Премини към съдържанието
peppone1

Какъв кондензатор да свържа към пищялката?

Препоръчан отговор


Здравейте, двоумя се какъв точно капацитет на кондензатора да сложа на високочестотния говорител за 2-лентово тяло. Не ми се правят изчисления и експерименти, защото на слух не може да се разбере коя разделителна честота е най-подходяща и затова по-ме интересува какъв капацитет слагат във фабричните тонколони и задължително ли кондензатора трябва да е електролитен? Не намерих добър пример и в книгата на инж. Димитър Попянев "Конструиране на озвучителни тела", защото там слагат прекалено голям капацитет, съобразен за мощните български ВЧ-високоговорители. Аз не искам да слагам електролитен, защото изсъхват след времето от високите честоти и се влияят от температурата, а това ще промени и честотният диапазон на ОТ. Понеже съм отварял малко фабрични тонколони от аудиосистеми и не помня какъв беше капацитетът. На някои тонколони слагат 3.3uF/50V за СЧ-говорителя, който е 6-омов, а пищялката е пиезокристална. Гледах и по интернет на тонколони Сони слагат 2.7uF на средната и 1.2uF за пищялката за 8- омови говорители. Очевидно е че в чуждестранните ОТ се търси по-висока разделителна честота, в сравнение с българските.

Аз съм избрал керамичен 2.2uF/250V на ВЧ-говорител Panasonic T6PH06G6, за по-добро съгласуване тъй като говорителя е 6 -омов, свързан към 8 ома басов говорител. Дали ако сложа по-голям капацитет дупката в междинните честоти ще се запълни или ще звучи още по-зле? И защо в повечето тонколони слагат ненадеждни електролитни кондензатори, дали заради нестандартният им капацитет и малките размери, при това с голям толеранс?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

2.2 mf ,който си избрал  е добре за високите.Ако сложиш 4 mf , ще се вдигне силата,защото ще пропусне малко  от средните честоти.По големи стойности обаче натоварват говорителя и по лесно може да изгори.

Редактирано от Димитър 59 (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Като четеш Попявев поне разбери нещо. Филтри не се подбират както ти дойде или както е в някоя колона да правиш същото. Всеки филтър се смята за конкретни говорители.

  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Кондензаторите имат различно съпротивление спрямо честотата. Колкото по-висока е тя, толкова по-ниско е реактивното съпротивление.
Това се използва във филтрите. Кондензаторът зависи от честотата, а RC филтри се изчисляват лесно.
Най-просто честотата на рязане е fc=1/(2.п.R.C)
Реактивното съпротивление на кондензатора Xc=1/w.C или 1/(2.п.f.C)
Ето тук има и как се смята, да не се повтаряме...
http://www.electronics-tutorials.ws/filter/filter_3.html

Редактирано от simtech (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз още в началото казах че не искам да смятам, защото не разполагам с необходимата тестова апаратура за да измеря коя разделителна честота е най-подходяща. Затова реших да стандартизирам стойността според купешките тонколони, а както казах примерите в книгата не са приложими за съвременните говорители. Друга важна особеност е че не мога да измеря импеданса на говорителя за съответната разделителна честота, което също не е за пренебрегване. Според номиналният импеданс, честотата с този кондензатор излиза 9KHz, което на слух не ми говори нищо. Дали това е оптималната разделителна честота или трябва да избера по-ниска, защото все пак филтъра съм го подбрал за товар 8 ома, за резервен вариант при условие че намеря 8 омова пищялка. Тогава съгласуването би станало добре, но за 6 ома този кондензатор излиза недостатъчен.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ти добре си скаран със сметките. А замисли ли се преди това говорителите дали са съвместими. 

