Не всичко е ползи и егоизъм...

В света съществува нещо по-голямо от всички съображения на човешкия ум - нарича се Любов. Тази Любов нито умира, нито се влияе от смъртта.

Точно така е в ума на Човека !

Не съществува нещо по-голямо от незнанието !

То е безкрайно !

 

Не разбираш егоизма ....!

Твоята Любов за която толкова "плачеш" , произлиза от религиозни внушения и "разбирания" !

За това неразбирането ти не е учудващо !

Религията пък е лицемерие и егоизъм в най-висша степен !

Заблуждаваме собственото си Аз , самите себе си , че уж всичко знаем и разбираме , а в същност се опитваме да си обясним това което не знаем и не разбираме !......

Искаме повече от колкото може .....!

Тук най-голямата трудност е , че не искаме да разбираме !

Което е едно и също !

Казано с твои думи : "Не мога да го приема в сърцето си!" - егоизмът не го допуска , да не му се повреди кефа - ограничава му се пространството дето да си вее байрака....!

Редактирано 14 февруари 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Няма и какво да му разбираш толкова на егоизма. Егоизмът е една лъжлива илюзия, той няма свое съществуване.

В момента, в който човек си припомни как се обича, егоизмът просто изчезва, стопява се като лански сняг на припечина.

Защото самият егоизъм е незнание и неспособност на ограничения човешки ум да прозре отвъд собствените си граници.

За сърцето обаче граници няма. Защото то е Вратата към Вечността.

 

Бъди жив, бъди жив в Любовта!
Мъртвите не могат да направят нищо.
Кой е жив във този свят на призраци?
Този, чиято любов не спира да се ражда.
- Мевляна Джелаледин Руми
 

Искаме повече от колкото може .....!

Какъв по- ярък егоизъм от "вратата към вечността" - така се случва, когато искаме невъзможни, илюзорни неща, а дори не разбираме егоизма си.

Егоизъм не е само, когато "искаме невъзможни неща", а когато изобщо искаме, имаме желания, планове, амбиции. Защото да имаш искания към Съществуванието означава, че не си доволен от това, което вече си и което вече имаш. А това е вопиюща неблагодарност към Цялото.  

 

Човек първо трябва да оцени това, което има - себе си, сърцето си. Защото Сърцето е Вратата към Вечността - и това не е въпрос на желание, а на реалност. Любовта е тази Вечност, а тя вече е твоя същност, макар и някои днес да са гозабравили.  

И когато загубиш близък, го разбираш...

.... Егоизмът е една лъжлива илюзия, той няма свое съществуване....

(ега ти тъпизма , напагален безупречно....!)

В "най-основната" (   ) основа на всичко живо лежи

егоизмът - стремеж към оцеляване и възпроизводство.

Това ако не знаеш , е

първият закон на съществуване на живото , казано по твое му е закон "Божи" ! 

Без егоизъм животът е невъзможен - основна , неразделна част от човешкото съществуване !

И ако изобщо има какво да се коментира , то е

как представлявайки едно цяло , съзнанието да владее егоизма , а не обратното (става чрез Знание и Вяра) !....

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B3%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

...като за тебе , Светата троица - Отца , Сина и Светия Дух (само чрез Вяра).....при Фройд примерно - Аз , То и Не Аз  (предимно чрез знание)....

Пък ти си бърборкай . На мен не ми пречиш.....

Редактирано 16 февруари 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Човек първо

А второ?

как представлявайки едно цяло , съзнанието да владее егоизма , а не обратното

А това няма как да стане, докато човек не разбере егоизма си.

Стремежът за оцеляване си е стремеж за оцеляване. Стремежът да оставиш поколение си е стремеж да оставиш поколение. И двата стремежа са част от съществото ти, от това, да си жив. Животът си има своите закони и инстинктът за самосъхранение и продължение на рода са част от живото същество. 

А инстинктите са твоята вътрешна природа / те не се влияят от начина ти на мислене, т.е. от твоя егоизъм.

