както винаги - цитати, готови шаблони, претенции че някой "разбира" от темата. Така е винаги когато се обменя информация от ежедневието, на нивото на ежедневното матрично общуване. И всичко това е заради нивото на самите "потребители". И говори ясно за потребностите им. Оттам - за целия форум като цяло Разбира се хората, проникнали тази или друга тема в дълбочина и широта няма да пишат тук, няма и как да представят в популярен "ежедневен" вид задълбочените си знания. Но и сред тях отново има същия "ОБЩОпризнат", "ОБЩОприет" език, модели и понятия и изведени взаимовръзки и отношения помежду им. Пак има една ОБЩОптиета "основа", която се глътва наготово и после се надгражда пак "ОБЩОприето". Така че и да се надгради много високо или широко - отново в нея са залегнали същите основни положения, които именно те са границите и ограничението. Но никой не смее да пристъпи "ОБЩИТЕ" постановки и да погледне на толкова говорени и използвани думички - като "СТРАХ" - по един "НЕГОВ" си самостоятелен и независим подход, отдалечен от предварителните "общи" постановки.

----

СТРАХ - означава много неща. Там е въпроса, че за различните групи и нива според които думата се ползва, съдържанието и дълбочината на понятието е различно. Сложността на разглеждането на понятието СТРАХ е именно заради множеството явления зад които стои то.

По същество - СТРАХ е понятие с което обобщавам проявите на защитните механизми, работещи на всички нива.

Така или иначе всяка високоорганизирана система има импулс за съхранение на енергията си. В живите организми, проявата на този общ принцип е т.н. "самозащитна" система. Тя е призвана да съхрани постигнатото ниво на енергия в системата. Или конкретно - да защити "ЖИВОТА".

 

В живите организми - като системи от висок порядък на организираност между елементите си - защитната система включва всички възможни нива на проявление.

Важността на СТРАХА при всеки жив организъм е заради неговия приоритет пред всички останали механизми, контролиращи поведението, наречени общо "ИНСТИНКТИ". Като дори биологичния инстинкт за продължаване на рода, също е разновидност на защитните механизми (СТРАХА), само че от вече от гледна точка на груповото оцеляване.

 

Най-интересни и разнообразни са проявленията на СТРАХ-а в човешките същества - заради сложността и многообразността на човешкия вътрешен психичен свят.

 

Ако СТРАХ е едно общо и абстрактно понятие, с което обобщавам множеството от защитни проявления и явления, то понятието СТРАХУВАНЕ избрах да нарека проявата му в самия човек. Заради сложността и комплексния характер на вътрешния психичен свят при човека, СТРАХУВАНЕТО има много проявления и е на всички условни нива на разглеждане. Както и прониква и определя целия огромен спектър и нюанси, както в мотивите, така и в поведението на който и да е човек.

За разлика от повечето животни, при бозайниците и най-вече при човека, е налице налично ново ниво на отражение на света. Нарекох го общо "ЕМОЦИОНАЛНО-ИЗЖИВЯВАЩО". В сегашното обобщение на разглеждане на социалното битие на сегашното човечество, този нов "слой" се очертава като ДОМИНАНТЕН и определящ всичко в онова, което всички наричат "ЖИВОТ" - както в групов, така и в индивидуален смисъл.

Именно заради ДОМИНИРАНЕТО на "ЧУВСТВЕНО-ИЗЖИВЯВАЩОТО ниво на отражение на света при човека, именно в него е най-разнообразен спектъра на проявите на СТРАХА.

От тревожност до паника и "блок", през пасивни и активни поведенчески реакции, до изживяванията им и комбинирането им с паметовите и менталните процеси - всичко това е толкова дълбоко проникнато в поведението и процесите на психичните явления, че повечето хора не могат да забележат и регистрират проявите на страхуването в себе си.

 

Интересно към всичко това е влиянието на механизмите на защита, които се разиграват в психичния свят. Ето и примерна и условно-схематична динамика в протичането им:

-Механизъм за "следене" на постъпващата информация от сетивата всеки миг

-Според зададената предварителна динамична информационна схема (матрица) новата информация се "сравнява" със схемата и чрез нея се "разпознава" на базата на аналогии или сходства.

-Получената "разпозната" информация продължава нататък към изработването на "реакция" - според моделите заложени или изработени чрез опита на индивида или груповия опит.

-Ако е наличен сигнал, който да е "разпознат" като "опасен" или "застрашаващ", то налице е задействането на готови системи за защита. Защитата на биологично ниво включва готови модели на реакция, които най-често са първосигнални. В смисъл че за целите на оцеляването именно първосигналните реакции са призвани да сработват най-бързо. Разбира се това има "цена" - сработват бързо, но схемите на реакции са шаблонни, защото са предварително заложени. Не може да се "избират", да се мислят, да се подбира спрямо адекватността на ситуацията. Биологичните защитни механизми в тялото и мозъка са с огромно мноообразие и комплексност и действат на цялото тяло и досега не са изучени в детайли и подробности.

 

Но най-интересното е именно на "психичното ниво". Като цяло ЕМОЦИИТЕ и ИЗЖИВЯВАНИЯТА (в най-широк смисъл) са именно "двойник" на биологичните реакции и механизми, но вече на "психично" ниво. Малко е известно че "болката" не е чувство. Тя е реакция на специфичен специален сигнал, по определени нервни окончания. Самата БОЛКА е последния, видимия етап от механизма, който е именно "ЗАЩИТЕН", при което мозъкът сработва готова програма. В смисъл - МОЗЪКА конструира онова, което хората наричат "БОЛКА". Не боли самата локация на болката - а мозъка конструира къде "боли" - според т.н. "ВЪТРЕШНА СХЕМА НА ТЯЛОТО". Обаче в психичен аспект, болката се превръща в изживяване и чувство, както и нещо, което всички наричат "СТРАДАНИЕ". Може да се заключи, че СТРАДАНИЕТО е "психичното надграждане" на биологичен защитен механизъм, който всички познаваме чрез явлението "БОЛКА".

 

Т.н. ФОБИИ всъщност са проява на психичния ни свят - дефекти или "къси съединения" и наслагвания, образуващи се при паметови и изживяващи процеси...

 

Въпроса е, че... при какъвто и да е СТРАХОВ АФЕКТ, при подаване на сигнал за Защита в мозъка се образува стабилно ново огнище на повишена енергия. Нещо подобно на "червена лампа". При това в мозъка се задействат готовите и психичните схеми за реакция. При тях цялата енергия се дърпа към тия процеси за да се обезпечи" оцеляването". Най-важното при това е, че именно за да е налична енергия за защитата, се "изключват" всички "излишни" според мозъка зони и функции. И колкото е повече задействана защитата, толкова повече тя става приоритет и свеобразен "ЦЕНТЪР". Първите зони, които се изключват в мозъка, са именно тия с най-висшите ментални функции. Следствие на това - когато е налице защитна реакция, колкото е по-силно задействана тя, толкова първосигналността в човека е по-мощна - и физически и психично. Това се отразява веднага на "мисленето", психичното поле се стеснява - нещо като колапс. Това е предварително заложено и не може да се регистрира и контролира от лицето което изживява всичко това... Разбира се, съществуват множество "решения" и при систематични занимания и практики е възможно да се промени схемата на реагиране, колкото и силата да й е предварително заложена. Там е въпроса - МОЗЪКА  е динамична информационна система и се поддава на промени, в някакъв диапазон...

 

Колкото до значението - СТРАХ е най-важното явление във всеки "ЖИВ" организъм. Некомпетентно е да се смята за "вредно". Също, както и да се "бори" да се надскача или надгражда.

Но може да се "използва" СТРАХ-а  чрез опознаването и осъзнаването на страховите проявления и нататък към...

-----

Темата СТРАХ е изключително дълбока и широка. Смешно е да се предполага че тук в това място и обем този текст може да претендира за изчерпателност. Но за мен е най-важно разбирането - по която и да е тема или явление. И връзката им с една цялостна картина на човека и света, сред който той живее и който отразява.

Само адекватно разбиране и проникване може да даде една друга нагласа, с която да се обхванат многобройните първосигнални и реактивни явления в психичния свят. И е единствения шанс те да бъдат първо регистрирани, осъзнати, и след това внимателно манипулирани и отработени.

Има само един заложен механизъм, който може да противостои на мощните импулси на защитността в самия човек - това е нещото, наречено РАЗУМ. но това е вече за съвсем друга тема.

Редактирано 12 март 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

к

По същество - СТРАХ е понятие с което се обобщава проявите на защитните механизми, работещи на всички нива.

Така или иначе всяка високоорганизирана система има импулс за съхранение на енергията си. В живите организми, проявата на този общ принцип е т.н. "самозащитна" система. Тя е призвана да съхрани постигнатото ниво на енергия в системата. Или конкретно - да защити "ЖИВОТА".

....

 

Интересно към всичко това е влиянието на механизмите на защита, които се разиграват в психичния свят. Ето и примерна и условно-схематична динамика в протичането им:

-Механизъм за "следене" на постъпващата информация от сетивата всеки миг

-Според зададената предварителна динамична информационна схема (матрица) новата информация се "сравнява" със схемата и чрез нея се "разпознава" на базата на аналогии или сходства.

