Това не е точно тема - искам да оставя един текст. Понеже

в българската част на т.нар. интернет пространство липсва „Светлина върху пътя” (“Light on the Path”) на Мейбъл Колинс. В книжен вариант също почти не се намира. Може вече за всички да не е голяма загуба, но тя е класика за поколения теософи. Сблъсквала съм се с пренебрежение към нея, защото е ретро, контактьорска придобивка и прочие, но вероятно има и други причини. Текста на „Светлина върху пътя” Мейбъл Колинс получила в състояние на транс, записвайки изведена от тялото си и възприемайки видения, като разликата при този втори опит след „Идилията на белия лотос” е, че Колинс активно се стремяла към различно състояние на съзнанието. Според думите ѝ:

 

 „Що се касае до „Светлина върху пътя”, то тя е сбор от аксиоми, написани на стените на едно здание, в което ми беше позволено да вляза. Аз ги записах така, както ги видях…" („Path”, vol. II, September, 1887, p. 188)

 

М. Колинс се запознала с Е. П. Б. през октомври 1884 г., три дни преди отпътуването на Блаватска за Индия, за да ѝ покаже за мнение няколко страници. Източникът на текста е разпознат по почерка, характерния стил и някои фрази от известен на Е. П. Б окултен трактат като Иларион Смердис, адепт, пребивавал някога в Кипър. Той бил един от съавторите на Блаватска в създаването на нейните окултни разкази и веднъж се срещнал с двамата основатели на Теософското Общество във физическо тяло. Блаватска, както и Олкът, била категорична, че не е възможно непознатата ѝ до този момент Мейбъл Колинс да го е написала от себе си. Също така обаче винаги поддържала, че по това време вдъхновителят на „Светлина върху пътя” е бил посветен, но не и Махатма.

 

„Напротив, както съм информирана от позицията на знаеща най-добре, неговото (на „Светлина върху пътя”) вдъхновяване е приписвано винаги на друг човек, с когото наистина се познаваме, но когото със сигурност никога не бих нарекла мой „Учител”. (H. P. B. to Dr. Elliot Coues)

 

Ръкописът е допълнен и отпечатан в нейно отсъствие и още първите години предизвиква голям интерес сред теософите, както и възражения заради неетичността на правило 20 – „Seek it by plunging into the mysterious and glorious depths of your own inmost being. Seek it by testing all experience, by utilizing the senses in order to understand the growth and meaning of individuality, and the beauty and obscurity of those other divine fragments which are struggling side by side with you, and form the race to which you belong.”  През 1886 г. „Светлина върху пътя” е преиздаден с познатите по-късно неизменни придружаващи коментари, лично съчинени от Колинс (което не е много сигурно, тъй като по-късно претендирала за собствено авторство върху целия текст. Както не е сигурно и че източникът им е друг Учител, както твърдят Безант и Ледбитър). Блаватска смятала правило 20 за опасно и казвала, че

 

„неговата окултна отрова и тясна връзка с тантрическата черна магия останали незабелязани от много искрени и доверчиви почитатели на тази, във всички други отношения забележителна книга, основната част на която е продиктувана от истински адепт, но всичко останало е присъединено от вътрешното съзнание на самата Мейбъл Колинс…” (писмо на Е. П. Б. до Дж. Р. Бридж от 1889г.)

 

Като теософ Мейбъл Колинс се провалила по най-прискърбен, по думите на Е. П. Б., начин, след като не издържала изпитателния срок за членство в Езотеричната Секция, назначен ѝ компромисно от Блаватска. По начало тя дори не обмисляла да я включи сред членовете заради неовладените ѝ медиумни особености. Според свидетелствата на колеги-съвременници, Колинс почти не вниквала в ученията и в действителност не разбирала истинските цели на Теософското Общество.

 

Въпреки всичко, даже на фона на сегашното изобилие от подобна литература, „Светлина върху пътя” не бледнее според мен; стои като извънвременен знак, поставен може би в необходимото време на необходимото място. Затова си позволявам да предоставя още един прочит на този, на пръв поглед, сбор от овехтели метафори и дори нелепо безполезни съвети (другите които познавам са на Елена Писарева и Иван Грозев, но втория почти не помня, понеже отдавна изгубих книгата) за който желае да се запознае с него. Позволявам си също, не съвсем според правилата, да предам само основната част без коментарите. Резултатът на упражнението – разбира се – неизбежно е прочит в границите на възможностите ми, както и самата „Светлина върху пътя” представлява образният прочит на една писателка-медиум от 19 век на онова, което ѝ е било представено.

Беше ми интересно.

 

източници:

http://www.american-buddha.com/cult.esotericsectiontheosocblavatsky.3.htm

http://www.theosophy.ru/collins.htm

http://www.katinkahesselink.net/his/farnell.html

 

 

 

СВЕТЛИНА ВЪРХУ ПЪТЯ

 

I

ТЕЗИ правила са написани за всички ученици: внимавай в тях.

 

Преди очите да видят, те трябва да станат недостъпни за сълзите. Преди ухото да чуе, то трябва да изгуби своята чувствителност. Преди гласът да може да заговори в присъствието на Учителите, той трябва да изгуби силата да наранява. Преди душата да може да стои в присъствието на Учителите, стъпалата ѝ трябва да бъдат умити в кръвта на сърцето.

 

1. Убий в себе си амбицията.

 

2. Убий желанието да живееш.

 

3. Убий желанието си за комфорт.

 

4. Труди се, както се трудят амбициозните.

 

Почитай живота, както го почитат онези, които го желаят. Бъди щастлив като онези, които живеят за щастието.

