Като капчица роса

сред тревите скрита

побирам в себе си

цялата му топлина

и след всеки удар

на сърчицето си

непоносимо малко

все повече го преоткривам-

по вените тече пожар..

Като песъчинка осиротяла

без майчините дюни

на светлината му

душата ми блести,

а бащинската му целувка

като Вечерница

на челото ми засиява,

кара всяка фибра

в тялото ми да трепти.

Фидел Гарсия

Много красиво.. особено мотивът за родното, майката и бащата. А фибрите ми напомнят за Ел. Багряна и "Но усещам, в мене бие древна,скитническа, непокорна кръв."

Редактирано 23 юни 201114 г. от nassy_kiss (преглед на промените)

( :

Заключвам тихо вратата на реалността

и в ръцете топли на Зефир понасям се.

Врабче съм сгушено на рамото му, за миг съм Флора.

Сънят ми по детски очи отваря във вятърната му коса..

 

Първо води ме на гости на Астрей - баща си.

Замайват ме звездите в небосклона на дома му -

неизброими са, а аз наивната не спирам да броя.

 

И всяка от небесните светулки приказка

в картини претворява, избухват светове във цвят,

само времето не знам защо така сърдито е,

за несбъднатите приказки нехае,

 

не спира да тиктака...

Неусетно в градините на майка си,

при Еос ме оставя...

Лъчите на зората ме зоват.

За всички които...

Светът невидимо се оцветява

потапя пръстчета във шарени бои

и става пъстро щом зората се отърси

от нощната забрава...

отваряйки по детски любопитните очи.

Редактирано 4 юли 201114 г. от Уиш... (преглед на промените)

За всички които...

Светът невидимо се оцветява

потапя пръстчета във шарени бои

и става пъстро щом зората се отърси

от нощната забрава...

отваряйки по детски любопитните очи.

Здравей, здравей

Тук, нали, мога да...се развихрям... да си правя пъстро и шумно

Редактирано 4 юли 201114 г. от efe (преглед на промените)

Супер стих за второкласник -считайки го за комплимент ако сега завърши първи клас ! Поздрави !

Супер стих за второкласник -считайки го за комплимент ако сега завърши първи клас !

Поздрави !

Това за какво ти беше ...необходимо?

Това е една част от теб ли?

Защото другата са стиховете ти.

... ....

Супер стих за второкласник -считайки го за комплимент ако сега завърши първи клас !

Поздрави !

Жоре, много ми е интересно как би обяснил последните си няколко остри поста, в които критикуваш... какво? и кого? Смяташ ли, че отсъствието на коменатар означава незаинтересованост?

Честно. Не те разбирам. От три години публикувам тук, имам не повече от 20 коменатара в трите теми-стиховете, разказите и приказките, но имам над 20 приятели, които освен, че са ги прочели, по някакъв начин са били докоснати, открили са частичка от себе си и поне за няколко мига са се почувствали по специален начин. Това за мен е напълно достатъчно!

Стихът е фееричен и мелодичен, съдържа в себе си красотата и пъстротата на утрото, поднесени чисто и искрено. Това е и посланието на стиха. Утрото е винаги чисто, ненавлякло маските на деня...

Нел, Еф... винаги ме е изпълвало едно умиление, когато приятел защитава приятел. Сладките ми те.Целувам ви, но в случая дори не беше нужно.

Като се замисля май не съм получавала по - голям комплимент.

Г-н ianica 94, всъщност, да ви призная, прекарвам ваканцията чудесно.Пожелайте ми от сърце още дълго да запазя детското, което сте усетил в това нетърпеливче. (Тук бъркам в джоба с дъФките и Ви черпя една от тия дето правят гОлеми балони и ти залепват чааак по веждите. ((((: )

 

За всички които...

Светът невидимо се оцветява

потапя пръстчета във шарени бои

и става пъстро щом зората се отърси

от нощната забрава...

отваряйки по детски любопитните очи.

Така искам да съм в твоя свят...

Така искам да съм в твоя свят...

Можеш..., но това си има цена, знаеш.

Уиш, не ни лишавай от багрите на емоциите си.

Ефче, не тъжи за тия пустиняци. Наритах ги грозно и сега са ми сърдити. Като спрат да ги болят дупетата, вероятно ще се върнат.