-Получената "разпозната" информация продължава нататък към изработването на "реакция" - според моделите заложени или изработени чрез опита на индивида или груповия опит.

-Ако е наличен сигнал, който да е "разпознат" като "опасен" или "застрашаващ", то налице е задействането на готови системи за защита. Защитата на биологично ниво включва готови модели на реакция, които най-често са първосигнални. В смисъл че за целите на оцеляването именно първосигналните реакции са призвани да сработват най-бързо. Разбира се това има "цена" - сработват бързо, но схемите на реакции са шаблонни, защото са предварително заложени. Не може да се "избират", да се мислят, да се подбира спрямо адекватността на ситуацията. Биологичните защитни механизми в тялото и мозъка са с огромно мноообразие и комплексност и действат на цялото тяло и досега не са изучени в детайли и подробности.

 

...

 

Въпроса е, че... при какъвто и да е СТРАХОВ АФЕКТ, при подаване на сигнал за Защита в мозъка се образува стабилно ново огнище на повишена енергия. Нещо подобно на "червена лампа". При това в мозъка се задействат готовите и психичните схеми за реакция. При тях цялата енергия се дърпа към тия процеси за да се обезпечи" оцеляването". Най-важното при това е, че именно за да е налична енергия за защитата, се "изключват" всички "излишни" според мозъка зони и функции. И колкото е повече задействана защитата, толкова повече тя става приоритет и свеобразен "ЦЕНТЪР". Първите зони, които се изключват в мозъка, са именно тия с най-висшите ментални функции. Следствие на това - когато е налице защитна реакция, колкото е по-силно задействана тя, толкова първосигналността в човека е налице - и физически и психично. Това се отразява веднага на "мисленето", психичното поле се стеснява - нещо като колапс. Това е предварително заложено и не може да се регистрира и контролира от лицето което изживява всичко това...

 

Защитните механизми имащи за задача да запазят живота могат да бъдат преодолени , ако мотивацията за това е достатъчно силна. Пример за такова преодоляване са самоубийствата в затворите. Като чуеш по новините че някакъв голям разбойник се е обесил с парче плат усукано да стане като въже и закачено на радиатора на парното в килията му ( няма и метър височина ) , първото нещо което си мислиш е - "Ама как е възможно да стане това ?"

Еми възможно е, ама ако има много силна воля за осъществяването му.

По принцип не е нужно човек да увисне напълно на въжето , т.е. не е нужно краката му да са над пода. Например, по специализираните сайтове за final exit обясняват че може въжето да е закачено за дръжката на вратата и да е прехвърлено отгоре и да застане бесещият се от другата страна. По този начин се осигурява окачна точка на височина два метра и е достатъчно просто човек да се остави да увисне на примката, дори и краката му да си опират на пода. Примката ще се затегне, ще прекъсне притока на кръв до мозъка и ако е увиснал по-резко, след 15 секунди ще изпадне в безсъзнание. От тук нататък, ако никой не се намеси да го спасява, след 10 минути мозъкът ще е умрял окончателно и обесването ще се е реализирало успешно, въпреки че сърцето може да продължава да си бие още време и че може да рита като заклано агне. ( агнето си рита и даже след като му е отрязана напълно главата, мускулите сами си го правят този спектакъл, не го знам точно как , ама съм го виждал).

Значи, от гледна точка на технологията на обесването, става въпрос за едни 15 секунди силна воля и абстрахиране от болката от затягането. ( има и обяснения как да се сложи въжето за да е по-слаба болката, ама това не по темата ) Ако бесещият се си е поел дълбоко въздух преди да увисне рязко, даже и няма да му се случи да му се диша задължително, защото 15 секунди без въздух се издържат без проблем. А пък след като вече е изпаднал в безсъзнание, той вече си няма абсолютно никакви проблеми със защитните механизми, понеже нищо не чувства. 

Сега, не знам затворниците как успяват да "изключат" защитните механизми за 15 секунди, но факт е че се случват самоубийства по затворите чрез обесване. По разни болници, пък били взети мерки да няма къде да бъде закачено въже, щото им е ясно колко лесно става да се обеси човек, ако предварително е мислил по въпроса и е научил как да го направи, даже и от много ниска окачна точка.

Когато става въпрос за болни хора, страдащи и без изглед за излекуване, тогава вероятно е по-лесно да се постигне преодоляването на защитните механизми. Някои си били пийвали за кураж, преди да се самоубият. Други пък гълтали повечко приспивателни хапчета ( от които не се умира, въпреки че са повече ) и след като заспят, вече си нямали проблем със защитните механизми предизвикани от повишаването на въглеродния двуокис при ползване на exit bag. Един вид, намират начин да им "избягат" на защитните механизми имащи за роля запазването на живота. Например ако не се нагълта с приспивателни кандидат самоубиецът, ако ползва exit bag, в даден момент няма да може да удържи да не го свали от главата си или да го разкъса , защото ще изпадне в паника и ще действа без да може да се контролира. То заради тези "безотказно" работещи защитни механизми, бесещите се предпочитат да се качат на стол и да го ритнат встрани и да увиснат напълно, без да си оставят никаква възможност за връщане назад и откачване от въжето. Разправят че било невъзможно увиснал човек да се откачи сам, особено ако ползва Hangman's knot. 

Според мен, силата на разума, може да преодолее защитните механизми, чрез предварителна подготовка. Не всички видове защитни механизми, ама поне някои. Аз не бих могъл ( днес ) да скоча от висок мост или сграда, просто май няма да стане. Защото вътре в мен са заложени яки защити против това. Но спокойно бих могъл да ге гръмна с пистолет, защото защитните ми механизми няма да са поставени в условия при които да се задействат автоматично. На теория знам че ако натисна спусъка, патрона ще гръмне и ще ми пробие черепа, ама защитните механизми не го усещат по никакъв начин това действие. Ако аз сам не се уплаша мислейки за смъртта, като нищо бих могъл да го натисна спусъка ( ако си имам причина за това де ). Просто самото действие ако не е регистрирано вече като опасност, понеже то действието не прилича на опасност, тогава съм си способен да го изпълняизвърша. Например изпиването на чаша някаква течност, не е действие регистрирано като опасност. Ако имам 6 грама течен  Nembutal , мога да си го изгълтам въпреки гадния му вкус. Ако съм изпил хапчета против повръщане, няма да има никакъв проблем, ще си заспя и айде чао живот. Самият факт, че знае човек че ще умре , изглежда че не е достатъчен за да се задействат защитните механизми. Доказателство е, че в Белгия тежко болни хора могат да си поискат доктора да им удари една инжекция точно с Nembutal. Законът за евтаназията го позволява, ( след една специална процедура де). И евтаназията си работи, тежко болните решават че не им се живее повече и понеже ги "мързи" да се обесят сами или физически не могат да го направят, доктора ги боцка и айде готово, нямат си повече страдания. 

 

Сега е ред на много вещото лице ramus да ни дообясни динамиката на протичането на защитните механизми.

Защитните механизми имащи за задача да запазят живота могат да бъдат преодолени , ако мотивацията за това е достатъчно силна. ...

 

Сега е ред на много вещото лице ramus да ни дообясни динамиката на протичането на защитните механизми.

компетентност не е вредила никому... а не е изключено и да помогне на някой в разбирането.

 

Играта на противопоставяне и симулация на диалог е доста характерно за определен вид "интелигенти". Изискват се и елементарни умения и практика в самоанализа, а не имитация на размишления, които иначе на пръв поглед изглеждат логични. Но в край на сметка са просто защита на мнения и убеждения. И ... толкова. Именно със защитата на убежденията се опримерява изложеното от мен - за  широкото поле на защитните механизми. И тук, в тази тема,  и сред този форум може да се зачетат многобройните и разнолики прояви на същото.

Не ме интересуват такива игри, да си ги играят заинтересованите. Това са т.н. "възрастови" проблеми и се предполага да се израстват с времето. Няма значение за "колко време"...

 

Като се говори за психология и за психодисциплини е нужно някой да има компетентност и разбиране по тях. За съжаление за това не е достатъчно да се четат популярни книжки и да се разсъждава като на пазара или улицата. Щото така по книжките и всенародни ежедневни приказки "експертите" са всички и все разбирачи - кой от кой по-голям и по-велик. Явлението е много познато и добре изучено, нищо че сред "народа" си върви с пълна сила.

 

За да е налице адекватна комуникация е нужно щом някой се заяви като участник в дискусия, да има ниво и компететност по нея иначе няма как да изпълни критерия да има задължителен поглед върху "гледните точки на другите страни". При липсата на изброеното, дискусия липсва. И остава само симулацията й.

----------------

Въпроса за самоубийството е много комплексен и само привидно изглежда парадокс със защитните механизми, които описах съвсем повърхностно в предишния си коментар. И при които акцента и посоката е съвсем друга. И все пак:

 

Самоубиват се и животни - и то масово. Интересно дали се предполага че и те имат "подходяща мотивация".