Тези работи не са за всеки. Не ти трябва апаратура. Не и на теб.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Именно защото говорителите не са импедансно съвместими, затова подбрах филтъра да бъде за 8-омов говорител. Затова отворих тази тема, за да се уверя че филтъра е правилно изчислен, а не да си преподаваме уроци, защото ако сложа такъв филтър на пищялката като в българските ОТ, тя няма да издържи. Освен това в българските ОТ за ВЧ и СЧ-говорители избират такива с двойно по-голям импеданс от басовият говорител с цел изравняване на дублиращите честоти от басовият говорител, както и за по-добро съгласуване, което решение е неправилно, защото при по-голям импеданс се намаля собствената чувствителност на говорителя спрямо другият с нисък импеданс. И такова решение не се прилага в никоя чуждестранна тонколона, именно защото се гони високо КПД и максимална отчетливост на високите и средни честоти. Въпреки че при мен се е получил обратния вариант, то чувствителността на нискоимпедансният ВЧ-говорител пак не е съвсем задоволителна, спрямо вредните тонове от басовият говорител.

Въпреки че грешният вариант който съм изпълнил, то от акустична гледна точка е най-правилен за комбинация на тези говорители. За изравняване на характеристиката се налага и на баса да се постави филтър, но това отваря и друг проблем, защото трябва да се разшири честотния диапазон и на ВЧ-филтъра, което е недопустимо. Въпреки високата разделителна честота от 9KHz, ОТ свири много по-добре от българският ВЧ-говорител ВКВ0433, чиято честота се беше получила достатъчно ниска 8KHz, но тялото свиреше много зле, поради вторичните вредни звуци от пищялката която както казах е некачествено изработена.

Редактирано от peppone1 (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Толкова писане и разтягане на локуми за един кондензатор! Ясно е,че трябва да бъде от 1мф. до 4 мф.,но това си зависи от усилвателя и говорителя.Затова няма кой да ти каже,коя е точната стойност в твоя случай.Пробваш в тези граници,като имаш на предвид,че колко е по-малка стойноста е по-добре за говорителя.Когато усилиш до край,ако кривят високите,трябва да намалиш стойноста.Така сам ще разбереш кой е най-добрият вариант.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Като усили до край и ще изгори високите. Няма да има възможност за други експерименти.

Затова се правят изчисления и филтри от 3ти ред с толяма стръмност на среза.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, AGD написа:

Като усили до край и ще изгори високите. Няма да има възможност за други експерименти.

Затова се правят изчисления и филтри от 3ти ред с толяма стръмност на среза.

Ще ги изгори разбира се,ако усилвателите му е с по-голяма мощност.Аз имах на предвид максимално усилване,но в рамките на възможностите на неговите  говорители.Като чета глупавите му разсъждения, че високочестотните  говорители,трябвало да покрият липсващите среди ...и че басовият  имал много средни честоти (нещо нормално за без филтър ),които му пречат на високите чак.Той явно не разбира от съветите,които му се дават и понятие си няма за направа на филтри.Така че нека си прави екпериментите и да се оправя сам.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз съм се оправил. А вие не разбирате каква е вредата от филтрите ІІ ред, че собствената им консумация се равнява на един допълнителен вискоговорител, оттам фазовата разлика се увеличава, съгласуването им се влошава и КПД на ОТ става доста ниско, консумацията му се уеличава и оттам изкривяванията. За НЧ-говорителя се допуска свързване на филтър ІІ ред, но за ВЧ-говорителя е грешно да се гасят полезните ниски тонове, които омекотяват звука, иначе за стръмна характеристика се избират пиезо говорители, които не се нуждаят от филтри.

Преди 30г. е било друго, днес говорителите са други, с изключение на българските, които не търпят развитие. Разделянето при някои тонколони става външно със специални ВЧ и НЧ усилватели в централното тяло на аудио системата или един еквалайзер също върши добра работа. Въобще с филтрите трябва деликатно да се работи и с прецизни изчисления, защото тонколоната може да свири добре, но като я усилиш да се появят най-различни изкривявания и дефазирания и в същото време усилвателя да се претовари.

