Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Здравейте, спешно ми трябва есе по философия на тема "Какво да правим в свят без основи?". Опитах се да измисля нещо поне малко смислено, но абсолютно нищо не ми идва наум... Ще съм изключително благодарна, ако някой ми помогне!

Трябва да използвам мисълта на Карл Попър:

http://prikachi.com/images/454/8164454J.jpg

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравейте, спешно ми трябва есе по философия на тема "Какво да правим в свят без основи?". Опитах се да измисля нещо поне малко смислено, но абсолютно нищо не ми идва наум... Ще съм изключително благодарна, ако някой ми помогне!

Трябва да използвам мисълта на Карл Попър:

http://prikachi.com/images/454/8164454J.jpg

И толкова ли ви мързеше да препишете това от листа?

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

 

"Какво да правим в свят без основи?"

Карайте другите да Ви вършат работата а.к.а. да мислят вместо Вас, докато си джиткате на фермата във фейса.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Опитах се да измисля нещо поне малко смислено, но абсолютно нищо не ми идва наум...

Нормално, при толкова безсмислена тема и въпрос, какво смислено да кажеш - те ти малко вариации за вдъхновение.

А защо трябва да правим нещо - изглежда сякаш задължително. Първо се пита - какво ти се прави. След това се пита защо не можеш да го правиш - ако не можеш т.е. какво те спира. Пък, ако можеш то тогава не философствай, а го направи. Изглежда Карл Потър му се философства и явно го прави (философстването), така че на въпроса му, може да се върна въпроса - а защо се прави на разсеян - но не задаваш този въпрос, тъй като ти е ясно защо се прави на разсеян, а именно: защото за философстването е нужно, в конкретния случай и контекст е особено необходимо.

Като толкова е загрижен за основите, тогава в свят без основи логичното, очаквано и нормално нещо, което следва да направи е да създаде основи - да пази Бог. :Д

Апропо - сефте чувам, че има теория, според която изобщо няма обективна истина, но и да има, то е леко нелепо да се разглежда, като фундаментална за целия свят, та да се кахъри човек, какво щял да прави в същия този "без основи" свят. Това, че една чисто интелектуална теория се е загнездила в нечий заспал ум е частен, индивидуален от психологичен характер проблем - аз (ти) лично не се питам какво да правя в този свят, пък бил той със или без основи, както виждам хората около мен също не изпитвам подобни тревоги, така че въпроса, и като цяло темата са неуместни и неадекватни, извън обсега на чисто интелектуалното гъделичкане.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Когато ти е зададена подобна тема, следва да имаш изходна точка. Твоята изходна точка е Попър. Колкото и далечно да ти звучи заглавието на есето и формулировката на темата, ако направиш най-елементарното – да погледнеш в нета кой е Попър и каква философия проповядва – ще получиш и насоката и посоката, в която да изградиш есето си.

 

Може да пишеш за неща, които са ти познати от твоя си живот и на твоето си ниво. Можеш да пишеш за толерантността, за разбирането, за уважението на чуждото мнение, за хармонията, за възможността да се издигнеш на една педя от земята, за да твориш, без да са ти нужни основи. Може накрая дори да приемеш, че основите са ненужни окови. И, разбира се, всичко зависи от гледната точка. В известен смисъл, ако основите са корени, които спират полета ти – по-добре е, ако ги няма.

 

Трудно е, но дава поле за изява. Можеш да го разчупиш в каквато ти харесва на тебе насока.

Редактирано от Merryl (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Амиии, признавам си, че едва сега видях линка и мисълта, която трябва да използвате.

Е, тук вече трябва да се попрочете за моралния и интелектуалния релативизъм, но в крайна сметка май основното пак си остава, че самите ние трябва да ковем собствената си съдба и да се учим от грешките си.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Ами аз като прочетох мисълта на Попър, и ми се отщя да пиша.

 

 

Съжалявам. Кому е нужен такъв отявлен анти релативизъм. Всъщност анти релативизъм няма. Всичко е релативизъм. И анти релативизма също. Идеята, че никоя теория не е по добра от теорията, според която земята е плоска и се крепи върху четири слона, за да не падне, не е с нищо по лоша от която и да било друга идея за устройството на света. Тази теория е вярна и в дълбочина, както и всяка една друга теория, защото на въпроса, "а на какво са стъпили слоновете за да не паднат", отговора е, "слоновете са стъпили на 16 големи и стабилни костенурки". С какво е по лоша тази идея от която и да било друга ?

