Ще чуе Гласа на Гласовете, Последния Глас

 

   Да събудиш Древния Призив в себе си, означава така да призовеш Върховния, че да се изтръгнеш от себе си, от същността си и да се завърнеш в Него. Натрупвай Призоваване ден след ден и накрая то ще се превърне във Великия Призив. Този Призив ще разруши света, ще разруши вселената, ще прекоси безкрайността и ще достигне до Сърцето на Древния Незнаен. Чрез този Призив Той се завръща в Себе Си, защото в този Призив ти и Той вече сте Едно. Този Призив е друго име на дерзаещото самовдъхновение. Това дерзаещо самовдъхновение е самозавръщане от свят в свят, от вечност във вечност, от безкрайност в безкрайност, за да стигне до своя Праскрит Древноизточник. И там то ще чуе Гласа на Гласовете, Последния Глас: „Ела, Дъще, ела, Сине, ела Мистериозност Древнопосята и виж Лицето ми, защото Аз съм твоето Праизначално Откровение“.

 

Първият Старец

 

Скритото Име на Абсолюта

 

   Скритото Име на Абсолюта, което се загатва като „Врата към Зората“, символизира онези същества, които са се изтръгнали и от хаоса, и от светлината, и от себе си. Всички, които са се изтръгнали от хаоса, от светлината и от себе си, тръгват на път към своята Древност. Да се изтръгнеш от хаоса – то е велик подвиг. То е подвиг, който идва след дълбоко разбиране на Великия Древен. Да се изтръгнеш от светлината – то е дълбоко осъзнание на себе си и своя път. Да се изтръгнеш от себе си напълно – то е подвиг на дълбинно познаване на собствената си най-дълбока част. След тези подвизи в човешкото същество се образува Древното Тайно Име. И в човека засиява Зората, защото вече сам човекът е  Врата отворена.

 

Първият Старец

 

Ще бъде забелязан от Скритото Име

 

   Скритото Име на Абсолюта се загатва още като „Самосъщността“ – Праесенцията, която дава Есенция на другите неща. Скритото Име съществува като Прасъществувание. То съществува като Есенция на Прасветлината. Всеки, който се домогне до Пречистото си същество, ще бъде забелязан от Скритото Име. И това Име ще потече към него като Праесенцията. Тази Праесенция е Еликсирът, който всички търсят. Този Еликсир е нематериален. Той е несътворен. И всеки, който е познал собствената си несътвореност, може да пие от Еликсира.

 

Първият Старец

 

Равни по Същина, но не и по Дълбина на Тайната

 

   Човекът и Абсолютът са равни по Същина, но не са равни по Дълбина на Тайната. И затова никой не може да познае Абсолюта, дори и Старците. Човекът и Абсолютът са еднакви по Същина, те са единни, но се различават по Дълбината на Тайната. Ако Абсолютът влезе в човека, то човекът става Абсолют, става единен с Абсолюта. Но за да стигне до това, човек трябва да се извървял Тройния дълъг път – пътят на Духовността, пътят на Божествеността и пътят на Абсолютността. Духовността е силна, Божествеността е могъща, Абсолютността е всемогъща. Никой не може да следва Абсолюта, никой не може да Го постигне, дори и Старците. Но ако Абсолютът си избере същество, в което да се всели, то ще действува като Абсолют. Но Абсолютът Сам по Себе Си превъзхожда това същество, защото Той го е направил само като част от Себе Си. Цялото Съвършенство принадлежи единствено на Върховния Абсолют и това Съвършенство ще остане абсолютно непостижимо за всички времена и епохи и за всички безкрайности.

 

Първият Старец

Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

Изпитанието на Свръхсветлината

 

   Старецът е преминал през Изпитанието на Свръхсветлината, през изпитанието на Могъщото Праизобилие. Всички, които са устояли на това Праизобилие, са наречени Арамоните – Старите, Древните, Старците или „Тези, които са устояли“. Всички други същества, които не са устояли, са станали същества на различни степени, същества на различни светове. И всички от тях, които са разумни, търсят своя Древен Устой и чакат времето на Великото Древно Изпитание – Срещата с Древния Мрак, което е Срещата с Праизобилието. Срещата с Древния Мрак е Среща с Ослепителната Прасъщност, която ние не можем да възприемам и поради което тя изглежда като Мрак. Но този, който има Абсолютно Доверие, възприема правилно Древния Мрак и получава в Дар Преизобилието.

 

Първият Старец

 

Тръгва на Път към Скрития Учител

 

   Празавръщането започва, когато човек се отделя от духа си и тръгва на Път към Скрития Учител. Там той се домогва до онова, което се предава скрито от Учител на ученик – мистериозната частица от Неведомото. Празавръщането е Велико отделяне. Човек трябва да се отдели от себе си, дори и от същността си. И когато е станал толкова дълбок и осъзнат, той може да тръгне към Мистерията, наречена Скритият Учител. И тогава тази Мистерия ще му даде нещо, което е по-дълбоко от несътвореното. Това е Осияването на тайната, древна, неведома частица, наречена Искрата, която е извор от Праизвора, която е Източник от Праизточника, която е Неведомост от Абсолюта.

 

Първият Старец

 

Единственият, Който знае Пътя към Абсолюта

 

   Скритият Учител е Единственият, Който знае Пътя към Този, Който предхожда и Древността, и Мистерията. Съществува един Скрит, Скрит Прастарец. Той е преди Древността. Той е преди Древните Старци. Той е Праобразът на Този, който няма Образ. Докато Старците ни подготвят за Величествения Път към този Праобраз, то този Праобраз е Единственият, Който знае Мистериозния Път към Абсолюта. Този единствен Великопраобраз е наречен Арамахот – Обединяващият Безкрайностите. И всички, които са завършили пътя си във времето и във вечността, ще бъдат приети от този Старец, Който ще им отнема същностите една по една. И когато накрая им отнеме и третата същност, те ще влязат в Дома на Последната Безкрайност, Четвъртата Безкрайност и ще се докоснат до Този, който никога е нямал Образ, нито Подобие. И той ще ги дари с Неведомост, която другите Безкрайности не познават.

