MP3 наръчник

и аудио наръчник като цяло

В този наръчник ще се опитам да разясня някои термини свързани с MP3 компресията, нейни основни принципи на функциониране, ще спомена алтернативи на тази компресия, ще се опитам да разсея някои митове, които са пуснали дълбоки корени сред много потребители и ще споделя най-добрия начин за рипване на аудио диск (прехвърляне на музика от аудио диск в mp3). Ще се опитам да съм максимално изчерпателен с минимално количество опростена теория.

Съдържание:

1. Кратко определение

2. Кратка история

3. Sampling rate и bitrate

4. Как работи mp3 форматът

5. CBR, ABR, VBR

6. ID3 етикетът

7. MP3 енкодери

8. Може ли MP3 компресията да осигури добро качество?

9. Може ли един обикновен аудио компакт диск да осигури достатъчно качествен звук спрямо „по-качествени” източници?

10. Какви други формати за компресия съществуват и по-добри ли са те от MP3?

11. Какво му е по-доброто на LAME от другите mp3 енкодери?

12. Lossless и lossy. Каква е разликата?

13. Транскодиране ли? Що е то?

14. Обобщение на казаното до момента

15. Митове и легенди ширещи се в аудио средите

16. Как да си запишем максимално качествено аудио диск в mp3?

17. Промяна на нивото на звука с MP3Gain

18. Линкове за теглене

19. Финални думи

1. Кратко определение

Пълното название на MP3 е MPEG-1 Layer 3. Това е цифров формат за съхранение и компресиране на аудио информация, създаден с цел да намали многократно размера (до над 10 пъти) на нужната информация за възпроизвеждане на звуков сигнал и все пак да запази максимално добре звученето с оригинала.

2. Кратка история

Разработката на MPEG-1 Layer 3 (MP3) започва още през 1987 г. с разработването на предшественика му – MPEG-1 Layer 2 – в Германия от Егон Майер-Енгелен. Проектът се нарича Digital Audio Broadcast (DAB). През 1991 г. се предоставят два пътя на развитие: Musicam (известен още като Layer 2) и ASPEC (Adaptive Spectral Perceptual Entropy Coding). Избира се първия метод заради простотата си, устойчивостта на грешки и малкото компютърна мощ нужна за създаване на такъв файл. По-късно Дж. Д. Джонстън (САЩ), Герхард Щол (Германия), Ев-Франсоа Дехери (Франция) и Карлхайнц Бранденбург (Германия) вземат идеите заложени в Musicam и ASPEC и добавят техни собствени. Така се ражда MP3 алгоритъмът.

По-късно, на 7 юли 1994 г., Фраунхоферският институт за интегрални схеми (Fraunhofer IIS) със сътрудничеството на университета в Ерланген пускат първия софтуерен MP3 енкодер – l3enc. Първоначално файловото разширение е било .bit, но от обществото Фраунхофер на 14 юли 1995 г. решават да го сменят на .mp3.

3. Sampling rate и bitrate

За да се разбере по-добре какво е sampling rate, ще трябва първо да се спра на термините continuous signal, descrete signal и sample. Continuous signal (постоянен сигнал) е всеки аналогов сигнал, той е непрекъснат във времевото пространство. Този сигнал трябва да бъде превърнат в descrete signal за да се възпроизведе цифрово – това е сигнал раздробен на дребни частици, наречени семпъли (sample). Това е все едно да се разположат точки по координатната система за да може след това по тези точки да се изгради цялата вълна. Ето и графика:

Така стигаме до...

Sampling rate (Sampling frequency) – честотата на семплиране определя броя на семпълите за 1 сек., които се вземат от постоянния сигнал за да се създаде descrete сигнала. Измерва се в херци (Hz). Според теоремата на Найкуист-Шанън-Котелников, за да се възпроизведат даден диапазон от честоти, честотата на семплиране трябва да е двойно по-висока от максималната реална честота, която искаме да постигнем. Да вземем за пример най-обикновен аудио компакт диск, той има честота на семплиране 44,100 Hz (или 44,1 kHz). Това значи, че той може успешно да възпроизвежда честоти до около 22 050 Hz (или 22,05 kHz). Сравнено с възможностите на човешкия слух, това е повече от достатъчно.

Просто за информация ето и списък с някои от по-използваните честоти на семплиране:

• 8,000 Hz – телефон, достатъчна за човешка реч
  
• 22,050 Hz – радио
  
• 44,100 Hz – аудио дискове, използва се и в MPEG-1 (VCD, SVCD, MP3)
  
• 48,000 Hz – цифров звук използван при цифровата телевизия, DVD, DAT, филми и професионално аудио
  
• 96,000 или 192,400 Hz – DVD-Audio, Blu-ray дисковете и HD-DVD (High-Definition DVD)
  

Bitrate – количеството битове за единица време използвани за пресъздаване на постоянен сигнал. Kbps (Kilobits per second) – килобити в секунда. Логично, колкото повече, толкова по-реално и по-добро е пресъздаването – т.е. е по-високо е качеството.

По-популярните битрейти: 96, 112, 128, 160, 192, 256 и 320.

4. Как работи mp3 форматът

MP3 е от т.нар. lossy файлови формати. Думата ”lossy” произлиза от думата ”loss”, която значи ”загуба”. Това значи, че при компресиране има реална загуба на информация. Тук изниква въпросът „Как е възможно да се изхвърли около 90% от аудио информацията без да се навреди на качеството на звука?”

Чрез използване на три основни техники за компресиране. Ето ги и тях:

Perceptual Coding (кодиране на базата на човешкото възприятие) – това е определено най-важният метод използван в MP3. Този принцип се гради на метода на изхвърлянето на информация, която човешкото ухо не може да чуе поради несъвършенството си (много високи или ниски честоти) или звуци замаскирани от други. Предполагам първото е ясно. За второто ще дам два примера. Всеки, който е слушал грамофонна плоча знае за онези пукания и леко пращене, които се чуват. При усилване на звука те вече не се чуват. Те не са изчезнали, просто са „замаскирани” от по-силните звуци. Ето още един пример: представете си разходка по някой хълм. Чува се поточе, птички пеят, овца блее – въобще идилия. Изведнъж, от нищото, се появяват няколко реактивни самолети за поредното въздушно учение. В един момент единственото, което чувате, е заглушителния рев на реактивни двигатели. Нито поточето е спряло да тече, нито птичките са спрели да пеят, нито овцата е спряла да блее. Тези звуци още са там някъде, но вече не се чуват, защото са заглушени от други, много по-силни. Ако имахте запис на точно тези събития и използвате lossy енкодер, то той ще премахне именно тези звуци, които не се чуват и така ще намали размера. Идеята на тази методика при mp3 е откриване и елиминиране на подобни звуци.

Huffman Coding – докато предният метод е основната причина mp3 да е lossy формат, при този няма никаква загуба на качеството. Идеята е да се открива еднакъв и повтарящ се наниз от битове и да се заменя с по-кратък код. Същият метод се използва и при ZIP и RAR компресията, например.

The Bit Reservoir – това е резервоар за битове. Той складира останалите битове от даден по-прост фрейм за да се използват в някой по-сложен. Така се оползотворяват по-добре.

Има още една техника, която се използва за подобряване на качеството и компресията и тя се нарича Joint Stereo. Тук ще се спра по-подробно, защото това е един от митовете при mp3 компресията, който е адски труден за изкореняване.

Много хора вярват, че истинското стерео е по-добро от Joint Stereo, но са в заблуда. Те вярват, че при този метод се губи качество, но това само показва колко малко са запознати с методиката на Joint Stereo режима.

Създателите на Joint Stereo режима са направили две много големи грешки при създаването му: 1) избрали са много объркващо име – от него човек може да изходи, че двата канал са някак съединени, което всъщност няма нищо общо с истината и 2) дали са това име на два напълно различни метода - Intensity Stereo и Mid/Side Stereo (именно този се има предвид всъщност).

Време е да обясним какво значи всеки от тези режими:

Stereo – двата канала се енкодират отделно, но енкодерът решава за всеки фрейм поотделно на кой канал да зачисли повече битове в зависимост кой от двата е по-динамичен. В даден фрейм левият канал може да получи 60%, а десният – 40%, докато в друг фрейм левият - 38%, а десният – 62%. Примерите са произволни.

Duall Mono (Independent Channels) – двата сигнала се енкодират отделно, но при този режим за двата сигнала се заделя абсолютно еднакво количество битрейт, т.е. всеки разполага с 50% от битрейта. Това е много лошо, защото ако в даден момент даден канал има повече информация за енкодиране и се нуждае от повече битове от другия, то той няма да ги получи и качеството се влошава, защото се губи стерео пресъздаването. За щастие този режим не се използва вече.

Intensity Stereo – единият от режимите под шапката на Joint Stereo. Точно на него терминът Joint Stereo приляга повече, защото комбинира левия и десния канал и където са почти еднакви, ги енкодира в Mono. По този начин се губи много от стерео ефекта и качеството пада значително. Този режим е предназначен за битрейти от 96 Kbps или по-ниски, когато размерът е важен, а качеството – не. В днешно време този режим се използва от енкодерите именно от 96 Kbps и надолу. Над този битрейт всички енкодери използват Mid/Side Stereo.

