Това едва ли не звучи като упрек към хората които не могат да бъдат директни.

Има хора които са заключени в телата си, Мойра, има хора които имат непоносимо различен изказ от нашия.... Единствено желанието ,търпението и любовта ни могат да бъдат ключът към тях.

Въпросът е готови ли сме да платим със сърцата си цената на този ключ. Моите наблюдения за съжаление са твърде мрачни.

Уиш..., много трудно е човек да разбере какво става в чуждата душа, ако човекът не сподели.

Да, трудно е, но не и невъзможно.

пп В случая въобще няма значение кой е правилният начин / точният раздел, точната форма/. Това се опитвам да ти кажа.

пп2 Животът не е лабиринт с един единствен двупосочен път, понякога се налага и да обикаляме.

Редактирано 24 март 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

Не си ме разбрала правилно, но това е нормално когато не познаваш някого и не знаеш почти нищо за него.

Не съм от хората които съдят и упрекват.

Единствените неща, които ненавиждам и не мога да приема са измамата, лъжата и лицемерието.

Уиш..., като студентка 1 курс избягах от вкъщи, отчаяна от отношението на майка ми към мен.

След няколко дни нещата ми се проясниха и разбрах, че не съм била права.

Не бих искала да споделям повече житейски опитности, но в това, че е по-добре ако човек потърси помощ директно споделяйки проблема , съм убедена.

п.п. Синът на моя позната беше потърсил помощ във форум и една психоложка го беше посъветвала да напусне дома си.

Детето беше само на 14 години...

Историята свърши зле за цялото семейство.

Редактирано 24 март 201214 г. от Мойра (преглед на промените)

Понякога зад лъжата стои не друго, а страх. Може ли да упрекваме някого за това че го е страх? Не съм те слагала в графата упрекващи. Друго ме провокира да ти отговоря.

В каквато и графа да ме сложиш, няма да се обидя. А на мен вече ми омръзна да бистрим ненужно неща, които винаги ще си останат мътни. Човешката психика е едно от нещата, които никога няма да разберем напълно.

Ами точно за това се учудвам. Излиза, че човек трябва да е на прага на самоубийството, за да привлече нечие внимание. Или още по-грубо казано - тогава отдаването на внимание не би било безсмислено.

И тъй като историята на този форум, помни доста подобни случаи, аз мисля, че реакцията на Мойра си беше правилна, от нейна гледна точка.

Тук хора изчезваха, боледуваха неизлечимо, а най интересното е, че имаше и случай с момче хвърлило се под влак.

Ако Мойра е реагирала по някакъв начин, то е защото е почувствала нещо и не виждам защо е необходимо да бъде укорявана за това.

Наистина ли не проумяваш,че между тези двете понякога границата е много тънка?

Колкото и да е тънка тази граница, то тя съществува. Едно е човек във фантазиите си да полети като птица, но съвсем друго е, дали ще може да го стори реално.

И едно е да пишеш за самоубийство, развихряйки въображението си в едно прекрасно художествено произведение, а друго е да мислиш за него, като за нещо реално.

пп Честно , Мойра, чак ми се прииска да ти се извиня от името на Су за причиненото сърцеболие.

Пак казвам, излишна грубост на фона, на "самоубилите се" и "умиращите" в този форум.

В този ред на мисли, нека споделя, че аз също взех написаното за Изповед, а не за литературно, художествено произведение.

Естествена, казах си мнението, което не означава, че хукнах из улиците да търся Су и да я дърпам от релсите.

На пък добре знаем, колко различни сме всъщност всички ние и колко различни могат да бъдат реакциите, чувствата и копнежите на хората.

И сега нека най-безгрешния пръв да хвърли камък

Сис, не шашкай друг път така народа, че ще се наказваме

Ако Мойра е реагирала по някакъв начин, то е защото е почувствала нещо и не виждам защо е необходимо да бъде укорявана за това.

Пак казвам, излишна грубост на фона, на "самоубилите се" и "умиращите" в този форум.

Сис, не шашкай друг път така народа, че ще се наказваме

А аз не виждам къде съм я укорявала за това... Напротив... изказах учудването си не, че някой се е притеснил за състоянието на изповядващия се, а от това, че след като се разбра, че не е изповед, се изказаха съжаления за загубеното време.

И ако за миг си дадете труда да прочете постовете ми не с предварителната нагласа, че осъждам или упреквам някого, ще разберете точно какво казвам, а не какво според вас съм искала да кажа.

И да, и както много ясно съм написала и в предния си пост - и аз бях против постването на темата в раздел изповеди, но не по вашите съображения, а защото се сетих, че все ще се стигне до опошляването на написаното /както и стана, разбира се/. За това и първоначално си замълчах. А за това кой как реагира на нещата въобще няма да коментирам, защото много неща съм забелязала, но съм реагирала на ЛС и без въобще да се натрапвам... Защото някои хора използваме личните съобщения за това.

