Загуба и процес на скърбене

 

Неусложнената скръб е нормален отговор на загубата на близък човек при смърт. Тя е цената, която хората плащат за любовта си един към друг. Такива преживявания на загуба са ограничени във времето, но преди пълното възстановяване на активността могат да изминат и много месеци. Ходът на скръбта се повлиява и от подготвеността на близките за загубата, внезапността на загубата и нейната значимост.

Разлики между скръб и депресия

Поради високата степен на припокриване между симптомите на скръб и депресия, основният критерий, по който се разграничават, е наличието или не, на съответност на дадената реакция към обстоятелствата. В процеса на скърбене се наблюдават:

1. Нормална идентификация с починалия.
2. Малка амбивалентност спрямо починалия- наличие на положителни и отрицателни чувства към него.
3. Редки суицидни идеи.
4. Самообвиняване.
5. Няма глобални чувства за липса на собствена стойност, както при депресията.
6. Скърбящият предизвиква разбиране и съчувствие у другите, реакцията му изглежда разбираема. В тежките депресии изглежда неразбираема.
7. С времето симптомите се уталожват.
8. Социалните контакти водят до успокояване.
9. Медикацията с антидепресанти не води до подобрение, за разлика от депресията.

Нормални етапи на преживяване на скръбта

1. В началото, човек интелектуално разбира смъртта на своя близък, но още не може да възприеме загубата. Той може да се справя доста добре, докато урежда погребението и разрешава различни въпроси. Другите могат да отбележат, че той приема загубата добре, но самото лице може да се чувства като изтръпнало и да се преживява така, сякаш не е себе си и случващото се не е истина.
2. Тъгата най-често започва след начално състояние на шок, което може да се прояви, като състояние на вцепененост и чувство на обърканост, последвано от преживявания на страдание, тъга, паника, отчаяние, безнадеждност, гневни избухвания,  плач, слабост, снижен апетит, загуба на тегло, нарушено внимание, фиксиране върху загубата, нарушен сън. Този период нормално продължава между 5 и 7 дни.
3. Следва осъзнаване на загубата, придружено от:
   • Сънуване на починалия, а при събуждане се появява мъчително преживяване, че всичко е било само сън.
   • Самообвинения за направени пропуски или неизпълнени обещания.
   •  Преживяващите загуба често вярват, че е трябвало да умрат те, и това затруднява ангажирането с нови взаимоотношения, от страх да не изневерят на паметта на починалия.
   • Близкият нерядко има илюзии, че починалият е все още жив, че чува гласът или стъпките му, привиждат му се отделни негови пози или действия, припознава починалия на улицата или се идентифицира частично с негови движения, маниери и начин на изказ.
   • Налице е склонност към завръщане към аспекти на обстановката, свързана с починалия.
   • Често се запазва ясна зрителна представа за починалия.
   • Чувството за присъствие на починалия е често явление и то може да е успокояващо. Тази остра фаза на скръб трае от 4 до 12 седмици и постепенно затихва през следващите 3 месеца.
   • Повече от 50% от преживелите загуба на близък изпитват потиснато настроение, нарушен сън, плач, дезорганозация, отчаяние, потъване в загубата, апатия, безчувственост, безапетитие, загуба на тегло, умора, нерешителност, тревожност, липса на интереси, нарушена концентрация, чувство на безсмислие, преживяване на вина.
   • Близките може да изкажат суицидни мисли, тъй като животът им се струва безнадежден и безсмислен без починалия, или поради чувството за вина за това, че не са направили нещо повече за да предотвратят смъртта.
   • Отдръпване от социални контакти.
   • Понякога скърбящият търси починалия чрез чести посещения на гроба му и дори чрез повикването му по име.
   • Снимката на умрелия се гледа постоянно.
   • Чувства на неприязън могат да се насочат към други членове на семейството, към лекаря или дори към  Бог.
4. Всички тези прояви отзвучават до голяма степен до шест месеца, след преживяната загуба. Скърбящите започват, все по-малко да чувстват скръбта и стъпка по стъпка да се връщат към своя живот и да се реорганизират.

Атипични реакции на скръб

Те са по-чести при жените, отколкото при мъжете. Могат да са удължени и тогава началната фаза на изтръпване продължава повече от 2 седмици, а цялата реакция на скръб повече от година. Тя също така е по-силна, с изразено затваряне в себе си, неработоспособност и суицидни действия. Налице е  затруднение да се приеме фактът на загубата и чувствата на вина и враждебност са по-силно изразени. Хипоходричните симптоми, подобни на тези, които е имал починалият, се задържат.

  Други възможни проявления, като следствие от усложнената скръб, са тежък депресивен епизод, психотична реактивност, злоупотреба с алкохол или наркотици.