Mid/Side Stereo – вместо да се енкодират двата канала отделно, енкодерът не складира стандартните Left (ляв) и Right (десен) канали, а Mid (среден) и Side (страничен). В средният канал се складират еднаквите стойности (средно аритметично) на левия и десния канал – (L+R)/2. В страничният канал се складират различията на оригиналните ляв и десен канали – (L-R)/2. Реално погледнато информация не се губи, а просто се пренарежда за да заема по-малко място, а освободените битове се използват за по-сложни фреймове (кадри), които – логично – изискват и повече битове за да се пресъздадат по-добре. Тъжният факт е, че много хора си мислят, че този режим изхвърля информация, което няма нищо общо с истината. Този принцип на компресия се използва и в Lossless кодеците, при които НЯМА и капка загуба на сигнал и за които ще стане въпрос по-късно. А щом се използва при тях, значи и при него също няма загуба. За успокоение ще добавя, че всеки уважаващ себе си енкодер проверява за всеки фрейм дали ще има полза от Mid/Side Stereo и ако има твърде много информация за енкодиране, ще премине на обикновено стерео. Всъщност се получава, че Joint Stereo е или равнопоставено или по-добро като качество от обикновеното стерео, но НЕ и по-зле. Поне така е на теория. Тънкостта се крие именно в правилното определяне на нужния метод за всеки фрейм (кадър). Процесът за определяне в днешно време е далеч от съвършенството, но все пак е достатъчно развит за да осигури достатъчно добро качество на звука.

Тук някой може да зададе изпълненият с невежество въпрос защо след като Joint Stereo е толкова добър, не се използва при аудио дисковете на мястото на обикновеното стерео. На такъв човек е трудно да се обясни точно защо, защото явно той просто не е запознат със самата идея на Joint Stereo. Самият метод е изцяло създаден за спестяване на колкото се може повече битове при компресия, които да отиват там, където наистина е нужно. При аудио дисковете няма компресия и – следователно – цялата информация си е налице, затова просто няма смисъл – няма да се усети никаква реална разлика. Другата причина е, че Joint Stereo е малко по-сложен метод, докато обикновеното стерео е по-опростен.

5. CBR, ABR, VBR

CBR = Constant Bitrate – задава се една константна (непроменлива) стойност за битрейта и тя се запазва една и съща през цялата песен.

ABR = Average Bitrate – средноаритметична стойност; задава се една стойност и енкодерът се придържа към нея с тази разлика, че на някои по-сложни фреймове вдига битрейта, а на по-прости – го смъква; получава се файл с почти същия размер като при CBR режим, но с по-добро качество.

VBR = Variable Bitrate – задават се долна и горна граница на битрейта и оттам нататък енкодерът сам решава кой кадър с какъв битрейт да енкодира; получава се по-голям файл отколкото при предните два режима, но и качеството е по-добро, защото докато в CBR режим кадрите, които имат нужда от повече битове за енкодиране, а не ги получават, са повече от останалите и като цяло качеството пада. Този проблем се елиминира от VBR като се използват толкова битове, колкото са нужни.

Забележка: участъците съставени само от тишина се енкодират с 32Kbps независимо каква е указаната долна граница.

Тук застъпваме и друг мит, които се рее сред много аудио ентусиасти – че VBR не струва и CBR е истината. Това са врели-некипели. CBR има две реални предимства: 1) размерът на файла е напълно предсказуем и 2) декодира се малко по-лесно. Най-вероятно затова от Native Instruments препоръчват да се ползват предимно CBR mp3-ки в Traktor DJ, но да не се отклонявам.

Този мит е много труден за изкореняване (както и този за Stereo и Joint Stereo).

В действителност много хора изпадат в пристъп на ужас притеснявайки се, че някой фрейм ще се енкодира с по-малко битове от нужното. Да, такава опасност на теория наистина съществува, но на практика всеки добре написан енкодер може да определя много добре кога колко бита да зачисли за да се получи оптималния резултат. Може би тези хора са наплашени от стария енкодер на Xing, който се използва в Audio Catalyst и имаше много лоша имплементация на Joint Stereo и VBR. Истината е, че дори Xing вече преодоляха този проблем. Разбира се, това не го спасява от титлата за най-лош mp3 енкодер. Колкото и да не им се вярва на повечето живеещи в миналото и с остаряла информация твърдоглавци, VBR e достатъчно развита технология за да осигури отлично качество. Надали с тези думи ще мога да убедя истински фанатизираните FhG последователи, но такава е истината независимо дали им харесва или не.

6. ID3 етикетът

Мета информация съдържаща се във всеки mp3 файл, която позволява въвеждане на изпълнител, име на песен, име на албум, жанр, година, номер на песен и коментар. Това е за ID3 v1. Проблемът е, че този стандарт позволява ограничен брой символи за въведената информация. После стандарта се разширява на ID3 v2 (и подверсиите му). Той също е ограничен, но горната му граница е толкова висока, че може да се счита за неограничен. Освен това той добавя и още полета: original artist, copyright, URL и encoder.

ID3 етикетът е това, което се появява, когато изберете View file info във Winamp.

7. MP3 енкодери

Ето и списък на най-известните енкодери:

• Fraunhofer – това, както вече споменах, не е името на енкодера а на институцията създала го. Има доста енкодери базирани на него, които като цяло са на добро ниво. Има няколко такива: L3enc е първият и не особено добър, Mp3enc е може би най-добрият енкодер базиран на кодека Fraunhofer, Gogo не впечатлява с качество, но е много добре оптимизиран и затова е и много бърз. Версията на Radium е малко допълнително бутната (може да се тълкува и „хакната”), но това не я прави по-добра от останалите. Напротив, хич не е добра. Недостатъкът на тези енкодери (с изключение на последния) е, че са платени.
  
  
• Blade – този енкодер отдавна е отживелица и работата по него е спряна преди години. Самият енкодер е и с доста лошо качество, не поддържа VBR и Joint Stereo. Няма никаква реално предимство за да се използва. Безплатен.
  
  
• Xing – използва се в продуктите на едноименната фирма – Audio Catalyst. Доста бърз енкодер, но с много сериозни проблеми в качеството. Поддържа както VBR, така и Joint Stereo и макар да е основоположникът на VBR, имплементацията на този режим в енкодера е на доста ниско ниво. Ако наистина не ви пука и грам за качеството, не е проблем да го използвате.
  
  
• Lame – усещам как си прося камилско наплюване от върлите фенове на Fraunhofer, но истината не може да се отрича – това за момента е най-добрият енкодер. Максимално добро оползотворяване както на VBR, така и на Joint Stereo. Върху енкодера се работи усилено, правят се тестове почти непрекъснато. Енкодерът се развива постоянно. На всичкото отгоре е open-source и напълно безплатен. Има доста широка поддръжка и реално погледнато няма нито една причина да не се използва.
  

8. Може ли MP3 компресията да осигури добро качество?

Разбира се, че може. При добре подбран енкодер, достатъчен битрейт и сносен плеър, mp3 може да звучи еднакво с оригинала без никакви проблеми. Не е изключено да се чуят дефекти дори и на 320 Kbps битрейт, но файлът трябва да се слуша на много качествена апаратура, да съдържа специфична аудио информация, която да спомага за чуването на дефекта и човек трябва да знае за какво да се заслушва. Това обаче са изключително редки случаи. Далеч по вероятно е да се получава пласибо (placebo) ефекта. Това е, когато човек е толкова убеден, че дадено нещо е там, че си въобразява съществуването му дори и на практика то да не съществува.

9. Може ли един обикновен аудио компакт диск да осигури достатъчно качествен звук спрямо „по-качествени” източници?

Може, разбира се. Фанатизираните аудиофили са били, са и винаги ще бъдат против компресията под всякаква форма. Това са може би същите хора, които дават и някакви луди пари за кабели (за това по-късно) и говорят глупости по адрес на обикновения компакт диск, че е недостатъчен и че Super Audio CD (SACD) или DVD Audio са далеч по-качествени формати. На теория наистина са по-качествени. На практика са съвсем друга бира. За да се оползотворят тези стандарти е нужна добра техника, но колкото и пари да се „кихат”, винаги ще има един наличен ограничител – човешкият слух. Какво значение има дали дадена апаратура може да възпроизведе 25kHz, 30kHz или дори 40kHz, след като човешкото ухо не може и 20kHz да чуе нормално? Домашните любимци може и да могат да се „насладят” на звука, но надали си струват такива инвестиции за да може домашния кокер шпаниол да слуша музика по-пълноценно. Един аудио диск има всички качества за да възпроизведе същия като чуваемост звук както и DVD Audio и Super Audio CD. Всякакви твърдения на противоположното са напълно погрешни и разликите са плод на нечие въображение.

10. Какви други формати за компресия съществуват и по-добри ли са те от MP3?

