дайте нещо на Английски

Какво искаш на английски? Любовен текст ли? От стих или песен?

Ако е от стихове, мога да ти предложа да разгледаш на Percy Bysshe Shelley

Най-добър любовен текст

... разбирам като текст на песен...

Та в тая връзка... Освен "Светът е за двама", да призная и малко текстове из песните на Лили Иванова...

Интимно

Дамян Дамянов

Не ме допускай толкоз близо ти до себе си,

щом искаш да съм влюбена.

Eх, вярно е - далечното гнети,

но затова пък близкото погубва.

Щом искаш да съм твоя аз - далеч ме дръж -

далечното е всъщност ореола.

Една мечта се срива изведнъж

разбулиш ли я, видиш ли я гола.

Ти за мен мечта си остани за цял живот!

Може би единствено така докрай ще бъдеш с мен...

Без мечти какво са нашите дни, какво е любовта -

целият живот е от мечти роден.

Дори една Мадона от Рембранд,

погледната отблизичко, е грозна

и целият й гений и талант е

в нейната далечна грациозност.

Дори земята - таз околовръст,

която отдалече е рай вълшебен,

отблизо ти се вижда буца пръст,

пръст, в която ний ще легнем с тебе...

***

Eла, любов

Живко Колев

Защо любов две стъпки не остави,

нима бе тук, докато още спях?

Кажи, любов, защо не ме погали,

насън, когато те видях...

Къде, любов, далече ли си спряла,

аз толкова те търсих по света.

За теб любов, един живот бих дала.

Един живот е вечност с любовта.

Кога любов ще дойдеш и при мене -

по-нежна и от пролетния дъжд.

Ела, любов, аз знам, че ще ме вземеш -

внезапно, мълчаливо, изведнъж.

Любов - една искрица,

от огъня си дай ми ти поне.

Без теб какво съм аз - ранена птица,

жадуваща за своето небе.

***

Една любов

Ас. Ошанов

Разкъсвана от вечните съмнения,

не исках да повярвам в любовта,

защото с нея идвад огорчения

и в нея има повече тъга.

Аз никога не вярвах да я срещна,

но ето тя наистина дойде,

посрещнала ме в твоята прегръдка,

прегръдката на твоите ръце.

Люлей ме в твоита обич непрестанно,

люлей едно лудуващо сърце.

Една любов до днес неизживяна,

завинаги за двама ни дойде.

Измислена, едва ли не измислена,

нечакана дойде тя само в миг.

Една любов невероятно истинска,

единствено към нас се устреми.

Какво искаш на английски? Любовен текст ли? От стих или песен?

Ако е от стихове, мога да ти предложа да разгледаш на Percy Bysshe Shelley

Стихове, нещо за гаджето

Стихове, нещо за гаджето

Love's Philosophy

The fountains mingle with the river,

And the rivers with the ocean;

The winds of heaven mix forever

With a sweet emotion;

Nothing in the world is single;

All things by a law divine

In another's being mingle--

Why not I with thine?

See, the mountains kiss high heaven,

And the waves clasp one another;

No sister flower could be forgiven

If it disdained its brother;

And the sunlight clasps the earth,

And the moonbeams kiss the sea;--

What are all these kissings worth,

If thou kiss not me?

Percy Bysshe Shelley

Може да не е чак най-добър любовен текст, но на мен лично много ми харесва

Да приложа и превод

Философията на любовта

Фонтаните се смесват със реката,

и реката- с океана

Райските ветрове се смесват завинаги

със сладка емоция

Нищо във света не е единично-

всички неща, предсказани от закона,

всяко едно с друго се смесва-

защо да не мога аз със теб?

Виж, планините целуват високи небеса

и вълните се закачат една с друга

Нито една сестра-цвете не би могла да е опростена,

ако презира братчето си

Слънчевата ссветлина се закача със земята

и лунните лъчи целуват морето

Заслужават ли си всички тези целувки,

ако не ме целунеш ти?

Редактирано 11 май 200917 г. от potrebitel (преглед на промените)

Ако ти си отидеш...

Ако ти си отидеш за миг,

ще заровя очите си в облак

(и тежко) на земята тогава.

Нито дъжд.

Нито сняг.

Нито слънце.

Само мъка (оттам) ще вали,

заличила последните стъпки

на съня,

който с мен се разделя

и превръща се в черна неделя.

Нито път.

Нито сън.

Нито вик.

(Ако ти) си отидеш за миг.

Евтим Евтимов

Обичам те!

Харесваш да го чуваш.

"Обичам те!" докосва твоето сърце.

