Всъщност, фактите са, че "тъмно", "студено" и т.н. не съществуват, тъй като с тези термини означаваме единствено отстъствието а нещо, което реално съществува : топлината, светлината и т.н. Сезоните на полюсите не се сменят.На места по света дъждът продължава цяла година, на други места пък не капва и капка дъжд години наред.

И-дзин защо не казва нищо по въпроса ?

Плюс това дуализмът е винаги бил на мода, от както свят съществува.Китайците не правят изключение.

Да, интересна система от вярвания, но-толкоз.

Странна работа. Тъмно не съществува, а вечер ми се налага да паля лампи

Тия термини означават една напълно обективна и измерима промяна. Примерно в нашите ширини тая промяна се движи от -30 до +50 градуса по Целзий. Измерими са и светло и тъмно и т.н. Именно това е промяната за която става дума.

Можеш да дадеш като пример и екватора където дължината на деня и нощта не се променят и др. такива. Това нищо не означава. На едни места промените текат по един начин, на други по друг, периодичността е различна, амплитудите също, но постоянните промени са факт навсякъде.

Аз обичам пасиансите, защото са интересни - понякога си пускам някой на компютъра за разстоварване.

Тогава остава само да си водиш статистика

Странна работа. Тъмно не съществува, а вечер ми се налага да паля лампи

всичко е само в ума ни...

слепите също виждат светлина както зрящите - мрак

каква е разликата помежду им..

Странна работа. Тъмно не съществува, а вечер ми се налага да паля лампи

....

Очевидно не си запознат с основни постулати от физиката, с което дискусията ни приключва.

Ще ти цитирам отговор на един студент по тези въпроси :

...един студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос.

- Разбира се - самодоволно отвърнал професора. Студента се изправил и попитал:

- Професоре, а студа съществува ли?

- Що за въпрос, разбира се, че съществува! На теб никога ли не ти е било студено?

Студентите се засмели на въпроса на младежа. А той продължил:

- Всъщност, в съотвествие със законите на физиката студ не съществува, това което ние възприемаме за студ е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съотвествие на това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула (- 460 градуса по фаренхайт) е аболютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума, за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина. Студента продължил:

- Професоре, а тъмнина съществува ли?

- Да, съществува.

Студента отвърнал:

- Отново не сте прав сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните й цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина, нали така? Тъмнината е понятие измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина....

Студентът между другото е Алберт Айнщайн, а цялата дискусия между него и професора може да намериш например тук

Бих поспорила с Айнщайн без да разбирам изобщо физиката. Ако тук е тъмно другаде е светло, следователно светлина и тъмнина съществуват едновременно, дори са едно. Ако светлината носи в себе си мрака каква светлина е тогава, а ако мрака износва светлината защо да е измислен? Отговора навярно е извън тях. :р

Редактирано 13 април 201115 г. от secret_rose (преглед на промените)

Бих поспорила с Айнщайн без да разбирам изобщо физиката. Ако тук е тъмно другаде е светло, следователно светлина и тъмнина съществуват едновременно, дори са едно. Ако светлината носи в себе си мрака каква светлина е тогава, а ако мрака износва светлината защо да е измислен?

Отговора навярно е извън тях. :р

Реално само светлината съществува, а с терминът "тъмнина" просто означаваме нейното отсъствие.

"Тъмнина" е измислена от нас думичка.Тя не съществува реално и ipso facto е безмислена...

Реално само светлината съществува, а с терминът "тъмнина" просто означаваме нейното отсъствие.

"Тъмнина" е измислена от нас думичка.Тя не съществува реално и ipso facto е безмислена...

Аз мисля че е точно на обратно - съществува единствено мрак, а понятието светлина е родено от копнежа ни по нея, заради спомен от преди. И това което осветява очите ни сега и наричаме светлина е проекция само.

Аз мисля че е точно на обратно - съществува единствено мрак, а понятието светлина е родено от копнежа ни по нея, заради спомен от преди. И това което осветява очите ни сега и наричаме светлина е проекция само.

Човешката психика има способността да произвежда фиктивни реалности.