 

Първият Старец

 

Осъзнаването на Върховната Истина

 

   В Осъзнаването на Върховната Истина ТОЙ е Един без втори, ТОЙ е Един и никой друг. Това е Осъзнаване над осъзнаванията. Всякога и винаги е съществувал Един и никой друг. Всякога и винаги е съществувал Един и никога е нямало втори. Ако виждаме втори, ние виждаме множество. Ако осъзнаем, че има само Един и никой друг, тогава ние няма да вярваме в природата, в световете, в множеството, в стихията на природата, но ще вярваме само в Него – защото всичко друго е само Неговата Скритост – за да ни води Той към Себе Си, защото Той иска напълно да Го познаем като Единият Всесъвършен.

 

Първият Старец

 

Той е Един без втори

 

   Той е Един без втори. В твоя Истинен Път, в твоите дълбокоистинни избори Той е мистериозно Един без втори. И когато си Истинноотдаден, и когато си Цялостноосъзнат, и когато си Отдаден и Отдаден при всички условия, тогава Той – Единият без втори – се заражда мистериозно в теб до пълното сливане с теб. И в това твое Изчезнование Той вече се е зароди завинаги. И вече няма Тайна и Скритост, а е само ТОЙ.

 

Първият Старец

 

Той е Единият и никой друг

 

   Той е единият и никой друг във всички измерения, във всички светове и във всички същества. Той е в пропастта, Той е в извисеността, Той е и Който превъзхожда всичко това. В Тайнството на окултната история се е случвало същества на пропастта да Го осъзнаят и същества на извисеността да Го изгубят и да се отделят от Него. Той е Единият, който дарява в пропастта извисяване и в извисяването пропадане, за да води тези същества към Мястото на Изначалния Дар. Изначалното Даряване – Даряване с Неведомост.

 

Първият Старец

Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

Търсим Него, а не познанието за Него

 

   Истинското търсене се състои в това, че търсим Него, а не познанието за Него или за Неговите възнамерения. Ние оживяваме в Него, а не в познанието за Него. Истинският Търсач не иска да Го познава. Истинският Търсач не иска Неговите блага. Истинският Търсач търси единствено Него. Той оживява в Него, той изчезва в Него. Той преодолява причините и последствията, поради които нещата се раждат и умират. Истинският Търсач надраства идеята за Бог като причина и последствие. Той изчезва в Него като Предвечност. И така той става като Него – без начало и без край, какъвто е бил всякога. Дори и милиарди години да се върнем назад във времето, ние не можем да Го открием. Но ако изчезнем в Него, ние ще изоставим времето, защото то е сътворена причина и ще оживеем в Неговата Предвечност, където няма начало и край. Така ще се завърнем в Изначалното Състояние, където „Той е аз и аз съм Той“. Това е Мястото, където няма блага, а има само един Вкус – Съвършеният Вкус. А Съвършеният Вкус е Самият Той – Праскритият Абсолют.

 

Първият Старец

 

Часът на Върховното Изоставяне

 

   В Пътя към Скрития Учител-Старец трябва да преминеш през Върховното Изоставяне. Ще бъдеш изоставен, за да се види ще се вкорениш ли с Доверие в Тайната на Скрития Учител-Старец. Когато е дошъл часът на Върховното Изоставяне, дошъл е Дарът на Безкрая. Умът, сърцето и волята са онемели, но Душата и Духът познават Тайнството на Доверието. Това Върховно Изоставяне е часът на Душата и Духа, часът на Древното пробуждане, което в Древността се е наричало Аор Атара – Вратата на Пламъка. И който е отворил тази Врата, той прониква в Скритото Съществувание на Учителя-Старец. Аор Атара е най-древното Призоваване. То е Свещената Врата. То е Древният Път.

 

Първият Старец

 

Ще Го открият като Махора Аор

 

   Гласът на Древния е Пълното Освобождение, но Той е по-дълбок от Гласа Си. Той е създал гласа на нещата, гласа на същностите, но Той превъзхожда този глас на нещата. Странно и мистериозно е създаден Гласът на Гласовете. В Изначалната Древност той е бил създаден като Прасветлина, Праизобилие, но никой не можел да Го възприеме и затова бил наречен Хатар – Мрак, Древна Мъгла, Велика забуленост. После излъчил Любовта. После излъчил молитвата и най-накрая излъчил постоянството. Това са пътищата към Хатар. Постоянството ще го открие, молитвата ще Го открие, Любовта ще Го открие, Истината ще Го открие. Всички тези неща превъзхождат другите гласове и звуци. Всички тези първосъздадени неща ще Го открият като Махора Аор – като Прасветлина, защото тогава ще заглъхне същността, за да се роди Прасъщността. И това е наречено Великото Освобождение.

 

Първият Старец

 

Ахаварития – Прадълбината

 

   Да си предан, значи да си напълно отдаден на Този, Който отсъства, на Този, Когото не виждаш, на Този, Когото не разбираш. Този, Който отсъства , е носител на Драгоценното. Този, Когото не виждаш, е носител на Скъпоценното. Този, Когото не разбираш, е носител на Благото. Този, Който отсъства, ни преизпълва. Този, Когото не виждаме, ни озарява. Този, Когото не разбираме, ни вдъхновява. Ако Този, Който отсъства се изяви, кой може тогава да Го понесе? Ето защо Той не се явява, а ни подготвя. Молитвата ни подготвя. Безмълвието ни вдълбочава. И когато най-накрая Той се яви сред зрелостта на нашето Безмълвие, тогава Той ще ни даде нещо повече от изпълненост. Той ще ни открие Ахаварития – Прадълбината Си. Що е Ахаварития? Вседълбинност, Вседълбинност, Вседълбинност, Всепоглъщане, Всепоглъщане, Всепоглъщане – и това, което е отвъд него. Това се нарича Изреченост на Необяснимото. Това е идеята за Ахаварития.