"Обичам те!" разнежва и вълнува,

когато срещне биещо сърце.

......

страхотен текст браво

Редактирано 19 май 200917 г. от Fingli
Дълъг цитат (преглед на промените)

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ Душата ми - врата без ключ - готова е по всяко време добрия гост, макар и чужд, макар и нощем да приеме. Тя като къщичка сред кър го чака и ще му отвори, - щом разбере, че е добър, и щом на ниския прозорец потропа лекичко едва. И без да тропне - само с устни да й пошепне онова, вълшебното, тя ще го пусне. Добър ли е... Но ако лош човек на прага й застане, да думка цял ден, цяла нощ, той все там, вън, ще си остане. Да я изкърти, ако ще! Познаваща крадци изкусни, вратата ще се заяде и мъртва няма да го пусне. Приятел буен, враг ли тих, не знам какъв си, но повтарям: знай, незаключени врати най-мъчно всъщност се отварят! Дамян Дамянов, ("Да бяха хляб...", 1977)

Моя любов

Заради очите ти си струва

да отмина всяка лоша дума

с мълчание, моя любов.

Заради косите ти си струва

да заспивам сам и да сънувам

узряла ръж, моя любов.

С теб до днес преживях

и вина, и дни на радост,

но чак сега казвам аз:

Заради ръцете ти си струва

да прегърна огън и да чувам

вика ти в мен, моя любов.

Заради един човек си струва

и едно море да се преплува

в безлунна нощ, моя любов.

С теб до днес преживях

и вина, и съдба,

но чак сега казвам аз:

Заради един живот си струва

да живееш, без да се преструваш,

че не грешиш, моя любов.

Заради една сълза си струва

да простя и пак да те целувам

до сетен дъх, моя любов.

Михаил Белчев

това е най-добрия любовен текс,който някога съм чела-всяка една дума е на място казана и така силно и проникновенно описва чувството,че ти се иска за теб да е написано.......

Редактирано 25 май 200917 г. от kobi1313 (преглед на промените)

Повечето от любимите ми стихове вече са поместени.Аз ще постна един много нежен от Владимир Башев.

"Рисунка"

Владимир Башев

Искам да те нарисувам

не със молив, не със четка,

с устни ще те нарисувам,

с благодарните си устни,

с десет пръстчета възторг...

Ще започна от лицето,

ще опиша крехък профил,

ще наподобя косите

на ликуващ водопад,

ще се върна на челото,

във очите ти ще падна

и на устните ти тънки

дълго, дълго ще се спра...

Искам да те нарисувам...

Редактирано 26 юни 200916 г. от Evva (преглед на промените)

http://www.vbox7.com/play:e7c9d81d

ИСКАМ САМО ДА…

Искам като дъх вълшебен да докосвам мечтите ти! Искам, ухаеща на канела и мускус, да обгръщам с ръце крехката същност на Сърцето ти жадно за мен! Искам да изпия тревогата ти с ласката на дланта си! Искам да те виждам гол и стенещ за милостта на погледа ми! Искам да се притисна към теб и да обкрача тръпнеща силното ти, но самотно тяло! Искам горещата вълна от емоции и чувства, играеща в Душата ти, да се излее в мен! Искам да я чувствам в гърдите си и зърната ми очакващо да стенат! Ще ти говоря за Любов, а ти ще чакаш Нощта на моите сънища! Ще викаш в ръцете ми неможещ да мислиш - невиждащ, нечуващ (дори мен)... Ах, Ти - сладост моя, с аромат и цвят и устни!!! Ах, Огън мой! Ти - Вятър разплитащ косите ми с пръсти, нечакащи Времето да се изпълни... ! Танцувам с Теб и сякаш е Сън, а аз не съм в него! Ангел на моите мисли! Гордост за дните ми! Ела и прегърни очите ми горещи - сега! Сега, когато съм беззащитна, гола в тревога и тъга! Ела, Любов! Виж как плача за Теб! Ти - гроздов сок по устните ми сухи! Ти - Въздух за дробовете ми задръстени в мъка! Ах! Как искам те сега, когато само чувствам и страховете ми спят! Побързай, Сладост! Побързай, жива вода, подарък ми от Бога и носещ ми наслада! Ах, как изгарям в нега! Вдишвам мокротата в косите ти и тичам към Утрото диво, в екстаз! Докосвам твоята мъжественост, а пред мен е мъгла и само дъхът ми напомня, че съм жива! Искам те сега! Веднага! Сега тихо е в мен, има само океан от сласт и нямам сила да го спра, да прелива водите си на брега на моите скрити желания и тайната стаичка на въображението ми се превърна в пристанище за онеправданата ти Душа! ДА!