Други форми на атипично скърбене включват:

1. Отсрочена скръб, при която функционирането на индивида за известен период след загубата е нормално, а реакцията на скръб се явява след това.
2. Отрицание на скръбта – индивидът изглежда, че не изпитва никаква скръб, но по-късно може да потърси помощ за необясними телесни симптоми.

Атипичната реакция на скръб е по-вероятно да се прояви, когато:

1. Смъртта е била внезапна и неочаквана.
2. Близкият не е могъл да види тялото на починалия или да изрази по подходящ начин скръбта си в ранната фаза.
3. Отношенията с покойния са били  враждебни.
4. Загубата е на отраснало дете.
5. Лицето е изживяло загуба на родител като дете.
6. Има малко близки или друга социална подкрепа.

http://psy-consulting.blogspot.com/2015/01/blog-post_24.html

Не живейте, като безсмъртни, научете са да живеете пълноценно и да приемате нещата, в тяхната цялост - смъртта няма да е толкова шокираща, ако животът ви е протекъл по естествения си път.

Редактирано 27 януари 201511 г. от sound (преглед на промените)

...смъртта няма да е толкова шокираща, ако животът ви е протекъл по естествения си път.

 

А има ли друг път в живота освен естествения?

.............

Няма друг път освен естествения, но има възможност човекът да го пропусне.

Няма друг път освен естествения, но има възможност човекът да го пропусне.

 

Извинявай, но не мога да разбера какво имаш предвид под: "да го пропусне".  

..........

Чувството, че си "живял напразно" - това имам предвид под "да го пропусне".

Днешният човек е станал изключително неестествен и откъснат от себе си в света на илюзиите и заблудите си. Тези илюзии и заблуди се наричат Его и са продукт на човешкия ум.

Един просветлен мистик, Сри Рамана Махарси казва следното в своите беседи с ученици:

 

"Въпрос: Ако един човек, когото обичаш, умре, в резултат на това ти страдаш. Можем ли да избегнем мъката като обичаме всички еднакво или като не обичаме изобщо?

Сри Рамана Махарси: Ако човек умре, резултат от това е мъката в останалите, които живеят. Начинът да се отървеш от мъката е да не живееш.
Убий този, който тъжи в мъка. Тогава кой ще остане, за да страда? Егото трябва да умре. Това е единственият начин.

...

И двете алтернативи се изразяват в едно единствено състояние. Когато всички станем този единствен СебеАз, кой тогава ще остане, за да бъде обичан или мразен?"

 

И двете алтернативи се изразяват в едно единствено състояние. Когато всички станем този единствен СебеАз, кой тогава ще остане, за да бъде обичан или мразен?"

 

Азът е неутрален, личността изпитва чувства.

Азът така или иначе не е нашият, той е Божият!

Древните българи, нашите деди населявали земите ни от зората на човечеството са го знаели и са наричали Божествената същност на всеки човек СебАзи.

Днес предпочитаме да наричаме тази същност е душа. Душата е вечна, тя знае, че смърт няма.  

 

А ето какво хайку е написал един просветен зен мистик при смъртта на две годишното си детенце:

 

"Този измамен свят

е само капка,

и все пак, и все пак...." / Иса Кубаяши

Редактирано 29 януари 201511 г. от Aliya (преглед на промените)

А ето какво хайку е написал един просветен зен мистик при смъртта на две годишното си детенце:

 

"Този измамен свят

е само капка,

и все пак, и все пак...." / Башо

Авторът не е дзен мистик, а поет  - името му е Исса.

Да, авторът е Иса и е Зен мистик и поет от ранга на Башо.

 

За да пишеш Хайку, трябва да си зен мистик.

И за да разбираш смъртта, задължително трябва да си мистик... като суфи мистика и поета Руми например:

 

"Бях земя , умрях и станах растение.
И от растителността умрях и се появих като животно.
После умрях от животинското и се превърнах в човек.
Защо тогава сега е този страх от изчезването ми чрез смъртта?

Сега когато ще умра ,
ще получа крила като ангелите ,
След това , ще се възнеса по- високо и от ангелите –
и което ние не можем даже и да си го представим,
Аз ще бъда това ."

Редактирано 29 януари 201511 г. от Aliya (преглед на промените)

Само, че Исса е написал това хайку, след като се потърсил отговори при един дзен монах, който не му помня името - фактически стиха са думите на този монах, които били неразбираеми за Исса и поради това завършва с "и все пак".

Азът така или иначе не е нашият, той е Божият!

Да, така е, част сме от Бога.

Мисълта ми беше че когато се прераждаме той, Азът ни, не изпитва чувства каквито изпитваме във физическо тяло като личности.

Само е зрител, гледа отстрани.

