Тези книги са до мен винаги.

Имам ги от 1992 година.

Споделяла съм ги с много хора,сега ще ги занеса и на близките си.

Дано се успокоят.

И да разберат че дядо е по-жив и от нас.

"Мъртвите ни говорят" - Франсоа Брюн

откъси

http://universalnite000.blog.bg/drugi/2010/04/25/fransoa-briun-quot-myrtvite-ni-govoriat-quot-otkysi.534408

"Нощта се превръща в Светлина" - Жан Прийор

Един път една набожна италианка, чиято майка е умряла на 62 годишна възраст, ми се довери че понякога като го няма съпругът й вкъщи слиза в мазето и пали свещ и почва да говори на майка си и да я моли за помощ.   Познавам една друга ( на около 45г.) която е толкова силно привързана към майка си, че като дойде време да умре бабката, празнотата ще бъде огромна. Направо не ми се мисли за последиците. Особено ако смъртта настъпи преди 2015г. Добре че не съм й съпруг, защото ...   ... опаааа, то някои неща май не трябва да се пишат, че ще стане грешка. ============================= Иначе и на мен ми се случи нещо по темата, но аз като не съм набожен и ми няма нищо.  Не съм изпадал в критично състояние. Не съм от слабите духом. 

Редактирано 18 март 201115 г. от Белгиец (преглед на промените)

Според мен всеки,който е загубил любим човек желае отново да го почувства до себе си и да поговори с него. Когато ходя на гроба на майка ми на ум и казвам толкова неща...Виждала съм някои да го правят и на глас. Какво лошо или ненормално има в това?!

...Виждала съм някои да го правят и на глас.

Какво лошо или ненормално има в това?!

Ами, лошото е когато се прекалява.

 

Редактирано 18 март 201115 г. от Белгиец (преглед на промените)

Тези книги са до мен винаги.

Имам ги от 1992 година.

Споделяла съм ги с много хора,сега ще ги занеса и на близките си.

Дано се успокоят.

И да разберат че дядо е по-жив и от нас.

"Мъртвите ни говорят" - Франсоа Брюн

откъси

http://universalnite000.blog.bg/drugi/2010/04/25/fransoa-briun-quot-myrtvite-ni-govoriat-quot-otkysi.534408

"Нощта се превръща в Светлина" - Жан Прийор

Това наистина са книги,които си заслужава да имаш.

Наистина си заслужава - имам ги от години,а най-важото е че съм ги чела.

Здравейте, имам нужда да сполеля голямата си МЪКА и БОЛКА на 05 юли 2012г. Почина 5 месечното ми бебенце. Два дни по рано вдигна температура, неговата лична лекарка каза че нищо му няма. На 04.юли 2012г. ни приеха в болница защото подържаше постоянна висока температура и на 05 юли детенцето ми почина в болницата. Никой не успя да открие от какво почина моето момченце.Кажете ми това справедливо ли е? И как да преживея тази огромно МЪКА и БОЛКА? Единственото ми желание е да бъда с детенцето ми.

Редактирано 9 септември 201214 г. от NeliZ (преглед на промените)

Един път една набожна италианка, чиято майка е умряла на 62 годишна възраст, ми се довери че понякога като го няма съпругът й вкъщи слиза в мазето и пали свещ и почва да говори на майка си и да я моли за помощ.

Познавам една друга ( на около 45г.) която е толкова силно привързана към майка си, че като дойде време да умре бабката, празнотата ще бъде огромна. Направо не ми се мисли за последиците. Особено ако смъртта настъпи преди 2015г. Добре че не съм й съпруг, защото ...

... опаааа, то някои неща май не трябва да се пишат, че ще стане грешка.

=============================

Иначе и на мен ми се случи нещо по темата, но аз като не съм набожен и ми няма нищо.

Не съм изпадал в критично състояние. Не съм от слабите духом.

Не е нужно да си набожен, за да изпитваш желание да се срещнеш поне за миг с починал близък човек и да поговориш с него.

Всеки, който е изгубил любимо същество изпитва това желание.

