Днес е Голяма Задушница

Да ви споменем с добро

 

Светла им памет!

Утре е Неделя Месопустна (Месни заговезни).

Почитаме мъртвите на голямата Задушница преди Великия пост
 


В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите на голямата Задушница преди Великия пост.

На Задушница се посещават гробовете на починали близки. За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.

Житото е символ на възкресението, защото по думите на Св. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното е символ на кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята - добродетелите на починалия. Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се. На следващия ден - неделя, са Месни заговезни (Сиропустната неделя). На Месни Заговезни - започва големият Великденски пост.

Всички задушници през годината са винаги в съботен ден, когато Иисус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба. За една календарна година обикновено Задушниците са четири - преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден.
 
vesti.bg
 
Светла ви памет

На този ден Църквата напомня Съда на всички хора, които ще застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в славата Си.На деня след задушница чрез съдържанието на богослужението, Евангелското четене и проповедта църквата припомня картината на Страшния съд

От Матея Свето Евангелие

"А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте

На 22 беше първата голяма Задушница, а на гробищата имаше толкова много хора..

По-подходяща тема не намерих. Понеже по друг повод, актуален църковно-политически, ми попадна едно слово и ми хареса много, искам да го споделя от  тук

 

Митрополит Антоний Сурожски: За имената и ангелите

 

Слово на митрополит Антоний Сурожски за ангелите, за това, на какво можем да се научим от тях, произнесено в деня на празнуването паметта на Архангел Михаил.

 

Има място в книга Откровение, където тайнозрителят Йоан ни повествува, че когато дойде времето и всички бъдем в Царството Божие, то всеки ще получи тайнствено име, което знае само Бог, който го дава, и познавано от онзи, който го получава.

 

Това име сякаш съдържа в себе си цялата тайна на човека; с това име е казано всичко за него; никой не може да знае това име, освен Бог и получаващият го, защото то определя онова единствено, неповторимо съотношение, съществуващо между Бога и Неговата твар – за всяка, единствена за Него твар.

 

Ние носим имената на светиите, преживели и осъществили на земята своето призвание; ние сме им посветени, както храмовете се посвещават на един или друг светец.

 

И ние би трябвало да се замисляме и за значението на неговото име, и за личността на светеца, доколкото ни е достъпна от неговото житие. Нали той е не само наш молитвеник, застъпник и защитник, но в някаква степен и образ на онова, което бихме могли да бъдем. Ничий живот не може да се повтори; но да се поучим от живота на този или онзи човек, светец или даже грешник, да живеем по-достойно себе си и по-достойно Бога – можем.

 

И ето днес празнуваме честта и паметта на Архистратиг Михаил в окръжението на ангелите Господни. Ангелите са вестители; ангел е онзи, когото Господ може да изпрати с поръчение и който докрай, съвършено ще го изпълни.

 

Може да ни се стори странно, че наричаме цяла група Господни твари с име, обозначаващо тяхната длъжност, тяхното служение, сякаш в тях няма нищо друго.

 

И наистина е така, и в това е тяхната святост: очистени, сияещи с Божията светлина, според словото на Григорий Палама и нашите богослужебни книги, те са втори светлини, отблясъци на вечната светлина на божественото. В тях я няма онази непрозрачност, онази помраченост, позволяваща ни да се наричаме с име, и това име да е определението на мястото ни пред лицето Божие и мястото ни в творението Господне. Те са „втори светлини”. Какво означава това?

 

Означава, че някаква божествена светлина се лее през тях безпрепятствено, свободно, като широка река; но не просто както по празен улей, не само както през безжизнено стъкло, а така, както се лее и искри, и сияе, и се умножава светлината, когато пада върху скъпоценен камък, идва до сърцевината му и оттам като ответно сияние блика встрани озарявайки, а понякога и ослепявайки със своята красота.

 

Това е образ на истинската святост, и в това отношение те действително са ангели, защото ние ги познаваме, преживяваме само като сияние на божествената светлина, сияние не умалено, не помрачено, но сияние приумножено и радостотворно, донасящо живот – а същността на тяхното битие и същността на тяхната святост остават тайна между тях и Бога, Който познава глъбината на Своята твар.

 

Но личната им святост още ни е явена особено чрез отделното име, с което всеки от тях е назован. Някои от тези имена са влезли в Свещеното Писание, били са открити на опита на Църквата и ни показват в какво е особената им святост.

 

Архистратига на Силите Небесни, комуто са посветени мнозина сред нас тук и мнозина в Русия, е наречен Михаил. „Михаил” е еврейска дума и означава „Никой не е като Бога” („Кой е като Бог”); и тази дума изразява цялото състояние на великия архангел, когато Денница въстанал против Бога, желаейки да утвърди себе си в някаква, макар и тварна, обособеност и самостоятелност, и когато се вдигнал великият архангел Михаил и произнесъл тази една дума, определила всичко за него: „Кой е като Бог”, и го утвърдила в такова отношение с Бога, че го направила пазител на райските врати.