MP3 определено е старичък формат и в момента има алтернативи. Ето по-известните lossy енкодери:

MPC – съкращение от Musepack

+ много ефективен на средно високи битрейти

+ енкодира се и се декодира доста бързо

+ с отворен код (open source)

- не поддържа многоканалност

- има малко проблеми с търсенето (т.нар. превъртане в песента)

- невъзможност за поточно аудио (stream)

- не поддържа по-високи честоти на семплиране от 48kHz

- файл енкодиран в този формат не може да бъде редактиран директно

AAC – Advanced Audio Coding; официалният наследник на MP3

+ част от MPEG4 кодека

+ международен стандарт одобрен от ISO

+ поддържа много честоти на семплиране и многоканалност

+ различни енкодери базирани на кодека (iTunes, Nero AAC, FAAC)

+ всеки може да си направи своя имплементация (сорс кода и спецификациите са общодостъпни)

+ доста ефективен около 150Kbps

- силно патентован

- има някои проблеми, които пречат трансформиращите кодеци

- доста сложен формат

OGG Vorbis

+ напълно безплатен както за некомерсиална, така и за комерсиална употреба

+ доста изчистен откъм спецификации и структура формат

+ доста добър за поточно аудио (stream)

+ много ефективен на средно ниски битрейти (около 128Kbps)

+ много неразкрит потенциал

- много неразкрит потенциал 

- понастоящем енкодирането и декодирането е сравнително неоптимизирано и изисква повечко изчислителна мощ

- ограничена официална разработка, окуражават се всякакви отделни такива

Всеки един от тези енкодери превъзхожда MP3 в поне няколко параметъра. На теория всички те са по-добри от него. На практика нещата стоят различно. Ако изключим MPC, понеже работата по него е почти зарязана, то останалите формати имат доста светло бъдеще. И AAC и OGG Vorbis имат много потенциал, който обаче за жалост все още не е оползотворен, защото това са все още нови енкодери. MP3, за разлика от тях, е на сцената от доста време и в лицето на LAME има изключително ефективен енкодер, който успешно се съревновава с останалите макар и бидейки наистина стар кодек. Ако разработката по алтернативните формати продължава с добри темпове, то те след време ще са осезаемо по-добри, но за момента още не са ошлайфайни.

11. Какво му е по-доброто на LAME от другите mp3 енкодери?

LAME е съкращение от Lame Ain't an MP3 Encoder. Е, такъв е, макар името да твърди друго. Това е най-разработваният mp3 енкодер, за разлика от останалите, работата по които е преустановена. Той се тества постоянно и се оптимизира с всяка изминала версия. Той е специално оптимизиран за да се възползва от максимално от VBR и Joint Stereo. Този енкодер прави направо чудеса от иначе стария mp3 формат и усъвършенстването му не спира. На всичкото отгоре е напълно безплатен.

12. Lossless и lossy. Каква е разликата?

Lossless кодеците са режими на компресия при които няма никаква загуба на качеството, за разлика от lossy събратята им. При тях се използват познатите от mp3 компресията методи, но само тези, които не вредят на качеството. Докато при mp3 степента на компресия може да достигне 10 пъти, то при lossless форматите тя е около 2-2,5 пъти, но за сметка на това качеството се запазва 1:1. Информацията се преподрежда така, че да заема по-малко място, нищо не се изхвърля. Подобно на това да архивирате wav файл в ZIP или RAR формат с разликата, че ще можете да го слушате. Алгоритмите, използвани за lossless компресията са по-ефективни, защото са специално оптимизирани за компресиране на аудио информация.

Най-популярните lossless кодеци са: FLAC (Free Lossless Audio Codec), WavPack и Monkey’s Audio (

Lossless компресията е отлично решение за създаване на музикален архив, защото тя не страда от проблемите при транскодиране.

13. Транскодиране ли? Що е то?

Ще се спра поотделно на всеки от тях:

Lossless -> Lossless

Няма загуба на качеството. Можете да си преобразувате между различни lossless формати, колкото ви душа иска без да се страхувате, че ще загубите и един бит. Полезно е ако ви потрябват предимствата на друг lossless формат пред настоящия ви (стабилност, съвместимост и т.н.)

Lossless -> Lossy

Реално погледнато това е същото като да обърнете и обикновен WAV файл в lossy формат. Lossless форматите са много добри за архиви (за каквото е и пример настоящото транскодиране), както вече споменах, защото от тях винаги можете да си енкодирате какъвто друг формат ви е нужен, но не заемат толкова място като WAV файловете.

Lossy -> Lossy

Това вече е често срещано явление. Най-често се среща при желание да се намали големината на дадена mp3-ка още. Ако размерът е много важен, а качеството е от много малко (или никакво) значение, тогава е няма проблеми.

Друга ситуация е, когато имате даден mp3 файл с нисък битрейт и искате да му повишите качеството като го енкодирате наново, но с по-висок битрейт. Това няма да доведе до повишаване в качеството. В най-добрия случай ще получите файл със същото качество. Размерът обаче ще нарастне.

Тоест ако качеството е важно, то транскодирането е КРАЙНО НЕЖЕЛАТЕЛЕН процес. Нека обясня защо. При компресиране на дадена песен от аудио диск имаме изхвърляне на ненужна информация за да остане само критичната за възпроизвеждане на звука. Дотук – добре. При евентуално транскодиране, mp3 файлът се обръща обратно (разгъва се) във wav и после обратно се компресира в mp3, но с различни настройки. Процесът на разгъване във wav няма да повиши качеството, защото вече информацията е изхвърлена и няма начин да се вземе отникъде. Т.е. получвате файл със същото качество, каквото е това на mp3-ката. После обаче следва ново компресиране, при което имаме повторно пресяване на информацията и – съответно – още информация се изхвърля и качеството се влошава. Това ако смалявате файла. Ако искате да го „подобрите” имаме по-висок битрейт, но така или иначе информацията вече я няма и енкодирате същата информация с по-висок битрейт, което води до по-голям файл.

Обобщено: или получавате файл със същия размер и влошено качество или получавате файл със същото качество, но повишен размер. И в двата случая губите.

Ако ви е трудно да го разберете по абстрактния начин, ще дам пример: имате си кофа с вода – това ви олицетворява WAV файла. Искате да го компресирате в mp3 – да го пресипете в една чаша. Водата, която се губи при компресията (преливането) не ви трябва, вие не сте жаба и една чаша вода ви стига. Речено сторено – преливате водата и вече си имате хубава чаша пълна с вода (mp3-ка). Сега нека приемем, че искате да извършите една от горепосочените операции. Връщате водата от чашата обратно в кофата, но сега кофата е доста по-празна, нали? Това ви олицетворява WAV файла, който е създаден от mp3. Сега е на ред ново преливане в чаша, което олицетворява повторната компресия. Ако този път преливате в по-голяма чаша от първия път (по-висок битрейт), няма да излеете вода настрани, но после ще имате същото количество вода в по-голяма чаша. Ако преливате същия по размер чаша, като нищо ще разлеете малко и ето ви на загуба на качество. Ако преливате във по-малка (по-нисък битрейт), то отново ще се наложи да изхвърлите вода и ще имате още по-малко от първия път. Както виждате никоя от тези манипулации не води до нищо положително.

Дано съм бил ясен, защото това е важно.

Би трябвало да сте се досетили, но в случай, че не сте, нека поясня, че положението е абсолютно същото при запис на аудио диск от mp3-ки. Като ги записвате на аудио диск, не печелите нищо. А ако дадете този диск на някой приятел и той реши да си запише някоя песничка в mp3 ще осакати още качеството на получената mp3-ка. Така дадена песен ако премине през много сесии на Audio CD -> MP3 -> Audio CD -> MP3 …и в един момент ще започне да звучи като на баба тенджерите в мазата.

14. Обобщение на казаното до момента

Нека обобщим най-важното до момента:

1) При mp3 компресията има изхвърляне на ненужна информация и се запазва само критично важната за възпроизвеждане на звука.

2) Противно на популярното мнение, Joint Stereo в никакъв случай не е по-лош режим от обикновеното Stereo, дори е по-добър.

3) VBR е по-добър режим от CBR, а не обратното, както се вярва от много хора.

4) LAME е по-добър енкодер от тези базирани на Fraunhofer.

5) MP3 има достатъчно потенциал да възпроизведе песен неразличима от оригинала.

6) Обикновеният компакт диск с нищо не е по-лош от DVD-Audio или Super Audio CD.

7) Транскодирането е ЛОШО нещо. Да се енкодира дадена песен от mp3 отново в mp3, независимо от настройките, е пълна глупост АКО качеството е от значение.

Дотук сигурно си мислите, че това беше доста ударно количество информация. Да, не беше малко, но има и още.

15. Митове и легенди ширещи се в аудио средите

Тези митове и легенди засягат предимно аудиофилите и онази хай-енд (high-end) сфера на аудио оборудването. Някои от тях надали са познати на „простосмъртния” потребител, но осведомеността никога не е излишна.