 

Първият Старец

Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

Докосва потайно Сърцето на Абсолюта

 

   Древният е по-дълбок от Гласа Си. Самият Му Глас съдържа частица от Него. Чрез Гласа Си Той води едно същество към Несътвореност и към най-дълбоката Си Вътрешност. От гласа Му произлизат Лъчи, които водят към Неговата Разумност, към Великата Разумност. И Разумността е тази, която създава Несътвореността. А от Безмълвието Му произлизат друг род Лъчи. Те водят към собствената Му Мистерия. Гласът е тази Разумност, която тече като чиста вода по пътя към Морето на Несътвореността. Безмълвието е този Огън, който се извисява в Духа на Мистерията и докосва потайно Сърцето на Абсолюта.

 

Първият Старец

 

Ключът към Четвъртата Безкрайност

 

   Има 4 Безкрайностти, 4 пътя. Четвъртият Път е потъване към човека-мистерия във Великата Мистерия. Тук, в Четвъртия Път, не се съставят мнения и изводи, само се поглъща Истината от Великия Всепоглъщател. Тук е Мистерията на Самия Абсолют. Тук няма Слово, Словото е безгласно, Словото е отнето. Тук Върховната Мистерия е Всепоглъщаща. И ако ти се достоен, изчезваш в Нея, а ако не си достоен, завръщаш се несътворен в другите Безкрайности. Там, в другите Безкрайности, се намира потайно самоусъвършестнствуване на йерархиите от духове, богове и същества. Те живеят и съществуват дотогава, докато открият Ключа на Четвъртата Безкрайност. Ключът към Към Четвъртата Безкрайност е Истината в Последната си степен.

 

Първият Старец

 

Принципите, които водят към Върховната Истина

 

   Принципите, които водят към Върховната Истина и към нейната Последна степен, са три - Любовта, Мъдролюбието и Премъдростта. Когато човек придобие Любовта, тя има способността да го заведе в Мъдролюбието. Това е светът на чистото Съзнание и на чистата Мъдрост. Когато човек стигне до тази Мъдрост, тя има способност да заведе човека до Премъдростта. Тук, в Премъдростта, се намира нещо от Мистериозното Съзнание, което е част от Мистерията. И тази Мистерия има способност да заведе човека в Последната степен на Истината. Така се движи Пътят. Пътят е жив – той се пренася от степен в степен, докато стигне до последната степен на Истината. В тази степен е скрита Последната Дълбочина. Над нея е единствено Абсолютът.

 

Първият Старец

 

 

Не е Тяло, не е дух, а е Неведомост

 

   Мистикът не е тяло, не е дух, а е Неведомост. Мистикът няма тяло – нито физическо, нито духовно. Мистикът няма безсмъртие и поради това и смърт. Мистикът във висшия смисъл е далече, далече Отвъд, но той не е в отвъдното, а Отвъд отвъдното. Мистикът е скрит отвъд времето и отвъд вечността. Той е утаен във Величието на Неведомостта.

 

Първият Старец

 

Вселената и светът са илюзия

 

   Вселената и светът са извън Бездната и поради това те са една огромна колективна илюзия. Светът е една величествена илюзия. Той е една необходима илюзия, за да може ученикът ясно да види избере Истината, която е Бездна от Безкрайност и Неведомост. В тази Бездна няма нито свят, нито смърт, нито живот, а само едно Неограничено Безмълвно Съществувание. Тук няма падения и възвисяване. Тук няма изгрев и залез, защото нашата Същност ги е преодоляла и защото тя самата е познала себе си като Изгрев на Неведомостта.

 

Първият Старец

Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

 

Тогава откриваш трите Ключа

 

   Безусловна Любов към Абсолюта означава тотално разтваряне в Него. Това е да избереш Живота в Бездната завинаги. Безусловната Любов към Абсолюта се състои в това да избереш само Него и единствено Него. Безусловната Любов към Абсолюта се състои в това да избереш само Истината и единствено Истината. И когато този избор е узрял, пълен и окончателен, тогава ти се зараждаш в Бездната на Безкрайността. И тогава откриваш трите Ключа – Величествената Мъдрост, Огнено Безмълвие и Преизобилна Неведомост.

 

Първият Старец

 

Мистерията  Му е скрита в Неведомата Искра

 

   Той е Непознаваемият в Дълбините на Незнайното. Търси Съкровеното и ще Го откриеш. Търси Незнайното и ще се слееш с Него. Търси Непознаваемото и ще изчезнеш в Него завинаги. Когато търсиш Съкровеното, ще откриеш Същността Му. Когато търсиш Незнайното, ще откриеш Духа Му, Дълбините Му. Когато търсиш Непознаваемото, ще откриеш Мистерията Му. Тя е скрита в Неведомата Искра. Тази Искра е Върховното Начало на човека. Тази Искра е Най-Древното излъчване на Абсолюта. Искрата е Праучител. Тя може да стане всичко и може да изчезне в Него завинаги. В Древността тя е била наречена Атахара – Бездънната, Самосветещата, Всеосветяващата, Всеобхващащата. Атахара е Най-Древният Изначален Лъч на Праскритостта.