 

В „Никой не е като Бога” е изразено цялото познание на великия архангел за неговия Бог. Той не Го описва, той не Го обяснява – той се изправя и свидетелства. В това е неговата приобщеност към сиянието на Божеството и това е мярката, в която той явява това сияние и ни открива пътя към тайната Господня чрез словото си и името, изразяващо целия му непостижим опит на непостижимия Бог.

 

На иконите архангел Михаил се изобразява в броня, с пламенеещ меч в ръката той потъпква дракона, символизиращ злото. Архангелът стои пред вратите на рая, не позволявайки да влязат в това свято и свещено място неподготвените.

 

И още той се изобразява на онези врати на иконостаса, през които духовенството излиза от олтара: свещеникът с Евангелието, или на Великия Вход, или дяконът на ектенията; и това са вратите, през които в литургичния богослужебен порядък никой не влиза в Светая Светих, в олтара.

 

Друг архангел, Гавриил, чието име означава „Крепост Божия”, се изобразява на вратите, през които дяконът по време на богослужението влиза обратно в олтара. Гавриил е онзи, който ни възвестява, че вратата е отворена, за да влезем отново в Божието присъствие; че Божията сила е явена, че Бог е победил и ние сме спасени.

 

Знаем от Евангелист Лука, че архангел Гавриил донесъл на Захария вестта за раждането на Йоан Кръстител, той също възвестил Дева Мария, че е намерила благодат в Бога и ще роди за света Спасителя; затова го виждаме на иконите с маслинова клонка в ръце – знак за помирението на Бога със света.

 

За архангел Рафаил четем в книгата на Товит как съпровождал сина му Товия и изцелил Товит и снаха му, и името му означава «Изцеление божие»; и за други архангели и ангели ни разказва Свещеното Писание; и вярата на Църквата, християнският опит ни говорят за ангелите-хранители.

 

За деня на паметта на светията, чието име носим, казваме, че е «ден на нашия ангел». И в някакъв смисъл, в смисъл на посвещаването ни на светията, това е правилно. Но с различните святи хора – както и с обкръжаващите ни обикновени хора – общуваме различно: едни са ни лично по-близки заради молитвата или заради житието им, на което бихме искали да подражаваме, на други се възхищаваме сякаш отдалеч.

 

Но с ангела хранител отношенията ни са съвсем други: ние сме му поверени и той е нашият пазител, независимо дали се обръщаме към него, помним ли изобщо за него или не – както с нашите майка и баща, с които имаме неразрушима връзка, независимо какво си мислим и как постъпваме с тях, независимо как те се държат.

 

И още: един човек на земята е бил наречен вестител и ангел на църковната вяра: това е Кръстителя Йоан, и четем думи за него, именно подобни на казаното от мен сега за ангелите. За него началото на Евангелие от Марко казва: Той – е гласът на викащия в пустинята… Той е глас, той е само звукът на Господния глас, той е ангел, защото чрез него говори Самият Бог, а сам за себе си той казва, че трябва да се смалява, за да се изправи в пълна мяра пред хората образът Господен.

 

Това е пътят на земята; ние трябва да се снишаваме, умаляваме, да губим постепенно онова, което ни се струва толкова скъпоценно, а всъщност е сгъстеност на видимото ни естество. Постепенно трябва да се направим прозрачни, докато станем сякаш невидими – както скъпоценният камък е невидим и го разкрива само светлината, която удряйки в него, осиява всичко наоколо.

 

Тогава като че ли изгубваме нещо от временното си същество, но само за да придобием неотнимаемото познание на Бога, единственото, което всеки от нас, наричащ себе си «аз», може да има и което може да яви на всички други, понеже всеки от нас познава Бога по единствен и неповторим начин.

 

Нашият път е от земята към Небето, от нашата тежка въплътеност в просветлеността и прозрачността… Като ангел на земята е правдивият свидетел – Йоан Кръстител, който е на пътя, и Онзи, когото Свещеното Писание назовава «Ангел на Великия Съвет» - Бог, дошъл в плът.

 

Ето ги онези образи, идеи, мисли от почитта ни към ангелите, от любовта ни към тях, от нашето общение с тях в молитвата и тяхното застъпничество за нас, които могат да ни помогнат да намерим пътя на собствената си душа от земята към Небето, от собствената ни помраченост към съвършеното просветление.

 

С молитвите на светите ангели и архангели да ни даде Господ, отричайки се от себе си, със свободна воля, с любовта към Бога да започнем да се смаляваме, докато Сам Бог в пълна мяра възсияе във всеки от нас. Амин.

Митрополит Антоний Сурожский

Черешова задушница е

 

 

Българската православна църква почита душите на покойниците и отслужва молебен в съботата преди големия християнски празник Петдесетница. Черешова задушница е втората Задушница за годината. Черешова задушница е наричана още Спасовска задушница е свързан е с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.Православната църква е установила на този ден специално богослужение в памет на починалите християни. Чрез богослужението в църквата живите се молят за починалите, защото телесната смърт не прекъсва единството между вярващите.

След Възнесението на Господ входът на царството небесно Раят, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра. На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. На задушница камбаната бие траурно с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите.

В източното православие в църковният календар има четири задушници преди Месни Заговезн, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. На тези поминални дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“.

 

actualno.com