В дни като тези, особено тежки за Църквата и за православните вярващи, ми се струва, че този ден придобива още по-голямо значение. Навярно празникът няма да отмие агентурното минало на митрополитите, нито ще направи боричкането им за патриаршеския трон по-малко подло. Християнинът измерва достойнството си по това на Христос. Ето защо говорим за "епископско достойнство", за "патриаршеско достойнство" и т.н. Струва ми се логично да зададем въпроса какво, прочее, е празникът. Защо трябва да празнуваме? Знаем ли какво празнуваме? Имаме ли представа как? Има ли общоприета представа за празник и празнуване? Тези въпроси, а и не само, в това видео: http://dimitaratanassov.wordpress.com/2012/11/21/praesentatio-sanctae-mariae/

Много въпроси без отговори. Не ми хрумва друго, освен да продължа с въпросите.

Какво е семейството на митрополитите (защото нали са монаси) и защо точно този празник трябва да е важен в интригите в момента?

Трябва ли празникът непременно да е регламентиран? Не подменя ли регламентът на традицията същността на празника (може би празник произлиза от празно, празен - в случая на религиозните празници - от светски грижи и дела)?

Тъкмо това беше целта ми - да питам. Имам мнение практически по всички тези въпроси, но за мен беше интересно да опитам да ги задам на улицата, без да твърдя, че съм нацелил някаква представителна извадка от населението. Относно семейството на черното духовенство - нека да не забравяме, че всички сме част от първосътвореното човечество, всички сме негови наследници. Ето защо веднъж в първите човеци ние сме семейство, а тук влизат всички родени. На свой ред тези първи хора са сътворени от Отца, с когото връзката е по образ и подобие. И не само - още Максим Изповедник, говорейки за Христос, заявява ясно, че чрез Него не само Бог стана плът и кръв, не само Той изпрати своя Син сред хората, за да стане човек: да се роди и да живее сред хората; но той даде начинът, по който човекът, грехопадналото творение, би могъл да бъде обожен. Тъкмо поради това ние сме семейство по мистически начин тъкмо в Сътворението и във Въплъщението, защото сме сътоврени от Бог и защото Синът Божий беше един от нас. Празникът по определение е ден, който не е от порядъка на другите дни. Той нарушава хоризонталното пъплене на времето ден-след-ден, придавайки му триизмерен образ. Той е ден, но е поставен над другите дни, намира се във вертикалния ред на съществуващото, напред и нагоре спрямо делника. Ненапразно празник според стария правопис у нас се изписва като праздник - празен ден, ден без работа. Това отново посочва връзката му с идеята за спиране на линейния ток на времето и обръщане нагоре и надолу едновременно - към инобитието с цел отдаване на почит и към началата, към основанията на нещата с цел възстановяване на връзката с невидимото. Ненапразно още в книга "Битие" се казва, че Бог сътворил не само видимото, но и невидимото - светът не се изчерпва със пряко-сетивното и тъкмо празникът припомня тази връзка.