Лъжата за кабелите

Много вманиачени аудиофили вярват, че качеството на звука зависи много от кабела, който се използва за свързване на усилвателя с озвучителните тела. Компаниите, разбира се, се възползват от подобни наивни и умопомрачени хора и предлагат кабели за някакви колосални суми. Става въпрос за цени, които достигат до над $20 000 за 2м. кабел. Не, не съм объркал броя на нулите, говорим си за ХИЛЯДИ долари за 2 метра кабел. Не си измислям. Това, разбира се, няма голямо влияние върху основния пазар, това са по-екстремните случаи, но като цяло лъжата се поддържа и от нея страдат дори и в малко по-ниските слоеве на аудио ентусиастите. Все пак има доста хора, които много държат на качествен звук, имат добър запас от финанси, но не са особено запознати. Тогава влизат в действие служителите в магазина, които изтърсват, че един кой си кабел, който е доста по-скъп от по-обикновения, би допринесъл за по-качествен звук. Това са глупости на кутийки. Истината е, че съпротивлението, индукцията и капацитивното съпротивление са единствените фактори, които влияят върху сигнала. Да, най-голямата евтиния наистина може да се окаже недостатъчна ако купувате истински качествена апаратура и ще се наложи да се бръкнете малко повече от най-ниската възможна цена за сносни кабели и букси. Освен това ще трябва да внимавате за съпротивлението в по-дългите кабели. С това се изчерпва значението на кабела. В действителност две метални закачалки за дрехи опънати във формата на кабел няма да се справят по-зле от магически кабел за $2000 или повече. Ето и компонентите изброени по важност:

1. озвучителни тела,

2. усилвател

3. плеър

4. кабели (и то доста по-надолу от 3-тото място)

Лъжата за „улягането”

Има разпространено вярване, че на даден кабел или аудио електроника им е нужно време за „улягане”. Има се предвид време, което трябва да се прекара в работа за да достигнат оптимално състояние. Това пълни измишльотини. Всеки сносен кабел и добре проектиран плеър или усилвател ще работят по еднакъв начин дори и след 1000 часа работа. Разлика просто няма. При високоговорителите е възможно след кратък период да достигнат оптималното си състояние на работа, но все пак това е високоговорител и има механични и подвижни части, докато другото си е електроника.

Лъжата за ламповите усилватели

Широко разпространено е вярването, че ламповите усилватели вадят по-добър звук от транзисторните такива. Това е напълно невярно. Транзисторните усилватели, ако са проектирани кадърно, са напълно способни да се справят с всяко предизвикателство по-надеждно и на по-ниска цена от ламповите си конкуренти. Разлика? Дължи се на:

1) оцветяването на звука, което явно е сметнато за добра идея от създателя на ламповия усилвател. Всеки транзисторен усилвател може да се справи със задачата – да оцвети звука – стига на инженерът проектиращ го да му мине глупавата мисъл през главата да го направи или на

2) нечие заблудено въображение, на което толкова му се вярва, че разлика има, че дори я „чува”.

Лъжата за обработването на дисковете

Ако преди време е имало разни спрейове и течности, с които да се подобрява качеството на звука при грамофонните плочи, то ги има и сега. Комерсиализъм. Има една разлика обаче, докато при плочите може и да има минимален смисъл от тях, то при аудио дисковете ползата е нулева. Самият диск съдържа нули (0) и единици (1). Те не могат да бъдат подобрени или влошени. Или ще бъдат прочетени, или няма да бъдат. Елементарно. Да, един прашасал и зацапан диск няма да се чете (добре), затова е нужно едно бързо забърсване с памучно парцалче или, ако наистина е много зацапан, да мине през една вода и да се подсуши. Воала, имаме си отново работещ диск. Не е нужно да се купуват специални мазила и други ненужни боклуци, те не могат по никакъв начин да подобрят качеството на един компакт диск. Дори и някой да твърди, че полза от подобни манипулации има, то той посмъртно няма да може да разпознае обработен с магически препарати диск от необработен такъв. Ако му се пуснат без да е наясно кой кой е.

Лъжата за цифровия звук

Говорейки си за плочи и дискове стигаме една много разпространена лъжа, а именно, че плочата по-добър носител на информация от компакт диска, което си е пълно вуду. Не виждам причина някой да избере пуканията на грамофонната плоча пред изпълнените с тишина цифрови пътечки на аудио диска. Освен това компакт диска има и предимство – информацията на него е изградена от единици и нули, които просто няма как да се деформират, за разлика от плочата, която си е аналогов носител. Да, възможно е даден диск да звучи по-зле от плоча, но това се дължи на по-лошо разположение на микрофони, по-лоша звукозаписна техника и/или по-лоша обработка на материала след записа му, а НЕ на цифровата технология на компакт диска като такава.

Ако вземем два максимално добре направени записи на плоча и диск, то те ще звучат еднакво добре.

16. Как да си запишем максимално качествено аудио диск в mp3?

Стигнахме и до частта, в която ще стане ясно как да си направите рип на аудио диск с отлично качество. Изключвам онези сборки, които всеки си прави на аудио дискове, защото те са правени от mp3-ки, което автоматично елиминира качеството като вариант. Става въпрос за рип на оригинален аудио диск в mp3.

Методът не е толкова опростен както е при работа с db PowerAmp или CDex, например, но ако наистина държите на оптималното качество, то това е за вас.

Ще са ни нужни от 2 до 4 неща, в зависимост от предпочитанията и нуждите ви.

И четирите продукта са напълно безплатни, дишайте спокойно.

Ето нужният софтуер с описание за какво служи (линкове за теглене – в края на темата):

• Exact Audio Copy (EAC) – категорично и безапелационно най-добрият рипър (ripper) на аудио дискове във WAV формат.
  
• LAME Encoder – най-добрият MP3 енкодер; него ще използваме да обръщаме рипнатите от EAC WAV файлове в MP3.
  
• RazorLame – доста добър графичен интерфейс за LAME.
  
• MP3Gain – служи за анализ на получените mp3-ки и промяна на нивото на звука, нещо като нормализиране, но не съвсем. За тази програма, ще спомена по-подробно по-нататък.
  

Без EAC и LAME сме за никъде – те са задължителните елементи. RazorLame ще ви е нужен ако предпочетете да енкодирате ръчно песните си, а MP3Gain е по желание. Ще опиша начините и вие, на базата на нуждите и предпочитанията си, ще прецените кой вариант е по-удачен за вас.

Първият вариант включва интеграция на LAME в EAC и ще можете директно да записвате mp3-ки. Вторият вариант включва и RazorLame. Тогава ще рипвате аудио диска във WAV с EAC, а после ръчно ще енкодирате с помощта на RazorLame. Малко по-тромаво е в някои отношения, но предлага по-голяма гъвкавост. Ще опиша именно този метод, а ако има интерес, ще добавя и описание и на другия.

Започваме с инсталация и конфигуриране на EAC. За да съм сигурен, че всичко е ясно, ще обяснявам като за идиоти. Не искам да обидя никого, а просто да съм сигурен, че ще съм ясен. Пригответе си някакъв аудио диск, но оригинален, а не записан CD-R или CD-RW.

Теглите си желаната от вас инсталация на EAC и си инсталирате/разархивирате в удобна за вас папка, която няма да местите и си пускате програмата. Тя ще ви посрещне с вълшебника за настройка.

Като добър потребител си кликате Next.

На втората страница ще ви се изведе списък с наличните устройства, които предлага да конфигурира. Ако имате инсталиран Daemon Tools, Alcohol 120%, Virtual CloneDrive или друг софтуер, който създава виртуално оптично устройство, то ще бъде включено в списъка. Махнете отметката и оставете отметки само за истинските оптични устройства (фиг. 1). Аз, в случая, имам две:

(фиг. 1)

На следващата страница EAC ще започне с настройките на устройствата. Ще трябва да повторите операцията толкова пъти, колкото на брой устройства имате. Аз имам две, но ще спестя конфигурацията на второто, за да не се губи ценно място и време. В прозореца избирате I prefer to have accurate results (фиг. 2):

(фиг. 2)

Ако на следващата страница ви се появи прозорец със следните две стойности:

Use these values to configure this drive и I don’t trust these values, detect the features for my drive (фиг. 3), изберете втората и кликнете Next:

(фиг. 3)

Сложете си аудио диска и на следващата страница си кликнете спокойно:

Ще се появи прозорец, който показва прогреса и резултатите от теста на функциите на устройството (фиг. 4), а след като приключи, ще се изведе прозорец с готовите резултати (Внимание: запомнете ги или си запишете за всеки случай.) (фиг. 5), в който си кликате Next:

(фиг. 4)

(фиг. 5)

След като приключите с настройките на всички устройства (ако са повече от едно), при натискане на Next ще се каже, че устройствата са вече настроени (фиг. 6):

(фиг. 6)

На следващата страница ще ви се предложи да инсталирате и конфигурирате LAME.exe, но няма да го правите още, затова махнете отметката на Install and configure the external LAME.EXE compressor (фиг. 7) и кликнете Next:

(фиг. 7)

На следващата страница ще имате възможност да въведете email адреса си ако желаете достъп до freedb. Ако не ви трябва или не знаете какво е това, просто оставете полето празно и кликнете Next.

Следва последната страница от вълшебника. В нея си изберете I am an expert, let me use the full potential of EAC и кликнете Finish (фиг. 8):

(фиг. 8)

След натискане на бутона Finish, EAC ще е почти готов за работа, остават още малко настройки.

От меню EAC изберете EAC Options (или натиснете F9). В страницата Extraction е най-добре да имате отметки на следните опции: Fill up missing offset samples with silence, Synchronize between tracks (много важна опция) и Lock drive tray during extraction. Накрая променете Error recovery quality от Medium на High от падащото меню. Трябва да изглежда ето така (фиг. 9):

(фиг. 9)

Другата важна опция при настройките на EAC е в страницата Normalize. По подразбиране тя е изключена и така и трябва да бъде. Споменавам го за да знаете да НЕ я включвате. Всички останали опции можете да си настроите по ваш вкус ако имате време и желание.

