Като му отпуснеш по-дълга каишката, и то се лашка повече. Ужасява го мисълта, че не е последната инстанция, и не само. Но чии са? Вали, а ти само виждаш дъжда, но не си мокър.

Но то... егото, е и самата каишка...

Доколкото илюзорното Е... (:

Доколкото илюзорното Е... (:

От негова гледна точка илюзията си ти

п.п. Добре, нека обясня.

Егото е илюзия когато е необходимо да "убеди" другия, че е в безопастност. Егото също е и този друг. И представите му за илюзия и реалност. Егото е борбата с егото и победата и загубата. Култивира се и става всичко което е нужно. То е праха по огледалото но то е и огледалото, и отраженията в него. По хоризонтала няма нищо друго освен его. Ако има нещичко, което да е извън егото, то то наистина е извън... не му принадлежи и егото не го познава.

Редактирано 3 юни 201115 г. от secret_rose (преглед на промените)

Нека го кажа така: Его - идеята за другост. (:

Редактирано 3 юни 201115 г. от Kelvin (преглед на промените)

Его - идеята за другост. (:

Това е твърде интересно за да го подмина..

Самият факт, че някой би успял да се разграничи, да се види отстрани, да допусне, че "това не съм аз, което сега съм аз" е вече едно добро прозрение. Но пак в его съзнанието ли...

Точно вследствие на тази идея водим и този разговор. Допускането "това не съм аз, което сега съм аз" асоциирам с една картина още от ранните юношески години, посяла първите подобни въпроси. Най-близките етикети за психиатър вероятно биха били деперсонализация и дереализация, но не и точните. Останалото е низ от "случайни" срещи. Въпросът е много уместен - там иде баирът. А кой ли го е изкачил докрай...

Редактирано 3 юни 201115 г. от Kelvin (преглед на промените)

Точно вследствие на тази идея водим и този разговор. Допускането "това не съм аз, което сега съм аз" асоциирам с една картина още от ранните юношески години, посяла първите подобни въпроси. Най-близките етикети за психиатър вероятно биха били деперсонализация и дереализация, но не и точните. Останалото е низ от "случайни" срещи. Въпросът е много уместен - там иде баирът. А кой ли го е изкачил докрай...

Никой...

всички сме Сизифовци...

но заедно с камъка ние носим е нещо друго, нагоре-надолу, макар често да не знаем за него..

и точно то деперсонализира, дереализира и демаскира.

http://advaitavedantameditations.blogspot.com/2010/05/non-existence-of-self-one-side-of-coin.html, или за каквото си говорим и сме закачали вече в други теми. Съм - Не Съм, Реално - Нереално, Дуално - Недуално: все са в дуалността... Концепции и пак концепции... Така работи умът и отвъд това не може да иде. П.П.: Да не разсърдим модераторите? --------- Модераторите са много, много сърдити, ма от друга страна ги е много повече страх да не разсърдят Розичката...

Редактирано 3 юни 201115 г. от valentinus (преглед на промените)

Все повече се отдалечаваш от модела на "разумното".

Делението на жива и нежива природа е абсолютно условно и пределно просто. Всяко нещо, което не може да се възпроизвежда, не извършва основните жизнени процеси-възпроизвеждане,растеж и т.н се счита на неживо.

Отговорих на поста ти, то е ясно че говорите на различен от моят език. Не знам и дали същият ще ми даде нещо ново и фундаментално. Твърде много ще трябва да се отклоня от разбиранията ми, за да "разбера".

Редактирано 3 юни 201115 г. от Гост (преглед на промените)

Ами докато ти с разумното и научното търсиш да обориш мистичното, моето търсене по-скоро е да го потвърдя или поне да изкристализират препратки натам, понеже с голямата джипка, така да се каже, не може да се влезе в най-гъстата джунгла - там оставяш превозното средство и си само ти... пеш. Все повече смисълът на многото приказване и спорене някак ми се смалява, а понякога ми се виждат и... усмихващи. Още повече, че често се оказва как две деца спорят в мазето за това, кой етикет е по-хубав за буркана със сладкото и с какви други етикети има общо. А сладкото и така си е сладко, но заради захласа си по етикетите, те все не го опитват... А май всеки би могъл да говори всеки език...