Севдо мори

Камък да бях яз целувал, тебе да не бях...

Камък да бях яз прегръщал, тебе да не бях!

Севдо, мори, що ми стори?!

Жив да не бях! Ама бях... Жив да не бях!

Севдо, мори, що ми стори?!

Жив да не бях! Ама бях... Жив да не бях!

Не сакам тенка пушка во ръка!

Най – сакам твойта снага да държа!

Севдо, мори, що ми стори?!

Жив да не бях! Ама бях... Жив да не бях!

Севдо, мори, що ми стори?!

Жив да не бях! Ама бях... Жив да не бях!!!

Без мене, братя, тръгвайте!

Че сум ранен во сърцето!!!

Две църни очи убиа ме!!!

Без мене, братя, тръгвайте!

Че сум ранен во сърцето!!!

Две църни очи мене убиа ме...

Севдо, мори, що ми стори?!

Жив да не бях! Ама бях... Жив да не бях!

Без мене, братя, тръгвайте!

Че сум ранен во сърцето!!!

Две църни очи убиа ме!!!

Без мене, братя, тръгвайте!

Че сум ранен во сърцето!!!

Две църни очи мене убиа ме...

народна, но май текстът беше на Ивайло Вълчев...

Ето едно любовно послание и от мен! "Винаги над черното в живота ми е светлината на едно вълшебство, което аз наричам СМЕЛОСТТА ДА ОБИЧАШ. Видях го в очите ти. Благодаря ти, че си до мен и с всеки твой жест ме правиш истинска!"

Ето едно любовно послание и от мен!

"Винаги над черното в живота ми е светлината на едно вълшебство, което

аз наричам СМЕЛОСТТА ДА ОБИЧАШ. Видях го в очите ти. Благодаря ти, че си до мен и с всеки твой

жест ме правиш истинска!"

Красиво е .....

Аз ще да постна едно много истинско стихче на Наталия Мутафчиева.Обичам поезията и ,тя винаги ми влиза дълбоко в сърцето.Дано и с Вас е така.

Иде ми пред теб да коленича

и да моля прошка за онези дни ,

в които подир сенки тичах

и се вграждах в каменни стени.

Дето слепешком те подминавах

дни и нощи и не те познах.

Вместо други , често теб ранявах

и до тебе никога не спрях .

Търсех любовта си неживяна ,

люшкана с крайпътни ветрове ,

в шепота променлив на бръшляна ,

в дръги устни , в други светове...

Търсех любовта си неживяна ,

търсех я с премръзнало сърце ,

а пък тя-съдбовна и голяма ,

чакала ме в твоите ръце!?

Редактирано 31 август 200916 г. от Evva (преглед на промените)

Много ми хареса стихчето на Мутафчиева. Рядко има стихове, които да ме жегнат.

Тук основно любовна лирика се поства,но все пак темата е "Най-добър любовен текст" и затова си позволявам да постна тоя дълъг размисъл по темата за любовта на дон Мигел Руиз.Исках да го съкратя ,но така и не можах да реша кое да махна.Толкова красиво го е казал ,че ми се стори кощунство да го отрежа ,все едно го осакатявам.Кое да му отреже "ръката" или "крака",не можах да ползвам "скалпел".На който му се стори прекалено дълъг да не го чете.

Любов и страх

Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е защото трябва да го направим и очакваме другите да направят нещо, защото трябва да го направят. Имаме задължението и веднага след като то се появи, ние започваме да му се съпротивляваме. Колкото повече съпротива оказваме, толкова повече страдаме. Рано или късно се опитваме да избягаме от задълженията. От друга страна, любовта не притежава съпротива. Каквото и да правим, то е защото искаме да го правим. То става удоволствие, то е подобно на игра и ние изпитваме удоволствие от него.

При любовта няма очаквания. Страхът е пълен с очаквания. Посредством страха ние правим нещата, защото трябва да ги направим и очакваме и другите да направят същото. Ето защо страхът наранява, а любовта не наранява. Ние очакваме нещо и ако то не се случи, се чувстваме наранени. Обвиняваме другите, че не изпълняват нашите очаквания. Когато обичаме, нямаме очаквания - правим нещо, защото така искаме и другите хора постъпват по определен начин по същата причина - защото така искат или не искат и в това няма нищо лично. Когато не очакваме нещо да се случи, ако нищо не се случи, това не е важно. Не се чувстваме наранени, защото всичко, което става е О.К. Ето защо почти нищо не ни наранява, когато обичаме. Ние не очакваме, че нашият любим трябва да направи нещо, и съответно нямаме задължения.

