а бе то не се знае коя тактика за какво е

нали излезе иззад пердето...

 

Времето... Времето е един тих гений...

 пп Мерил, всъщност тактиката ми е да ви бомбандирам с кафяни  / засега / миниатюри, да ви стане в един момент неудобно  и  все пак някоя от вас да пропише.

А миниатюрите ти са чудесни... Макар и кафяни, ми създават усещане за море...

Море и мирис на кафе... Ооо... Ще се пренесем направо в картините ти...

Било е някога... когато

и камъните имали сърца,

разменяли си думи във водата,

запомнила ги тя...

Не вярвате ли?

Нека ви разкаже старият рапан,

а ехото му ще ви върне лятото...

 

Уиши, ами начало на приказка, а...

 

Времето... Времето е един тих гений...

Искам да те гледам 

как рисуваш стара книга.

И пламъкът от свещ 

как разливаш бързо,

докато е още топъл

восъкът. Как разливаш

нощем светлината .

През рамото ти да крада 

от тайнството на сенките

междулистия безумно фини.

Домашен дребен демон съм.

В ъгълчето свит

сред праха на тишината.

Искам да те гледам

как рисуваш

ситни нанизи от букви

по дланите на стара книга.

 

Желанието ми..

 

...и шепа разпилени малки стъкълца.

Добро утро..,

ще напиша 

в писмото до теб, 

Добро утро

ще напиша 

в събота сутрин

с горещо кафе...

/притрябвало ми е мастило..

 

кафе кафе кафе

кафе...

разсипано навсякъде
небрежно

по разхвърляните листи
за рисуване,

по дантелените ръбчета
на ръкавите ми,

в сънищата ми
забързано задъхани
с онези ситни стъпчици
на ъгъла на улица 
 "Преди..."

/с ръждясалото № 5 /
хартията памучна 
капчиците влага  
в очите им
жадно да попие ...

 

.. и на пресечната й
с чароматното име
"Канелена пръчица",

където 
обичайно се завихрят 
онези симпатични
мънички вихрушки

за утаените в чашата

на времето

мои неизказаности..
несбъднатости мои
в думи...

там.. за тях
на този ъгъл

вече цяла вечност
хоризонтът чертае
криволико

калдъръмно
кадифени

редове ...

Добро утро..,

в събота сутрин

ще напиша

в писмото до теб

с горещо кафе

вместо с мастило. 

 

 

 

Редактирано 12 януари 201313 г. от Уиш... (преглед на промените)

Добър вечер, Нетърпеливче 

Толкова обичам изтърколените думички несъвършенство!

Допи ми се кафе...

За сутрините в които..  започват с любимите ми зимно чорапени танци.

За сутрините в които.. времето не тече,след тях не се случва нито ден, нито нощ.не и след тях..

За сутрините в които.. едно оръфано фото има силата да ме изпрати като совалка еднопосочно в небето.

За сутрините в които.. съм на вечните рошави 17, с дългите до земята цигански рокли на малки цветчета и белите автографо-крейзанско рокерски кецове. съм-съм-съм.

За сутрините в които..от първата до последната спирка в тролея със Стани си разказваме приказно подводно сини сънища.

За сутрините в които..зелената кола на реалността се разбива на каданс, а аз съм случайно случаен катастрофален неин свидетел... как деформират,как се разтварят ламарините й на милиарди атоми по аутобана към небитието. 

За сутрините в които.. какво значат думите 'Без начало и без край' отвъд знаенето знам..

За сутрините в които..една къса китарна жица действа като зареден дефибрилатор за сърцето ми.

За сутрините в които .. две частички от Големия огън светят в очите ми.

За сутрините в които.. паля свещичка,а смъртта на приятел е повод за танц..

 

http://youtu.be/qToTHW96XEQ

 

 

 

Хайде, моля те, изяж си пастичката 

 

http://youtu.be/JcmyPEsLbRc

Редактирано 17 януари 201313 г. от Efe (преглед на промените)

преподреждай дали има такава дума ... ама значението е същото

 

като хапче LSD.

като криле на лебед

отпуснати до женско тяло..

като самотна картина в Лувъра

крачеща безсмъртно гола 

по паветата на времето ..

 

като изгреви по върховете ледено целунати..

като близнато от четка.

като белег. завинаги.

като огън във ръцете ти..

като следа в пътека

като обещание за край

 

като начало..

 

 

Редактирано 20 февруари 201313 г. от Уиш... (преглед на промените)

Аз и ти насън

 

Насън рисувам по земята  с пръсти.

Рисувам квадрат, насред разкопки.

Символично построявам къщата ни

като на игра... сякаш съм дете..

Аз сядам вътре, ти сядаш  срещу мен,

до нас във пепелта танцуват ветровете..

Нямам усещането за прозорци,нито за стени

като бездомници сме без правото на покрив.

И само в нашето квадратче

рукват от небето порои,

 

 

рукват от небето дъждове

безбройни мигове...

безбройни вдишвания с шепи

 

с часове... на капки..