Редактирано 3 юни 201115 г. от Kelvin (преглед на промените)

Ами докато ти с разумното и научното търсиш да обориш мистичното, моето търсене по-скоро е да го потвърдя или поне да изкристализират препратки натам, понеже с голямата джипка, така да се каже, не може да се влезе в най-гъстата джунгла - там оставяш превозното средство и си само ти... пеш. Все повече смисълът на многото приказване и спорене някак ми се смалява, а понякога ми се виждат и... усмихващи. Още повече, че често се оказва как две деца спорят в мазето за това, кой етикет е по-хубав за буркана със сладкото и с какви други етикети има общо. А сладкото и така си е сладко, но заради захласа си по етикетите, те все не го опитват...

А май всеки би могъл да говори всеки език...

Може...Но ако отиде в чужда територия за дълго, може да излезе, че е почнал да позабравя малко по малко собственият си език. Не мога да го допусна, а не е невъзможно.

Сигурен съм, че можеш и да ми покажеш и докажеш как един камък "живее". И не, аз не търся да оборя, а искам да проверя, обясня, разбера.

Редактирано 4 юни 201115 г. от Гост (преглед на промените)

http://advaitavedantameditations.blogspot.com/2010/05/non-existence-of-self-one-side-of-coin.html, или за каквото си говорим и сме закачали вече в други теми. Съм - Не Съм, Реално - Нереално, Дуално - Недуално: все са в дуалността... Концепции и пак концепции... Така работи умът и отвъд това не може да иде.

П.П.: Да не разсърдим модераторите?

---------

Модераторите са много, много сърдити, ма от друга страна ги е много повече страх да не разсърдят Розичката...

Розата не може да се сърди на маймунчо, тя го търси... и когато се срещне с него се жертва за него а той трябва да я остави да си извърши жертвата и да осъществи Бог :р

____________________

Келвин... това е много деликатен момент...

Ти харесваш източните учения и си докоснал сърцевината им (:

Пътят за излизане от кръговрата, за извън диалектиката е Универсален. Каквото и да кажа няма да е на място... защото То е неизказуемо...

като Дао...

Може...Но ако отиде в чужда територия за дълго, може да излезе, че е почнал да позабравя малко по малко собственият си език. Не мога да го допусна, а не е невъзможно.

Сигурен съм, че можеш и да ми покажеш и докажеш как един камък "живее". И не, аз не търся да оборя, а искам да проверя, обясня, разбера.

Обаче камъка как само умее да мълчи, нали...

Eдно е да виждаш, друго е да разбереш. За да разбереш, трябва да приемеш. Приемеш ли, означава да промениш вижданията си. Фунфаменталните виждания на атеиста трябва да са непоклатими, защото иначе поставят под съмнение цялото му съществуване.

п.п Питам те аз, камъкът активен ли е или пасивен?

Редактирано 4 юни 201115 г. от Гост (преглед на промените)

Eдно е да виждаш, друго е да разбереш. За да разбереш, трябва да приемеш. Приемеш ли, означава да промениш вижданията си. Фунфаменталните виждания на атеиста трябва да са непоклатими, защото иначе поставят под съмнение цялото му съществуване.

п.п Питам те аз, камъкът активен ли е или пасивен?

Какво ще промени знанието камъкът активен ли е или пасивен. Тук в дуалността вечни неща няма, разтворимото е преходно, само неподвижното е вечно. Но диалектиката съществува само в човешкото съзнание, ум, мисъл. Всяко приемане или разбиране се ограничават в тях..

Писах някакъв стих преди време, който завършваше така:

"... и както камъкът в безмълвие Те чака,

да се поучим ли от него на мълчание..."

Вътрешното неспокойствие което поражда търсенето, вътрешния брътвеж, не водят до Изхода. С наука или с религия, без значение, избавлението би те навестило само ако спреш да го търсиш.

Неподвижност... (:

Една от най-трудните медитации била тази, в която седиш срещу празна, бяла стена неподвижно.

А камъкът е активен. Тук всичко е взаимосвързано и поражда действие. Камъкът още е пясък, прах, релеф, скала, планина, път, Път. Но точно тези разсъждения вече не ме вълнуват някак... каквото ми бе нужно ме намери.

Редактирано 4 юни 201115 г. от secret_rose (преглед на промените)

....

Една от най-трудните медитации била тази, в която седиш срещу празна, бяла стена неподвижно.

А камъкът е активен. Тук всичко е взаимосвързано и поражда действие. Камъкът още е пясък, прах, релеф, скала, планина, път, Път. Но точно тези разсъждения вече не ме вълнуват някак... каквото ми бе нужно ме намери.

