Здравейте... От известно време започнах да се интересувам от мнението на другите, примерно във vbox7 ме интересува дали имам +-че или минусче на коментара, постоянно това ми е в главата, интересувам се и от мнението на другите във форумите, дори тук, ако има някакъв отрицателен коментар изпитвам някакво гадно чувство отвътре, интересувам се и от мнението на другите и в реалния свят, страх ме е да изразя моето мнение, защото имам чувството, че никои няма да го хареса, четох за това по сайтове и в един пишеше, че това е от самочувствието, а моето самочувствие се срина още преди 3 години до ден днешен, имам чувството, че съм в някакво депресирано състояние от скоро - не излизам, не говоря почти с никои, всичко ми е безинтересно, напоследък не съм много социален (не съм и попринцип много социален). Животът ми е нормален, материално съм задоволен от всичко, родителите ми са до мен, роднините също... Как да направя така, че да не ме интересува до такава степен мнението на другите...? Или поне как да си вдигна до нормална степен самочувствието ?

Научи се да се обичаш и да бъдеш приятел със себе си.

Научи се да се обичаш и да бъдеш приятел със себе си.

Колкото до любовта, обичам семейството си, роднините си, малкото ми останали приятели (осъзнах, че повечето са фалшиви, използвачи, но важното е, че имам 4-5 истински приятели, които не биха ме изоставили, както аз тях)... Колкото да бъда приятел със себе си, какво точно искаш да кажеш ?

Редактирано 12 август 201214 г. от TheGeek (преглед на промените)

Да се чувстваш добре, когато си сам, да се радваш на собствената си компания.

Също така не можем да се харесаме на всички та...

който не ни иска, не ни заслужава.

Избягай от това, защото ще се обезличиш.

Бъди себе си.

...

Бъди себе си. Не се интересувай от мнениет на другите. Важни са семейството, приятелите. В интернет ще срещнеш много повече коментари, не очаквай всеки да е по твоя кройка и да е съгласен на 100% със тебе. Научи се да изслушваш чуждото мнение. Не винаги ще си прав и не винаги ще най най!

Никога по никакъв начин не можеш да угодиш на всички!!! Важното е ТИ какво мислиш и искаш. Разчитай на приятели и се вслушвай само в техните коментари. Ама не мазните и лигави приятели, а истинските и проверените във времето!

Съгласявам се с

quickJO

Щом се разбираш със семейството си значи си готин човек! Колкото до приятелите ако имаш и 2, които са истински ти е достатъчно. Приятелство в днешно време за жалост мога да кажа, че няма! Всичко е до време и е въпрос на интерес.

Колкото до коментарите тук или в някой друг сайт, не се притеснявай просто няма за какво. Лесно можеш да разбереш кой го прави с цел спам или да се направи на интересн и от кого можеш да се поучиш и критиката му да бъде градивна за теб

Просто се замисли над тези нещица, не се впрягай много.. бъди приятел с всеки, но веднага щом видиш, че те тъпчат или използват просто затвори въпросната страница

TheGeek, не можа да вникнеш в замисъла на душа-камбаната. Пробвай пак! Нейните постове винаги са ме радвали със съдържателност и голяма доза психически заряд. А колкото до моето мнение - нормално е да се интересуваш от вниманието на хората около теб и реакцията на непознатите във форумите и сайтовете за споделяне, като вибокс. Това все пак е мерило за степента на истинност в твоя начин на възприемане, но не го вземай прекалено навътре. Да не забравяме и крайния вариант - има достатъчно на брой дребни душици, които се забавляват точно с оплюване, минусчета и всякакви такива не до там достойни дела. Обръщай повече внимание само на забележки и критики от близки до теб или такива, на които вярваш.

...

Е, я си представи- той качва Метъл видео, а разни чалгари почват да хранят. (давам контрастен пример с цел онагледяване). Трябва ли да се връзва на подобни коментари? В края на крайщата всеки има право да харесва или да не харесва нещо и изразява мнение за това в рамките на разумното (без псувни и явни нападки).

Не знаем каква е точно ситуацията, нали?!

Как да направя така, че да не ме интересува до такава степен мнението на другите...?

Не можеш.

Можеш да го контролираш в определени граници.

Или поне как да си вдигна до нормална степен самочувствието ?

Сложна работа е.

На първо време трябва да си изясниш какво ти намалява самочувствието.

Колкото до любовта, обичам семейството си, роднините си, малкото ми останали приятели (осъзнах, че повечето са фалшиви, използвачи, но важното е, че имам 4-5 истински приятели, които не биха ме изоставили, както аз тях)... Колкото да бъда приятел със себе си, какво точно искаш да кажеш ?

