"защото това и помогне да избяга от проблемите си, не че има реални такива..." Вие няма как да прецените дали проблемите и са реални или не. Вие ги оценявате според вашата гледна точка, но нейната може да е различна. Често тези самонаранявания са част от симптомите на анорексия невроза. Това че сега е контролирана по-сериозно от някой не означава че проблема е отшумял. Имайте предвид че тези наранявания облекчават нещо. Когато и ги "отнемете" облекчаването може да премине в друга, по-сериозна форма. Именно по тази причина трябва да се срещне със специалист. И да, за този проблем психолозите не могат да помогнат. Могат психотерапевтите.

Редактирано 10 януари 201214 г. от t.todorov (преглед на промените)

Имайте предвид че тези наранявания облекчават нещо. Когато и ги "отнемете" облекчаването може да премине в друга, по-сериозна форма. Именно по тази причина трябва да се срещне със специалист.

Тези наранявания могат да значат много неща. Те са вид израз, зад който може да стои определен симптом, обаче изразът и симптомът не е задължително да имат някаква пряка връзка. Аз имах една съученичка, която обичаше да се представя в много трагична светлина колко е изтормозена от родителите си, но зад това нещо стояха едни много завоалирани практични мотиви и поведението й беше вид алиби - всъщност, тя сама си беше наложила определени задръжки.

И да, за този проблем психолозите не могат да помогнат. Могат психотерапевтите.

Психотерапията е дял от психологията, така че няма логика в цитираното твърдение.

" Психотерапията е дял от психологията, така че няма логика в цитираното твърдение"

За да не давам моя гледна точка ще цитирам, за по-голяма яснота.

" По пътя, прокаран от австрийския закон, тръгнаха и другите европейски страни; в двигател на това движение се превърна създадената през 1990 година Европейска асоциация по психотерапия (ЕАП). Основната цел на ЕАП е да работи за поддържането на високи научно обосновани стандарти за обучение по психотерапия и да се застъпва за нейното свободно и независимо практикуване. Основен документ на организацията е т.н. Страсбургска декларация за психотерапията, която гласи:

• Психотерапията е независима научна дисциплина. Нейното практикуване представлява независима и свободна професия.
• Обучението по психотерапия се извършва на висококвалифицирано научно равнище.
• Многообразието на психотерапевтичните методи е осигурено и гарантирано.
• Обучението по психотерапия включва теория, себепознание и практика под супервизия. Придобиват се необходимите познания за различни психотерапевтични процеси.
• Достъп до обучението е възможен на основата на различни предварителни квалификации, преди всичко по хуманитарни и социални науки.

Първото подчертано отговаря на цитираната констатация най-горе, а последното подчертано дава ясно да се разбере, че университетската специалност "психология" се води като основа, предварителна квалификация за бъдещо обучение по психотерапия. За същото служат и други дисциплини с хуманитарна насоченсот.

Прави впечатление и основните изисквания за да има обучен психотерапевт - теория, себепознание /лична терапия на специалиста/ и работа под супервизия. В обучението по психология освен обща теория за психотерпаията по принцип, друго няма. Да не говорим за лична терапия и супервизия на самите бъдещи психолози в университета. Така че разграниченията са доста явни и очевидни.

Редактирано 11 януари 201214 г. от t.todorov (преглед на промените)

За да не давам моя гледна точка ще цитирам, за по-голяма яснота.

Има една дисциплина, която се нарича "история на психологията", на която вярвам повече.

Плюс това, тинейджърите много често имат някакъв психологически проблем, който е следствие на други фактори - семейни, социални и др., които са външни, но дават отражение в психиката и в този случай психотерапевтът се явява нещо като демагог, ако започне да търси причините там, където ги няма, т.е. в самия човек и неговата психология.

Т.е. работата да е по-посока да се елиминират външните фактори? Грешка голяма. Тук говорим за тийнейджър. Каква е кризата в тази възраст?

Т.е. работата да е по-посока да се елиминират външните фактори? Грешка голяма. Тук говорим за тийнейджър. Каква е кризата в тази възраст?

Вече обсъдихме тези неща ето тук. Не е задължително кризата да е свързана с възрастта - има много фактори, които оказват влияние. Пък и го пиша информативно за тези, които четат темата.

Редактирано 11 януари 201214 г. от gothicrock (преглед на промените)

Според мен кризата е сързана с това, че прави много неща които не и харесват защото мисли че са правилни. Демек да зубри и темподобни от които се сдухва изпада в депереси, почва да реве и да се реже.

Според мен кризата е сързана с това, че прави много неща които не и харесват защото мисли че са правилни. Демек да зубри и темподобни от които се сдухва изпада в депереси, почва да реве и да се реже.

Може и това да е причината, но може и да не е. Може пък да смята, че са правилни, но за пред другите да изкарва, че го прави насила - така хем ще си върши нещата, хем ще излиза, че не й харесват и ще е модерна тинейджърка. Неслучайно по-горе съм дал пример с една моя съученичка и нейните "драми".

Да ама наистина и влия зле училището. Сестра и ми каза че вчра е ревяла в тях заради училището и някви такива. Става дума някви неща дето нормален човек изобщо не би се впрегнал.

Да ама наистина и влия зле училището. Сестра и ми каза че вчра е ревяла в тях заради училището и някви такива. Става дума някви неща дето нормален човек изобщо не би се впрегнал.

Виж, ако тя наистина иска да се самоубие, щеше да го е направила. Малко грубо звучи, но така стоят нещата.

На всеки човек се случва да се впряга за глупости. В нейния случай трудно може да се каже еднозначно каквото и да е: първо, защото ние разбираме за проблемите й през това, което ти казваш; второ, защото без да се познава конкретният човек, не е правилно да се дават диагнози. Тя може да има някакъв проблем, но може и да разиграва драми - човекът има способност да се държи парадоксално в някои ситуации.

Редактирано 11 януари 201214 г. от gothicrock (преглед на промените)