не убивам приятелите си

на компа , на двора да си видя домочадието (куче и две котки), на кафе с вестника за деня .........

Винаги до мен имам най-интелигентната компания-самия себе си.Поради това не чувствам самота.....

и аз така

освен това имам и кучо -- най-прекрасното създание на света

Не я убивам, наслаждавам и се...

Аз пък я дразня - присмивам й се.

Знаем, че всеки има моменти, в които се чувства самотен и изгубен, и осъзнава колко малка част от света е, а до моменти достига дори до чувство за малозначност. Как побеждавате тези чувства. Например аз успявам с оптимистични мисли и добра компания(в повечето случаи,като понякога прибягвам и до други методи). А вие как го правите?

За да направиш темата повече от ясно е че компанията не ти е достатъчна. ...или мястото не ти е в нея. При мен положението е същото но от както съм сам положението ми повече от сиво и това ме влудява. Искам да крещя но няма кой да ме чуе

Редактирано 31 март 201016 г. от Andrian Ivanov (преглед на промените)

В последно време открих,че алкохола върши страхотна работа за убиване на самотата.

В един момент просто всичко ми се срина отгоре,отворих си очите и осъзнах,че всички хора,на които си мислих,че мога да разчитам само са ме използвали,дори и момичето,което си мислих,че ме обича.Рядко намирам хора,с които дори да излеза,затова си пийвам вкъщи пред лаптопа.

Алкохола може да ти бъде враг,но не и приятел.

Замени го с друго!

Не бих убила самотата....тя ми е нужна...

Не съм и фен на самотата,търся уюта на тълпата,така се крия от себе си.

Много лесно я убивам, просто не и обръщам внимание. Много е важно да не позволиш на самотата да управлява живота ти и да ти докара някоя депресия. Всеки човек понякога е бил самотен. Когато съм уморена от всичко, даже ми харесва да остана сама за известно време, но не прекалено дълго разбира се. Има много начини да се измъкне човек от лапите и, обикновено при мен една хубава книга, някой интересен филм, дълъг разговор с приятелка или един джин с мартини винаги помагат.

Излизам с първия човек, който ми вдигне като му звъня .... И може да води разговор на сериозна тема, а не се държи като полу-идиот

Никак... просто тя ме убива http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

"Как убивате самотата?" - с хубава книга или филмче, в краен случай - с пушката

Аз в момента съм много самотна, преживявам раздяла.Но най-гадното в моя случай е, че имаме дете и този човек, който го искаше повече от всичко на света в момента не се интересува от дъщеря си.А тя е толкова прекрасна на 1г и 5м е и не мога да проумея как не му липсва.И аз се чувствам ужасно от този факт.Мисля, че никога повече няма да се доверя на някой мъж.Не мога да убия самотата с нищо.

"Как убивате самотата?" .... в краен случай - с пушката

Звучи зловещо, но в случай на истинска самота, това е единственият изход....

Редактирано 12 април 201016 г. от Русенец (преглед на промените)

А за какво, по дяволите, ми е да убивам най-хубавото нещо в живота си? Редките моменти, в които се чувствам напълно щастлив и в хармония със света обикновено са тези, в които няма нищо живо поне в радиус няколко километра около мен. Мечтата ми е да не ми действа радиацията и да се преселя за постоянно в Припят Както гласи един стар виц:

Католик, протестант и българин обсъждат кога започва живота:

- Според мен, животът започва в момента на зачеването - заявява католикът.

- Не съм съгласен - отговаря протестантът - Мисля, че животът започва в момента на раждането.

- И двамата грешите - отсича българинът - Животът започва в момента, в който жената замине с децата на море!

:lol6:

Обичам да съм сам,дори мразя да съм сред хора.Но се налага,когато съм сам се чувствам по спокоен а и Интернета ми помага да преодолея самотата.Жалко но факт

Вече не се налага да я убивам. А преди я убивах с компютъра ..

Попринцип убивам самотата с компютъра, но вече почнах да я убивам с http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/keyboard2.gif

Аз в момента съм много самотна, преживявам раздяла.Но най-гадното в моя случай е, че имаме дете и този човек, който го искаше повече от всичко на света в момента не се интересува от дъщеря си.А тя е толкова прекрасна на 1г и 5м е и не мога да проумея как не му липсва.И аз се чувствам ужасно от този факт.Мисля, че никога повече няма да се доверя на някой мъж.Не мога да убия самотата с нищо.

Миа ,на всеки собствените му проблеми изглеждат в собствените му очи най-големи и тежки,но каквото и да кажем ще е клише в сравнение с тежките моменти които изживяваш сега.Желая ти да излезнеш по бързо от тази сситуация и да намериш истинското щастие с дъщеричката си а може би и с някой който наистина ще те обича.

Лично за себе си ,самота чувствам в определени моменти за по няколко часа,и тогава гледам да съм сам, щото съм много ама много "кисел".

Слушам ли музика (което означава постоянно), сякаш не мога да се почувствам самотна...

Човек може да се чувства самотен дори когато е сред много хора. За мен самота означава да останеш сам с мислите си.Харесва ми отвреме-навреме да го правя съзнателно,защото ме зарежда със сили да се справям с битието.

Да си сам и да си самотен е различно. По принцип обичам да съм сама. Не се чувствам добре сред много хора. Но не за дълго. Самотата я чувствам като физическа болка - главоболие ,болки в корема. Само една дума от приятел е достатъчна и болките минават.

Да си сам и да си самотен е различно. По принцип обичам да съм сама. Не се чувствам добре сред много хора. Но не за дълго.

Самотата я чувствам като физическа болка - главоболие ,болки в корема. Само една дума от приятел е достатъчна и болките минават.

И аз се чувствам зле сред навалица,просто ми става лошо

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Не я убивам, тя ме убива.