 

Първият Старец

 

Въпрос на Осъзнаване е, че си там

 

   Празавръщането не е въпрос на хиляди години, не е въпрос на много прераждания, не е въпрос на миг. Въпрос на Осъзнаване е. Празавръщането не е въпрос на пътуване, не е въпрос на приближаване, не е въпрос на влизане. Въпрос на Осъзнаване е, че си там. И в още по-дълбок смисъл е Осъзнаване, че никога не си напускал и никога не си се завръщал. Празавръщането е въпрос на Велико Осъзнаване. Тук осъзнаваш, че ти си Той и Той е ти. Това е Осъзнаване на Абсолютното Единство. А когато това единство е напълно осъзнато, впоследствие ще се яви и Абсолютното Сливане.

 

Първият Старец

 

Азава Хара – Място в Абсолюта

 

   Най-древния Покой е Праединение с Този, Който никога не е бил и никога няма да бъде. Този Покой на древния език се изрича като Азамот – Надхвърлящото световете. Световете са вълнения, а Азамот е Център в Центъра, Неподвижност в Неподвижността. Който се е завърнал в Азамот, той е пресътворил себе си и му се дава да узнае нещо от Прасъстоянието на Древността. В началото е царувал Покоят, а след него са дошли вълненията, световете. Завръщането в Покоя – това е да узнаеш своя Произход. Чрез Азамот човекът придобива тайно проникновение в нещо, което е наречено Азава Хара – Място в Абсолюта, Докосване Неведомо, Сближаване без познаване.

 

Първият Старец

 

В единство с Ор Махория – Премъдрият Несъществуващ

 

   Има Върховен Път към Абсолюта – Път на Премъдростта. Мъдростта е свързана с Чистото съзнание, а Премъдростта е свързана с Мистериозното съзнание. Мистериозното съзнание обхваща в себе си Чистото съзнание, но то съдържа в себе си и друг елемент – Неизмеримостта. Мистериозното съзнание е така устроено, че да прониква през Безкрайностите и да се домогва до Това, Което го е създало: Ор Махория – великата Мистерия. И когато тази Мистерия изпраща Потайните си Лъчи към Мистериозното съзнание, това вече не се зове Мъдрост, но Премъдрост, защото Мистериозното съзнание е в единство с Ор Махория – Премъдрият Несъществуващ.

 

Първият Старец

Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

 

Той отваря Дахор Парамот – Древен Портал

 

   Има по-дълбок Път към Абсолюта от Премъдростта. Той е Неоткровението. Има Призоваване, но няма Откровение. Влизаш и се изумяваш от Великата Неизмеримост, Неизразимост и Неуловимост. Има странен Път към Абсолюта – той е Неоткровението. Мнозина, които са вървели по този Път, са го призовавали, призовавали и призовавали, но Той не е идвал. Те не са познавали Тайнтвото на Призоваването. Когато Го призоваваш, трябва да бъдеш непривързан и неочакващ. И когато това продължи известно време, Той отваря това, което се нарича Дахор Парамот – Древен Портал. Така Мистикът навлиза в Неизмеримост, в Неуловимост и в Неизчерпаем Възторг. Обхванат е от Грандиозно Безмълвие. Той е зашеметен от Предвечно Изумление. И никакво слово не може да каже, нито да произнесе, защото тук само Безмълвието може да схваща Предвечната Мистерия. Ако тук човекът можеше да проговори, той щеше да обяви себе си за недостоен. Но тук е Мястото на Върховното Безмълвие. Никакво говорене, никакво мълчание няма тук, защото това е Среща с Безусловната Истина. Това е Предвечна Среща с Океана, който няма нито брегове, нито дъно.

 

Първият Старец

 

Откровение и Неоткровение

 

   Неоткровение е това, което вижда Мистериозното съзнание – то всякога е било там. Откровение е, когато идва Мъдрост, идва Премъдрост, идва Древно Слово, идва Вдъхновение, идва Мистично Прозрение. При Откровението всичко, което идва върху човека, е Благодат и Дълбина върху Дълбина. При Неоткровението нищо не идва, нищо не очакваш, нищо не виждаш, нищо не чуваш. Нямаш дишане, изчезнало е дори и диханието. И в това велико Неочакване в миг на мълния се случва Преизпълненост, Преизпълненост, Преизпълненост, Върховно Преизобилие, защото спрял си вече да очакваш и така си освободил място за изначалната Пълнота. И когато си толкова преизпълнен, погинали са всички очаквания, защото очакванията са светове, а Неочакването е Мистерия.

 

Първият Старец

 

Никога не е поглеждал към световете

 

   Абсолютът в Своето Върховно Самовглъбние никога не е поглеждал към световете. Съществува Върховно Самовгълъбение на Абсолюта и то не е във Вътрешността, а в Неведомостта на Мистерията. То е в онази част на Мистерията, която е преди Несътвореното и която е Неуловима и Непознаваема. Какво има в тази част на Мистерията? Скрити, скрити светове, скрити и несъздадени, скрити и бъдещи светове. И зад тях е само Най-Скритият от Скритите.

 

Първият Старец

 

Осъзнава общото си Дихание с Него

 

   Само Абсолютното Изчезнование намира Неговата Върховна Самовглъбеност. Който е постигнал една тайна степен в Истината, той е постигнал и Върховното Изчезновение. Той се е разтворил в Него. Той не го разбира, но усеща близостта си с Него. Той не Го вижда, но осъзнава общото си Дихание с него. Това същество усеща себе си като Изначално Излъчване, като Искра, като Искра от Древен Пламък. Но тази Искра не знае дали напълно ще изчезне в Него, или ще стане Пламък и Учител на световете.

