Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


1 Понякога сънувам трактори, че мачкат ме! Не знам, трева ли съм в съня си? Понякога сънувам трактор че съм! Не знам, убиец на трева ли да се чувствам? Понякога сънувам кестени и със вкуса им в устата ми се стряскам и събуждам! Понякога пък нищо не сънувам ! Тогава се събуждам ясно с ужас и голяма празнота за себе си! 2 Голите дървета грозни са и чакат малко сняг да скрие самотата им! Носталгията по листата им ги плаши и кара клоните им вечер да крещят от вятъра! Споменът за красотата им през лятото- кристално ясен е и вият в ужас с клони да не го загубят някъде! Поредно пълнолуние отчайва ги И грозни те заспиват С надеждата за още малко сняг- Срамът им той да скрие! 3 Да преспиш с остатъка от себе си е равносилно на секса с непознат. Самотен правиш го в необходимост, а знаеш няма смисъл, нито полза. Да преспиш с остатъка от себе си е жалко; превърнал си се в нищо изхвърлено накрая - там до празното. Да преспиш с остатъка от себе си успех обаче е, защото будиш се огрян от никаква идея и смееш се, че пак не свършил си. Да преспиш с остатъка от себе си е поводът за щастие, че след всичко - тъмно, грозно, случило се, все още имаш се изцяло. 4 Красива си! Така усмихната и счупеният преден зъб придава силно очарование! Красива си! Едното ти око гримирано перфектно е и в унисон с непочистените вежди. Красива си! Ухото с липсващо парче отгоре подчертава се от странната плешивост. Красива си! Едната ти гърда почти под мишницата ти фиксирана, стряскащо по-малка е от другата. Красива си! Коремът целия в елегантно окосмяване тресе ритмично тлъстината си. Красива си! Изкуственият крак е сякаш бил твой винаги. Накуцваш с него някак си кокетно. Красива си! Приятна вечер! Тръгвам си, но ти помни- Красива си! 5 Видя ли улиците мокри са! И два гълъба не летят, а ходят някак странно. Изгряващото слънце изморено скрива се зад облаци в опит мързеливо да угасне. Студено ми е! - Може би от времето. Разхождам разваленото си тяло по улици ту кални, ту пресъхнали. Да се прибера, единствено усещам искам да направя, а ходя от години все нехаещ. Единият отлитна някъде на запад. Останал сам, другият във локва се огледа. Огледах се и аз до него... И с калното си отражение запътих се за щастие, а гълъбът остана вгледан в себе си. 6 Опитах се но не успях, харесах се но не успях. Намразих се, но не успях съживявах се неколкократно, но мъртвото остана. Сега едва се кретам в себе си забравих всичко минало, горчиво взех със себе си- сега! Блуждая между хората и искам като тях живот от себе си - за себе си, живян! Опитах и да плача, но уви. Сега не знам защо изобщо пиша и думи няма за безцелно, празно настояще! Криво бъдеще с бодли по черни пътища – очаква ме, не знам да тръгна ли или да спра на този ред живота си и мисленето никакво ! Стоящ във тъмното очаквам себе си, а няма ме и вдигам знаме бяло, ръкавица нямам - хвърлена в калта измачка я пространството. Стеснено, грозното ми себелюбие крещи изчакай още малко редът ти идва, опашката е малко вече. Отказвай се намеква ми останката от разум! Объркано не тръгвам, а трябваше да съм пристигнал преди време!

Редактирано от klankars (преглед на промените)
  • Харесва ми 6

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

1

Понякога сънувам трактори, че мачкат ме!

Не знам, трева ли съм в съня си?

Понякога сънувам трактор че съм!

Не знам, убиец на трева ли да се чувствам?

Понякога сънувам кестени и

със вкуса им в устата ми

се стряскам и събуждам!

Понякога пък нищо не сънувам !

Тогава се събуждам ясно с ужас и

голяма празнота за себе си!