Като приключите тук, кликате OK.

Сега от меню EAC изберете Drive Options (или натиснете F10). Тук ще е малко по-сложно. В страницата Extraction Method изберете Secure Mode, ако вече не е избран, и проверете дали отметките под него съвпадат с засечените по рано от EAC функции. Ако не съвпадат сменете отметките. На които опции сте получили „Yes” за резултат, на тях трябва да сложите отметка (Фиг. 10).

(Фиг. 10)

Тук следва да разясня тези настройки, защото са важни. Най-добрият метод за извличане е Secure Mode. При него EAC ще провери извличаното аудио за грешки и ако има такива, ще се опита да го поправи. Самите отметки указват на EAC кои функции се поддържа от устройството за да е наясно "той" как да комуникира с него.

Drive has ‘Accurate Stream’ feature – указва на EAC, че устройството поддържа Accurate Stream (точен поток) и не е нужно да се прави Jitter Correction.

Drive caches audio data – ако устройството ви го поддържа, трябва да сложите отметка за да знае EAC да го заобиколи, защото кеширането на аудио информация в случая не е желателно.

Drive is capable of retrieving C2 error information – малко устройства я поддържат. Ако сте сигурни, че устройството ви я поддържа, включете я. Ако не сте сигурни или не поддържа, оставете изключено (без отметка). Дори и да има поддръжка, а да е изключено, не е проблемно. Евентуално губите от скоростта на извличане. Качеството не пада.

Другият отбелязан режим е Burst mode. При него няма никаква корекция при четенето на аудио диска. Понякога, когато дискът е страшно надраскан и Secure mode не се справя (или се справя адски бавно), можете да използвате Burst mode, който ще прочете всичко без да се спира. Другото възможно приложение е на чисто нови дискове, при които няма как да има драскотини и грешки. И все пак в последния случай печелите само скорост, която така или иначе ще е висока така, че ако не е нужно да цепите секундата, се придържайте към Secure mode.

Сега преминете към страница Drive (фиг. 11).

В горната част ще видите настройка за командата за четене (read command). По подразбиране EAC я засича при всяко стартиране и не пречи да я оставите така, но ще е по-добре да я настроите за постоянно. Слагате аудио диск в устройството и натискате бутона Autodetect read command now.

Сложете и отметка на Spin up drive before extraction. Някои устройства започват да предават информация още докато завъртат диска, което може да унищожи аудио сигнал. За да сте спокойни, сложете отметка.

Другите две опции надали ще ви са нужни затова няма да ги разяснявам.

(фиг. 11)

Остана да наминете през страница Gap Detection. EAC поддържа три метода за откриване на пространствата между песните. Всеки един от тях трябва да работи, но търсим най-бързия. За всяко устройство е различен. Ето как да разберете. Слагате си аудио диск в устройството (ако вече няма такъв вътре) и от падащото меню за Gap/Index retrieval method избирате Detection method A, потвърждавате с OK и натискате F4 за да започне ръчното откриване на дупките между пътечките. Запомняте с каква скорост се засичат и ако е бавно натискате Cancel. Отново влизате в менюто Gap Detection и избирате Detection method B. Повтаряте процедурата и с трите метода и оставяте този, който се справя най-бързо и в долното падащо меню – Detection Accuracy – му задавате Secure (фиг. 12).

(фиг. 12)

Повтаряте тези настройки за всяко устройство ако имате повече от едно. Сменят се в главния прозорец на EAC от падащото меню.

С това приключват важните настройки на устройствата. Сега остава да се настрои метода на компресия и сме готови.

Тук е редно да внеса разяснения. Ако „интегрирате” LAME в EAC, ще можете да записвате песните си с 2 кликания. Това и добре ако нямате много място на харда, защото всяка песен се извлича във WAV енкодира се, WAV файлът се изтрива и се преминава към следващата песен. Така обаче се губи евентуална гъвкавост при компресиране (която може да имате ако ползвате RazorLame), а и настройването се усложнява. Затова препоръчвам втория метод, който и ще опиша. Ако има желаещи, ще опиша и другия.

За целта ще ни трябва и RazorLame.

Остава само да бутнете една настройка в EAC настройките по него приключват. От меню EAC изберете Compression Options. В първата страница (Waveform) от падащото меню Wave format изберете Microsoft PCM Converter, а в долното падащо меню изберете 44,100 kHz; 16 Bit; Stereo (фиг. 13).

(фиг. 13)

Сега ще настроим LAME Encoder и RazorLame.

Изтегляте си ги (ако не сте го направили вече) и разархивирайте RazorLame в удобна за вас папка, която няма да местите. От архива на LAME ви е нужен само EXE файлът. Разархивирате само него в папката на RazorLame (за удобство) и си стартирате RazorLame (фиг. 14). Шотче:

(фиг. 14)

Работата с тази програма е блажено елементарна. Освен настройките за енкодиране, които ще трябва да се настроят, ще трябва да укажете на RazorLame къде е EXE файла на LAME. От меню Edit избирате Options и в горната част указвате къде е LAME.exe и потвърждавате с OK (фиг. 15):

(фиг. 15)

Остава само да си настроите параметрите за енкодиране и сте готови.

Тук е време за още разяснения. LAME поддържа т.нар. presets. Това са предварително зададени режими на компресиране, които са препоръчителни пред ръчната настройка. Не само са по-лесни за запомняне, но и са много добре оптимизирани.

Идеята е следната: нагласяте си един preset за постоянен и той ще се ползва винаги, като по всяко време можете да си настроите друг. Останалите настройки няма да ги описвам сега, защото не искам да усложнявам нещата излишно, но ако има желания, ще опиша подробно опциите на RazorLame.

Кликате бутона LAME, който е в главния прозорец на програмата и после върху страницата Expert. Слагате отметка на Use only custom options и в полето над нея си въвеждате избрания от вас preset (списък след малко) (фиг. 16):

(фиг. 16)

При слагане на отметката всички останали опции в целия RazorLame, с изключение на 2, ще се изключат.

Едната от тях е редно да си я настроите. Става въпрос за папката, където да складира енкодираните mp3-ки.

Опцията се намира в страницата General. Ако оставите Same as input directory, RazorLame ще складира mp3-ките в същата папка, където са и wav файловете. Ако не желаете да е там, изберете Use below и си посочете желана от вас папка (фиг. 17):

(фиг. 17)

Ето и списък на възможните за избиране пресети (presets), ще спомена за всеки режим какви са официалните спецификации, но имайте предвид, че не са самата точност. Аз така съдя, защото според тях -V 2 --vbr-new трябва да има по-ниски средни честоти, а както ще видите на картинката след малко, не са толкова ниски, каквито са по спецификации. И все пак тези стойности са добър ориентир, просто имайте предвид, че могат да варират повече от написаното.

• -b 320 – това е реално CBR на 320 Kbps. Това се счита от някои хора за единствения начин за енкодиране, защото дава най-добро качество. Истината е, че следващите пресети са оптимизирани страшно добре и в над 99,9% от случаите няма да чуете разлика между тях и този, което го прави ненужен. За архив за музика е далеч по-добре да се ползва lossless кодек.
  
• -V 0 --vbr-new – средно около 245 Kbps (220 Kbps ... 260 Kbps)
  
• -V 1 --vbr-new – средно около 225 Kbps (200 Kbps ... 250 Kbps)
  
• -V 2 --vbr-new – средно около 190 Kbps (170 Kbps … 210 Kbps). Tова е бившият –alt-preset standard; този режим предлага най-доброто съотношение размер/качество. Това е най-препоръчителния режим. Използвайте това и няма да сбъркате. Това е достатъчно за над 99% от музиката в момента. Имайки предвид и апаратурата, на която се слуша. Ако не смятате, че това е достатъчно, можете да използвате някои от предишните (по-високи) пресети, но разликата между тях и настоящия ще е минимална (ако въобще я има). Като цяло средната честота ще е някъде около 200 Kbps. Разбира се може и да спадне дори и до 160 ако няма нужда от нея. Ще приложа картинка за пример с албума на Evanescence, който лично съм енкодирал в този режим. Можете да видите средните честоти на всички песни и да си прецените сами докъде се разпростира този VBR режим (фиг. 18):
  
  (фиг. 18)
  
  
• -V 3 --vbr-new – средно около 175 Kbps (155 Kbps … 195 Kbps)
  
• -V 4 --vbr-new – средно около 165 Kbps (145 Kbps … 185 Kbps)
  
• -V 5 --vbr-new – средно около 130 Kbps (110 Kbps … 150 Kbps). Според мен това е пределният режим за сносно качество. Ако ви вълнува качеството, не енкодирайте по-ниско от това.
  
• -V 6 --vbr-new – средно около 115 Kbps (95 Kbps … 135 Kbps)
  
• -V 7 --vbr-new – средно около 100 Kbps (80 Kbps … 120 Kbps)
  
• -V 8 --vbr-new – средно около 85 Kbps (65 Kbps … 105 Kbps)
  
• -V 9 --vbr-new – средно около 65 Kbps (45 Kbps … 85 Kbps)
  

Ако държите да използвате ABR или CBR по някаква причина, ползвайте също пресети, те са затова там.