Четете повече за да видите какви компромиси се правят заради филтрите и какви говорители се подбират, които високоимпедансни говорители днес вече не се произвеждат. И ако някой начинаещ ви чете съветите, без да е подбрал правилните високоговорители е равносилно на убийство към усилвателя си, така като в онзи форум откъдето ме изритаха, един потребител свързал същата като мойта пищялка, но през кондензатор 47мкф и се чудя как не е изгорял усилвателя или пищялката му. И всички всезнайковци гледаха с възхита красивите му колони, без никой да му направи забележка. Друг пък решил да си направи филтър ІІ ред и като свързал дросела, пищялката млъкнала. Ами ако пищялката беше свързана с онзи кондензатор 47мкф, не ми се мисли какво можеше да се случи с усилвателя му.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 4.07.2017 г. в 13:46, Димитър 59 написа:

Ще ги изгори разбира се,ако усилвателите му е с по-голяма мощност.Аз имах на предвид максимално усилване,но в рамките на възможностите на неговите  говорители.Като чета глупавите му разсъждения, че високочестотните  говорители,трябвало да покрият липсващите среди ...и че басовият  имал много средни честоти (нещо нормално за без филтър ),които му пречат на високите чак.Той явно не разбира от съветите,които му се дават и понятие си няма за направа на филтри.Така че нека си прави екпериментите и да се оправя сам.

Честотната лента на високоговорителите не се променя при максимално усилване, а изкривяванията не се влияят от говорителя, а от нивото на входния сигнал и стабилността на захранването. Други изкривявания и фазово изместване се получават от реактивните филтри, на баса и на средите от ІІ ред. И ако високочестотните говорители при 2-лентово ОТ не покрият средите, кой ще ги покрие? А ти че си прахосал 2кг. медна жица, не значи че филтъра ти е станал по-ефективен. А ти изобщо правил ли си експерименти колко ти е консумацията на ОТ с тези ІІ ред филтри с кондензатор 50 мкф. и дросел на ВЧ-говорителя, какъв е еквивалентният импеданс но ОТ?

А неприятните тонове от баса понамаляха след като за звукоизточник свързах един стар CD-Rom от компютър и басите значително се засилиха и звука стана по-мек. Ето че ако бях сложил филтър на баса, сега щеше да има недостиг на средни честоти. Всеки един говорител от производителя се тества кои честоти ще покрие най-ефективно, ако се окаже че възпроизвежда вредни честоти, той трябва да се бракува.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 часа, peppone1 написа:

А ти че си прахосал 2кг. медна жица, не значи че филтъра ти е станал по-ефективен.

Ти с това ли си ме запомнил?Тогава,това беше образно казано,за да ти се обясни,че не можеш да поместиш такова нещо в  усилвател,както ти се искаше да ни убедиш.Ако знаех,че ще става въпрос за тежеста на онази бобина,щях да я претегля някъде,за да знам наистина колко тежи.Външния диаметър беше около 20 см. ,навита на 2 см. ширичина.Всяка бобина се прави с определена индуктивност спрямо дадения говорител.Аз бях направил няколко с по-тънък меден проводник,но с еднаква индуктивност(за проба).Ефективноста би тябвало да е еднаква,но при по-голямо усилване,колко по-голяма е бобината на практика изкривяванията са по-малко.Малките бобини са за по-малки мощности и говорители.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това се равнява над 2 кг., което ще рече над 50лв. меден проводник и с дължина над 100м., което ще има и голямо активно съпротивление, което  ти предизвиква загубите. Такъв голям диаметър на бобината предизвиква много голямо разсейване и оттам ниската индуктивност. По-тънкият проводник намалява размерите на намотката, следователно и разсейването и оттам се повишава индуктивността. Затова размерите на бобината трябва да са колкото може по-малки, с еднаква дебелина и височина на намотката и плътно навиване. При високоговорители с по-висок импеданс, дебелината на проводника трябва да се намали. И с какъв уред измери индуктивността? Най-вероятно с тънката жица си имал по-големи изкривявания именно защото индуктивността се е увеличила.