 

Първият Старец

 

Постига Абсолютното Освобождение

 

   Върховният Скрит Абсолют никога не е напускал Себе Си и никога не се е завръщал в Себе Си. Който напълно осъзнае това, постига Абсолютното Освобождение. Може ли Върховният Абсолют да напусне Себе Си, след като всичко е Той и след като Той е всичко? Има една Върховна степен на Осъзнаване и който се домогне до нея, той постига Върховно Освобождение дори когато е огранничен в тяло – сътворено или несътворено. Осъзнаването е мярка на Освобождението. Колкото е по-чисто е Осъзнаването, толкова по-голямо е Освобождението. А който е постигнал пълната мярка на Осъзнаването, той вече се намира  в Абсолютното Освобождение, той вече се намира в областта на своята Амахария – Неизреченост. За него вече нищо не може да се каже и да се определи, той е нито, нито – нито това, нито онова. Той е неопределим. Той е необозрим. Той е Свобода в Свободата. Той вече има Неуловима природа, която е част от Мистерията и която е качество на Свободата.

 

Първият Старец

Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

Никога няма да бъде нарушено

 

   Абсолютното Безмълвие е онова, което никога не е било нарушавано и никога няма да бъде нарушено. Докосването до него е Висш Дар. И най-големите събития на света, и най-големите земетресения и потопи на света не са докосвали Абсолютното Безмълвие. И многобройните звуци от всякакъв род не са докосвали и не са се приближавали даже до Абсолютното Безмълвие. Само Неизменната Любов и Чистият Дух  получават този Дар на Абсолютното Безмълвие. То само им се дарява. Но има Тайнство в човека, което може да постигне този най-висш Дар – Абсолютното Безмълвие, като го превърне в свой Безкраен Дом. И това е Харама – Искрата, Древната, наречена още Древнопламтящата.

 

Първият Старец

 

В тези степени има Нечувана Пълнота

 

   Пустотата има 13 знайни степени, но скрити. Но има и незнайни степени. Пустотата приключва в 13-та степен на знайните и сътворените неща. Всички сътворени неща се разтварят в 13-та степен, защото там приключва Тайната на човека. И после от тази степен навътре започват незнайните степени. Те са абсолютно несътворени. В тези степени има Нечувана, Невиждана и Неведома Пълнота. Тези степени са части от Неговата Върховна Неизследимост и Неведомост. Това е за бъдещите светове. На това не е дадено оглашение. То е част от Най-Скритата Мистерия – Мистерията на Абсолюта, а не Мистерията на Бога.

 

Първият Старец

 

Поддават се само на Мистериовглъбението

 

   В Прадълбините има незнайни степени. Те не се поддават на описание. Те се поддават само на Мистериовглъбението. Какво открива тук Мистериовглъбението? Неизмеримост. В тази Неизмеримост Мистикът потъва във все по-дълбоките степени на Абсолюта. Той разбира Неизмеримото, той осъзнава Неизмеримото, той изчезва в Неизмеримото и накрая той става едно с Неведомото. И влиза в Праедениение с Него, макар и без да Го узнае, защото Той е Абсолютно Неузнаваем.

 

Първият Старец

 

Невидимото е магическа гледна точка

 

   Основното в живота е разбирането за Невидимото. Само в Невидимото ние можем да се научим да мислим правилно за сътвореното и несътвореното. Невидимото е Баща на сътвореното и несътвореното. Невидимото е магическа гледна точка. То е висш авторитет. То е зад пределите. И когато гледаме от тази позиция, ние разбираме собствения си Безкраен Път и смиряваме себе си, чрез което биваме извисени от Невидимото.

 

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

 

Покоят е Откровение на Невидимото

 

   В Покоя царува Безпределност и затова той ни е толкова скъп. В Покоя няма знание, няма ум и няма време. Покоят е творение на Невидимото. Покоят е Откровение на Невидимото. Покоят мълчи, защото е наситеност с Безкрайното. Покоят е Тайна на Живия свят. Той не се дава на смъртните. Той е необикновен замисъл на Пълнотата. Покоят е израз на Неизреченото.

 

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

 

Когато осъзнаеш своята Невидимост

 

   Ти си човек, когато осъзнаеш своята Невидимост. Ти си човек, когато осъзнаеш своята Неизразимост. Ти си поразителен, когато осъзнаеш, че не си човешко съзнание, а Божия Тайна, Божия Неизреченост. И всеки, който може да те изрече, не те познава. Ние сме невидими за всички изследователи. Ние сме Дълбина, странно скрита от света. Ние сме дълбина от Несътворена Любов. Ние сме всъщност особени Откровения на Велик Невидим свят. И целта на това Откровение е да освети и осияе душите, които са в света.

 

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

Съкровеният живее в своята Невидимост

 

   Тайна трябва да стане човекът, Съкровена Тайна. Съкровеният човек живее в своята Невидима и Осветена област. Съкровеният човек е Дух, който няма нищо общо с човечеството. Той е Невидим свят, Неизменен свят на своя Произход. От него идва и там се връща. Съкровеният човек няма история, той е без начало, без край и без време. Той е преживял Истината в себе си а тя е Същността на Невидимото.

 

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

 

Мъдростта ни учи на смирение

 

   Мъдростта е Мистично явление. Тя идва при нас и ние я следваме. Тя ни говори и ние я почитаме. Тя ни освобождава и ние я обичаме. Мъдростта е нашата сила срещу мрака, нашият огън в студа, нашият уют в трудните условия. Мъдростта винаги ни учи на смирение и тогава Невидимото идва и ни вдъхновявяа.