Самото понятие САМО-УБИЙСТВО има много измерения. Повечето от тях са социално определени - дори като етикет, оценка и отношение. Но това е най-ниското ниво на разглеждане...

 

Мотива за едно деяние е най-важното нещо и определя извършителя му - МОТИВА, а не деянието. Множество хора могат да направят привидно едно и също действие, но приликата свършва дотук. Въпроса е именно мотивите за действието, защото те определят ИЗВЪРШИТЕЛЯ (субекта).

Мотивационната система при всеки човек изисква сериозен поглед и не е тук мястото да се превръща в училище. 

Редактирано 12 март 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

к

 

Като се говори за психология и за психодисциплини е нужно някой да има компетентност и разбиране по тях. 

 

А преди да се потиш да придобиваш компетентност по някаква дисциплина, по-добре е да се научиш да се изразяваш така че да те разбират нормалните хора, тези които са мнозинството в Интернет.

 

Най-много ми е смешно ( тука при мен в Белгия ) като викнат, точно преди новините на обяд, в едно специално предаване някой специалист да обясни на широката публика нещо дето той си го знае и разбира, ама само за него си го знае. И като почне оня ми ти професор да разтега едни високо академични локуми братче, направо шапката да ти падне. И журналистите не знаят къде могат да го прекъснат и не смеят да му зададат допълнителен въпрос, щото нищо не се разбира от бръщолевенето му. Човека учил, учил ама не се научил да обяснява по достъпен начин това което го знае. Единственото спасение за журналистите е да го предупредят преди следващия въпрос да отговаря кратко. Да, ама той кратко не може да отговори на нищо, защото видите ли Вселената е комплексна и в космоса всичко е безкрайно за разправяне. 

 

Хайде, хвани за ушите само един единствен въпрос и отговори ясно кратко и точно на него. И без да философстваш кой колко било трябвало да разбира от психология и не трябвало да говори като на пазара.

Само за твое сведение, ще напиша че съм слушал лекции при г-н Леви в СУ през миналия век, ама оня го разбирахме кво разправя, пък неговата специалност си беше точно психологията. А самата психология не е баш от точните науки, не е като при математиката да има всеобщо приложими формули за всичко. 

 

Давай смело, обясни ни защитните механизми в минутата преди самоубийството по каква алхимична формула действат.

Много ще е полезно на нас страхливците, щото всички ще трябва да умрем някой ден, пък ако можем да се отървем на време от мъки и страдания, причинени от коварни болести ще ни е полезно да можем да ги "заобиколим" защитните механизми.

Един мой роднина алкохолик се мъчи като грешен дявол няколко месеца преди да умре. Ама не му стигна акъла да се сети да се обеси навреме, въпреки че в гаража му има една железна греда с една кука правена специално за вадене чрез издигане на двигател на лека кола. Има и въже там, с което може да се дърпа кола, значи здраво е няма да се скъса. Та имал е всичко необходимо за да се обеси навреме и да не трябва да страда и агонизира. Ама пусти защитни механизми, пуст инстинкт за самосъхранение, са му попречили да умре достойно, без да заприличва на едно ... ... лайно. А е знаел че е обречен да умре, защото е попитал едно друго лице роднина следното:

"Ти какво, дойде да ме видиш че умирам ли ?"

 

------------  ------------  -------------

 

Обаче, сега се сещам че откакто не ме е страх от смъртта си се возя безгрижно на самолет. И даже не ми пречи да говоря точно преди отвеждането към самолета за катастрофи. Да не те е страх от смъртта си е готино. 

... по-добре е да се научиш да се изразяваш така че да те разбират нормалните хора, тези които са мнозинството в Интернет.

Един мой роднина алкохолик се мъчи като грешен дявол няколко месеца преди да умре...

 

..Обаче, сега се сещам че откакто не ме е страх от смъртта си се возя безгрижно на самолет. .... Да не те е страх от смъртта си е готино. 

водя само интелигентни разговори - нали се сещаш - само с интелигентни говорещи. Ако ме интересуваха "нормалните хора, дето са мнозинството в интернет" щях да пиша други думички и да играя на игрите им.

 

Странно е според какви критерии някой настоява от мен да му разказвам нещо, но според неговите изисквания, според неговия начин... и на неговото ниво. Не ми е работа да забавлявам когото и да било, нито да играя на игричките му.

Освен това, всеки може да твърди че слуша всичко, но защо това да означава разбиране. Та ти самия не си разбрал нищо за себе си. А можеше поне да се зачетеш - даже и за простите фази на умирането при което мускулите имат спазъм, защото, образно казано като за първолаци, още не знаят че принадлежат към едно мъртво тяло. Мозъкът умира първи и това са ефекти от прекъсването на връзката с мускулите в тялото и промените в метаболизма.

 

Не е чудно и че темата за самоубийството толкова те занимава и си зачел толкова случаи и подробности по нея. Съвсем очевидно е също защо толкова те напряга темата и за СТРАХЪТ... Щото някои летим и без да се налага да се фиксираме в смъртта, нито в идеите за нея...

Нали вече казах на друго място - всеки се пише, каквото и да е, където и да е, дори да лъже преднамерено всеки оставя в написаното своя автопортрет. Но не е работа аз да обяснявам твои неща - означава да ти отнема възможността сам да си вървиш по пътя. Щото по него няма кой друг да "те" върви.

 

Дори не си направи труда да прочетеш - на въпросите ти предварително съм "отговорил"... но ти искаш твоя отговор, по твоя начин, по твоите думички... иначе все едно че го няма, само защото не го разбираш... И така все някой не "отговаря" на очакваното. Нищо - опитай да "поръчаш" по твоите начини "познание и мъдрост". Може и да не си се сетил още - че я има и тая възможност. Нищо че е само възможност - щото досега който и да я е "поискал" не я е получил. И е добре че някои неща колкото и да ги поръчваш, не стават за получаване. Дори и в Белгия или Нова Зеландия да е "поръчителя"...

Редактирано 12 март 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

Ти ако знаеше аз колко мъни съм изкарал от приложна психология под прикритието на маската на нещо друго, шапката ще ти падне.

А съм ги изкарал тези пари, защото съм имал самочувствието че ще се справя. Самочувствието ми идва от времето което съм прекарал да си търкам панталоните по дървените седалки в СУ-то и също от помоща която ми е оказал споменатия по-горе човек. Друго си е като някой който минава за разбиращ по нещо, ти бутне едно рамо и ти предложи на готово достъп до нещо ценно.

 

Сега, като не щеш нищо да кажеш за защитните механизми, каква е целта на присъствието ти в темата ???

 

----------- ------------- ----------------

 

През миналия век, всяка година като се връщах в бг, ходех и до родното ми село да видя баба ми, която ме е гледала доста като малък. Един път тя беше почнала да се оплаква че й тежи живота, че не била вече кадърна да се справя сама и т.н. И аз тогава й казах че не е длъжна да се мъчи да живее живот който не и харесва. Казах й че може да иска от докторката да й изпише хапчета да ги изпие и повече няма да й тегне старостта . На следващата година, тя си беше спомнила какво съм й казал и го изтърси пред майка ми. Толкова много я е било впечатлило че съм й говорил така. Явно баба ми не е била способна да стигне до извода че живота не си заслужава да бъде живян на всяка цена. Или пък от набожност ( дядо й е бил поп ) не е била могла да посмее сама да реши до кога ще живее. В нейния частен случай не е имало страдание от тежка болест, имаше само старческа немощ и си е умряла без никакви сериозни проблеми. Аз когато й споменах че може да й изпише докторката хапчета, го направих от добро сърце, от хуманност, да й помогна ако й се случеше кофти случка. Щото ония селяните там в онова село, имат много лошия навик да си доглеждат старците до последния им дъх, без да се замислят че може да е по-добре да ги оставят да си умрат. Една съседка там, ( със сина й бяхме на една възраст и си играехме заедно през летните ваканции) взе та се парализира на легло без да може даже да говори. Само зевала че е гладна да й дават да яде и да пие. Мъжът й и синовете й не се сетиха да й помогнат да се отърве от това жалко съществуване, с години наред плащаха на една циганка да идва да й сменя подлогите и да я преоблича и храни. А е било толкова лесно да си набавят една бутилка с азот под налягане и да й дадат да го подиша 10 - 15 минути и после да викнат докторката да напише един смъртен акт. Странно нещо са хората. Ако конят му на някой падне и се потроши и ветеринарния лекар му каже че не може да бъде спасено животното, тогава той стопанинът на коня ще иска от доктора да бъде умъртвен коня за да му се прекратят мъките и агонията. От човещина ще го поиска това нещо. Ама когато негов близък човек е изпаднал в състояние на безпомощно  вегетиране, тогава  същата тази човещина му я отказва на него. Даже ги тъпчат настоятелно да ядат хора за които е ясно че няма да се оправят и никакво подобрение няма да има. Не ги оставят на мира да не ядат. Миналата година се опитвах да им обясня да го оставят на мира един роднина ако не иска да яде, да му дават вода да пие и да му слагат храна ако иска да я яде, но да не настояват да се храни. Реакцията им беше много остър отказ да го оставяли да не яде като не иска. Жал им било за него, не могло то така жив човек да не го накараш насила да изкуса една паница чорба поне. Трябвало било да си е жив, нищо че беше изпаднал в много лошо състояние. За негов късмет, за 15 дена си умря въпреки усилията на обкръжението му да му попречат да се отърве от капана на съществуването. 

