвай.. та едновремешните 30 лева си бяха много пари..тогава хлябът беше по 20 стотинки...и имаше периоди, в които ме събуждаха в 7 да ходя да се редя на опашки за хляб..с часове..просто такъв беше животът..

А ученето и работенето едновременно не е невъзможно. Работех като учителка в моят си град, учех РЕДОВНО в съседен град ( на 18 км. ), сутрин ставах в 5, до 1,30 бях на работа, след това тичах до другият град на лекции, в 8 се прибирах, а когато имах възможност давах и частни уроци, по цел нощи съм проверявали тетрадки, тестове и т.н., бях и класна...отделно семейството ми не страдаше от тази моя натовареност, всяка вечер имаше топло ядене, къщата беше чиста и подредена..Завърших с отличие, но това не е важно..Мисълта ми е, че щом искаш нещо истински-го правиш, щом не искаш-си намираш оправдания. Да, лишавала съм се, нищо не съм усетила от т.н. студентски живот,да бях 40 кг. с мокри дрехи, защото не ми оставаше време да хапна дори през деня, но това си беше моят избор..

Не съм поискала и един лев от родителите си за плащане на такса или пътни..

И се чувствах пълноценна, удовлетворена...радвах се на малките неща в живота.

В момента уча магистратура, задочно, паралелно си гледам детето и работя. Има месеци, в които съм всеки ден на лекции, без почивка дори на национални празници, но няма как. Отново казвам, че сама съм си го избрала. Обаче сега вече имам възможност да помагам материално и финансово на родителите си точно защото съм достигнала до там, до където съм искала с всичките жертви и лишения.

Никой не съди другите за начинът, по който живеят. Тук само си споделяме.

Извинявам се, ако думите ми са били обидни. Имам предвид, че е безотговорно да се хвърлиш по течението без да имаш някакво образование/било то поне средно специално/, без някаква професия и без реална идея какво искаш да правиш и как да се развиваш, само за да откриеш последните две неща. Преди да се хвърлиш така минимума според моите разбирания е стабилна работа с доход повече от минималният за страната. Лично на мен ми се е налагало по едно време да живея с по 3лв на ден.В днешната реалност, защото реших да се изнеса на квартира/поводът не беше самостоятелност,а други причини/ Да знаеш, не беше приятно. Можеш да си направиш сметката за какво стигат 3лева в днешната реалност. Идеята е, че аз лично имам знания и планове за това, какво искам и планове за това как да го постигна. Без ясна идея, просто да те "поочука живота" не става. Мъдростта е хубаво нещо, но и в устата трябва да сложиш нещо. Никак не ми се искаше да намесвам моят живот в темата. И за равният шанс положението не ми е непознато. Пътувам по 70км на ден, за да уча...Когато не уча-работя, ако има какво. Случва ми се да "почивам", но не е по желание. Държа и отличен успех.5.50 за предната година например. И да, живея с нашите, нямам възможност да плащам квартира, защото нямам стабилна работа. За това като цяло тази тема ме провокира и ми е неприятна. Не всичко става ей така-Хоп и с магическата пръчица. П.П Ако си мислиш, че парите ги нямам за нищо, в грешка си. Знам стойността им.И се радвам на всеки лев, който имам. Имаше време когато не само аз, но и цялото ми семейство нямаше. Една вафла не можах да си купя тогава, а бях малък. Нямам намерение да се връщам в това време дори и в мислите си. А от всичко най-много беше ме подразнило, че някои четат лекции на хора, които не познават и не знаят те какво и как са преживели.

Редактирано 10 октомври 201015 г. от Гост (преглед на промените)

северно европейците да правят квото си щат ,но аз не съм навит да свърша дните си в старопитал. по-практично е целият род на едно място-баба и дядо готвят и гледат внуците и правнуци ,мама и тате правят парички, а аз правя дечица и наглеждам дъртите да не им липсва нещо и не се интересувам от детски градини , и дали децата са си научили и написали щото баба и дядо още от ранна сутрин са изтормози ли хлапундерите

Това, че сте тръгнали на 18 години безцелно като мухи без глави с извинение, без мисъл и т.н

Това ви е довело до това да работите на няколко места, докато си намерите мястото и прочие.