 

Егоизмът е един много непълен начин на ума да приема реалността, но умът и неговите начини не могат да определят твоите вродени инстинкти и природа.

Ето защо, когато загубим близък човек най/ясно проумяваме, че егото ни няма власт над истинските неща в живота, нито над любовта, нито над смъртта. Егото ни е просто илюзията, че съществуваш отделен от Съществуванието.   

Редактирано 16 февруари 201511 г. от Aliya (преглед на промените)

...инстинктите са твоята вътрешна природа / те не се влияят от начина ти на мислене, 

 

"...инстинктите са твоята вътрешна природа / те СЕ влияят от начина ти на мислене,..." !

Това е същността и начина на съществуване на егоизма !

Няма ли инстинкт за самосъхранение и/или самовъзпроизвеждане - няма егоизъм !

От това се поражда !

Ти сама го казваш , но не го разбираш !

Заучила си го механично , с обърнати и/или прекъснати причинно-следствени връзки !

Не разбираш кое е причина и кое е следствие .

Нарочно и умишлено така ти е внушено - така си по-лесно управляема (всеки).....това е тема за религия....

От тук следва и объркването ти.....

 

Т.е. егоизмът определя начина на мислене , но мисленето решава как да бъде - т.е. може да влияе , да коригира , да ограничава егоизма по обратна връзка.......а те заедно представляват едно цяло...!

Или както пиша по-горе :"Да владеем собственият си егоизъм , а не обратното - той да владее нас!"

 

При това самото мислене от знание и вяра се състои !

Няма ли знание и/или вяра - няма мислене !

От това се поражда !

.......тук идва религията като инструмент на вярата да обърка нещата . Виж постовете ми за знание-вяра и наука-религия да направиш връзката....  

Редактирано 16 февруари 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Егоизмът няма нищо общо с инстинктите.

Егоизмът има много общо с ума и неговото функциониране, а инстинктите не са част от ума. Инстинктите са част от природата, от съществото ти и с тях се раждаш, докато умът идва на този свят без егоизъм, изчистен от всякакви егоистични представи и мисли. 

Спомни си как изглежда едно новородено бебе - в него няма никакъв егоизъм, никаква ограниченост - то е щастливо и спокойно в ръцете на Цялото, на Съществуванието.  

Егоизмът се появява в последствие с появата на умствените представи, концепции, заключения, които обществото, родителите, учителите, медиите, внушават на детето.

В резултат на егоизма човек губи връзка с Цялото и се самоограничава в умствените си представи за отделеност.

Егото е бронята, която човешкият ум е изградил около съществото ти, поради страха си и неспособността си да проумее Цялото на Съществуванието. И няма как умът да проумее цялото, когато умът е само част от Всичкото. И то твърде ограничена в своите сетива и възприятия част. Ето защо умът се страхува и те сковава в своя страх.

Единствено чрез Осъзнаване на Истината можеш да преминеш отвъд ума и неговите ограничени възприятия.
Защото Осъзнаването не е чрез мисленето на ума, то е чрез познанието на личната опитност във всеки един настоящ момент Тук и Сега. Само моментът Тук и Сега е Жив и Осъзнат.

Редактирано 17 февруари 201511 г. от Aliya (преглед на промените)

..........

Колкото и опростено да го обясниш, то някой като си е решил да не вниква в написаното, няма как да те разбере.

Когато човек се е покрил с воала на собствения си егоизъм, то той няма как да вижда друго, освен собствения си егоизъм. За такъв човек дори загубата на близък човек, дори смъртта и любовта са видими само през воала на егоизма му и поради това той няма как да ги рабере по друг начин освен като "прояви на егоизъм"!  За такъв човек всичко е проява на егоизъм, защото той друго няма как и да види през воала на егоизма си.

Именно за такива хора, наметнати с воала на егоизма си, се казва, че те не могат да видят по-далеч от носа си - и как биха могли!? На върха на носа им е кацнала огромната Лъжа, наречена его.