Ето, страхът от собствената смърт, как може да влияее и върху решения относно смъртта на друг човек. 

 

А темата за самоубийствата ме интересува, просто защото измират разни хора и други остаряват и може да се окажат в кофти ситуация. Аз за себе си знам че не съм съгласен да живея на всяка цена. Ако условията на живот са се влошили по здравословни причини толкова много, че нищо добро не ме чака повече, тогава ще предпочитам да се отървавам от излишните страдания. А отърваването става чрез самоубийство, защото въпреки че при мен евтаназията е разрешена, по-сигурно е да не зависи човек от решението на някакви доктори и от условията на специалния закон. Да, ама то трябва и да знаеш как можеш да се самоубиеш успешно, така че да не могат да те спасят разни "доброжелатели". И е желателно да си го разучил въпросът преди да си остарял. Защото с напредването в старческата възраст се появяват проблеми с паметта, по-трудно разбира човек какво чете и може да не успее да се научи как да се самоубие, при нужда. 

Може да се каже че желанието за сомоубиаство може да възникне от страхът от страданията и мъките и агонията при напредването на неизлечима болест например. Щом като ги тъпчат с морфин разни болни в крайна фаза, значи яко боли. А пък да те боли безспирно не е готино. 

Та така де, като дойде време страхът от страданието да се се бори със страхът от смъртта, тогава е добре да може да наклони човек везните в желата от него посока. Така мисля аз по отношение на страховете.

Редактирано 12 март 201313 г. от Belge (преглед на промените)

Ти ако знаеше аз колко мъни съм изкарал от приложна психология под прикритието на маската на нещо друго, шапката ще ти падне.

А съм ги изкарал тези пари, защото съм имал самочувствието че ще се справя. Самочувствието ми идва от времето което съм прекарал да си търкам панталоните по дървените седалки в СУ-то и също от помоща която ми е оказал споменатия по-горе човек. Друго си е като някой който минава за разбиращ по нещо, ти бутне едно рамо и ти предложи на готово достъп до нещо ценно.

 

Сега, като не щеш нищо да кажеш за защитните механизми, каква е целта на присъствието ти в темата ???

 

----------- ------------- ----------------

 

През миналия век, всяка година като се връщах в бг, ходех и до родното ми село да видя баба ми, която ме е гледала доста като малък. Един път тя беше почнала да се оплаква че й тежи живота, че не била вече кадърна да се справя сама и т.н. И аз тогава й казах че не е длъжна да се мъчи да живее живот който не и харесва. Казах й че може да иска от докторката да й изпише хапчета да ги изпие и повече няма да й тегне старостта . На следващата година, тя си беше спомнила какво съм й казал и го изтърси пред майка ми. Толкова много я е било впечатлило че съм й говорил така. Явно баба ми не е била способна да стигне до извода че живота не си заслужава да бъде живян на всяка цена. Или пък от набожност ( дядо й е бил поп ) не е била могла да посмее сама да реши до кога ще живее. В нейния частен случай не е имало страдание от тежка болест, имаше само старческа немощ и си е умряла без никакви сериозни проблеми. Аз когато й споменах че може да й изпише докторката хапчета, го направих от добро сърце, от хуманност, да й помогна ако й се случеше кофти случка. Щото ония селяните там в онова село, имат много лошия навик да си доглеждат старците до последния им дъх, без да се замислят че може да е по-добре да ги оставят да си умрат. Една съседка там, ( със сина й бяхме на една възраст и си играехме заедно през летните ваканции) взе та се парализира на легло без да може даже да говори. Само зевала че е гладна да й дават да яде и да пие. Мъжът й и синовете й не се сетиха да й помогнат да се отърве от това жалко съществуване, с години наред плащаха на една циганка да идва да й сменя подлогите и да я преоблича и храни. А е било толкова лесно да си набавят една бутилка с азот под налягане и да й дадат да го подиша 10 - 15 минути и после да викнат докторката да напише един смъртен акт. Странно нещо са хората. Ако конят му на някой падне и се потроши и ветеринарния лекар му каже че не може да бъде спасено животното, тогава той стопанинът на коня ще иска от доктора да бъде умъртвен коня за да му се прекратят мъките и агонията. От човещина ще го поиска това нещо. Ама когато негов близък човек е изпаднал в състояние на безпомощно  вегетиране, тогава  същата тази човещина му я отказва на него. Даже ги тъпчат настоятелно да ядат хора за които е ясно че няма да се оправят и никакво подобрение няма да има. Не ги оставят на мира да не ядат. Миналата година се опитвах да им обясня да го оставят на мира един роднина ако не иска да яде, да му дават вода да пие и да му слагат храна ако иска да я яде, но да не настояват да се храни. Реакцията им беше много остър отказ да го оставяли да не яде като не иска. Жал им било за него, не могло то така жив човек да не го накараш насила да изкуса една паница чорба поне. Трябвало било да си е жив, нищо че беше изпаднал в много лошо състояние. За негов късмет, за 15 дена си умря въпреки усилията на обкръжението му да му попречат да се отърве от капана на съществуването. 

Ето, страхът от собствената смърт, как може да влияее и върху решения относно смъртта на друг човек. 

 

А темата за самоубийствата ме интересува, просто защото измират разни хора и други остаряват и може да се окажат в кофти ситуация. Аз за себе си знам че не съм съгласен да живея на всяка цена. Ако условията на живот са се влошили по здравословни причини толкова много, че нищо добро не ме чака повече, тогава ще предпочитам да се отървавам от излишните страдания. А отърваването става чрез самоубийство, защото въпреки че при мен евтаназията е разрешена, по-сигурно е да не зависи човек от решението на някакви доктори и от условията на специалния закон. Да, ама то трябва и да знаеш как можеш да се самоубиеш успешно, така че да не могат да те спасят разни "доброжелатели". И е желателно да си го разучил въпросът преди да си остарял. Защото с напредването в старческата възраст се появяват проблеми с паметта, по-трудно разбира човек какво чете и може да не успее да се научи как да се самоубие, при нужда. 

Може да се каже че желанието за сомоубиаство може да възникне от страхът от страданията и мъките и агонията при напредването на неизлечима болест например. Щом като ги тъпчат с морфин разни болни в крайна фаза, значи яко боли. А пък да те боли безспирно не е готино. 

Та така де, като дойде време страхът от страданието да се се бори със страхът от смъртта, тогава е добре да може да наклони човек везните в желата от него посока. Така мисля аз по отношение на страховете.

 

 

Пич ти имаш нужда от специализирана помощ.

Не се шегувам.

Пич ти имаш нужда от специализирана помощ.

Не се шегувам.

 

Е и аз не се шегувам, че и ти имаш нужда от помощ за да преодолееш страха от смъртта ти.

Знаеш ли как леко си живурка човек, след като не го е страх повече от смъртта , а ?

Отърваването от стръхът от смъртта може да бъде разгледано и като живото-спасяващо действие.

Като не ти пука че може утре да се утрепеш на магистралата, щото си карал като луд и то пък не те лови рак.

Редактирано 12 март 201313 г. от Belge (преглед на промените)

Да се надяваме, че твоите деца някой ден няма да мислят като теб и да посягат към ножа ако се изкашляш.

Да се надяваме, че твоите деца някой ден няма да мислят като теб и да посягат към ножа ако се изкашляш.

 

На сина ми ще му дам инструкции в какви случай да задейства легалната процедура за евтаназия, ако аз самият не съм в състояние да си уредя сам заминаването ми в небитието. Тука при мен се подписва една декларация в общината че не искаш да продължаваш да живееш, ако си в състояние на жив труп или ако си незлечимо болен и разни подобни състояния. После близките ти имат право да поискат вместо теб да се приложи евтаназия, ако ти не си в състояние да си изразиш сам волята. Ако можеш да говориш или да пишеш сам, тогава сам си искаш да умреш. 

Да умреш, защото животът ти не ти харесва повече такъв какъвто е станал, си е готино !

Е, ако не можеш да стигнеш до това прозрение, жалко за теб. Особено когато ще си на 90 годинки и още ще трепериш да не умреш, щото видите ли щяло да е кой знае каква загуба твоята смърт, тогава да не съм на твое място.

 

А иначе за ножа, ами няма нужда от нож.

Сега е на мода с хелий и една найлонова торбичка ( exit bag ).

Защо с хелий а не с азот ?

Ами щото в щатите го продавали свободно за пълнене на балони да се издигат нагоре във въздуха, та можело всеки да си го набави от магазин за детски играчки.