Не бих могъл, реално. Човек не е устроен така. Той е устроен да реализира някакво действие, дори в бездействието си.... Обаче и не смятам, че с бездействие може да се реализира повече, отколкото с действие. По моему, бездействието дори е престъпно, ако действието би могло да спаси човек, например.

А камъкът не оформя, него го оформят. Просто си стои...

Редактирано 4 юни 201115 г. от Гост (преглед на промените)

Не бих могъл, реално. Човек не е устроен така. Той е устроен да реализира някакво действие, дори в бездействието си.... Обаче и не смятам, че с бездействие може да се реализира повече, отколкото с действие. По моему, бездействието дори е престъпно, ако действието би могло да спаси човек, например.

А камъкът не оформя, него го оформят. Просто си стои...

И стоенето на едно място е причина-следствие ))

И нали точно за това си говорим и ние - човекът не би могъл. Не може, не и сам (но пък и сам, защото каквото Е, е в самия него).

Диалектика

Редактирано 4 юни 201115 г. от secret_rose (преглед на промените)

Всеки нормален човек си е задавал поне веднъж въпроса какво е Бог. Дори безбожникът, атеистът, за да стигне до заключението, че според него Бог не съществува, е мислил върху това. Независимо в какъв стадий на развитие се намира или в каква степен на образование и култура има, човекът носи в себе си религиозното чувство. Това идва да покаже по косвен път, че идеята за Бога, която неделимо е свързана с религиозното чувство, е вкоренена в нашето съзнание, че се раждаме и живеем с тази идея. Примитивният човек, който мисли повече конкретно, отколкото отвлечено, си изгражда конкретна представа за божество или в повечето случаи за божества, като ги свързва с предмети и явления от окръжаващата го среда. Християнинът, който е повярвал в Иисус Христос и затова се именува християнин, знае Неговите думи, казани на жената самарянка при Якововия кладенец: “Бог е дух, и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина” (Йоан 4:24). Но тук веднага изниква въпросът – какво е дух? Когато говорим за дух в религиозно отношение, разбираме нещо, което по същество е противоположно на материята. Материалните предмети и явления се възприемат от нас посредством нашите сетивни органи, които също са материални. Бога не можем да възприемем с тези органи, защото Той е нематериален, Той е дух. Това ще рече, че свойствата на Бога не са присъщи на материята, и обратно. Като дух Бог е неосезаем, вечен, безсмъртен, неизменяем, необхватен, всезнаещ, всемогъщ, въздесъщ. Така ни Го разкрива словото Божие – Библията. Всяко едно от тези свойства е неприложимо към материята. Само по този път на съпоставка и противопоставка можем да си изградим вярно понятие за Бога като дух. В този ред на мисли изниква следния въпрос – щом е дух, познаваем ли е Бог или, по-точно, можем ли да имаме познания за Бога като дух? По този въпрос още в дълбока древност се оформили две крайни мнения. Първото – Бог е напълно непознаваем; за Него по-скоро можем да знаем какво Той не е, отколкото какво е. Второто – Бог е напълно познаваем. Щом знаем Неговото име, знаем и същността Му, т.е. познаваме Го напълно. Православната църква отхвърля и двете мнения, считайки ги за крайни и оттук – за неправилни. Истината, защитавана и доказвана от Църквата, е следната: Бог в Своята същност, т.е. това, което Той е Сам по Себе Си и в Себе Си, е недостъпен и непознаваем за никого. Ако можехме да познаем Бога изцяло, Той би престанал да бъде Бог и щеше да е като всеки един от нас. От друга страна, доколкото е необходимо за човека да познава Бога, Бог е открил Себе Си, и в този смисъл Той е познаваем. Два пътя водят християнина към познаване на Бога: естествен и свръхестествен. Естественият път включва всичко, което Бог е открил за Себе Си чрез творението. Видимата природа с нейното единство и многообразие, с нейната хармония и целесъобразност, с нейната грандиозност и мащабност красноречиво говори на разбираем език живо и убедително за всемогъществото, премъдростта и благостта на Твореца и Промислител Бог. Свръхестествения път включва това, което по вдъхновение от Светия Дух богоизбрани мъже са записали в Стария Завет; което пряко им е открил Сам Бог чрез Иисус Христос, записано в свещените новозаветни книги от Неговите ученици и апостоли. Като наблюдава делата Божии и размишлява за Бога, човек може да придобие познание за Него, както наблюдаващият едно произведение може от самото произведение да направи заключение за неговия създател. Човекът може да наблюдава и размишлява, защото е създаден по образ Божи – отобразява Бога в себе си. Той е своего рода малък бог. Ако у човека липсваше този образ, той не би могъл от видимото и ограниченото да премине с мисълта си към невидимото и неограниченото. Човек може да постигне богопознание толкова, колкото му е необходимо при тукашния земен живот. Разбира се, за него не е достатъчно само да желае да познае Бога. Има някои условия или изисквания, чието спазване е предпоставка за постигане на богопознание. Но това е друга тема. От своя страна, богопознанието не е самоцелно. В стремежа си да изгради вярно познание за Бога човек се ръководи от мисълта да определи и съответното отношение към Него. Последното, на свой ред, определя жизнения път на човека, който на базата на съответното богопознание възприема определени нравствени норми в личния, семейния и обществения живот. Лишеният или лишаващият се от такива норми няма задържащи го фактори. В това именно е главната заслуга на религията, че тя по пътя на богопознанието култивира и утвърждава доброто у човека и му дава духовно-нравствени сили да побеждава злото, демоничното у себе си. От такива духовно-нравствени сили се нуждае всеки човек, всяко общество. От тях особено силно се нуждае нашето общество днес. В тази насока и въпросът за богопознанието придобива своята важност и значение. Професор Тотю Коев

