Какво е страх и защо изпитваме страх,някой замислял ли се е? Това усещане не е ли свързано с нещо в нас ?И ако е така,как да го открием.

Редактирано 14 октомври 201114 г. от Tzvetelina Racheva (преглед на промените)

Какво е обич и защо изпитваме обич?

Какво е гняв и защо изпитваме гняв?

Какво е радост и защо изпитваме радост?

Какво е болка и защо изпитваме болка?

Какво е щастие и защо изпитваме щастие?

Какво е злоба и защо изпитваме злоба?

Какво е страдание и защо изпитваме страдание?

Какво е състрадание и защо изпитваме състрадание? и т.н., и т.н. или Какво е чувство (чувства) и защо изпитваме чувство (чувства)? Философски въпрос. Отговорът трябва да търсим в античността. Там философите са задавали въпроса какво? Съвременните задавт въпроса как?

П.П. А:

Какво е мислене и защо мислим?

Какво е живот и защо живеем?

Какво е смърт и защо умираме?

Какво е човек и защо е тук?

Някой има ли отговори, би ли могъл да отговори на зададените въпроси или, поне, на един или на няколко?

На битийно ниво всеки е фолософ.

Редактирано 15 октомври 201114 г. от kaloia (преглед на промените)

Рефлексът ни за оцеляване ( = инстинкт за самосъхранение ) ни провокира страхът. Следствие от страхът е религията. ------------------------------------------------------ А живеем защото сме попаднали в капана на съществуването, и рефлексът ни за оцеляване ни пречи да се самоубием.

Редактирано 20 октомври 201114 г. от Мес (преглед на промените)

Страхът е навсякъде... в работата,в любовта...страхът от смъртта! Какво да откриваме? Естествена реакция ...която човек се опитва да превъзмогва с интелект и борба във всяка своя дейност. Колкото си по сам без подкрепа...толкова повече те е страх!

Страхът е психическа нагласа..може да бъде преодолян и сведен до нула..

Казвай бързо как става това, че ми е мерак да стана милиардер набързо, предлагайки на заможни хора да ги избавя от страха.

Колкото по-голям е страхът, толкова по-голям е паякът

Визуалните възприятия се влияят силно от фобиите ни

Страхът може да разстрои възприятията ни, откри ново психологическо проучване. Хората, които се страхуват от паяци например, ги виждат по-големи, отколкото всъщност са.

По време на експеримент доброволци са помолени да нарисуват линия, дълга колкото току-що показаната им тарантула. Най-страхливите са добавили около 50% към размерите на косматия паяк в сравнение с най-безстрашните.

Тъй като тарантулите са скрити от погледите на участниците по времето, когато трябва да определят дължината им, изниква и следният важен въпрос: Дали резултатите се дължат на зрителното възприятие за дължината на паяка или на спомена за него, изкривен от емоциите?

Налага се експериментът да бъде повторен, като този път 57-те участници с фобия от паяци са помолени да начертаят дължината на тарантулата, докато я гледат. Резултатите са абсолютно същите.

Това не са първите изследвания, които доказват връзката между визуалното възприятие и страха. По-стари опити показват, че хора с фобия от височини са склонни да преувеличават разстоянието под себе си до земята, когато гледат надолу от тераса например. Сега вече знаем, че резултатите са показателни за всякакви страхове, както и не само от паяци, но и други животни.

Според изследователския екип от Университета в Охайо, това разстройство вероятно има своята практическа цел. След разминаване на косъм с отровна змия или камионнапример, фактът, че го виждаме по-голям и заплашителен, може да ни предпази и да повиши вниманието ни в бъдеще, обясняват психолозите.

Източник: livescience

spisanie8.bg

На страха очите са големи.

На страха очите са големи.

Мда.. ужасно нещо са това фобиите, а някои от тях трябва де се лекуват овреме, поне според мен, защото могат доста да затруднят живота на човек..

Страхът може да разстрои възприятията ни, откри ново психологическо проучване.

Хурналистите много обичат да се правят на интересни. Точно те били имали някаква многооооо "пресна" новина.

Според мен страха е състояние на духа.Би трябвало всеки да може да го изолира по някакъв начин.Все едно да захлюпиш паяк с кутия някаква.Или пък при хората с изострено чувство за самосъхранение,страха е по-голям.Апропо,дъщеря ми издава кански рев при вида на паяк в стаята си,отивам леко в шепа го взимам да не го нараня и го пускам на вън, и то душа носи.Лоши животни няма,има лоши хора.

Апропо,дъщеря ми издава кански рев при вида на паяк в стаята си,отивам леко в шепа го взимам да не го нараня и го пускам на вън, и то душа носи.Лоши животни няма,има лоши хора.

