Премини към съдържанието

    Препоръчан отговор


    1 Понякога сънувам трактори, че мачкат ме! Не знам, трева ли съм в съня си? Понякога сънувам трактор че съм! Не знам, убиец на трева ли да се чувствам? Понякога сънувам кестени и със вкуса им в устата ми се стряскам и събуждам! Понякога пък нищо не сънувам ! Тогава се събуждам ясно с ужас и голяма празнота за себе си! 2 Голите дървета грозни са и чакат малко сняг да скрие самотата им! Носталгията по листата им ги плаши и кара клоните им вечер да крещят от вятъра! Споменът за красотата им през лятото- кристално ясен е и вият в ужас с клони да не го загубят някъде! Поредно пълнолуние отчайва ги И грозни те заспиват С надеждата за още малко сняг- Срамът им той да скрие! 3 Да преспиш с остатъка от себе си е равносилно на секса с непознат. Самотен правиш го в необходимост, а знаеш няма смисъл, нито полза. Да преспиш с остатъка от себе си е жалко; превърнал си се в нищо изхвърлено накрая - там до празното. Да преспиш с остатъка от себе си успех обаче е, защото будиш се огрян от никаква идея и смееш се, че пак не свършил си. Да преспиш с остатъка от себе си е поводът за щастие, че след всичко - тъмно, грозно, случило се, все още имаш се изцяло. 4 Красива си! Така усмихната и счупеният преден зъб придава силно очарование! Красива си! Едното ти око гримирано перфектно е и в унисон с непочистените вежди. Красива си! Ухото с липсващо парче отгоре подчертава се от странната плешивост. Красива си! Едната ти гърда почти под мишницата ти фиксирана, стряскащо по-малка е от другата. Красива си! Коремът целия в елегантно окосмяване тресе ритмично тлъстината си. Красива си! Изкуственият крак е сякаш бил твой винаги. Накуцваш с него някак си кокетно. Красива си! Приятна вечер! Тръгвам си, но ти помни- Красива си! 5 Видя ли улиците мокри са! И два гълъба не летят, а ходят някак странно. Изгряващото слънце изморено скрива се зад облаци в опит мързеливо да угасне. Студено ми е! - Може би от времето. Разхождам разваленото си тяло по улици ту кални, ту пресъхнали. Да се прибера, единствено усещам искам да направя, а ходя от години все нехаещ. Единият отлитна някъде на запад. Останал сам, другият във локва се огледа. Огледах се и аз до него... И с калното си отражение запътих се за щастие, а гълъбът остана вгледан в себе си. 6 Опитах се но не успях, харесах се но не успях. Намразих се, но не успях съживявах се неколкократно, но мъртвото остана. Сега едва се кретам в себе си забравих всичко минало, горчиво взех със себе си- сега! Блуждая между хората и искам като тях живот от себе си - за себе си, живян! Опитах и да плача, но уви. Сега не знам защо изобщо пиша и думи няма за безцелно, празно настояще! Криво бъдеще с бодли по черни пътища – очаква ме, не знам да тръгна ли или да спра на този ред живота си и мисленето никакво ! Стоящ във тъмното очаквам себе си, а няма ме и вдигам знаме бяло, ръкавица нямам - хвърлена в калта измачка я пространството. Стеснено, грозното ми себелюбие крещи изчакай още малко редът ти идва, опашката е малко вече. Отказвай се намеква ми останката от разум! Объркано не тръгвам, а трябваше да съм пристигнал преди време!

    Редактирано от klankars (преглед на промените)
    • Харесва ми 6

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    1

    Понякога сънувам трактори, че мачкат ме!

    Не знам, трева ли съм в съня си?

    Понякога сънувам трактор че съм!

    Не знам, убиец на трева ли да се чувствам?

    Понякога сънувам кестени и

    със вкуса им в устата ми

    се стряскам и събуждам!

    Понякога пък нищо не сънувам !

    Тогава се събуждам ясно с ужас и

    голяма празнота за себе си!

    2

    Голите дървета грозни са

    и чакат малко сняг

    да скрие самотата им!

