Дълго се търсех,много се трепах.

Страшно се сърдех,губех нелепо.

После се мачках,криех,маскирах.

Ялово бачках и се презирах.

Галех си нерва,комплекси туширах.

Сложна маневра,но АЗЪТ откривах.

Злото аз гоних,с водичка го давих.

Години се ронят в душевни наслади.

Време ще мине,друго ще дойде.

Всичко загива...генът си МОЙ е.

Редактирано 27 април 201115 г. от maiors (преглед на промените)

Приеми моите адмирации за хубавия стих !!!

Приеми моите адмирации за хубавия стих !!!

Сърдечно благодаря!

Прескочих залеза, наметнал урагани... На златните поляни срещнах старец, прероден в Начало. Облечен в бяло, сияеше красив, извечен... Идваше не отдалече, не отблизо. Беше вътре, в нас. И пак, и пак, и пак- за кой ли вече път ни правеше щастливи.

Редактирано 27 април 201115 г. от maiors (преглед на промените)

На дядо ми А сега давай, а сега стой. Май се надяваш,а не си свой. Слушаш депутата-сякаш си пиян. Що са ти децата в чужбина?По план? Пенсията малка, стажът ти голям. Държавата жалка, мафията срам. А сега в Атака.По-добре не става. А сега пък чакай, нещо се задава. Свестните прегърнал, Господ е отсъдил: Пропасти се пълнят най-добре с присъди. Пенсията малка, стажът ти голям. Държавата жалка, мафията срам. Любимецът на дядо-Адолф

Редактирано 30 април 201115 г. от maiors (преглед на промените)

В собата на кмета побира се чета. Сто бутилки"Импортед"- всичко,бако,е наред. Надарена секретарка, зълвата на ексдругарка, бълва маркови мезета и подкарва чалганета. На синия с халби бира "Чорбаджията" с "Везира" тъмни сделки си кроят- милиарди да броят. Ташко,бейският наместник, уж прелиства евровестник. Яшко бърше очилата, все Декадата пресмята. В ъгъла Близан и Шушко дебнат нещичко да гушнат. Дядо Вазов от портрета гледа гневно таз несрета.

Редактирано 28 април 201115 г. от maiors (преглед на промените)

Спокоен,равен от дълбока и тъмна пещера извира, за да се метне отвисоко на канари ,запенени от бесове,че ги разбива. Снагата му е леденостудена, като сълза- пределно чиста. До нея горска фея, притаена, разресва огледални листи. И всъщност нощем не водата пада надолу,там във бездната на мрака- рояк звезди се спускат за награда на този,който знае как да чака.

Редактирано 27 април 201115 г. от maiors (преглед на промените)

"рояк звезди се спускат за награда

на този,който знае как да чака."

Краят е много красив!

Поздравления за прекрасната творба!

Редактирано 27 април 201115 г. от petinka90 (преглед на промените)

"рояк звезди се спускат за награда

на този,който знае как да чака."

Краят е много красив!

Поздравления за прекрасната творба!

Благодаря, Петинка. Благодаря и на Вода.

Хората, уважавани от дядо - Ангела, Клара, Йозеф, Ева, Адолф!

Сегашното минало

Редактирано 11 май 201115 г. от maiors (преглед на промените)

Пооздрави за стиха Ви ... Освен прекрасна проза пишете и красива поезия /в случая духовита / Още веднъж поздрави !!!

Пооздрави за стиха Ви ...

Освен прекрасна проза пишете и красива поезия /в случая духовита /

Още веднъж поздрави !!!

Благодаря!

Лятно вино Ягодки, черешки и пролетни ангелски целувки... Моето лятно вино наистина е направено от тях! Отидох в град на сребърни шпори, които също подрънкваха... Песента си, изпях само на няколко човека... Тя видя сребърните ми шпори и каза: Нека прекараме малко време! И ще ти дам лятно вино! О, лятно вино... Ягодки, черешки и пролетни ангелски целувки... Моето лятно вино наистина е направено от тях! Свали си сребърните шпори и ми помогни да прекарам малко време... И ще ти дам лятно вино! О, лятно вино... Клепачите ми натежаха, устните ми не можеха да продумат... Опитах се да се изправя, но не можех да си стоя на краката! Тя ми вдъхна увереност с отвореното си държание... И ми даде още повече от лятното вино! О, лятно вино... Ягодки, черешки и пролетни ангелски целувки... Моето лятно вино наистина е направено от тях! Свали си сребърните шпори и ми помогни да прекарам малко време... И ще ти дам лятно вино! О, лятно вино... Когато се събудих, Слънцето блестеше в очите ми... Сребърните ми шпори бяха изчезнали и си чувствах главата два пъти по-голяма! Тя ми отне сребърните шпори и дим да я няма! А мен ме остави, копнеейки за още лятно вино... О, лятно вино...