За да отоговаря на пунктуалната Саунд, която измества темата за смъртта на близък, ще си позволя да се отклоня и аз от темата и да кажа, че Хайку се пише само от Зен мистици, т.е. от хора които са медитативни, овладели са изкуството на медитацията, т.е. осъзнаването на Мига.

Хайку е поезията на Мига, на Тук и Сега.

Затова и Иса Кубайши е един от четиримата велики Хайку поети.

 

Медитативните, т.е. осъзнатите хора са именно тези, които могат да преодолеят страха от смъртта и да бъдат благодарни за всеки миг Живот.

Редактирано 31 януари 201511 г. от Aliya (преглед на промените)

..............

Много романтично, но като всяка романтика, твърде отвлечено от действителността - хайку се пише от поети и не съществува такова условие, да са мистици.

Не познаваш нито Хайкуто, нито мистиците, Саунд.

 

"С празни ръце влязох в този свят,

С боси крака го напускам.

Моето идване, моето отпътуване -

две прости случки,

които се преплетоха.

Като капчици роса

върху лотусовото листо

аз изчезвам."

А ти с колко мистици се познаваш?

Със себе си, Саунд, се познавам, а това стига...

особено когато смъртта, независимо дали твоята или на твой любим човек, трябва да бъде разбрана.

 

“Тези, които са познали вътрешната смърт (смъртта на егото), повече не се страхуват от смъртта.” - Ошо

А егото - това са заблудите човешки, включително и заблудата за смъртта.

А аз не се познавам със себе си? Или може пък да се познавам със себе си, ала това не стига?  И какво общо с хайкуто, мистиците и поезията на Исса?

За себе си и своето себепознаване само ти носиш отговорност, Саунд.

Както и за разбирането си.

Е и?

 

п.п. добре, че те срещнах, та да ми обадиш - инак от де щях да се сетя.

“Тези, които са познали вътрешната смърт (смъртта на егото), повече не се страхуват от смъртта.” - Ошо

А егото - това са заблудите човешки, включително и заблудата за смъртта.

Вярно е, самата истина е.

Аз много погребах, но и научих много от тях.

Съжалявам,че пускам такава тема,трудно ми е да пиша за това,но си мисля,че ще ми помогне,а може би и на вас. Искаме или не един ден идва Тя-смъртта и ни отнема любините ни хора.Точно когато не го очакваме,особено ако това е нашата любов-тази ,с която сме преживели и мъка,и щастие...... И ТЯ-смъртта го взима без да пита,любимият си тръгва без да каже сбогом... И остават толкова недоизказани неща,но връщане назад няма Кажете ми как да се справя,мина вече половин година,а болката става все по-голяма.Ако сте преживели нещо подобно,споделете ,моля ви Споделената болка е половин болка!

..бих казала,че смъртта е толкова естествен процес,колкото и любовта,обичта  и емоционално-духовността!..Перфектно подготве за какъвто и фатален финал, никой не притежава,но  разработки в психологичен план има било,чрез психолози,било - помогни си сам!..разбира се още много фактори и обстоятелства биха повлияли и влияят откъм постигане на емоционален баланс..

От моя страна  - анализиране първо на собствената  си личност и приемане на обективната реалност, именно към индивидуалността на личността,а не в клише!

Ако се чака някакъв "ключ"/както има тема тук за щастието/ то всеки трябва да го намери и който си мисли,че става от раз просто ще бъде много,ама много заблуден!

Страдаме когато искаме повече от колкото може !

 

Сълзи и сополи.....за умрелия ?!

Нищо подобно !

Умрелият никак не се нуждае от каквото и да е ....

Нито пък ще се върне "от там" , каквото и да направим !.....(и без отвъдни измислици , моля!).

 

Всичко е заради себе си , заради собствения ни егоизъм , или други неудовлетворени потребности !

Изгубени (пропуснати) ползи !

По-малко , но по същия начин страдаме когато загубим 100лв. примерно .

При повечко нули след 100 , някои даже се самоубиват .....не могат да понесат загубата !!!

Някой ще каже , че е крайно цинично , но всеки вътрешно знае и ще се съгласи , че е така....

Страдаме за умрелия ?!

Ега ти лицемерието !

Страдаме заради себе си !

Много егоизъм - много страдание !

Та ! Същото е и с любовта , където и други физиологични въздействия се намесват....

 

Когато това се разбере и проумее , мистификацията на страданието изчезва като с магическа пръчка !

Или отмине време и исканото поизбледнее...

 Не само да искаме !

Да разбираме какво искаме !

Да разбираме себе си ! 

Редактирано 12 февруари 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Не всичко е ползи и егоизъм...

В света съществува нещо по-голямо от всички съображения на човешкия ум - нарича се Любов. Тази Любов нито умира, нито се влияе от смъртта.