Вижда се че не си правил никакви изчисления и си изразходвал излишен материал, а реално ползваш само половината. В книгата на Димитър Попянев има готови решения за филтрите, като размер на макарата, навивки и сечение на проводника. А с допълнително експериментиране и промяна на геометричните размери на бобината, КПД може още да се подобри.

Редактирано от peppone1 (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, peppone1 написа:

Такъв голям диаметър на бобината предизвиква много голямо разсейване и оттам ниската индуктивност. По-тънкият проводник намалява размерите на намотката, следователно и разсейването и оттам се повишава индуктивността.

За да се получи необходимата индуктивност,с меден проводник с дебелина 1 мм ,наистина става толкова голяма бобината.Обикновено ги правят с проводник средно между 0.5 и 0.8 мм.,за да се получи краен димаметър 3-6 см.Казах че съм правил бобини с еднаква индуктивност измерена с уред.Мога да направя бобинка с необходимата индуктивност от тънък проводник(0.1 мм.)  и да я навия на размер колкото диаметъра на химикалка.Но филтър с нея,има значителен спад на силата на звучене при усилване,а говорителя ясно започва да криви.Истината е,че колко по-дебел е проводника за бобината,толкова по-малко загуба на мощност и изкривявания от филтъра. Нали това в крайна сметка е целта?

 

преди 5 часа, peppone1 написа:

При високоговорители с по-висок импеданс, дебелината на проводника трябва да се намали.

Постоянно разсъждаваш неправилно.По дебел проводник се слага на по-големи мощности.При различен импеданс на говорителя,съответно различна индуктивност(брой намотки).

Редактирано от Димитър 59 (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 27 минути, Димитър 59 написа:

За да се полчи необходимата индуктивност,с меден проводник с дебелина 1 мм наистина става толкова голяма бобината.Обикновено ги правят с проводник средно между 0.5 и 0.8 мм.,за да се получи краен димаметър 3-6 см.Казах че съм правил бобини с еднаква индуктивност измерена с уред.Мога да направя бобинка с необходимата индуктивност от тънък проводник(0.1 мм.)  и да я навия на размер колкото диаметъра на химикалка.Но филтър с нея,има значителен спад на силата на звучене при усилване,а говорителя ясно започва да криви.Истината е,че колко по-дебел е проводника за бобината,толкова по-малко загуба на мощност и изкривявания от филтъра. Нали това в крайна сметка е целта?

 

Постоянно разсъждаваш неправилно.По дебел проводник се слага на по-големи мощности.При различен импеданс на говорителя,съответно различна индуктивност(брой намотки).

А ти си я направил широка и плоска, в който случай разсейването е най-голямо и проводника е най-дълъг. В този случай дори проводник с дебелина 1 мм. ще бъде недостатъчен. По-добре бобината да бъде по-висока, отколкото с голяма периферия.

А ти който не знаеш формулата на мощността нямаш право да казваш на другите къде грешат. При еднаква мощност, когато импедансът на говорителя се увеличи, токът пада затова и сечението на жицата трябва да се намали. Тъй че загубите от активното съпротивление на филтъра са по-малки при високоимпедансните високоговорители. Но те пък се нуждаят от по-голяма индуктивност, съответно повече навивки.  Ма няма да се учим я, не това е целта на темата. Исках да просто да се съберат сведения за фабричните ОТ, какви филтри използват и какви високоговорители, с каква честотна характеристика и т.н. полезни примери.

Редактирано от peppone1 (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма да се включвам в полемиката ви, само ще отбележа - във филтрите ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ се слагат електролитни кондензатори! И това се прави само за нискочестотен филтър, където е необходима голяма стойност от порядъка на 50-100 мФ и поради големия размер на неелектролитните кондензатори се ползват електролитни, свързани синфазно с подбрана подходяща стойност. Ако има достатъчно място в никакъв случай не се препоръчват електролити....

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, peppone1 написа:

Ма няма да се учим я, не това е целта на темата.