 

Търси в сърцето си източника на злото и го изтръгни. Той живее и принася плодове в сърцето на предания ученик също както в сърцето на човека на желанието. Само силният може да го убие. Слабият трябва да дочака докато израсте, даде плод и умре сам. Това растение живее и нараства с времето. То разцъфтява, когато човекът е натрупал безброй съществувания. Готвещият се да стъпи на пътеката на силата трябва да изтръгне това нещо от сърцето си. И тогава сърцето ще започне да кърви, и целият живот на човека ще му се стори напълно разрушен. Това изпитание е необходимо да се издържи; то може да дойде на първото стъпало на опасната стълба, водеща към живота, може да дойде чак на последното. Но помни, о ученико, че то трябва да бъде понесено, и събери цялата сила на душата си за проверката. Не живей нито в настоящето, нито в бъдещето, но във вечното. Там този гигантски бурен не може да цъфти: там това петно върху съществуващото бива изличено от атмосферата на вечната мисъл.

 

5. Убий чувството си за обособеност.

 

6. Убий желанието си за усещания.

 

7. Убий жаждата си за растеж.

 

8. И оставай сам, защото нищо въплътено, нищо съзнаващо се като отделно, нищо извън вечното не може да ти помогне. Учи се от усещанията си и ги наблюдавай, защото само така започва самопознанието; и застани здраво на първото стъпало на стълбата. Израствай като цветето, безсъзнателно, но с горещо желание да разтвори душата си за въздуха. Така трябва да се стремиш и ти да отвориш душата си за вечното. Но вечното трябва да разгърне твоите сила и красота, а не желанието за растеж. В първия случай ще се развиваш сред изобилие от чистота, във втория ще закоравееш в завладяващата страст за личен ръст.

 

9. Желай само това, което е вътре в теб.

 

10. Желай само това, което е отвъд теб.

 

11. Желай само това, което е недостижимо.

 

12. Защото вътре в теб е светлината на света – единствената светлина, която може да освети пътя. Ако не си способен да я видиш вътре в теб, безполезно е да я търсиш другаде. Тя е извън теб, защото достигайки я, ще изгубиш себе си. Тя е недостижима, защото вечно се отдалечава. Ти ще влезеш в светлината, но никога няма да докоснеш пламъка.

 

13. Желай властта горещо.

 

14. Желай мира пламенно.

 

15. Желай владеене над всичко.

 

16. Но това владеене трябва да принадлежи

 

само на чистата душа, следователно на всички чисти души в равна мяра, и да бъде достояние на цялото само когато е в единство. Жадувай такова притежаване, към каквото може да се придържа чистата душа, за да събираш богатства за единния дух на живота, който е твоята истинска същност. Мирът, който си длъжен да желаеш, е онзи свещен несмущаван от нищо мир, в който душата израства като свещено цвете над тиха лагуна. И властта, за която ученикът трябва да ламти, ще го направи да изглежда нищожен в очите на хората.

 

17. Издирвай пътя.

 

18. Търси пътя чрез оттегляне навътре.

 

19. Търси пътя чрез смело настъпление навън.

 

20. Не го търси само на една определена пътека. За всеки темперамент има пътека, изглеждаща най-желана. Но не можеш да откриеш пътя само чрез набожна преданост, или само чрез религиозно съзерцание, или ревностен стремеж, или самоотвержен труд, или прилежно наблюдение на живота. Всичко това поотделно може да придвижи ученика само с едно стъпало. Всички стъпала на стълбата е необходимо да бъдат преминати. Преодолените човешки пороци, един по един, се превръщат в преминати стъпала. Човешките добродетели са наистина необходими стъпала, без които не може да минеш. Но, въпреки че създават благоприятна атмосфера и щастливо бъдеще, те са безрезултатни сами по себе си. Цялата човешка природа трябва да бъде използвана мъдро от възнамерилия да влезе в пътя. Всеки човек е за себе си – абсолютно – пътя, истината и живота. Но само тогава, когато хване здраво цялата си индивидуалност и чрез силата на пробудената си духовна воля признае, че индивидуалността не е той самия, а оръдие, което с болка е създал за своя употреба и посредством което, развивайки постепенно разума си, ще достигне живот отвъд индивидуалността. Когато узнае, че затова съществува този удивителен комплекс от отделен живот, тогава наистина, и само тогава той е на пътя. Търси го, потапяйки се в тайнствените и славни дълбини на собственото си съкровено битие. Търси го, пробвайки всякаква опитност, използвайки сетивата си, за да разбереш смисъла и значението на индивидуалността и красотата и мрака на другите божествени частици, които се борят рамо до рамо с теб и формират рода, към който принадлежиш. Търси го, изучавайки законите на битието, законите на природата и законите на свръхестественото: и го търси, прекланяйки ниско душата си пред неясно проблясващата звезда, която гори в дълбината ѝ. Неотклонно бодърствайки и почитайки я, светлината ѝ ще се усили. Тогава ще узнаеш, че си намерил началото на пътя. А когато намериш края му, нейната светлина внезапно ще стане безгранична.

 

21. Внимавай цветето да разцъфти в тишината, следваща бурята: не по-рано.