 

Някой разбира се може да попита, "а върху какво са стъпили костенурките ?". На този въпрос, отговорът на всеки човек, който поне малко може да мисли логически, би следвало да бъде, "ами Вие господине/госпожо, като сте толкова много любопитен/а, как досега не сте се научили, че всяка една теория, произлиза от първоначални постулати, които самата тя не може да обясни. Е, точно такъв първоначален постулат, който теорията за костенурките и слоновете не може да обясни, се явява факта, че костенурките не падат, въпреки че съгласно теорията ние не знаем дали са стъпили или не са стъпили върху нещо". 


Разбира се учените, след задълбочени научни изследвания биха могли евентуално да открият върху какво са стъпили костенурките. Но това не ни спасява от възникването на следващия въпрос:

 

"А върху какво е стъпило онова, върху което са стъпили костенурките ?"

Редактирано от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

За Карл Попър - щом и тук е известен , значи има за какво...! :)  

 

Къща без основи - първият порой я отнася !

Справка - свлачищата по морето...и не само !  :lol6:

 

Значи ! :)

"Какво да правим в свят без основи ?"

Намери си основите !

Първо стъпи здраво на земята и тогава умувай !.... :)

Пък живота ще те коригира !.....Щеш или не щеш !....

Другото е глупости на търкалета.....! :lol6:

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Първо стъпи здраво на земята и тогава умувай !.... :)

 

 

А земята върху какво е стъпила, че е толкова здрава ?

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А земята върху какво е стъпила, че е толкова здрава ?

Живеем на Земята и това е достатъчно !

.....цифрите след "десетичната точка" са без значение...!  :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Предполагам, че насреща си имаме десетокласник или единадесетокласник. Става въпрос за есе, дадено за домашно и въпреки, че сме в раздел философия, мисля, че е редно да не забравяме това. По моя преценка в случая идеята за размисъл следва да е в сравнението между истина и грешка или реалността и илюзията. И тъй като е есе и е лично отношение на автора към поставения въпрос - наистина в крайна сметка следва основния акцент да падне върху това, че всеки сам кове съдбата си и въпреки, че теориите са ни необходими, за да стъпим на някаква база, в крайна сметка това, от което се учим, е собственият ни опит.

Редактирано от Merryl (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И именно, защото е есе, автора може да не се съгласи със съждението на Попър, най- малкото теориите - без значение от тяхното естество и съдържание - не са и не могат да бъдат основа.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

...като за начало на  приземяване , есето може да започне с човешката лакомия , разглеждана във всичките й форми - Закон Божи , естествен и неутолим стремеж към преяждане , не се знае утре дали ще има.

Преяждане както материално , така и идеално - количествено...и още , и още ...! Колкото повече - толкова повече....

Единственият начин за преодоляване на предстоящият Апокалипсис е качествено превръщане в начина на мислене!

Първото условие е да се научим на стремеж да владеем не другите , а себе си...!

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако има още някакъв смисъл: образът на къщата и здравите основи е от "Критика на чистия разум" на Кант. В началото на текста, преди ескпликацията на пространство и време като чисти форми, той обяснява за сградата на метафизиката и затова, че една система не може да започне ей така, да се строи върху нищото или върху нестабилни основи. Заемката е директна и не виждам защо някой изобщо си позволява да намесва треторазредни мислители като Попър - така само ще объркате момчето (което го мързи да си напише домашната?!?). 

 

Поздрави

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сложно нещо е философията, и не е сложно, защото стабилните основи са нестабилни, а нестабилните основи са стабилни. Детерминисткият подход води до интелектуален мързел.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Никой от пишещите тук не е намесил Попър самоцелно, а самата тя /момичето, автор на темата/ изрично е посочила, че трябва да развива темата, разсъждавайки върху точно определена мисъл на Попър. Така им е зададено условието на задачата.

И като се има предвид, че говорим за десетокласничка, която на всичкото отгоре има нужда от помощ за домашното, едва ли някой си прави илюзии, че е чела Кант или Попър.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Заемката е директна и не виждам защо някой изобщо си позволява да намесва треторазредни мислители като Попър - така само ще объркате момчето (което го мързи да си напише домашната?!?). 

 

Треторазредни сте ти и твоите преподаватели по философия.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Колегата е прав. Откъде накъде релативизма ще е болест. Попър е минал покрай логическото мислене, като бърз влак покрай малка гара.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Треторазредни сте ти и твоите преподаватели по философия.