ВЪЗХИТИТЕЛЕН, за мен, е горният пост! Само бих могла да допълня написаното от професор Тотю Коев, в частта за целесъобразността разкриване същността на Бога. Богопознанието ни е нужно И, за да можем да опознаем по-добре себе си. Като търсим и откриваме Божествената същност, от една страна, чре процеса на съпоставяне (съотнасяне) между Бога и Човека, разбираме повече неща за себе си, и от друга - оформянето на определение за Бога ни дава възможност да постигнем знания за отразената Божествена същност, у всеки от нас. Мария Стоева Калошева

Всеки нормален човек си е задавал поне веднъж въпроса какво е Бог. Дори безбожникът, атеистът, за да стигне до заключението, че според него Бог не съществува, е мислил върху това. Независимо в какъв стадий на развитие се намира или в каква степен на образование и култура има, човекът носи в себе си религиозното чувство. Това идва да покаже по косвен път, че идеята за Бога, която неделимо е свързана с религиозното чувство, е вкоренена в нашето съзнание, че се раждаме и живеем с тази идея.

Примитивният човек, който мисли повече конкретно, отколкото отвлечено, си изгражда конкретна представа за божество или в повечето случаи за божества, като ги свързва с предмети и явления от окръжаващата го среда.

Християнинът, който е повярвал в Иисус Христос и затова се именува християнин, знае Неговите думи, казани на жената самарянка при Якововия кладенец: “Бог е дух, и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина” (Йоан 4:24). Но тук веднага изниква въпросът – какво е дух?

Когато говорим за дух в религиозно отношение, разбираме нещо, което по същество е противоположно на материята. Материалните предмети и явления се възприемат от нас посредством нашите сетивни органи, които също са материални. Бога не можем да възприемем с тези органи, защото Той е нематериален, Той е дух. Това ще рече, че свойствата на Бога не са присъщи на материята, и обратно. Като дух Бог е неосезаем, вечен, безсмъртен, неизменяем, необхватен, всезнаещ, всемогъщ, въздесъщ. Така ни Го разкрива словото Божие – Библията. Всяко едно от тези свойства е неприложимо към материята. Само по този път на съпоставка и противопоставка можем да си изградим вярно понятие за Бога като дух.

В този ред на мисли изниква следния въпрос – щом е дух, познаваем ли е Бог или, по-точно, можем ли да имаме познания за Бога като дух?

По този въпрос още в дълбока древност се оформили две крайни мнения. Първото – Бог е напълно непознаваем; за Него по-скоро можем да знаем какво Той не е, отколкото какво е. Второто – Бог е напълно познаваем. Щом знаем Неговото име, знаем и същността Му, т.е. познаваме Го напълно. Православната църква отхвърля и двете мнения, считайки ги за крайни и оттук – за неправилни.

Истината, защитавана и доказвана от Църквата, е следната: Бог в Своята същност, т.е. това, което Той е Сам по Себе Си и в Себе Си, е недостъпен и непознаваем за никого. Ако можехме да познаем Бога изцяло, Той би престанал да бъде Бог и щеше да е като всеки един от нас. От друга страна, доколкото е необходимо за човека да познава Бога, Бог е открил Себе Си, и в този смисъл Той е познаваем.