 

То ще расте, ще се протегне нагоре, ще образува клонки, листа и пъпки сред бушуващата буря, докато трае битката. Но не преди цялата личност на човека да се е разтворила и стопила – не преди да се е прикрепила към божествената частица, която я е създала само като субект в експеримента със смъртния опит – не преди цялата природа да роди и да се покори на висшия аз, може да се отвори цветът. Тогава ще настъпи затишие, подобно на безветрието в тропиците след проливен дъжд, когато Природата работи толкова бързо, че човек може да я види в действие. Подобно затишие ще настъпи и за изтормозения дух. И в дълбоката тишина ще се случи онова тайнствено нещо, което ще ти докаже, че пътят е намерен. Наричай го с каквито искаш имена, то е глас, говорещ където няма кой да говори – то е пратеник без форма и субстанция; или е разтворилият се цвят на душата. Не можеш да го сравниш с нищо. Но можеш да го усещаш след това, търсеното и желаното, дори на фона на бурята. Тишината може да трае миг, може да продължи векове. Но ще свърши. И цялата ѝ сила ти ще отнесеш със себе си. Отново и отново трябва да се сражаваш и да печелиш битката. Природата може да затихне само временно.

 

Написаното са първите правила, начертани на стените на Залата на Познанието. Просещите ще получат. Желаещите да прочетат ще прочетат. Искащите да научат ще узнаят.

 

МИРЪТ ДА Е С ТЕБ.

 

 

II

От тишината, която е мир, кънтящият глас ще се вдигне. И ще каже гласът, не е добре: ти си пожънал, сега трябва да сееш. И знаейки, че този глас е самото безмълвие, ще се подчиниш.

Отсега, ученико, способен да стоиш, способен да слушаш, способен да виждаш, способен да говориш, който си превъзмогнал желанието и си се добрал до самопознанието, който си видял разцъфтяването на душата си и си го разпознал, и си чул гласа на тишината, влез в Залата на Познанието и прочети написаното за теб.

 

1. Стой встрани в предстоящата битка, и макар че ти ще си сражаващият се, не бъди воинът.

 

2. Потърси воина и нека той се сражава в теб.

 

3. Зачитай заповедите му в битката и им се подчинявай.

 

4. Подчинявай се на воина сякаш не той е пълководецът, а ти сам, и като че ли заповедите му са били израз на тайните ти желания; защото той си ти самия, но безкрайно по-мъдър и по-силен от теб. Внимавай да не го подминеш в треската и ускорението на битката; той няма да те познае, докато ти не го разпознаеш. Ако викът ти за помощ докосне слуха му, той ще се бори и ще изпълни глухата пустота вътре в теб. Само така ще можеш да минеш през битката хладен и неуморим, стоейки встрани и позволявайки му да се сражава за теб. Тогава няма да пропуснеш удар. Но ако не внимаваш за него и го отминеш, прости се със защитата си. Ще се главозамаеш, сърцето ти ще стане неуверено и в праха на бойното поле зрението и усета ти ще ти изменят, и няма да различиш приятелите от враговете си.

 

Той – това си ти, но ти все още си ограничен и подложен на заблуди. Той е вечен и сигурен. Той е вечната истина. Щом веднъж е проникнал в теб, той никога няма напълно да те изостави, и в деня на великия мир ще се слее с теб.

 

5. Вслушвай се в песента на живота.

 

6. Съхрани мелодията ѝ в паметта си.

 

7. Учи се от нея на хармония.

 

8. Сега можеш да стоиш изправен, устойчив като скала сред сътресенията, подчинявайки се на воина, който е и ти самия, и твой повелител. Спазвай заповедите му, невъвлечен в грижи за изхода на сражението, защото само едно е важно: той да спечели, а ти знаеш, че е невъзможно да се провали – и стоейки така, безучастно и будно, ползвай слуха си, придобит чрез страдание и след това чрез унищожение на страданието. Ще го достигнат само частици от великата песен, докато си още човек. Но ако се вслушваш в нея, запомняй я точно, така че да не изгубиш нищо от достигналото те; и се стреми да научаваш от нея значението на заобикалящата те тайна. По този начин, след време вече няма да се нуждаеш от учител. Защото както индивидуалното има глас, така има глас и онова, в което индивидуалното съществува. Самият живот говори и никога не замлъква. И словото му не е крясък, както глухите предполагат – а песен. Узнай от нея, че си част от хармонията; учи се от нея да се подчиняваш на законите на хармонията.

 

9. Наблюдавай задълбочено целия заобикалящ те живот.

 

10. Учи се да изследваш интелигентно сърцата на хората.

 

11. Взирай се най-ревностно в своето собствено сърце.

 

12. Защото през сърцето ти минава единствената светлина, която може да освети живота и да ти го проясни.

 

Изследвай сърцата на хората, за да разбереш света, в който живееш и от който си част. Наблюдавай непрестанно променящия се и подвижен живот около теб, защото той е формиран от човешките сърца; и учейки се да разбираш устройството и значението им, постепенно ще станеш способен да четеш пространното слово на живота.

 

13. Речта идва само с познанието. Добери се до познанието и ще постигнеш речта.

 

14. След като си се снабдил с употребата на вътрешните сетива, след като си овладял желанията на външните сетива, след като си надвил желанията на индивидуалната душа и след като си се сдобил със знанието, подготви се, о ученико, да предприемеш истинското пътуване. Пътят е открит: приготви се да стъпиш на него.

 

15. Питай земята, въздуха и водата за тайните, които пазят за теб. Развитите ти вътрешни

сетива ще ти позволят да го направиш.

 

16. Питай светиите на земята за пазените им за теб тайни. Овладените желания на външните сетива ще те упълномощят.

 

17. Питай съкровеното, едното, за крайната му тайна, пазена за теб през вековете.

 

Голямата и трудна победа, надмогването на желанията на индивидуалната душа, е вековен труд; затова не очаквай наградата му, докато не си натрупал опит. Когато наближи времето за научаване на това седемнадесето правило, човекът е на прага на нещо повече от човек.