 

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

 

Докоснат от Нищото

 

   Всяко Съкровено същество люби Нищото. Всяко Съкровено същество води себе си към Пълнотата на Нищото, защото Бог е Нищо, а Абсолютът е Върховното Скрито Нищо. Всичко е създадено от субстанцията на Нищото – хората, звездите, световете. Нищото е цялостно, съкровено, преизобилно, всякога съществуващо. И затова блажен е нищият. Блажен е, защото е докоснат от Лъч, излязал от Нищото.

 

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

 

Дава Блясък и на тъмнината

 

   Отречи се от себе си, от нисшето си аз, за да познаеш тайната на живота и Мистичното си аз. Отреченият човек става духовен, Божествен, Мистичен. Той става явление на Потайната Същност, той става Еликсир в самия себе си. Така Търсачът започва да дава Блясък и на тъмнината. Така той осветява тъмнината. Отреченият знае, Той не си въобразява, че знае, защото той е в Духа.

 

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

 

Превишава и скритото, и явното

 

   Бог е Тишина без образ, без дъно, без дълбочина.И когато се приближиш много до Бога, не се чува никакъв звук, никакъв образ няма, никаква светлина не се явява, дори никакъв Дух няма – само Великото Нищо. И тогава Го вкусваш. Но няма аромат, никакво ухание, никакъв полъх, защото ти вече си у дома. Нищо няма, но скритото, жадуваното е тук. Какво има тук? Древното, Естеството на всички естества. Тук е това, което превишава и скритото и явното. То превишава всички наименования.

 

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

 

Нищо сътворено и несътворено няма тук

 

   Нищото не се поддава на Любов, нито на разбиране, нито има за него усет. Нищото е по-високо от всяка същност. По-високо е от всичко. Създало е всичко, но то самото е нещо абсолютно друго. Никакво сродство, а само Една, Една Велчествена Мистерия. И нищо сътворено няма тук, и нищо несътворено. Но тук има нещо и това е Цялата Истина. Как да разберем това и как да осъзнаем това? Това не е за разбиране и не е за осъзнаване. Това е магическа скрита Нереалност, по-дълбока от всичко познато и непознато.

 

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

 

Мистериозна Непостижимост

 

   Това Величествено Прасъщество е толкова чуждо на светлината и тъмнината, толкова чуждо дори и на Мрака, и на Прасветлината. То е толкова превъзхождащо всичко, че няма описания за Него. Чистотата Го докосва, но не Го познава. Когато ти пиеш от чистата вода на един извор, познаваш ли този извор? А този извор познава ли себе си? Мистериозна Непостижимост е това Прасъщество.

 

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

 

Живее свръхсъщностно

 

   Това Велико Прасъщество живее свръхсъщностно в Своята Неведомост. И там никой не може да Го познае, защото в Него няма такова място и такива условия, за да Го познаем, но всички Го търсим. А То е по-скрито от скритото и в това е Вечният И Безпределен смисъл. А който умее да се слива с част от Него, с част от Неговата Несъздаденост, слава за него, защото той е докоснат от Безметежната Необятност.

 

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

 

Древната Причина за всички неща

 

   Който иска да Го познае, трябва да се откаже от познание за Него. За Него никога не е имало познание, но който иска да се приближи до Него, трябва да признае дълбоко в себе си, че това Прасъщество е Неведомо. И това признание е важно и то става една малка част от нас, част от нашия скромен опит за докосване. Това Велико Прасъщество е Древната Причина за всички неща и за всяко съществувание. И същевременно То е Непознаваемата Същност на всяко нещо.

 

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

 

Не можем да Го определим

 

   Всяко определяне на Абсолюта е слагане на граница, а Той е Безграничен. Но тогава как да Го определим? Не можем да Го определим. Всички Велики същества са Негови отблясъци, отражения на Неговите идеи. И въпреки че това Върховно Същество е толкова странно, всички Го търсят. И който се е докоснал до Него, макар и за малко, разбира, че всички определения са ненужни. И тук човекът напълно отрича всяко определение за Него.

 

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

 

Създадена за Несътворено Удивление

 

   Да навлезеш в Нищото, то е завръщане в своето Предвечно състояние. И тук е величието на Живота, който е бил изпуснат от човечеството. Тук, в Нищото, нищо не се поддава на обяснения. Тук виждаш Тайната, преживяваш я, опознаваш я и разбираш, че не можеш да я постигнеш. Бездънната Тайна в него не е създадена за постигане, а за Несътворено Удивление.

 

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

 

В Единение, но не и в постигане

 

   В Своята Свръхинтимна Дълбина Бог е Тайна на Бездната. И тук всичко е мистично и неизразимо. Думите са стопени, израз няма. Мълчанието отсъствува, защото Свръхсъщността е абсолютно неречима, абсолютно неуловима. И завинаги осъзнаваш Нейната Непознаваемост. С Нея можеш да бъдеш в Единение, но не и в постигане. Тук няма какво да се постига. Тук нито утвърждаваш, нито отричаш. Тук си удивен завинаги.

 

Седемнадесетият Старец Ал Магодир

Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ“ Книга Втора

Той е Дълбинно Несъществуващ

 

   В Древния, в Нищото няма спасение, няма възкресение, защото тук няма какво да се спасява и няма какво да възкръсва. Всичко е цялостно. За да се спасява нещо, то трябва да е създадено. В Нищото няма създания, няма дори живот, защото Меравот превъзхожда живота, превъзхожда съществуванието. Той е Дълбинно Несъществуващ. А всичко, което има съществувание, е Негово ограничение. Когато Древните са създали Неговата Тайна, те са открили, че в нея има само Необятност, която е Възхитителна и Неизречима. Те разбрали, че тази Необятност може да бъде понесена от Несътворени духове, и то непълно.

Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец

ДРЕВНИ ОТЛОМЪЦИ , Първа Книга

  Това го пускам с идеята, че хората нямат потенциала да вникнат в тези думи. Забелязах в темата Будизъм как някои бъркат Абсолюта с Бога но нямам идеята да наместя техните противоречия. Все пак нямат подход и заслуга да се срещнат с Бога за да схванат разликата.