Два пътя водят християнина към познаване на Бога: естествен и свръхестествен.

Естественият път включва всичко, което Бог е открил за Себе Си чрез творението. Видимата природа с нейното единство и многообразие, с нейната хармония и целесъобразност, с нейната грандиозност и мащабност красноречиво говори на разбираем език живо и убедително за всемогъществото, премъдростта и благостта на Твореца и Промислител Бог.

Свръхестествения път включва това, което по вдъхновение от Светия Дух богоизбрани мъже са записали в Стария Завет; което пряко им е открил Сам Бог чрез Иисус Христос, записано в свещените новозаветни книги от Неговите ученици и апостоли.

Като наблюдава делата Божии и размишлява за Бога, човек може да придобие познание за Него, както наблюдаващият едно произведение може от самото произведение да направи заключение за неговия създател. Човекът може да наблюдава и размишлява, защото е създаден по образ Божи – отобразява Бога в себе си. Той е своего рода малък бог. Ако у човека липсваше този образ, той не би могъл от видимото и ограниченото да премине с мисълта си към невидимото и неограниченото.

Човек може да постигне богопознание толкова, колкото му е необходимо при тукашния земен живот. Разбира се, за него не е достатъчно само да желае да познае Бога. Има някои условия или изисквания, чието спазване е предпоставка за постигане на богопознание. Но това е друга тема.

От своя страна, богопознанието не е самоцелно. В стремежа си да изгради вярно познание за Бога човек се ръководи от мисълта да определи и съответното отношение към Него. Последното, на свой ред, определя жизнения път на човека, който на базата на съответното богопознание възприема определени нравствени норми в личния, семейния и обществения живот. Лишеният или лишаващият се от такива норми няма задържащи го фактори. В това именно е главната заслуга на религията, че тя по пътя на богопознанието култивира и утвърждава доброто у човека и му дава духовно-нравствени сили да побеждава злото, демоничното у себе си.

От такива духовно-нравствени сили се нуждае всеки човек, всяко общество. От тях особено силно се нуждае нашето общество днес. В тази насока и въпросът за богопознанието придобива своята важност и значение.

Професор Тотю Коев

Имам един въпрос, Ракиено време: Ти професор Тотю Коев ли си?

Имам един въпрос, Ракиено време: Ти професор Тотю Коев ли си?

Не, не съм...затова и го отбелязах....Имах честа да го познавам, а и ми е преподавал.Ако не знаеш той почина...лека му пръст.....

Не, не съм...затова и го отбелязах....Имах честа да го познавам, а и ми е преподавал.Ако не знаеш той почина...лека му пръст.....

Съжалявам. Не знаех. Извинявам се, но както си го написал това не става ясно, мисля трябваше да сложиш думите му в кавички.

Това което е написал е добро, но позволи ми да имам някои възражения. Но сега нямам възможност да ги напиша, ще се включа някой друг път.

Ракиено време, да си призная, честно, аз приех, че Вие сте проф. Тотю Коев, разбира се, с обичайната доза съмнение, характерна за всеки един недоказан и непотвърден факт и затова не съм много изненадана от разкритията на самоличностите. След като сме я отворили със скоба тази тема, смятам, че, за да е изчерпателна, добре би било да заявя на Вас и на останалите съфорумци: Аз съм и си оставам Мария Стоева Калошева. Вече ... просто, няма връщане назад. А, за да затворим скобата, с лекота, бихте ли казали по какво е бил професор господинът, къде е преподавал, с какво е популярен (тези въпроси възникнаха у мен, когато прочетох подписа под написания от Вас текст). Имам забележка, но нали разбирате, че в този пост ...

Редактирано 22 юли 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

Богът е фикция.

Ракиено време, да си призная, честно, аз приех, че Вие сте проф. Тотю Коев, разбира се, с обичайната доза съмнение, характерна за всеки един недоказан и непотвърден факт и затова не съм много изненадана от разкритията на самоличностите.

След като сме я отворили със скоба тази тема, смятам, че, за да е изчерпателна, добре би било да заявя на Вас и на останалите съфорумци: Аз съм и си оставам Мария Стоева Калошева. Вече ... просто, няма връщане назад. А, за да затворим скобата, с лекота, бихте ли казали по какво е бил професор господинът, къде е преподавал, с какво е популярен (тези въпроси възникнаха у мен, когато прочетох подписа под написания от Вас текст).

Имам забележка, но нали разбирате, че в този пост ...

Кратко описание на живота и дейноста може да се прочете тук.