Всъщност се въртите в кръг (и си гоните опашките ) Добре, задраскваме думите тъмно и студено и ги заменяме с липса на светлина и топлина. Тогава промяната на нещата около нас се изразява в нарастване и намаляване на количеството топлина и светлина. И? Каква е разликата? Независимо какви думи използваме, постоянната промяна е факт. Точно с тая промяна се занимава И Дзин.

Човешката психика има способността да произвежда фиктивни реалности.

Да, нали сме съ-здатели.

Значи видимите светлина и мрак са нереални а съществуват само в съзнанието ни. В дуалното ни съзнание, което няма как да проектира и възпроизведе само едното от тях.

В интерес на истината Дзен и Дао разказват точно това.

постоянната промяна е факт.

и много далече от вечността... която е непроменима и неподвижна...

прощавай, не знам какво е Дзин.. - Дао дъ Дзин ли имаш предвид.. ако да:

Дао Дъ Дзин

ЕДНО

Дао, което може да бъде изказано,

не е вечното Дао.

Име, което може да се назове,

не е вечното име.

Безименното е начало на небето и земята.

Назованото е майката на десетте хиляди неща.

Когато е лишен от желания,

човек може да съзре тайното.

Когато е изпълнен с желания,

човек може да съзре проявеното.

И първото, и второто,

избликват от един и същи източник,

но се различават по име;

това се проявява като тъмнина.

Тъмнина сред тъмнина.

Портата към всички тайни.

Редактирано 13 април 201115 г. от secret_rose (преглед на промените)

...

и много далече от вечността... която е непроменима и неподвижна...

прощавай, не знам какво е Дзин.. - Дао дъ Дзин ли имаш предвид..

Вечността е в сферата на непознаваемото. Нека я оставим намира и се фокусираме върху това, което ни е по силите.

Имам предвид И Дзин "Книгата на промените"

Вечността е в сферата на непознаваемото. Нека я оставим намира и се фокусираме върху това, което ни е по силите.

Имам предвид И Дзин "Книгата на промените"

На мен ми е омръзнало обаче да се въртя като пумпал в което ми е по силите уморих се и искам да си ходя във вечността.

Мерси за книжката, ще погледна.

На мен ми е омръзнало обаче да се въртя като пумпал в което ми е по силите уморих се и искам да си ходя във вечността.

Мерси за книжката, ще погледна.

-----------------------------

Вземи и мене, че всичко тук ми е опротивяло и ми е дошло до гуша...

-----------------------------

Вземи и мене, че всичко тук ми е опротивяло и ми е дошло до гуша...

Тя Вечността не я интересува колко ни е опротивяло...

ОФФ:

Наскоро писах някакъв стих, не много сериозен, ама ще ти покажа края му:

Мълчи. И си събирай чукалата -

ще трябва да строиш ковчег, и стряха.

Застигне ли те гибелта с Водата

да не повтарят - "до Завета бяха".

Тя Вечността не я интересува колко ни е опротивяло...

ОФФ:

Наскоро писах някакъв стих, не много сериозен, ама ще ти покажа края му:

Мълчи. И си събирай чукалата -

ще трябва да строиш ковчег, и стряха.

Застигне ли те гибелта с Водата

да не повтарят - "до Завета бяха".

-------------------------

Мълча

Търкалят се безсилни чукалата

Ковчегът си лежи недостроен

Присънва ми се всяка нощ Вълната

"Завета" е отдавна разтрошен...

Труд~но... е, да изпеем песента на Покаянието поне.. деветата (:

Дао де Дзин от Лао Дзъ, песен ІХ

ІX Не докосвайте напълнената ваза

"Не докосвай напълнената ваза,

Не докосвай острия край на острието.

Не се старай да пазиш стаи, пълни със злато и скъпоценни камъни.

Гордеещият се със своите богатства го постига нещастие.

Когато работата е завършена и името е показано, трябва да се оттеглиш.

Такъв е Небесният Път."

Изглежда че навсякъде девета песен е чудо... (:

Мълчи. И си събирай чукалата -

ще трябва да строиш ковчег, и стряха.

Застигне ли те гибелта с Водата

да не повтарят - "до Завета бяха".

Мълча

Търкалят се безсилни чукалата

Ковчегът си лежи недостроен

Присънва ми се всяка нощ Вълната

"Завета" е отдавна разтрошен...

