Болка ... Болеше ме много ,болеше , от онези звучни плесници, които получих от хората които обичах ... Болеше ме от онези грозни ритници , които вместо обич получих. Молих се Богу ,поглеждах в небето , но в него виждах само себе си – самотно, мрачно ,сиво и тъжно ... Допусках аз грешки,които без да искам повтарях... После ,после - сам си прощавах ... Загубих аз себе си ... Па дах ,ставах ,тръгавах ... Пропадах ,оцелявах ... Ядох от чуждия залък , носех и чуждите дрехи .. Сред кал живях ,сред кал ...но никога не се нацапах аз. Кървеше сърцето ,разкъсано на стотици частици , остаряло ,разбито , в рани обвито .... И ето днес отворих аз клетката на тези наранени частици Които на мига отлетяха от мен ... И вече не знам дали тези прелетни птици - напролет пак ще се върнат при мен ...? За да ги нахраня с онези последни трошици, които бях ги запазил за мен ....

Редактирано 23 ноември 201213 г. от ianica 94 (преглед на промените)

Душата ти е чиста - майната им на другите.

Само така се спасява, знам.

По силен си,болката ще превъзмогнеш,реката ще я отнесе и нови надежди пак тя ще донесе. Никой не може да ти отнеме надеждата!