 

18. Знанието, което сега е твое, е твое само защото душата ти е станала едно с всички чисти души и със съкровеното. Това е доверие, в което те е облякъл Най-Висшия. Измени му, злоупотреби със знанието си или прояви пренебрежение, и е възможно да паднеш дори от височината, до която си се добрал. Велики са отстъпвали пред самия праг, неспособни да издържат бремето на отговорността, неспособни да преминат. Затова винаги със страх и трепет очаквай този момент, и бъди готов за битката.

 

19. Написано е, че за него, който е на прага на божествеността, няма ограничаващ закон, не съществува ръководител. Но за да осветля ученика, окончателното усилие може да бъде изразено така:

 

Дръж се твърдо за това което няма нито субстанция, нито съществуване.

 

20. Вслушвай се само в беззвучния глас.

 

21. Гледай само това, което е еднакво неразличимо и за вътрешното, и за външното чувство.

 

МИРЪТ ДА Е С ТЕБ.

Редактирано 13 юни 201312 г. от witness (преглед на промените)

Някой може ли да чете... и да мисли?

 

Ей така става, когато тоя, дето е контактьор е елементарен и като човек и като душа. И в резултат провеждаш през себе си точно такива вибрации към които самия ти си резонантен и им ставаш медиатор (посредник). Принципа на СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения и преднамерено не го пиша като "закон". И според него - няма как един елементарен човек да "проведе" високо същностни енергии и линии, от други нива. Това е напълно невъзможно и е толкова обикновено и естествено. И няма изключения.

Навлезлите изградени високо енергийни същности никога не им е нужно да "предават" послания. Нито те самите да са медиатори за същото. Посланията се предават винаги от съответвени и заинтересувани от играта с тях елементи. Посланията са нужни първо - за медиатора. така той самия се изживява на специален, особен и провеждащ някаква "истина" за света, хората и... задължително с неговата идея - че прави добро и има мисия "да го предаде" на другите. Версиите на това са първите капани, от които започва играта на Послания и Посланици... и техните групови Консуматори. Всички - в една обща игра.

 

Не е трудно да се зачете внимателно и аналитично. И по този начин да се изведе коя е основната вибрация - чрез кодовете на самото т.н. "послание".

Като цяло всички послания съдържат повелителен или наставляващ уклон в себе си - това най-често е заради таргет групата към която са насочени и задължителните в нея потребност от водене, наставляване, съветване и задаване на посока и истина. По този начин популярния матричен образ на "духовност" се използва вече като поредната идеология - в нея са налице идоли, канони, правила, обяснения, концепции и теории...

Субекти в тази таргет група не са налице - там са само личности с нарушения на всички нива и особено на неустойчиви форми на идентичност, породени от дисонанси в първосигналните им мозъчни дялове и последващия начин на опитомен групов живот, в който трябва да обуздават страсти и пориви, да наследяват и провеждат страха генериран на всички нива в групите. Именно и заради това е толкова характерно повелителния уклон, на места дори заповеден, който е като мантра и така придобива сугестивно значение с това да е ПЪРВА дума в кратко изречение. Елементарните психически трикове като тоя са известни в познанието, но пък вървят и работят - вече хилядолетия. Това се определя от "мат'ряла" - към когото са насочени.

 

И малко примери - какво четем в написаното:

- първите 3 точки, както и 5,6,7 - призив "УБИЙ...."

- Търси в сърцето си източника на злото и го изтръгни.!!!

- следващи точки - ЖЕЛАЙ... !!!  - след като в първите точки е налице "убий желанието ... Значи някои желания са за "убиване", други - за разрастване и използване. И в допълнение ''надмогването на желанията на индивидуалната душа"...

 

На "повелителя" на всичко това въобще не му е ясно какво е желанието, кое го поражда, кое му дава живот и че желанието е израз на отношението на личността към света и себе си и не зависи от обекта на това желание. Друг е въпроса доколко и как медиатора е повлиял на думите... и оттам на крайния продукт...

Ако пък на повелителя му е ясно - е най-малкото смешно да го изразява по този начин, и въобще да участва в каквато и да е игра на "предаване и приемане" предвид, че каквото и да се предаде, то няма никаква стойност - особено по отношение на духовността и вътрешното развитие. Но пък - играта на духовност го изисква.

 

И накрая - МИРЪТ ДА Е С ТЕБ - след  убий, желай, изтръгвай, воини и битки, чувства и безчувствия.. - накрая идва ред и на призива за мир... който направен така е повече от смешен и предизвиква нищо повече от ирония към Посланичката.

 

Смешна е и претенцията всичко това да е "Светлина", а още повече - върху "Път".

Едва ли някой би си задавал въпроси, като например "чий е тоя път" или има някакъв задължителен и общ път - нещо като магистрала, която е ту за избрани, ти за масова употреба. Явно по нея някои карат ферари, а други се влачат с каруци, но пък важното е, че навсякъде е написано по указателните й табели, че магистралата води до жадуваните райски двери или щастието, духовността... Интересното е също, че вървящите по тази магистрала едва ли ще се запитат за обстоятелството, че тя е еднопосочна... И че магистрала я прави това, че на всякакви места са застанали прокламатори и пропагандатори на поредната "духовна посока", чрез подходящата детска приказка. Дечица малки, примамвани с близалки. Но и дечицата и примамените са едни и същи в играта - само ролите им са различни. 

 

---------------

 

Няма да коментирам другите несъответствия. Горното беше само като принципна и примерна извадка - да онагледя по-лесно онова, което извеждам. Текста е пълен с глупости - особено в първите точки.

