Знаем, че всеки има моменти, в които се чувства самотен и изгубен, и осъзнава колко малка част от света е, а до моменти достига дори до чувство за малозначност. Как побеждавате тези чувства. Например аз успявам с оптимистични мисли и добра компания(в повечето случаи,като понякога прибягвам и до други методи). А вие как го правите?

Винаги до мен имам най-интелигентната компания-самия себе си.Поради това не чувствам самота.....

Единственото,което ми помага,когато ми е самотно е МУЗИКАТА...Може би звучи малко крайно,ама си е самата истина...

Винаги до мен имам най-интелигентната компания-самия себе си.Поради това не чувствам самота.....

Много правилно

Винаги до мен имам най-интелигентната компания-самия себе си.Поради това не чувствам самота.....

Провилно.А когато я няма правя нещо много приятно-спя.

E, ,казах го малко фигуративно,но наистина-дори когато съм сам,винаги имам с какво да се занимавам:или се разхождам и мисля (а понякога само се разхождам ),или си приказваме тук,във форума,или гледам някой филм, или чета книга......

Понеже работата ми е свързана с много хора (най-различни) ,даже вечер,като се прибера в къщи не искам да виждам никого и не ми се говори (което пък ми носи семейни проблеми.... )

Единственото,което ми помага,когато ми е самотно е МУЗИКАТА...Може би звучи малко крайно,ама си е самата истина...

Може някой път да послушаме заедно, защото и аз намирам спокойствие в музиката и в добрата компания Сега остава само да харесваме еднакви стилове и направо си те взимам за жена

На първо място музиката! Просто аз съм музикален инвалид Другото, което обичам да правя е да гледам водата. Най-ми харесва в някоя рекичка, която бавно шумоли или езеро, красива природа около него. Действа страшно успокояващо и самотата се забравя за минути. Но който е оптимист знае, че най-големия начин да се справиш със самотата е да й се отдадеш, защото така ще се победи лесно Малко метафорично го казах, но се надявам, че го разбрахте

Всички имате право, но понякога не ви ли се е случвало музиката или каквото и да е друго да не успее да запълни дупката. Аз съм имал една единствена сериозна връзка, която продължи две години и дълго време след това не намирах удоволствие в нищо. Това време мина, но все пак не съм го забравил... Сега го удрям на живот и честно да ви кажа не усещам липса на нищо(освен на пари от време на време).

Тя дупката, ако вече е отворена, трудно ще се заличи. Начините, които ние ти предлагаме, са просто маски.. начин да "потушиш" самотата, да я затвориш някъде надълбоко, за да не оказва влияние върху мислите и действията ти

Редактирано 19 май 200620 г. от baby_muse (преглед на промените)

Благодаря ви! Всичко вече в минало и закопано и гледам напред. Мина дста време. Но просто ми беше интересно как се борят другите хора. Аз съм си природно щастлив човек. Мен не ме мислете.

Самотата ли? Хм, обикновенно взимам мп3тройката и "хващам" балкана. Природата има уникалната способност да успокоява и зарежда хората с положителна енергия, без да й се налага да прави каквото и да било

Всички имате право, но понякога не ви ли се е случвало музиката или каквото и да е друго да не успее да запълни дупката. Аз съм имал една единствена сериозна връзка, която продължи две години и дълго време след това не намирах удоволствие в нищо. Това време мина, но все пак не съм го забравил... Сега го удрям на живот и честно да ви кажа не усещам липса на нищо(освен на пари от време на време).

О,аз също имах сериозна връзка,която продължи 4 години и половина...Беше много красиво,но приключи...А музиката много ми помага да преодолея трудностите...Много...А когато ми е самотно не искам хора,а само Музика,защото винаги успявам да намеря "моята" песен...Какво повече?

А понякога не влиза ли в употреба израза: "Хайде тази вечер да удавим мъката!"?

При мен не

Затова съм благодарна на приятелите си! Намерих и доста сродни души в този форум, за което много се радвам!

Редактирано 21 май 200620 г. от baby_muse (преглед на промените)

Ако говорим за любовна мъка и скука, определено през ума ми минава моментът за "удавяне на мъката" , но иначе музиката ме спасява доста често, особено когато съм поизнервен . Разбира се винаги може да се разчита на добър приятел, с когото да поговориш и да се отплеснеш далеч от скуката, самотата и прочие...

Аз не убивам самотата..по-скоро я оставям да се "набушува" и после да си тръгне! Иначе добър начин е да слушам музика и да гледам снимки, които да ми напомнят че всъщност не съм сама!

трепим я с калашник

По прицип рядко оставам сам или се чувствам самотен, но когато се случи излизам с тайфата, бича си яко хард рок и твърд метъл(любимата ми музика), а когато е много трагично положението просто отварям картата на България харесвам си местенце, скачам в колата и отивам на разходка. Последния метод помага понякога повече и от биченето на музика но глътва повече ресурси. Последния път се занесох на Мелник, помотах се избих 2 бири и се прибрах щаслив

Как убивате самотата? ...пиша...

offtopic пиши ми тогава и никога няма да разбереш какво е самота offtopic

сега мисля, че е време да я претрепем от спане

аз лично дрема пред компа-приятелката ми не ми обраща много внимание и какво друго ми остава.опитвам се да превеждам програми,свалям такива-пробвам ги и тям подобни ми ти работи....

Много хора споменават чат, форуми и т.н., но във всички тези липсва физическият контакт. Не мислите ли, че това помага до един момент? Колкото и да казваме, че духовната връзка е по-важна и други такива недомислици, всички знаем, че и физическият контакт има голямо значение, за да не се чувстваме самотни.

Убивам самотата като излизам,играя на компа и спя