И на всичкото отгоре, ставало безболезнено, не се проливало кръв и ако разкара някой торбичката и бутилката с хелия след смъртта, доктора не може да разбере по никаъв начин че е самоубийство, даже и след аутопсия. По този начин няма да се знае че се е самоубил човека, ами официално ще се води че е умрял от естествена смърт или ще си мислят че болестта му го е довършила. Което пък "спасява честта на фамилията" от упреците на разни съседи или на попа или на други разни моралисти, дето си треперят за собствения им живот толкова много, че са против евтаназията.

 

За да ти се изясни още по-пълно картинката с "посягането към ножа", знай че в Белгия децата трябва да плащат данък наследство, за разлика от в България. Та ако децата са в затруднено финансово положение, за тях не е изгодно да им умре един от двамата живи родители, защото другият останал жив има плодоползването на жилището, пък децата получават само голата собственост, върху коята се плаща данъка.  Един вид, плащаш данък ама за да ти дойде ред да го ползваш наследеното, трябва да изчакаш да умре и другия родител и тогава плащаш пак данък върху неговата половина от къщата. Ако не искаш да платиш данъка, трябва да се откажеш от наследството, но тогава останалия жив ще трябва да го плати и може да се сети да продаде къщата и да похарчи всичките пари. Та тука не е като в бг, вадиш ножа и ставаш наследник без да плащаш данък. 

Страхливите сме ние като народ.

Затова ни ебаха мамата

Всъщност хората от "народа" не се замислят за елементарни неща. Прости неща. Именно те са винаги най-невидими, защото са прикрити с идеята че са очевидни, прости и ясни. Например - СМЪРТТА и УМИРАНЕТО. Използвам примера на изписалия се Белджи по-горе. Въпрос на елементарен анализ, ако някой внимателно се зачете и позамисли, че за много хора смъртта е просто тяхната представа за умирането и небитието. И въпросния автор всъщност не се досеща, че той всъщност е потънал в идеите си за смъртта, именно защото го е страх от УМИРАНЕТО. В неговия вътрешен свят идеята за смъртта идва от представите му съставени от наблюденията и проекциите му по отношение на умирането и това как, защо и какво той (не) би направил и кое е приемливо за него.

Фиксирането към идеята за умирането е като всяка фикция. Дали ще е отричане или натрапчиво привличане към нея - това са само различни прояви, но зад двете стои отново СТРАХЪТ, проявен чрез импулса да се контролира живота. Живота - като идея, представа и проекция на автора си за това кой е той, според това кое и какво си представя и проектира. Именно това стои в основата на представената от мен важност към МОТИВИТЕ на всеки човек. И сложността и комплектността на МОТИВАЦИОННАТА ЙЕРАРХИЧНА СИСТЕМА при всеки човек. Импулса към КОНТРОЛ е израз именно на СТРАХ и е част от сложните защитни механизми, проявени вече в психичния свят. ИМПУЛСА към КОНТРОЛИРАНЕ е проста проява на страха от непредвидимото и неизвестното. Планирането, вървенето към цели и постигането са всеки прояви на импулса за контрол над битието. Много малко хора разбират че и думата ВИНА, СРАМ, дори СЪВЕСТ са също деривати на контрола и Страха. Защитните механизми са проникнали битието на всеки от нас, изключително дълбоко и финдаментално - там където съзнанието и разбирането ни за нас самите въобще го няма.

Всъщност много малко хора си дават сметка колко много в живота на всеки средностатистически член на социалната матрица, се определя от съвсем ирационални неосъзнати основни положения, които после се покриват от "рационални обяснения".

Страхуването при човека е изключителна комбинация от сложни процеси. Лимбичната система и множество от подкоровите дялове в мозъка на човека са уникални. Тяхното силно развитие прави неговото битие да се доминира от изживяванията му и да се задейства чрез това мощен скрит механизъм, служещ за конструиране на негова вътрешна форма на отражение на света, която той нарича РЕАЛНОСТ и ИСТИНА. Тепърва в множество от психонауките навлизат идеите за "конструиране на вътрешната реалност" във всеки човек. И чрез манипулация и познание на тия процеси да се изменя тя. Разбира се ограничения диапазон в който това се разглежда е неизбежен. И НЛП и КОГНИТИВНАТА НАУКА, за която пише в друга тема на този раздел Орлин Баев са само първите признаци че нещо е нужно да се промени. Разбира се, отново са натъпкали КОГНИТИВНАТА НАУКА в стандартния научен шаблон на приетата за момента ПАРАДИГМА с дефиницията на нейните принципи, насоки и цели. Но научното познание е социална дисциплина. То е производно на социалните етапи и потребности. Това е външния периметър който обгражда която и да е научна дисциплина и няма как да е по друг начин. Социалния организъм е огромна комплексна и бавноподвижна система спрямо времето. Промените в СОЦИАЛНАТА МАТРИЦА се случват в хилядолетия, дори много повече. Проблема не е това, че социалната матрица е сборен организъм, а че елементите от които той е съставен са в много широк и продължителен етап от своето развитие, в който всички процеси могат да се обобщят най-общо като "НЕОСЪЗНАТИ". Заради това и на самия етап сложих сборния условен етикет "НЕОСЪЗНАТ"... Останалите коментиращи идеите на БЕЛДЖИ всъщност проявяват известна непоносимост към неготово отношение, но е защото темата за СМЪРТТА и УМИРАНЕТО е сложна тема. И тя е закрита в социума от страха, тя е покрита с правилата на групата, според които самоубийството е табу и е обвито в булото на страховете и внушените вътрешни шепоти и неясен мистицизъм. Но зад всичко стои личния вроден страх, който е следствие на механизмите за запазване и оцеляване на ИДЕНТИЧНОСТТА. И това е толкова дълбоко вкоренено във всеки от нас, че е очертало границите на битието ни. Така или иначе темата за смъртта е като темата за ЖИВОТА - касае всички хора. Но най-честото самозаблуждение е, че приемаме идеите и обясненията за нещата, за самите неща. А никоя "карта" не е "територията"! Живота и Смъртта са просто две думички. НО те отразяват по специфичен начин нас самите - чрез отношението ни към тях. Всъщност ЖИВОТ и СМЪРТ стоят за всеки от нас чрез представите, описанията и обясненията ни за тях. За мен винаги е било странно колко много хора се фиксират в темата за СМЪРТТА. В цели култури и религии това е въздигнато в култ, в най-важната идея. Будистите в НЕПАЛ се подготвят цял живот за тяхната собствена смърт, с идеята че ЖИВОТА е подготовка към тяхното умиране. И че самото Умиране е само граница за "друг вид живот". И цял живот се подготвят чрез практики и техники за Умирането си. В древен Египет е темата също е била идолизирана. Във всички световни социални религии е същото - Смъртта и Умирането, представени от идеи и описания за "задгробен живот", за изкупление, за наказания, и... една специална думичка, наречена СПАСЕНИЕ... Факта, че толкова малко хора имат задълбочено разбиране и познание за АСТРАЛНИЯ СВЯТ и АСТРАЛНИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТ в него, техните особености, характер и значение, щяха лесно да видят една значително по-ясна и широка картина на битието на сегашното социално човечество. Както и понятието СТРАХ, така и понятието СМЪРТ (както и БОГ, СВОБОДА, СЕКС, СМИСЪЛ, МИСЪЛ, ВРЕМЕ, ПРОСТРАНСТВО, БЕЗКРАЙ, ВЕЧНОСТ. ЛЮБОВ...) е абстрактно понятие. И като такова то е символ - сборно обобщение на определено съдържание. Ключа е именно въпроса за съдържанието на тия понятия - абстрактните - а не самата дума. Думичките се говорят навсякъде, но наблюдението от практиката при всеки изследовател ясно показва, че именно абстрактните понятия носят важността да са показател на влагането на съдържание и пълнеж в тях. И именно по последните се вижда доста показателно кой, колко и как е помислил какво точно говори, какво има предвид, защо е избрал това, негово ли е съдържанието или просто го е приел наготово от възпитанието, ученето и подражанието... Много е показателно че по всички тия въпроси не се учи в училище. Там, както и в ежедневния матричен живот понятията се свеждат наготово за да е налице възможността да се общува. И смисъла на понятията се изравнява именно според нивото. И това дава възможността да се види кой какво е свършил относно себе си, защото когато няма как нещо да дойде от "групата", то остава неговата собствена индивидуална роля да го реализира самостоятелно. И независимо. Независимото и самостоятелно мислене не може да се заимства. Не може да се имитира. Може в група да се катализира и стимулира, но така или иначе групата, каквато и да е, е винаги ограничител пред него и ако е налице ИНДИВИД, той постепенно се откъсва от "груповата форма на битие" и задълбочава посоката "СЕБЕ СИ". Освен това се иска кураж, искат се специфични дадености в самия човек, условия да се развият... А всичко това са изключително много променливи величини и тяхното съчетание прави явлението крайно рядко...

Редактирано 13 март 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

В Например - СМЪРТТА и УМИРАНЕТО. Използвам примера на изписалия се Белджи по-горе. Въпрос на елементарен анализ, ако някой внимателно се зачете и позамисли, че за много хора смъртта е просто тяхната представа за умирането и небитието. И въпросния автор всъщност не се досеща, че той всъщност е потънал в идеите си за смъртта, именно защото го е страх от УМИРАНЕТО. В неговия вътрешен свят идеята за смъртта идва от представите му съставени от наблюденията и проекциите му по отношение на умирането и това как, защо и какво той (не) би направил и кое е приемливо за него.