 

Няма начин текста да не е изпълнен с противоречия. И ако това е израз на уклон или страсти в "говорителя си", то писано слово, издадено в масов тираж и добило популярност, без никой да обърне внимание на елементарни положения в него - за каква форма на критичност, компетентност и мислене може да се говори в "масовия потребител". Цялата работа за него е в поредната порцийка "вдъхновителен" наркотик, скрит под дрехите на набедения образ на "духовност" и с опит за прикриване зад "посланик", в поредното изменено състояние на съзнанието, та и "записано" под диктовка. ЧИЯ - разбира се - на задължителното светло или високо-духовно същество, или поредния мелхиседек, буда, гуру, ринпоче, дух, ангел или ала-бала-ницов и филанкишиев от ангелската цивилизация "убий демоните", намираща се на 55 измерение и любяща, любяща - като посланията им.

 

Налице са всички елементи на проста манипулация - от популярни форми на изказ, представянето им че са от "велик източник", използван като авторитет, до елементите за прикритие и оцветяване на духовност, които са заемки от кое и какво ли не - особено от същите такива послания от други посланици. Все пак образа на духовността вече е оформен и всеки в групите му е лесно да го ползва. така в играта двете задължителни играещи страни по-лесно си играят като се подпират предварително кое, какво и защо е "духовно". Разбира се - според тях си.

 

За мен е напълно показателно кои могат да са потребителите на всичко това и причината за огромната популярност на всички типове "канали" и "каналджии", които водят началото още от предбиблейски времена. Всичко това показва една проста и елементарна групова игра, която се води от хилядолетия и нейният анализ може да изведе за всеки анализатор в името на кое и какво се води тя.

И участниците в тая игра са сякаш "вечни"... Сякаш...

Редактирано 19 юни 201312 г. от ramus_ (преглед на промените)

 И така - какво четем в написаното:

- първите 3 точки, както и 5,6,7 - призив "УБИЙ...."

- Търси в сърцето си източника на злото и го изтръгни.!!!

- следващи точки - ЖЕЛАЙ... !!! след като в първите точки е налице "убий желанието ... Значи някои желания са за "убиване", други - за разрастване и използване. И в допълнение ''надмогването на желанията на индивидуалната душа"...

Всичко можеш да четеш между редовете. Истината е парадоксална и не е само там или тук, нали сам се опитваш да го обясняваш постоянно.

Това, за което говориш съм обмислила отдавна. И не само. Спокойно можеш да замениш повелителната форма в доста от правилата с "ще" и става по-ясно. Текстът е адресиран към онези, за които някои от безумните, на пръв поглед, правила са започнали да се изпълняват и мостовете зад тях са в пламъци. Тълкувай го както щеш, всичко са само метафори.

А за желанията - нужна е енергия. Тя така или иначе е тук, нищо друго няма и не говоря заучени ню-ейдж неща в момента, а защото така го разбирам. Така има много за преодоляване, но и много енергия.

Струва ми се, че се залисваш по формата, но без нея не може. Истински жадните не се цупят заради формата на чашата.

Всичко можеш да четеш между редовете. Истината е парадоксална и не е само там или тук, нали сам се опитваш да го обясняваш постоянно.

Това, за което говориш съм обмислила отдавна. И не само. Спокойно можеш да замениш повелителната форма в доста от правилата с "ще" и става по-ясно. Текстът е адресиран към онези, за които някои от безумните, на пръв поглед, правила са започнали да се изпълняват и мостовете зад тях са в пламъци. Тълкувай го както щеш, всичко са само метафори.

А за желанията - нужна е енергия. Тя така или иначе е тук, нищо друго няма и не говоря заучени ню-ейдж неща в момента, а защото така го разбирам. Така има много за преодоляване, но и много енергия.

Струва ми се, че се залисваш по формата, но без нея не може. Истински жадните не се цупят заради формата на чашата.

Не съм коментирал никъде твоето "лично разбиране" - то си е твоя работа и в нея не съм се месил. Това не е личен коментар, нито обсъждам по някакъв начин Предложилата този текст. Правя коментар на текста и на друга линия на евентуален негов "прочит".

 

Истински жадните винаги ще им трябва вода, налята в чаши от някого и именно за "жадните" чашата наистина няма значение. Жадни - за какво? Ей там е въпроса - ЖАДНИ, много точно, затова хванах точно тази предложена от теб образна аналогия.

Ако "формата" нямаше значение, защо точно сугестивната форма е избрана в случая? Нали "водата" е по-важна - или тя е само магнита?

 

Всичко мога да чета "между" редовете. така е. Ти също - въпроса е именно кой какво е "прочел" там и какво си е донаписал в главата си.

 

Изненадващо за мен се оказва, че "истината е парадоксална" - коя истина, за кого е парадоксална, какво е "парадокс"?.

Никога не съм обяснявал нищо за "истината", както пишеш в края на първото изречение. Аз такова понятие въобще нямам и нямам нужда от него.

И към това - винаги към нещо се стремят ония хора, които вътре в себе си "го нямат". Нямането определя "стременето". Хора, които компенсират вътрешния си недоимък никога са нямали отношение към нищо извън него. Те са обсебени от това. Колкото повече стремят, толкова повече не им достига и привиждат в обекта си на стремеж нещо вътрешно и жадувано - като "спасение". Дори и обекта на стремежа да се нарече "духовност", то това е пълна наивност и израз на некомпетентност. Хора, които стремят , гонят да постигат са заслепени от проекцията си. Това е и миража, че ДУХОВНОСТТА може да се постига. А разбираш ли защо ще "постигат" духовност? Духовното е жалко да се сведе до проекции - групови или лични. Но в свят, изграден и конструиран от групови и лични проекции, всичко в него е сведено до тях.