Щом можеш да напишеш това, значи си щастлив човек!

Не можеш да се харесваш на всички (пък и не е нужно), както и ти не харесваш всички.

Трябва да свикнеш, че винаги ще има различни от твоето мнения и това е съвсем нормално.

Кой е прав, кой крив няма съществено значение при общуването.

Важното е в края на краищата да се стигне до консенсус по въпроса, който се разисква.

Няма двама души, които да мислят еднакво по всички въпроси.

Допирни точки можеш да намериш с всеки човек по даден въпрос, но не и по всички.

Много е важно да се научиш да изразяваш собственото си мнение, без да се притесняваш от това, че някой ще те помисли и/или обяви за глупак или невежа.

И запомни, че тези, които непрекъснато се бият в гърдите че знаят и могат повече от другите и налагат тяхното си мнение с помощта но обидно и унижаващо чуждото достойнството отношение, обикновено страдат от комплекс за малоценност.

И според мен това се дължи на "ниско" самочувствие. Опитай се да се харесваш такъв, какъвто си. Общувай с по-голям кръг от хора, хора с които да ти е приятно. Не се опитвай да се харесаш на всички, защото това няма как да стане. Все ще се намери някой, който да те нарани и на който да чуеш отрицателното мнение, но въпреки това, винаги вдигай горе главата.

Днес пак ми се случи... Засегнах се от най-малката критика...

Редактирано 8 септември 201214 г. от TheGeek (преглед на промените)

Здравейте... От известно време започнах да се интересувам от мнението на другите, примерно във vbox7 ме интересува дали имам +-че или минусче на коментара, постоянно това ми е в главата, интересувам се и от мнението на другите във форумите, дори тук, ако има някакъв отрицателен коментар изпитвам някакво гадно чувство отвътре, интересувам се и от мнението на другите и в реалния свят, страх ме е да изразя моето мнение, защото имам чувството, че никои няма да го хареса, четох за това по сайтове и в един пишеше, че това е от самочувствието, а моето самочувствие се срина още преди 3 години до ден днешен, имам чувството, че съм в някакво депресирано състояние от скоро - не излизам, не говоря почти с никои, всичко ми е безинтересно, напоследък не съм много социален (не съм и попринцип много социален). Животът ми е нормален, материално съм задоволен от всичко, родителите ми са до мен, роднините също... Как да направя така, че да не ме интересува до такава степен мнението на другите...? Или поне как да си вдигна до нормална степен самочувствието ?

Някой хора имат единсвената цел чисто и просто да се заяждат,защото са слаби  м/у ушите.

Всеки има право на мнение все пак,мислиш ли .

Човек без мнение не е човек,НИКОГА НЕ трябва да те е страх да си кажеш мнението НИКОГА.

Днес пак ми се случи... Засегнах се от най-малката критика...

Пак съм аз, здравей, и съжалявам че пак си се стъжнил.

Искаш ли да ни разкажеш за детството си, ако искаш де -

нищо не споменаваш за него понеже.

Там някъде е, знам го - там е гадината.

Пак съм аз, здравей, и съжалявам че пак си се стъжнил.

Искаш ли да ни разкажеш за детството си, ако искаш де -

нищо не споменаваш за него понеже.

Там някъде е, знам го - там е гадината.

 

 

Детсвото ми беше и добро и лошо... Повече лошо... Имах някакви приятели, но не излизах с тях, само като ме видеха започваха да ми се подиграват за най-различни неща. С една дума лошо. Не искам да си спомням миналото.

Редактирано 26 декември 201213 г. от Greak (преглед на промените)

Детсвото ми беше и добро и лошо... Повече лошо... Имах някакви приятели, но не излизах с тях, само като ме видеха започваха да ми се подиграват за най-различни неща. С една дума лошо. Не искам да си спомням миналото.

познах нали, знам за какво говориш, преживяла съм го същото много години

и после много години ми трябваха - да се науча да им тегля по една...

 

живота учи, той ни дава най-жестоките уроци

Хората сме социални същества и обикновено се интересуваме, и се влияем от мнението на околните. Особено ако те са част от група в която искаме да се впишем(страх от отхвърляне) или просто авторитетна за нас личност(ниска самооценка). Не трябва да е така, но повечето хора го правят. При теб обаче е малко по-изразено. И въпреки физическото отсъствие на групата/фигурата пак се поддаваш.  