Чакай сега, я ми кажи честно (ако имаш желание, разбира се) ти колко деца на 18 години познаваш, които знаят какво искат да учат, какво искат после да работят, имат ясно очертани мечти, цели, стремежи за целия си живот и т.н.?!?! Но пътя да не им е предначертан от родителите и да не се учи и работи с цел да се предаде на поколението инженерството (или докторлъка или адвокатстването или квото там се цени и следва от няколко поколения)

пп. И да ти кажа под секрет само и за протокола да се впише, че аз все още работя на няколко места. Това значи, че съм неориентиран и не съм си намерил мястото ли?!?!

.

С този си пост не искам да обидя никого и съжалявам, ако се е получило така, но това пък са фактите от моята субективна гледна точка, която не съвпада с вашата.

Споко, аз поне да кажа за мене си, че не съм се обидил и точно затова сме се събрали тук - да изразим различните си гледни точки. А това, че са различни е перфектно, защото ако съвпадаха, темата щеше да приключи още след постването и.

Затова давай смело напред и всеки знае, че и да се получи някаква обида, то е неволна и подлежи на корекция и извинение.

Извинявам се, ако думите ми са били обидни.

Имам предвид, че е безотговорно да се хвърлиш по течението без да имаш някакво образование/било то поне средно специално/, без някаква професия и без реална идея какво искаш да правиш и как да се развиваш, само за да откриеш последните две неща.

Преди да се хвърлиш така минимума според моите разбирания е стабилна работа с доход повече от минималният за страната.

Лично на мен ми се е налагало по едно време да живея с по 3лв на ден.В днешната реалност, защото реших да се изнеса на квартира/поводът не беше самостоятелност,а други причини/

Да знаеш, не беше приятно. Можеш да си направиш сметката за какво стигат 3лева в днешната реалност.

Идеята е, че аз лично имам знания и планове за това, какво искам и планове за това как да го постигна.

Без ясна идея, просто да те "поочука живота" не става. Мъдростта е хубаво нещо, но и в устата трябва да сложиш нещо.

Никак не ми се искаше да намесвам моят живот в темата.

И за равният шанс положението не ми е непознато.

Пътувам по 70км на ден, за да уча...Когато не уча-работя, ако има какво.

Случва ми се да "почивам", но не е по желание.

Държа и отличен успех.5.50 за предната година например.

И да, живея с нашите, нямам възможност да плащам квартира, защото нямам стабилна работа.

За това като цяло тази тема ме провокира и ми е неприятна.

Не всичко става ей така-Хоп и с магическата пръчица.

П.П Ако си мислиш, че парите ги нямам за нищо, в грешка си.

Знам стойността им.И се радвам на всеки лев, който имам. Имаше време когато не само аз, но и цялото ми семейство нямаше. Една вафла не можах да си купя тогава, а бях малък. Нямам намерение да се връщам в това време дори и в мислите си.

А от всичко най-много беше ме подразнило, че някои четат лекции на хора, които не познават и не знаят те какво и как са преживели.

Това,че живееш с родителите си съвсем не означава че си изцяло подчинен на тяхното мнение и ги слушаш за всичко.

Има мъже които не живеят под един покрив с родителите си,материално независими са,но са изцяло под влиянието най-вече на майките си.

Според мен в темата става въпрос най-вече за зависимостта от родителското мнение,а не за това че доста мъже просто нямат материалната възможност да се отделят.

Редактирано 10 октомври 201015 г. от Moira (преглед на промените)

...Чакай сега, я ми кажи честно (ако имаш желание, разбира се) ти колко деца на 18 години познаваш, които знаят какво искат да учат, какво искат после да работят, имат ясно очертани мечти, цели, стремежи за целия си живот и т.н.?!?!

...

На 18 години нямаш дете, имаш младеж.

Друг е въпросът на колко реално пораства умствено един индивид, нещо което е субективно и не може да бъде определено по някакви универсални правила.

Почти не познавам хора на 18-19 години, които имат реална представа за бъдещето.

Същите тези обичат да бегат по дискотеките, да се кълчат на гюбеците, да пият, като едновременно с това не могат да носят и са жалка и лигава гледка и прочие.

Обаче тези хора не са мой проблем.