Редактирано 17 май 201115 г. от maiors (преглед на промените)

изтрито

Редактирано 17 май 201115 г. от maiors (преглед на промените)

изтрито

Редактирано 17 май 201115 г. от maiors (преглед на промените)

изтрити миниатюри

Редактирано 17 май 201115 г. от maiors (преглед на промените)

Кога и кой ще измени на старата любов? На миналите златни дни и старата любов? За старата любов - докрай! За миналите дни! Ти чаша нежност ми подай за миналите дни! Със тебе пихме от дъха на тия равнини. И с тебе двама към върха вървяхме дълги дни. Преминахме ний длан във длан реки и планини. И раздели ни океан след тия златни дни. Но пак сме днес със теб ведно. Ръката ми хвани. Налей от старото вино за миналите дни. Налей и чашите не брой. Догоре ги пълни. Да пием с тебе, друже мой. За миналите дни. За старата любов - докрай! За миналите дни! Ти чаша нежност ми подай за миналите дни! Робърт Бърнс

Редактирано 22 май 201115 г. от maiors (преглед на промените)

Налей и чашите не брой. = пиянски работи

иначе това подхожда като допълнение към останалите стихове

Средството да нямаш врагове "Преклонената главичка остра сабя не сече я" - тази истина едничка кой би смял да отрече? Както всички умни хора, аз не ритам тръна бос, с големците се не бора и им ставам сявга мост. На богатий шапка клата и на силний казвам: да! И затуй ми е душата мирна, весела всегда. Се е харно за челяка да е скромен и разбран: не пречупва се гръбнака от един учтив метан. За начала, убеждения в препирня не влизам аз, нито ме е много еня кой що мисли тоя час. Що е бяло, черно, сиво, аз не знам - не ща да знам, и готов съм услужливо право всекиму да дам. Интереса си обаче нивга ази не презрях и със силните най-вече винаги съгласен бях. Туй завидно положение аз дължа на тоз си нрав; често тегля унижение, но пък пътят ми е прав. Завчера една плесница аз изядох например от един простак - бъбрица. Ах! Какъв постъпък чер! Що вий мислите, че сторих? Че предложих там дуел? Не, аз хитро се престорих, нищо че не съм видел. По туй светът има право тих човек да ме зове и уверен съм на здраво, че аз нямам врагове. Иван Вазов

Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, Джени вир - водица стана в цъфналата ръж. Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж. Бърза, мокра до колени, в цъфналата ръж. Ако някой срещне някой в цъфналата ръж и целуне този някой някого веднъж, то нима ще знае всякой де, кога веднъж някога целувал някой в цъфналата ръж? Робърт Бърнс