Фиксирането към идеята за умирането е като всяка фикция. Дали ще е отричане или натрапчиво привличане към нея - това са само различни прояви, но зад двете стои отново СТРАХЪТ, проявен чрез импулса да се контролира живота. Живота - като идея, представа и проекция на автора си за това кой е той, според това кое и какво си представя и проектира.

 

Belge е френска думичка и се произнася белж, означава белгиец.

 

Е не си разбрал от какво го страх авторът.

 

А авторът не го е страх нито от смъртта, нито от умирането, ами го е страх от евентуалното възникване на невъзможност за самоубийство и оттам водене на отвратително съществуване, просто защото обществото е решило че трябва задължително да живееш, ако не отговаряш на условията на някакви законови текстове. В Белгия трябва да си безнадежно болен или жив труп, а в България няма прошка при никакви условия = трябва да живееш и агонизираш до край, щото закона е такъв.

Значи не ми се живее кофти живот и между другото, никой не ме е питал дали съм съгласен да се раждам.

 

А тези които ги е страх от самото умиране обикновено се пазарят че не искат да е болезнена смъртта им. Искат да заспят и просто да не се събудят. 

Докато на мен ми трябва сигурност на осъществяването на действието умиране чрез самоубийство. А дали щяло да боли е второстепенен въпрос. Най-важното е да бъде успешно самоубийството, защото обществото (начело с полицайте и разни доктори) ни отказва правото да умрем по собствено желание. Има едно видео в интернет с един млад швед, който по време на видео-чат се обесва пред уебкамерата му. Ония дето са участвали в чата се обаждат на полицията защото е заявил че ще се обеси. И кво ?  Еми той се беси и по едно време ( достатъчно късно за късмет ) полицайте пристигат и се нахвърлят да го "спасяват" чрез обичайните им методи. Полицайте не му зачитат волята да се самоубие, защото законите са такиви и трябва да ги спазват. Той беше умрял, ама полицайте пак пробват да го съживят. В болниците с докторите е същото положение, те ако те набарат ще се опитват да те "спасят" да не умреш, защото законите са такиви. 

В неделя, тука при мен, полицайте изкъртиха входната врата на къщата на един стар човек, само защото някой се е обадил че дъртия вероятно е в опасност. Идват и без да мислят трошат и влизат, а пък че има задна врата на кухнята и че е било по-добре нея да я строшат, това не е тяхна грижа. Тяхната първа грижа е да спасват закона, който ги задължава да спасят живота на човек който е изпаднал в някаква опасност. Пък този не е правил опит да се самоубива, просто е паднал в банята и му няма нищо особено. Ама пак го закараха в болницата с бърза помощ, за да си спазят законите, че те са направили всичко каквото трябвало за него.

 

Нещо ти куцат елементарните анализи !!!

Имаш прекалена склонност към излишно теоретизиране. Изглежда че ти действа успокояващо да се самоубеждаваш че познаваш всичко в дълбочина. Вероятно изпитваш чувство на тревожност ако нещо простичко не го опишеш с голямо количество думи на дълга върволица. Начина по който се изразяваш представлява отказ от общуване с останалите съфорумци. Отказваш да си говориш с някого, просто защото ти е предварително ясно че той не споделя твоите заблуди. Криенето зад никове го знаем всички.

Е не си разбрал от какво го страх авторът.

 

А авторът не го е страх нито от смъртта, нито от умирането, ами го е страх от

 

Докато на мен ми трябва сигурност на осъществяването на действието умиране чрез самоубийство.

Предварително благодаря на автора на това, защото на него още не му е ясно че го ползвам. И му пиша само от коректност и уважение, защото именно му ползвам написаното.

Признавам си чистосърдечно и че малко го провокирам - по мъничко. Слагам някои написани елементи, които съм сигурен че той именно на тях ще откликне. Така го опознавам по-добре, защото мен ме интересуват скритите страни и онова, което е в неговото несъзнавано, докато той ми пише версията си за себе си, във формата "КОЙ ИСКАМ и СМЯТАМ ЧЕ СЪМ". Това е при всички неосъзнати хора.

 

Белджи, никът си е ник и си е твоя работа какво означава. Тук сме български форум и не ми е важно какво и на какъв език е. Ти само изглежда че пишеш на мен - толкова да няма диалог, че е повече от очевидно. Диалога с теб не ме интересува, пиша ти го директно, защото лицемерието не ми е силна страна. Няма какво да си кажем - ти си встрани от моите ... да ги наречем интереси и път, както са и повечето от "другите съфорумци". И е съвсем ясно че "общуването с тях" не ме интересува - пиша си го директно и ясно, просто защото е въпрос на коректност и не крия каквото и да е. 

 

Продължаваш да се пишеш и дори да използваш множественото число с риторичния трик да се идентифицираш с "мнозинството от съфорумци" и така да си им нещо като "говорител", говорейки от "тяхно име" и представяйки оценките си като "общи с тях". Това е манипулация, но си е твой избор, само констатирам нито го осъждам, нито ме интересува. Риторичните трикове ги ползваш не само ти, разбира се че "вървят" но зоната им на използване е само до "визираното мнозинство" което имаш предвид.

 

Пиша си нещо, вървя си по пътя и няма значение дали, кой и колко ще ми дава оценки или ще изисква нещо си от мен. Тук-там ме интересуват точно определени хора, защото съм видял в тях потенциал и евентуално ниво. Мен хората ме интересуват - интересът ми е ЧОВЕКА - не мнението му, не идеите, не убежденията му. Не ме интересуват игрите или конструираното му битие. Тия неща вече са изучени изследвани и изведени от мен. Но зад тях стои нещо "друго", което аз нарекох ЧОВЕК - дето е безполово, без принадлежност, без група, без желания или надежди, без вяра и убеждения, далеч отвъд изживяванията, с други смисъл, стойност и... битие... ЧОВЕК, който да е такъв САМ ПО СЕБЕ СИ. При някои е далече и е повече скрит. При други спонтанно и от време на време се "показва" в живота им. При трети е още рано и... напълно отсъства. Това нито е "дух", нито е душа... за мен тия понятия са наивни и въобще ги нямам в речника си. Те са за дъвчене в "мнозинството".

=================

И сега вече малко по темата: както вече написах по-горе, използвам за целите си конкретни елементи от направения изказ, за да напиша каквото съм извел.

 

от "цитираното" в началото на този коментар трите изречения съдържат достатъчно ясен материал - ето какво имам предвид:

ЗА повечето хора от "мнозинството" всяко понятие се ползва чрез "обект" към което то е изразено. Когато се говори за СТРАХ, не се има предвид ОБЕКТА НА СТРАХУВАНЕТО, а се има предвид самото СТРАХУВАНЕ.

Ето и пример - в темата за "ФОБИИТЕ" е изброено с копи-пейст някои от приетите в социалните психонауки  СТРАХове според обектите на страхуване във вида

СТРАХ --- от ---- паяци (насекоми)

СТРАХ --- от ---- тъмно

СТРАХ --- от ---- високо

СТРАХ --- от ---- затворено пространство

и т.н. Списъкът досега е стигнал до над 100 такива "обекта" на страхуването.

Като се види написаното в примера, се забелязва ясно, че в дясната част ("насекоми, тъмнина, високо...) са онова, по което се проявява страхуването.

Но практиката е показала, че обектите чрез които се проявява страх са само симптоми. Ако примерно някой се "излекува" от определения обект, през който се проявява страхуването, то той ще отпадне, но е много вероятно да се трансформира в друг обект. Защото ключа е именно въпроса за ЛЯВАТА ЧАСТ ОТ ТАБЛИЦАТА - тя съдържа повторението на думичката СТРАХ. Всъщност това е "центърът". Обектите са само по окръжността и те са изменчиви. Но винаги в основата си стои СТРАХУВАНЕТО. Фобиите по принцип са засилени и натрапчиви според проявите си усещане за СТРАХ. Обектите може да са различни, но темата тук не е просто за СТРАХУВАНЕТО от нещо си, а по принцип за самото страхуване и общото понятие СТРАХ. То всъщност съдържа дълбоки смисъл и стойност и значение, защото определят всеки човешки живот.

Ето защо - цитираните от Белджи три изречения, съвсем ясно се вижда че той смята страхуването само през определен обект. А всъщност обекта на страхуване няма значение - смисълът е че той се СТРАХУВА. Дали ще е към идеите му за смъртта, дали ще е фиксиран или обсебен от тях - това няма значение и си е негова работа. Тук само ползвам възможността да дам пример.

 

Когато човек работи по "СЕБЕ СИ" в посока на саморазвитие, едно от първите неща които извежда от самонаблюдението е именно СТРАХУВАНЕТО - първо през обектите на това страхуване. И се вижда ясно, че страховите изживявания са само симптоми на нещо друго, много по-дълбоко. Защото работих по един обект на страхуване... после се разбра, че е налице друг обект, после излезе друг. И разбрах ясно, че ако така се кара това няма край. Затова реших че ключът е да се опознае и проникне по принцип в СТРАХА, а не в обектите през които той се проявява. Така се върви към "центъра", към същността. Така е възможно да се реши "генерално" въпроса със СТРАХУВАНЕТО...