Здравейте, имам нужда да сполеля голямата си МЪКА и БОЛКА на 05 юли 2012г. Почина 5 месечното ми бебенце. Два дни по рано вдигна температура, неговата лична лекарка каза че нищо му няма. На 04.юли 2012г. ни приеха в болница защото подържаше постоянна висока температура и на 05 юли детенцето ми почина в болницата. Никой не успя да открие от какво почина моето момченце.Кажете ми това справедливо ли е? И как да преживея тази огромно МЪКА и БОЛКА? Единственото ми желание е да бъда с детенцето ми.

Смъртта никога не е справедлива, но тя е единственото сигурно нещо на този свят.

Защото при всеки идва и всеки дом посещава. И винаги боли, много боли живите, тези, които остават след нейното посещение.

Няма лек и утеха за болката на майката, изгубила рожбата си.

Просто приеми болката си, приеми, че я има. И я изживей до края, не я подтискай, не я отричай, не я отхвърляйняв, не я превръщай в гняв, нито в жило, готово да жили другите. Това е твоята болка и тя е теб.

Остави я да си вземе своето, наблюдавай нейното присъствие в сърцето ти, а когато се насити, сама ще си тръгне.

Смъртта никога не е справедлива, но тя е единственото сигурно нещо на този свят.

Защото при всеки идва и всеки дом посещава. И винаги боли, много боли живите, тези, които остават след нейното посещение.

Няма лек и утеха за болката на майката, изгубила рожбата си.

Просто приеми болката си, приеми, че я има. И я изживей до края, не я подтискай, не я отричай, не я отхвърляйняв, не я превръщай в гняв, нито в жило, готово да жили другите. Това е твоята болка и тя е теб.

Остави я да си вземе своето, наблюдавай нейното присъствие в сърцето ти, а когато се насити, сама ще си тръгне.

Да така е но защо трябва да взима едно малко никумо съгрешило създание. Което само ни радваше и даваше смисъл на жинота ми.Преди 68дни заедно с моето слънчице умрях и аз. Аз живеех, хранех се, спях и бодувах заради него и бях най-щастливият човек на земята. А сега съм едно тяло без душа и смисъл за живот. Чакам с нетърпение да дойде часът в който ще видя отново детето си и ще бъдем отново заедно.

Да така е но защо трябва да взима едно малко никумо съгрешило създание. Което само ни радваше и даваше смисъл на жинота ми.Преди 68дни заедно с моето слънчице умрях и аз. Аз живеех, хранех се, спях и бодувах заради него и бях най-щастливият човек на земята. А сега съм едно тяло без душа и смисъл за живот. Чакам с нетърпение да дойде часът в който ще видя отново детето си и ще бъдем отново заедно.

Децата не ни принадлежат, мила моя - те не са наши, те са на Съществуванието. Децата ни само идват чрез нас, но техният живот не ни принадлежи!

Загубила си детенце - загубила си скъп подарък. Но ти си все още тук, жива и дишаща.

И сигурно някъде по тази земя има едно детенце, загубило с тежка загуба също като теб. И има нужда от твоята любов - Огледай се.

Да така е но защо трябва да взима едно малко никумо съгрешило създание. Което само ни радваше и даваше смисъл на жинота ми.Преди 68дни заедно с моето слънчице умрях и аз. Аз живеех, хранех се, спях и бодувах заради него и бях най-щастливият човек на земята. А сега съм едно тяло без душа и смисъл за живот. Чакам с нетърпение да дойде часът в който ще видя отново детето си и ще бъдем отново заедно.

Не го е взел Бог, просто Душата му е дошла да си завърши цикъла, и се е прибрала.

Моите съболезнования, дано поне малко това те утеши - че е при Светлината и у Дома.

Децата не ни принадлежат, мила моя - те не са наши, те са на Съществуванието. Децата ни само идват чрез нас, но техният живот не ни принадлежи!

Загубила си детенце - загубила си скъп подарък. Но ти си все още тук, жива и дишаща.

И сигурно някъде по тази земя има едно детенце, загубило с тежка загуба също като теб. И има нужда от твоята любов - Огледай се.

Какво бих могла да направя аз за друго живо същество без значение дали животно или човек когато самата аз в момента съм не способна да се грижа за самата себе си.

