Огорчена съм, че само някои хора имат право на щастие, а други не. И то хора, които не заслужават. Не мога да повярвам, че хората днес се женят единствено, за да имат сигурност. Или от интерес - за някой богат човек. Къде отиде любовта? Къде остава любовта? Защо интереса трябва да е над любовта? Защо на нас хората с увреждания не ни дават да сме щастливи? Защо все трябва да стоим затворени вкъщи и да се примиряваме, защо трябва да отстъпваме на здравите? Защо ние трябва да сме им длъжници а не те на нас? Защо в обществото ни има толкова злоба, нетолерантност, завист и омраза? Зщо не може да сме равнопоставени?

На мен вече ми писна от всичко това. Ако знаех какъв живот щях да имам, след онези операии никога нямаше да искам да живея. Не мога да повярвам, че ме карат да отстъпвам пред една разглезена богата лигла, че тя трябва да има всичко а аз - нищо. Не мога да повярвам че любовта, секса и брака трябва да са теми табу за хората с увреждания. Омръзна ми всички да виждат в мен човек с увреждания. Омръзна ми да ми натякват и да ми се подиграват че не мога да смятам, да си връзвам обувките и да готвя а да не искат да признаят че имам проблем наречен дислексия, който не е заразен нито срамен. Никога не съм искала да съм Айнщайн. Омръзна ми да виждат в мен кривите ми очи и да ме пиат защо не се оперирам, а да не си дават сметка че аз не вярвам на лекарите и не бих се подложила на очна операция за нищо на света. Омръзна ми да ми натякват колко са ми грозни очилата и да ме съветват да си сложа лещи, а никой да не се сеща какво стана с Преслава от толкова носене на лещи. Омръзна ми да попадам в неудобни положения заради дислексията и увредения ми слух. Омръзна ми да се обяснявам какво значи увреден слух, каква е разликата между слабочуващ и напълно глух. омръзна ми да ми правят забележки колко тежа и как изглеждам, а никой да не си даа сметка че не ми е до ядене, защото имам анорексия, развита заради многото пъти в които хората са ме наранявали и обиждали, заради многото разочарования в живота, заради загубеното щастие......... Никой не е забелязал, никой не си даваше сметка че имаше период, в който бях добре и имаше шанс да се оправя, но всичко беше разбито. Омръзна ми да ми правят забележка за това че нямам зъби и да ме карат да ходя на зъболекар а аз да се счупвам да обяснявам какединственият път в който ходих на зъболекар, как буквално щях да умра, съвсем бях останала без сили, това си беше истинско мъчение. Омръзна ми да обяснявам че не понасям болка, че после при операциите ми даваха силни лекарства, заради които на всичкото отгоре имах кошмари и не спях по цели нощи. Омръзна ми да ми разбиват мечтите и надеждите за нормален жиот и щастие. Писна ми да ми кудкудякат да работя, а аз не мога, освен това не искам а и нищо не ме интересува. Единственото, което ме интересува есамо щастието ми. След като завърших гимназия, мечтаех да се омъжа и да съм щастлива. За някои това може и да е тъпо, но аз сто пъти предпочитам любовта и семейството, хобитата и интересите пред работата и пред това да бъда кариеристка. Не страдам от феминизъм и не желая на всяка цена да съм независима, горда, работеща и самотна жена, както сега е модерно. Омръзна ми и да ме обвиняват че преследвам един човек. Не е вярно. Никога не са ме интересували гаджетата му, никога не съм искала да зная кои са и никога не съм изгаряла от желание да ги познавам. Не съм виновна аз че едно от тях ме издири, сближи се с мен, държа се приятелски, а после ми заби нож в гърба. Писна ми аз да съм виновна че тя е ревнива, зла и егоистична, несвикнала да губи. Много пъти съм се обвинявала и продължавам да се обвинявам, че не знаех коя е, че така наивно и се доверих. Това никога няма да си го простя. Тя се вълзползва от факта че съм в друг град, с увреждания, че не мога да имам деца.Яд ме е, че така наивно и доверих че не разбирам от компютри, че и разказах толкова неща, толкова спомени с този човек....................Ако знаех коя е, никога нямаше да го направя. Милион пъти се обвинявах, че и дадох снимката си, но тя не спираше с терора на лични в онзи форум и нямаше как да я блокирам, това беше единственият начин да я разкарам. Не можах да преживея, че ми е намерила акаунта във форума на "Планета" и от тема с адреси за автогрфи беше намерила моя. Заради това сега не си давам адреса в такива теми, плаша се от още тормоз и ми е страшно неудобно че ми се налага да притеснявам на лични изпълнетиле (вече само на лични пращам адреса). Заради нея изпаднах в дълбока депресия и пропуснах куп албуми, песни и клипове, музикални новини. Сега си намерих някои от албумите, но ми е тежка че "Романтични балади" ги няма никъде, а така обожавам баладите...........Ден и нощ съм в напрежение, защото тя ми знае регистрациите в нета, боя се да не направи глупост от мое име. Станах изключително мнителна и не давам на всеки скайпа си, редовно провурявам с антивирусните............. Почти си намерих всички затрити графики, а някои за съжаление ги няма, аз ги помня, но не мога сама да ги направя, а никой не иска да ми помогне. Доста досадих на съорумците графьори. А толкова много искам всичко да е както преди и да затрия спомена за нея.......... Толкова искам да забравя за обидите и подигравките и, за вируса, за тормоза........Но не е лесно, в сърцето ми остана една дълбока незаличима рана. Освен това нямам стимул, сили и желание за нищо, дори и да си подредя стаята. Трудно ми е да съм позитивна и усмихната след толкова тормоз и след като по акъв жесток начин ми бе отнето щастието. А преди това бях толкова позитивна и весела, толкова усмихната, будех се с усмивка на лицето и с мисълта за него, очаквах да ми се случи нещо хубаво......... А сега онази го убеждава че тя като е богата, красива, с опит в леглото, че имат дете, че работи, че е перспективна - че изобщо е повече от мен. Но не признава че е ревнива и способна на всичко, за да стане на нейното. Тя стигна дотам, че ме обвини в полицията, че съм щяла да я залея с киселина. А аз я заплаших само, за да се откачи от моя компютър и да ме остави на мира. Омръзна ми всички да ми натякват че като не мога да имам деца, не работя, не съм к***а и т. н не съм ставала за нищо. Омръзна ми вече!!! Вече не ми се живее, иска ми се да умра, защото това е някакъв ад! Тя получава всичко а аз само ограничения! Не се живее така! Не е това представата ми за нормален живот! Всички ми казват че не съм за него, а аз какво да направя че го обичам? Никой друг не е като него, никой няма като неговте очи, никой няма ангелското му лице и чаровната му усмивка, никой няма неговото чувство за хумор, неговата привлекателност.......... С никой друг не съм се смяла така искрено, нито съм се чувствала сигурна и знам че с никой друг няма да е така. Не мога много неща, но малко ли е, че го обичам?

