Разглеждането на Нирвана като единение с трансцеденталния Аз е характерно схващане на тази школа, и тук не се отрича наличието на трансцедентално Аз, както явно е при разработките на Псевдо-Дионисий Аеропагит. Медитативните практики според Нагарджуна, наред с въздържанието от крайни словесни определения, са условие за постигането на нирвана, а от тук съзирането на трансцеденталната истина и единението с трансцеденталния Аз. В мадхямика има две нива на истината - емпирична и отвъдна. Е, отвъдната се постига само чрез Нирвана.

Обратното е. Христянството приема съществуването на подобен Аз... Затова те питах дали си чела ММК, както и коментари върху стиховете. Емпиричната истина (самврити-сат) се отнася до зависимото възникване (пратитя-самутпада). Двете истини не могат да бъдат разглеждани по-отделно. И още веднъж, в Мадхямака няма никакъв трансцендентален Аз. Ако продължиш да настояваш на това, ще те помоля да цитираш съответната карика от ММК, в която се говори за подобно нещо.

Обратното е. Христянството приема съществуването на подобен Аз... Затова те питах дали си чела ММК, както и коментари върху стиховете. Емпиричната истина (самврити-сат) се отнася до зависимото възникване (пратитя-самутпада). Двете истини не могат да бъдат разглеждани по-отделно. И още веднъж, в Мадхямака няма никакъв трансцендентален Аз. Ако продължиш да настояваш на това, ще те помоля да цитираш съответната карика от ММК, в която се говори за подобно нещо.

Чела съм коментарна литература, в която има цитати от ММК. А ето от къде съдя за наличието на трансцедентален Аз в Мадхямика.

"Мадхямика се доближава много до Адвайта-Веданта (учението, изложено в някои Упанишади и разработено по-късно от Гаудапада и Шанкара), най-вече с концепцията си за двойната истина, отхвърлянето на света на явленията, апофатичното описание на трансцеденталното и с разбирането си за нирвана като единение с трансцеденталното Аз. " - Увод в индийската философия, Чатерджи и Датта, Eurasia Academic Publishers, 1995.

Двете истини наистина са взаимозависими, но емпиричната се отнася до света на явленията, трансцеденталната - до Шунята. И доколкото това е така, то медитативните практики с цел постигане на Нирвана, имат отношение към трансцеденталната.

Чела съм коментарна литература, в която има цитати от ММК. А ето от къде съдя за наличието на трансцедентален Аз в Мадхямика.

"Мадхямика се доближава много до Адвайта-Веданта (учението, изложено в някои Упанишади и разработено по-късно от Гаудапада и Шанкара), най-вече с концепцията си за двойната истина, отхвърлянето на света на явленията, апофатичното описание на трансцеденталното и с разбирането си за нирвана като единение с трансцеденталното Аз. " - Увод в индийската философия, Чатерджи и Датта, Eurasia Academic Publishers, 1995.

Двете истини наистина са взаимозависими, но емпиричната се отнася до света на явленията, трансцеденталната - до Шунята. И доколкото това е така, то медитативните практики с цел постигане на Нирвана, имат отношение към трансцеденталната.

Според мен Пламен сбърка с издаването на тази книга, но това е друга тема. Виж сега, в този труд се изхожда от позицията на ведическите даршани. А будизмът отхвърля авторитетът на Ведите. Съответно политиката на ведантистите е да твърдят неща като горното. Негативната диалектика на Мадхямака е подобна на "нети-нети" във Адвайта-Веданта и толкова. Ако има някакво сходство, то е между Йогачаря и Адвайта Веданта... Както и да е. Просто ми повярвай, че в Мадхямака няма никакъв трансцендентален Аз, а ако не ми вярваш прочети Нарарджуна или Чандракирти. ММК трябва да се обсъжда от будистка позиция, а не от тази на Адвайта Веданта.

...И специално в католицизма папата се явява пряк наместник на Бога, което го прави по своему посредник...

Грешка. Папата е наместник на свети Петър, не на Господ!

Я ми обясни защо бог е предпочел Авел пред Каин и е приел неговия дар?

Старият Завт е многопластов труд - компилация на митове, предания, история, лирика. Всичките тези жанрове смесени в един труд, с идейна линия засягаща развитието и оцеляването на един народ. Правейки дисекция на първите глави от този труд. Ще видиш, че началото на битието и оцеляването на племето лежи върху културата на номадски народ, занимаващ се с животновъдство. Тази притча, носи посланието, че трябва да се спазва традицията в племето, с върховна патриархална шейхо-номадска структура и форма на управление. Историята еднозначно показва, че нарушилият номадските традиции е един убиец на въпросната култура и ценности и Господ, богът който ги пази ще се отвърне от него. Това в историко-културологичен аспект.

все едно един родител да обича само едното си дете (и да кара другото да завижда)...