 

В матричната комуникация множеството смятат, че понятието СМЕЛОСТ, означава някой да не го е страх. А всъщност качеството СМЕЛОСТ е възможността да се надкрачи страхуването, да се елиминира неговата "хватка" да се достигне до ниво при което страхуване има, но това не оказва влияние на вътрешния свят - поведението, насоката и процесите там. Мозъкът работи с "доминантен принцип - ако възникне достатъчно силен енергетичен център, той постепенно доминира над останалите. ПО този начин могат да се "изхитрят" някои предварително заложени програми за несъзнателни реакции. Именно това е и начинът за привидния парадокс, при който е налице инстинкт за защита, но пък самоубийството е явление което изглежда че го заобикаля. Няма противоречие в двете явления - просто при психичните процеси възникват различни несъзнателни "доминанти". Най-често създаването на една от тях, започва да подтиска останалите. Всичко е въпрос на "потенциал". Ако човека е фиксиран силно в една такава домината, то това може да повлияе на други готови програмирани реакции, но с по-малък потенциал. В избора на поведение в мозъка има цяла система, която да решава противоречащи си мотиви или импулси чрез "принципа на по-високия потенциал".

 

СТРАХЪТ е първия и най-важния елемент, който е налице когато човек започва пътешествието към себе си, към собствения си вътрешен свят. Той е скрит и проникнал изключително дълбоко всяка психика и оттам всяко битие. Множество хора са наясно че страхът е онова, което всъщност ги "огражда". Психически по-стабилните хора имат епизодични прояви на срах, но не не играят решаваща роля в живота им. Други се нагаждат постепенно към ограничението на страха. За трети изживяванията на страхуване са тежки и пречат на ежедневието им...

 

Малко е известно че страхуването се прикрива вътре в психиката. Там се прикриват и още множество други неща. Но страхуването е най-показателното от всички. Чрез самоизследването на СТРАХА и проследяването му при самоанализ е налична възможността да се стигне до "скритите" механизми, които управляват всяка психика. Повечето хора не разбират колко много "скрити" неща има за тях. И то вътре в тях самите. Претендират да им е ясно, че знаят, че разбират... Но когато някой вътре в себе си има множество неизвестни на самия него процеси и са "невидими" то той няма как да ги "вземе предвид". Още повече че ако би ги видял, това би влязло в противоречие с постановките според които той живее. А това вече е недопустимо за всеки обикновен човек.

 

По отношение на елементите и взаимодействията на ЗАЩИТНИТЕ МЕХАНИЗМИ са написани вече стотици трудове. Те са обект на изучаване и извеждане както в сегашните психонауки, така и още от древността - в познанието за ЧОВЕКА и ВСЕЛЕНАТА. Когато се работи по себе си именно това е едно от най-големите препятствия. Защото въпроса е изключително деликатен, с много "тънки граници" за да се направи "вътрешно невидим" от изследователя си.

 

Много е сложен процеса, при който собствените защитни механизми е нужно да се изучават и опознават от самия субект. Наложи ми се да изработя чрез експерименти множество способи и прийоми за да реша доста проблеми възникващи "в движение". На всички са ясни простите наблюдения, че по време на каквато и да е емоционална или идентична криза, изживяванията са силни и натрапчиви. Склонността да се взимат генерални и , крайни и бомбастични решения, да се правят много елементарни изводи, да се "вижда" и действа крайно ограничено... Вече когато кризата е минала, се наблюдава съвсем друго виждане, отношение, решения, поведение... Няма как това да не са го срещали и наблюдавали повечето хора, или поне тия, с някаква склонност към самонаблюдение.

От опит изведох принципа, че когато се работи над себе си, за да е "спокойно огледалото на изследователя" и да е адекватен самоанализа е нужно вътрешно спокойствие и баланс. Когато е налице страхова криза обаче, този баланс се нарушава и веднага "хоризонта на съзнанието" се стеснява поради изживяванията. И е невъзможно да са налице адекватни изводи и решения за действие. Ето защо експериментирах някои прости способи - докато съм в балансирано и "широко" състояние използвам възможността да се "подготвя" за кризата, научавайки се да управлявам различните "състояния". Защото когато кризата настъпи вече е ясно че е невъзможно да се отработва задълбочено. А по време на самата криза се научих да не реагирам а да оставам сякаш "встрани". Постепенно се научих да се извеждам от кризите.Наблюдението при смяната на различните състояния на съзнание и действие, всъщност е най-ключовия момент в самопознанието и самоуправлението...

Редактирано 14 март 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

Господинът почна много надменно и от "високо" да гледа на съфорумците.

Налага се сега тука малко доказателствен материал да се покаже:

 

 

за да се види че и други люде може "случайно" да са се интересували от самоуправление ( la gestion de soi ) или самоанализи.

 

Повечето хора не разбират колко много "скрити" неща има за тях. И то вътре в тях самите. Претендират да им е ясно, че знаят, че разбират... Но когато някой вътре в себе си има множество неизвестни на самия него процеси и са "невидими" то той няма как да ги "вземе предвид". Още повече че ако би ги видял, това би влязло в противоречие с постановките според които той живее. А това вече е недопустимо за всеки обикновен човек.

 

А я кажи сега,

когато някой придентира че се е самоопознал та даже и е " на ти " с подсъзнанието си, ама е жертва на заблуди, тогава какво трябва да мислим за такъв човек ?

 

Щото има едни такиви, дето са се запътили по едни духовни пътеки на търсене и "усъвършенстване", едно такова искрено си вярват и си извеждат заключения, че ако не е наясно страничен наблюдател какви са често срещаните заблуди, може първоначално да вземе да им повярва за нещо.

Редактирано 14 март 201313 г. от Belge (преглед на промените)

Да, ама то трябва и да знаеш как можеш да се самоубиеш успешно, така че да не могат да те спасят разни "доброжелатели". И е желателно да си го разучил въпросът преди да си остарял. Защото с напредването в старческата възраст се появяват проблеми с паметта, по-трудно разбира човек какво чете и може да не успее да се научи как да се самоубие, при нужда.  

       

от кога не бях се смяла толкова  "велик си"

Е,поне вече всички знаем как ще умреш ти(не че ни интересува)

Сега на сериозно,ти ама честно ли ги казваш всички тези неща?

Замисляш ли се какво можеш да провокираш с тези ти абсурдни изказвания?

... 

Е,поне вече всички знаем как ще умреш ти(не че ни интересува)

Сега на сериозно,ти ама честно ли ги казваш всички тези неща?

Замисляш ли се какво можеш да провокираш с тези ти абсурдни изказвания?

 

 

Я, и как ще умра аз, щото още не го знам ???

 

Да ма душице, честно ти разказвам какво мисли свободен човек, когото не е го е страх от смъртта.

 

На теб може да ти изглежда абсурдно да се самоубиеш когато си в краен стадий на раково заболяване с разсейки из цялото ти тяло и болки като за грешен дявол, ама за мен си е напълно нормално да не съм съгласен да се гърча в агония със седмици или месеци наред.

 

И за да не си помислиш че съм някакъв единствен извънземен, ето ти тука линк към страница със заглавията на няколко книги написани от хора имащи сериозно отношение към въпроса:

http://ash2.wikkii.com/wiki/Literature

 

Ако ги прочетеш, можеш да разбереш, че да знаеш как можеш да си заминеш със сигурност, може да ти позволи да живееш по-дълго, понеже ще си спокойна че като дойде гадния момент, ти ще можеш да контролираш ситуацията, а няма да зависиш от някакви си закони писани от някакви си страхливци.

Я, и как ще умра аз, щото още не го знам ???

 

Нарича се натрапливост, Белж. Натрапчива идея, в твоя случай страх, че ще умреш непременно от нещо си. Май всички разбраха, освен теб.

Нарича се натрапливост, Белж. Натрапчива идея, в твоя случай страх, че ще умреш непременно от нещо си. Май всички разбраха, освен теб.

 

Май ти нищо не си разбрала, чети пак каво съм писал по темата.

Белгиецо тука не става въпрос за евтаназията,объркал си темата.

Тези абсурдни изказвания и смело мога да кажа подтикващи към самоубийство...не ги разбирам.

То не бяха обяснения как да се самоубиеш с въже,то не бяха  простотии.

Прочети си ти постовете,че ми се струва,че си ги писал преди да закусиш.

Темата за евтаназията е много трудна и не съм в състояние да коментирам.

Ти не може да подкрепяш самоубийството само защото някой си мисли,че не живее както иска.

 

Силно се надявам нито един човек изпаднал в депресия не прочете тези постове на Белгиеца.

Мисля че трябва де се информираш малко повече по темата психология.

Знаеш ли колко хора са благодарни,че са им спасили живота такива "добродетели" както ги наричаш?