Anne, това не е отсега. Преди даже е било и по лошо. Жените са били разменна монета(така наречените уговорени бракове), за запазване на мира, за запазване на родовете, за запазване и развитие на бизнеса и наследството. Не гледай кой какво заслужава или не. Просто си направи твоя живот както и какъвто искаш. Уверен съм, че може да го направиш.

Това вече го писа и го четохме,Поли

http://www.kaldata.c...pic=160248&st=0

Anne

<p class="author_info">

Родена за принцеса

• 
• Потребители
• 
• 712 мнения

• Пол:Женски
• Град:Берковица
• Интереси:Да чета книги, да слушам музика, да гледам телевизия и да се ровя в интернет.

Публикувано 03 август 2010 - 22:39

Моооооляяяяяяяяяяяяяяяяяяя? Това праси може да е до дъното на душата си арогантно, а аз не, тъй ли? Само защото тая се мисли за не знам си ква като се омъжи за него.........

Редактирано 14 август 201115 г. от haidukpikaso (преглед на промените)

Ми на това се вика мания и то много болна. Комплексарски истории.

Редактирано 14 август 201115 г. от macsim29 (преглед на промените)

Омръзна ми да виждат в мен кривите ми очи и да ме пиат защо не се оперирам, а да не си дават сметка че аз не вярвам на лекарите и не бих се подложила на очна операция за нищо на света.

В средното училище имаше едно кривогледо момиче, което пораждаше много еротични желания у мен и съучeниците ми.

Огорчена съм, че само някои хора имат право на щастие, а други не. И то хора, които не заслужават.

Не, не само някои хора имат право на щастие. Всеки има право да е щастлив. И тебе много неща могат да те направят щастлива А колкото до това ти изказване, че хора които не заслужават, са щастливи... Що за изказване? Как го реши? Всеки заслужава

И тебе много неща могат да те направят щастлива А колкото до това ти изказване, че хора които не заслужават, са щастливи... Що за изказване? Как го реши? Всеки заслужава

Могат, но тя не иска.

Тя си живее в нейния свят на злоба и омраза към другите,вместо да се бори за щастие и обич.

Вчера пусна тема - пак я затвориха.

