Не вярвах,че някога ще го кажа,но ми писна от работа и от София.

Задушавах се тук.

Исках да срещна нещо познато и обичано.

Не можех да го направя тук.

Планината не отишла при Мохамед,затова Мохамед отишъл при планината.

Готина идея.

Вземам си неплатен отпуск и правя същото.

Помня аз,помня,нищо,че изглеждам тъп-трябва да има въздух между снимките.

Посреща ме и ме радва позната до болка гледка.

Разсмива ме друга позната до болка гледка.

Усмивката на Кари.

Уреждачки са си това жените и това е-Барс го няма никъде...

Потеглям по пътеката зад хотела.

Моментна цел-Йончево езеро.

Да се готви Страшното езеро.

И една сюрия маломальовишки.

Не,няма да ходя по водата.

Този циркаджийски номер съм го отстъпил на една друга шматка.

Просто искам да ми тръгне по вода.

След час и нещо прецапвам Горна прека...

...и започвам да изкачвам Гьолечица.

За мен тази част на Гьолечица е най-тъжното място в Рила.

Жив паметник на скудоумието и немарата.

Не харесвам изрази,като"Гордата Рила","Покорих върха" и т.н.

Те са си там от векове.

Никога не са ни канили,но ни търпят.

А ето какво им причиняваме ние.

Мисля си,че ако Микеланджело е мислел като мен и бе видял нещо такова,Пиета би изглеждала различно.

Не ми се говори...

Излизам на високото и погледа ми си почива на Витоша.

Подарък за всички,изтърпели тъпите ми излияния. Студеното ми разбито сърце.

Още едно последно усилие...

...и пред нас е Йончевото езеро.

Тихо и мирно място.

Дори пожарите са спирали преди да го достигнат.

Цвете и усмивка за Крискареца.

Добър човек и голям българин.

Пътят ни продължава нагоре.

Финални усилия по праговете...

...малко остана.

Минаваме покрай спящото под леда малко братче...

...заслона се вижда вече...

...и ето ни пред Страшното езеро.

Много мога да кажа за него.Но нищо няма да кажа.

Просто го вижте и го усетете.

Заслона.

Отвътре.

Изглежда ми като"Хилтън".

На мен ми изглежда,като "Хилтън" всяко място за спане,където няма да слушам хъркане и сумтене,няма да ми мирише на чорапи и няма да деля сервизните помещения с непознат.

Нямаше никой.

Време е да си ходим.

През циркуса към хижа Мальовица и оттам към паркинга.

Няма да ви разказвам нищо,само ще ви покажа какво съм гледал.

Почти.

Оттук слязох до хижата. Споменах ли,че по-голямата част беше заледена,а нямах нито котки,нито щеки?

А това го прочетете внимателно.Особено ме кефи частта с обаждането по телефона.

Към София под пълната луна.

За цялото време в планината не срещнах жива душа.

Само на вас съм досаждал.

P.S. О,само три диви кози.Офейкаха преди да си извадя фотоапарата...

Редактирано 10 ноември 201114 г. от мики маус (преглед на промените)

Мики приятелю да знаеш само как ти завиждам...

Благодаря !

Ех,ех,ех, Мъъълчъ.....

Радвам се за теб, Мики. Преди година твърдеше, че никога повече... Радвам се, че се върна при скалите... и не само! Благодаря за красивата, снежна разходка.

Аз туристически наклонности нямам, но.., ти определено събуди туриста в мен. Ще взема да излъжа мъжа ми да се разходим някъде този уикенд, стига да се навие Мдаам, взе че вдъхнови студената ми душица.

Диде,аз така си действам на жените.Като ме видят им идва да изпищят два-три пъти и да хванат гората.

Тва е щот ги оставяш без дъх бе брат А с Динди съм съгласна.Агент провокатор е брата