Звънят ми днеска гръмко чукалата

И вместо прост ковчег направих кораб

Разпорил в устремно веселие Водата

Завета Му в платното хванат полъх

П.П. Няма процес във Вселената, който да не зависи от времето. Следователно промените са постоянно около нас. Поне докато има енергиен дисбаланс. Но идеята да се предвиждат по "рецептурник" ми идва малко в повече.

Звънят ми днеска гръмко чукалата

И вместо прост ковчег направих кораб

Разпорил в устремно веселие Водата

Завета Му в платното хванат полъх

П.П. Няма процес във Вселената, който да не зависи от времето. Следователно промените са постоянно около нас. Поне докато има енергиен дисбаланс. Но идеята да се предвиждат по "рецептурник" ми идва малко в повече.

От приказките в стария завет

запомних само колко е безсмислено

да бъдем астронавти и поети.

Че в бездните изгубват ни се листите.

Времето е зависимост в диалектиката, но вселената може да бъде в диалектиката и извън нея.

От приказките в стария завет

запомних само колко е безсмислено

да бъдем астронавти и поети.

Че в бездните изгубват ни се листите.

Времето е зависимост в диалектиката, но вселената може да бъде в диалектиката и извън нея.

Когато в себе си, не търсиш

Някакъв сакрален смисъл

За дадения днеска шанс

А просто с двете шепи вземаш

Това, което нивга не си искал

Тогава бездните изгубват се

От листите неписани - проклети

И в нас желание отново бликва

Да бъдем астронавти и поети

П.П. Тежко твърдение даваш, нуждаещо се от солидно доказателство. Но и без него, къде живееш ти? Къде ще бъдеш утре? А след това?

Когато в себе си, не търсиш

Някакъв сакрален смисъл

За дадения днеска шанс

А просто с двете шепи вземаш

Това, което нивга не си искал

Тогава бездните изгубват се

От листите неписани - проклети

И в нас желание отново бликва

Да бъдем астронавти и поети

П.П. Тежко твърдение даваш, нуждаещо се от солидно доказателство. Но и без него, къде живееш ти? Къде ще бъдеш утре? А след това?

Кому са нужни доказателства и какво променят те - нима хода на събитията, вечния кръговрат живот-смърт...

Къде съм... там където винаги съм била и от където ми е време да се махам - в диалектиката.

Твърдението ми не е силно а реално - вселената съществува независимо от гледната точка. Гледната точка може да бъде диалектична - тогава вселената е в диалектиката. Може да бъде друга, тогава вселената е другаде

Доказателствата служат за да валидират гледната точка. Сверяват ти часовника тоест. Ако някой е решил да не носи часовник, то от това не следва, че времето е спряло (следва поглед към И Цин). Ще рече, че не бива да се опущат нито диалектическите - нито адиалектическите аспекти при холистичния разбор на Вселената. За това се връщаме в порочното кръКче на прагматиката, да видим фантазирали ли сме или цЪ! Естествено, колкото персони - толкова и прагматически възгледа има по отношение на заобикалящият ни свят. Това идеше да покаже и моето ковчегно-корабно стихче, а не да даде конкретна посока или интерпретация на Стария Завет. А също и отбелязвайки различието като аргумент-функция на промяната, да ни върне в темата за И Цин и да покаже, че макар и спазвайки тематика и проблематиката (създавайки повтаряемост) не повишаваме нивото на предсказуемост, поне в тълкуването на проблемите... П.П. Усмивка - Забравих усмивката. Напоследък не се въздържам да слагам емотикони... П.П.П. Променям се! На коя страница да погледна, към какво води тази промяна?

Редактирано 13 април 201115 г. от darkterminal (преглед на промените)

Пашам, мерси за усмивката Гледам Хююррем Султан и ми е много диалектично и усмихнато в момента, но да знаеш, че на стиха ще бъде подобаващо ответено (емотките са си добър инструмент за такива като мен, дето само в нета лесно се усмихват)

Има една старогръцка мисъл, че всеки човек е една малка вселена.

Я виж ти, нашата ханъм-ефенди можела и да говори, а казваше, че нямала какво да каже... П.П. Донасяме до Вашето знание госпожо, че не обещаваме отвѣтъ на вашия отвѣтъ, а само ако заслужава ожиданието, да бѫде прочетенъ.