Историята ми започна от лятото на морето, където се засякох съвсем случайно с едно момиче от училище. Аз съм на 17 а тя е на 15. Преди това само се засичахме в училище с погледи без да сме си говорели конкретно или да се познаваме. Виждахме се всеки ден на морето и накрая се заговорихме и станахме изключително близки. Започнахме да се виждаме често, да си споделяме разни теми, като и на двама ни беше приятно да сме заедно. Започнах да излизам и с нейната компания само и само да съм с нея, абе направо си бяхме неразделни. Разменихме си фейсбуците и телефоните и след морето се виждахме буквално през ден. Станахме много добри приятели, постоянно си пишехме, споделяхме си случки, излизахме и ни беше забавно. Всичко продължи 4 месеца, докато изведнъж охладня към мен. Започна едно частично игнориране към мен, като неможах да си обясня защо. Отговаряше ми рядко на съобщенията, като и звънях ми вдигаше но гледаше бързо да приключи разговора с разни оправдания. В училище като се видим говори с мен но имам усещането че нещо не е наред. Реших да е оставя няколко дена без да и пиша или звъня за да видя дали ще ме потърси. 2 седмици не ми писа и 1 път, нито ме търсеше в училище, нито се обаждаше. Докато една събота не ми звънна да излезнем. Когато се видяхме тя пак си беше същата като преди, оправдаваше се тогава че имала проблеми със родителите и, и в училище успеха и бил паднал и трябвало да се вземе в ръце. Аз си помислих че си внушавам и че може би наистина си има проблеми. Деня мина прекрасно като преди. На следващия ден отново не пишеше, не отговаряше, и в училище пак беше студена. Реших да разпитам общи познати дали евентуално не си е хванала гадже и заради това да ме игнорира, но не, научих че излиза със същата компания с която се събирахме без да ме викат. Което ме разстрои доста.
За този месец се видяхме само един единствен път и това беше. Започнах да страдам доста, да си задавам въпроси защо се случва това, каква е причината. Приятели ми казват че ако съм бил прекалено досаден може и заради това да ме е разкарала, но не е така, не съм я притискал или задушавал. Мина вече месец и аз не съм спрял да си задавам въпроса защо се случва това, каква може да е причината. Ще се радвам да чуя повече мнения и съвети.

Напълно нормално нещо. Приеми, че нещата не са се получили. Причините може да са от всякакво естество - да си и омръзнал, да си минал границата, да си има ново гадже, да има проблеми и т.н.

Нещо не разбрах, ся вие само приятели ли сте, или искаш нещо повече? Ако да, къде бля 4 месеца бе майна? Ми то на нея и се е изчакало чакалото . Дала си е сметка, че с теб нищо няма да стане и се оглежда за друг.

Намерила си е друг. Щом те реже - нямаш работа там. 

Можеш да се разтъсиш в социалните мрежи за да видиш дали не излиза с някой . Провери дали има тиндър или други сайтове за запознанства. Живеем в такъв век дето можеш да намериш доста информация за даден човек или просто почни да излизаш с други момичета и да я накараш да ревнува от теб зависи.

Най-добре се оттегли и не настоявай, защото, ако до сега не си и бил досаден, ще станеш

на 1.02.2019 г. в 7:12, Traveler2001 написа:

Аз съм на 17 а тя е на 15.

Гледала е репортажа за циганетата който раждат на по 15 годинки и се е уплашила да не я напомпаш скоро време.
Хвани си 17 годишна, те са много по-дашни. Някой трътлеста дето никой не я поглежда ще ти пусне.

на 1.02.2019 г. в 15:12, Traveler2001 написа:

...

Докато една събота не ми звънна да излезнем. Когато се видяхме тя пак си беше същата като преди, оправдаваше се тогава че имала проблеми със родителите и, и в училище успеха и бил паднал и трябвало да се вземе в ръце. Аз си помислих че си внушавам и че може би наистина си има проблеми. Деня мина прекрасно като преди. На следващия ден отново не пишеше, не отговаряше, и в училище пак беше студена. Реших да разпитам общи познати дали евентуално не си е хванала гадже и заради това да ме игнорира, но не, научих че излиза със същата компания с която се събирахме без да ме викат. Което ме разстрои доста.
 

Аз не мисля, че се е оправдавала, а ти се е доверила. И причините звучат съвсем реалистични и адекватни без да са непременно свързани с друг/и или пък някаква непоносимост към теб и близостта ти.

Мисля, че трябва ти да се опиташ да поговорите и въобще да обсъдите проблемите й. Като покажеш загриженост и се опиташ да й помогнеш със съвет или съчувствие.

преди 8 часа, Maleficient написа:

Като покажеш загриженост и се опиташ да й помогнеш със съвет или съчувствие.

Тя 15 годишната още не знае коя е и какво иска, търси себе си детето.
Винаги съм им се чудил на момчета съгласни да обръщат внимание на деца.
Толкова ли ги е страх от връстничките им , егати падението ?
Аз като бях на 18 и завършихме гимназията, просто ми е било невъзможно да обърна внимание на ученичка. Имах ги за особено глупави по-малките от мен, дори само и 1 година да са по-млади. Всяка под 18 годинки не е имала точно никакъв шанс.
Един път го питам един съученик, що си е взел едва завършила 18 годишна, а па той ми отвръща дали искам бабачка да си взел. Тогава бяхме с него на по 21 или 22. 
Та това детенце коментирано тука, чак като стане на 20 годинки ще може да се разбере колко му е акъла и какъв ще му е характера.