 

преди 2 часа, mecholari написа:

 Древния, в Нищото няма спасение, няма възкресение, защото тук няма какво да се спасява и няма какво да възкръсва. Всичко е цялостно. 

VS

  Това го пускам с идеята, че хората нямат потенциала да вникнат в тези думи. Забелязах в темата Будизъм как някои бъркат Абсолюта с Бога но нямам идеята да наместя техните противоречия. Все пак нямат подход и заслуга да се срещнат с Бога за да схванат разликата.

Ако всичко е цялостно каква е разликата между Абсолюта и Бога? Няма никакви противоречия. Няма подход, няма заслуга, няма среща с Бога, защото няма раздяла, няма схващане на разликата, защото няма разлика, както няма схващащ отделен от цялостната тъждественост на Абсолют-Бог-Проявление, няма наместващ, няма бъркащи, няма липса на потенциал. Недуализъм - всичко е цялостно.

Какво да обяснявам,че Бог е ограничение на Абсолюта, следователно може да твори? А самия Абсолют няма нужда от творчество? Или че Върховното Нищо е логически равносилно на "Няма Го-не съществува" и че това е логическата грешка с Бог, който Го има и е проекция на "Всичко, във всички", обаче когато някой казва, че не съществува изживява непълноценната си връзка с Него?

Така е, Реалното няма нужда от творчество, няма нужда от нищо, освен, може би... от нереалното, за да има спрямо какво да се нарече Реално.

Ако реалното се храни с нереалното, значи и то не е реално само по себе си. Това което има нужда от "нещо", за да се храни с него, няма как да се нарече Реално. Следователно реално е това, което никога не е гладно.

Тогава имаме ли нужда от пълноценна връзка с Бог? Изпитваме ли глад за реалност? Ако изпитваме такъв глад значи сме нереални и колкото и да се тъпчем с представата за Бог по-реални няма да станем

Въпроса е много по-сложен, защото има степени на свързаност, както има 17 степени на Безмълвие , Дълбочини и без дълбоката последната, няма Пълнота. Така че е пълно с непълноценни същества.

Сложен е защото сме неспособни да схванем всички взаимовръзки. Тези които си мислят че са ги схванали -  също не са. Пълнотата е възможна и мислима единствено чрез Празнотата. Затова дуализмът трудно се избягва. Целият свят е пълен с непълноценни същества през погледа на едно непълноценно същество. Сутрин като стана и се погледна в огледалото забелязвам липса на зъби, коса, усещам липса на храна, след като похапна временно забравям проблемите, ако нищо не ме боли, забравям ги и поради липса на памет и т.н. Понякога се питам: "Глупав ли е Бог". Когато осъзная че този който пита не е този който очаква и ще получи евентуално отговора - спирам и да питам.

преди 2 часа, mecholari написа:

Какво да обяснявам,че Бог е ограничение на Абсолюта, следователно може да твори? А самия Абсолют няма нужда от творчество? Или че Върховното Нищо е логически равносилно на "Няма Го-не съществува" и че това е логическата грешка с Бог, който Го има и е проекция на "Всичко, във всички", обаче когато някой казва, че не съществува изживява непълноценната си връзка с Него?

Това е близко до идеята за парабрахман и брахман. А човекът не се ли явява също ограничение на абсолюта. Далеч по-голямо ограничение, ако мога така да се изразя, в сравнение с бог, но с възможност да се развива? Разбира се бог, бидейки ограничен също може да се развива.

Абсолюта обаче не мога да приема за нищо. Нищото никога не може да има каквато и да е връзка с нещото. Обратното също е вярно. Тъмнината не може да познае светлината, защото светлината я унищожава. Но и светлината не може да познае тъмнината по същата причина...

 

Точно така е,. Бог е ограничение на Абсолюта, а за Христос окултната наука твърди, че е намалил силата си 75 милиона пъти за да стане що годе достъпен на човека. За това, когато се иска са се дефинира Любовта, това са нейни степени на ограничение и не може да бъде даден еднозначен отговор, тя  намалява и почти изчезва в някои свои проявления.

Човекът е Бог в развитие, който освен че твори подобно на Бога, трябва да се научи и да не сътворява, като "научи" пак е условно но така ще бъде подобен на Абсолюта. Има такава молитва "Не ни въвеждай в сътворение"...

Иначе за аналогията на Шунята с глада, какво е написано пак в книгата  "Древни откровения":

Разрушава черната енергия

 

   Черният Извор разрушава само неправилната черна енергия. Изкривената черна енергия е много алчна. Самоизяждайки себе си, тя яде и от енергията на другите. И затова се явява Черният Извор. Поразявайки я, Той я спасява, за да не влезе тя в прекалено голямо разрушение. Черният Извор е Спасителят. Той ни спасява от нас самите. И точно в това е Милостта на Голгота. От стари времена хората са разрушители и затова те имат човешка природа, а не Божествена, която от милиарди години ги чака да се пробудят. Чрез Черния извор ние преодоляваме себе си, човешката си природа, и това е Спасението на световете. Черният Извор създава същества, без зло.

 

преди 8 часа, mecholari написа:

 Забелязах в темата Будизъм как някои бъркат Абсолюта с Бога ....