2

Голите дървета грозни са

и чакат малко сняг

да скрие самотата им!

Носталгията по листата им ги плаши

и кара клоните им вечер да крещят от вятъра!

Споменът за красотата им през лятото-

кристално ясен е

и вият в ужас с клони

да не го загубят някъде!

Поредно пълнолуние отчайва ги

И грозни те заспиват

С надеждата за още малко сняг-

Срамът им той да скрие!

3

Да преспиш с остатъка от себе си е равносилно на секса с непознат.

Самотен правиш го в необходимост,

а знаеш няма смисъл, нито полза.

Да преспиш с остатъка от себе си е жалко;

превърнал си се в нищо

изхвърлено накрая - там до празното.

Да преспиш с остатъка от себе си успех обаче е,

защото будиш се огрян от никаква идея

и смееш се, че пак не свършил си.

Да преспиш с остатъка от себе си е поводът за щастие,

че след всичко - тъмно, грозно, случило се,

все още имаш се изцяло.

4

Красива си!

Така усмихната и счупеният преден зъб

придава силно очарование!

Красива си!

Едното ти око гримирано перфектно е и в унисон

с непочистените вежди.

Красива си!

Ухото с липсващо парче отгоре

подчертава се от странната плешивост.

Красива си!

Едната ти гърда почти под мишницата ти фиксирана,

стряскащо по-малка е от другата.

Красива си!

Коремът целия в елегантно окосмяване тресе ритмично

тлъстината си.

Красива си!

Изкуственият крак е сякаш бил твой винаги.

Накуцваш с него някак си кокетно.

Красива си!

Приятна вечер!

Тръгвам си, но ти помни-

Красива си!

5

Видя ли улиците мокри са!

И два гълъба не летят, а ходят някак странно.

Изгряващото слънце изморено скрива се зад облаци

в опит мързеливо да угасне.

Студено ми е! - Може би от времето.

Разхождам разваленото си тяло по улици

ту кални, ту пресъхнали.

Да се прибера, единствено усещам искам да направя,

а ходя от години все нехаещ.

Единият отлитна някъде на запад.

Останал сам, другият във локва се огледа.

Огледах се и аз до него...

И с калното си отражение запътих се за щастие,

а гълъбът остана вгледан в себе си.

6

Опитах се но не успях,

харесах се но не успях.

Намразих се, но не успях

съживявах се неколкократно,

но мъртвото остана.

Сега едва се кретам в себе си

забравих всичко минало,

горчиво взех със себе си-

сега!

Блуждая между хората и

искам като тях

живот от себе си - за себе си, живян!

Опитах и да плача, но уви.

Сега не знам защо изобщо пиша

и думи няма за безцелно, празно настояще!

Криво бъдеще с бодли по черни пътища – очаква ме,

не знам да тръгна ли или да спра на този ред

живота си и мисленето никакво !

Стоящ във тъмното очаквам себе си, а няма ме и

вдигам знаме бяло, ръкавица нямам -

хвърлена в калта измачка я пространството.

Стеснено, грозното ми себелюбие крещи

изчакай още малко

редът ти идва, опашката е малко вече.

Отказвай се намеква ми останката от разум!

Объркано не тръгвам, а трябваше да съм пристигнал преди време!

аз не разбрах защо темата се казва идеи

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

хахахаа хахах! много яко! 3 Да преспиш с остатъка от себе си е равносилно на секса с непознат. Самотен правиш го в необходимост, а знаеш няма смисъл, нито полза. Да преспиш с остатъка от себе си е жалко; превърнал си се в нищо изхвърлено накрая - там до празното. Да преспиш с остатъка от себе си успех обаче е, защото будиш се огрян от никаква идея и смееш се, че пак не свършил си. Да преспиш с остатъка от себе си е поводът за щастие, че след всичко - тъмно, грозно, случило се, все още имаш се изцяло.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход


×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.