Любовта почива върху уважението. Страхът не уважава нищо, включително себе си. Ако аз съжалявам за вас, това означава, че не ви уважавам. Означава, че не можете да правите собствен избор. Когато трябва да правя изборите вместо вас, в тази позиция аз не ви уважавам. Ако не ви уважавам, тогава аз се опитвам да ви контролирам. През повечето време, когато казваме на децата си как да живеят техния си живот, това е защото не ги уважаваме. Съжаляваме ги и се опитваме да направим за тях това, което те самите трябва да направят за себе си. Когато не уважавам себе си, аз се съжалявам, струва ми се че не съм достатъчно добър за този живот. Как да разберете кога не уважавате себе си. Когато казвате: “Горкият аз, не съм достатъчно силен, достатъчно интелигентен, достатъчно красив, не мога да го направя.” Самосъжалението произтича от липсата на респект.

Любовта е безжалостна. Тя не изпитва съжаление към никой, но е състрадателна. Страхът е изпълнен със съжаление, той изпитва съжаление към всеки. Вие ме съжалявате, когато не ме уважавате, когато не смятате, че съм достатъчно силен за да се справя. От друга страна любовта респектира. Обичам те - зная, че можеш да се справиш. Зная, че си достатъчно силен, достатъчно добър и интелигентен, за да направиш свой собствен избор. Не е необходимо да правя избор вместо теб. Ти можеш да го направиш. Ако паднеш, аз ще ти подам своята ръка, мога да ти помогна да станеш. Мога да кажа: “Ти можеш, продължавай напред.” Това е състрадание, но то не е същото като да изпитваш съжаление. Състраданието произтича от уважението и любовта, а чувството на съжаление е резултат от страха и липсата на уважение.

Любовта е напълно отговорна. Страхът избягва отговорността, но това не означава, че няма отговорност. Като се опитваме да избегнем отговорността, ние правим една от най-големите грешки, защото всяко действие има последствие. Всичко, което мислим, всичко, което правим, има последствия. Когато правим избор, ние имаме резултат или реакция. Ако не направим избор, пак имаме резултат или реакция. Ние ще преживеем последствията от нашите действия по един или друг начин. Ето защо всяко човешко същество е напълно отговорно за своите действия, дори и да не иска да носи тази отговорност. Другите хора може да се опитват да платят за вашите грешки, но вие така или иначе ще си платите за грешките и тогава като цяло плащате двойно. Когато другите се опитват да поемат вашата отговорност, това само създава по-голяма драма.

Любовта винаги е мила, страхът не е. Поради страха ние сме изпълнени със задължения и очаквания, не проявяваме респект, избягваме отговорността и изпитваме съжаление. Как да се почувстваме добре, когато толкова ни е страх. Чувстваме се жертва на всичко. Чувстваме се ядосани, тъжни, ревниви или предадени.

Гневът не е нищо друго освен страх с маска. Тъгата, също е страх с маска, ревността също. С всички тези емоции, идващи от страха и предизвикващи страдание, ние само претендираме, че сме мили. Ние не сме мили, защото не се чувстваме добре, не сме щастливи. Ако вие сте на пътя на любовта, нямате задължения, нямате очаквания. Не съжалявате себе си или партньора си. Всичко върви добре за вас и затова усмивката е винаги на лицето ви. Чувствате се добре със себе си, и тъй като сте щастлив, вие сте мил. Любовта винаги е добра и тази доброта ви прави щедър и отваря всички врати. Страхът е егоистичен - това е само за мен. Егоизмът затваря всички врати.

Любовта е безусловна. Страхът изобилства от условия. На пътя на страха, аз ще те обичам, ако ми позволиш да те контролирам, ако си добър към мен, ако подхождаш на образа, който съм си изградил за теб. И понеже ти никога няма да постигнеш този образ, аз те осъждам за това и те обявявам за виновен. Много пъти аз дори се срамувам от теб, защото не си това, което искам. Ако не подхождаш на този образ, ти ме смущаваш, дразниш ме, не мога да проявявам никакво търпение към теб. Аз просто претендирам за доброта. На пътя на любовта няма ако, няма условия. Обичам те без причина, без никакви оправдания. Обичам те такъв какъвто си и ти давам свободата да бъдеш такъв. Ако не те обичам такъв, тогава по-добре да бъда с някой друг, който отговаря на моите изисквания. Нямаме право да променяме, когото и да било и никой няма право да променя нас. Ако решим да се променяме, това трябва да е защото ние така искаме, защото не желаем повече да страдаме.