 

Именно на такива хора "мостовете може и да са потънали в пожари", но това нито са мостове, нито са пламъци. Само играта на това. Пътя към себе си не е осеян нито с мостове, нито с принудата на пожарите, нито с пришпорванията, нито с тикането или ръчкането с ръжен. И зачатъци на подобни положения могат дори да се открият и в текстовете, визирани по-горе. Въпроса е, че са съшити с глупости и че поредните "точки" нямат нищо общо дори помежду си. Да, това е парадоксалност, но дали това е "истина" и за кого е?

 

Всеки всичко може да говори и пише - едни че "вече са обмисляли"... и то отдавна, а други - че написаното е върхът. А дали няма никакво наличие на известно пристрастие от твоя страна? - спрямо интересите ти, насоките ти, живота ти... ? Дали не може да се допусне?...

Редактирано 19 юни 201312 г. от ramus_ (преглед на промените)

 

И към това - винаги към нещо се стремят ония хора, които вътре в себе си "го нямат". Нямането определя "стременето".

Благодаря за разкритията, Рамус, но това е нещо всеизвестно. Платон го обяснява в "Пирът" например, ако си се зачитал.

И понеже продължаваш да пишеш, ще те попитам на теб какво не ти достига по твоята логика, въпреки постоянните внушения, че си си самодостатъчен. Разбирам, че текстът не те кефи, но аз не очаквам всички да са във възторг. В такъв случай не го чети и не го коментирай. Освен ако не го смяташ за вреден или обиден по някаква причина, но конкретно при теб не виждам да има повод.

 

Знам, че не одобряваш авторитети, но ето просто мъничък безобиден цитат:

 

„Нещата стоят така: никой от боговете не се стреми към знание нито желае да придобие знание – понеже го има, и всеки друг, който притежава знание, не се стреми към знание; нито пък незнаещите се стремят към знание  и не желаят да придобият знание – защото незнанието е самата тъпота: да му е достатъчно на един човек да изглежда духовно издигнат и умен без да е в действителност! Който не смята, че се нуждае от нещо, той не се стреми към това, от което не смята, че се нуждае.”

 

Та, ти в коя група се слагаш? Защото се самоизключваш от онази по средата.

Редактирано 19 юни 201312 г. от witness (преглед на промените)

Благодаря за разкритията, Рамус, но това е нещо всеизвестно. Платон го обяснява в "Пирът" например, ако си се зачитал.

И - какво като е всеизвестно. Там е въпроса - на мен "Пирът" не ми е трябвал и не съм го чел. Имам "очи" и глава зад тях. И те са достатъчни за да изведа което и да е и без "платон и пирът". А на някои дето нямат тия - им трябва наготово някой да им го "повърне" в готова и смляна храница.

А ти - като ти е известно - какво ти донесе, като го "прочете" наготово? И какво - като от толкова години и други са го "чели" и им било известно. Едно голямо нищо. Може би някой е с "очите" че аз съм тук за да осведомявам по разни въпроси нечия аудитория... Не ме интересува УИТНЕС. ЗнаЕнето се величае само от тия, дето си го гушкат наготово и после си го присвояват с идеите че "били осведомени". Най-малкото е "някой" да бил осведомен - какво от това? Знаенето нищо не променя  и каруцата си върви и глупостите продължават да се пишат и четат. Лакомията е форма на алчността. Лакомията за трупане на знания - е видоизменен импулс, който същия на биологично ниво го има в толкова животни - например "катерицата" - това да трупаш. Някои се спасяват като трупат материални или емоционални благинки. Други трупат "знания" - графично или паметово. Познавам хора, които имат огромни готови колекции от събрани текстови материали. Други - цели книжни библиотеки... И само трупат. Макар че... и да ги четат - все това. Отдавна вече енциклопедичните са доказали че едно да помниш, но друго е да мислиш. И това да събираш всякакви "данни" дошли от авторите им, не означава че имаш свои. Останалото е - копи-пейст - от мислите, от животите, до речта, делата, проблемите, - всичко в групата в копи-пейст.  

Колкото до "цитата" - като всички глупости. Знанието може да се придобива, да се търгува и да се стреми или желае. Познанието - няма как.

Слагай ме в която искаш група, от нищо не се "самоизключвам", защото просто ако беше успяла да вникнеш в думите, които си цитирала, нямаше въобще да ги пействаш - вероятно с идеята че са велики, умни или мъдри. А за мен са обикновена плява. Проблема не е в човека дето ги е писал - а до тия, дето падат до там, че да се позоват на тях, с идеята че казват нещо.

 

Както вече казах - просто проверих едно изказване - че "вече умът е новия етап" на някого. Умът е едно, но разумът - друго. И не е трудно за РАЗ-УМНИЯ да го разграничи - въпроса е именно в детайла. Иначе - всички негри или китайци изглеждат еднакви - така, като се гледат общо и повърхностно.

 

Апропо - в предишните си думи, накрая, зададох един въпрос - простичък. Някак си в идеите и питанията за "мен" и опита да ме вместиш кои и какви са целите ми, кой съм и защо въобще нещо си, се изгуби нещо твое - дори и да е обикновен "отговор".

Редактирано 19 юни 201312 г. от ramus_ (преглед на промените)

Платон - смляна храница... Платон може да бъде смляна храница само за Рамус и самия Платон, аз не съм толкова безстрашна.

 

 Апропо - в предишните си думи, накрая, зададох един въпрос - простичък. Някак си в идеите и питанията за "мен" и опита да ме вместиш кои и какви са целите ми, кой съм и защо въобще нещо си, се изгуби нещо твое - дори и да е обикновен "отговор".

Кое, какво, това ли

 

 А дали няма никакво наличие на известно пристрастие от твоя страна? - спрямо интересите ти, насоките ти, живота ти... ? Дали не може да се допусне?...