Не го е взел Бог, просто Душата му е дошла да си завърши цикъла, и се е прибрала.

Моите съболезнования, дано поне малко това те утеши - че е при Светлината и у Дома.

Благодаря за съболезнованията.

Какво бих могла да направя аз за друго живо същество без значение дали животно или човек когато самата аз в момента съм не способна да се грижа за самата себе си.

Съболезнования.

Какво ли не ни поднася живота, но най-страшното за един човек е да загуби детето си.

С времето раната в сърцето ти ще боли по-рядко, но не и по-слабо.

Нужно ти е време да преодолееш кошмара, който си преживяла и добри приятели, които да те подкрепят в мъката.

Кураж!

Ако си православна, потърси помощ от свещеник.

Съболезнования.

Какво ли не ни поднася живота, но най-страшното за един човек е да загуби детето си.

С времето раната в сърцето ти ще боли по-рядко, но не и по-слабо.

Нужно ти е време да преодолееш кошмара, който си преживяла и добри приятели, които да те подкрепят в мъката.

Кураж!

Ако си православна, потърси помощ от свещеник.

Много благодаря за съболезнованията и милите думи. Аз вярвам в православната църква , но какво би могъл да ми помогне свещенник.

Най- лошото и болезнено нещо на този свят е да загубиш своето ангелче което си обикнал още преди да се е явило на белия свят , което е давало смисъл на живота ти, за което си живял защото аз живеех заради моето момченце за да бдя над него и да го обсипвам с любов и ласки. А сега вече нямам за какво да живея , няма смисъл моето съществуване. Единственото нещо което ме възпира да не посегна на живота си е че ми казаха че по този начин няма да съм с него и че само ще го накарам да страда.

Какво бих могла да направя аз за друго живо същество без значение дали животно или човек когато самата аз в момента съм не способна да се грижа за самата себе си.

Не е нужно да правиш нещо, което сърцето ти не иска!

Но и самоубийството не е отърваване от мъката, а точно обратното - скачане право в бездната без връщане назад!

Самоубийци са само страхливците - тези, които нямат куража да продължат да бъдат себе си.

Много благодаря за съболезнованията и милите думи. Аз вярвам в православната църква , но какво би могъл да ми помогне свещенник.

Най- лошото и болезнено нещо на този свят е да загубиш своето ангелче което си обикнал още преди да се е явило на белия свят , което е давало смисъл на живота ти, за което си живял защото аз живеех заради моето момченце за да бдя над него и да го обсипвам с любов и ласки. А сега вече нямам за какво да живея , няма смисъл моето съществуване. Единственото нещо което ме възпира да не посегна на живота си е че ми казаха че по този начин няма да съм с него и че само ще го накарам да страда.

Свещениците знаят какво се прави в тежки моменти от живота на човек.

Има много християнски ритуали, които помагат в случаи като твоя.

За да преодолееш сегашното си състояние е нужно време.

Няма да ти е лесно, но ще се справиш.

Познавам жена, на която първото детенце е починало като бебе.

Сега тази жена е щастлива майка на две големи дъщери.

Това което ти се е случило се дължи на нелепа случайност, а не на каквото и да било друго.

Единственото нещо което ме възпира да не посегна на живота си е че ми казаха че по този начин няма да съм с него и че само ще го накарам да страда.

Няма да си с него при Светлината, самоубийците не отиват там, да.

Те са в Чистилището, в т.нар.Ад.

А твоето време да се прибереш у Дома още не е дошло, не си си изпълнила задачите, имаш още уроци да учиш тук.

Тежки не тежки те са си нашите уроци, и на мен често ми тежи кръста дето нося ама се боря.

Когато се прибереш, ще бъдете отново заедно, повярвай ми, завинаги, защото нищо и никой не се губи.

Няма да си с него при Светлината, самоубийците не отиват там, да.

Те са в Чистилището, в т.нар.Ад.

А твоето време да се прибереш у Дома още не е дошло, не си си изпълнила задачите, имаш още уроци да учиш тук.

Тежки не тежки те са си нашите уроци, и на мен често ми тежи кръста дето нося ама се боря.