Редактирано 3 март 201313 г. от Уиш... (преглед на промените)

Искам да ти напиша милион неща… Но…

Понеже ще ме разбереш и без думи, ще напиша само you are home for me...

 http://www.imdb.com/title/tt0491152/?ref_=fn_al_tt_1

Най-обикновен филм. От онези, които хората определят като неангажиращ. 

Но Итън ме ангажира…

Много…

Допускам, че и ти ще се огледаш в него.

 

За теб…

Напиши ми милион неща, напиши ми, напиши ми...

 

 Събудих се с  тази песен в главата.. и тъй като ти си от малкото хора, пред които не ме е срам да грача..

 

за теб

http://www.youtube.com/watch?v=OE-wzYPdO78

 

 

пп И за пръв път от много време насам бях планирала гледане на  филм.

Ще излезеш и ти циганка накрая.

Не мога...

Опитвам се да го напиша, но не става...

Когато напиша думите, сякаш ги откъсвам от цялото, от чувството, от съня, от мечтата... и докато тичам навън, храмът зад гърба ми се срутва лавинообразно... Като във филмите с Харисън Форд - нали се сещаш...

 

Просто... Първото нещо, което прокънтя в главата ми, когато прочетох този сън, бе точно това - you are home for me.

Има неща, които сме обречени да носим в себе си завинаги... Дори не разбираме в кой момент са ни превзели... Ние, без тях, спираме да бъдем ние...

 Re:

"

http://www.youtube.com/watch?v=ErHjoTtQo0s&feature=related

 

 

С дланите си чувам

как всяка думичка кънти..

Станала съм снежна раковина.

По заледените ми вени

мимолетно разцъфтяват

и увяхват попарени мечти..

Но бодлите им остават.За дълго.

На прага на онази вечна зима.

 

С дланите си чувам

как всяка думичка кънти..

Като незрящ ги възприемам

по мирисът, по формата и топлината..

И нищо няма да Е, както  е било преди

хаосът от думи да ме напусне,

невидимо да се стопи
в бездната на тъмнината ми..

 

 

 

 

Без думи...

Редактирано 17 май 201313 г. от Merryl (преглед на промените)

после сънено

 

взривени зидовете ми

към хоризонта политат на ята.

безумно много черни чучулиги

 

и ме вадят меко от съня

и тихо стих ми декламират:

"Надеждата е бебе с очила" 

 

като ехо се повтаря

и повтаря, и повтаря...и звъни 

камбана в още сънената ми душа

 

в шепата ми топло камъче

мъркащо оставя.

мъничък зародиш на безкрая...

Вярваш или не, точно си довършвах наум един разговор с теб, докато слушах "Перфектната тишина"...

 

Perfect Silence

 

The most perfect silence is
When there is no need to speak
The most perfect silence is
When there's no need to explain

The most perfect moment is
When we just come from different circumstances
But the stream of lust flows into the same direction

The most perfect silence is
When there's no need of showing
Something is true
When you see the same pictures
From another point of view

When there's no need to search the outside
No need to linger on
Not a single something left to distract you
No need to want

Don't you see how I long long
How I long long
For that moment to come?

The most perfect silence is
When there's no need to speak
The most perfect silence is
When there's no need to explain

When there's no need to search the outside
No need to linger on
Not a single something left to distract you
No need to want

Don't you see how I long long
How I long long
For that moment to come?

 

 

 и... ?! сега и любопитството  ли ще ми събуждаш )))     ние с теб съвсем изперкахме

Ами не... Аз нищо не съм направила. 

Просто констатирах, че в момента, в който в полусън съм слушала този прекрасен текст

и съм довършвала един разговор с теб, ти си се събуждала, пишейки стиха си... Всъщност си ми отговорила...

 

Ти ми показа колко уютно може да е мълчанието... Сега, когато се научих и ми е хубаво в него, няма как да ме кориш... Нали, нали?!

п.п. Нямам пера бре... накъде съм изперкала...

Редактирано 31 юли 201312 г. от Merryl (преглед на промените)

знаех си,че отдавна трябва да се гръмна, ама не. да слушам аз тоя и оня

 

.. до следващата гара, нали така беше

Обичам те. Няма да те лайквам, за да не си помислиш, че поощрявам гърменето ти.

п.п. Мразя, когато не се въздържам и пиша след прекрасните ти стихове... а те остават по-назад преди да са ги прочели всички...

п.п.п. Ти си създание с ефирно елегантна душевност, побрана в толкова прелестна непохватност на препъващи се крака, обути в малинови чурабки и счупени токчета, че трябва да те опазим от гърмене... да не натиснеш нещо погрешка. 

п.п.п.п. Лека нощ, Уиш. И не заспивай пак!

 И не заспивай пак!

 

няма ( ;

 

нетърпеливка такава

Не се ли уморихте крилата на пеперудите да късате?

Нима са ви потребни?!

Омръзнали сте ми до втръсване

с високопарните си заключения, с ръцете мръсни

и алчните погледи подир нечие щастие

... или доверие.

 

Не се ли уморихте вече, потомци на Салиери?

 

Уиши

 

Редактирано 2 август 201312 г. от Нел (преглед на промените)