Повечето хора изживяват целия си живот, вървейки по пътя на страха. Те се обвързват, защото чувстват че трябва да бъдат обвързани. В тази връзка проявяват всички свои очаквания към партньора си и към себе си. Цялата тази драма и страдание съществуват, защото ние използваме канали за комуникация, които са съществували още преди да се родим. Хората съдят и стават жертви, клюкарстват се взаимно, клюкарят с приятели, клюкарят в бара. Карат членовете на семейството да се мразят един друг. Натрупват емоционална отрова и я предават и на децата си. “ Виж баща си – какво ми направи. Не бъди като него. Всички мъже са такива, всички жени са такива.” Ето какво правим с хората, които обичаме толкова много – със собствените си деца, приятели и партньори.

На пътя на страха имаме толкова много условия, очаквания и задължения, че създаваме безброй правила да защитим себе си от емоционалната мъка. А истината е, че не бива да има никакви правила. Тези правила повлияват върху качеството на каналите за комуникация между нас, защото когато се страхуваме, ние лъжем. Ако ти имаш очаквания какъв да бъда, тогава аз се чувствам длъжен да бъда такъв. Истината е, че не съм това, което искаш. Когато съм честен и съм това, което съм, ти се чувстваш наранен, ти се ядосваш. Тогава аз те лъжа, защото се страхувам от твоята присъда. Страхувам се, че ще ме обвиниш, че ще ме осъдиш и ще ме накажеш. И всеки път, когато си спомниш, ти ме наказваш отново и отново за същата грешка.

На пътя на любовта има справедливост. Ако направите грешка, плащате само веднъж за нея и ако вие истински обичате себе си, вие се учите от тази грешка. На пътя на страха няма справедливост. Карате себе си да плащате хиляди пъти за една и съща грешка. Карате приятеля или партньора си да плаща хиляди пъти за същата грешка. Това създава чувство за несправедливост и отваря много емоционални рани. След това, разбира се, смятате, че си сте се провалили. Хората драматизират всичко, дори съвсем прости и дребни неща. Виждаме тези драми в обичайните взаимоотношения..., защото те са на пътя на страха...

Ето какво се случва, когато изхождаме от пътя на страха. Тъй като не те уважавам, аз действам сякаш ти не си достатъчно интелигентен, за да видиш какво е добро и какво не за теб. Допускам, че не си достатъчно силен да влезеш в определени ситуации и да се грижиш за себе си. Аз трябва да те контролирам и казвам: “Нека го направя вместо теб” или “Не прави това”. Опитвам се да потискам твоята половина от връзката и поемам контрола за всичко. Ако аз контролирам цялата връзка, тогава къде е твоята част? Тя не работи....

По пътя на любовта, вие давате повече отколкото взимате. И разбира се, обичате себе си достатъчно, че да позволявате на егоистични хора да се възползват от вас. Вие няма да си отмъщавате, но сте наясно във вашите общувания. Може да кажете: “Не харесвам, когато се опитваш да се възползваш от мен, когато не ме уважаваш, когато не си добър с мен. Не се нуждая от някой, който да злоупотребява с мен с думи, емоционално или физически. Нямам нужда да чувам ругатните ти през цялото време. И не, защото съм по-добър от теб, а защото обичам красотата. Обичам да се смея, обичам да се забавлявам, обичам да обичам. И не защото съм егоист, аз просто не искам голяма жертва край мен. Това не означава, че не те обичам, но аз не мога да поема отговорност за твоя сън. Ако имаш взаимоотношения с мен, ще бъде твърде тежко за твоя паразит, защото няма да реагирам на твоя боклук въобще.” Това не е егоизъм; това е любов към себе си. Егоизмът, контролът и страхът ще разрушат почти всяка връзка. Великодушието, свободата и любовта ще създадат най-красивата връзка: продължаваща любовна история....

Накрая, ако вие разберете, че никой друг не може да ви направи щастливи, и че щастието е резултат на любовта, която извира от вас, тогава сте овладели великото майсторство... Изкуството на Любовта...

Можем да говорим за любовта и да изпишем хиляди книги за нея, но любовта ще е различна за всеки от нас, защото трябва лично да я преживеем. Любовта няма нищо общо с представите, тя е свързана с действието. Любовта в действие може да донесе само щастие. Страхът в действие може да предизвика само страдания.

Единственият начин да овладеете любовта е да я практикувате. Не е необходимо да оправдавате любовта си, да я обяснявате, необходимо е само да се упражнявате в любов. Майсторството се изгражда с практика.