Допуска се разбира се, но човекът, пуснал този текст на... 13 юни, който пише в момента и който евентуално ще продължи да разговаря след това, не е един и същ, така че не отговарям. За нещото, наречено "себе си". Засега само се опитвам да се сприятеля с това животно, но то е неуловимо...

Допуска се разбира се, но човекът, пуснал този текст на... 13 юни, който пише в момента и който евентуално ще продължи да разговаря след това, не е един и същ, така че не отговарям. За нещото, наречено "себе си". Засега само се опитвам да се сприятеля с това животно, но то е неуловимо...

"...не отговарям" - хитро!

 

Интересно - кой тогава носи отговорността? Като "аз" се сменя - и ти сякаш всеки миг си в "заварено положение" да оправяш бакиите на някой си, който в теб, в даден предишен миг, бил "на трона" и командвал парада.

 

Значи в даден момент (миг) има някой нещо, което прави, мисли, импулсира ("пуска") разни неща.

И някой "друг" (нещо друго!) - "който, евентуално би (ще)..." прави други неща, в друг миг и вече ще са "други", на другото .

Значи "себе си", но всеки миг - друга маска, друг живот - щото сменяйки мотиви, променят делата, йерархията, значенията, целите...

 

Така ли?

"...не отговарям" - хитро!

 

 

Така ли?

... така, защото няма как иначе да бъде. Или според теб е?

 

  но пък важното е, че навсякъде е написано по указателните й табели, че магистралата води до жадуваните райски двери или щастието, духовността... 

Тук изобщо не съм съгласна - къде прочете подобни обещания в текста? Напротив, ако жадуващите награди имат дори малка представа как се стига дори до неизбежното условие на "глухата пустота вътре в теб", ще избягат. Случват се и двете.

 

И още нещо, с което не съм съгласна - доколкото разбирам твърдиш, че по принципа на съответствието контакт може да се осъществи само между сходни съзнания.

Някой може ли да чете... и да мисли?

 

Ей така става, когато тоя, дето е контактьор е елементарен и като човек и като душа. И в резултат провеждаш през себе си точно такива вибрации към които самия ти си резонантен и им ставаш медиатор (посредник). Принципа на СЪОТВЕТСТВИЕТО няма изключения и преднамерено не го пиша като "закон". И според него - няма как един елементарен човек да "проведе" високо същностни енергии и линии, от други нива. Това е напълно невъзможно и е толкова обикновено и естествено. И няма изключения.

Навлезлите изградени високо енергийни същности никога не им е нужно да "предават" послания. Нито те самите да са медиатори за същото. Посланията се предават винаги от съответвени и заинтересувани от играта с тях елементи.

Няма да отречеш, че хората могат да общуват с животни например, и че контакт има - възприет от човека и животното според спецификата на съзнанието. Въпреки това кучето може да изпълни указание на човека и от това не следва, че човекът задължително е куче?

После, следвайки пак твоята логика, ти по какъв начин си осведомен за нуждите и плановете на "високо енергийните същности"... Макар че въпросното послание е предадено от човек в тяло, ако си обърнал внимание. Това не е невъзможно, дори е задължително в точно такива случаи.

 

Нещо ми е празна главата и зациклям на моменти, ама помисли все пак.

Редактирано 23 юни 201312 г. от witness (преглед на промените)

 http://www.youtube.com/watch?v=1xWOD1BSnNQ&feature=youtu.be

... така, защото няма как иначе да бъде. Или според теб е?

 

Нещо ми е празна главата и зациклям на моменти,

нещо от жегата ли... Щото тия зацикляния... и несъгласявания... Като думи, просто заради самото говорене.

Ами пише се тук, гледам да поддържам разговора някак. Но май няма смисъл, защото не ме бива в светските разговори. В действителност, в такава обстановка, или никой не ме чува, или настъпва гробна тишина. Затова ги избягвам.

който го интересуват "светските разговори" да си ги води?

С тия "не-съгласявания" не може да стане нищо повече от обикновено говорене. Ако можеш влез в "друг" разговор, без да се оправдаваш "за обстановката" и наречената от теб "действителност"

По същество цитирания пример за "контакта" с животни е именно въпрос на елементарно съответствие. Изглежда за теб е по-важно да изразиш отношение (съгласие или не), както и да ме "посъветваш" иронично, отколкото да размислиш повече върху готовия ти модел на представност. Да, трудно е да се обърнеш критично към някои собствени "стълбове" на които градиш света и себе си, но в това е смисъла на развитието - докато се "стискаш" за изработената от самата теб "котва" си просто вкопчена заради нейната стойност да те определя и крепи. Но вкопчването е невидимо дори и да си с идеята че си свободна, че имаш избори, страхът вече е "избрал", той вече "мисли", той е в очите ти и "вижда". Той е проникнал навсякъде и мозъкът ти работи по "спасителните си програми".

 

Смяташ че това е тенденциозно ли - прост пример е развитието на тази тема. Нейния най-общ анализ при прегледа й може да се обобщи условно по следния начин:

- Пускаш текст, със свой мотив, поради свое разбиране и гледна точка. Имаш си идея защо, какво и как трябва. Следваш твои вътрешни стимули. Мотивът ти е достатъчен за да те накара да приготвиш текста, да си дадеш целия този труд... с идеята че това би "помогнало" някому. ............. и т.н., да не навлизам "по-нататък и по-навътре..."

Дотук - добре.

- След текста ти се намира някакъв нахалник, който има дързостта да пусне нещо критично към това което си постнала - и то в самия текст.