То и отровните паяци са много мили божи твари и човек трябва да щади живота им...с цената на всичко

Добре че в България няма отровни паяци!

Страхът е едно тягостно чувство на душата, което съществува не само в хората, но и в животните – чувство, вложено в живия организъм, да извърши известна мисия. Страхът подразбира, че в средата, в която живеем, или в условията, при които съществуваме, има известни елементи, противни или зловредни на нашия живот. Това чувство служи просто да ни предпази от всичко, което може да ни повреди.

Страхът е едно тягостно чувство на душата, което съществува не само в хората, но и в животните – чувство, вложено в живия организъм, да извърши известна мисия. Страхът подразбира, че в средата, в която живеем, или в условията, при които съществуваме, има известни елементи, противни или зловредни на нашия живот. Това чувство служи просто да ни предпази от всичко, което може да ни повреди.

Страхът не подразбира и не би могъл да подразбира, защото е чувство (чувствата не подразбират), породено, както каза по-горе Белге, от инстникта ни за самосъхранение. Интуицията ни подразбира и ние предусещаме "елементи, противни или зловредни на нвашия живот" , и започваме да изпитваме страх.

Не винаги обаче чувството на страх служи, за да ни прпедпази от всичко, което би могло да ни навреди. Често нашите страхове са неоснователни и напълно безпочвени и в тези случаи много сериозно ни вредят или биха могли да ни навредят.

Страхът е просто и ясно чувство, някои хора(предимно тези които са влюбени в себе си) знаят кога чувствата им ги водят към нещо хубаво и добро или обратното, следователно страхът е така или иначе "или/или". Иначе има и смелчаци като мен разбира се.

Страхът е просто и ясно чувство, някои хора(предимно тези които са влюбени в себе си) знаят кога чувствата им ги водят към нещо хубаво и добро или обратното, следователно страхът е така или иначе "или/или". Иначе има и смелчаци като мен разбира се.

леле тва не го чатнах

леле тва не го чатнах

Не само ти не го "чатна" и аз въобще не разбрах нищо, ама то може да е от...годините!

леле тва не го чатнах

Май човекът бърка страх с интуиция, но не съм много сигурна...

Трудно ми е да разбера написаното.

страхът е малко зелено или по често розово човече с шипове по главата дето са най-различни на острота и когато това будилче реши да боцка ние можем да се предпазим просто физичен закон, четете. Страхът може и да е болест какво ви разбира главата.

страхът е малко зелено или по често розово човече с шипове по главата дето са най-различни на острота и когато това будилче реши да боцка ние можем да се предпазим просто физичен закон, четете.

Страхът може и да е болест какво ви разбира главата.

За четенето, ние четем, но май Вие и не пишете правилно, ми се струва. Даже и физичен закон имало?

Психиатърът Вихра Миланова: Да говорим за страха и рисковете, е начин да ги преодолеем

Проф. Вихра Миланова

Страхът е нормална реакция при природни бедствия. В критична ситуация мозъкът ни работи в друг режим - оценява риска и търси начини за преодоляване на опасността. В някои случаи страхът ни обзема изцяло, прераства в паника, което води до хаос в действията и мислите ни. Тогава ставаме наистина безпомощни. В непосредствения момент на стресогенното събитие възниква остра травматична стресова реакция, която се преодолява след преминаване на опасността. Спомените за преживяното постепенно избледняват и започваме да възриемаме света, както обичайно. Ако този процес не протече плавно, се достига до посттравматично стресово разстройство, което вече е израз на психична увреда.

Хората реагират по различен начин на стреса в зависимост от жизнения опит, възрастта, емоционалната устойчивост.

Децата и юношите са особено податливи на стрес, тъй като при тях психическото състояние при малките няма адаптивност и гъвкавост, както при възрастния.

При децата липсват изградени умения за справяне в критични ситуации, а при юношите те са в процес на формиране. Малкият жизнен опит е предпоставка за по-тежка симптоматика при стресогенни събития в сравнение с възрастните. За преодоляване на стреса са им необходими подкрепа и съпричастност от страна на обкръжението.

Всяко стресиращо събитие, преживяно в детството, оставя дълбока следа. И ако не е потърсена помощта на психолог за преработване на създала се травма, рано или по-късно тя дава негативен резултат. Родителите трябва да знаят, че най-често това се случва при ново стресогенно събитие.

За възприемането и поносимостта на стрес е определящ и полът, като жените са по-устойчиви спрямо мъжете, но в няколко психосоматични области жените по-рано реагират при стресов натиск - напр. хипертонична болест, остеопороза, онкозаболявания. Семейните пък са по-малко уязвими към стрес от самотните хора.

Най-сигурният начин да "преработим" страховете и да се отнасяме разумно към евентуална реална опасност е да говорим за тях.