 

Не виждам, какво ти пука за мнението не някви същества, които дори не познаваш лично. Предполагам си и анонимен както тук, така и в vbox, което спомага за безразличието с което трябва да се отнасяш към упреци, обиди и прочие лайна, които са неразделна част от онлайн обществото, независимо дали си 13 годишен тиин, президент, доктор, проститутка или каквото и да било.

 

За да се справиш с проблема ти препоръчвам повече социални контакти и то физически такива, не по форуми, социални мрежи и прочие.

Вероятно ще ти е трудно да намираш теми за разговор поради същия този страх от отхвърляне. Говори за това какво си видял, чул и прочие.

Не е добре да говориш за музикални, религиозни, политически и прочие пристрастия. Поне не в началото докато не добиеш нужното самочувствие и авторитет, от където ще дойде и умението свободно да се аргументираш. Без страх и притеснение! Добре ще е да се присъединяваш към колективното мнение, което най-вероятно ще правиш така или иначе де, но мисълта да го подчертаваш. Примерно някой ти казва: 

- Глей тая кви големи цици има брат. 

Не да изръсиш: 

- Аз си падам по малки гърди.

А нещо от рода на:

- Да е бахти и шамандурите!  

 

Естествено това ти го препоръчвам само, за да се впишеш по-бързо и лесно, и само докато придобиеш самочувствие

и спре да ти пука от мнението на другите. Тогава е нужно още едно израстване - настоящия конформист да се превърне в индивидуалист!

 

Голям плюс ще ти е ако прочетеш някоя книга, за предпочитане не художествена литература (жанр:психология, философия). 

На първо време трябва да си изясниш какво ти намалява самочувствието.

 

 

 

Транзиторна гинекомастия и антисоциалност основно.

 

Днес пак ми се случи... Засегнах се от най-малката критика...

Пич,отговорите,които са ти дали колегите са повече от добри и аз съм почти напълно съгласен с тях с 1-2 изключения.Просто ми се струваш депресиран, с ниско самочувствие и.....прекалено раним.Повечко излизане,разходки и социални контакти-стоенето вкъщи пред компютър няма да ти помогне.Другото са ти го казали.Може би само да добавя (сега това може да се стори налудничаво на някой и да ми се присмеят,за което няма да се разсърдя,или депресирам  ),но при разходките гледай да не са по центъра,или просто ей така по улиците-разхождай се сред зеленина и я наблюдавай.Също така сутрин изпивай по една чаша прясно мляко с мед-защо?-Ами ей така-пробвай-имам нещо впредвид ,но не ми са изпада сега в подробности.Няма да ти навреди ,бъди сигурен.Ади успех и сега като прочетех и това мнение поостави компчето и беж малко навънка  Tрябва да почнеш от някъде-то съвети,съвети но ако не си помогнеш сам -никой няма да ти помогне

Здравейте... От известно време започнах да се интересувам от мнението на другите, примерно във vbox7 ме интересува дали имам +-че или минусче на коментара, постоянно това ми е в главата, интересувам се и от мнението на другите във форумите, дори тук, ако има някакъв отрицателен коментар изпитвам някакво гадно чувство отвътре, интересувам се и от мнението на другите и в реалния свят, страх ме е да изразя моето мнение, защото имам чувството, че никои няма да го хареса, четох за това по сайтове и в един пишеше, че това е от самочувствието, а моето самочувствие се срина още преди 3 години до ден днешен, имам чувството, че съм в някакво депресирано състояние от скоро - не излизам, не говоря почти с никои, всичко ми е безинтересно, напоследък не съм много социален (не съм и попринцип много социален). Животът ми е нормален, материално съм задоволен от всичко, родителите ми са до мен, роднините също... Как да направя така, че да не ме интересува до такава степен мнението на другите...? Или поне как да си вдигна до нормална степен самочувствието ?

Станал си по-сензитивен. Може да е форма на психастения. Лекува се лесно. Опитай невролакс с бяла рецепта.(дават го и без рецепта). Ето линк с резултати от Гугъл: https://www.google.bg/#q=%D0%BD%D0%B5%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D1%81&spell=1&sa=X&ei=WW3MUeyTOMWsPI3EgeAM&ved=0CCcQvwUoAA&bav=on.2,or.r_cp.r_qf.&bvm=bv.48340889,d.ZWU&fp=39d91f8a3c65e10&biw=1440&bih=839

О добре съм си вече. Имам само един проблем - не мога да гледам хората в очите, за 30 сек се изпотявам само като погледна някой в очите... От какво може да е ?

Редактирано 27 юни 201313 г. от AMD Fan (преглед на промените)