Утре Косматото ще работи и там ще си ходи,споко

stanley56

<p class="author_info">

Hard As A Rock

• 
• Глобални модератори
• public/style_extra/team_icons/global_mod.gif
• 2350 мнения

• Пол:Мъжки
• Град:Zion

Публикувано 03 август 2010 - 23:09

Ама то много интересен бил тоя филм: http://www.cosmopoli...pic.php?t=24210 Там има и още ....

Редактирано 14 август 201115 г. от haidukpikaso (преглед на промените)

Пипи, хващай някой книга за религия или езотерика и къш от темата ми!

Пипи, хващай някой книга за религия или езотерика и къш от темата ми!

Дубре,извинявай,чао ти

Не, не само някои хора имат право на щастие. Всеки има право да е щастлив. И тебе много неща могат да те направят щастлива А колкото до това ти изказване, че хора които не заслужават, са щастливи... Що за изказване? Как го реши? Всеки заслужава

Не ми казвай че хора които се подиграват на другите за уврежданията им, за белезите от операции или за това че нямат опит в секса, залужават да са щастливи! Или пък хора, които пращат троянски коне на други и възползвайи се от наивността им.

Не ми казвай че хора които се подиграват на другите за уврежданията им, за белезите от операции или за това че нямат опит в секса, залужават да са щастливи! Или пък хора, които пращат троянски коне на други и възползвайи се от наивността им.

Пак ще повторя- всеки заслужава. Ти също!

Единственото, което заслужава това магаре, дето ми отне щастието, е да изпита същото като мен, да я питам после хубаво ли е да те преследват и тормозят.

И колкото и откачено и странно да звучи, с този човек наистина се чувствам щастлива. Не само че е чаровен и забавен, ами и добър, не е като другите които не понасят хората с увреждания. Възпитан е............И признавам си - адски дразнещ. Никй друг не е успявал така да ме вбеси на секундата и така да ми танцува по нервите, както той. Милион пъти съм му била сърдита и съм се питала за какво изобщо го харесвам като е такъв един изнервящ, владеещ до съвършенство лъжите и манипулирането. Ама на - прощавах му, прощавах му.........Не мога дълго да му се сърдя и да си казвам "Той не е за мен". Защото като пак направи нещо весело, просто забравям и му прощавам. Слаби са ми ангелите, какво да правя. Конско съм му чела, поучаваа съм го, знам какъв е и въпреки това...........още съм луда по него и аз не знам защо.Мислех че мога да го забравя, ама никога не казвай никога. Пусто, несъзнателно не го забравих. Още ми влиза под кожата. Даже сега дори моментите когато ме икарваше извън релси ми липсват. Това ако не е любов, какво е?

Знам че е типичният близнак - двуличен, хитър, чаровен, забавен.....................ама все към него ме влече.

OFFF

Чета разностранна литература

Редактирано 14 август 201115 г. от haidukpikaso (преглед на промените)

И колкото и откачено и странно да звучи, с този човек наистина се чувствам щастлива.

А той дали е щастлив с теб?

И колкото и откачено и странно да звучи, с този човек наистина се чувствам щастлива.

А дали този човек те познава а?Или както в лафа "ми ние сме гаджета ма той не знае".

Мечтите са хубаво нещо ако не ги бъркаш с реалния живот.Тия твои глупости вече колко години ги пишеш.

И след като твоя "любим" има жена защо мислиш че с писане на лъжи във форумите някой ще ти помогне.Май искаш какво.. в затвора ли да я вкарат или нещо по-лошо.

Да се отървеш от съперницата(която сигурно дори не знае че съществуваш) и любимия да остане само твой.

Твоята завист е маниакална.Престани да се опитваш да пречиш на живота на другите!!!

Заври се някъде с твоите депресии, комплекси и маниакална любов и си страдай сама без да пречиш.

Тук съчувствие ще получиш само от излъганите и незапознатите!

Редактирано 14 август 201115 г. от macsim29 (преглед на промените)

А - Л - Б -Е - Н - А!!!!!!!! Нямаш ли си друга работа, че търсиш сеир? Това говори колко ти е възпитанието и образованието! Хващай някоя книга и дим да те няма тук, ясно? Споменавала ли съм колко много мразя сеирджиите?

Докато има хора, интересуващи се от жълтини и клюки, никога няма да се оправим. Жалко, че простотията е на мода и верно, че е заразна.

А - Л - Б -Е - Н - А!!!!!!!! Нямаш ли си друга работа, че търсиш сеир? Това говори колко ти е възпитанието и образованието! Хващай някоя книга и дим да те няма тук, ясно? Споменавала ли съм колко много мразя сеирджиите?