София.Псалм И вечно куче някакво лежи изопнато върху тротоара. И вечно котка някаква се шмугва по первазите на втория етаж. И вечно в парка се издигат паметници на герои, на светци и властелини. И вечно това улично движение, сганта убийци в ламарини, само веднъж един тролей най-кротко спря и рече: "Хайде, преминавай!" И вечно църквата е по-висока и по-светла тук, сравнено с другаде, а слабичък свещеник уговаря с млада двойка кръщението на детето им, и се шегува с него, сякаш вече светената вода го е намокрила и то трепери. И вечно вляво ангелът, напред приведен и забързан с блага вест, и вечно вдясно Девата в одежди, повече от целомъдрени, но боязлива въпреки това. И вечно същата галерия от вси светии на София и християнството, те никога не са достатъчни, и вечно Божията майка е отляво, а Синът отдясно, и вечно всички погледи са строги, също и на тази младичка Света Екатерина, тъй блестяща в алено и златно одеяние, с момчешки вид, лицето и е най-красиво между всички тук, щастливец, който я е изрисувал. И вечно тези хубавици си отиват, тъкмо щом ги срещна, редици, весело поели към конкурс за Мис Европа, заминават, също силните и мургави мъже, стотици хиляди навред по шарения свят, към Лайпциг и Париж, и към Канада, и там остават, но пари изпращат, стига да ги имат. И вечно искам с тях да потанцувам, и с Единствената, но си оставам гостът, който е дошъл и гледа и все желае тука да остане, но и там да се завърне, тъй че нищо не излиза, аз съм твърде недостатъчен. И вечно само пиша на Мария и Мирела по писмо, на Веселина, Галя и Емилия, и вечно с жаждата един за друг да сме един език. Навярно, ако мога да го кажа на ухо, съм влюбен в дамата, която в миг пред магазина си излиза и прикляка, за да нахрани уличното псе, а също да нахрани с няколко приветни думи дрипавия мъж, приседнал на тротоара, ето че подхвърлят си шеги. И вечно пак красивата сестра е със сестра, която е художничка, самата тя пък пее, учела испански, но английският и звучи много живо. О, да, била претрупана от работа през седмицата, ох, за щастие било днес събота, и вечно споменава, ако я разбирам правилно, за дебеланите от Солун, как вървят с навирен нос по улиците си, все пак - не е ли истина?- виж, българките са красивите. И вечно казвам: "Да, така е". И си мисля, Боже мой, спаси ме. И вечно пак сестрата на сестрата има си приятел от Крефелд, тъкмо из страната пътешествали. И вечно ме предупреждава да съм зорък с циганките, всеки ден омилостивявам Бога с няколко монети, Бог да те благослови, изрича старата жена и вперва поглед нависоко в небесата. И вечно трябва да внимаваш със завиващите вляво, и наяве и насън, и вечно чакат някакви мъже в колите до тротоарите, изглежда чакат да започне и за тях живота, че по-богатите си имат къща в село край морето, а останалите - горе в планината, и всички пращат своите деца в езикови училища, а тях ги има предостатъчно. И вечно дъщерята е за жалост мъничко предвзета, а майка и внимателно оглежда чужденеца и грациозно кима, докато и се превежда. И вечно телефонът им е под ръка, че на сестрата може би ще се обади принцът, а онези гледащи сериозно млади хора може би ще ги потърси някой "едър бизнес"- ще им стискам палци!- може би и майката да позвъни на своя син. 2003 Уве Колбе

Редактирано 19 май 201115 г. от maiors (преглед на промените)

Момина песен Нежно го прегърнах аз и пое нагоре той. Все го чакам оттогаз, няма нито миг покой. Пощадете моя драг, дребен град, пороен дъжд. Не затрупвай, ситен сняг, пътищата отведнъж. Ти не го буди със вой в здрача, вихъре студен. Нека спи спокойно той и да стане отморен. Нека бъда с него вред, дето иде в тоя свят. Път да го зове напред, а сърцето му назад. Робърт Бърнс

Редактирано 20 май 201115 г. от maiors (преглед на промените)

Терасите ги затварят, тази нощ сезонът приключи. Столовете на кафенето са още отвън, но са вече гледжосани от мрака, от тишината. Вместо леките приказки вчера, телевизорен шум зад прозорците ( макар и днес далечна война да е причината всички апарати да трепкат, студентка, философ, дрогерист гледат една и съща програма). Тук вън есента побеждава, три четвърти от живота е спомен. Прах навяват отложените пътувания, дързостта на прекалено късите пътища е станала сякаш привичка. Кой всъщност се бори там в непосредствена близост, цветя за откъсване, в чимширената градина, край воденичната вада, кой всъщност се бори там за душата си, тринайсетгодишни в палатката, Господи? Сезонът на празника свърши, а през нощта - за кого ли бият тези късни камбани? - идеална би била една руска печка, върху която да зачене Юлия. Уве Колбе

Редактирано 20 май 201115 г. от maiors (преглед на промените)

Рожден ден Възторжени подаръци приема, неосъзнато горда и добра, и вперила очите си във мене с любов ме гледа мойта дъщеря. А аз се чудя и се мая какво пропускам в този ден. Объркана се хващам че мечтая да отключа заключеното детско в мен. Стихове да бях и посветила не бих така достойно мила и себе си не бих разкрила. Че най-подхожда маргаритка на русата чаровна плитка, а всичко днес внезапно сладко е жизнерадостно и кратко.

Редактирано 22 май 201115 г. от maiors (преглед на промените)