Има много добре написани книжки относно нервомаркетинг, социална

психология, persuasion, deception, mind control, covert hypnosis,

influence, manipulation,някои книжки на Cialdini и все такива чрез които

човек може да обучи в хитрост.      

 

Сега обаче не стана ясно защо ти си ги чел тези книжки.

А ако си ги изчел, нахитрял ли си ?

Бизнес практиките не си длъжен да ги прилагаш в отношенията ти с близки и познати, приятели и съседи. С твоите хора си си нормален, не ти трябва да ги надхитряш.

В моят частен случай, когато си смених местожителството веднага започнах да уча за да изкарам някаква полезна тукашна диплома. Още по време на ученето се опитвах и да си намеря някаква съвместима работа, с цел изкарване на пари.

При мен ( в повечето случаи) трябва да имаш кола като си търсиш работа, защото така се получава. А аз кола нямах. Значи лесно ми отказваха. Хубаво, ама и даже когато не трябваше кола, пак ми отказваха. Учтиво ми обясняваха че "профилът" ми не отговаря на това което те търсят. И аз си мислех че като се дипломирам изведнъж ще се изтрепят да ме искат. Ама нищо такова не се случи. Тогава пък ми излизаха с номера че "Le diplôme ne fait pas l'homme" ( има рима) = дипломата не правела човека.

На жена ми баща й ме уреди на държавна работа, понеже беше областен директор в една администрация. Да, ама пък заплатата беше ниска.

И какво, да се примиря че белгийците не ме искат, като си търся добре платена работа, понеже съм чужденец, така ли ?

Те ме отхвърлят, въпреки че имам белгийска диплома, която е точно каквото трябва за много възможни постове ( работи ). Не искат чужденец да я върши готината работа. Значи в един момент имах и необходимата кола и диплома, ама пак не ме искаха.

Е, какво да правя с белгийците като не ме искат ? Да се примиря с държавната служба и ниската заплата цял живот ли ? В името на някаква криворазбарана етичност и честност и дрън дрън та пляс.

Еми аз си избрах да започна свой собствен бизнес, сам да съм си началник. По този начин, никой белгиец не можеше да решава вместо мен дали съм способен да върша някаква работа. Не ми трябваше повече да им се моля на тях да ме вземат в някоя фирма. И да видиш как на клиентите и клиентиките не им пречеше че съм чужденец и си ползваха услугите ми. А най-големият майтап беше, когато хора които са на някакви ключови постове в разни фирми и са били могли да ме назначат на работа при тях ( ако са искали), те идваха при мен аз да им давам акъл. Брей как така бе ? Когато търсиш работа не те искат, ама като си си създал сам работа не им пречи да идват при теб.

До тук добре, ама сед 10-тина месеца работа, след като ми стана ясно че ми върви бизнеса, реших да си повиша доходите. Еми тука вече, ако искаш по-високи доходи, пътят е само един = ползваш изпитаните бизнес практики и си измисляш нови полезни методи да ти е по-добре на теб. Преценяваш си кое може да мине като поведение и пробваш. Тука при мен са регламентирали много бизнес отношенията. Това не може, онова не може, брей да му се не види баш и европейщината.

Еми ако щеш вярвай, ама аз чужденеца съм началният "виновник" да се променят ограничителните им разпоредби в една област. Да , в цяла Белгия стана друго, заради това че аз го исках и намерих достатъчно голям бизнес партньор, който споделяше моите възгледи за свобода в бизнеса и стана различно сега. Законите и наредбите бяха променени, в наша полза. Държавният регулатор се съобрази с нашето виждане по въпросите на бизнеса ни. Само че докато това не се беше случило, ние действахме в нарушение на съществуващите им разпоредби. Които разпоредби бяха ги измислили точно по някакви си политически етични причини. Я виж ти, преди по етични причини не можеше ( по закон), а пък сега може.

Що така бе ? Къде им отиде етиката ?

Обаче конкурентите озлобяха и ни подляха мръсен номер. По принцип в рекламите не може да се пишат някои работи. Има си нормативни разпоредби и предвидени глоби ако ги нарушаваш. Аз ги заобикалях разпоредбите по разни хитро измислени представяния на текстовете и съответно привличах доста клиенти. От време на време по някой се оплачеше и с бизнес партньора ми му връщахме парите да се радва. Да ама конкурентите пак недоволни, щото им беше ясно че за нас е дреболия да върнем парите на някой от време на време и че е губят пазарен дял. Най-накрая успяха да се разберат с една от двете големи вестникарски групи, те да изкарат собствен правилник и да отказват публикуването на рекламите ни, ако хитруваме. Значи държавните законови разпоредби не бяха достатъчни, трябваше на частно ниво да ни цакат.

Та кажи сега, в моят частен случай, какво да правя ?

Да съм честен, етичен, духовно извисен безработен ли ?

Белгийците не ме искат да работя на добре платена работа в тяхна фирма. Също както в бг се отнасят към малцинствата. Ако не си изкарвам сам пари, ти ли ще ми ги даваш в името на етичността и честността и ала бала , а ?

Сега обаче не стана ясно защо ти си ги чел тези книжки.

А ако си ги изчел, нахитрял ли си ?

Бизнес практиките не си длъжен да ги прилагаш в отношенията ти с близки и познати, приятели и съседи. С твоите хора си си нормален, не ти трябва да ги надхитряш.

В моят частен случай, когато си смених местожителството веднага започнах да уча за да изкарам някаква полезна тукашна диплома. Още по време на ученето се опитвах и да си намеря някаква съвместима работа, с цел изкарване на пари.