За ABR пишете --preset <битрейт> (да, отначало са две тирета), например --preset 200. Валидни стойности са от 320 Kbps до 80 Kbps.

За CBR пишете -b <битрейт>, например –b 256. Валидни стойности са: 8, 16, 24, 32, 40, 48, 64, 80, 96, 112, 128, 160, 192, 224, 256 и 320.

Накрая, за да илюстрирам добре ситуацията, прилагам една графика, която съпоставя много добре качеството, размер и режими на енкодиране. Така можете да прецените доста добре какво ви трябва (фиг. 19):

(фиг. 19)

Забележете как от около V3 и нагоре качеството вече не се увеличава толкова прогресивно. Съпоставете и каква е разликата между V3 (или V2) и CBR 320 спрямо размера. Интересно, нали.

След цялостната настройка ви остава само да си добавяте wav файловете с бутона Add или с влачене (drag and drop) и да натиснете бутона Encode. При натискането му се отваря прозорец с прогреса до момента. Ако искате, можете да си изберете Delete source files after encoding, така оригиналните wav файлове ще се трият автоматично.

Вече имате готово mp3-ки, които чакат да бъдат преименувани и етикетите им – редактирани, което си е ваша работа.

17. Промяна на нивото на звука с MP3Gain

Тази стъпка е препоръчителна, но не и задължителна. Става въпрос за намаляване на нивото на звука с MP3Gain (фиг. 20).

MP3Gain анализира всяка песен и преценява с колко да намали нивото на звука за да се избегне изкривяването. Нормализация? Да, подобно е, но не е същото. Това е lossless процес, т.е. файлът не се променя по никакъв начин – няма физическа промяна на файла.

Как става тогава? Всяка mp3-ка освен ID3 етикет има и APE етикет. Той се използва за складиране на информацията за силата на звука. Даден плеър, ако поддържа ReplayGain функцията, чете и този етикет, следва указанията там и регулира звука според тях. Ако пуснете песни с подобна информация на плеър, който не поддържа тази функция (софтуерни или хардуерни), то песните ще си звучат все едно тази информация в етикета я няма. Проблеми няма никакви. Освен това, винаги можете да премахнете тази информация от mp3-ките.

(фиг. 20)

Как се работи с програмата?

Много лесно. За да добавите файлове и/или папки, използвате бутоните Add File(s) и Add Folder или влачите файловете и/или папките. После кликате на малката стрелкичка сочеща надолу при бутона Track Analysis и избирате Album Analysis. Повтаряте това и със съседния бутон – избирате Album Gain. Оттам насетне програмата ще помни тези настройки. Можете да промените стойността за нивото на звука в полето Target ”Normal” Volume, но е най-добре да си я оставите. Както сте си добавили песни, натискате бутона Album Analysis и анализът започва. Ако сте добавили доста песни, може да отнеме немалко време. По време на анализа ви се извежда информация за състоянието на всяка mp3-ка. В полето Volume се изписва нивото на звука в момента. В полето Clipping се изписва дали в момента има изкривяване. Ако има, ще се появи червен ”Y” и името на песента ще се оцвети в червено.

Внимавайте за полето clip(Track). Там ще бъдете известявани ако СЛЕД промяната ще се появи изкривяване. Това се забелязва на файлове, които оригинално са с ниско ниво и вдигането му до 89 dB би довело до изкривяване. Рядко явление е, но се среща. Добре е подобни песни да ги изключвате от списъка. Става чрез натискане на бутона Delete на клавиатурата.

След като приключи анализа, трябва да се впише информацията в APE етикета. Това е много бърз процес, анализът е бавният. Натискате бутона Album Gain, изчаквате малко и сте готови.

Повтарям: този процес НЕ променя структурата (физически) на файла по никакъв начин, а само вписва допълнителна мета информация в APE етикет. Оригиналния ID3 етикет си стои непокътнат, освен ако не сте се разцъкали из опциите и не сте сгафили нещо.

Как се премахва тази мета информация?

Добавяте файловете, от които искате да я премахнете, и от меню Modify Gain избирате Undo Gain changes. Това е.

Подобен анализ можете да си направите и на песните, които вече имате, стига да искате.

18. Линкове за теглене

Exact Audio Copy

Домашна страница: http://www.exactaudiocopy.de/

Лиценз: Freeware

Размер: зависи

Теглене:

Версия с инсталация (БЕЗ CDRAO-Burning) - 1.2MB

Архивирана в ZIP (БЕЗ CDRAO-Burning) - 1.6MB

Версия с инсталация (СЪС CDRAO-Burning) - 1.8MB

Архивирана в ZIP (СЪС CDRAO-Burning) - 2.3MB

LAME MP3 Encoder

Домашна страница: http://lame.sourceforge.net/

Лиценз: Freeware

Размер: 557KB (ZIP)

Теглене: LAME 3.98 alpha 6

RazorLame

Домашна страница: http://www.dors.de/razorlame/

Лиценз: Freeware

Размер: 324KB (ZIP)

Теглене: RazorLame 1.1.5a

MP3Gain

Домашна страница: http://mp3gain.sourceforge.net/

Лиценз: Freeware

Размер: 652KB (EXE)

Теглене: MP3Gain 1.2.5

19. Финални думи

Опитах се да бъда достатъчно изчерпателен без да се задълбавам твърде много, т.е. да представя най-нужната информация. Дано съм бил полезен. Ако има нужда, ще добавя още информация и разяснения по някоя точка.

Благодаря за вниманието и търпението.

Night_Raven

Промени:

- 21.05.2006 21:35 CET/22:35 BG - добавено липсващо описание на Burst mode режима в EAC;

- 15.06.2006 15:18 CET/16:18 BG - добавени други две популярни битрейти (96 и 112) към списъка в началото и е редактирано описанието на VBR за да е по-точно и подробно;

Всички права върху текущата статия и картинките включени в нея са собственост на автора им и нямат право да бъдат възпроизвеждани под каквато и да е форма без изричното съгласие на автора.

Автор: Венцислав Димитров (Night_Raven)

Редактирано 28 август 200619 г. от Night_Raven (преглед на промените)

Аве приятел, ти не се ли умори?!

Нямам сила да я прегледам цялата, но като се има предвид обема, май си за похвали!!!

Night Raven благодаря за изчерпателното обяснение на всичко ,явно бая време си загубил за това.

Като цяло съм съгласен с всичко и горещо го препоръчвам на останалите да го пречетът ако имат намерение да научат по-детайлно как стават нещата.

Има нещо дребно което бих добавил като забележка и не искам това да се превръща в някакъв спор,приеми го с добри намерения.

Имам предвид за нещата написани относно кабелите.Значи ако производителите искат по 20 000 $ за 2м кабел повярвай ми това не е случайно.

Можеби трябва да отбележиш че тези неща не са от толкова голямо значение ако говориме за битова (домашна) ампаратура.

Когато обаче пуснеш музиката на 20 000 W мощна апаратура тогава нещата стоят доста по-различно и незабележимия при битовата апаратура принос на скъпите кабели,се усеща и то доста добре.

Съшото бих добавил и за ламповите усилватели естествено няма нужда от такива за да си слушате музика удома.

Иначе като цяло ЕВАЛА за статията.

П.П. програмката с която даваш примера за качествено записване на audio CD е най-добрата за тази работа,препоръчвам я на всички.

Една малка забележка ако при encoding или каквито и да било действия не препоръчвам използването на NORMALIZE,тьй като това не е добре конфигурирано и разваля качеството.Вижда се нагледно когато се отвори едно парче в Addobe Audition,Sound Forge, и след normalize се вижда резултата но трябва да се вгледате малко повече.Ако въпросния normalize се направи "на ръка" със споменатите програми се получава (естествено трябва да знаете какво правите),но самата опция normalize досега не съм виждал програма,позволяваща да се конфигурира тази опция.

Редактирано 10 май 200620 г. от KiriL Cox (преглед на промените)

Имам предвид за нещата написани относно кабелите.Значи ако производителите искат по 20 000 $ за 2м кабел повярвай ми това не е случайно.

Можеби трябва да отбележиш че тези неща не са от толкова голямо значение ако говориме за битова (домашна) ампаратура.

Когато обаче пуснеш музиката на 20 000 W мощна апаратура тогава нещата стоят доста по-различно и незабележимия при битовата апаратура принос на скъпите кабели,се усеща и то доста добре.

Не, не е случайно, търси се печалба като се заблуждават наивните потребители. Да, разбира се, че с нарастване на мощността се повишават нуждите и - соътветно - цените, но това, което се твърди в днешно време е просто смешно. Дори и за 20 000W такива кабели пак са просто пресилени. Това е доказано много пъти и въпреки това още се ширят подобни нелепости.

Ще ти дам пример за подобна глупост, която успях да прочета лично. Не помня точно описанието, но все едно имаха предвид, че кабелът има допълнителен слой (обвивка) от светлина, която да помага за качеството. Ако не беше на сериозен сайт, щях да го приема за виц.

За ламповите усилватели важи същото.

Като и да е,казах че неискам да споря,щото може доста да се изпише по темата.

При тези кабели се позват златни нишки слециални изолации и какво ли още не...сложна технология (въпреки че става дума за еидн кабел).

Има каде да се чете по този въпрос колкото иска човек само време да има.