'

Редактирано 21 март 201313 г. от janis joplin (преглед на промените)

мдааа - тук някои коментари могат да се дадат за пример в учебниците за някои психодисциплини. Ясни и точни в реактивността и проявите на някои типични симптоми.

Мъдрите съвети кой какво да прочете, демонстрации на картинки, линкове и книги, идеите да се говори от името на "съфорумците", използвайки евтиния трик за множественото число, уверенията в голям кураж, щото имало вече контрол и над собствената смърт...

Това да си посредствен за някои е прокоба и цял живот бягат от него като от призрак. А напъните за "блясък" са просто компенсация и са ясен и прост показател за "страха" от тоя призрак.

Колкото до самоубийството - както и толкова много други типични психични феномени - си е просто начин за "спасение" и бягство. В този смисъл е форма на същите тия защитни механизми, които провокират този тип реакции.Докато при делфините, китовете, слоновете и някои видове животни е просто израз на някои "грешки" в инстинктите, то при човека основния инстинкт се запазва по стойност. Всъщност повечето самоубийци се "спасяват" чрез акта на самоубийство и задължително е налице на "вътрешен дефицит" на нещо. А особено сега - в толкова простичкия контекст на самозапалванията, които толкова ясно показват простички импулси - от отчаяние, до опита да се придаде героичност...

 

Страхът при човека е изключително психично обогатен. И от проста проява на първосигнален инстинкт, се преобразува в сложна система от съответни изживявания. Именно те постепенно започват да доминират в психичното поле. Най-простата обща словесна формула за описание на средностатистическата матрична личностна единица е - АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО ИЗЖИВЯВАМ, представям, чувствам, емоционирам. Всъщност е изключително просто да се наблюдава. Единственото което обърква тази проста картина е че проявите на защитните механизми вече включват и новото "интелектуално" ниво. И те го ползват за да покрива с интелектуални и логико-стъкмени положения, само и само да им придадат допълнителен "цвят" и облик. Така събрани и обобщени заедно конструират потребното изживяване на истина, чрез представата за обективност. И така стават чудесна мимикрия.

 

Не са трудни, нито академични наблюденията и анализа на сигналите от повечето хора. И отдавна множество наблюдатели са фиксирали доколко силно всеки човек се стреми и се научава още от малък да покрива с интелектуално-логически стъкмистики, иначе обикновената си първосигналност в реакциите и отношението си.

Това започва още от ранно детство - в оправдаването на всяко малко дете относно постъпките и поведението си.

После - в търсенето на обяснение на света и опита за контролиране - на хора, събития, насоки...

Задаването на въпроси и превръщането на някои теми във "идеи-фикс"...

Обяснението "на всяка цена" е много широко разпространен защитен феномен, който е проява на обикновен първосигнален страх, а изглежда че е интелектуален. Някои "таланти" могат да го развият в "житейска" философия, дори концепция, да й се придаде сериозност, логика. А това става просто начина да се избяга от обикновени вътрешни конфликтности на съвсем друго ниво. Простия белег по който може това да се идентифицира като процес е - че почти никой "интелектуалец" и "мислител" не слага себе си сред "концепциите си". В този смисъл той винаги се дистанцира или просто ползва прийома за "бързото абсолютизиране" на собствения опит. Но най-характерното е, че за всички защитни механизми стои една обикновена и естествена несъзнателност, но прикрита зад правдоподобни и псевдологични стъкмистики и така маскирана като "ум" и наричаща се от всички несъзнателни "съзнание". И това е начина да скрият от самите себе си, че човека всъщност все още му е рано да се нарича "сапиенс".

 

МАСОВО, както и тук, за повечето хора ОБЯСНЕНИЕТО ЗА НЕЩАТА, са САМИТЕ НЕЩА.

ПОНЯТИЯТА - са превърнати в РЕАЛЕН СВЯТ. И "мислителите" си живеят някакъв собствен живот сред тях - понятията. А те са само начин за отражение на онова, което стига от света до нас - САМО НАШАТА ФОРМА НА ОТРАЖЕНИЕ НА СВЕТА, А НЕ САМИЯ СВЯТ.

 

Използването на интелектуалния потенциал, за конструиране на личната реалност, при повечето хора довежда до доминиране на ИЗЖИВЯВАЩО-ЕМОЦИОНАЛНОТО НАЧАЛО над менталното. По този начин с лекота могат да се забележат колко много "интелектуалци" са много силни, докато са дистанцирани от "интелектуалното си поле". Но всеки миг, когато се интерпретира, че е налице натрапник и заплашител на личното пространство и стават толкова елементарни и посредствени чрез реакциите си. Примери за това - навсякъде, дори в тоя форум, раздел и тема.

Редактирано 21 март 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

Белгиецо тука не става въпрос за евтаназията,объркал си темата.

Тези абсурдни изказвания и смело мога да кажа подтикващи към самоубийство...не ги разбирам.

То не бяха обяснения как да се самоубиеш с въже,то не бяха  простотии.

Прочети си ти постовете,че ми се струва,че си ги писал преди да закусиш.

Темата за евтаназията е много трудна и не съм в състояние да коментирам.

Ти не може да подкрепяш самоубийството само защото някой си мисли,че не живее както иска.

 

Силно се надявам нито един човек изпаднал в депресия не прочете тези постове на Белгиеца.

Мисля че трябва де се информираш малко повече по темата психология.

Знаеш ли колко хора са благодарни,че са им спасили живота такива "добродетели" както ги наричаш?

'

 

В Белгия евтаназията означава че ще ти удари доктора една инжекция с Nembutal, резултатът от което ще бъде сигурна смърт. Ама случаите в които докторът има право да те умъртви "законно" по твое желание , са ограничени. Не може всеки болен да иска да го боцне доктора. Трябва да си в мноооого тежко и окаяно състояние, за да има право докторът да те умъртви законно.

И случайно, ако не се вписваш в тесната законова рамка за законно умъртвяване от доктор, тогава трябва сам да се самоубиеш, защото на докторите не им се ходи в затвора заради теб.

Та то и аз нямам много много желание да я обсъждам евтаназията, защото си е по-сигурно човек сам да си свърши работата.

Има голяма разлика между евтаназия и самоубийство !!!

 

Аз не подкрепям твоето самоубийство, аз ти казвам че при определени условия не ме е страх да се самоубия, ако няма повече смисъл да се мъча да живея в страдания и болки. И не те карам да се самоубиваш, мъчи се като те е страх от смъртта.

 

Ти да не си израснала в саксия, изолирана от света, та да не си знаела какво означава обесване ?

Аз ли те научих за първи път в живота ти, че с въже се бесят ????????????

В училище като малка не са ли ти обяснили че Левски е обесен от турците ?

По новините не си ли видяла как му бяха сложили примката на Садам ?

Руски или американски филми с увиснали на въжето затворници не си ли гледала ?

 

Щото в родното ми село, още от малки сме слушали кой старец се е обесил.

Пък в училище си играехме с лист хартия и молив на една игра на обесване. Ти не я знаеш сигурно, така ли ?

 

Проблемът на такиви хора като теб, които ги е страх от смъртта е, че като изпаднете в депресия и почвате да се самоубивате по неработещи начини. Мислите си че като се нагълтате с приспивателни и ще умрете. Ама то сега приспивателните които имат право да предписват докторите , не могат да те умъртвят. През миналия век са имали право да предписват други приспивателни от които е могло да умреш. Сега вече няма такиви благи работи !!!

И като се нагълтате с разни лекарства и като ви закарат в болницата и ви спасят, после оставате с трайни увреждания, за цял живот. А понякога така сте се повредили, че вече не сте в състояние да извършите сами успешно самоубийство. И не ви остава нищо друго, освен да се мъчите като грешни дяволи, дълго дълго дълго ... 

мдааа - тук някои коментари могат да се дадат за пример в учебниците за някои психодисциплини. Ясни и точни в реактивността и проявите на някои типични симптоми.

Мъдрите съвети кой какво да прочете, демонстрации на картинки, линкове и книги, ....

 

Оооо, ама и учебник ли искаш да ти покажа, те ти и такава книжка, за студентите по медицина е:

 

 

Кажи коя страница да снимам, с кои патологии, да разберат хората за какво намекваш .

водя само интелигентни разговори - нали се сещаш - само с интелигентни говорещи. Ако ме интересуваха "нормалните хора, дето са мнозинството в интернет" щях да им пиша други думички и да си играя в игрите им.  

Изглежда ми на български, а също и че вече е написано. Странно е кое от написаното остана неразбрано, за да се налагат повторения. Изглежда че каквито и да са думите, филма отвътре си върви и героят в него си играе ролята. Репликите вече си ги е написал, сценария изглежда ясен... и си върви с повторенията.

Не е грях всеки да си знае мястото, но проблема е, че не може да си позволи да си го "види".

Само при хората е наличен феномена който казан по народному би звучал така ->  "малкия тревен гущер" все напира да се изживее в главата си на "велик и голям крокодил".  

Редактирано 21 март 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

аааа, вземах му страха и на тоя, не смее повече да се обади, браво на мене ...

мислили сте за страха от старостта и немощта,  при липса на страх от смъртта