Наблюденията ти са повърхностни - в темата будизъм някои въобще и не се бъркаме ни с Абсолюта, ни с Бога и безбройните представи, концепции, идеи и интерпретации, които са влагани в тях. Объркванията по темата са си чисто ваши и ваша си е целта - която не спирате да преследвате - да отъждествите Бог със Буда, атман с пустотата, акаша с просветлението и прочие подобни интелектуални заигравки. Няма лошо - всеки луд с номера си - ала чак пък да се оправдавате с другите ...... те, видиш ли, ония там в темата за будизма, били объркани, да бе да. :Д

преди 7 минути, sound написа:

 

Наблюденията ти са повърхностни - в темата будизъм някои въобще и не се бъркаме ни с Абсолюта, ни с Бога и безбройните представи, концепции, идеи и интерпретации, които са влагани в тях. Объркванията по темата са си чисто ваши и ваша си е целта - която не спирате да преследвате - да отъждествите Бог със Буда, атман с пустотата, акаша с просветлението и прочие подобни интелектуални заигравки. Няма лошо - всеки луд с номера си - ала чак пък да се оправдавате с другите ...... те, видиш ли, ония там в темата за будизма, били объркани, да бе да. :Д

Точно това е, че Аз се махнах от темата за Будизма именно защото не търся приемственост от подобни "учители". А ти се чувстваш свободен да осеменяваш с невежеството си всички теми. 

преди 12 минути, mecholari написа:

....

Както виждаш в тази тема никога не съм и писал, включих се само, за да ти поясна защо в случая не други сме причината, за тези ти емоционални вълнения. :Д

преди 5 минути, sound написа:

Както виждаш в тази тема никога не съм и писал, включих се само, за да ти поясна защо в случая не други сме причината, за тези ти емоционални вълнения. :Д

Всъщност, Шунята и особено Шиниасо много са те изпреварили в разбирането на материала.  А ти искаш да минеш за фактор без да изучаваш нищо. Тип attj с по-богат речник, доближавайни се до ramus. Едни и същи мотивационии въжделения.

преди 13 минути, mecholari написа:

А ти искаш да минеш за фактор без да изучаваш нищо.

И какво, като си изучавал всичко, след като създаваш такива неуместни ситуации да обясняваш някаква си твоя езотерична етерналистка теория в темата за будизма, да настояваш за разни съответствия с дхарма, да раздадеш по няколко оценки на всички участващи и накрая да се троснеш обиден - често явление е срещналите се един път с Бог, да проявяват подобно неадекватно поведение, да намират вината и грешката в другите, че не им вярват на зле обоснованите и все така оставащи в полето на чистата теория, твърдения.

То си е твоя работа, но това са глупави сцени и най- малкото въобще не отговарят на инак високите ти претенции.

преди 3 минути, sound написа:

И какво, като си изучавал всичко, след като създаваш такива неуместни ситуации да обясняваш някаква си твоя езотерична етерналистка теория в темата за будизма, да настояваш за разни съответствия с дхарма, да раздадеш по няколко оценки на всички участващи и накрая да се троснеш обиден - често явление е срещналите се един път с Бог, да проявяват подобно неадекватно поведение, да намират вината и грешката в другите, че не им вярват на зле обоснованите и все така оставащи в полето на чистата теория, твърдения.

То си е твоя работа, но това са глупави сцени и най- малкото въобще не отговарят на инак високите ти претенции.

Ти си пълен глупак бе. Въобще не ме интересува нещо , което го няма като проявление в моята психика.  Айде, сектир.

Всъщност ти си едно живо доказателство, че някои неща изглежда наистина никога не претърпяват промяна. :Д 

   Емоционални вълнения, обиден, "случайно  изпуснато - луд", това са енергийни капани , които се предпочитат от вампирите. Тези закърнелци въобще не могат да схванат какво представлявам, да ме схванат, когато се опитват да ме "хванат".

   Ако човек не пази личната си енергия от вечно гладните, алчни и ненаситни не може да има никаква основа за постижение. Например Учителя казва, че на един глупак не бива да му се говори и проповядва. Може само мислено, за да се чуди от къде му идат идеите. Дори в Библията и казано: "Не отговаряйте на безумеца спрямо безумието му", и още "И рече безумеца: няма Бог".. В светото православие такива даже не се приемат за ближни. Но какво е написано в Свещения Коран:

   Свещения Коран повелява да не се прибързва с налагането на ислямските истини. Пророка силно желаел да убеди хората в своята правота, за да бъдат спасени, но неговия Господ го предупреждава, че във всяка реалност се съдържа мъдър промисъл: "И ако твоят Господ пожелаеше, на земята щяха да повярват всички до един. Нима ти ще принудиш хората да повярват?" (10:99)   стр.47

   Сега, какво е спасение. В книгата "Древни откровения", "Из  Неизречената мъдрост на първия Старец" е споменато какво представлява черната енергия. Така че сме във един непрекъснат контакт с вампири. А когато човек започне да съхранява личната си енергия, той вече започва да има гориво, с което да влезе във висшите светове. А там ухо не е чуло и око не е видяло, какво е приготвил Господ за тези , които Го любят.

   Дон Мигел Руис , в книгата "Отвъд Страха" също експлоатира темата с вампиризма. И казва, че не си губи времето с хора , които не могат да го разберат. Значи той ги подбира, докато тук, в тази среда всеки примитив може да ти се закачи на поста и да коментира. Пак повтарям желанието му: да бъдеш обиден, емоционален за да се налапа. Няма чист ум и чиста мисъл. И понеже вампирът е жертва на "невидимите" същества (невидими, защото няма сам енергия да ги види, прекалено много е изяден) и той е вечно емоционален и обиден, приписва на другите същите характеристики. Той няма качествено възприятие за себе си и вижда всичко това във другите. Вижда себе си и ги подравнява под общ знаменател. Не може и да си представи, че има друг вид същества, които се държат по друг начин. За такива съм едно огледало и те правят тъпи предположения какво съм и какво представлявам. Но иначе са нагли и упорити, защото така си представят, че ще успеят.