Начина по който коментираш впоследствие представя две основни неща - първо че дори не си си дала труда да прочетеш внимателно какво съм написал. И поне да се опиташ да вникнеш в аргументите и насочеността. Не е нужно да го "приемаш", нито да му се "довериш". Мястото на тия двете вече е "заето" в теб. Но пък е възможно да видиш аргументите , да ги провериш, да прочетеш нещо ново, нещо различно. Да направиш рисърч накакъв си, при положение, че именно при теб "психичните" въпроси не са ти толкова чужди, колкото са при повечето от останалите форумни "играчи"... Да го поразмислиш - не е ли изключено да грешиш, защо и кога ти реши нещата, които смяташ за правилни, за верни, стойностни.

Това е поради сблъсък с твоето лично отношение, относно твоето виждане за значението и смисъла на това, което "ти виждаш" и несъзнателно проектираш от себе си в горния материал. Разбира се това е само частен случай, защото имаш специално отношение към темата за "посланиците" още от дете и това те прави основно пристрастна. В коментарите ти след това ясно се виждат забележките, опитите за ирония, отхвърлянето и демонстрацията на "отношение". Като че ли УИТНЕС и тоя текст някак си са неразривно свързани и нечие действие по компрометирането на второто, води веднага до защитни действия в "личното поле". Това е прост и много типичен белег за пристрастност. Във форума, в целия виртуал на интернет, както и в физически "реал" се вижда навсякъде. Хората се "представят" чрез формираните си "гледни точки", които ако внимателно ги анализират биха разбрали с лекота, че дори не са техни. Но са ги присвоили, защото им трябва все пак някаква "лична" форма, заради техния собствен идентифициращ ги етикет, наречен от "останалите" ИМЕ, а от теб - АЗ.

Написа че работиш с ума си, но наличието на пристрастие е белег, че ума ти е заложник на предварително изработен периметър - от представи, от "опит", от минали действия...

==================================

 

Смисъла на "посланията" се въртят около самия "посланик". Естествено че ще е в "тяло". Кой го интересува от тия "безтелесните" за някакви послания.

 

Схемата на "посланиците" се използва от хилядолетия. Тя работи само заради едно единствено звено - това е ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.

 

В психологическо отношение играта на "спасение" и съвети "свише" е типично детска игра и е психичен атавизъм, идващ от детските години. Тя е израз на потребност всяко дете да "разчита" на закрила отвън. Освен милувка, докосване и усещане за физическа сигурност, потребността от закрила се постановява и в психичния свят - на мъдър съвет, на задължителен и знаещ "отговор", обяснение от неговите "идолни" основни образи, на които се опира за оцеляването и функционирането си.

Между другото на същото се основават и типично социални явления - например е влиянието и ролята на "авторитета" за всяко дете и това остава в него за цял живот. Целия социум е проникнат от него, на всички нива. Цялата политическа система и социални отношения се основават на влиянието на "авторитета" - винаги да е налице някой, който да е модел, който да бъде водещ, мъдър, знаещ, силен, можещ. Да "знае" всичко, което иначе е важно, интересно, опасно... Това е образ в който децата отразяват потребността си от сигурност в опита си "да им/си обяснят" нещата, защото ако са необяснени те остават потенциално "страшни", несигурни с неизвестното си. А и ролята на обясненията има и друга цел - да може да предскаже, да служи за целеполагане, основано на собствения "интерес" в стремежа към най-основното и фундаменталното твое "вътрешно теглене" - обобщавано с фразата "ИСКАМ ДА МИ Е ДОБРЕ"

 

Понеже СТРАХЪТ е най-основната вътрешна "програма", едно от нейните проявления е търсенето и потребността от "сигурност", а при недостатъчност на сигурност, се появяват налични възможности за изживяване и състояния на ОЦЕЛЯВАНЕ. Тогава идва смисълът на думички като СПАСЕНИЕ, СИЛА, ВОЙНА, БИТКА...  На това се основават всички религии, алчността, трупането, търсенето, трябването, желанията, питането... Когато в психичния свят на всяко дете настъпват различни типове "недоимък" и недостатъчност на горните процеси, настъпват различни типове "засилвания" в потребността от закрила, идват ред на различни "тревожности" и безпокойства, депресии, личностни и характерови разстройства, налудности, паранои... и т.н.

И понеже социалния мравуняк има и свое задължително психично измерение, от отделната личност тия универсални личностни потребности се "уголемяват" по мащаб и придобиват своята "мащабна обединяваща  проекция" чрез която колективното резонира по-добре. Най-простия и точен пример за универсална колективна проекция е пълнежа на думичката "БОГ" и вкарването му в играта на оцеляване и спасяване превърнати в колективни изживявания.

И понеже става въпрос за "ПРОЕКЦИЯ" от божествените и безплътни сенки е нужен "посланик", който да вижда, знае и говори думите на "Бог" или на поредния "специален образ" - за някои е "учител", за други - вселенски мъдрец, за трети - бял маг, четвърти - специален и висшестоящ от извънземните или ангелски раси. От там идва и толкова важната "роля" на месиите, пророците... и техните настоящи наследници - "посланици" и "каналджии". Една гигантска психична групова игра - проста, детска и феноменална. Но е групова игра, защото се поражда първо в отделната социална личност, поради нейните вътрешни потребности и особености. И после превърната в колективен спектакъл. Няма по-обединяващ и общ елемент в човешките групи по света, през цялата история и географски ширини - ТОВА Е СТРАХЪТ, чрез неговите производни проявители.

Редактирано 26 юни 201312 г. от ramus_ (преглед на промените)

Молитвата на Слава е подходяща за темата.

 

Редактирано 26 юни 201312 г. от mecholari (преглед на промените)