Е на мен ми се налага да пускам музика понякога да доста големи мощности и мога да кажа че това за което говоря съм го виждал на живо.

Такива кабели от 20 000 $ не съм виждал,но знам че има,аз съм ползвал по-евтини,но не обикновени

Разликата в съпротивлението се вижда и когато се сравнят обикновени кабели с маркови,а какво остава за тези от 20к$

Редактирано 10 май 200620 г. от KiriL Cox (преглед на промените)

http://virinfo.hit.bg/_private/LAME%20vs%2...Fraunhofer.html

Тук направих анализ, на мр3 файловете, правени от L.A.M.E. Encoder и Fraunhofer базиран енкодер, за да видя кой от двата енкодера, прави мр3 файлове с по-високо качество. Резултатите са изненадващи, и в полза на L.A.M.E. Encoder.

За да се застраховам срещу нападки на аудиофили и hi-fi маниаци, ще заявя, че файловете и графиките са правени в професионално цифрово студио, с професинолна, студиина, цифрова техника и апаратура, за която аудиофили и hi-fi маниаци, могат само да блянуват в най-дръзките си сънища, и с професионален аудио софтуер струващ хиляди долари, писан за професионални монтажисти, където качеството и прецизността са задължителни и резултат по-нисък от перфектният се счита за пълен провал, а перфектен резултат се счита за стандартно изискване.

След този резултат, мога само да заявя твърдо и категорично, L.A.M.E. прави осезаемо по-качествени мр3 файлове от Fraunhofer базираните енкодери. Който Желае да ме обори, Нека се обади, ще се видим на по бира, и ще го заведа в студиото, да видим какво ще натвори като факти с които да ме обори. Ако ще спорите, моля спорете само с реални факти, и моля не ми пробутвайте заучени учебникарски отговори, защото:

1 не прави добро впечатление за вас

2 пренебрегвам ги без да се замисля

Редактирано 4 юли 200619 г. от Diabolik (преглед на промените)

Поздравления за статията!

Моята малка критика:

1. За ламповите усилватели

Разлика има и това съм установил опитно. Наистина преди 20 години, когато бях студент. Тогава крайните стъпала бяха предимно с биполярни транзистори. Когато по уреди всичко е еднакво, ухото усеща разлика, и то говоря за случайни хора (студенти).

2. За цифровата музика и по специално Audio CD.

Има си разлика с плочата за ВИСОКИТЕ честоти. 10KHz сигнал с 4 отчета и не може да намериш разлика между различните високочестотни инструменти. За ниски и средни честоти не споря.

Моля участниците в обсъждането да смекчат тона.

Поздравления за статията!

Моята малка критика:

1. За ламповите усилватели

Разлика има и това съм установил опитно. Наистина преди 20 години, когато бях студент. Тогава крайните стъпала бяха предимно с биполярни транзистори. Когато по уреди всичко е еднакво, ухото усеща разлика, и то говоря за случайни хора (студенти).

Моля участниците в обсъждането да смекчат тона.

Може би си пропуснал, но нека обясня отново. Имах предвид, че транзисторният усилвател може да се справи без проблем със задачата. Вече какво оцветяване са имали предвид и са вложили при производството на ламповия и транзисторния усилватели, това е вече нещо различно. Разликата идва оттам, а не от принципа на работа на технологиите.

В статията аз говоря ЗА СЕБЕ СИ, аз на какво мнение съм. Съгласен съм че качеството е прекалено субективно за да се слуша заради от разликите в слуха на хората и от разликите на програмите, и звуковите карти, поради тази причина НЕ СЕ опирам на на резултати от прослушване, а се опирам на ГРАФИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА, КОЯТО СЕ СЪДЪРЖА ВЪВ ФАЙЛА, и казвам че това е ПРЕДПОСТАВКА за по-добро или по-лошо звучене. Анализа НЕ Е ПРАВЕН на РС като платформа, и файловете НЕ СА СЪЗДАВАНИ НА РС. Както пише, контролният некомпресиран wav файл, както и двата мр3 файла, както и графиките са правени на Професионална цифрова студийна техника, в професионално цифрово студио, с професионален аудио софтуер за хиляди долари, пред който adobe audition и Cubase SX взети заедно са просто безобидни бебешки играчки. Говоря за софтуер и хардуер които са МИЛИАРД пъти по-прецизни и съвършени пред някакъв си там уиндоус медиа плейър и масовите ас`97/с-медия чипчета дето се продават за жълти стотинки за килограм.

като гледам твойта техника, на снимката, наистина има нужда от ъпгрейд, и то сериозен. Добре избраната техника не те прави някой. Техниката ти е доста по-добра от масовите части за РС, но си има нужда от ъпгрейд и то сериозен. Както си затиснал колоните да не мърдат, сгъни по една кърпа между тонколоните и дървените поставки, да намалиш вибрациите :-)

съгласен съм с night_raven ако кадърен инженер, проектира кадърно, наистина добър транзисторен усилвател и работи с качествени части, може да накара трансзисторният усилвател да оцветява звука доста по-прецизно от ламповият, а дали е направено или не, просто е въпрос на желание от страна на инженера.

Добре избраната техника не те прави някой. Техниката ти е доста по-добра от масовите части за РС, но си има нужда от ъпгрейд и то сериозен. Както си затиснал колоните да не мърдат, сгъни по една кърпа между тонколоните и дървените поставки, да намалиш вибрациите :-)

Не на мене тия шеги със сгънатите кърпи

Ето тука направих една снимка на малка част от това което съм пробвал за отделяне на вибрациите между колона, стойка и пода

за ужас на някои хора, различните материали и форми и големини оказват различно влияние върху звуковото възприятие при слушане на един и същ оригинален и добре записан аудио CD диск.

На заден план от ляво на дясно са:

стомана, стомана, керамика, гума

На среден план пак от ляво на дясно са:

твърда стомана, мека гума, дърво, дърво

На преден план всичко е от черупка на кокосов орех.

Аз ползвам пирамидките направени собственоръчно от черупка на кокосов орех.

Дори когато се ползва един и същи материал и тогава различната големина и форма и площ на контакт между колоната и пирамидките и стойката й и също между колоната и другите пирамидки и скобата, ОКАЗВАТ различно влияние върху звука.

Целта е като слушам певица гласът й да звучи естествено т.е. да е женски глас който е сътворен от гласови струни от човешка мека плът, а не да имам чувството че гърлото й е от тенекия или пък горката да съска като змия на всяко "С" и "Ш" и "Ч".

Когато господата инженери направят измерителни уреди които да долавят ЕСТЕСТВЕНОСТА на звуковото възпроизвеждане на женски глас, нека ми се обадят да го пробвам. Само ако може да побързат защото нямам 500 години време да ги чакам.

Стойките на колонните са напълнени със сух пясък за да са по-тежки и да предоставят стабилна база на колоната която не трябва да мърда напред назад, за да има мембраната на високоговорителя стабилна база. Иначе звука си губи от "чистотата" и става "мътен" и се губят съществените дребни детайли на музикалната сцена.

Пясъка също пречи на стойката да дрънчи като празна тенджера.

Хайде стига толкова безплатни съвети за днес.

Редактирано 5 юли 200619 г. от Gizmo на български (преглед на промените)

така, знам че различните материали реагират резонансно на различни тонове.

ти какъв материал си избрал за да обира вибрациите?

аз бих избрал мека гума.

добре си се сетил да напълниш стойките с пясък. щях да ти предложа същото.

що се отнася до усилвателите, и господа инженерите, просто зависи, колко са кадърни, с колко читави части работят, и занимава ли им се да го направят като хората.

Може би си пропуснал, но нека обясня отново. Имах предвид, че транзисторният усилвател може да се справи без проблем със задачата. Вече какво оцветяване са имали предвид и са вложили при производството на ламповия и транзисторния усилватели, това е вече нещо различно. Разликата идва оттам, а не от принципа на работа на технологиите.

Не знам за каква задача говориш и откъде измисли ”оцветяване”. Има изкривявания и това е. При добре направено симетрично стъпало на практика липсват четните хармоници. Доколко може да е симетрично съпало с еднополярни крайни транзистори като 2N3055 е друг въпрос. Разликата се явява при нечетните хармоници. При транзистор ги има до 9 - 11, а при лампа основно трети и минимално пети. Така че нищо не е заложено, а разликата противно на твоето твърдение е точно от принципа на работа.

И аз не вярвах, но разликата се усеща от около 3/4 от младите хора. При теста е използван за източник студиен магнетофон и рулон на 38. Мога да ти кажа и разликата с касетка (дек). Лентата дава 20KHz при ниво - 3dB при сигнал -3dB докато това е постижимо за касетка при -20dB ниво.

Не знам за каква задача говориш и откъде измисли ”оцветяване”.

Не го е измислил "оцветяването" просто никога не го е чул със собствените си уши а само е чел на някой анти-аудиофилски сайт че има и такова нещо.

Продават едни усилватели single ended class A със 300B триод лампа от само около 7 до 9 вата обикновено към който трябва обезателно да се свърже доста чувствителен високоговорител +/- 95db/2,83 V / 1 m, та при тях има "оцветяване" и то доста. Звучат доста "топло" и "нежно/немощтно" ако не са се опитали да хитруват създателите им. Слушал съм няколко такиви усилвателя, но от тях не трябва да очакваш нищо сериозно при по-ниските честоти. Кое не може, не може и това е!