    Носталгията по листата им ги плаши

    и кара клоните им вечер да крещят от вятъра!

    Споменът за красотата им през лятото-

    кристално ясен е

    и вият в ужас с клони

    да не го загубят някъде!

    Поредно пълнолуние отчайва ги

    И грозни те заспиват

    С надеждата за още малко сняг-

    Срамът им той да скрие!

    3

    Да преспиш с остатъка от себе си е равносилно на секса с непознат.

    Самотен правиш го в необходимост,

    а знаеш няма смисъл, нито полза.

    Да преспиш с остатъка от себе си е жалко;

    превърнал си се в нищо

    изхвърлено накрая - там до празното.

    Да преспиш с остатъка от себе си успех обаче е,

    защото будиш се огрян от никаква идея

    и смееш се, че пак не свършил си.

    Да преспиш с остатъка от себе си е поводът за щастие,

    че след всичко - тъмно, грозно, случило се,

    все още имаш се изцяло.

    4

    Красива си!

    Така усмихната и счупеният преден зъб

    придава силно очарование!

    Красива си!

    Едното ти око гримирано перфектно е и в унисон

    с непочистените вежди.

    Красива си!

    Ухото с липсващо парче отгоре

    подчертава се от странната плешивост.

    Красива си!

    Едната ти гърда почти под мишницата ти фиксирана,

    стряскащо по-малка е от другата.

    Красива си!

    Коремът целия в елегантно окосмяване тресе ритмично

    тлъстината си.

    Красива си!

    Изкуственият крак е сякаш бил твой винаги.

    Накуцваш с него някак си кокетно.

    Красива си!

    Приятна вечер!

    Тръгвам си, но ти помни-

    Красива си!

    5

    Видя ли улиците мокри са!

    И два гълъба не летят, а ходят някак странно.

    Изгряващото слънце изморено скрива се зад облаци

    в опит мързеливо да угасне.

    Студено ми е! - Може би от времето.

    Разхождам разваленото си тяло по улици

    ту кални, ту пресъхнали.

    Да се прибера, единствено усещам искам да направя,

    а ходя от години все нехаещ.

    Единият отлитна някъде на запад.

    Останал сам, другият във локва се огледа.

    Огледах се и аз до него...

    И с калното си отражение запътих се за щастие,

    а гълъбът остана вгледан в себе си.

    6

    Опитах се но не успях,

    харесах се но не успях.

    Намразих се, но не успях

    съживявах се неколкократно,

    но мъртвото остана.

    Сега едва се кретам в себе си

    забравих всичко минало,

    горчиво взех със себе си-

    сега!

    Блуждая между хората и

    искам като тях

    живот от себе си - за себе си, живян!

    Опитах и да плача, но уви.

    Сега не знам защо изобщо пиша

    и думи няма за безцелно, празно настояще!

    Криво бъдеще с бодли по черни пътища – очаква ме,

    не знам да тръгна ли или да спра на този ред

    живота си и мисленето никакво !

    Стоящ във тъмното очаквам себе си, а няма ме и

    вдигам знаме бяло, ръкавица нямам -

    хвърлена в калта измачка я пространството.

    Стеснено, грозното ми себелюбие крещи

    изчакай още малко

    редът ти идва, опашката е малко вече.

    Отказвай се намеква ми останката от разум!

    Объркано не тръгвам, а трябваше да съм пристигнал преди време!

    аз не разбрах защо темата се казва идеи

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    хахахаа хахах! много яко! 3 Да преспиш с остатъка от себе си е равносилно на секса с непознат. Самотен правиш го в необходимост, а знаеш няма смисъл, нито полза. Да преспиш с остатъка от себе си е жалко; превърнал си се в нищо изхвърлено накрая - там до празното. Да преспиш с остатъка от себе си успех обаче е, защото будиш се огрян от никаква идея и смееш се, че пак не свършил си. Да преспиш с остатъка от себе си е поводът за щастие, че след всичко - тъмно, грозно, случило се, все още имаш се изцяло.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.

    Вход


    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.