Аз приключвам участието си в темата...

Май в раздела за психология и е мястото на темата.

В тази връзка се сетих за един-два случая в историята и хайде да не правим от мухата слон - въпреки че феноменът е същият

На 30 октомври 1938 г. американският режисьор, писател, актьор и продуцент Орсън Уелс паникьосва Америка с радиодраматизация, предавана на живо и интерпретираща фантастичната творба на Хърбърт Уелс "Война на световете", в която става дума за марсианско нашествие на Земята.

Предаването започва в 20.15 и наподобява новинарска емисия. Целта на Уелс е не да уплаши жителите на САЩ, а да копира популярен модел и да спечели слушателите, предпочитащи дотогава конкурентна радиопрограма. Много скоро след началото на предаването обаче започва истинска паника, тъй като слушателите решават, че марсианската атака е истинска и Ню Йорк и Ню Джърси са подложени на обстрел и унищожение. Хиляди жители на региона напускат масово домовете си в търсене на сигурно убежище, комуникационните канали се запушват, а в града се образуват гигантски задръствания. Впоследствие стотици търсят медицинска помощ, за да надмогнат шока и истерията.

Само в Нюарк жителите на цял блок хукват навън с морки кърпи на главата, за да се спасят от газова атака, мнозина мъкнат багаж, а други се заемат да местят мебели, за да защитят собствеността си. Хиляди в Ню Йорк и други градове правят опити да се свържат с полицията, за да потърсят закрила от марсианците. Почти всички паникьосали се са пропуснали началото на предаването, в което изрично се казва, че става дума за радиодраматизация. Самият Уелс, както и неговите биографи по-късно обясняват паниката с витаещото в обществото напрежение поради задаващата се световна война. Новината за случката обикаля света, а няколко месеца по-късно дори Адолф Хитлер я използва в своя публична реч. След това радиопредаване Орсън Уелс пък става неимоверно популярен и скоро започва да работи в Холивуд.

http://www.dnevnik.bg/sviat/2007/10/29/392265_30_oktomvri_orsun_uels_panikyosva_amerika/

А аз не виждам къде съм я укорявала за това... Напротив... изказах учудването си не, че някой се е притеснил за състоянието на изповядващия се, а от това, че след като се разбра, че не е изповед, се изказаха съжаления за загубеното време.

След като внимателно прочетох поста ти, се запитах не е ли допусната вероятността, че може би е искала да отдаде вниманието си на въпросната тема, по съвсем различен начин ?

Сега, като се замисля, историята помни и случаи в които, мои постове се тълкуват по това има ли емотикони в тях или няма, относно тяхната сериозност или липсата на такава. Съответно, можем да допуснем и варианта, че една тема може да се тълкува по различни начини, в различните раздели. И отдаването на внимание, би могло да бъде съвсем различно.

Май в раздела за психология и е мястото на темата.

Май си абсолютно прав/а

Редактирано 25 март 201214 г. от shefkata (преглед на промените)

Заповядай СУ

http://www.kaldata.c...l=&fromsearch=1

Написана е преди години, но твоята тема така ми напомни за него.

А, полемиката разиграла се по-надолу ми напомни за вторият коментар в него, който винаги ме кара да се усмихвам. Колко неразбрани понякога остават думите ни, но както обичам да казвам: проблемът не винаги е в пишещия, понякога просто четящия не може да разбере правилно написаното

Понеже аз обичам точността и яснотата, ще ви кажа какво почувствах като разбрах, че това не е реална изповед, а нещо друго. Почувствах се за кой ли път като хората в приказката за лъжливото овчарче... С лъжа се постига единствено недоверие. А после се чудим, защо хората не били съпричастни към човешкото страдание... Заради нароилите се лъжливи овчарчета. И пак ще кажа - не мисля че Су го е направила нарочно и не я обвинявам. Не се чувствам засегната от никого, но...май вече няма да влизам в "Изповеди".

Редактирано 25 март 201214 г. от Мойра (преглед на промените)

Су изпробва силата на перото си...

И това можеше да се възприеме като една безобидна шега.

Получи се престрелка на мнения и няма лошо.

Заключение: Импресията на автора е силно въздействаща.

Не видях нищо стойностно нито в "разказа" нито коментарите. Но, забелязах отново манията от всичко да извличаме мелодраматизъм и да го превръщаме в такова. Първо ме подразни зле завоалираната, груба атака към Мойра, второ прочетох по-внимателно разказа - ами нищо ново и впечатляващо под слънцето, и трето в момента, в който прочетох коментара на Бени, всичко ми стана ужасно смешно. Махнах с ръка и го ударих на майтап

... и трето в момента, в който прочетох коментара на Бени, всичко ми стана ужасно смешно.

Махнах с ръка и го ударих на майтап

Там, където е Бени, винаги има положителна емоция.