На теб винаги ли ти се яде хляб? Понякога не ти ли се ще да си хапнеш едно кебапченце без хлебче? И на Господ тогава може да му са се дояли дреболийки. Разбира се тук се закачаме, но ти пръв започна да правиш сравнения базирани на човешки черти, аз само ти предлагам алтернативни такива.

защо Авел е направил кръвосмещение като се е оженил за сестра си?

Следвайки идейната линия на историята, я ми кажи, имал ли е друг избор?

тоя бог себе си не може да предпази от скрупули ти искаш тебе да предпази...

Видимо не си успял да пристъпиш извън хенотеистичните характеристики на Господ, а в Стария Завет, образът му определено търпи развитие.

Не знам защо библейските персонажи се приемат буквално... Каин и Авел са символи на пробудения човек и на материалния. Жертвата на Каин е необходима за да "покаже", че нищо от този свят не би пожалил за Бога си (не е баш тъй ама... не мога да обяснявам), Адам например - изобщо не е образ на един мъж, А.Д.М. е било и е означавало Дух, Душа, Тяло, или - цялото човечество в това "Адам". the professor... не зная къде Бог е предпочел Авел пред Каин. Но е интересна тема и ми е наистина интересно какво мислите за тези образи конкретно и каква е разликата между тях. И защо. Личните тълкувания на ниво хуманизъм не са ми интересни обаче...

Лично аз ги приемам доста буквално. Щото ми е толкова акъла.

гледам че много разбираш...

Я ми обясни защо бог е предпочел Авел пред Каин и е приел неговия дар? все едно един родител да обича само едното си дете (и да кара другото да завижда)... от къде Каин е знаел как се убива като е земеделец? защо Авел е направил кръвосмещение като се е оженил за сестра си? тоя бог себе си не може да предпази от скрупули ти искаш тебе да предпази...

Господин професоре, благодаря Ви за високата оценка, която давате на знанията ми.

Смятам, че Библията е сборник от литературни творби на различни автори, а Вие искате от мен да направя литературен анализ на някои персонажи , които обитават това литературно пространство. Сам разбирате, че мястото на това упражнение не е в този раздел, а в раздела за Художествена литература и поезия.

И все пак, Kaloia, ако разрешиш да попитам - какъв е твоя отговор на въпроса, който постави?

Искаш да дефинираш що е това Бог? Не си ли чувала за апофатическото богословие? Според Псевдо-Дионисий Аеропагит, както и според Адвайта Веданта да речем (за да прокараме някакъв паралел между Изтока и Запада), ние се доближаваме до бог само чрез отрицанието на всички качества. Защо? Защото представата ни за тези качества идва от сътворената реалност или от това, което Розичката нарича "свят на диалектиката". С други думи, доколкото тези понятия са породени от ежедневния ни опит, те не могат да се прилагат към бог. Следователно, не знаем и не можем да кажем какво е бог, а можем да кажем само какво не е. Разбира се, в христянската си форма този подход има и положителен аспект, защото става дума не за просто отрицание, а за утвърдително отрицание. Не можем например да кажем, че бог е "благ" в смисъл, че това качество определя неговата природа, но можем да кажем, че понеже е източник на всяка благост, той е "свръхблаг". Не можем да кажем, че "съществува" в обичайния смисъл, но понеже е източник на всяко битие, той е "свръхсъществуващ". Следователно, първопричината превъзхожда всички утвърдителни и отрицателни твърдения, твърдят богословите.

Добър подход, т. е. Бог е утвърдителното отрицанието ( противоположността ) на Човека. Ами да започваме тогава с характеристиките на Бога ( алгоритъмът е много прост ).

Вие изказахте две : Бог е СВРЪХБЛАГ и СВРЪХСЪЩЕСТВЕВАЩ.

Ще добавя: СВРЪДОБЪР и СВРЪХРАЗУМЕН.

Сори за спама, ама тези "свръх" ме подсещат за свръхАза а не за Не-Аза.

Редактирано 7 февруари 201115 г. от secret_rose (преглед на промените)

Гордееш ли се с това? Ако си направиш труда да попрочетеш т.нар. свещенни книги, както и да се запознаеш със съпътстващите ги теологични учения, нямаше да ти хрумне да формулираш въпрос като "Що е това бог?".

ПП Мисълта, която цитира Док не е на Платон, а на Паскал.

) Ами, както виждаш не съм чела тези книги и ми е хрумнало да задам този въпрос.

Не ми става ясно защо, но, явно не ти харесва въпроса.

Подмини го и толкова ...

) Ами, както виждаш не съм чела тези книги и ми е хрумнало да задам този въпрос.

Не ми става ясно защо, но, явно не ти харесва въпроса.

Подмини го и толкова ...