За минимизиране на последиците от преживения стрес е важно хората да получават навременна информация за случващото се. Еднакво безполезно е да се стимулира паника или да се поощрява пасивно очакване някой друг да се погрижи за потърпевшите.

За избягване на стреса е важно да се настроим да сме в помощ на нуждаещите се, да оказваме подкрепа в тази ситуация - на деца, на по-възрастни хора, на по-уплашени от нас.

Да си част от група хора, които отиват там, където другите бягат, е начин да избягаш от парализиращия страх.

В случаите, когато последиците от острия стрес не преминат, може да се развие посттравматична стресова реакция. Издават я повишена тревожност, обърканост, трудности при съсредоточаване и запомняне на детайли, затруднения в комуникацията, проблеми със съня, психосоматични симптоми, физическо изтощение. Тези оплаквания могат да бъдат придружени от бързо или забавено говорене, влизане в безпричинни спорове и конфликти, предприемане на отчаяни действия, занемаряване на външния вид, безразличие към опасности, частична загуба на паметта за травмиращото събитие, страхове, резки промени в емоциите, социално отдръпване, апатия, липса на интерес към ежедневни задължения, избухвания, агресивни реакции, пристъпи и неадекватни реакции.

Ако на тези симптоми не се обърне своевременно внимание, е възможно развитието на посттравматично стресово разстройство на личността, което се изразява с повтарящо се епизодично изживяване на травмата, вторични реакции и преживявания,

кошмарни сънища, отчуждение, емоционална притъпеност, загуба на настроение, липса на активност, избягване на действия, хора и ситуации, напомнящи за травмата.

Когато човек не може да преодолее последствията на стреса, може да се обърне към специалист - за реална преценка на състоянието, за психологична подкрепа или за медикаментозно лечение.

През последните години са доста разпространени спа процедури, фитнес, йога, физиотерапевтични методи.

24chasa

Болни от ужас

5,9 по Рихтер отключват синдрома на Холокоста

Радослава не спи вече седмица. Откак на 22 май, в 3 ч сутринта, 5,9 по Рихтер са я подхвърлили в леглото. Лош късмет - да те люлее по тъмно на 7-ия етаж. Нормално е да откачиш. Не е нормално обаче да не ти мине.

Радослава е 1 на 13 - има малшанса да попадне във фаталната извадка, на която психиатрите слагат етикет "посттравматичен стрес". За около 8% българи кошмарите - и насън, и наяве - са ежедневие след силния трус. За статистиката - нищо число! За Радослава и останалите като нея - диагноза, с която шега не бива. Защото т.нар. синдром на Холокоста идва за секунди - след някой страшен трус например. Но пък може да не си иде цял живот, предупреждава психиатърът доц. д-р Георги Койчев.

Война, кола бомба, земетресение, нападение от глутница разярени песове. Всеки сериозен стрес може да отключи синдрома на Холокоста. Това е парализиращ страх, който ти вменява чувството, че отново ще те сполети същата беда, обяснява доц. Георги Койчев. Причината - силният уплах предизвиква промени в мозъчните структури. Стресираните се плашат да се приберат в дома си дори и дни след инцидента. Възкресяват насън и наяве преживения ужас отново и отново. "Ако тези настроения продължат повече от седмица, е добре да се направи консултация с психиатър", съветва доц. Койчев. При някои хора са достатъчни няколко разговора и прилагане на отпускащи техники, при други обаче не може да се мине без хапове срещу тревожност. "Ако хиперчувствителните неглижират притесненията си, след 3-4 месеца кошмарите стават постоянни и опасността да ги следват по петите до края на живота им е съвсем реална", казва докторът с над 30-годишен стаж в психиатрията. Нерядко пациенти със синдрома на Холокоста посягат към алкохола, за да се успокоят, и постепенно стават зависими от чашката.

http://www.standartn...jas-150906.html

Страхът е естествен и необходим, избяването от него ще те направи по-малко способен човек. По мое мнение страхът не се преодолява или премахва, по-скоро човек се адаптира към стимулите, които го предизвикват - научава се да контролира нивата на страха.

Страхът ни трансформира изцяло и всеобхватно.

Страхът е естествен и необходим, избяването от него ще те направи по-малко способен човек. По мое мнение страхът не се преодолява или премахва, по-скоро човек се адаптира към стимулите, които го предизвикват - научава се да контролира нивата на страха.

За мен във вашите думи има противоречие. Като се адаптира към стимулите, които предизвикват страха, в следствие, на което се научава човек да контролира страха си, той по този начин ПРЕОДОЛЯВА страха си. А вие казвате, че страхът не се преодолява.

Адаптацията се изразява в редуциране на страха до едни приемливи и контролеруеми нива.