,

Заповядай СУ

http://www.kaldata.c...l=&fromsearch=1

Написана е преди години, но твоята тема така ми напомни за него.

А, полемиката разиграла се по-надолу ми напомни за вторият коментар в него, който винаги ме кара да се усмихвам. Колко неразбрани понякога остават думите ни, но както обичам да казвам: проблемът не винаги е в пишещия, понякога просто четящия не може да разбере правилно написаното

Ти си пуснала темата в "Поезия и лично творчество", а не в "Изповеди".

Но си мисля, че и в "Изповеди" щеше да си личи, че е литературно произведение.

Брей, ама тук доста се е писало.

Четейки поста ти си спомних за това:

http-~~-//www.youtube.c...h?v=8vJhyFv7Tn4

Тази "невинна" шегичка вся безпокойство и паника, а на някои хора причини и здравословни проблеми.

Да, това беше вторият пример. Предположих и каква ще е реакцията.

Природните бедствия също причиняват здравословни проблеми. Човекът е едно от тях, пък да се оплаква на когото ще...

Не видях нищо стойностно нито в "разказа" нито коментарите.

Ако има вероятност и едно към милион намеренията на самоубиеца да са сериозни (а риск винаги има), какво - поради прищявка да го обявиш за некадърник, или може би лош човек? Една капка е достатъчна да прелее чашата, и тя е налята най-често от случаен човек, който просто е в раздразнително настроение.

(Су, това не се отнася за теб)

Поради някакви причини може би знаех какво правя.

Сега може да преместим кервана отново обратно...

Ти си пуснала темата в "Поезия и лично творчество", а не в "Изповеди".

Но си мисля, че и в "Изповеди" щеше да си личи, че е литературно произведение.

Нито един от моите постове не е насочен лично към теб или към съдържанието на някой от твоите постове конкретно в тази тема. Да ме прощавате за излишната и гадна откровеност, но не виждам смисъл да се включвам в глупав спор. Че и страни се взимат-абе хора, облечете си новите дрехи и си живейте живота, какво се занимавате с глупости?

Тежало и е на момичето нещо, изляла си е душата в думи, станало и е по-леко (дано)...и край на историята.

То не беше категоризиране, то не беше страх от това да не вземем да се юрнем да се самоубиваме...Има нещо много ненормално тук.

Ако, някой реши да се самоубива, то това ще е комплекс от причини, които са му се натрупвали във времето и със сигурност няма да е защото е прочел темата на Су. Отделен въпрос е, че според мен подобни теми по-скоро помагат, отколкото да подстрекават потенциални самоубийци. Първо, защото разбират, че не са единствените, които се чувстват по такъв начин и второ, защото винаги ще се изсипят един куп хора с премъдри съвети за това колко е ценен живота. И някъде сред изтърканите изречения, може би, човекът ще намери това, което му е било нужно, за да се почувства по-добре...

Изповеди.., поезия..,самоубийства.., явно си нямате друга работа, идвайте да мием прозорци, че явно ви е скучно. А, мен 4 стаи ме чакат пфъъъъъъъ.., добре че Централна гара е далече...

Нито един от моите постове не е насочен лично към теб или към съдържанието на някой от твоите постове конкретно в тази тема. Да ме прощавате за излишната и гадна откровеност, но не виждам смисъл да се включвам в глупав спор. Че и страни се взимат-абе хора, облечете си новите дрехи и си живейте живота, какво се занимавате с глупости?

Не съм и помислила подобно нещо, нито пък се чувствам засегната.

Просто си позволих да сравня двете литературни творби.

Колкото до творението на Су - наведе ме на мисълта че ще се самоубива, още повече че беше в "Изповеди".

Приключвам участието си в тази тема, защото е безсмислена.

Това нещо от първия пост трябваше да е в раздел "Искрено и лично", ако има такъв. Нищо лично към "авторката", но това не е "творчество", а мрънкане и оплакване защо животът е такъв или онакъв.

Това нещо от първия пост трябваше да е в раздел "Искрено и лично", ако има такъв. Нищо лично към "авторката", но това не е "творчество", а мрънкане и оплакване защо животът е такъв или онакъв.

То беше там, НО тъй като се оказа, че било НЕ изливане на внезапно избликнали преживяни чувства, а художествена фантазия - беше преместено тук. Именно затова се води дълъг и безсмислен спор по този въпрос. Та с други думи, авторката не мрънка, че живото е гаден, а ни представя живота през очите на един творец

Три пъти го прочетох и и двата пъти не можах да си наложа да го нарека творчество. Към края на третото четене се запитах на какви ли хапчета е била докато го е писала. Но... щом някой смята, че е творчество - негово право си е да мисли другояче.

Редактирано 17 май 201214 г. от Гост (преглед на промените)

Различни сме, дори пред прага на самоубийство. Творбата е силна и завладяваща, почти преживяна емоция, мисъл, нагласа, намерение...