дон Мигел Руиз

УПРАЖНЯВАЙТЕ СЕ В ЛЮБОВ,УПРАЖНЯВАЙТЕ СЕ...............

Редактирано 7 септември 200916 г. от Evva (преглед на промените)

това стихотворение е на Найден Найденов.

Защото ме обичаш...

С погледа ти нощем аз танцувам,

ръцете ти на щастие обричат,

косите ти от злато плах рисувам,

в този миг, защото ме обичаш.

Сънищата ми от теб са обуздани.

В тихи кътчета - идилия лирична,

далеко от житейски урагани,

до мене си, защото ме обичаш.

Усмивката ти тъй ме е пленила,

че сляп съм за света себичен,

когато ти в ръцете ми се свиваш

всеки ден, защото ме обичаш.

Искам да постна един страхотен стих на Руска Назърова .Вярвам ,че ще стигне до сърцата Ви!

За невъзможните

Единствен той не беше обещавал

ръце, в които тихо да заспя.

Не беше ме целувал на раздяла

и никога до мен не помълча.

Единствен той не каза, че съм тази,

в която вижда двете си деца.

Не беше ми се клел, че ще ме пази

във всеки сън. До края на света.

Единствен той не си отиде истински

от нощите на тежка самота.

Не се побраха в белите ми листове

единствен той... и после любовта.

Редактирано 9 септември 200916 г. от Evva (преглед на промените)

Искам да постна един страхотен стих на Руска Назърова .Вярвам ,че ще стигне до сърцата Ви!

За невъзможните

Единствен той не беше обещавал

ръце, в които тихо да заспя.

Не беше ме целувал на раздяла

и никога до мен не помълча.

Единствен той не каза, че съм тази,

в която вижда двете си деца.

Не беше ми се клел, че ще ме пази

във всеки сън. До края на света.

Единствен той не си отиде истински

от нощите на тежка самота.

Не се побраха в белите ми листове

единствен той... и после любовта.

Толкова истинско и непринудено. Липсва онзи кич, с който обикновено описват любовта. Наистина докосна.

Ще споделя с Вас според мен най-нежния стих на Христо Фотев.Тези красиви думи на една жена може да ги каже само един много влюбен мъж.Дай Боже всеки му,всяка жена да чуе толкова влюбено-нежни слова и всеки мъж да ги каже на своята любима.

Колко си хубава!

Колко си хубава!

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави

Не се измъчвай повече - обичай ме!

Не се щади - обичай ме!

Обичай ме

със истинската сила на ръцете си,

нозете си, очите си - със цялото

изящество на техните движения.

Повярвай ми завинаги - и никога

ти няма да си глупава - обичай ме!

И да си зла - обичай ме!

Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,

особено по стълбите си хубава.

Със дрехи и без дрехи, непрекъснато

си хубава... Най-хубава си в стаята.

Във тъмното, когато си със гребена.

И гребенът потъва във косите ти.

Косите ти са пълни с електричество -

докосна ли ги, ще засветя в тъмното.

Наистина си хубава - повярвай ми.

И се старай до края да си хубава.

Не толкова за мене, а за себе си,

дърветата, прозорците и хората.

Не разрушавай бързо красотата си

с ревниви подозрения - прощавай ми

внезапните пропадания някъде -

не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога - откривай ме,

изпълвай ме с детинско изумление.

Отново да се уверя в ръцете ти,

в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!

Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги -

завинаги.

И колко ми е невъзможно... Колко си

ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,

че искаш да ме задържиш завинаги,

да ме обичаш винаги,

завинаги.

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!

Господи,

колко си истинска.

;)

И едно много кратко стихче от моя толкова любим поет Е.Евтимов.

***

Ако знам, че обичта ще свърши;

ако знам, че тя ще се смали;

ако знам, че гръм ще я прекърши;

ако знам, че няма да боли;

ако в нея дълго съм се лъгал,

ако не оставя тя следа,

ще я разруша до някой ъгъл

и отново ще я изградя.