Напълно сигурна съм, че ПЛАТОН е казал : " Бог е там някъде или там никъде." . А пък ти можеш да говориш каквото си искаш.

Ами не знам тези похвати носят ли ти упокоение наистина... един и същи въпрос ми го задаваш по сто начина вече.

Явно пиша неразбираемо щом отговора не достига. Нека някой друг се пробва...

така или иначе за единия нищо не знам а другия не ми е интересен.

Важното е, че тъгата те напусна и с нея меланхолията и ... вече се усмихваш.

Грешка. Папата е наместник на свети Петър, не на Господ!

Всъщност Е наместник на Господ. През 1870 г. римската църква издига непогрешимостта на папата в догма, а ето какво гласи тя:

"Папата е божествен човек и човешки Бог. Затова никой не може да го съди. Той притежава неограничена божествена власт. За него на земята е възможно всичко, което е възможно за Бога на небето. Всичко, сътворено от папата, е все едно сътворено от Бога. Неговите заповеди трябва да се изпълняват като Божиите заповеди (...)"

Редактирано 8 февруари 201115 г. от Regina Mortua (преглед на промените)

Не знам защо изтри останалата част от текста. Виж колко внимателно са го формулирали. Правят го човешки Бог и му дават власт рамките на тази му божественост. Слагат дебел паралел, но до там...

Съгласно догмата - "безгрешността на папата се явява дар от Светият Дух, даден на папата, в ролята на приемник на апостол Петър и в силата на апостолската му приемственост, а не заради личните му качества (като всеки друг християнин, Папата не е защитен от извършване на грях и се нуждае от покаяние и изповед)"...

Напълно сигурна съм, че ПЛАТОН е казал : " Бог е там някъде или там никъде."

В кой диалог Платон е твърдял такова нещо? Изобщо чела ли си Платон? Той е бил разумен мъж и не би могъл да твърди подобни безмислици. Както и да е. Позволих си да попитам какъв е твоя отговор на въпроса, който си поставила. Ще споделиш ли?

Бог-това съм аз.

Бог-това съм аз.

Кой е Христос тогава?

Ако беше U.Ra тук, щеше да даде подробни разяснения за митарствата му из Индийско равно поле. Но сега ще трябва да се задоволиш с разясненията на adXok, той му знае и името, и родата, и прякорите...

Кой е Христос тогава?

Първият, опитал се да обясни разликата в изреченията: "Аз съм Бог" и "Бог-това съм аз".

Успешно, за който има очи да види и уши да слуша.

Аз от сутринта се оглеждам но нищо божествено не успявам да видя в себе си...

Тфа е щото трябва да гледаш с задника си. Там, зрителните възприятия са притъпени, за сметка на самоусещането. С други думи, това е един от малкото начини да погледнеш дълбоко в себе си. Другият е да си зяпаш в устата. Но и по двата начина, не вярвам да видиш много от това, което търсиш. То не е в тази част на магистралата, а е забутано, така че другите да го виждат - не ти...

Тфа е щото трябва да гледаш с задника си. Там, зрителните възприятия са притъпени, за сметка на самоусещането. С други думи, това е един от малкото начини да погледнеш дълбоко в себе си. Другият е да си зяпаш в устата. Но и по двата начина, не вярвам да видиш много от това, което търсиш. То не е в тази част на магистралата, а е забутано, така че другите да го виждат - не ти...

Ти виждаш ли си го?

Първият, опитал се да обясни разликата в изреченията: "Аз съм Бог" и "Бог-това съм аз".

Успешно, за който има очи да види и уши да слуша.

Значи че Христос не е Бог а онзи, който обяснява разлики?

В кой диалог Платон е твърдял такова нещо? Изобщо чела ли си Платон? Той е бил разумен мъж и не би могъл да твърди подобни безмислици. Както и да е. Позволих си да попитам какъв е твоя отговор на въпроса, който си поставила. Ще споделиш ли?

Твърде много излизаш от темата и навлизаш в личното ми пространстгво, затова не желая да отговоря на въпросите ти. Задала съм въпрос и толкова ... . Каквото знам по темата, аз ще преценя кога и колко от него ще споделя с форума.

И, ако не съм чела Платон ... кво ? А, може и да съм го чела ...И пак ... кво ?

Що те вълнува този въпрос, а !?

А, що се отнася до твоите познания за Платон, ще се въздържа от коментар, от уважение къв Форума.

Редактирано 8 февруари 201115 г. от kaloia (преглед на промените)

Ти виждаш ли си го?

Ти луда ли си, да гледам със задника си, това само някой пълен идиот може да го препоръча...

Ти луда ли си, да гледам със задника си, това само някой пълен идиот може да го препоръча...

ай стига толкУз спам че омазахме темата на момичето

по-добре да вървя да пиша приказки на децата вместо да търся тва дет го няма

(може и ти да се пробваш, четох аз приказки, четох..)