Крехки отражения в зелено

 малки паяжинки - литнали в небето чудеса,

носят полъх,

късче от любима песен

неволно плиснало

чиста утринна роса...

Капчица, дете на момина сълзица

миг преди да се отрони

свенливо се усмихва,

под ресници от дъга трепти.

Личицето и блести

по струните на стара арфа

послание излива..

жадните дошло да напои.

Шепите подлагам,  като малко чашка,

искам да я уловя, да не я боли.

Знам, наивна съм,

приела е съдбата си,

смирено се отделя,

целува тихичко земята

и ляга кротко да поспи.

 

 

Детство мое, ела си,

с пръсти по звездите

усмивки да рисуваш,

гирлянди да закичиш

на тъмното в нощите,

като панделки красиви

на момиче във косите.

И рибки да танцуват

заедно с Луната,

да не и е скучно,

че понякога остава

с часове самичка...

Нарисувай още

с твоите боички

облачета бели,

две по две - близнета,

като братче и сестриче

закъснели за вечеря,

да се гонят лудо

задъхани да лягат

на Сънчо в меката постеля...

 

Детство мое,

с кърпените панталони

и вечно охлузени крачета,

все шапката изгубило

нейде из полето,

моля те, върни се,

приказка да ми разкажеш

от оная книжка вехта, пожълтялата

с твърдите корици.

Сещаш ли се, дето баба ни я даде

под възглавницата

криехме я с тебе,

толкова истории

от нея сме прочели...

Напълни очите ми

с онова вълшебство,

само ти го можеш,

мило мое детство.

 

 

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif само в сънищата, Уиши

... и в паяжинките покрай очите ,ЕФ,

и в побелели стружки по косите,

в звънлив и непринудения смях

на криеница си играят, макар отминали на детството ни дните...

........

 

 

Като в сън пробягвам разстояния,

тичам из лавандулови полета

от несбъднати, още несънувани мечти,

струните на залеза са толкова далечни.

Ехо са...

Медните им звуци бавно ме застигат,

/като неопрен по тялото ми лепнат/

сладостта им във въздуха тежи..

На вечерите като тази,

очите някак по-особено блестят,

дали заради фонтаните от щастие

сълзите им преливат,

превръщат се в бенгалски огън -

красиви, мимолетни...

във фойерверки от звезди,

или пък заради нощта току разпъпила ,

рисуваща лежерно татуси

с дюнно пясъчни пръсти

по морния гръб на деня...

Дали затова, дали ?

Всъщност вече не помня,

мислите си разтворих

като сол във вода.

В море ги превърнах.

Безнадеждно разсеяна

за секунди забравих,

че не мога да плувам...

добре че в полета

мислите са ненужни...

Отлитам, ще се видим

на другия бряг сутринта.

 

пп На лудото НелИ ,като се върне да си намери обещаното..

Тази сутрин се събудих

с ръце безкрайно дълги

стигащи небето,

прегърнах облаците без проблем,

а Слънчо лъчезарен набързо ме разсъни

подавайки ми чашата с кафето.

Прозорецът ми  и той е някак по - различен,

флиртува с жълтото перде,

то пък на птичи песни ненаслушало се

до него нещо си танцува,

/на ятата с поздрав маха

в усмихнато каре... /

Чудя се дали защото вчера

от тъмното извадих всичките картини

и на стената вместо дъга ги заковах,

та моят малък свят

днес решил е да празнува,

в календара нищо гръмко не видях,

може би по свой си начин

решил е да изпрати Юли.

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=z0DiY-ud1gw&feature=related

Хубаво е !

Приеми моите адмирации !!

поздрави:

http://www.youtube.com/watch?v=hFEYd8As7Wc&feature=related

Благодаря! (: Поздравът е много красив.

пп На лудото НелИ ,като се върне да си намери обещаното..

Лудото хареса и обещаното и "надстройката".

Уиш... последното ти творение е много яко

Уиш... последното ти творение е много яко

Ей,мерси ти! То не че аз имам много пръст в тая работа, Нетърпеливките сами си изскачат. (:

Нелчоо, върна се най- накрая.

Редактирано 3 август 201114 г. от Уиш... (преглед на промените)