Когато се прибереш, ще бъдете отново заедно, повярвай ми, завинаги, защото нищо и никой не се губи.

Но какви задачи бих могла да имам?

Дано найстина някога се съберем с моето малко ангелче.

Свещениците знаят какво се прави в тежки моменти от живота на човек.

Има много християнски ритуали, които помагат в случаи като твоя.

За да преодолееш сегашното си състояние е нужно време.

Няма да ти е лесно, но ще се справиш.

Познавам жена, на която първото детенце е починало като бебе.

Сега тази жена е щастлива майка на две големи дъщери.

Това което ти се е случило се дължи на нелепа случайност, а не на каквото и да било друго.

С отчето което говорих нищо не можа да ми каже.

Ходих на гледачка и тя каза ,че съм имала магия и затова детенцето ми е починало и че ще имам момиченце в което моето ангелче ще се прероди. Вече незнам какво да правя и на кого да вярвам.

Но какви задачи бих могла да имам?

Дано найстина някога се съберем с моето малко ангелче.

много, различни, мисии неизпълнени

може би да отгледаш не едно ами две деца

като ги срещнеш - ще ги познаеш, уроците си, следващите, ще си кажеш е за това си е струвало да мина през мъка и болка

ще сте заедно, повярвай ми, то е там и те чака да те гушне

когато ти е писано да си тръгнеш от тук

и помни че когато Господ ти затваря прозорец - ти отваря врата

аз знам че ще се усмихнеш пак някога, знам

С отчето което говорих нищо не можа да ми каже.

Ходих на гледачка и тя каза ,че съм имала магия и затова детенцето ми е починало и че ще имам момиченце в което моето ангелче ще се прероди. Вече незнам какво да правя и на кого да вярвам.

Не вярвай на врачки!

Мъката ти е огромна, а има хора, които се възползват от нея за да печелят пари.

Отчето е трябвало да ти прочете поне молитва...

Когато почина майка ми, свещеникът който я опя ми даде свещта от опелото и заръча да я паля всяка вечер до 40 за по малко, а след това на 40 да направя помен в църква със същата свещ.

Направих го.

Не мога да кажа че мъката ми намаля, но почувствах известно облекчение.

Единствено времето лекува.

Млада си, ще имаш поне още едно дете и животът ще ти поднесе и хубави неща, вярвай в това и не давай мъката да погуби надеждата и вярата ти за добро бъдеще.

С отчето което говорих нищо не можа да ми каже.

Ходих на гледачка и тя каза ,че съм имала магия и затова детенцето ми е починало и че ще имам момиченце в което моето ангелче ще се прероди. Вече незнам какво да правя и на кого да вярвам.

Здравей, не знам дали продължаваш да четеш темата, попаднах случайно, по принцип отдавна не съм влизала в това нет пространство, но реших да напиша нещо, а ти ако видиш нещо полезно в него, чудесно.

Най - страшната мъка за една майка е да загуби детето си. Моите искренни съболезнования. Няма да те успокоявам, защото в този момент нито ще ме чуеш, нито ще ти е полезно. Посещението на врачки също с нищо няма да ти е от полза.

Предложението за отдушник в духовните среди на християнската църква е добро, стига да имаш дълбока вяра в тях, иначе ще е просто изместване. Ако чувстваш успокоение, обаче, направи си ритуал - ходи всеки ден и пали по една свещ в църквата нарочена за детската душа или какъвто ритуал е най- близък до твоето светоусещане.

От езотерична гледна точка бих ти казала, че децата до 3 годинки са все още душа не слязла изцяло на земята. Т.е. тази душа дошла и заминала си толкова рано е все още "ангел" - чист ангел. Ако това те успокоява, тази душа ще се върне отново не знайно кога, къде и как, но ще се върне.

Тъй като ние сме човешки същества, на повече от 7 години и вече сме твърдо стъпили в материята, усета ни за финните материи е закърнял в по- голямата си част. Затова е и тази мъка, защото губим нещо, което сме виждали, докосвали, помирисвали. Много по - тежко е, когато това е част от нашата материя. Затова на земята е нужен земен и груб метод за работа със съзнанието.