В контраст на тези хора аз имам планове, имам ясни цели и знам в коя област искам да работя.

Трупам знания и опит и си вадя пари с тях.Ясно, чисто и просто.

От къде имам този стимул да трупам знания и прочие?

Имам си лични причини, които няма да споделя.

Редактирано 10 октомври 201015 г. от Гост (преглед на промените)

И какво, по дяволите от това  ?

Аз съм точно на същото положение.Общо 11 години учене, и заплата по-малка от тази на сервитьор.

Е, мрънкам си от време на време, ядосвам си се, но да съм се отчаял ?

Не.

Няма и да го направя.

Tricho, с извинение, но с една средна заплата (или колкото на софийски сервитьор) в провинцията ще си живееш почти като "високоплатените" столичани. Говорим средно за 2:1 разлика и то само в цените на хранителните продукти...

Ти тия хора, които идват от провинцията, в палатки и колиби ли си мислиш че са живели? И техните семейства цял живот са се старали да постигнат някакви удобства за тях и за децата си. Е, по-скромно, с повече труд, но няма как да го наречеш "нищо". И те правят избора да пристигнат в мизерията в София, за да потърсят сами пътя в живота си.

Те правят избора да пристигнат в "мизерията" на София, защото не искат да са като "мама и тати", които в повечето случаи работят в някоя фабрика (или са "безработни"). А, задавал ли си си и въпроса и колко от тях не са успели? Всеки обича историите за емигранта, станал милионер, но никой не му се слуша за безработния емигрант или този, които си е съсипал здравето от нощни смени и т.н. Аз лично исках да се образовам и да стана като родителите ми - висшисти с много добра професия, но не ми беше по силите да се преборя с бал от 36 по мое време, и трябваше да записвам друго, скъпо платено образование, да работя и т.н. Ако се бях отделил по-рано за мен щеше да е голяма крачка назад - нямаше да имам средства за висшето, нито да живея нормално. Това прави ли ме мамино синче? Само защото съм изчакал по-дълго за подходящият момент и работа???

Недейте да слагате всички под един аршин, както казах - в момента в БГ факторите са и икономически, не само социални. Още повече че при този 20 г преход, за всяко поколение ситуацията е (била) различна...

Редактирано 11 октомври 201015 г. от Q-tech (преглед на промените)

Никой не ги слага под един аршин -

и не говорим и за тези,които гледат болни родители.

Иде реч само и единствено за онези търтеи и лентяи-

дето цял живот ги дундуркат и хрантутят.

Никой не ги слага под един аршин -

и не говорим и за тези,които гледат болни родители.

Иде реч само и единствено за онези търтеи и лентяи-

дето цял живот ги дундуркат и хрантутят.

не ги обвинявай, родителите им са виновни че не са им показали всичко от живота. мой племеник беше тръгнал по този път, ама братчетката ме помоли да го вкарам в пътя, та заведох го в едно престижно кръчме където се събират културни и привлекателни хора,оставих го да пиинем по биричка и да позяпа народа, след което го заведох в един кимизарник събрал градската измет където ти е гнус да се докоснеш до масите за да вечеряме,навръщане му обясних че тея там са бивши ученици които доста са наблягали на ахо-ихото вместо да се подготвят за общуване с приятни хора в подбрана обстановка.

Никой не ги слага под един аршин -

и не говорим и за тези,които гледат болни родители.

Иде реч само и единствено за онези търтеи и лентяи-

дето цял живот ги дундуркат и хрантутят.

Къде иде реч само и единствено за онези търтеи и лентяи? В статистиката или в твоите мнения?

Извинявай, но никъде в статията не става ясно - каква част от тези, които са живели/живеят на 25-35 години при родителите си са мамини синчета, но ти през цялото време заставаш зад това си мнение...

Къде иде реч само и единствено за онези търтеи и лентяи? В статистиката или в твоите мнения?

Извинявай, но никъде в статията не става ясно - каква част от тези, които са живели/живеят на 25-35 години при родителите си са мамини синчета, но ти през цялото време заставаш зад това си мнение...

Е нито статията,нито статистиката са мои.

Но зад мнението си,което си е мое,си стоя.

Плюс това съм и социален работник та мога и сама да ви направя статистика-

въз основа на опита си.