Ето тука един линк за нещо по-мощничко:

http://www.unisonresearch.com/valvolari/smart845.asp

Моят усилвател е push-pull с лампи EL 34A но това едва ли говори много на някои хора.

Колко хора ще се възползват от тия съвети 1% или 0.0000001% ти кажи самия аз не знам.Приемам че си направил нещо, но на кого е нужно .За мен статитията на Night_Raven е по полезна от твоите претенции за савършенство.

Всеки който иска да му свирят по-добре колоните може да ги отдалечи на 80 см от задната стена и на по 1 метър от страничните и да се възползва и от написаното и по-горе без да е харчил луди пари.

Мога да ви затрупам със съвети за които доста хора и не предполагат че могат да съществуват. Но като никой не пита, аз само отговарям на това което някой друг е написал.

Редактирано 5 юли 200619 г. от Gizmo на български (преглед на промените)

Що се отнася до колоните, пропусна да споменеш че освен отстоянието на колоните от стените, трябва да се съобразиш и с отстоянието им една спрямо друга, и с това къде си ти като слушател в порстранството между колоните и между стените, и да ги наместиш и насочиш и според твоята позиция на слушател,

така също трябва да съобразиш и силата и броят им според обема на помещението.

между другото да вметна, за съветите ти които са НЕПЪЛНИ, за разлика от претенциите ти, и за статията на Night_Raven, напълно подкрепям казаното от Сониф.

Редактирано 5 юли 200619 г. от Diabolik (преглед на промените)

Продължаваш да се заяждаш за материал, който ми отне немалко време да го напиша и НЕ Е ПРЕПИСВАН. Говориш наизуст от ярост. Използвана е информация от други сайтове, да, но не е преписвано. А дори и да беше, преводът пак си е труд. Опитваш се да създадеш конфликт и се заяждаш не само с мен, но и с други потребители. Няма да се занимавам с репутация и ако продължиш, ще се обърна към модератор или администратор.

Добре, разбра се че не си преписвал нито превеждал дословно.

Извинявай че съм те обидил на ПРЕПИСВАНЕ !

Обаче бъди така добър да си признаеш че обидите и нападките които си преразказал с твои думи по отношение на нас аудиофилите са си чиста проба художествена измислица. Защото ти самия нямаш опит в тази област и когато говориш например за "оцветяване" не знаеш за какво точно става въпрос. Вчера нарочно изчаках до късно вечерта преди да отговоря Аз на Филипов за какво "оцветяване" ти само си прочел но недоразбрал до край. Когато имаш какво да кажеш ти отговаряш бързо, нали?

Това че си положил труд да напишеш дълъг текст не ти дава автоматично право да обиждаш аудиофилите и то безпричинно.

Аз не се заяждам с никого а си защитавам честа на аудиофил.

Вчера на една друга тема даже съм цитирал твое изказване и съм потвърдил че то е вярно. Човек който само търси да се заяжда с тебе не би го направил.

Да убедих се, че статията е твоя.Извинявай за което.Благодарение на теб Гарване днес си задавам въпроси като кое е истина и кое не или кое е по-правдопобоното и реално (става дума за музиката конкретно).Същата статия я има и в bgnauka.Сега ще напиша моето мнение изразено с цитати от хора които имам удоволствието да познавам лично, да споделям общи интереси, идеи, схващания и най-вече слушане на музиката.Може и да съм сектант ...?

Случва се човек да се обърка. Просто е трудно да се докаже каквото и да било и да се направи преценка кое всъщност е истината. Статията я има в bgnauka и на други места, преработена от Diabolik, който ми иска разрешение да я ползва и аз му го дадох.

Мненията, цитирани от теб, са доста резки и аз лично се опитах да им отговоря в темата в съответния форум. Всеки има право на гледна точка.

Аз пък ти благодаря, че ми обърна внимание на копираната статия, която както виждам е копирана от самия сайт на Kaldata - разделена е по същия начин на 4 страници. Писах email днес до "автора", копирал статията, и до HIT.BG. Да видим дали някой ще отговори.

Колкото до въпроса доколко компресията вреди, то това е вечен спор.

Редактирано 2 февруари 200719 г. от Night_Raven (преглед на промените)

VBR = Variable Bitrate – задават се долна и горна граница на битрейта и оттам нататък енкодерът сам решава кой кадър с какъв битрейт да енкодира; получава се по-голям файл отколкото при предните два режима,...

Тука има грешка! Точно в режим VBR големината на файла (mp3-ката) е най-малък в сравнение с другите два режима (CBR и ABR) на енкодера!

Голямо уважение от мен за положения труд за тази статия и помощта, която тя ще окаже на повечето потребители съфорумци .

Тука има грешка! Точно в режим VBR големината на файла (mp3-ката) е най-малък в сравнение с другите два режима (CBR и ABR) на енкодера!

Всъщност е относително. CBR и ABR създават почти идентични по размер файлове, като качеството при ABR е по-високо. VBR сам преценява колко бита да задели за даден кадър. Ясно е, че ако говорим за CBR 256, VBR почти няма как да е по-голям като размер. VBR на стандартен preset е на теория съпоставим с CBR 192, но на практика той заделя доста висок битрейт, така че реално излиза по-голям като размер. Така че повече бих го определил като CBR 224. Колко от музиката се енкодира в такъв или по-висок режим? Масите от mp3-ки са 192 и надолу. Особено на Data.bg, където има стари такива, когато VBR още не беше навлязъл толкова. По принцип VBR може и да е по-малък като размер, но песента трябва да е много лесна за енкодиране (вокал или рапче някое) и да е по-тиха. Ако се енкодира по-динамична музика - рок/метал или пък най-сложната - класика, тогава VBR не щади битрейта и си му ръчка високите стойности, което пък няма как да създаде mp3-ка с малък обем.

Редактирано 3 февруари 200719 г. от Night_Raven (преглед на промените)

Не говоря за това! Пример: вземи едно какво да е парче (стила няма значение за опита) и го направи на VBR с долна граница 192 и горна 320 и после същото парче го направи на CBR на 320...и познай разликата в обема, каква и в полза на кой от двата типа енкодиране ще бъде .

Редактирано 5 февруари 200719 г. от agentpat (преглед на промените)

Не говоря за това! Пример: вземи едно какво да е парче (стила няма значение за опита) и го направи на VBR с долна граница 192 и горна 320 и после същото парче го направи на CBR на 320...и познай разликата в обема, каква и в полза на кой от двата типа енкодиране ще бъде .

В този случай е така, но ти ми говориш за по-хипотетични ситуации, но се замисли колко хора рипват в CBR 320Kbps и доколко въобще е изгодно да се рипва в този режим. Хората рипват в зоната 128-192Kbps. Иначе е много ясно, че при CBR с една стойност и VBR със същата стойност за МАКСИМАЛНА, размерът ще е в полза на VBR, но това е неправилно сравнение. По същата логика аз мога да ти кажа да пробваш CBR 128 и VBR с долна граница 128 и горна 256 например.

Редактирано 5 февруари 200719 г. от Night_Raven (преглед на промените)

На 320 рипват тези, които разбират и държат да имат на компа си наистина качествено звучаща музика (като все пак се съобразяват и с обема, който заема тя, иначе най-доброто безсъмнение си е FLAC).

П.П. Не съм ти говорил хипотетично . От самото начало ти казвах именно това! В статията ти има грешка в това отношение и е хубаво тя да се поправи ...Но като неин автор това си е твое право, разбира се!

С уважение

На 320 рипват тези, които разбират и държат да имат на компа си наистина качествено звучаща музика (като все пак се съобразяват и с обема, който заема тя, иначе най-доброто безсъмнение си е FLAC).

П.П. Не съм ти говорил хипотетично . От самото начало ти казвах именно това! В статията ти има грешка в това отношение и е хубаво тя да се поправи ...Но като неин автор това си е твое право, разбира се!

С уважение

Не е грешка. Направи си тест. Енкодирай музика в CBR 192 и после във VBR с граници 128 и 256 (192 бидейки средна стойност на тези двете, за да е равностойно) и кажи кой файл е по-голям.

CBR 320 е, както се казва, overkill - излишно висока стойност. Стандартният preset на LAME предлага същото при по-малък обем. CBR 320 хич не е оптимален режим по отношение размер/качество. Просто погледни отново графиката, която дава доста добра представа. FLAC/WavPack/APE са чудесни lossless формати, но са по-подходящи за архив на музика, отколкото за реално слушане. Единствената музика, за която намирам някакъв смисъл да е в lossless, е класиката, защото е наистина трудна за енкодиране. Всичко останало се енкодира чудесно в MP3.

Редактирано 5 февруари 200719 г. от Night_Raven (преглед на промените)

благодаря за изчерпателната тема ,много ми помогна относно как да си конвертирам музикалната колеция от Flac-> mp3 ,като аз се спрях на вариянта VBR~192 (min 160- max 224) Joint Stereo ,защото все пак се старая и обема на песните да е приемлив.Вяпроса ми е тези mp3- които напоследяк излизат в интернет , особенно 320 кбпс желатено ли е да ги енкодирам на по-нисък битреит-като посочения по-горе от мен ?