Съществува т.нар. цикъл "Траурна реакция", тя се развива в различна степен при хора, които са загубили близък човек. Има няколко фази на развитие. Изключително важно е преминаването през тях да стане правилно, за да може това преживяване да е без последствия за емоционалното състояние. - различни прояви на постравматичен стрес.

Първата част е "шока и отричането", тя продължава от 9 дена до месец, с различен интензитет, по думите ти, мисля че правилно си излязла от нея, до колкото може да се съди от няколко поста. През този период е хубаво , ако сънуваш детето, плачи, говори колкото душата ти иска за бебето, имаш нужда да го чуеш много пъти и много пъти да го приемеш и отречеш за себе си, за да постигнеш баланса за преминаване в следващия цикъл.

След това идва гнева, който продължава повече от половин година. Вероятно си в него, ако изпитваш гняв към лекарите, към прекратения живот, към себе си, към всички. Не се плаши, ако имаш такива чувства, те са нормални. Трябва да се изживеят. От там преминаваш в следващи фази, които е безсмислено да опоменавам към момента.

Тъй като през интернет и още по - малко във форумна форма е почти не възможно да ти се съдейства, съветвам те да потърсиш специалист и да преминете заедно, правилно през този период. Така ще помогнеш както на себе си, така и на близките си.

Желая ти сила!

Редактирано 30 септември 201213 г. от didi_ts (преглед на промените)

Баща ми си замина преди четири месеца...Днес си замина моя близка, която дълбоко уважавах и обичах, а вчера си замина мой съученик- изключително талантлив и чист човек...Много ми се насъбра и не мога да го преживея. Болката от ляво е непоносима.Опитвам се да и се отдам, за да я преживея....С времете не ми става по-леко ...Толкова много ми липса ТАТКО...Обичам те ТАТКО!... Не знам как хората преодоляват загубите. Давам вид на силен човек, но лек не намирам ...остава ми само споменът, утехата, че са по-добре и на по-добро място...Надявам се...Обичам ги и се надявам да го усещат...ЛЕК НЯМА!

Редактирано 6 декември 201411 г. от Alpinika (преглед на промените)

Баща ми си замина преди четири месеца...Днес си замина моя близка, която дълбоко уважавах и обичах, а вчера си замина мой съученик- изключително талантлив и чист човек...Много ми се насъбра и не мога да го преживея. Болката от ляво е непоносима.Опитвам се да и се отдам, за да я преживея....С времете не ми става по-леко ...Толкова много ми липса ТАТКО...Обичам те ТАТКО!... Не знам как хората преодоляват загубите. Давам вид на силен човек, но лек не намирам ...остава ми само споменът, утехата, че са по-добре и на по-добро място...Надявам се...Обичам ги и се надявам да го усещат...ЛЕК НЯМА!

Времето лекува...

Баща ми си замина преди четири месеца...Днес си замина моя близка, която дълбоко уважавах и обичах, а вчера си замина мой съученик- изключително талантлив и чист човек...Много ми се насъбра и не мога да го преживея. Болката от ляво е непоносима.Опитвам се да и се отдам, за да я преживея....С времете не ми става по-леко ...Толкова много ми липса ТАТКО...Обичам те ТАТКО!... Не знам как хората преодоляват загубите. Давам вид на силен човек, но лек не намирам ...остава ми само споменът, утехата, че са по-добре и на по-добро място...Надявам се...Обичам ги и се надявам да го усещат...ЛЕК НЯМА!

Алпиника, никой от нас не е вечен, всеки по реда си. Ако баща ти си е заминал, знаейки колко много го обичаш, той си е отишъл благословен.

Бъди благодарна на Съществуванието, че ти е дало толкова хубави и добри хора, с които си имала възможността да се обогатиш и да се насладиш на тяхното присъствие.

Всеки си има своята съдба и своето време да дойде на тази земя и след това да си отиде. Животът и смъртта са двете лица на една и съща монета и те не са по наша воля.

Няма по-голяма благословия за един хубаво изживян живот от благословената смърт сред близки и любящи хора. Защото дори и отишли си от нас, мъртвите остават да живеят в нас и чрез нас. Нека да им отдадем дължимото с любов и благодарност.