При мен ( в повечето случаи) трябва да имаш кола като си търсиш работа, защото така се получава. А аз кола нямах. Значи лесно ми отказваха. Хубаво, ама и даже когато не трябваше кола, пак ми отказваха. Учтиво ми обясняваха че "профилът" ми не отговаря на това което те търсят. И аз си мислех че като се дипломирам изведнъж ще се изтрепят да ме искат. Ама нищо такова не се случи. Тогава пък ми излизаха с номера че "Le diplôme ne fait pas l'homme" ( има рима) = дипломата не правела човека.

На жена ми баща й ме уреди на държавна работа, понеже беше областен директор в една администрация. Да, ама пък заплатата беше ниска.

И какво, да се примиря че белгийците не ме искат, като си търся добре платена работа, понеже съм чужденец, така ли ?

Те ме отхвърлят, въпреки че имам белгийска диплома, която е точно каквото трябва за много възможни постове ( работи ). Не искат чужденец да я върши готината работа. Значи в един момент имах и необходимата кола и диплома, ама пак не ме искаха.

Е, какво да правя с белгийците като не ме искат ? Да се примиря с държавната служба и ниската заплата цял живот ли ? В името на някаква криворазбарана етичност и честност и дрън дрън та пляс.

Еми аз си избрах да започна свой собствен бизнес, сам да съм си началник. По този начин, никой белгиец не можеше да решава вместо мен дали съм способен да върша някаква работа. Не ми трябваше повече да им се моля на тях да ме вземат в някоя фирма. И да видиш как на клиентите и клиентиките не им пречеше че съм чужденец и си ползваха услугите ми. А най-големият майтап беше, когато хора които са на някакви ключови постове в разни фирми и са били могли да ме назначат на работа при тях ( ако са искали), те идваха при мен аз да им давам акъл. Брей как така бе ? Когато търсиш работа не те искат, ама като си си създал сам работа не им пречи да идват при теб.

До тук добре, ама сед 10-тина месеца работа, след като ми стана ясно че ми върви бизнеса, реших да си повиша доходите. Еми тука вече, ако искаш по-високи доходи, пътят е само един = ползваш изпитаните бизнес практики и си измисляш нови полезни методи да ти е по-добре на теб. Преценяваш си кое може да мине като поведение и пробваш. Тука при мен са регламентирали много бизнес отношенията. Това не може, онова не може, брей да му се не види баш и европейщината.

Еми ако щеш вярвай, ама аз чужденеца съм началният "виновник" да се променят ограничителните им разпоредби в една област. Да , в цяла Белгия стана друго, заради това че аз го исках и намерих достатъчно голям бизнес партньор, който споделяше моите възгледи за свобода в бизнеса и стана различно сега. Законите и наредбите бяха променени, в наша полза. Държавният регулатор се съобрази с нашето виждане по въпросите на бизнеса ни. Само че докато това не се беше случило, ние действахме в нарушение на съществуващите им разпоредби. Които разпоредби бяха ги измислили точно по някакви си политически етични причини. Я виж ти, преди по етични причини не можеше ( по закон), а пък сега може.

Що така бе ? Къде им отиде етиката ?

Обаче конкурентите озлобяха и ни подляха мръсен номер. По принцип в рекламите не може да се пишат някои работи. Има си нормативни разпоредби и предвидени глоби ако ги нарушаваш. Аз ги заобикалях разпоредбите по разни хитро измислени представяния на текстовете и съответно привличах доста клиенти. От време на време по някой се оплачеше и с бизнес партньора ми му връщахме парите да се радва. Да ама конкурентите пак недоволни, щото им беше ясно че за нас е дреболия да върнем парите на някой от време на време и че е губят пазарен дял. Най-накрая успяха да се разберат с една от двете големи вестникарски групи, те да изкарат собствен правилник и да отказват публикуването на рекламите ни, ако хитруваме. Значи държавните законови разпоредби не бяха достатъчни, трябваше на частно ниво да ни цакат.

Та кажи сега, в моят частен случай, какво да правя ?

Да съм честен, етичен, духовно извисен безработен ли ?

Белгийците не ме искат да работя на добре платена работа в тяхна фирма. Също както в бг се отнасят към малцинствата. Ако не си изкарвам сам пари, ти ли ще ми ги даваш в името на етичността и честността и ала бала , а ?

 

 

С добрите, честните хора се отнасяй добре - бъди коректен с тях и ги уважавай за тези им качества, а хитраците и некоректните ги надигравай безмилостно - друго те не заслужават. Така никой няма да те съди дали имаш морал или нямаш, а и ти ще си чист пред себе си, което пък ще те опази да не придобиеш осанката и фалшивата усмивка на мошеник. Както казах в предния пост, човек трябва да балансира - не може да си тотален добряк, моралист и човеколюбец, винаги отстъпващ и правещ добрини защото така  рано или късно ще станеш жертва. Статус най-низката брънка в социалната система е често съдбата на такива хора - поне на тази планета в момента така стоят нещата.

Не може  да водиш и живот на манипулатор и мошеник защото пари - да ще спечелиш, но душата ще ти прегори и истинско щастие няма да разбереш какво е. 

Това, което съм чел по темата е доста като обем, но не ме превърна в хитрец. Никога не си позволявам в личните си отношения да използвам психологически похвати - освен езика на тялото, това е нещо, което вече е неизменна част от мен и ми коства големи усилия да НЕ забелязвам сигналите на хората с които контактувам.