Докато има хора, интересуващи се от жълтини и клюки, никога няма да се оправим. Жалко, че простотията е на мода и верно, че е заразна.

Ъъъъъ ми кво -

като има цирк пък гледам бе душа

Що па да не гледам а,без пари.

Ти си директора - виж кви овации имаш.

Само нема да си режеш вените за Пепи - че тоз номер не беше успешен,знайш

А той дали е щастлив с теб?

Това искам да го питам, но все ми бяга. Още от училище ми се измъква ловко от тази тема.Питам го дали ме харесва, дали ме обича - той се прави на ударен и ловко подминава темата. Все не ми се удаде случай да го притисна до стената да си признае. Директен човек съм и мразя заобикалките.

От друга страна пък ако му бях безралична, защо все ми обраще внимание? Едва ли е само защото съм лесна жертва.............

Последния път аха да го попитам - направи цирк. Имам чувството, че трудно ще измъкна от него каквото и да е. Никога не успявах да разбера какво мисли, много е потаен.

Единственото, което заслужава това магаре, дето ми отне щастието, е да изпита същото като мен, да я питам после хубаво ли е да те преследват и тормозят.

Да разбирам ли, че някой ти е отнел мъжа, с който си се чувствала щастлива? Той твой ли беше? От къде го купи?

Стига. Това е глупаво. Защо не погледнеш на това, като на нещо, което е направило място за нещо по-красиво в живота ти. Огледай се...нима не виждаш нищо хубаво?

Това искам да го питам, но все ми бяга. Още от училище ми се измъква ловко от тази тема.Питам го дали ме харесва, дали ме обича - той се прави на ударен и ловко подминава темата. Все не ми се удаде случай да го притисна до стената да си признае. Директен човек съм и мразя заобикалките.

От друга страна пък ако му бях безралична, защо все ми обраще внимание? Едва ли е само защото съм лесна жертва.............

Щом ти бяга, значи не те обича, както ти искаш.

А защо ти обръща внимание, ако наистина го прави? Може да се чувства виновен, че не те желае, както ти искаш, и да му е мъчно за теб - срещат се и такива хора.

Да се чете между редовете: "чудя се как да се отърва от тази лепка.непрекъснато ми досажда колко пъти да и казвам че не ми харесва.мек съм държа се приятелски с нея обаче тя взе да си въобразява разни работи.последния път не ми издържаха нервите и и направих скандал..."

Редактирано 14 август 201115 г. от macsim29 (преглед на промените)

Не, виждам само простаци.Прощавайте, ама момчетата в града са точно такива - книгите не ги вълнуват, единственото дето им е в главата са пиене, секс и простотии. Не си правят труда да гледат "Дискавъри" и да се пообразоват малко а да не говорим и че мен ме гледат като извънземно - не си въобразявам, истина е. Не понасят хората с увреждания. Така е на мен простаци и идиоти, губещи си времето с пиянски купони, порно, безсмислени екшън филми и простотии като да люпят семки в парка до пейката или да ми крещят пияни - заляни на улицата ми...............Не, мерси, не ми трябват такива.

Щом ти бяга, значи не те обича, както ти искаш.

А защо ти обръща внимание, ако наистина го прави? Може да се чувства виновен, че не те желае, както ти искаш, и да му е мъчно за теб - срещат се и такива хора.

Ами искам да го питам за да знам какво точно чувства към мен. Така само се измъчвам.

Да се чете между редовете:

"чудя се как да се отърва от тази лепка.непрекъснато ми досажда колко пъти да и казвам че не ми харесва.мек съм държа се приятелски с нея обаче тя взе да си въобразява разни работи.последния път не ми издържаха нервите и и направих скандал..."

Нямаше скандал, а глупав цирк, за който дори не ми се говори, щото умирам от срам, не бях очаквала от него такава постъпка и то на място пълно с деца..........Знам, че си му хлопа дъската за да направи това и въпреки това..................като сте такивапрофесионалисти ми обяснте ащо ме влече толкова към него.

Да се чете между редовете:

"чудя се как да се отърва от тази лепка.непрекъснато ми досажда колко пъти да и казвам че не ми харесва.мек съм държа се приятелски с нея обаче тя взе да си въобразява разни работи.последния път не ми издържаха нервите и и направих скандал..."

Ама то не всеки може да чете между редовете

Махам се бе,Поли - Кити,

и без тва са заети местата и стана фул на мах

Ами искам да го питам за да знам какво точно чувства към мен. Така само се измъчвам.

След като ти бяга, мисля, че отговорът отдавна вече трябва да ти е станал ясен.