То се учи човек,който може да възприеме нещо.А явно ти не си от този тип! Похвално е че се опитваш да разсъждаваш по темата,но начинът не е правилен и в повечето случаи е точно обратното на това,което е в действителност.Лошото е че когато някой друг,който не разбира тази материя и прочете неправилните ти заключения,вместо да научи нещо полезно,той ще бъде още повече дезориентиран по въпроса. 

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 51 минути, nickolaycho написа:

Ако има достатъчно място в никакъв случай не се препоръчват електролити....

В една тонколона,винаги може да се вмести по-голям керамичен неелектролитен кондензатор.Има причина никой производител на колони,да не използва два електролитни кондензатора, свързани синфазно,за да заменят един неелектролитен в техните пасивни филтри..Въпреки че на теория би трябвало да има еднакъв ефект,на практика се влошава малко качеството по този начин,Дълго е за обяснение,но съм го пробвал и не ми е харесал звукът.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Затова се слагат електролитни биполярни. Не знам какво е предимството им пред сухите, но в книгата си Димитър Попянев препоръчва МБГП-2 кондензатори. Може би имат не толкова стръмна характеристика на пропускане.

Редактирано от peppone1 (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Оказа се че липсата на високи честоти се е дължала на повредена пищялка, незнайно по каква причина е прекъснала, без да съм усилвал усилвателя много и не съм усетил кога се е повредила и то точно на тази токолона, която е най-близо до ухото ми. Другата тонколона пък свири по-глухо, най-вероятно поради толеранса на кондензаторите и на самите говорители. Но може ли пък чувствителността им с времето да се е намалила, защото в началото когато сглобих токолоните и като запуша пищялката с ръка, високите осезаемо се заглушаваха, а сега въобше не се усеща, трябва да им пъхна картонена тръба от ролки за тоалетна хартия и да я долепя до ухото за да чуя пищялката.

Изключвам другата пищялка да отихнала от кондензатора, защото е керамичен, но пък предишната пищялка преди да изгори също беше с по-слаба чувствителност, защото тонколоната сега свири както никога преди, с добре изразени високи честоти. И за тази скромна цена от 5лв...? Дали пък не са втора употреба?

Техника от сервизният отдел се обади и потвърди че намотката на говорителчето е посиняла, което говори че е била претоварена и не ми призна гаранцията. Но се питам как е възможно след като тонколоната не съм я усилвал много или пък наистина пищялката да е била втора употреба, изпушена от някой друг.

45_picture_products.jpg

Редактирано от peppone1 (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Но когато погледнах намотката, тя изглеждаше наред, а беше почерняла само в горната част в няколко разлетени навивки, а намотката беше напоена с някакво масло, най-вероятно за охлаждане и може би то е причината силата на пищялката да намаля, ако маслото се е сгъстило и бобината да е залепнала. Може и аз да съм я претоварил, тъй като в началото я пробвах директно без никакъв кондензатор за да чуя как възпроизвежда ниските честоти, но не съм я усилвал много и не мога да си обясня защо е изгоряла след това, когато беше през кондензатор само 2,2 мкф и не свиреше достатъчно силно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 Пак ръсиш бисери.Масло при намотката не трябва да има!Пробваш високочестотен говорител , без филтър (кондензатор),за да чуеш как свирят ниските?...

Редактирано от Димитър 59 (преглед на промените)
  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ами не знам, може в сервиза да са наляли маслото, но защо? Дефектите при говорителите се проявяват най-вече в ниските честоти. Но вече няма да допускам грешката да ги пробвам без филтър, с изключение на мощните говорители, а по-слабите ще ги тествам с широкоспектърен филтър - кондензатор 10-22 мкф. Но така и не установих причината за повредата, съмнявам се че са ми дали втора употреба пищялка. И като прегрее обикновено почернява цялата намотка, а не само няколко разплетени навивки извън намотката.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сам си си прецакал ВЧ  говорителя, след като си го включил директно без никакъв филтър. Самия ВЧ драйвер дори и да не може да възпроизведе средните и ниските честоти те му изпържват намотката без филтър. От това пазят филтрите и затова не трябва да се правят експерименти без тях.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.