преди 22 минути, miro20 написа:

21 м  ·

"Руситѣ сѫ били единъ най-дивъ и най-варварски народъ, както сѫ си и досега останали такива въ най-голѣмата си часть. Българитѣ сѫ ги най-напрѣдъ покръстили, дали сѫ имъ писменость, Свещеното писание и първото образование. Това е познато вѣки отъ цѣлия свѣтъ и тѣхнитѣ учени го признаватъ. Но какво благодарение сѫ отдали тия на българитѣ за това благодѣяние! Ето: Разорили и завладѣли Волжското имъ пространство и порусили досущъ тамошнитѣ българи, като имъ наложили насила езика си. До врѣмето Великаго Симеона, Царя Български, южнитѣ страни на Русия, които днесъ назоваватъ Малорусия*, сѫ били населени отъ българи, съставяли сѫ часть отъ Българското обширно царство, но и тия сѫ паднали въ рускитѣ мѫчителски рѫцѣ и днесъ сѫ досущъ порусени. Освѣнъ историята, коя свидѣтелствува, тѣхниятъ езикъ, пѣсни и обичаи сѫ още живи доказателства за това. Тѣ още не приематъ да се назоваватъ и руси!

...Всѣкога проклета Русия, когато е имала бой съ Турция, лъгала е бѣднитѣ

простодушни Българи, че ужъ тѣхъ иде да освободи! Но нейната цѣль всѣкога е

била да имъ разори милото Отечество и да ги прѣселва малко по малко въ земитѣ

си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и отъ това, щото тя ни въ

единъ си договоръ съ Турция нищо добро не е спомѣнала за Българи, ако и да е

имала най-добри удобства за това. Тя всѣкога е само своята политика гледала,

а собствено за завладѣтелнитѣ си планове е имала грижи, какъ по-добрѣ да ги

приложи въ дѣйствие. На това тя, освѣнъ лукавщини, безбожно е употрѣбявала за

орѫдие и православната вѣра и ползвала се отъ по-набожнитѣ и простодушнитѣ

Българи, които въ тѣхъ врѣмена сѫ гледали на нея като на единъ спаситель!" _____________________________________________________________________

На 2 април* отбелязваме 205 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ТИТАНА - ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ ( по стар стил *).

Спекулантино, Раковски умира 1867-ма. Плюл е по Русия заради споровете между двете църкви. Няма как да е знаел, че именно братска Русия ще изпълни мечтата му и десет години след смъртта му ще ни освободи от "османското присъствие" и "мирното съжителство"

преди 38 минути, miro20 написа:

Това всъщност е заявка на психодясната жълтопаветна общност, че те имат свой личен прочит на историята, където фактите са без значение, а манипулациите позволени, защото целта е да се мрази на всяка цена Русия и Православието и да се обслужват господарите ,които дават грантове.

Всеки,който си позволи да преподава параистория като жълтооаветните в училище, просто е говорител на тази секта и трябва ясно да се обозначи като проводник на чуждо разузнаване. Не като историк, а като ползвател на чужди грантове.

С тези хора човек не може да се разбереш с добро или като професионалист. Те са бесновати, посредствени и агресивни. Факти и доказателства не ги вълнуват. Те мисловно и духовно не са българи."

През 1979 г. в 20:34 ч. московско време в Космоса е изстрелян космическият кораб „Союз 33”, в който лети българския космонавт Георги Иванов. Командир на полета е Николай Рукавишников. Полетът, продължил 1 ден, 23 часа и 1 минута, нарежда България сред първите шест космически държави в света, а Георги Иванов става първият българин летял в космоса.

С малко закъснение.

13 април 1941 г.: Великобритания бомбардира София за първи път

17 април 1879 година Александър Батенберг е избран за български княз

Преди 149 години започва войната, останала в историята на България като Освободителна

На 24 април 1877 г. (12 април по стар стил) руският император Александър II обявява война на Османската империя с манифест в град Кишинев.

Тази война, останала в българската история като Освободителна, е предизвикана от жестокото потушаване на Априлското въстание (1876 г.) и неуспеха на Цариградската посланическа конференция да намери мирно решение на Българския въпрос.

В навечерието на войната от 1877–1878 г. отношенията между Руската и Османската империя са в състояние на тежка дипломатическа криза, известна като Източната криза (1875–1878). Напрежението достига критична точка поради съчетанието от масови християнски въстания в Турция и засилващия се панславизъм в Русия.

Жестокото потушаване на Априлското въстание (1876 г.) в България и въстанието в Босна и Херцеговина (1875 г.) настройват руското обществено мнение силно срещу Високата порта.

На Цариградската посланическа конференция (декември 1876 – януари 1877 г.) Великите сили предлагат на Турция план за реформи и автономия на българските земи. Османското правителство, насърчавано от Великобритания, категорично отхвърля тези предложения, което прави военния конфликт неизбежен.

Русия се стреми да възстанови позициите си в Черно море и на Балканите, загубени след Кримската война (1856 г.).

За да си осигури неутралитет, Русия сключва Райхщатското споразумение (1876 г.) и Будапещенската конвенция (1877 г.) с Австро-Унгария, като се съгласява да не се създава голяма славянска държава при разпад на Турция.

Манифестът за обявяването на войната е прочетен по време на тържествен парад, като веднага след това руските войски започват настъпление през Румъния.

На 15 юни 1877 г. основната част от руската армия извършва успешно форсиране на река Дунав с десант при Свищов, което бележи началото на военните действия на Балканския полуостров.

Към руската армия се присъединяват близо 10 000 български доброволци, организирани в Българското опълчение, които изиграват решаваща роля в ключови битки.

Войната приключва на 3 март 1878 г. с подписването на Санстефанския мирен договор, който възстановява българската държавност.

Fakti.bg - Да извадим фактите наяве

9 юни 1815 г. Виенският конгрес разделя Европа

Той е свикан през септември 1814 г. след свалянето от власт на Наполеон Бонапарт