:lighter:

Редактирано 14 октомври 200916 г. от Evva (преглед на промените)

Казват че френският език е езика на любовта,а французите най-добрите любовници . В този ред на мисли не знам френските поети дали пишат най-нежната любовна лирика. Преценете сами на мен Жак Превер ми въздейства,дано и на Вас! Тази любов /Превод LeeAnn/ Тази любов Така бурна Така крехка Така нежна и безнадеждна Тази любов Хубава като деня и лоша като времето когато лошо е то тази любов така истинска така красива така щастлива така игрива и така осмивана Трепереща от страх като дете в тъмнина И така сигурна в него Като мъж спокоен в средата на нощта Тази любов, която кара другите да се страхуват Която ги кара да общуват Която ги кара да пребледняват Тази любов така търсена и от нас все чакана. Уловени ранени стъпкани убити отречени забравени Защото ние сме уловили ранили стъпкали убили отрекли забравили Тази любов – цялата Толкова жива все още и така обляна в слънце лятно То е твоето То е моето То е на лятото Това нещо винаги ново Което не се промени Истинско като дръвче Потрепващо като птиче Топло и живо като лято Ние можем двамата да отиваме и да се връщаме Можем да забравим И после отново да заспим Да се събудим страдащи остаряващи и още да спим Мечтаейки за смъртта Да ни пробудят усмивката и смеха И да се подмладим Нашата любов остава там Упорита като глупостта Жива като желанието Жестока като паметта Глупава като съжалението Нежна като спомена Студена като мрамора Красива като ден Крехка като дете Гледа ни и се усмихва И ни говори без да казва нищо А аз слушам треперейки И крещя Викам за теб Викам за мен И те умолявам За теб, за мен и за всички, които се обичат И са се обичали Да, викам я За теб, за мен и всички други Непознати Остани там Там където си там, където беше преди Остани там Не помръдвай дори Не си отивай Ние обичаните те забравихме но не ни забравяй ти Нямаме нищо друго освен теб на таз земя Не допускай да ни обгърне студа Много далеч все още и без значение къде Покажи ни, че те има След много време в края на една гора в гората на спомените Появи се неочаквана Хвани ни за ръка и ни спаси

За всички потребители с любовно настроение!

Един много красив стих на Георги Начев за Вас!Насладете му се !

Неочаквана сълза

Не останаха думи неказани,

непосрещнати погледи няма.

Между нас няма тайни запазени,

аз и ти сме едно, а не двама.

С теб сме вятър горещ лудо истински!

С теб сме две капки дъжд върху цвете

и от наште слова, като в приказка

то отваря очи, за де свети.

Колко малко ни трябва понякога

с теб да можем да се обичаме -

кратка сълза неочаквано

от очите без глас да наднича.

Твоето близко дихание

в най-студения сън да ме стопли

и да слушаме свойто мълчание,

пълно с нашите думи за обич.

Невъзможно е, не, невъзможно е

да сме чужди взаимност познали

и съмнение щом ни тревожи

този край ще превърнем в начало

Малката чакалня на болницата беше препълнена. Личеше си, че параноя е обхванала всички. Той наблюдаваше, изучаваше околните, докато я чакаше. На диванчето до първи кабинет стоеше една възрастна двойка. Дядото нервно потропваше с крак, дали защото чакаха от много време, или защото бабичката му от 20 минути вече го мъмреше за мръсното му яке... По-скоро второто. Срещу тях стояха едно дете, може би около 2 или 3 годишно и притеснената му майка, която през 3 минути целуваше челото му, за да провери има ли температура. Детето, от своя страна тичаше из целия коридор, проправяйки си път измежду всички бацили с една бебешка количка... а беше момче. В другия край на коридора стоеше един мъж с маска на лицето, който изпадаше в ужас всеки път когато някой кихне... За негово нещастие до него се настани едно младо момче, което не само, че не спираше да киха, но и кашляше... Мъжът естествено не издържа и на 2рата минута стана избута всички и си тръгна, но точно преди да излезе изпусна една торбичка, от която изпадаха безброй лекарства – предимно хапчета. Хипохондрикът се наведе, събра ги нервно и дори като че ли обидено, че никой не му помага и си тръгна... В този момент тя излезе от кабинета, като притискаше памук върху вената на лявата си ръка. Лош знак. Тествали са я, а щом са я тествали, значи имат съмнения. Той я прегърна и излязоха навън:

- И сега какво?

- Не ме прегръщай, моля те. Може и да съм болна. Трябва да изчакам резултатите.

- Добре, къде ще ги чакаме?

- Виж, благодаря ти, че дойде с мен...но не е нужно да оставаш, дори е по-добре да си тръгнеш.

- Не, аз трябва да бъда до теб.

- Много мило от твоя страна, но аз ще се справя и сама, спокойно.

- Държа да остана.

- Както искаш, въпреки, че не можеш да промениш нищо, а и е опасно за теб. Знаеш колко е заразно... най-малкия допир и...

- Не ме интересува, оставам!

- Ти си добър приятел.

- Не, не съм.

- Какво искаш да кажеш.