Въпреки че се отклонявам от темата, но с какво Попър реално успява да реши (както сам си мисли) проблема за индукцията по линия Хюм-Мил? И какво "Отвореното общество и неговите врагове" всъщност казва за философията на Платон и Маркс, което да не е преиначаване на техните идеи? И не са ли "идеите" на Попър закъснял преразказ на критиките на Маркузе, например? Справка, негова статия от 1934 г. (книгата на Попър е от 1945) със заглавие: Der Kampf gegen den Liberalismus in der totalitären Staatsauffassung? 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Колегата е прав. Откъде накъде релативизма ще е болест. Попър е минал покрай логическото мислене, като бърз влак покрай малка гара.

 

Я да видим колко е прав колегата.

Постпозитивизмът релативизира ли знанието или не?

Отговорът е положителен.

Обаче това релативизиране почива на обективни основи, които в рамките да дадена система имат своята валидност.

Виж, прагматизмът и деконструкцията отричат, че може да има обективна истина с обективни основания.

А с постпозитивизмът последните две съвсем спокойно могат да бъдат пратени в девета глуха, откъм основания на техните позиции по този въпрос.

Въпреки че се отклонявам от темата, но с какво Попър реално успява да реши (както сам си мисли) проблема за индукцията по линия Хюм-Мил? 

 

Ако например прочетеш The Logic of Scientific Discovery, може и да разбереш. ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Я да видим колко е прав колегата.

Постпозитивизмът релативизира ли знанието или не?

Отговорът е положителен.

Обаче това релативизиране почива на обективни основи, които в рамките да дадена система имат своята валидност.

Виж, прагматизмът и деконструкцията отричат, че може да има обективна истина с обективни основания.

А с постпозитивизмът последните две съвсем спокойно могат да бъдат пратени в девета глуха, откъм основания на техните позиции по този въпрос.

 

Ако например прочетеш The Logic of Scientific Discovery, може и да разбереш. ;)

 

Само не фалшификацията, това звучи като виц! :) Преразкази на Франкуртската школа и техните идеи чета рядко, но ще си я издиря, заради вас! Понякога човек трябва да чете и чиклитна философия. 

Защитата на постпозитивизма в горния ви цитат е някак по сталиниски изведен, неглижирайки сериозни идеи и течения. Но вие си знаете.

 

Хубава вечер 

Редактирано от sisone22 (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Я да видим колко е прав колегата.

Постпозитивизмът релативизира ли знанието или не?

Отговорът е положителен.

Обаче това релативизиране почива на обективни основи, които в рамките да дадена система имат своята валидност.

 

Това е среден път с крайности.

Може ли релативизирането да почива на обективни основи ?

Чисто логически има два смислени отговора:

 

1. Не може.

2. Може и не може.

 

Ако е верен първия, твърдението ти е невярно.

Ако е верен втория, Попър е треторазреден мислител.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ние се опираме на желанията си. "Волята определя вярата" - Декарт.

 

Другото е нирвана. И желанията са нирвана, доколкото нирвана и самсара са едно и също. Като ги разглеждаме като различни, желанията са самсара, а другото е нирвана.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И тъй като самата тема вече преля в друг вид дискусия и на друго ниво, преди да е приключила съвсем, ми се иска да се обърна към автора /по-скоро към бъдещи автори на подобни теми/ с апела - след като си свършите работата и причината, поради която сте пуснали темата е минала, влезте поне един път във форума, за да информирате хората, които са си направили труда да ви отговорят, дали са били полезни, евентуално с какво, с какво са ви объркали, ако това се е случило и въобще - в каква насока е приключило заниманието, за да знаем при евентуални подобни въпроси за в бъдеще как да реагираме и дали въобще си заслужава да влизаме тук.

За хора, които учат философия и които трябва да знаят, че есето най-общо казано е личното отношение към сериозна тема, би трябвало тези фини моменти да не убягват.

Като се има предвид, че есето се различава от всички други видове на аргументативния текст, защото една единствена и специална гледна точка може да отрази целия предмет на диксусия, на мен например би ми било интересно да прочета в конкретния случай каква е била тази специфика. Не може да няма обща дискусия в класа при раздаване на оценените есета и поне тогава да не сте се ориентирали в обстановката.

Нищо де... Ще го преглътнем, че не ни е сефте. В крайна сметка си е въпрос на елементарно възпитание! Обикновено така се случва и в живота, без значение кой какво е чел и какъв набор от знания има.   

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.