- Няма значение, да вървим. Много ли ще чакаме?

- Предполагам, че не.

Качиха се на втория етаж – кабинет 13. Не седнаха, защото нямаше място. Беше много задушно и на нея и стана лошо. Припадна. Веднага извикаха лекар и я вкараха в един кабинет. Той остана там докато я свестят. След това една сестра отиде да вземе резултатите ти и го изгони. Стоя отвън около 5 минути, макар че на него му се сториха цели часове. След малко излезе, говорейки нещо със сестрата:

- Не, няма нужда, ще се оправя. Благодаря ви. Приятен ден.

... И продължи да върви по коридора... забрави го. Той я настигна и я попита какво е станало.

- Нищо – каза тя – стой далеч от мен.

Изтича напред, излезе и седна на една пейка. Той дойде отново при нея:

- Болна ли си.

- Да.

И двамата млъкнаха. След известно време той се осмели да проговори..

- Може и да си болна, но не се отчайвай, има начин да се излекуваш.

- Отчаяна ли ти изглеждам?

- В интерес на истината не. Мислех, че се разплачеш, но ти не пророни нито едно сълза.

-Да, така е.

- Радвам се, че не си се депресирала. Ти си силен човек, ще се пребориш с болестта.

- Не искам... И ти казах да стоиш далеч от мен, ще се заразиш.

- Как така.. не те разбрах. Какво не искаш?

- Да се боря... махай се вече!

- Нима се отказваш... нима бягаш.. ти?!

- Не, не бягам... моля те!

- Какво?

- Иди си.

- Няма.

- Искаш да се разболееш?

- Не.

-Тогава си тръгни.

- Не, искам да съм до теб.

- Ох, няма смисъл да си до мен, нищо ми няма.

- Тогава защо говориш така, не те разбирам, ти никога не се предаваш, никога...

- И сега не се предавам

-Ами?

- Просто.... Добре, ще ти кажа, но искам след това да си тръгнеш.

- Добре.

- Едва ли ще разбереш...но както и да е... прав си, че никога не се предавам, но аз се боря само тогава, когато има за какво да се боря... а сега просто няма... животът ми вече е изгубил смисъл, безвъзвратно при това...

- Не те разбирам..кога е изгубил смисъл?

- Когато той си отиде.... от тогава аз не живея, а просто съществувам... и ето, че сега най-сетне някой се смили над мен и ми прати това спасение... Да, малко жалко звучи тази смърт... но каква да бъде когато самата аз съм жалка... Сгреших толкова пъти.. и нито ведъж не се поправих... Сега ще си получа заслуженото...и в същото време ще се избавя от този ад... Не съм ли късметлийка?

- И няма да предприемеш нищо?

- Абсолютно нищо. Дори мисля, че се чувствам щастлива... но не съм сигурна, защото това е отдавна забравено усещане...и все пак-да, мисля че съм щастлива. Сега е време да си вървиш. Ти беше най-добрият ми приятел.

Тя се усмихна.

- Мислиш, че не те разбирам, но всъщност те разбирам повече от всеки друг на този свят. Ако ти умреш, моят смисъл също ще изчезне и аз като теб няма да има за какво да живея.

Целуна я и си отиде.

Автор: Надя Керанова

Източник: Красотички, забавки и всякакви безполезности

Нещо красиво-любовно от Яна Кременска.

Потопете се!

От очите ми тръгват по миглите

пъстри мисли за циганска обич.

Лудо слънце в кръвта ми наднича,

а душата ми лятна и гола

мургав стан кърши бавно и знойно

със езически китки и глезени.

Като струна греховна и стройна

търси ритъм за своята песен.

Мойте пръсти са вятъра, тръгнал

да разроши внезапно косата ти.

Ти не можеш от мен да си тръгнеш,

а и всъщност не мислиш да бягаш.

Мойте устни са тъмния извор,

в самодивски танц омагьосан.

И когато за теб се усмихвам,

ти и буден сънуваш магьосници.

Аз съм всичко, което си нямал,

а кръвта ти за него е викала...

Дай сега да поплача на рамото ти

от безбожното си всесилие!

Пръстен

Веселин Ханчев

За твойто тихо идване, което

все още в мен отеква като гръм,

за даденото и назад невзето,

за прошката, че с теб съм и не съм,

за думите, понякога спестени,

за ласките, които не спести,

за силата, която вля у мене,

когато беше най-безсилна ти,

за туй, че бе на мое име кръстен

и твоя лош, и твоя хубав час,

на твоя малък пръст наместо пръстен

горещите си устни слагам аз.